Историята на Варненската опера започва с името на варненеца Петър Райчев – първата българска оперна легенда, първият наш прочут белкантов тенор, първият от плеядата брилянтни гласове, които светът аплодира като „българското оперно чудо“. Многостранно надарен, той изучава живопис и литература, завършва със златен медал Московската консерватория, специализира в Италия. Блестящата му кариера го отвежда в най-реномираните театри на три континента – Европа, Азия и Америка, сравняват го с Енрико Карузо, Тито Скипа, Бениамино Джили, Фьодор Шаляпин, Тоти дал Монте, Тита Руфо. Освен като изключителен оперен артист и режисьор, Петър Райчев вписва името си в оперната история на България и като изтъкнат музикален педагог, професор в Държавната музикална академия в София, основател на Варненската опера (1947), съосновател на Русенската (1949) и на Пловдивската опера (1953).

Варненската опера е регистрирана на 06.04.1947 г. като Народна областна опера Варна, с главен художествен ръководител Петър Райчев (1887 – 1960) и главен диригент Руслан Райчев (1919 – 2006), който следва баща си по пътя към върховете на музикалното изкуство. На 07.09.1947 г., под режисурата на Петър Райчев и диригентството на Руслан Райчев, се вдига завесата за първата постановка –„Продадена невеста” от Б. Сметана. Декорите и костюмите са дело на художниците Асен Попов и Владимир Мисин. От първия солистичен състав, който включва 15 певци, за ролите в „Продадена невеста“ са избрани: Добринка Влахова (Марженка), Дора Цонева (Людмила), Александър Филипов (Вашек), Светослав Рамаданов (Йенек), Николай Йорданов (Кецал), Славейко Филев (Принципал), Янка Кючукова (Есмералда) и Йордан Чифудов (Индианец). Хормайсторът Димитър Младенов дирижира избрания с конкурс пръв оперен хор, в който влизат 32 досегашни участници от хора на Радио Варна и хор „Морски звуци“. Балетът от около 10 души ръководи Асен Манолов, който заедно с Лена Хомолкова (Чехословакия) създава хореографията. Разбира се, за да се случи този празничен ден първи в оперната история на Варна, има много предпоставки, които в годините назад създават условия за възникване и утвърждаване на оперното изкуство в морския град.

Повече за предисторията може да прочетете тук: ОПЕРНОТО ИЗКУСТВО ИДВА ВЪВ ВАРНА

След премиерата на първата постановка „Продадена невеста“ от Б. Сметана (07.09.1947), баща и син Райчеви подготвят още оперни заглавия, сред които „Мадам Бътерфлай“ от Дж. Пучини, с дебют на Никола Николов като Пинкертон; „Бохеми“ от Дж. Пучини, с дебют на Михаил Зидаров (Марсел); „Селска чест“ от П. Маскани и „Палячи“ от Р. Леонкавало с Лиляна Анастасова (Сантуца) и Янка Кючукова (Неда). 

През първите 30 години в репертоара на Варненския оперен театър постоянно присъстват Вердиевите заглавия „Травиата“ с Лиляна Василева и „Риголето“ със Събчо Събев, „Севилският бръснар“ от Дж. Росини с Йорданка Тенчева и Радко Карбов. С ентусиазма на първопроходци творят режисьорите Събчо Събев, Илия Иванов, Драган Мицов, Христо Попов, диригентите Христо Манолов, Йоско Йосифов, хормайсторите Димитър Младенов и Яким Попилиев, художникът Ангел Атанасов.

Освен с оперни спектакли, Варненската опера навлиза бързо в територията и на другите музикално– сценични жанрове. Едноактните балети „Болеро“ от М. Равел и „Шехерезада“ от Н. Р. Корсаков (28.10.1948), дело на хореографа Асен Манолов, който танцува заедно с Лидия Диамандиева, Диана Аврамова, Тошко Иванов, Даниел Апостолов, Любка Петрова, Любен Петров, Нина Коваленко, поставят началото на професионалния балет на варненска сцена. 

С „Взаимна любов“ от С. Кац (09.11.1951), дир. Борис Левиев, реж. Христо Попов, худ. Владимир Мисин, хореограф Анастас Петров, в афиша се появява оперетата. 

Първото заглавие за деца е „Вълкът и седемте козлета“ от М. Ковал (05.12.1953), дир. Борис Черпански, реж. Драган Мицов. 

