ВЕСЕЛИН ДЕМИРЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за предизвикателството „Годишните времена“ на Вивалди и Пиацола да звучат в един концерт; за баланса между солиста и оркестъра; за новата концертна зала в Олборг, Дания и Симфоничния оркестър, на който той е концертмайстор от 11 години; за вълнението да свири след дълго отсъствие отново в родния град и защо музикантът трябва да бъде честен спрямо себе си и публиката.
Каква е връзката между Вивалди и Пиацола във Вашия концерт?
Първото, което ги свързва, е че и двамата композитори са музиканти, а второто е, че и двамата са написали цикъл от 4 концерта, който са нарекли „Годишните времена“. Вивалди и Пиацола имат различно усещане за годишните времена, оттам и предизвикателството да ги събереш в един концерт. Още по – специален е Вивалди, защото неговите „Годишни(те) времена“ са най – записваните в цял свят творби и имат много различни интерпретации. Затова е необходимо много да се внимава, за да не прозвучи концертът като някои от тези записи. Трябва да си оригинален, иначе ще поднесеш само едно поредно изпълнение на Вивалди, а публиката не иска това.
Пиацола пък стои много интересно до Вивалди, най – малко защото двамата ги делят 300 години. Освен това Пиацола е аржентинец и няма как да избяга от тангото, то е в кръвта му. Любопитно е, че първоначално Пиацола е писал оригиналите на „Годишните времена“ само за своя оркестър.
Как дойде решението да сте едновременно диригент и солист цигулар?
В случая не бих се определил като диригент, но точно тези две произведения е по – добре да се изпълняват без диригент. Така естествено се получава добър баланс между солиста и оркестъра и оркестърът съответно слуша повече солиста, вместо диригента. Всъщност диригентът почти няма функция в този концерт, аз само подавам темпата отвреме навреме и това е всичко.
Разкажете повече за работата си като концертмайстор на Симфоничния оркестър в Олборг, Дания.
Оркестърът е прекрасен, работим в разкошни условия. Новата ни концертна зала е невероятна, една от най-хубавите в Европа. Тя е голяма, снабдена със съвременно оборудване и прекрасна акустика. Изградена е по най – високите стандарти за концертна зала, като се започне от естествените дървесни видове и специалното акустично дърво за сцената и се стигне до архитектурата. Само настилката на сцената струва 3 млн евро, а цялата зала излезе около 250 млн.
Личи си, че сте съпричастен към целия този процес.
Да, защото вече 11 – та година съм в Олборг. Преди това работих 20 години в САЩ.
Как се чувствате като българин – гражданин на света?
Свикнах да пътувам, но тук съм си у дома. Когато живеех в Щатите, не можех толкова често да се връщам, разстоянието е голямо. Освен това изтървах няколко покани, на които не можах да откликна и хората тук малко по малко започнаха да ме забравят. От времето, когато свирих като солист с Варненската филхармония, сега никой не е останал в състава. Беше, мисля, 1987 година, аз бях още ученик и косата ми беше черна (смее се). Като студент идвах още веднъж да свиря във Варна, правих и няколко рецитала, но след като заминах за Щатите през 1992 година, не съм свирил с оркестър във Варна.
Значи може да определим концерта ви сега като Голямото завръщане на Веселин Демирев във Варна...
Може би да. Естествено, много се вълнувам, това е моят град, това е моята сцена. Искрено се надявам да дойдат много хора и да запомнят концерта. Надявам се да имаме и повече срещи в бъдеще.
Какво научихте като музикант и гражданин на света?
Това, което съм научил досега е, че трябва да си абсолютно честен в музицирането – спрямо себе си най – напред, а след това и спрямо публиката. Независимо доколко разбират музиката, хората я чувстват и ако не си достигнал до сърцата им, значи нищо не си свършил. Това е едното. Другото, което съм разбрал е, че ако се опиташ да излъжеш, непременно ще те хванат. Затова трябва да си абсолютно честен към себе си и публиката.
ВЕСЕЛИН ДЕМИРЕВ – цигулка
Роден на 1 януари 1969 година във Варна, свири на цигулка от 3 – годишна възраст, на 9 години е избран за участник в първата Международна детска асамблея „Знаме на мира” (1979). На 15 години печели първа награда и наградата на публиката на националния конкурс „Светослав Обретенов“ в Провадия. През 1988 г. завършва СМУ „Добри Христов“ във Варна, в класа на Анна Ковачева, същата година е приет на първо място в Държавната академия „Проф. Панчо Владигеров“, която завършва в класа на доц. Дора Иванова през 1993 г. През годините на обучение е работил с Георги Бадев, Боян Лечев, Йосиф Радионов, Минчо Минчев, Ифра Нийман, Яр Клес, Едуард Шмидер и др.
В периода 1990 – 1992 Веселин Демирев е първи концертмайстор на Нов симфоничен оркестър, София. През януари 1993 заминава на специализация в Sothern Methodist University – Далас, САЩ, където в периода 1996 – 2000 преподава цигулка, камерна музика и оркестрови трудности. Някои от студентите на Веселин Демирев днес са на лидерски позиции в престижни оркестри както в Европа, така и в САЩ. В периода 1994 – 2009 е концертмайстор на Плано, Тексас, както и концертмайстор на Галисийския оркестър в Ла Коруня, Испания (2007 – 2009).
През 2010 печели концертмайсторската позиция на Симфоничния оркестър в Олборг, Дания, където работи и досега. От януари 2018 е и гост концертмайстор на Синфоника де Мадрид, престижния оркестър на Кралската опера в Мадрид, Испания.
Веселин Демирев свири като солист камерна музика и провежда майсторски класове в Австрия, Нидерландия, Италия, Испания, Дания, Франция, Мексико, Япония и САЩ.
„ТАНГО С ПИАЦОЛА“
Диригент и солист Веселин Демирев – цигулка. Концертмайстор на Симфоничния оркестър в Олборг, Дания.
Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев.
В програмата:
Spring – A. Vivaldi: Allegro, Largo, Allegro pastorale;
Verano Porteño (Summer in Buenos Aires) – A. Piazzolla;
Summer – A. Vivaldi: Allegro non molto, Adagio, Presto;
Otoño Porteño (Autumn in Buenos Aires) – A. Piazzolla.
Антракт
Autumn – A. Vivaldi: Allegro, Adagio molto, Allegro;
Invierno Porteño (Winter in Buenos Aires) – A. Piazzolla;
Winter – A. Vivaldi: Allegro non molto, Largo, Allegro;
Primavera Porteña (Spring in Buenos Aires) – A. Piazzolla.
18 ноември, 19.00, Държавна опера Варна