Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

„ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“ – ОТ БАЛЕТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ ДО КЛАСИКАТА

 

Хореографът на "Лебедово езеро" СВЕТЛАНА ТОНШЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за концепцията на лебедовите криле, довела до революция в хореографията, за психологическото и физическо изграждане на образа само чрез танц, за върховете и всекидневието в балета

 

XVIII КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 2017

 

ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО – ПРЕМИЕРА

8, 9 декември, 19.00, Основна сцена

 

Балет в четири действия от Пьотр Илич Чайковски
Хореография Мариус Петипа, Лев Иванов
Редакция Светлана Тоншева
Асистенти Сергей Антонов, Гергана Георгиева-Караиванова
Музикална редакция Мариела Чанкова
Костюми и сценография Ася Стоименова
Диригент Мартин Георгиев

В ролите на Одета/Одилия и Зигфрид звездите на Кремълския балет Саори Коике и Егор Мотузов (8.12.2017); примабалерината на Софийска опера и балет Веса Тонова и дебют на водещия балетен солист на Варненската опера Павел Кирчев (9.12.2017)

 

 

Светлана Тоншева„Лебедово езеро“ ще има вече и своя варненски адрес с хореографския почерк на Светлана Тоншева, едно от големите балетни имена на Кремълския театър, сега балетен педагог в Държавна опера Варна. Предлагам да започнем разговора с това как „Лебедово езеро“ се превръща в балетна класика.

 

Историята на „Лебедово езеро“ е много интересна. Премиерата през 1877 г. в Москва минала незабелязано, въпреки красивата музика. Всъщност това не бил истински балет, преобладавали пантомимата и мимансът, танците били съвсем малко, а балерините носели закрепени върху раменете картонени криле. По-късно в Болшой театър направили друга редакция, но пак не се получило. Успехът дошъл, едва когато починал Чайковски и в Мариински театър замислили балетна вечер, посветена на композитора. Мариус Петипа поръчал на Лев Иванов да направи редакция на неуспешните досега „бели сцени“ (сцените с лебедите) и това дало възможност на Лев Иванов да извърши истинска революция в класическия балет.

 

Той премахнал изкуствените криле и създал хореография за ръцете, която извайва движенията на крилете. Чрез постановката на ръцете и гърба, която пресъздава не само движенията на истинските птици, но изразява и силни чувства като любов, страх, болка и тревожност, спектакълът достига нова психологическа дълбочина. Освен това Лев Иванов добавя в редакцията си дуета на Зигфрид и Одета, както и танца на малките лебеди.

 

На свой ред Мариус Петипа, вдъхновен от Лев Иванов, поставя валса, мазурката и останалите танци, които се играят в двореца и нямат нищо общо с „белите сцени“. Така през 1895 г. музиката и танцът в „Лебедово езеро“ за пръв път заживяват в пълен синхрон Получава се онази органична сплав между двата компонента, която продължава да омайва публиката и днес. Сега работя именно върху тази класическа хореография на Лев Иванов и Мариус Петипа в първата варненска постановка на „Лебедово езеро“ и това ме прави щастлива.

 

В годините „Лебедово езеро“ претърпява много редакции, които се отнасят както до хореографията, така и до сюжета. Твоята редакция с какво се отличава?

 

Да, познати са редакции, в които Зигфрид и Одета загиват, но в нашата постановка те остават живи. Любовта при нас побеждава. Разбира се, поставих хореография, подходяща за балетната трупа на Варненската опера. Трябваше също да се съобразя с по-малкия брой на мъжете балетисти в трупата.

 

Върху кой образ поставяш специален акцент?

 

Важни са всички образи. За солистите на Кремълския балет примата Саори Коике и премиер солиста Егор Мотузов образите на Одета/Одилия и Зигфрид не са новост. Одета/Одилия отдавна е влязла и в репертоара на примабалерината на Софийска опера и балет Веса Тонова, затова пък водещият солист на Варненската опера Павел Кирчев сега ще дебютира в ролята на Зигфрид.

 

ВАРНЕНСКИТЕ „КОТКИ“ СЪС СПЕЦИАЛНА МИСИЯ В СОФИЯ

 

29 ноември, 19.00, ДМБЦ „Стефан Македонски“

Прелестните варненски „Котки“ от прочутия мюзикъл на А. Л. Уебър напускат уюта на морския град, за да покажат своите достойнства и пред столична публика. На 29 ноември, 19.00, те ще излязат на сцената на Музикалния театър, която несъмнено най-много им приляга. Варненските „Котки“ следват хореографията на своята покровителка Анна Донева, която макар и столичанка, правилно е забелязала, че: „Варна е градът на котките, София на кучетата.Във Варна е пълно с котки, дебели, спокойни, не бягат от теб като минаваш, а идват да си общуват. И почти няма кучета, бездомни имам предвид. Два пъти видях как котка прогонва голямо куче, мака че то много се бори. В София е обратното, пълно е с кучета. Котките са малцинство, кльощави, страхливи, криещи се, бягащи...“