На Първия национален преглед на оперното и балетно изкуство (1951) с успех се представят оперите „Тоска“ и „Бохеми“. За върхово постижение през първите 10 години от съществуването на Варненската опера се счита „Русалка“ от Ал. Даргомижски (20.05.1953), която влиза в състава на първото варненско турне в столицата, заедно с „Кармен“, „Тоска“, „Травиата“, „Отвличане от сарая“ и балетните спектакли „Бахчисарайски фонтан“ и „Съперници“. Критиката публикува ласкави отзиви за диригента Йоско Йосифов, режисьора Драган Кърджиев, художника Владимир Мисин и балетмайстора Живко Бисеров, както и за солистите Йордан Чифудов, Лиляна Анастасова, Светослав Рамаданов, Станка Николова. 

Важен момент в творческия живот на Варненската опера през този период е идването на режисьора Николай Николов, който разширява репертоара и заедно с диригента Емил Главанков поставя високо изисквания пред изпълнителите. Студийният запис с тяхната версия на „Бал с маски“ (09.03.1956) от Дж. Верди, с Лиляна Анастасова, Станка Николова, Лиляна Чорбаджийска, Тодор Костов, Михаил Зидаров, Ранко Дюлгеров и Йордан Чифудов, заема място в Златния фонд на Българското радио. Следва първата постановка на българска опера – „Гергана“ от Маестро Георги Атанасов (17.11.1957), дир. Йоско Йосифов, реж. Николай Николов, с Тинка Сколуфанова (Гергана), Станка Николова (Христина), София Божилова (Горана), Лиляна Николова (Латина), Йордан Знаменов (Никола), Георги Койчев (Златан), Николай Йорданов (Селим бей), Стефан Циганчев (Дядо Недялко) и др.

На 30.07.1957 г. Морската градина се оглася от увертюрата на „Аида”от Верди – първата за България мащабна оперна продукция на открито, с която официално се открива новият Летен театър на Варна и се възстановяват прекъснатите от Втората световна война Летни народни музикални тържества, под новото име „Варненско лято“. Зад идеята на Емил Трифонов, директор на Варненската опера (1956– 1965), стои талантлив екип: Йоско Йосифов – диригент, Николай Николов – режисьор, Мариана Попова – художник, Петко Мечков – хормайстор, Пенка Стойчева – балетмайстор. За главните роли в това епохално събитие са поканени Мария Попова – Корели, солистка на Берлинската държавна опера и Тодор Мазаров, солист на Виенската опера. Варненските солисти в „Аида“ са Тодор Костов (Радамес), Янка Кючукова (Аида), Станка Николова (Амнерис), Николай Йорданов (Амонастро) и Стефан Циганчев (Рамфис).

С построяването на туристическите комплекси в околностите на града Варненската опера се възприема като културен институт, който представя лицето на българското музикално–сценично изкуство пред гостите от чужбина. Оперният театър участва с „Гергана“ от Маестро Георги Атанасов, „Бал с маски“ и „Дон Карлос“ от Верди, „Цар и дърводелец“ от А. Лорцинг във Втория национален преглед на оперните, оперетни и балетни театри (1958), открива и свой филиал в Добрич (1960).

В края на 50-те години и началото на 60-те години във Варна работи силен постановъчен екип от творци със сходна естетика и подготовка. Оттогава датира и съвместната работа на варненската оперна трупа с композитора Парашкев Хаджиев, която вдъхва живот на 12 негови творби. С оперите „Имало едно време” от П. Хаджиев, „Годеж в манастира” от С. Прокофиев, „Така правят всички” от В. А. Моцарт, „Ернани” от Дж. Верди и балета „По пътя на гърма” от Кара Караев Варненската опера участва в Третия национален преглед на оперното и балетно изкуство (1962). На форума специално се отбелязва професионалното израстване на балетната трупа под ръководството на Галина и Стефан Йорданови. Тандем в живота и изкуството, двамата поддържат в следващите 25 години високото ниво на балетната трупа, стават и инициатори за появата на първия в света Международен балетен конкурс (1964), превърнал се в една от емблемите на Варна.

