18 юни 2021, 21.00. Премиера на XII Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“

„Графиня Марица“ 2021 е юбилейно заглавие за Вера Немирова и Варненската опера. Най-известната българска режисьорка в Европа, е потомка на прочутия род Немирови - писателя Добри Немиров и режисьора Евгений Немиров. Вървейки в стъпките на баща си Евгений Немиров, половин век след неговата постановка, сега тя прави в същия театър своя завладяващ съвременен прочит на „Графиня Марица“. Като драматург на спектакъла я придружава майка й – оперната певица Соня Немирова, която в премиерата на 15 март 1970 г. е дебютирала като Соня Дойчинова във варненската постановка на своя бъдещ съпруг в ролята на Графиня Марица. На 3 юни 2021 г. се навършват 101 години от рождението на бащата на Вера, Евгений Немиров. В допълнение към всичко това, тъкмо с прочутата оперета на Имре Калман започва блестящата режисьорска кариера на Вера Немирова във Volksoper, Виена през 2002 г. Както тогава, така и сега прочутият оркестър Karandila Gipsy Brass Orchestra е част от голямото приключение „Графиня Марица“.

Целият този емоционален подтекст придава допълнителен артистизъм на постановката, още повече, че тя се фокусира върху самия театър. Концепцията на Вера Немирова пренася действието от порутеното имение, където по либрето се развива действието, в театъра. Нейната Графиня Марица е звезда, която след като се е наложила на големи световни сцени, се завръща в западналия театър на родния си град, за да го възроди, като птицата Феникс от пепелта. В този смисъл „Графиня Марица“ от 2021 година носи своето послание за театъра, който загуби връзката със своите зрители заради Covid. И ако първата „Графиня Марица“ се появява в кризисните времена след Първата световна война, за да изрази непомръкващия човешки порив към споделеност, любов и щастие, днес тя има същата мисия.

ЛИЛИЯ ИЛИЕВА и ВЕЛИН МИХАЙЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за силната им емоционална връзка с Есмералда и Квазимодо от мюзикъла „Парижката Света Богородица“, за намесата на героите в живота им и за изкуството по време на Covid

Лилия и Велин, неразделни в живота и на сцената, влюбени в живота и в мюзикъла, в „Парижката Света Богородица“ се чувствате съвсем в своя територия. 

Лилия: Точно така. За мен този мюзикъл е поредната мечта, малко са думите, за да опиша какво чувствам. „Парижката Света Богородица“ е един от най красивите мюзикъли, създавани някога и аз съм невероятно щастлива, че играя ролята на Есмералда.

Велин: И аз изпитвам същите чувства. Да играеш в мюзикъла „Парижката Света Богородица“, това е истински шанс. Мисля, че няма артист, който не би искал да изиграе Квазимодо.

11 юни 2021, 21.00 - Варна, Опера в Летния театър

12 юни 2021, 21.00 – Пловдив, Античен театър

Гала концерти, посветени на 100-годишнината от кончината навеликия Енрико Карузо, събират на откритите сцени във Варна и Пловдив звезди от италианската и българската оперна сцена 

Италианските тенори Фабио Армилиато и Анджело Фиоре пристигат в България в началото на юни за два гала-концерта, посветени на един от най-бележитите тенори в историята на операта Енрико Карузо. На 11 юни с „Карузо Опера Гала“ ще бъде открит XII сезон на фестивала „Опера в Летния театър“ във Варна, а на 12 юни грандиозното събитие ще се премести на сцената на Античния театър в Пловдив. Мащабните прояви се осъществяват от Държавна опера Варна в партньорство с агенция Music Art New Imagine – Италия.

ИРИНА ЖЕКОВА, МАРИЯ ПАВЛОВА, ИВАН МОМИРОВ  И ИВО ЙОРДАНОВ СА СОЛИСТИ НА КОЛЕДНИЯ КОНЦЕРТ 2020

22, 23 декември, 19.00, Основна сцена

В любимия традиционен Коледен концерт, тази година под палката на нашумелия млад диригент Димитър Косев, ще посрещнем първокласните солисти Ирина Жекова, Мария Павлова, Иван Момиров и Иво Йорданов. Те ще изпълнят, заедно с оркестъра на Държавна опера Варна, завладяващи арии от оперети на Йохан Щраус, Франц Лехар, Имре Калман, Руджиеро Леонкавало и други композитори.

 Концертът носи допълнителен емоционален привкус заради Иван Момиров, именития варненски тенор, един от плеядата звездни български гласове, роден в навечерието на Рождество Христово 23 декември. Ще аплодираме рожденика в двете издания на Коледния концерт на 22 и 23 декември, 19.00, Основна сцена.

ВЕРА НЕМИРОВА Е НОВИЯТ ПОСТОЯНЕН ГОСТ-РЕЖИСЬОР НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

От пресконференцията за премиерата на юбилейната постановка на „Графиня Марица“ и акцентите на Опера в Летния театър – Варна 2021

Голямата новина от днешната пресконференция на Театрално-музикален продуцентски център Варна, посветена на юбилейната премиерна постановка „Графиня Марица“ с режисьор Вера Немирова, и акцентите в XII издание на Опера в Летния театър, е, че от юни 2021 година най-известната българска оперна режисьорка в Европа е постоянен гост-режисьор на Държавна опера Варна. Новината съобщи директорката на ТМПЦ Даниела Димова, която благодари на Вера Немирова за постановката на „Графиня Марица“ - рубинът, по нейните думи, в репертоара на Варненската опера - и изрази надеждата си, че с Вера Немирова екипът ще работи в същия съзидателен дух, както сега.