Ето защо варненските „Котки“ твърдо са решили да научат столичните си роднини на достойно поведение, не само спрямо кучетата JЗа тази своя образователна мисия те ще използват най-вече танца. „За менкотешкият свят, заложен в „Котките” не е чужд на нашия, той има своите човешки характеристики, които изведохме в цялостен танцов и поведенчески образ. Артистите, с които прекарах незабравими за мен дни, са много добра глина. Да, те може би не са типичните артисти за мюзикъл, с които винаги се сравняваме, имат може би няколко килограма в повече, не са достатъчно високи или нещо друго. Но ние всички притежаваме външни характеристики, които са част от природата – човешка или котешка. Така че това, което ще видите като визия и танц на „Котките”, сме вие и аз, всеки от нас, всяка животинка и всеки човек, такъв какъвто е - една хореография за истинските хора и истинските котки“, разказва за своите варненски„Котки“Анна Донева.

Режисьор на мюзикъла е проф. Светозар Донев, диригент Страцимир Павлов, сценограф Иван Токаджиев, костюмограф Ася Стоименова, перукер Даниела Стоянова. В изключително забавния и красив спектакъл, сред многолюдното котешкото общество своето певческо, танцово и актьорско майсторство показват оперните солисти Людмил Петров, Велин Михайлов, Мария Павлова, Вяра Железова в ролята на Гризабела, Сребрина Соколова, Лиляна Кондова, познатият от клубната бг сцена Нейчо Петров – Реджи, Валерия Пейчева, Калина Жекова, Анатолий Романов, актьорите от Варненския драматичен театър Димитър Мартинов и Пламен Георгиев, балетните артистиНиколай Димитров и Румен Стефанов и др.

Билети на касата на Музикалния театър, „В. Левски“ 100, тел: 02-9431979. Работно време: вторник-събота 9.30-19.30; неделя 10.00-17.30

 

СПЕЦИАЛНИ ЦЕНОВИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ДВАТА МЮЗИКЪЛА НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА В СОФИЯ

Срещу билет за „Котки“ – 50% отстъпка за „Тримата мускетари“

„Котки“ – 29 ноември, 19.00, Музикален театър

„Тримата мускетари“ - 14 декември, 19.00, НДК

На 29 ноември Държавна опера Варна гостува в Музикалния театър с любимите„Котки” на сър Андрю Лойд Уебър. Редовните цени на билетите са между 12 и 25 лева.

На 14 декември варненската трупа ще представи в НДК, зала 1, още един мюзикъл, при това българска премиера на „Тримата мускетари” от Максим Дунаевски с Ованес Торосян в ролята на Д’Артанян.

Редовните цени на билетите са между 20 и 60 лева.

Всички закупени билети за първото събитие „Котки“ в Музикалния театър могат да послужат като талон за 50% отстъпка за второто събитие „Тримата мускетари“ в НДК. Достатъчно е всеки притежател на билет да посети билетния център в НДК. Отстъпката е валидна за ценовите пояси от 40, 50 и 60 лв.

 

 

ПРОСЛУШВАНЕ В ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА НА СОЛИСТИ ЗА МЮЗИКЪЛА “I`M SINGING IN THE RAIN”

 

14 ноември 2017, ТМПЦ – Държавна опера Варна, 10.30-13.30

 

Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна обявява прослушване на солисти за участие в мюзикъла “I`m SingingInTheRain”.

 

Прослушването ще се състои на 14.11.2017 г., вторник, стая 108, 10.30-13.30 ч.

Кандидатите, мъже и жени, могат да се явят с песни от мюзикъл по свой избор или със следните песни от мюзикъла “I`m SingingInTheRain”:

 

1. Don Lockwood - #12 "You were meant for me"

2. Lina Lamont - #27 "What's wrong with me"

3. Cosmo Brown - #7 "Fit as a fiddle"

4. Kathy Selden - # 11. "Lucky Star"

5. Broadway Melody Host - # 29 "Broadway Melody"

6. Chorus Girls / Stagehands - # 10 " Make 'Em Laugh"

Осигурен е акомпанимент.

Песните са на разположение в нототеката на Държавна опера Варна приРумен Димитров - тел.: 052 66 50 21; 0878 501 061, всеки делничен ден 10.00-12.00 ч.

Молби и автобиографии се подават. на E-mail artsecretary@tmpcvarna.comдо 13.11.2017 г.

 

 

ДАРИО МАЧЕЛАРИ ДИРИЖИРА „ТРУБАДУР“

 

С най-новата солистка на Варненската опера Михаела Берова - Азучена

8 ноември 2017, Основна сцена, 19.00-21.30

 

На 8 ноември ще бъде представен шедьовърът на Верди „ТРУБАДУР“, режисьорски прочит на Кузман Попов, под диригентската палка на Дарио Мачелари. Младият италиански маестро вече неведнъж е дирижирал с успех оркестъра на Държавна опера Варна, очакванията и сега са за едно красиво потапяне в света на Вердиевата музика. Още повече, че в главните роли ще аплодираме прекрасните солисти на Държавна опера Варна: Граф ди Луна - Пламен Димитров, Леонора - Линка Стоянова, Манрико - Валерий Георгиев, Ферандо - Гео Чобанов.

