Алиса в страната на чудесата

 Кликнете тук, за да видите галерията със снимки >>

ПОСТАНОВЪЧЕН ЕКИП

Режисьор СРЕБРИНА СОКОЛОВА
Диригент СТЕФАН БОЯДЖИЕВ
Хореография ЖЕЛКА ТАБАКОВА
Сценограф РАЛИЦА РУСЕНОВА
Художник по костюмите ЕЛЕНА ИВАНОВА

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА И ИЗПЪЛНИТЕЛИ 

АЛИСА – Лиляна Кондова, Стилияна Стоянова
ЦАРИЦА КУПА – Филипа Руженова, Натали Иванова
ЧЕРВЕНИЯТ КОТАРАК – Николай Димитров, Ася Русанова
ЗАЕК – Александър Панайотов
ШАПКАР – Ростислав Байрактаров
ПРИНЦ СЪРЦЕ – Христо Ганевски
Цветя, придворни, войници – балет мъже и жени.

Премиера на 7 март 2014 година.

Втора постановка на сцената на Държавна опера – Варна. Първата постановка се е състояла през 2003 година с диригент Славил Димитров и режисьор Красимир Иванов.

Концертмайстор БОЖИДАР БЕНЕВ,
Корепетитори ВЕСЕЛИНА МАРИНОВА, ЖАНЕТА БЕНУН, ДИМИТЪР ФУРНАДЖИЕВ, РАДОСЛАВА КАРЕЕВА;
Репетитор на балета ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА,
Помощник – режисьор СИРМА ПАНЕВА

Спомняте ли си времето, когато сте били на 12 години? Ако си го спомняте, това означава, че сте запазили частичката от детето, което сте били. Силно се надявам да е така!

Какво е да си на 12 години? Животът тепърва ще се разкрива пред теб, малко по малко, а на тебе ти се иска да е по-бързо. Иска ти се да си по-голям, да ти позволяват повече неща, да се чувстваш по-сигурен в себе си. Имаш усещането, че не пасваш на обстановката.
За едни неща си голям, а за други малък. В своя свят децата, на прага на порастването, имат своите върхове и спадове. Те също като нас, големите, търсят своето място сред останалите. Някои имат късмет да се атрактивни и популярни без особени усилия – за тях няма да говорим. Ще говорим за тези, които на пръв поглед са незабележими, но опознаеш ли ги, разбираш, че те блестят не по-слабо от останалите. Ще разберем, че имат дори качества, които ги извисяват – качества като състрадание,  готовност за помощ, стремеж към приятелство и в крайна сметка – доброта. Често децата, както и възрастните, са склонни да загърбят себе си, това което са те, само и само да се „впишат” в средата, но дори и да успеят то е за кратко. Твърде бързо след това се налага отново да променят , защото „лидерите” са капризни и така неусетно изгубват себе си, остават сами и без това, което са имали преди.

   
Нашата Алиса е  дете, което иска да има приятели, но й е трудно да намери път към тях. Идва в нов град, в ново училище, където всички  са заети с това да впечатляват” най-красивата”, „ най-популярната”. Дошла със своята котка, тя се чувства като попаднала в съвършено различен свят, като че ли заразен от някаква лудост. 

Алиса остава сама, въпреки желанието си да има приятели, защото прави основна грешка  - да се опитва да се нагажда към обстановката, отказвайки се дори от котарака си - най-близкия й приятел.

Осъзнавайки грешката си, тя горчиво съжалява, потънала в сълзи заспива. В своя сън първо среща Котарака, който я въвежда в Страната на Чудесата, Страната на детското въображение. 

В тази чудна страна, уж подредена, но не съвсем, Алиса попада в ситуации, които макар и забавни я срещат с несправедливостите от реалността – егоизъм, лицемерие, притворство. Разбрала, че не егоизма и грубостта е път към хората, Алиса с лекота и доброта печели приятели, без да е нужно да се променя. Изправяйки се срещу господарката в Страната на Чудесата - „най-красивата” , Алиса печели не само изхода от ситуацията, но и верни приятели.  Събуждайки се, тя вече знае как да привлече вниманието на околните и да намери своето място сред тях и в крайна сметка да спечели приятелството им.

   
ПРИЯТЕЛСТВОТО не е категория, която е изпразнена от съдържание в днешно време.

Макар, че все по-често децата търсят близост в социалните мрежи и градят самочувствието си на това колко кликвания за харесвания имат на публикуваните снимки и коментарии, истинската човешка близост все още се търси. ПРИЯТЕЛСТВОТО никога няма да е” демоде”, защото ние сме човешки същества, социални същества и в хубави и в трудни моменти имаме нужда от реалното човешко присъствие, а не от дигиталния ни „приятел” в интернет. В този смисъл темата в спектакъла е

ПРИЯТЕЛСТВОТО, което е невъзможно ако егоизмът и лицемерието се намесват. Приятелството е символизирано от цветята ( реж. знак).
Както за цветето, така и за приятелството е нужна грижа. Да се създаде, да се запази. То е  по-ценно  когато си го създал сам и обратно -  ако е „на готово” – не се цени и лесно повяхва, също като цветята.

   
Приключението на Алиса в Страната на Чудесата е един забавен начин да кажем на децата си да не се страхуват да бъдат такива каквито са, без значение дали за момента са „популярни”. Ако са истински, искренни и добри, те ще намерят своите приятели и ще се чувстват на място, в „собствената си кожа” и в крайна сметка ще бъдат щастливи.

Нали всички ние искаме това?!   

СРЕБРИНА СОКОЛОВА – режисьор

История

Мюзикълът на Александър Йосифов „Алиса в Страната на чудесата”, по известната приказка на Луис Карол, е поставен за пръв път на варненска сцена под диригентството на Славил Димитров и режисурата на Красимир Иванов през 2003 г. 11 години по-късно, през 2014, се връщаме към това произведение както заради неговите непреходни морални стойности, така и заради музикалното им претворяване.

Сюжетът и днес вълнува с идеята за истинското приятелство, от което всички се нуждаем. Приятелството не е категория, изпразнена от съдържание, уточнява в режисьорската си концепция Сребрина Соколова. Макар все по-често децата да търсят близост в социалните мрежи и да градят самочувствието си върху броя на хората, които харесват снимките и коментарите им, кликването с мишката не може да замени истинската човешка близост. Популярността не е равнозначна на приятелството.

Приятелството е по-висока категория. То винаги ще бъде по-важно, защото както в хубави, така и в трудни моменти, ние имаме нужда от реално реално човешко присъствие, а не от виртуален приятел в интернет. Приятелството е невъзможно, ако в него се намесят егоизъм и лицемерие... Приятелството се отглежда като цвете...     

Снимки Алиса в страната на чудесата: