ЗА „ДОН ПАСКУАЛЕ“ С ЛЮБОВ

Маестро Светослав Борисов

„Дон Паскуале“ е едно много приятно и свежо заглавие, което изисква пълна отдаденост. Както в театъра, така и в операта, е много трудно да се направи комедия, така че да се намери  границата и да не стане eфтино. Това е предизвикателството от драматургична гледна точка, а предизвикателството в музикално отношение е да създадем една ефирна, лека, дантелена, пулсираща младежки, комедия. Необходима е сериозна подготовка и със солистите, и с оркестъра. Защото оркестърът един ден свири „Тоска“, утре „Дама Пика“, а след след много кратък период му се налага да се пренастрои за нещо такова, като „Дон Паскуале“, което трябва да звънти. Търсим малките детайли, които спомагат да се получат леки иронични закачки както в музиката, така и в играта на артистите. Мисля, че „Дон Паскуале“ е като магнит, в който всеки би намерил нещо за себе си. Надявам се да привлечем и млада публика.  

Прочети още: ЗА „ДОН ПАСКУАЛЕ“ С ЛЮБОВ

ПРЕДИЗВИКАТЕЛНО И СЪЩЕВРЕМЕННО ЗАБАВНО

НАДЯ ДИМОКОВА – хореограф на „Дон Паскуале“

„Дон Паскуале“ е комична опера и моята цел е да направя не просто някаква хореография, а хореография, която е изразителна, динамична, ефектна и забавна. Богато поле за хореографска изява предоставя трето действие, в което участват близо 40 артисти и много предмети. Това е действието, в което Норина, младата съпруга на Дон Паскуале, безцеремонно се разпорежда в къщата на доскорошния стар ерген, изхвърля всичко старо, купува нови мебели, дрехи и всякакви вещи, назначава още слуги, въобще внася пълен хаос в обстановката. Едни правят ремонт, други готвят, а в последната картина преди финала имаме дори градина с танцуващи дървета. Да се пресъздаде целия този замисъл със средствата на хореографията е предизвикателно и същевременно забавно.

В масовите сцени особено важни са усещането за пространство и работата с партньора. В този смисъл режисьорката Сребрина Соколова много добре разясни творческите задачи на екипа, така че всеки знае какво точно и как трябва да го направи. Прекрасно работя със солистите от трите състава, които са изключителни професионалисти. Приятно ми е и с артистите от хора, чиято емоционална нагласа и вдъхновение са заразяващи, особено когато увлечени в заниманието те започват да добавят към хореографията по нещо от себе си. Крайният продукт се изгражда именно от енергията и отдадеността на всички участници. Всичко това присъства в нашия „Дон Паскуале“ – една много приятна за слушане и гледане опера, която изобилства както с комични, така и с драматични моменти, завладява с прекрасна музика и създава добро настроение, а то непременно ще оттърси зрителя от ежедневието.

Прочети още: ПРЕДИЗВИКАТЕЛНО И СЪЩЕВРЕМЕННО ЗАБАВНО

НЕ СЕ ЗАТВАРЯЙ В МАЛКАТА СИ СТЪКЛЕНА МЕНАЖЕРИЯ

ИВАН ТОКАДЖИЕВ - сценограф на „Дон Паскуале“

Операта „Дон Паскуале“, освен прекрасната музика на Доницети, има една банална сюжетна линия, която не ми е правила особено добро впечатление. До момента, в който получих предложението за участие в проекта на Варненската опера. Тогава разбрах, че зад този банален сюжет, толкова често използван в световната литература, музикално-сценичните изкуства, дори в киното, се крие една много деликатна и интересна за преосмисляне идея. Това е затворената малка стъклена менажерия на човек, който е решил да изживее живота си без да се влияе от бурите на ежедневието, като се изолира от света. Но подходът обикновено се оказва неуспешен. Или обществото помита героя или го заплита в интриги, които променят не само живота му, но и мирогледа му и отношението му към хората около него.

По този път намерихме ключа към спектакъла. Много съм впечатлен от бързото вникване в неговата същност от изпълнителския състав, в който всеки по своему прави превъзходен прочит. Радвам се, че отново имам възможност да работя с прекрасната трупа на Варненската опера, с режисьорката Сребрина Соколова и колегите от постановъчната част. Резултатът е обещаващ. Вярвам, че публиката ще разгадае заложеното послание - не се затваряй в малката си стъклена менажерия, тя рано или късно ще се отвори.

Прочети още: НЕ СЕ ЗАТВАРЯЙ В МАЛКАТА СИ СТЪКЛЕНА МЕНАЖЕРИЯ

НЕВИНАГИ ТОВА, КОЕТО СЧИТАМЕ ПРАВИЛНО ЗА НАС, Е ПРАВИЛНО И ЗА ОСТАНАЛИТЕ

РЕЖИСЬОРКАТА СРЕБРИНА СОКОЛОВА ПРЕДСТАВЯ СВОЯ ПРОЧИТ НА “ДОН ПАКСУАЛЕ” ОТ ДОНИЦЕТИ

Първото представление на операта „Дон Паскуале“ от Доницети е през 1843 г. на сцената на Ла Скала в Милано. Днес – 180 години по-късно, този оперен шедьовър стъпва с поредната си интерпретация на сцената на Държавна опера Варна, със същата сила на въздействието и съвременно звучене. Този успех сред публиката през поколенията, в миналото и настоящето, се крие във вечната тема на любовния триъгълник, представен в стил опера-буфа. Не може да не забележим, че тази опера се родее с принципите на изграждане на комедия дел‘арте, където образите са ясни и добре очертани. Но това не е всичко. Много бързо нашите персонажи разкриват пред публиката и други свои характеристики, привнасящи съвременност на прочита и пълнокръвност на образите. Макар че нашите представи за света се основават на дуалистичния двуполюсен принцип за добро и зло, за тъжно и смешно, тук нищо не е само черно или само бяло.

Прочети още: НЕВИНАГИ ТОВА, КОЕТО СЧИТАМЕ ПРАВИЛНО ЗА НАС, Е ПРАВИЛНО И ЗА ОСТАНАЛИТЕ