В ролята на Азучена ще чуем мецосопраното Михаела Берова, която отскоро също е член на нашия солистичен състав.  Завършва НУМСИ „Христина Морфова“ в Стара Загора с кларинет, след това НМА “Проф. Панчо Владигеров“ в София с класическо пеене в класа на доц. Иванка Нинова. През 2011 г. дебютира на сцената на Държавна опера Варна, близо три години пее в Държавна опера Стара Загора, а от сезон 2017-2018 е солист на Държавна опера Варна.

Специализира в майсторски класове на Анна Томова-Синтова, Лариса Гергиева, проф. Реса Колева, Вера Николова и Оливие Дориа. Участва с успех във фестивали за камерна музика, гастролира с различни роли в Германия, Франция и Кипър. Репертоарът й включва: Амнерис – „Аида“, Дж. Верди; Кармен – „Кармен“, Ж. Бизe; Сузуки – „Мадам Бътерфлай“, Дж. Пучини; Олга – „Евгений Онегин“, П. И. Чайковки; Фенена – „Набуко“, Дж. Верди; Мадалена – „Риголето“, Дж. Верди; Емилия – „Отело“, Дж. Верди; Магьосницата – „Дидона и Еней“, Х. Пърсел; Берта – „Севилският бръснар“, Дж. Росини и др.

 

 

 

КОНЦЕРТ С МУЗИКА НА БЕТОВЕН, СИБЕЛИУС И АЛБЕРТО КАРА

10 ноември 2017, 19.00, Основна сцена

 

Диригент Дарио Мачелари, солист Ростислав Йовчев – пиано. В програмата: Алберто Кара – „На ясния хоризонт”; Лудвиг ван Бетовен – Концерт за пиано и оркестър № 4; Ян Сибелиус – Симфония № 5 в ми бемол мажор, опус 82

 

Дарио МачелариМладият италиански диригент ДАРИО МАЧЕЛАРИ отново ще диржира Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна. Роден в Рим през 1979 г., той започва обучението си по пиано в Консерваторията на Перуджа, по-късно учи в престижната академия „Санта Чечилия” в Рим. Завършва диригентско майсторство в Консерваторията на Неапол през 2010 г. при Рафаел Наполи, възпитаник на световноизвестния Серджо Челибидаке. Посещава майсторските класове на Джанлуиджи Джелмети и Марканд Такар. Особен интерес проявява към късноромантичния репертоар, едновременно с това го привличат и съвременните музикални композиции.

От 2006 г. работи като диригент на Струнния оркестър „Giovanissimi Archi d’Europa“, дирижира също „Gli Archi della Rosa“ и Камерния ансамбъл „Tonarius“. От 2007 до 2010 е ангажиран като диригент на хора в църквата „Свети Петър Дамян” в Рим. По повод Деня в памет на жертвите на националсоциализма на 27 януари 2009 г. дирижира в консерваторията „Санта Чечилия” в Рим голям концерт с оркестър и хор. През 2010 г. ръководи проекта „Musica a Roma nell’Ottocento“ в университета „La Sapienza“, както и заключителния концерт за хор и струнен оркестър с творби на Моцарт, Лист и Доницети. 

Като пианист участва в оперни продукции на Piccolo Lirico Teatro Flaiano и работи постоянно с камерни певци и инструменталисти. По време на VII фестивал на фондация „Musica per Roma” през 2012 г. участва и като пианист в изпълнението на “Vexations” на Ерик Сати. Занимава се активно и с теоретична дейност. Дисертацията му по история на музиката е на тема „Творчеството на композитора Луиджи Далапикола”. Пише статии на различни теми, публикува в сп. „Симфония”, едно от най-престижните музикални издания на Италия, статии за Луиджи Далапикола.

 

Сътрудничеството му с Варненската опера датира от 2014 г., всяка година гостува в нашия град, като през 2017-та за втори път участва в концертния живот на Варна. В концерта на 10 ноември Дарио Мачелари включва едно ново и непознато произведение на Алберто Кара – „На ясния хоризонт”. АЛБЕРТО КАРА е съвременен италиански композитор, роден през 1975 г. в Тиволи, живее в Генуа. Композира симфонични, камерни и оперни произведения. През 2010 г. създава произведението си за камерен оркестър „На ясния хоризонт”, което допада на музиканти и меломани и още до края на годината вече се изпълнява от няколко престижни италиански оркестри. За него композиторът се вдъхновява от италианския поет, белетрист и режисьор Пиер Паоло Пазолини, от чиито стихове струи особената светлина на Рим в началото на зимата или в началото на пролетта.

 

Ростислав ЙовчевСолист на следващата творба в програмата е Концерт за пиано и оркестър № 4 от Лудвиг ван Бетовен със солист ПРОФ. Д-Р РОСТИСЛАВ ЙОВЧЕВ.  Роден в София през 1961 г., той завършва през 1984 г. НМА „Панчо Владигеров“ при проф. Атанас Куртев, при който специализира и в двугодишен майсторски клас. Лауреат е на редица наши и международни конкурси: Първа награда на националния конкурс “Светослав Обретенов” (1980); Трета награда на международния конкурс в Салерно, Италия (1981); Първа награда и наградата на СБК от националния конкурс “Карол Шимановски” (1982); Трета награда на Международния конкурс “Пилар Байона” в Испания (1983). Отличен е също с единствената награда от конкурса за най-добро изпълнение на испанска музика от курса в Сантяго де Компостела (1984).