 

Държавна опера Варна, със съдействието на Фонд "Култура" при Община Варна, подготвя за почитателите на балетното изкуство специална Коледна Балетна Гала на 19 декември, 19.00, Основна сцена с най-добрите балетни артисти на България – примабалерината Марта Петкова и и премиерсолиста Никола Хаджитанев. Освен гостите от Софийска опера и балет ще танцуват балетните солисти на Държавна опера Варна Евгения Минкова, Павел Кирчев, Илиана Славова, Марко ди Салво, София Еремина и Лукас де Конинг. В празничната програма са включени откъси от постановките на известния хореограф Сергей Бобров „Лешникотрошачката“, „Лебедово езеро“ и „Carmen Dance”, както и други любими заглавия от репертоара на варненската балетна трупа.

 

Маестро ЕРАЛДО САЛМИЕРИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Имре Калман, Вера Немирова и юбилейната „Графиня Марица“ във Варна, както и за Херберт фон Караян, който препоръчва оперетата, какво означава чувството за оперета. За перфекционизма на Барбара Хендрикс и Николай Гяуров, който репетира 45 минути 2 такта. За фантазията и креативността, които правят човека такъв, за музиката като приказка и акт на сътворението... 

- Във Вашата впечатляваща творческа кариера дирижирате творби от много и различни композитори, но Имре Калман като че ли сега се появява за пръв път в репертоара Ви?

- С оперета през последните 10 години се занимавах само в концерти. Спомням си в Прага един прекрасен концерт с Eva Lind, известна като „Царицата на нощта“ („Вълшебната флейта“, Моцарт), но в същото време тя беше и великолепна „Графиня Марица“. Сега във Варна за пръв път правя цялото произведение. 

Предвидените в декемврийския афиш балетни спектакли ще се играят в началото на следващата година. Двете издания на „Лешникотрошачката“ се изместват на 28 януари, 19.00, Основна сцена и на 30 януари, 18.00, Основна сцена, а „Лебедово езеро“ ще бъде на 6 февруари, 19.00, Основна сцена.

Гостува за пръв път във Варна Мария Кичевска, примабалерина на Националната опера и балет на Република  Северна Македония. Тя ще изпълни ролите на Клара в „Лешникотрошачката“ на 30 януари и на Одета/Одилия в „Лебедово езеро“ на 6 февруари.

В първото представление на „Лешникотрошачката“ на 28 януари ще видим Илиана Славова в ролята на Клара, една от коронните роли в нейния репертоар.

ХОРЕОГРАФКАТА СИЛВИЯ ТОМОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за постановката на „Графиня Марица“ във Варна, модела на общуване в екипа, колективната душа на балета и йерархичната структура в изкуството. Също за Международния балетен конкурс във Варна, Академия „Ваганова“ и как една примабалерина открива таланта си на педагог.

Какво е отношението Ви към хореографията, която поставяте за свой авторски спектакъл и хореографията, която поставяте за дадена творба? Как се разделяте между едното и другото?

Двете нямат нищо общо. Ако поставяш балетна хореография върху музика, която си избрал за свое авторско произведение, можеш неограничено да твориш. В една постановка за „Лебедово езеро“ например, също влагаш много от себе си, но си длъжен да се придържаш към някакви класически образци. Постановката на хореография за опера или оперета, какъвто е случаят с „Графиня Марица“, разбира се, е различна.

На 30 ноември 2020 г. трябваше да аплодираме на сцената на Държавна опера Варна световната премиера на "Jazz Cats Symphony", юбилейния авторски проект за 60-годишнината на големия български перкусионист и композитор Христо Йоцов. Събитието бе отменено, заради последните мерки за ограничаване на Covid, но вече е насрочена нова дата за премиерата - 20 януари 2021 г. Закупените билети важат без заверка.

И така, ако не можахме да завършим старата, то ще започнем Новата година със световната премиера на "Jazz Cats Symphony"! С което несъмнено ще удължим и личния празник на Маестрото!

Кметът на Варна Иван Портних и зам.-председателят на Общинския съвет д-р Лидия Маринова връчиха днес награди „Варна“ 2021 за постижения в областите на културата, науката и образованието. С награда “Варна” за ярки постижения в областта на културата бяха отличени екипът на постановката "Поразените" на ДТ "Стоян Бъчваров" и екипът на постановката "Макбет" на Държавна опера Варна. Наградата за екипа на "Поразените" получи актрисата Даниела Викторова, а наградата за екипа на "Макбет" взе диригентът Стефан Бояджиев.

Всички награди вижте тук:

 

 

V Международен балетен  форум - Варна 2020

След периода на ограничителните мерки заради Covid екипът на Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна, със съдействието на Фонд "Култура" при Община Варна, кани своята публика няколко дни преди Коледа за спектакъла на балета „Лебедово езеро“ (17 декември, 19.00, Основна сцена) с примабалерината от Националната опера и балет на Северна Македония Мария Кичевска в ролята на Одета/Одилия. Изтъкнатата балерина гостува за пръв път във Варна. На сцената ще й партнират в ролята на Принц Зигфрид Франциско Руиз, солист на Държавна опера Варна, а в ролята на Ротбарт Павел Кирчев, премиер солист на Държавна опера Варна

22 май 2021, 19.00, ФКЦ, зала 1

ХОРЕОГРАФЪТ БОРЯНА СЕЧАНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за преображенията на „Човекът от Ла Манча“, срещата й с новия варненски балетен състав и Лилия Илиева, която силно я впечатлява: „Не съм срещала такъв артист, толкова добре подготвен за мюзикъл“. За Маестро Страцимир Павлов, който прави мюзикъл, различен от другите и още - за професионализма в хореографията и движението, в което няма второ тълкуване

Радвам се, че Боряна Сечанова, човекът, който стои зад големия балетен бранд „Арабеск“, работи за „Човекът от Ла Манча“ във Варна.