С годините Варненската опера все по-често се обръща към репертоар извън обичайните Вердиево – Пучиниеви стандарти. В периода 1947 – 2009 г. на варненска сцена се представят общо 21 оперни произведения за първи път в страната: „Паисий Хилендарски“ от Н. Геров (1959), „Албена“ (1962), „Юлска нощ“ (1964), „Рицарят“ (1969) от П. Хаджиев, „Кокичина“ от Йоско Йосифов (1963), „Игра“ от Димитър Христов (1978). Под ръководството на Емил Трифонов и Стефан Трифонов, в периода 1958 – 1967 във Варна се реализират най-много първи изпълнения на опери в България – 27, сред които български, класически и съвременни заглавия. В Четвъртия преглед на оперното и балетно изкуство (1969) високи оценки заслужават диригентът Емил Главанаков, режисьорите Бохос Афеян и Михаил Михайлов, солистите Делчо Сапунджиев, Михаил Зидаров, Ганка Димова, Лидия Дудрева, Никола Господинов и др.

През втората половина на 60-те и 70-те години на варненската оперна сцена творят диригентите Борислав Иванов, Георги Занев, Влади Анастасов, Драгомир Ненов, Иван Филев, Иван Маринов; режисьорът Кузман Попов; хореографката Желка Табакова; диригентите на хора Никола Бочев, Кръстан Мисирков и Елена Пушкова; художничката Лора Маринова. Публиката аплодира голямата варненска тройка – баса Стефан Циганчев, тенора Тодор Костов и сопраното Мария Бохачек, също Валери Шадура, Донка Шишманова, Райна Стоянова, Ваня Кокошарова, Теодоси Костов, Денчо Белев, Иван Панайотов, Евгени Леков, Ана Бозева, Стоянка Кавалджиева, Румяна Михайлова, София Иванова, Амалия Маринова, Лили Симеонова, Нъварт Хмаяк, Михаил Mатеев, София Хитова, Валентина Шунелска и др. В балетните спектакли танцуват: Константин Илиев, Екатерина Чешмеджиева, Любомир Кацаров, Людмил Буббов, Наташа Кирчева, Георги Нейков, Михаил Михов и др. Екипите на Варненската опера и Варненската филхармония стоят в основата на спектаклите и концертите, които поднася ММФ „Варненско лято“.

Повече за ММФ „Варненско лято“ и за Варненската филхармония може да прочетете тук: ММФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“, ВАРНЕНСКАТА ФИЛХАРМОНИЯ

Обществено – политическите промени през 1989 г. в България се отразяват и в сферата на културата. През 1999 г. Варненската опера и Варненската филхарминия се обединяват в Оперно – филхармонично дружество (ОФД), чийто директор в продължение на 20 години (1989 – 2009) става диригентът Христо Игнатов. В този творчески период се утвърждават солистите: Арсений Арсов, Нико Исаков, Линка Стоянова, Бойка Василева, Костадинка Николова, Даниела Димова, Евгений Станимиров, Свилен Николов, Пламен Долапчиев. На рекорден зрителски интерес се радва „Турандот” от Пучини (03. и 05.08.1994), дир. Борис Хинчев, реж. Кузман Попов, с незабравимата Гена Димитрова в коронната си роля на Турандот. С художествени постижения се открояват постановките на операта „Едип цар“ от И. Стравински (15.08.1995), дир. Йордан Дафов, реж. Кузман Попов, хореограф Калина Богоева, премиера за България, с участието на Костадин Андреев, Стефка Минева, Стефан Еленков, Павел Герджиков, Димитър Станчев; балетът „Дон Кихот” от Л. Минкус (16.07.1998), хореограф Калина Богоева, сценограф Борис Стойнов, с Бойко Неделчев в главната роля; операта „Дон Карлос” от Дж. Верди (27.07.2002), дир. Христо Игнатов, реж. Кузман Попов, сценограф Тодор Игнатов, костюмограф Лора Маринова, с Юлиян Константинов, Бойко Цветанов, Нико Исаков, Димитър Станчев, Цветелина Василева, Мариана Пенчева; драматичната кантата „Carmina Burana” от К. Орф (11. и 12.07.2003), дир. Христо Игнатов, реж. Кузман Попов, худ. Мария Диманова, хореография Петър Луканов, с участието на Веселина Василева, Александър Крунев, Артур Ручински и Андрей Найденов; балетът „Стената“ по музика на Роджър Уотърс от „Пинк Флойд“ (21.06.2004), хореограф Тарек Асам (Германия), с Тодор Тодоров, Галина Велчева, Константин Илиев, Румен Стефанов, Денко Стоянов, Юлияна Дякова, Теодора Друмева. В продължение на пет сезона се играе при пълни зали и оперетата на Асен Карастоянов „Българи от старо време” (22.04.2005), дир. Станислав Ушев, реж. Николай Априлов, със Стефан Рядков и Руслан Мъйнов.