 

Ростислав Йовчев активно концертира като солист и камерен изпълнител не само в България, но и в Германия, Белгия, Испания, Полша, Унгария, Румъния, Хърватска, Кипър, Турция, Южна Корея, Тунис и др. Участва в престижни фестивали у нас и чужбина. Има многобройни записи за Радио София, Варшава, Берлин и Сарагоса и издадени компакт-дискове. Бил е в клавирното жури на редица националните конкурси. В последните години, програмите на клавирните му рецитали са тематично посветени на определени автори и епохи. В репертоара му, който обхваща всички стилове и епохи, влизат някои крупни и рядко изпълнявани творби. В периода 2006-2008 пианистът изпълнява цикъла “Клавирните концерти на Лудвиг ван Бетовен”, съпровождан от Шуменската филхармония, с което се нарежда сред малцината български пианисти, които са представили тези творби интегрално на българска сцена.

Носител е на “Кристална лира” 2011 на СБМТД в две категории – инструменталисти и музикална критика. През същата година е отличен и със  “Златна лира” на СБМТД. През юни 2013 г. пианистът получава образователната и научна степен „Доктор“ с тема, свързана с българската клавирна музика. Ростислав Йовчев е професор по пиано в НМА “проф. П. Владигеров” в София. 

 

 

 

 

ФЛАШМОБОВЕ, СРЕЩИ, ИЗЛОЖБИ, ФИЛМИ, ТЕАТРАЛНИ И МУЗИКАЛНИ СПЕКТАКЛИ В НОЩ НА ТЕАТРИТЕ – ВАРНА 2017

4, 5 ноември 2017

 

Зад концепцията Европейска нощ на театрите стои Елеонора Роси от Франция, но пилотно проектът стартира през 2008 г. в Хърватска, иницииран от два театъра. Смисълът на театралния формат без аналог е актьори и зрители да съпреживеят заедно изкуството, като обменят енергия и емоции в традиционни и  нетрадиционни пространства. Така провокацията, излизането извън стандартните рамки и различното театрално случване превръщат Нощта на театрите в особено привлекателна и наситена с артистизъм духовна територия.

НОЩ НА ТЕАТРИТЕ 2017

България участва за пети път с над 200 разнообразни събития в 13 български града, а Варна се включва за четвърти път в общото европейско приключение. Нощта на театрите 2017 е „двойна“, защото  обхваща 4 и 5 ноември.

 

Много изненади подготвят за своите съграждани ДТ „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна, със сериозната подкрепа на всички театрални школи в града. И в двата дни между 13.00 и 14.00 часа възпитаниците на нашите известни артисти Стоян Радев и Веселина Михалкова, Валентин Митев, Гергана Арнаудова и Цветина Петрова, Николай Кенаров и Милена Кънева ще увлекат минувачите по централната пешеходна зона в своето шумно и пъстро шествие от Сцена Филиал до входа на Морската градина. Те ще промотират продукцията на театъра, опаковани с плакати в рекламен „сандвич“, ще раздават флаери, ще анонсират спектакли и всячески ще привличат вниманието към театъра. Всъщност този ФЛАШМОБ вече се открои като традиция във варненската Нощ на театрите.

Михаил Мутафов 

Младите театрали, облечени в сценични костюми, ще посрещат посетителите и непосредствено преди всяко от събитията в Нощта на театрите. Дори ще ги канят да си правят СЕЛФИТА с тях. Както и в предишни години, селфитата ще бъдат качени в страницата на театъра и авторите на най-добрите снимки ще заслужат покани за представления.

Първото специално събитие на 4 ноември, 16.00-18.00, във фоайето на първи балкон, Основна сцена, ще бъде СРЕЩАТА С МИХАИЛ МУТАФОВ, емблематичния актьор на Варненския драматичен театър, чиято 70-годишнина отбелязваме през тази година.

Сред изложбата със свободно експонирани висящи плакати на спектакли с негово участие, той ще отговаря на всички въпроси на почитателите си. Сам ще избере на кои от тях да подари една от специално създадените за случая лимитиран брой картички с негов автограф върху портрета, направен му от фотографа Емил Пенчев.

Слайдшоу ще припомни най-известните роли на Мишо Мутафов на варненска сцена, сред които Индианеца в „Полет над кукувиче гнездо“, реж. Станчо Станчев;  Прохор в „Майката. Васа Железнова 1910“, реж. Стоян Камбарев, Сад в „Марат/Сад“ по Шекспир и Дюренмат, реж. Явор Гърдев; Туполски в „Пухеният“ от Мартин Макдона, реж. Явор Гърдев; Фауст във „Фауст“ от Гьоте, реж. Лилия Абаджиева и др.

