Варненската публика се среща за пръв път с оперното изкуство през 1894 г., когато оперната трупа на Енрико Масини изнася спектакли на „Травиата” и „Трубадур” от Дж. Верди и „Лучия ди Ламермур” от Г. Доницети.
Самият Петър Райчев, тогава още ученик, е завладян от магията на операта и от оперната дива Полин Виардо, за което той разказва увлекателно в своята автобиография „Живот и песен“, преиздадена през 2015 г. от внука, нaследил името и призванието на прочутия си дядо.
Друго важно събитие е създаденото от Добри Христов музикално дружество „Гусла” (1899), чийто концерти включват симфоничен репертоар, фрагменти от опери и оперетата „Златното момиче” от Маестро Георги Атанасов (1913). Основава се Варненско симфонично дружество и граждански симфоничен оркестър с диригент д-р К. Тодоров, завършил музика и философия в Германия. Сформират се „Оперетна дружба“ (1919) с диригент Димитър Младенов и Варненска оперна дружба „Лада” (1920) с диригент Пресиян Дюгмеждиев, която приобщава емигранти от Киевската, Одеската и Тбилиската опера, както и градските хорове, под диригентството на Александър Кръстев. В театър „Ранков” се изнася първата премиера на Варненската оперна дружба – „Демон” от Антон Рубинщайн (27.02.1921), която се играе 14 пъти във Варна, също в Провадия и Шумен, следва премиерата на „Травиата“ от Дж. Верди (20.07.1922). Друг оперен състав поднася спектакли на операта „Камен и Цена”от Иван Иванов и Вацлав Кауцки и на оперетата „Царицата на чардаша” от Имре Калман (1923). Следващата крачка е основаването на хор „Морски звуци“ (1925), с първоначално име „Серенада”. В театър „Ранков“ жъне успех оперетата „Черният идол” от Холендер (15.02.1926). Провеждат се първите Летни народни музикални тържества (1926), от които води началото си ММФ „Варненско лято“.
Най-значимата инициатива, допринесла за създаване на постоянно действаща оперна трупа в града, е учредяването на Варненската градска опера, която под ръководството на певеца от Софийската опера Стефан Македонски, преминава на субсидия към общината и променя наименованието си на Варненска общинска опера (1930). Стефан Македонски режисира спектаклите, на диригентския пулт застава Тодор Хаджиев, а Димитър Младенов, възпитаник на Пражката консерватория, е диригент на оркестъра и корепетитор. Хормайстор е Александър Кръстев, един от първите български композитори, завършил с отличие Загребската консерватория, основател на Радио Варна – първото обществено радио в България, както и на първото частно музикално училище в страната. Трупата поставя „Травиата” от Верди, „Севилският бръснар” от Росини и „Цвета” от Маестро Георги Атанасов.
Името Петър Райчев се появява в петото издание на Летните народни музикални тържества (1930), в които варненци приветстват именития си съгражданин в ролята на Граф Алмавива от „Севилският бръснар“ на Дж. Росини. Икономическата рецесия принуждава Варненската общинска опера да потърси изход като филиал на Софийската опера, но предложението се отхвърля и оперният театър се закрива (1932). Прекъсват и Летните народни музикални тържества, но само след няколко години младата традиция не само се възражда, но и прераства в първото международно издание на Варненските народни музикални тържества (1938), с художествен директор не друг, а Петър Райчев.