Нов творчески хоризонт се отваря пред варненските артисти през 2010 г., когато с Постановление на Министерския съвет Оперно – филхармонично дружество Варна и Драматичен театър „Стоян Бъчваров” се обединяват в Театрално – музикален продуцентски център Варна (ТМПЦ Варна). В тази обща организационна структура се възстановява статутът на Държавна опера Варна, а Варненският драматичен театър запазва името на своя патрон Стоян Бъчваров. Националния конкурс за директор на ТМПЦ спечелва и продължава да отстоява и днес оперната певица Даниела Димова.

Опера в „Опера в Летния театър”, първият и най-успешен досега проект на Държавна опера Варна в рамките на ТМПЦ, възобновява прекъсналите оперни спектакли на открито и ги превръща във фестивална традиция, която от 2010 г. всяко лято от юни до края на август събира в романтичната атмосфера на Летния театър почитателите на красивата музика от България и чужбина. 

Жанрово многообразните събития се програмират в модулите: опера, оперета, мюзикъл, балет и концерт, като концертите носят различна стилистика – оперни, crossover, tribute или гала концерти, които оформят фестивалната рамка. 

Още първата Опера в Летния театър 2010 привлича многобройна публика както с премиерите на „Кармина Бурана“ (29.06) от К. Орф, „Ернани“ (16. и 17.07) от Дж. Верди и „Кармен“ от Ж. Бизе (09.08), така и със звездните български гласове, които идват от най-престижните сцени, за да пеят в България: Орлин Анастасов от Миланската скала, Бойко Цветанов от Цюрихска опера, Надя Кръстева от Виенската Щатсопера, Иван Момиров от Италия и др. 

По традиция в Опера в Летния театър приоритет има премиерната продукция на Държавна опера Варна. 

Във фокуса на 2011 са премиерата за България на оперите „Граф Ори“ (17. и 19.11) от Дж. Росини, диригент Дидие Талпен, реж. Емануел Кордолиани, колаборация с Френския културен институт, с Валерий Георгиев в титулната роля и „Бал с маски” от Дж. Верди (13. и 14.07), копродукция със Софийска опера и балет, дир. Борислав Иванов, реж. Пламен Карталов. 

През 2012 успех жъне премиерата на „Турандот” (28. и 29.06) от Дж. Пучини, българо – италианска продукция, дир. Леонардо Куадрини, реж. Марко Катена, солисти Мариана Цветкова, Елена Баръмова, Фернанда Коста, Евгений Станимиров. 

През 2013, по повод 200-годишнината от рождението на Дж. Верди, се поставя за пръв път на варненска сцена „Фалстаф“ (28.06) – българо – италианска продукция, дир. Стефано Сегедони, реж. Джулио Чабати, с Кирил Манолов в коронната му роля на Фалстаф. 

През 2014 следват оперните премиери на „Андре Шение“ (09.07) от У. Джордано, дир. Вилиана Вълчева, реж. и худ. Кузман Попов, с Бойко Цветанов и „Отело“ (02.08) от Дж. Верди, съвместна продукция с френските театри в Лимож и Реймс, дир. Стефано Сегедони (Италия), реж. Емануел Кордолиани (Франция), с Франческо Меда (Италия) и Радостина Николаева. Внимание привлича българската премиера на операта – балет „Carmen Dance” (19. и 20.07) по Ж. Бизе, либрето, постановка и хореография Сергей Бобров, дир. Вилиана Вълчева, реж. на оперните сцени Кузман Попов, с оперните солисти Олга Михайлова – Динова, Валерий Георгиев, Пламен Димитров, Линка Стоянова, Илина Михайлова и балетните солисти: Мария и Кирил Литвиненко (Русия), Евгения Минкова, Демид Зиков (Русия), Павел Кирчев, Олеся Алдонина (Русия.

Опера в Летния театър 2015 остава в историята с първия Международен балетен форум на Държавна опера Варна, посветен на великата балетна прима Мая Плисецкая (1925 – 2015) и премиерата на „Ромео и Жулиета” от С. Прокофиев (29.07), хореографска редакция на Сергей Бобров.