И тъй като Мишо Мутафов създаде магнетични образи както в театъра, така и в киното, в Нощта на театрите ще видим и двата игрални филма „Баща ми“ на Фани Коларова, продукция на Френския филмов институт и „Чест“ на Павел Веснаков, донесъл на големия актьор две международни награди за главна мъжка роля.

И това няма да е всичко, предвижда модераторът на събитието Виолета Тончева.

 

Месец на село

 

Нощта на театрите ще продължи на Сцена Филиал, 18.00-20.15, с Тургеневия „МЕСЕЦ НА СЕЛО“, сценична версия и режисура Стилиян Петров, сценография Венелин Шурелов, костюми Елица Георгиева, музика Иван Шопов.

Как в пасторалната селска идилия се зараждат страстни любовни чувства, несъвместими с общоприетите норми, ще покажат с артистичното си майсторство Даниела Викторова - Наталия Петровна; Стоян Радев - Михаил Ракитин; Цветина Петрова – Верочка; Валери Вълчев - Алексей Беляев; Николай Божков - Игнатий Шпигелски; Пламен Димитров - Аркадий Ислаев; Юлияна Чернева - Ана Семьоновна; Веселина Михалкова - Лизавета Богдановна; Гергана Арнаудова – Катя; Константин Соколов – Шааф, Николай Кенаров - Афанасий Болшинцов и Алекс Маринков– Коля.

 

 

След това отново се връщаме на Основна сцена, където в 21.00 часа, още от входа ще ни изненадат с оригиналните си идеи за театър възпитаниците на театралната школа М.А.Х. с худ. ръководител Валентин Митев. Запазвайки засега подробностите, те обещават един любопитен ФЛАШМОБ в присъщия им динамичен стил.

Криворазбраната цивилизацияНощта на театрите на 4 ноември, 22.00-24.00, Основна сцена, ще завърши с един от любимите спектакли на варненските актьори „КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ“. Смешната позорищна игра, както сам я определя Добри Войников, в сценичната версия на Стоян Радев Ге.К., е нещо много повече от първоначалния авторов замисъл. Става дума за нелесния, но обладан от съзнанието за мисия, живот на пътуваща театрална трупа, която играе „Криворазбраната цивилизация“. Един оригинален и красив режисьорски прочит, с препратки към историята на Варненския театър. С романтичните градски костюми от 20-те години на миналия век на Даниела Николчова и вдъхновената игра на Гергана Арнаудова – Мадам Злата; Николай Божков - Хаджи Коста; Цветина Петрова – Анка, Николай Кенаров – Маргариди; Константин Соколов – Димитраки; Славяна Иванова – Марийка, Валери Вълчев – Митю, Юлияна Чернева – Баба Стойна, Свилен Стоянов – Пенчю, Даниела Викторова – Кака Радка, Веселина Михалкова – Койна, Стоян Радев – Герги, Биляна Стоева – Дойна, Божидар Божков – Добри, Валентина Андонова – Майката.

 

 

 

На следващия ден, 5 ноември, Нощта на театрите ще започне още в 11.00, когато във фоайетата на Основна сцена, възпитаниците на театралната школа М.А.Х. с худ. ръководител Валентин Митев, ще предложат отново своя вихрен ФЛАШМОБ, но вече на други зрители.

 

 

 

 

 

 

 

 


 

Много интересен се очертава да бъде музикалният финал на Нощта на театрите с концерта „СЪНУВАХ СЪН - ЕДНА МЕЧТА“ на 5 ноември, 16.00-17.00, Сцена Ротонда. Интригата, заложена в концепцията на режисьорката Сребрина Соколова, е да се открои разликата в двата любими жанра на публиката - оперетата и мюзикъла.

И така, от страната на оперетата ще застанат Имре Калман, Йохан Щраус, Франц Лехар, Жак Офенбах, Роберт Щолц, а честта на мюзикъла ще защитят Ленард Бърнстейн, Джорд Гершуин, Джон Кандър, Андрю Лойд Уебър, Клод Мишел Шонберг. Ролята на своеобразни адвокати на двата жанра ще поемат Марина Иванова и Десислава Касчийска.

Всъщност там, където оперетата среща мюзикъла, винаги има място за предпочитания на едното или другото, но винаги най-важна остава завладяващата мелодия. Това разбиране за музиката ще демонстрират със своите изпълнения артистите на Държавна опера Варна Красимира Митева, Марина Иванова, Десислава Касчийска, Юлка Трендафилова, Димитър Илиев, Димитър Ряхов, Илко Захариев и пианистите Соси Чифчиян и Руслан Павлов.

 

Апропо, познахте ли от кой мюзикъл идва заглавието на концерта?

 

И ако ви е трудно да изберете отделно събитие, най-добре е да се включите във всички прояви на Нощта на театрите в първия ноемврийски уикенд.

Вашата роля в него е запазена!

 

Вход свободен за срещата с Михаил Мутафов и разбира се – за флашмобовете.