За пръв път направихме „Човекът от Ла Манча“ в Пловдив и това беше първият спектакъл на Нина Найденова като директор. Пловдив нямаше сцена, използвахме залата на филхармонията, с която  декорът на Иван Токаджиев трябваше да се съобрази. Но самият мюзикъл е много красив, много поетичен. Някак всички живеехме до този момент с невероятната адаптация на телевизионния мюзикъл, с Коста Цонев, Никола Анастасов и Жоржета Чакърова в ролите на Дон Кихот, Санчо Панса и Дулсинея. Въпреки всичко сценичният вариант е различен. Още повече, че живата музика придава един допълнителен професионален облик на спектакъла.

Сега, при постановката на „Човекът от Ла Манча“ във Варна, аз съм приятно изненадана от новите артисти, които участват в екипа. Освен основното ядро с Орлин Горанов и Мариан Бачев, всички останали в състава са нови. Държа да кажа, че съм невероятно впечатлена от Лилия Илиева. Не съм виждала такъв артист, толкова добре подготвен за мюзикъл. Знаете, че почти навсякъде съм поставяла в България, но артист като Лилия с такава изключителна вокална и танцова техника, толкова професионална в областта на мюзикъла, аз не съм срещала. Вие трябва да сте много горди, че разполагате с такъв артист.

19 и 20 декември 2020, 12:00, Държавна опера Варна

Театрално-музикален продуцентски център, Държавна опера Варна обявява кастинг за мюзикъла „Цар лъв“, музика Елтън Джон, текст Тим Райс, оркестрация Данко Йорданов, режисьор Петко Бонев.

ЕВГЕНИЯ ВАСИЛЕВА И БОЯН СТОЯНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за преживяванията си с „Човекът от Ла Манча“, семейната роля, чувството за хумор, как да бъдеш повече от това, което си и как да го предадеш нататък

Жени и Боян, за радост на всички нас, „прескачате“ за малко от Кукления театър до Варненската опера, за да станете, след успешния кастинг, част от екипа на мюзикъла „Човекът от Ла Манча“. Вярно ли е, че за пръв път сте на сцената като семейство?

Боян: Да, първоначално не сме семейство, но после продължаваме с ролите на ханджията и ханджийката, които стават нещо като семейство.

Жени: Според историята на мюзикъла ние трябва да играем ролята не просто на семейство, а на добро семейство.

Боян: Досега в Кукления театър винаги сме били Принцът и Принцесата, т.е. прелюдията към семейство.

Във връзка с последните разпореждания на министъра на здравеопазването и препоръките за ограничаване на разпространението на Covid 19, бяха направени промени в коледните програми на Театрално-музикален продуцентски център Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна.

В рамките на XXI Коледен музикален фестивал на Държавна опера Варна отпадат всички оперни спектакли, както и всички концерти, планирани в периода 28 ноември – 16 декември.

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ С МАЕСТРО ЕМИЛ ТАБАКОВ И СОЛИСТ ЛЮДМИЛ АНГЕЛОВ

19 май 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Концерт за пиано и оркестър № 1 от П. И. Чайковски. Солист Людмил Ангелов;

"Гогол сюита" от Алфред Шнитке - ПРЕМИЕРА ЗА ВАРНА;

Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Анна Фурнаджиева

Във връзка с последните разпореждания на министъра на здравеопазването и препоръките за ограничаване на разпространението на Covid 19, от програмата на Коледния музикален фестивал и Международния балетен форум – Варна 2020,  организиран със съдействието на Фонд "Култура" при Община Варна. отпадат 2 оперни спектакъла и 2 гала концерта.

Това са планираните през декември представления на оперите „Макбет“ от Джузепе Верди (4 декември, 19.00, Основна сцена) и „Норма“ от Винценцо Белини (10 декември, 19.00, Основна сцена), както и концертите Мюзикъл Гала (8 декември, 19.00, Основна сцена) и Балетна Гала (15 декември, 19.00, Основна сцена).

Всички събития на Театрално-музикален продуцентски център Варна се провеждат при 30% запълнена зала, съгласно изискванията за носене на предпазни маски и съблюдаване на необходимата дистанция,

Откривам процедура по провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот за срок от 2 /две/ години представляващ: „Касово помещение" - с обща площ от 4 /четири/  кв.м., съгласно АДС № 890/13.04.1998 г., допълнен със Заповед № РД-1-7706(57)/04.03.2003 г. Предназначение на имота, за което същият да се ползва за периода на наема – обменно бюро.

Имотът се намира вдясно от официалния вход на основна сграда на ТМПЦ, с вход от страната на площад „Независимост“ и с вътрешна врата към стълбището за втория етаж на основната сграда на ТМПЦ – Варна.

Търгът с тайно наддаване е обявен със Заповед на Директора на ТМПЦ-Варна № 208 /12.05.2021 г.

Първоначалната наемна месечна цена, определена по реда на чл. 41 ППЗДС, е 600.00лв. (шестстотин) лв. без ДДС. Депозитът за участие в търга е в размер на 60.00 лева.