Проследете премиерните акценти в това и следващите издания на Опера в Летния театър тук: ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР ОТ 2015 ДО ДНЕС

Вижте програмата на XVI Опера в Летния театър 2025, в която блестят 4 оперни звезди – Анна Пироци (Италия), Диана Дамрау (Германия), Красимира Стоянова и Соня Йончева. Подробностите следете в раздел Новини на сайта.

75-годишнината на Варненската опера (1947 – 2022) екипът отбелязва с богата юбилейна програма с премиери и специални събития, които обхващат няколко сезона. 

През 2022 на Сцена Ротонда е поставен бюст – паметник на основателя Петър Райчев, дело на скулптора Явор Пенев, а във фоайето на първи балкон е експонирана постоянна документална изложба, която в текст и снимки проследява основни моменти от творческата биография на оперния театър. 

Издателство „ФИЛ“ публикува книгата на Виолета Тончева „Пристрастно. Операта на Варна“, Лора Маринова, посветила творческия си път на Варненската опера, подготвя костюмографска изложба, а изкуствоведът Пламена Рачева – изложба живопис „Григорий Лебский – забравения художник на операта и театъра във Варна“. В зрителната зала заемат своето достойно място видни оперни творци, чиито имена са извезани със златни конци върху Почетните им кресла. 

С подкрепата на Фонд „Култура“ при Община Варна, през 2024 г. излиза и първият в историята на оперния театър летопис „75 години Варненска опера 1947 – 2022“, с автори Виолета Тончева, Станка Димитрова и Светла Трайкова, редактор Радинела Василева, консултант Анелия Събева, изд. „ФИЛ“. Информацията в летописната хроника е структурирана в пет раздела: I. Опера, оперета, мюзикъл; II. Балет; III. Концерти; IV. Приложения и V. Библиография. Исторически обзори предхождат трите основни раздела, в които премиерните събития са изведени в хронологичен ред по заглавие (действия и картини), композитор, либретист, постановъчен екип с диригент, режисьор, художник, хореограф и солисти в главните роли. Посочени са също датата на премиерата (варненска, българска, световна), поредният брой на постановката, участието ѝ във фестивали. Първият раздел включва общо 296 премиери на опери, оперети и мюзикъли; вторият раздел се фокусира върху 116 балетни премиери, третият раздел посочва 336 музикални събития, откроени сред огромния брой симфонични, оперни, авторски, хорови, мюзикълни и т.н. концерти, които изграждат в годините богатия концертен живот във Варна. Приложенията изреждат в хронологичен ред директорите, диригентите, режисьорите, художниците, хореографите, оперните и балетни артисти, оркестрантите и някои от гостуващите на варненска сцена творци. Приложенията завършват със съставите на Варненската опера в годината на нейното създаване (1947) и юбилейната година (2022).

Повече за летописа: Виолета Тончева за работата по Летописа на Варненската опера

Натрупаният с времето богат професионален опит както от фестивалите Опера в Летния театър, Великденските и коледните музикални фестивали, така и от комплексната ежегодна продукция на Държавна опера Варна, утвърждава принципите на съвременния мениджмънт в сценичните изкуства – високо качество на творческия продукт, смели художествени търсения, изследване на нови артистични територии, гъвкаво програмиране, жанрово многообразие, прилагане на модерни технологии, ефективна рекламна и пиар стратегия с постоянно присъствие в медиите и социалните мрежи, обратна връзка с аудиторията, грижа за младата публика. Поддържането и разширяването на партньорски взаимоотношения и творчески обмен с оперни театри и музикални институции в други страни, допринасят за създаването на стилни произведения на изкуството, адекватни на съвременните стандарти. Това съизмерване внася креативност и динамика в цялостния творчески процес и генерира съзидателни енергии както сред артистите, така и сред зрителите. Доказват го и гастролите, с които Държавна опера Варна изнася най-добрите си оперни, оперетни, балетни и мюзикълни заглавия в столицата и страната, също в Италия, Турция, Белгия, Франция, Румъния, РС Македония, Гърция, Албания и други страни. С „Лешникотрошачката“, „Лебедово езеро“, „Копелия“, „Пепеляшка“, „Жизел“, „Ромео и Жулиета“ и други свои хитови спектакли мултинационалната балетна трупа танцува вече на 3 континента – Европа, Азия и Северна Америка, а най-големите градове на Обединеното кралство по традиция посрещат балетите турнета на Държавна опера Варна, като неизменна част от коледните и новогодишни програми на острова.