 

 

 

Работно време на касите: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00. Сцена Филиал – един час преди спектакъл; Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал тел. 052 612 998; Реклама и организация ДT „Стоян Бъчваров”– тел. 669 650/51; Реклама и организация Държавна опера Варна 052 665 020

 

Виолета Тончева

 

 

НАГРАДА ФЕНИКС ЗА ЮБИЛЕЯ НА КУЗМАН ПОПОВ

 

 

Дългогодишният главен режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов бе удостоен с награда ФЕНИКС на Държавна опера Варна по повод 75-годишния му юбилей и 50-годишната му творческа дейност на оперната сцена у нас и по света.

Отличието връчи на 31 октомври преди спектакъла на "Норма", една от най-хубавите постановки на Кузман Попов, на която той е и сценограф, Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна. Юбилярът получи поздравителни адреси и цветя от министъра на културата Боил Банов, председателя на СБМТД Станислав Почекански, хоровия колектив, балетната трупа на Държавна опера Варна и др.

Именитият режисьор бе отличен с награда ФЕНИКС за високата театрална естетика и изящния стил, донесли му признанието на един от най-забележителните оперни режисьори на нашето съвремие.

За визионерството, последователността и енергията, с които отстоява творческото си амплоа на оперната сцена в продължение на половин век.

За реализацията в България, Турция, Египет, Гърция, Македония и други страни на над 100 оперни постановки, сред които емблематичните „Кармина Бурана“ от Карл Орф, „Златното петле“ от Римски Корсаков, „Едип цар“ от Стравински, „Летящият холандец“ от Вагнер, „Ариадна на Наксос“ от Щраус, „Просяшка опера“ от Бритън, „Симоне Боганегра“, „Аида“ и „Макбет“ от Верди, „Турандот“ от Пучини, „Дон Паскуале“ от Доницети, „Норма“ от Белини.

За отдадеността и верността му към Варненската опера като нейн дългогодишен главен режисьор.

За 75-годишния му юбилей и умението да не остарява в изкуството!

 

 

 

ИЗКУСТВОТО КАТО ИНВЕНЦИЯ, АВАНТЮРА И МИСИЯ

 

 

Кузман ПоповИнтервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с главния режисьор на Държавна опера Варна КУЗМАН ПОПОВ по повод 75-годишния му юбилей и 50-годишната му сценична дейност - знакови събития, на които се посвещава спектакълът на 31 октомври на "Норма", една от най-новите постановки на Кузман Попов, на която той е и сценограф

 

Поздравления за юбилея, Маестро! Оперната режисура е занимание за избрани, творчество от най-висш порядък. Какъв е твоят ключ към нея?

 

Инвенцията е едно от най-големите качества на твореца. Но човек се научава да твори като опознава творческите постижения на другите, никой не е толкова богат, за да може да ползва само своя собствен запас. Този, който не използва друга духовност, скоро може да изпадне в състояние да подражава сам на себе си и да повтаря това, което е повтарял вече много пъти. Ако не обогатиш ума си и не се заредиш с нови идеи, стигаш дотам, че от нищото създаваш нищо.Казано е, че си служиш със своето дарование от момента, когато можеш да си служиш със своя разум. Важно е да се добави - умът изобразява, но сърцето моделира.

 

Кое е грозно и кое красиво в изкуството?

 

ТравиатаХарактерността създава красота в изкуството. Грозно е онова, което не притежава характерност, т.е. не съдържа никаква външна или вътрешна правдивост. Грозно е онова, което е фалшиво, което е изкуствено, което се старае да бъде хубаво или красиво, вместо да е изразително; което е престорено и превзето, което се усмихва без повод, маниерничи без причина, всичко, което само парадира с красота и прелест, всичко, което лъже.Красотата е обективна доброта , а истината е субективна доброта. Затова истински красиво е онова, което прави човека добър.

 

50 години живот в операта, половин век завидно творческо дълголетие. Другото име на тази несекваща творческа енергия е младост. Как се съхранява творческият порив на младостта, как се противостои на рутината, която с годините обикновено измества стремежа към новото и различното, към експеримента?

 

Трябва да се върви напред, да се откриват нови хоризонти, миналото не може да се възкреси, трябва нещо ново да се създаде, а не да се възстановява предишното. Тайната на младостта – да тръгваме непрекъснато от днешния ден, утре да не започваме същото, а нещо съвсем ново. И така всеки ден ще се раждаме за самите себе си и за света. Не съществува неподвижна младост.

Норма

 

Изкуството като непрекъснато обновяващо се движение...

 

Не само. Влечението към абсолютното е всепоглъщаща страст – тя изяжда тогова, който се стреми към нея. Лишава го от щастие - например рисуваш камък, с всичките му пукнатини, с всичките му детайли, за да разбереш, че не е истински.Задачата на изкуството не е да копира природата, а да я изразява.

 

АидаА как човек изразява себе си в изкуството?

 

Ние живеем този живот, но ни е отредено да се борим, за да живеем друг живот. Бидейки нищо, ние можем да бъдем всичко. Ние сме хора, за да възпроизвеждаме своите копнежи.Понякога творецът е преизпълнен с идеи, но според мен той трябва да фиксира вниманието си върху най-необходимото. Онова, което трябва да се пожертва. То е велико изкуство, непознато за новаците – те искат всичко да покажат и това ги прави излишно бъбриви.