Закупуване на тръжните книжа и получаване на документацията - в стая № 206 на ТМПЦ - Варна - Каса, всеки ден от 13.30 часа до 17.00 часа, от 14.05.2021 г. до 14.06.2021 г.

Заявления за участие се приемат от 14.05.2021 г. до 14.06.2021г., до 13.00 ч. За справки : 052/ 66 50 12.

Оглед на имота се извършва след закупуването на тръжни книжа, с предварителна заявка, от 14.05.2021 г. до 14.06.2021 г.

Търгът ще се проведе на 15.06.2021 г. от 14.00 часа в стая 108, в основна сграда на ТМПЦ – Варна, с адрес: пл. Независимост 1 - гр. Варна.

 

Заповед спечелил търг - Касово помещение

23 ноември – 19 декември 2020

Предстоят срещи с „Жизел“, „Лебедово езеро“, Балетна гала и коледната класика „Лешникотрошачката“

Магията на балета е задължителна част от коледното настроение и от Международния балетен форум, който Държавна опера Варна организира за пети път, със съдействието на Фонд "Култура" при Община Варна. В продължение на един месец, от 23 ноември до 19 декември 2020, на балетната сцена шестват нови и утвърдени заглавия от репертоара на театъра. С балетното си и артистично майсторство радват артистите от балетната трупа на Варненската опера, чийто облик оформят балетисти както от България, така също и от Русия, Испания, Италия и други страни.

Театрално – музикален продуцентски център гр.Варна обявява търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот за срок от 3 /три/ години представляващ:

Помещение „КЛУБ НА АКТЬОРА”, съгласно АДС № 890/98 г., вписан в СВ-Варна под № 82, том 16, вх. рег. № 5319, дело № 3741/06.03.2007г., поправен със Заповед № РД-1-7706/57/04.03.2003 г. на Областния управител на Варненска област, с обща площ от 57 кв.м, съставляващо  самостоятелен обект с идентификатор 10135.1506.39.4.2 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 98/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК гр. Варна, с предназначение на самостоятелния обект по схема: за обществено хранене и при граници: на същия етаж – имот с идентификатор 10135.1506.39.4.1, без данни за граници под и над обекта и без данни за площ на обекта по схема.

Търгът с тайно наддаване е обявен със Заповед на Директора на ТМПЦ-Варна № 209 /12.05.2021 г.

Първоначалната наемна месечна цена, определена по реда на чл. 41 ППЗДС, e 920.00 лв. (деветстотин и двадесет) лв. без ДДС.

Търгът с тайно наддаване ще се проведе на 15.06.2021 г. от 15.00 часа  в стая 108, в основна сграда на ТМПЦ – Варна, с адрес: пл. Независимост 1 - гр. Варна. Цена на тръжните книжа– 5.00/пет/ лева. Закупуването на тръжните книжа и получаване на документацията - в стая № 206 на ТМПЦ-Варна - Каса, всеки ден от 14.05.2021 г. до 14.06.2021 г. от 13.30 часа до 16.00 часа.

 

Заповед спечелил търг - Клуб на актьора

19 ноември – 29 декември 2020

Посрещаме световна премиера на “Jazz Cats Simphony”, премиерни  заглавия от тази година на опери и мюзикъли, камерни и коледни концерти

XXI КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ – ВАРНА 2020 започна на 19 ноември със събитие, посветено на250-годишнината от рождението на Бетовен, в което виртуозният пианист Людмил Ангелов ни поднесе проникновената си интерпретация на Концерт за пиано и окестър № 5 от великия композитор. След мюзикъла „Любовта никога не умира“, фестивалната програма продължава на 30 ноември, 19.00, Основна сцена, не с какво да е, а със световна премиера. Това е „Jazz Cats Symphony”, юбилеен авторски проект на Христо Йоцов, перкусионист, композитор, професор, една от големите фигури на съвременната джаз сцена. Освен неговите барабани, в „Jazz Cats Symphony” ще чуем Арнау Гароффе – тенор, саксофон, Любо Цанев – пиано, Димитър Карамфилов – контрабас и Оркестъра на Държавна опера Варна, под диригентството на Маестро Ганчо Ганчев. Проектът се реализира с подкрепата на Министeрството на културата. Да припомним тук, че Христо Йоцов направи във Варна и световната премиера на своя мюзикъл „Сън в лятна нощ“ (2018).

„Европейски музикален фестивал“ награждава изявени български дейци на изкуството и културата с отличието „Златно перо“

В навечерието на 24 май – Празника на българската азбука, просвета и култура „Европейски музикален фестивал“ - Кантус Фирмус, Галерия Макта и Класик ФМ радио - се обръща с признание към хората, които създават и поддържат жива искрата на българския творчески гений. В рамките на фестивалната програма 24-ма изтъкнати наши музиканти, артисти, писатели, журналисти, художници и преподаватели ще бъдат отличени с наградата „Златно перо“ за техния принос към изкуството и културата на страната. 

Сред лауреатитена приза са Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ по повод 100-годишния юбилей и Маестро Борислав Иванов, артистичен директор на Държавна опера Варна, по повод 90-годишния му юбилей.

Отличието „Златно перо“ 2021 се присъжда също на оперната прима Соня Йончева, кинорежисьора Людмил Стайков, художничката Анастасия Панайотова, поета текстописец Найден Вълчев, цигуларката Стойка Миланова и други.

