ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО - 2017 г.

 Кликнете тук, за да видите галерията със снимки >>

Хореография Мариус Петипа и Лев Иванов
Редакция Светлана Тоншева
Асистенти Сергей Антонов, Гергана Караиванова
Сценография и костюми Ася Стоименова
Музикална редакция Мариела Чанкова
Диригент Мартин Георгиев
Фотография Росен Донев

В главните роли:

Одета/Одилия и Принц Зигфрид - Саори Коике и Егор Мотузов (8.12.2017) от Кремълския балет в Москва; българската примабалерина Веса Тонова и водещият балетен солист на Варненската опера Павел Кирчев (9.12.2017)

Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстори Анна Фурнаджиева (8.12) и Красимир Щерев (9.12)

71-ви творчески сезон (2017-2018)

Премиера 8, 9 декември 2017

XVIII Кoледен музикален фестивал – Варна 2017

Първа постановка в историята на Варненската опера

Награда на Светлана Тоншева за хореография в раздел "Класическо балетно изкуство" от Асоциацията на хореографите в България Награда ВАРНА за Светлана Тоншева и екипа на "Лебедово езеро"

Историята на „Лебедово езеро“ е много интересна. Премиерата през 1877 г. в Москва минала незабелязано, въпреки красивата музика. Всъщност това не бил истински балет, преобладавали пантомимата и мимансът, танците били съвсем малко, а балерините носели закрепени върху раменете картонени криле. По-късно в Болшой театър направили друга редакция, но пак не се получило. Успехът дошъл, едва когато починал Чайковски и в Мариински театър замислили балетна вечер, посветена на композитора. Мариус Петипа поръчал на Лев Иванов да направи редакция на неуспешните досега „бели сцени“ (сцените с лебедите) и това дало възможност на Лев Иванов да извърши истинска революция в класическия балет.Той премахнал изкуствените криле и създал хореография за ръцете, която извайва движенията на крилете. Чрез постановката на ръцете и гърба, която пресъздава не само движенията на истинските птици, но изразява и силни чувства като любов, страх, болка и тревожност, спектакълът достига нова психологическа дълбочина. Освен това Лев Иванов добавя в редакцията си дуета на Зигфрид и Одета, както и танца на малките лебеди.

На свой ред Мариус Петипа, вдъхновен от Лев Иванов, поставя валса, мазурката и останалите танци, които се играят в двореца и нямат нищо общо с „белите сцени“. Така през 1895 г. музиката и танцът в „Лебедово езеро“ за пръв път заживяват в пълен синхрон. Получава се онази органична сплав между двата компонента, която продължава да омайва публиката и днес. Познати са редакции, в които Зигфрид и Одета загиват, но в нашата постановка те остават живи. Любовта при нас побеждава.

Веса Тонова – Одета/Одилия

За да изградиш сложния образ на Одета/Одилия трябва да познаваш себе си, а това изисква някаква житейска зрялост. В същото време спектакълът е тежък и предполага много добра техническа подготовка.

Едва когато съчетаеш себепознанието и зрелостта в тези два образа, те - колкото и диаметрално противоположни да са, стават плътни и колоритни. Опитвам се да направя белия лебед по-силен от черния, за да остане у зрителя посланието, че все пак белотата е по-силна, доброто е по-силно. Мисля, че мисията на изкуството е именно в това - да даде изход и да дари красота, да зареди с позитивизъм. Защото другото го виждаме ежедневно.

Изпитвам огромен сантимент към варненската публика, която обича и познава балета.Моята кариера е стартирала във Варна в пълния смисъл на думата. Никой нямаше да знае за мен, ако не бях се явила на Международния балетен конкурс във Варна, заедно с моя партньор и приятел от Варна Владимир Роже.

С него сме печелили и много други конкурси, танцували сме на много международни сцени, но аз няма никога да забравя аплаузите и целия кураж, вдъхнат ми тогава от варненската публика. Владимир Роже отдавна е в Америка, аз съм тук, но и двамата продължаваме да танцуваме, балетът ни съхранява. В моя творчески път така се случи, че повечето от партньорите ми са били варненци.

Прекрасен и чувствителен творец, сегашният ми партньор Павел Кирчев със сигурност ще разкрие същностните черти на Принца. Надарен с красиви качества като танцьор, той излъчва една особена мекота, притежава харизма. Вярвам, че ще направи хубав образ.

Надявам се той да се превърне в един от водещите танцьори на българската балетна сцена.

Павел Кирчев – Принц Зигфрид, дебют

Мечта ми е било да танцувам Принц Зигфрид. „Лебедово езеро“ е върхът на класиката, балет на балетите и за един артист е привилегия да танцува тази роля.

Познавам творбата още от балетното училище, където тя се изучава, следя нейните редакции и изпълненията на най-добрите балетисти. Харесвам превъплъщенията в образа на Принца на Дейвид Холберг, първия американец, станал премиер солист на Болшой театър, както и на украинеца Сергей Полунин, който си създаде име като най-младия солист на Ковънт гардън.

„Лебедово езеро“ еизключително труден балет. За мен е истинска чест и страхотно удоволствие да си партнирам в него с примабалерината Веса Тонова. Може да научиш много от такъв изключителен артист като нея и за мен това е допълнителна професионална школовка.„Лебедово езеро“ е моят свят, нещо, което ми отива да танцувам и затова мога да изградя образа по-убедително.

Не обичам да танцувам нещо, което не е мой натюрел, макар че то може да се превърне в друг вид предизвикателство. Но ако балетът и героят ти допадат, ако ти отиват,  може да се получи нещо много, много хубаво.

Прочетете още:

СВЕТЛАНА ТОНШЕВА: „ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“ – ОТ РЕВОЛЮЦИЯТА ДО БАЛЕТНАТА КЛАСИКА

ВЕСА ТОНОВА: ОБИЧАМ ДА ПЪТУВАМ В ДЕЙСТВИЕТО И В ГЕРОИТЕ

С ПАВЕЛ КИРЧЕВ МЕЖДУ ДВЕ РЕПЕТИЦИИ

Снимки ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО: