РИГОЛЕТО

РИГОЛЕТО

опера от Джузепе Верди

Премиера

РИГОЛЕТО

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

Диригент – постановчик: Христо Игнатов, Режисьор – постановчик: Кузман Попов

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

Продължителност: 2 часа и 15 минути
3 действия | 1 антракт | 4 картини
Премиера: 20 май 1998 г.

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

 

Още с отварянето на завесата чуваме проклятието! Към кого е отправено то? Виждаме гърбавия Риголето – придворният шут, който дава знак за започване на представлението…

 

Херцогът се забавлява…Известен с любовните си похождения, той разказва на придворните за поредното си увлечение – красивата непозната, която е срещнал неотдавна в църквата.

 

Под звуците на музиката, шутът злобно се присмива на придворните. Срещу много от тях Риголето насъсква Херцога, който не познава граници в разврата и интригите. Сега вниманието му е привлечено от красивата графиня Чепрано, но мъжът й му попречва да осъществи намерението си. Понасяйки хапливите подигравки на шута, граф Чепрано се заклева да отмъсти.

 

Към клетвата му се присъединяват и останалите придворни, изпитали също на свой гръб злобните гаври на Риголето. Появява се Монтероне, чиято дъщеря Херцогът е озлочестил. И с неговото нещастие Риголето се подиграва безпощадно. Монтероне проклина Херцога и неговия шут.

 

Все още под тягостното въздействие на проклятието, измъчван от мрачни предчувствия, Риголето стои пред своя дом.

Далеч от развратния свят на Херцога, той крие тук дъщеря си – единственото му скъпо същество. Тайнствена фигура изниква от мрака – това е наемният убиец Спарафучиле, който предлага на Риголето своите услуги.

 

Ако се наложи шутът знае къде да го намери. В смътна тревога за дъщеря си гърбавият се прибира в къщи. Тук той сваля маската на зъл присмехулник, за да се превърне в нежен и горещо обичащ баща. Улисан в разговор с Джилда, Риголето не забелязва тайно промъкналия се в двора млад мъж. След като нежно се прощава с дъщеря си, той поръчва на прислужницата Джована зорко да пази девойката и излиза.

 

Останала сама, Джилда мечтае за красивия младеж, когото е видяла неотдавна в църквата. Внезапно в стаята се появява тайнственият нощен посетител.

 

Това не е никой друг, а самият Херцог. Представяйки се за беден студент той се кълне на девойката в обич и вечна вярност. Навън се чува шум и Херцогът бързо се сбогува с Джилда. Пред къщата на Риголето са се събрали придворните. Те са решили да отмъстят на злобния шут като отвлекат момичето, което той така зорко пази в дома си, мислейки, че тя е негова любовница.

 

В този момент се завръща Риголето и едва не осуетява намеренията им. Придворните ловко успяват да го подведат и без да подозира нищо, шутът сам им помага да осъществят плана си. 

Едва, когато в далечината се разнасят виковете на Джилда за помощ, Риголето осъзнава истината.

Спомняйки си отново за проклятието на Монтероне, той пада безчувствен на земята.

 

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

 

Херцогът е огорчен, че прекрасната девойка е изчезнала – всички опити да я намери се оказват напразни.

За да го развеселят, придворните му разказват за нощното си приключение. Херцогът се досеща, че отвлечената девойка е Джилда и бърза да отиде при нея. Със злобни насмешки придворните посрещат Риголето.

 

Припявайки си песничка без думи, той се преструва на безгрижен, но когато разбира, че дъщеря му е в покоите на Херцога, в миг сваля маската си на шут. Гняв и ненавист преминават в отчаяние и болка. Появява се Джилда. Останала насаме с баща си, тя му признава своята голяма любов към Херцога и го моли за прошка. Риголето е непреклонен.

 

Притиснал ридаещата Джилда към гърдите си, Риголето се заклева да отмъсти на прелъстителя за своя позор.

 

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

 

Пустинен бряг на река…Полусрутена къща…Това е кръчмата на Спарафучиле, към която Риголето е повел своята дъщеря, за да се убеди лично в неверността на Херцога.

 

Мадалена – красивата сестра на бандита е новото увлечение на Херцога. Преоблечен като офицер, той пее весело и безгрижно за непостоянството и изменчивостта на женските сърца. Джилда с горчивина го разпознава.

Риголето отпраща нещастната си дъщеря – преоблечена в мъжки дрехи, тя трябва да избяга. Самият той уговаря със Спарафучиле убийството на Херцога, за чийто труп ще се върне точно в полунощ.

 

Разразява се буря. Спарафучиле се готви да извърши убийството, но Мадалена, която се е поувлякла по красивия младеж, успява да убеди брат си да убие някой друг вместо него. Подслушала разговора им, Джилда решава да се пожертва в името на любовта си. Тя чука на вратата и влиза в дома на бандита…

 

Бие полунощ. Спарафучиле изнася чувала с трупа. Шутът тържествува – най-после е отмъстен! Но в този миг се чува гласът на Херцога, който си тръгва след любовното похождение, тананикайки безгрижната си песничка.

Обзет от ужас, Риголето бързо разтваря чувала и пред него се разкрива ужасната истина – жертва на отмъщението е станала неговата собствена дъщеря!

 

Със сетни сили Джилда се прощава с баща си и умира.

Сбъдва се жестокото проклятие на Монтероне.

История на създаването

Операта „Риголето” е гениален превод с езика на оперния спектакъл на драмата на Виктор Юго „Кралят се забавлява”. Предизвикала широк обществен резонанс с острия си социален подтекст и открито изявена антимонархическа идея, пиесата на Юго е забранена веднага след премиерата си през 1831 год. Цензурата я обявява за непристойна и безнравствена, а заглавието – за недопустимо.

 

Дълбоко развълнуван от пиесата на Юго, Верди сам набелязва план на операта разработва основните драматични положения и обмисля характерите на героите. По негови указания Франческо Пиаве създава либретото, в което текстът на Юго е значително съкратен. В историческата творба, с разгърнати масови сцени и многочислени подробности от живота и бита в двора на френския крал Франциск І, Верди е привлечен преди всичко от психологическата драма на героите. Ето защо и сюжетът на операта придобива по-камерно звучене с акцент върху личните взаимоотношения на героите, поставени в изострени до краен предел психологически ситуации. 

 

Верди започва работа над операта през 1850 г. В началото той възнамерява да озаглави произведението си „Проклятието”, защото според замисъла на Юго, в проклятието на бащата на озлочестената от краля девойка е завръзката на драмата. Прокълнати са кралят и неговия шут. Но проклятието застига не безнравствения крал – той продължава безнаказано да се отдава на лекомислените си наслаждения. Както често се случва в романтичните сюжети, жертва на съдбата стават онези, които най-малко заслужават наказание.

 

Поради намеса на цензурата, Верди и Пиаве са принудени да направят някои промени в либретото. Действието е пренесено от Париж в малката италианска провенция Мантуа, френският крал е сменен с безименния Мантуански херцог, Трибуле става Риголето, а Бланш – Джилда. Но тези промени не са в състояние да унищожат смисъла и идейната същност на драмата.

 

Динамичният, сценично благодарен сюжет дава възможност с пълна сила да се изяви драматичното дарование на Верди.

„Струва ми се, че най-театрално действения сюжет, върху който съм писал музика е „Риголето”. Там има страшни събития, резки контрасти, темперамент, патетика!…” – споделя композиторът. 

Репертоар