19 ноември, 19.00, Основна сцена, Старт на XXI Коледен музикален фестивал - Варна 2020

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ СЪС СОЛИСТ ЛЮДМИЛ АНГЕЛОВ

С мисълта за наближаващите коледни празници, който носят със себе си надежда и глътка въздух в Covid ежедневието, на 19 ноември, 19.00, Основна сцена, започва XXI Коледен музикален фестивал на Варненската опера. Посветен на 250-годишнината от рождението на Лудвиг ван Бетовен, в симфоничния концерт ще прозвучи Бетовеновият Концерт за пиано и оркестър №5, наричан още „Императорски“. Солист е Людмил Ангелов, един от най-големите пианисти на нашата съвременност. Увертюра „Риенци“ от Рихард Вагнер и Недовършена симфония №8 от Франц Шуберт оформят празничната рамка на забележителното събитие.

РЕЖИСЬОРКАТА ВЕРА НЕМИРОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя прочит на „Графиня Марица“ от Калман във Варненската опера, където преди половин век нейният баща Евгени Немиров поставя същото заглавие, а майка й дебютира в главната роля; за честния разказ на произведението с най-ярките средства и суровите диаманти, които искат да бъдат шлифовани. И още от Соня Немирова за прочутия род Немирови и мисията на артистите днес.

Докато Ви наблюдавах как репетирате, си помислих, че премиерата едва ли ще Ви вълнува така, както репетицията...

Естествено. На премиерата вече нищо не можем да правим, само гледаме, като обикновени зрители.

Моят свят е репетицията, както казваше Димитър Гочев.

Да, аз обожавам Митко Гочев, той ми е голям пример в изкуството и мога да се подпиша под това изречение.

Предисторията на Вашата „Графиня Марица“ във Варненската опера води назад към постановката на Вашия баща Евгени Немиров през 1970 г., с диригент Влади Анастасов и художник Мариана Попова, майката на нашия дългогодишен главен режисьор Кузман Попов. Половин век по-късно, съвсем точно след 51 години, Вие поставяте във Варненската опера същото заглавие, вървейки в стъпките на баща си. Излиза, че „Графиня Марица“ е нещо като семейно заглавие.

Точно така, още повече че тогава във Варна главната роля е изпълнявала майка ми. Баща ми и майка ми се запознават, благодарение на варненската постановка на „Графиня Марица“.

Всичко това изглежда като едно добро предзнаменование за премиерата на Вашата „Графиня Марица“.

Дано. Надявам се да е бъде така.

Разкажете, освен заради семейните препратки, защо Ви привлича тази оперета на Калман?

Харесвам това заглавие. Правила съм го през 2002 г. във Виена, където то възбуди много критични гласове, защото докарах истински ромски оркестър от България - „Карандила“. Макар и първоначално скептично настроени, виенчани харесаха “Карандила“, веднага след като музикантите излязоха на сцената и засвириха. „Карандила“ стана любимец на публиката.

18 ноември, 19.00, Основна сцена

За „Риголето“ на Верди казват, че дори само тази опера да беше написал, щеше да бъде достатъчно, за да го направи толкова велик, колкото е. Основана върху пиесата „Кралят се забавлява“ от Виктор Юго, Верди, заедно с либретиста Франчско Пария Пиаве, създава съвършена творба. Тя притежава всички качества, за да бъде шедьовър – драматична история, която завършва с дълбока човешка трагедия, съпътствана от поквара и похот, нежност и душевна чистота, предадени с прекрасна музика.

80 години от рождението на великата певица

7 май 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Диригент Стефан Бояджиев, постановка и сценография Кузман Попов, режисьор Сребрина Соколова, с Габриела Георгиева – Лейди Макбет, Пламен Димитров – Макбет, Иван Момиров – Макдъф, Евгений Станимиров – Банко и др. Солисти, оркестър и хор на Държавна опера Варна

23 ноември – 19 декември 2020

Нови и утвърдени заглавия, сред които коледната класика „Лешникотрошачката“

Магията на балета е задължителна част от коледното настроение и от Международния балетен форум, който Държавна опера Варна организира за пети път, със съдействието на Фонд "Култура" при Община Варна. В продължение на един месец, от 23 ноември до 19 декември 2020, на балетната сцена ще шестват нови и утвърдени заглавия от репертоара на театъра. С балетното си и артистично майсторство ще радват артистите от балетната трупа на Варненската опера, чийто облик оформят балетисти както от България, така също и от Русия, Испания, Италия и други страни.

На 29 април 2021 г. отбелязваме 100 години от рождението на Лиляна Анастасова (29.04.1921, Търговище - 25.08.1995, Варна), eдна от забележителните оперни певици на България и първа примадона на Варненската опера.

В първите 30 години от историята на оперния театър тя създава забележителни образци на вокално и артистично майсторство, триумфирайки в главните сопранови партии от световната оперна съкровищница. Талантът и характерът й оживяват в архивните записи, снимки и публикации, също в разказите на хора, работили с нея, като диригента Влади Анастасов, за когото певицата се отличава с „богата звукова палитра, широк диапазон и ярък артистичен талант“. Но най-силно възкръсва Лиляна Анастасова в спомените на двете й дъщери – телевизионната тон-режисьрка Илияна Янкова и оперната певица Меглена Лукова, както и на внука – тенора Борис Луков. 