Изкуството не може без известна недовършеност, понеже животът, който го възпроизвежда, е във вечно преобразуване. Кой може да каже в кой момент един спектакъл е завършен? Всъщност зрителят слага последната поанта.

 

Съизмерими ли са като величини творецът и зрителят?

 

Изкуството е авантюра, в която творецът трябва да въвлече зрителя. Това е  риск и единствено успешният му завършек е гаранция за приобщаването на зрителя. Трябва да се види не как е, а как би могло да бъде и как би трябвало да бъде. Без въображението на публиката това е цел непостижима.

 

Мисията на изкуството е мисия на чувство и любов!

Дон Паскуале

 

 

 

ОПЕРНИЯТ РЕЖИСЬОР КУЗМАН ПОПОВ НА 75

 

 

50 ГОДИНИ СЦЕНИЧНА ДЕЙНОСТ

 

Спектакълът на „Норма“ на 31 октомври се посвещава на знаковия режисьор на Варненската опера

 

 

 

На 31 октомври 2017 г., с „Норма“, една от най-новите постановки на Кузман Попов, на която той е и сценограф, екипът на Държавна опера Варна отбелязва 75-годишнината на своя дългогодишен главен режисьор и 50-годишната му творческа дейност, превърнала го в един от най-забележителните съвременни оперни режисьори.

Кузман Попов завършва режисура за драматичен театър във ВИТИЗ при проф. Филип Филипов и проф. Сашо Стоянов, а през 1971-1972 г. специализира и оперна режисура в Комише опер в Берлин при прочутите оперни режисьори проф. В. Фелзенщайн и проф. Г.Фридрих. Заради блестящото му представяне го канят да остане в Берлин, но той отказва и се завръща в България. Първоначално работи няколко години в драматичните театри на Шумен и Добрич, също в БНТ, след което постъпва като режисьор във Варненската опера и остава свързан с нея до днес. Тук намира своето истинско вдъхновение, тук разгръща дарованието си и реализира творческите си визии, донесли му професионално признание.

В творческата му биография фигурират реализации на над 10 драматични и над 100 оперни произведения, а също така значителен брой музикални предавания в БНТ. С негови постановки на оперите "Симоне Боканегра", "Бал с маски", "Тоска", "Отело", "Травиата", "Макбет", "Аида" и други Варненската опера нееднократно печели награди в Националните прегледи на оперното и балетно изкуство. С творческия знак на Кузман Попов Варненският оперен театър участва в международни музикални фестивали и гастролира в Испания, Италия, Гърция, Египет, Русия, Турция и други страни.

 

Кузман Попов поставя "Травиата" специално за откриването на новия Оперен театър в Кайро, там поставя още "Трубадур" и "Бохеми". През 1997 г. режисьорът гостува, заедно с Пловдивската опера, на сцената на Deutsche Oper в Берлин със свои сценични версии на "Княз Игор" и "Ернани", а през 1998 г. поставя "Кармен" на сцената на Националната опера в Анкара. През 2016 г. неговите режисьорски прочити на „Ернани“ и „Аида“ жънат успех в Истанбул.Известният творец реализира свои постановки на оперните сцени в България, Турция, Египет, Гърция, Башкирия, Македония и други страни.

 

Високата оценка на българската и чуждестранната критика за творческите му постижения се измерва с редица награди. Неговият “Едип цар” във Варненската опера е оценен като най-добрата оперна постановка за 1995 г. За цялостно творчество и принос в музикално-сценичното изкуство Кузман Попов е удостоен двукратно с награда ВАРНА. СБМТД го отличава за заслуги към оперното изкуство и по повод 60-годишнината му със ЗЛАТНА ЛИРА, а Министерството на културата - с ГРАМОТА И ПЛАКЕТ по повод неговата 70-годишнина.

 

Самият режисьор, познат с взискателността както към себе си, така и към другите, откроява сред постановките си: „Кармина Бурана“ от Карл Орф, „Златното петле“ от Римски Корсаков, „Едип цар“ от Стравински, „Летящият холандец“ от Вагнер, „Ариадна на Наксос“ от Щраус, „Просяшка опера“ от Бритън, „Симоне Боганегра“ от Верди, „Макбет“ от Верди, “Кармен“ от Бизе (Анкара), „Турандот“ от Пучини (Варна и Скопие), „Дон Паскуале“ от Доницети и „Норма“ от Белини.

 

Неслучайно тъкмо с последното заглавие, на 31 октомври 2017 г. ще бъде отбелязана половинвековната творческа отдаденост на оперното изкуство на Кузман Попов. Под палката на главния диригент на Държавна опера Варна Ян ван Маанен, ролята на Норма ще изпълни солистката на Държавна опера Варна, перфектното сопрано Линка Стоянова, която аплодирахме на премиерата в Опера в Летния театър 2016. Поканената да гостува в ролята  на Норма Марена Балинова-Райхл, която живее и твори в Австрия, не може да участва по здравословни причини.  В ролята на Полионе, любимия на Норма, ще се насладим на брилянтния тенор, световноизвестния Бойко Цветанов. Великолепните си превъплъщения в ролите на Оровезо и Адалджиза ще поднесат басът Евгений Станимиров и мецосопраното Силвия Ангелова. Оркестърът и хорът също ще внесат своя творчески дял и ще изразят своята признателност към големия режисьор. „Норма“ несъмнено ще бъде истински музикален празник.

