МАКБЕТ

ММФ „Варненско лято”
Опера в Летния театър
Копродукция Държавна опера Варна, Държавна опера Пловдив

ПОСТАНОВЪЧЕН ЕКИП

Диригент СТЕФАНО СЕГЕДОНИ (Италия)
Режисьор Нина Найденова (Франция)
Сценография и костюми – Държавна опера Пловдив
Диригент на хора СТЕФАН БОЯДЖИЕВ
Фотограф Росен Донев

Кликнете тук, за да видите галерията със снимки >>

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА И ИЗПЪЛНИТЕЛИ

Макбет – Пламен Димитров
Лейди Макбет – Сорина Мунтеану, Румъния
Банко – Евгений Станимиров
Макдъф – Валерий Георгиев

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

         
Верди смята "Макбет" за най-хубавата си творба

Трагедиите и комедиите на Шекспир вдъхновяват Джузепе Верди през целия му живот. През август 1846 г. той избира „Макбет” за сюжет на новата си опера. Композиторът сам изготвя либретото в проза, възлага на либретиста Пиаве да съчини стиховете и написва музиката само за четири месеца. Премиерата последвала на 14 март 1847 година в „Театро дела Пергола” във Флоренция. Верди смята „Макбет” за най-хубавата си опера и в знак на признателност я посвещава на своя тъст Антонио Бареци. 17 години по-късно композиторът се връща отново към „Макбет” и прави нова редакция, чиято премиера се състояла в “Театр Лирик” в Париж на 21 април 1865 г. В историята на Варненската опера това е втора постановка на "Макбет", след първата на диригента Иван Филев и режисьора Кузман Попов през 1985 г.

Бесовете. Обсебването

Шотландия, ХI век. Владетели, рицари, придворни, поробени, вещици, демони, видения владеят сценичното пространство, обгърнати в мистика и реалност, водени от страсти и идеи! Сюжет, изпълнен с драматични обрати на съдбата, с човешки слабости, разрушителни амбиции, героични подвизи, мъка и мимолетна радост, възход и падение. Исторически факт от живота на шотландския владетел Макбет, превърнал се в легенда, предавана от уста на уста, вълнува двамата титани Шекспир и Верди! От далечния ХI век до нашият ХХI са минали точно десет века. Случайно ли е, че тази лична драма се превръща в изкуство и буди размисли и днес? Кое е онова, което ни кара да съпреживяваме или отхвърляме драмата на героя Макбет, онова, което вълнувайки ни кара да погледнем и към самите себе си и към тези около нас? Това са въпросите, превърнали се в основа за сценичната концепция. Всички се раждаме равни, но после всеки прави своя избор - един тръгва по пътя на доброто и проповядва мир и любов, а друг по пътя на властта и славата на всяка цена… Всички имаме мотиви за действията си, но не и обяснения за тях! Действията – разрушителните, са акт на Човешка воля или Обсебване на мисълта от Страстта, Невидимото, Злото?! „Да сме обсебени…“ е само оправдание на постъпките и намеренията ни… или предопределеност от други по-висши сили? А ако това са разрушителни мисли на собственото ни подсъзнание, носим ли отговорност? Поемаме ли вината? Изкупваме? Как? Въпросите са много. Стоят пред всекиго, който дръзне да интерпретира мистичната съдбовност на владетел, превърнал името си Макбет в синоним на разрушителната човешка страст. Образите на Бесовете са в основата на сценичната концепция - израз на нашите объркани човешки амбиции и намерения! Мистични и реални. Рожби на силите на мрака, но и на най-потайните кътчета на човешката душа. Те обсебват! Превръщат се в провокатор и двигател на действието, подчиняват на собствената си игра на съдбовност всички – владетели, поробени, вещици и войни. Бесовете съблазняват Макбет и Лейди Макбет към страстта, към властта, към техния гибелен край... Всички страсти се разиграват в динамиката на непрекъснато променяща се визия – въртящ се кръг-сфера, който променя гледните точки повече от 30 пъти. Превръща се ту в пъклен котел, който непрекъснато ври и кипи, ту в бойно поле или гробище, гора, зала на кралете, в арена на пагубните страсти. В цялата тази динамика получена от редуването на картини и образи, Бесовете намират най-адекватната си среда за да изразят своята разрушителна експресия.

Нина Найденова - режисьор

ГАЛЕРИЯ СНИМКИ