Лиляна Анастасова наследява музикалния талант от любимия си баща, който бил прочут адвокат в Търговище, но и добър тенор, пеел и свирел на китара. Макар че Лиляна също се откроявала с певческа дарба, искала първоначално да следва история, но съдбата я изпратила където трябва – в Консерваторията. Завършила оперно пеене при изтъкнатите педагози Георги Златев-Черкин и Христо Бръмбаров, тя се явява на прослушване в току-що създадената през 1947 г. Варненска народна опера с главен художествен ръководител Петър Райчев. Дошъл от световните сцени, за да подпомогне развитието на оперното изкуство в България, Петър Райчев полага най-напред основите на оперния театър в родния си град. Той веднага назначава на работа обещаващото младо сопрано, но „другарите“ от Комунистическата партия спешно го привикват и го предупреждават, че като дъщеря на „буржоазен интелигент“, Лиляна няма място в операта. На това Петър Райчев отговаря следното: “В операта аз не вземам активисти, а оперни певци!“ и тази негова реплика остава като крилата фраза в паметта на рода и в историята на Варненската опера, един висок знак за професионализъм и човешко достойнство в онези трудни обществено-политически времена.

19 ноември – 29 декември 2020

Премиерни заглавия, мюзикъли, опери, симфонични концерти и световна джаз премиера

Наближава XXI Коледен музикален фестивал 2020 и V Международен балетен форум 2020 на Държавна опера Варна, в които заедно ще докажем, че животът не може без изкуство. То ни е необходимо, за да надмогнем страха от Covid и да продължим напред. При всички културни събития се спазват стриктно противоепидемичните мерки с редуциран брой на зрителите до 30% от капацитета на Основна сцена. За да се осигури необходимата дистанция между оркестрантите, те излизат от оркестрината на сцената, включително и при оперните спектакли, които се предлагат като концертни изпълнения с костюми. Covid ограниченията не са непременно и само рестриктивни. Те могат да бъдат и креативни, мотивирайки солистите, хористите, балетистите и музикантите да се раздават докрай във вече по-редките, затова и по-стойностни срещи с любимата публика.

11 юни – 25 август 2021, 21.00, XII Опера в Летния театър

21 представления през 2021 година

Карузо Опера Гала, Verdi Hattrick, премиери на „Графиня Марица“, „Вълшебната флейта“, „Коса“, „Хофманови разкази“, „Раймонда“ и „Цар Лъв“, бенефис за 90-годишния юбилей на Маестро Борислав Иванов, Концерт на оперната дива Красимира Стоянов, Оперна галаи още...

XII издание на Опера в Летния театър – Варна 2021 е най-голямото събитие в годината на Държавна опера Варна, за което екипът се готви усилено, с грижа за публиката и при съблюдаване на всички противоепидемични мерки. В 12-то издание през 21-ва година са планирни 21 представления. Стартът е на 11 юни с Карузо Опера Гала, в памет на 100-годишнината от кончината на великия тенор Енрико Карузо, под диригентството на Маестро Лоренцо Бизарри от Италия. Поканени са петима брилянтни тенори - двама италианци и трима българи – звездният Фабио Армилиато, познат от Миланската скала до Метрополитън опера; Анджело Фиоре, който гради кариера в първокласни оперни театри и златните български гласове Иван Момиров, Валерий Георгиев и Даниел Дамянов. На 12 юни същият концерт ще бъде изнесен и в Античния театър на Пловдив.

На 18 юни идва ред, след двете предпремиерни представления през май, за премиерата на „Графиня Марица“ от Имре Калман, която от много години не е поставяна във Варна. Режисурата е дело на голямото име от съвременната театрална сцена режисьорката Вера Немирова и диригент постановчика Ералдо Салмиери. Освен сериозната подготовка с двоен солистичен състав, се очаква в ромската сватба на сцената да се включат Ицхак Финци и други известни артистични фигури, както и част от оркестър „Карандила“. Със съдействието на Вера Немирова, като специален гост на събитието, ще бъде посрещната дъщерята на великия композитор Ивон Калман. 

Под палката на Маестро Григор Паликаров, на 11 ноември 2020, 19.00, Основна сцена, ще се възроди магията на „Набуко“ - операта, с чиято триумфална премиера през 1842 г. Джузепе Верди влиза в световната оперна съкровищница, за да остане там завинаги.

29 април 2021, 19:00, Държавна опера Варна

Световният ден на танца (World Dance Day) е жест на признание към най-популярната личност в света на балета Жан-Жорж Новер. Роден на 29 април 1727 г. , той остава в историята на изкуството със своята основополагаща творба “Писма върху танца и балета”. Претърпяла десетки издания, книгата притежава актуална стойност и днес. В нея Новер излага възгледите си за балета като самостоятелен спектакъл със своя сюжетна интрига, чиито герои са носители на силни страсти. Забележителен майстор на танца, Новер развива структурата на академичния танц – солистичен и ансамблов, като превръща балетната пантомима в пластична кантилена от движения, пози и ансамбли под музикален съпровод. В танцовите си интерпретации той заменя обичайната изобразителност с хореографски подход, който отрежда водеща роля на действието и води до появата на първите многоактни балетни спектакли. Най-големият реформатор в света на балета внася в естетиката на танца и философските достижения на времето, залегнали в трудовете на такива велики мислители като Дидро, Волтер, Русо. Заради всички тези заслуги историята отрежда на Жан-Жорж Новер почетното звание «Баща на съвременния балет» и отбелязва рождената му дата като Световен ден на танца. На този ден своя празник отбелязват балетни трупи и танцови състави за съвременна хореография, народни танци и други. Отвъд всякакви политически, културни или етнически бариери, всички артисти, посветили живота си на танца, професионалисти и самодейци, се обединяват на този ден, за да припомнят универсалната същност на изкуството и да отправят своето послание за мир и творчество.