 

Билети: 10, 15, 20, 30 лв. VIP: 40 лв. с кетъринг. Билетни каси:
Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал - тел. 052 612 998; Работно време: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00. Сцена Филиал – един час преди спектакъл. Реклама и организация Държавна опера Варна 052 665 020; www.operavarna.com

 

 

 

МАНОН ЛЕСКО или ГРЕШНИЯТ ИЗБОР

 

 

Ян ван Маанен 

27 октомври 2017, 19.00, Основна сцена

 

След бравурните премиерни спектакли на операта „Манон Леско“, прочит на режисьора Александър Текелиев, в Опера в Летния театър тази година, на 27 октомври, Основна сцена, ще съпреживеем отново красивата музика на Пучини.

И трагичната съдба на Манон, която лекомислено се отказва от своята истинска любов, предпочита богатството на възрастен покровител и плаща с живота си за грешния избор. Всъщност Пучини в цялото си творчество акцентира върху свободната любов, необременена от семейни окови. Самият той е живял цял живот с една жена без сключен брак и този факт намира отражение в произведенията му.

Под вещата диригентска палка на Маестро Ян ван Маанен своя дебют в ролята на Манон ще направи солистката на Държавна опера Варна ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА.

„Ролята на Манон е едно прекрасно бижу и аз съм щастлива, че го получавам. Още повече, че този подарък идва в навечерието на моя личен празник Димитровден. Партията е много подходяща за драматичен сопран като моя глас.

Това е трудна роля във вокално, драматургично, актьорско – във всяко едно отношение, но аз обичам предизвикателствата и вярвам в себе си.

В операта образът на героинята претърпява сериозно развитие. Ако в първо действие тя е само обикновена девойка, на която й предстои да иде в манастир, във второ действие вече я виждаме като скучаеща държанка на богат възрастен господин. По-късно среща любимия си Де Грийо, загърбва лукса и заедно с брат си заговорничи срещу досегашния си покровител.

Замислите за грабеж и бягство обаче се провалят и в четвърто действие се стига до същинската драма. Осъдена на заточение, отчаяна и изтощена, Манон умира.

Една от многото оперни героини, които не успяват да направят правилния избор между богатството и любовта. А любовта понякога е бедна... И греховете задължително се плащат.

Обичам музиката на Пучини. Арията на Манон в четвърто действие „Sola…, perduta, abbandonata…“ (Сама..., изгубена, изоставена..., итал.) е моята визитна картичка. С нея много печелех, когато се явявах на конкурси в Италия“, разказва Димитринка Райчева. 

 

 

Мартин ИлиевВ ролята на брата на Манон Леско ще се представи ПЛАМЕН ДИМИТРОВ, за когото австрийската музикална критичка Елена Хаберман написа в списанието за опера и балет „Der neue Merker”: „Много положително впечатление остави Пламен Димитров в неособено симпатичната роля на Леско. Баритон с много цветове в тембъра и много убедителен в артистичното си превъплъщение“.

 

За партията на Де Грийо е поканен солистът на Софийска опера и балет МАРТИН ИЛИЕВ, който започва певческата си кариера с над 20 централни баритонови партии, за да се насочи през 2005-та към драматичния и героичен теноров репертоар.

Жъне успехи с ролята на Пинкертон от „Мадам Бътерфлай” на Пучини, Полионе от „Норма” на Белини, Манрико в „Трубадур”, Отело в „Отело”, Радамес  в „Аида” от Верди, Калаф в „Турандот” от Пучини, Зигмунд и Зигфрид в „Пръстена на нибелунга” от Вагнер и др. В ролята на Дон Хозе в Опера в Летния театър това лято си партнира с Димитринка Райчева – Кармен в едноименната опера от Бизе.

 

 

 

 

Пламен Димитров

 

 

 

 

Цени за оперни, балетни спектакли и концерти

Предлагаме различни цени на билетите според мястото в залата, конкретния спектакъл, както и за за ученици, пенсионери, групови посещения, образователни и детски спектакли...
Научете повече +

отстъпки

отстъпки

Важат за ученици, пенсионери, фамилни и групови посещения (от над 10 човека). Обадете ни се на тел. 052 650 666 и 052 66 50 22 за договаряне на отстъпки.

абонаменти

абонаменти

С VIP Card ползвате от 20 % до 50 % отстъпка от цената на билета за спектакли на Държавна опера – Варна и Драматичен театър "Ст. Бъчваров" - Варна.

купете билети on-line

купете билети on-line

Ползвайте MULTINET CARD през сайта www.bgbileti.com. Купете билети от сайта www.grabo.bg и ползвайте специални отстъпки!

TOP