Проклятието на Фауст- 2011 г.

от Хектор Берлиоз

Драматична легенда за оркестър, хор и солисти

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

Маргарита – мецосопран
Фауст – тенор
Мефистофел – баритон
Брандер – бас

Либрето Х. Берлиоз, Алмир Гандониер и Жерар дьо Нервал по трагедията Фауст от Йохан Волфганг фон Гьоте.

Оперната оратория или както още я наричат драматичната легенда „Проклятието на Фауст” е едно от най-високите достижения на романтичната музика, написано през 1846 г. от Ектор Берлиоз.
Личност с неспокоен, вечно търсещ и разкъсван от противоречия дух, композиторът през целия си живот развенчава и преобръща парадигмите в изкуството, обогатява музикалната форма, разкрива нови звукови хармонии, прави блестящи нововъведения в оркестрацията и създава програмния симфонизъм, оказвайки огромно влияние върху развитието на музиката.

Идентично със светоусещането на композитора, безсмъртното произведение на Йохан Волфганг фон Гьоте „Фауст” предоставя идеалния сюжет за развихряне на композиторския гений. Берлиоз изгражда една мащабна музикална структура за солисти, хор, оркестър и балет, която представлява съвършено нов за времето жанр.
С дълбокия си философски и драматичен потенциал „Проклятието на Фауст” упражнява своето магнетично въздействие и отправя своите интелектуални и естетически предизвикателства и към съвременните творци.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПЪРВА ЧАСТ

Застаряващият учен Фауст се е замислил над обновлението на природата.
Слушайки как младите селяни пеят и танцуват, той осъзнава, че поради напредналата си възраст, това щастие той никога вече няма да опита.
Една музика от далечината (Унгария марш) навява на Фауст въпросите защо войниците са толкова ентусиазирани за слава и известност.

ВТОРА ЧАСТ

Депресиран, Фауст се е върнал в кабинета си.
Дори търсенето на мъдрост от книгите не може да го вдъхнови. Уморен от живота, той е на път да се самоубие, когато чува звуците на църковни камбани и химн, посветен на Великден и това му напомня за неговата младост, когато той все още е имал вяра в сърцето си.

Изведнъж се появява Мефистофел, който иронично коментира явната метаморфоза на Фауст. Той предлага да го заведе на пътешествие, обещавайки му възвръщане на младостта, знания, както и изпълнението на всичките му желания. Фауст се съгласява. Мефистофел и Фауст отиват в механата Ауербах в Лайпциг, където студентът Брандер пее песен за един плъх, чийто приятен и удобен живот в кухнята е завършил трагично. Гостите предлагат иронична да изпеят Амин за съдбата на този плъх. Следва песента на Мефистофел за една бълха, която се е настанила в дрехите на принца и никой не смее да унищожи, заради верноподаничеството си. Отвратен от вулгарността на тези песни, Фауст моли да бъде заведен на друго по-спокойно и по-уютно място. Мефистофел говори на Фауст за една красива жена на име Маргарита, успявайки да го накара да се влюби в нея.
Фауст извиква името й и влиза в града, където живее момичето.

ТРЕТА ЧАСТ

Фауст и Мефистофел се скриват в стаята на Маргарита. Фауст смята, че той ще намери в нея идеала си за чиста и невинна жена. Маргарита влиза и пее балада за царя на Туле, който винаги остава верен на печално загубената си любима. 
Мефистофел призовава духовете да омагьосат и заблудят момичето и пее саркастична серенада пред дома й. Когато духовете изчезват, Фауст пристъпва към Маргарита. Тя му признава, че е мечтала за него, така както той е мечтал за нея, и двамата  декларират своята любов един към друг.

В този момент Мефистофел се появява, предупреждавайки ги, че репутацията на момичето трябва да бъде спасена: съседите са научили, че има човек в стаята на Маргарита и призовават  майка й да се намеси.
Двамата влюбени набързо се сбогуват, а Фауст и Мефистофел бягат.

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

Прелъстената, а след това изоставена Маргарита все още очаква завръщането на своя любим.
Тя чува песента на войници и студенти в далечината, което й напомня за нощта, когато Фауст за първи път е бил в нейната къща.  Но сега той не е сред тях.

Фауст е тъжен. Появява се Мефистофел и му съобщава, че Маргарита е в затвора. Тя случайно е дала на майка си твърде много от сънотворния елексир и без да иска това е убило старата жена. Маргарита е осъдена на смърт.
Фауст изпада в паника, но Мефистофел го убеждава, че може да я спаси, ако Фауст му продаде душата си. Не можейки да мисли за нищо друго, освен за спасяването на Маргарита, Фауст се съгласява без колебание.

Двамата яхват чифт черни коне. Мислейки си, че пътуват за да освободят Маргарита, Фауст е ужасен от демоничните видения, покрай които минават. Пейзажът става все по-ужасен! Най-накрая Фауст осъзнава, че Мефистофел всъщност го е довел в Ада. Демони и духове поздравяват Мефистофел на загадъчен адски език и поздравяват с “добре дошъл” Фауст при тях.

Фауст е дълбоко покрусен от мъка. Маргарита обаче, която е невинна успява да се спаси от адските мъки и се въздига към Рая.