И балетната трупа на Държавна опера Варна не пропуска да поднесе своята празнична балетна гала на 29 април. Програмата през 2021 г., наред с популярни балетни номера от различни произведения, ще изненада зрителите и с 3 нови авторски хореографии, дело на премиерсолистите Павел Кирчев и Франциско Руиз, както и на балетния педагог Светлана Тоншева, която е и режисьор на гала концерта.

 

Даниела Димова спечели третия си мандат като директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна в проведения на 27.10.2020 конкурс, съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба № Н-4/14.06.2007 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти.

Според регламента, за успешно издържал конкурса се счита кандидат, който е събрал не по-малко от 2/3 от максималния брой точки по оценъчните карти по чл. 11, ал. 4, т. 10.

Предпремиера - 23, 24 април 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Посланичката на Република Франция в Република България, Флоранс Робин, проведе приятелска среща с директора на Театрално-музикален продуцентски център Варна, Даниела Димова. Като домакин тя благодари за посещението на високата гостенка, накратко я запозна с историята на театралната сграда и представи своята мениджърска политика за развитие на сценичните изкуства в актуалната COVID ситуация. Нейно превъзходителство отправи поздравления за решимостта в ТМПЦ да се поддържа жива връзката с публиката, в условията на COVID. „В тези трудни за всички нас времена, ние сме длъжни да покажем, колко съществено е значението на културния сектор“, подчерта г-жа Робин.

РЕЖИСЬОРЪТ АНТОНИУ ЗАМФИР пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка на „Вълшебната флейта“ от Моцарт в Държавна опера Варна и къде точно се крие магията в това последно произведение на Моцарт; символиката на Просвещението и масонството и трудността на свободния избор; особеностите в работата с няколко солистични състава, непредубедеността на режисьора и въпросите, които остават след края на представлението.

Предпремиера - 23, 24 април 2021, 19.00, Държавна опера Варна; Премиера – 22 юни 2021, 21.00, Опера в Летния театър

Г-н Замфир, „Вълшебната флейта“ според мнозина е най-хубавото произведение на Моцарт, което упражнява своето магично въздействие както върху познавачите и ценителите, така и върху различни поколения. За Вас в какво се състои вълшебството на „Вълшебната флейта“?

Не мисля, че това е най-значимото произведение на Моцарт, най-малко защото е немислимо да се сравняват произведенията на Моцарт. И „Вълшебната флейта“, и „Дон Жуан, „Сватбата на Фигаро“ и „Така правят всички“ се поставят и играят с огромен успях в цял свят. Със сигурност обаче знаем, че „Вълшебната флейта“ е последното произведение на композитора, което е имало своята първа премиера няколко месеца преди смъртта му, както и че то е построено по различен начин. За мен вълшебството на тази опера, за да отговоря на въпроса Ви, идва от интерпретацията и начина, по който певците представят героите, от съпоставката между фантастичното, приказното от една страна и реалното от друга страна. „Вълшебната флейта“ използва символи, познати в оперната литература, така че магията на „Вълшебната флейта“ идва не от самото произведение, а от начина, по който то се изпълнява и възприема.

Във „Вълшебната флейта“, освен идеите на Просвещението, са заложении и послания, свързани с масонството, като например числото 3 или ритуала на посвещение в степента чирак. Смятате ли, че разкодирането на тази символика е необходимо за разбирането на смисъла и внушенията на „Вълшебната флейта“?

Във „Вълшебната флейта“ откриваме голяма част от идеите на Просвещението. Има една непрекъсната борба между доброто и злото, между деня и нощта, между слънцето и луната, между светлината и мрака. Светлината - много ми харесва как звучи тази дума на български, има много музика в нея. Светлината, която побеждава. Що се отнася до масонските символи в сюжета, те отдавна са разкрити, но за мен по-важни са масонските символи в музиката на Моцарт. Като тритонуса - акорд, който съдържа интервал от три цели тона или „Маршът на жреците“ във второ действие, както и на други места в операта. Не смятам, че трябва да разпознаеш масонските символи, за да разбереш смисъла и внушенията на „Вълшебната флейта“. Същите символи съществуват и в християнската религия, например Светата Тройца.

В София, на 31 октомври 2020 година, след инфаркт, почина голямата българска оперна певица Ваня Кокошарова. Тя е един от забележителните  сопранови гласове на оперния театър във Варна от средата на миналия век. Публиката дълго говори за нейните сценични изяви, колегите й солисти, хористи и музиканти помнят красотата, таланта и отдадеността й на изкуството.

АНТОНИУ ЗАМФИР - режисьор на "Вълшебната флейта" от Моцарт

Изкуството е повод за размисъл върху живота Напомня ни, че нещата невинаги са такива, каквито изглеждат и че всяка монета има две страни. Двойствеността се среща навсякъде, защото живеем в двоична вселена - до познание стигаме само чрез страдание, а светлината не може да съществува, ако няма мрак. Най-често добротата живее в семплия и необразован човек, а титлата благородник не е свързана непременно с добродетел.

С помощта на някое произведение на изкуството разбираме повече за нас самите и за начина, по който можем погрешно да тълкуваме поведението на другите около нас. Колко пъти сме попадали в капана да надценяваме съмнителни хора или да поставяме материалните пред духовните ценности? Нашите решения могат да накърнят емоциите ни и да втърдят сърцата ни.

На кратка церемония преди Симфоничния концерт на 30 октомври, Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, предложи на публиката да почете с минута мълчание, а след това и с аплодисменти паметта на починалия предния ден главен режисьор, оформил облика на Варненската опера за няколко десетилетия, Кузман Попов.

Очаквайте предпремиерата на "Вълшебната флейта на 23, 24 април 2021, 19.00, Държавна опера Варна и премиерата на 22 юни 2021, 21.00, Опера в Летния театър

"Вълшебната флейта” е последната опера на Моцарт, писана в годината на неговата смърт – 1791. Композирана е в две действия, в популярната по онова време форма Singspiel, която включва едновременно говорни диалози и пеене. Създадена е по либретото на Емануел Шиканедер – известен за времето си актьор, режисьор, автор на пиеси, импресарио, както и извънреден ценител на таланта на Моцарт.

След като става директор на прочутия виенски театър „Ан дер Вин”, Шиканедер възлага на композитора да напише опера върху негово либрето. За сюжет избира приказната поема „Лулу, или Вълшебната флейта” от книгата на Виланд „Джинистан”. Моцарт работи с увлечение и успява да завърши операта през септември 1791. Премиерата е на 30 септември в извънградския „Freihaus Theater”. Оркестърът дирижира самият Моцарт; в образа на Папaгено се превъплъщава Шиканедер, а Царицата на нощта – роля, изискваща значителни вокални умения – е поверена на снахата на Моцарт Йозефа Хофер. „Вълшебната флейта” жъне незапомнен успех. През ноември 1792 г. Шиканедер обявява 100-тното представление на операта, но Моцарт не присъства, тъй като умира 2 месеца след премиерата – на 5 декември 1791 г.

МАЕСТРО ПЛАМЕН ДЖУРОВ: „ВАРНЕНЦИ МОГАТ ДА ДОБАВЯТ КЪМ ЛИСТАТА НА БЛЯСКАВИТЕ СИ МУЗИКАНТИ ОЩЕ ЕДИН.“

Блиц интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА със СТОИМЕН ПЕЕВ

Радваме, че ще слушаме цигулката на един варненец, концертмайстор на прочутия камерен ансамбъл „Софийски солисти“ и водач на цигулките в квартет „София“ при Софийската филхармония, със специално подготвена програма за Варна. Как се срещнахте с Концерта за цигулка и оркестър в ре мажор, оп. 78 от Брамс?

Още като студент започнах да уча този концерт, но някак остана недоучен и покрай тази пандемия, когато спряха всякакви изяви и концерти, реших, че е дошъл моментът да си го довърша сам. Когато през юни започнахме отново някаква дейност със „Софийски солисти“ и Маестро Джуров излезе с предложение за концерт във Варна, аз си казах, че това е най-удобното време да изсвиря за пръв път този концерт. Сякаш всичко е било предопределено и така е трябвало да стане.

ЮБИЛЕЕН КОНЦЕРТ НА ВАРНЕНСКАТА ФИЛХАРМОНИЯ С ДИРИГЕНТ ПАВЕЛ БАЛЕВ

17 април 2021, 19.00 - Държавна опера Варна

28 юни 2021, 19.00, зала "България", "Софийски музикални седмици" 2021

 

МАЕСТРО ПАВЕЛ БАЛЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за предстоящия юбилеен концерт на варненските симфоници с варненската премиера на част от музиката на балета „Сътворението на света“, как от карикатурите на Жан Ефел се ражда уникалната музика на Андрей Петров, а балетът печели рекорда на Гинес за най-много постановки на съвременен балет. Още за разликата между позициите минус десет и плюс десет, системата на „чекмеджетата“, погледа към България отвън и отвътре и какво изгражда самочувствието на диригента

Маестро Балев, очакваме с нетърпение симфоничния концерт, посветен на 65-годишнината от създаването на първия държавен симфоничен оркестър във Варна. С какви чувства пристъпвате към концерта, свързан с тази важна за нас годишнина?

Радвам се, че на мен се падна честта да дирижирам този юбилеен концерт, както и че за солист на Концерта за пиано и оркестър в сол мажор от Морис Равел е поканен Ивайло Василев. Винаги е хубаво да срещам млади български таланти като него. Ивайло е едно много будно и много музикално момче, което прекрасно владее пианото. Има много добро развитие, неговите преподаватели са му помогнали явно много успешно да изгради прекрасна музикална култура. Това е комплимент за проф. Борислава Танева и за него самия, защото на тази възраст той може да постига вече толкова красиви неща.

Ще прозвучат за пръв път във Варна две сюити от балета на Андрей Петров „Сътворението на света“. С какво Андрей Петров е по-специален за Вас?

Още като студент знаех за Андрей Петров, гледах през 1984 г. постановка на неговата опера “Петър Първи“, която Пловдивската опера представи на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора. В студентските години композиторът Петър Петров ми разказваше за „Сътворението на света“. По-късно, когато отидох да работя с Ленинградската филхармония, сега Филхармонията на Санкт Петербург, имах среща с маестро Юрий Темирканов и успях да си закупя излязлата току-що негова биография, в която той споделяше, че една от най-важните личности, които е срещнал в живота си, е Андрей Петров. Според него, ако Андрей Петров се е родил навремето в богата държава като САЩ, щял да стане най-известният филмов композитор в света. По-известен от най-големите съвременни филмови композитори, като Джон Уилямс например. Всъщност няма нищо случайно в това, защото Андрей Петров е пряк наследник на голямата композиторска школа на Шостакович и Прокофиев.

Ето как реших, че трябва непременно да издиря музиката на Андрей Петров. Свързах се със семейството и с основания от него фонд „Андрей Петров“, който е известен с активната си дейност. През 2020 г., когато отбелязахме 90 години от рождението на композитора, амбициозните млади сътрудници от фонда организираха близо 50 авторски концерта на Андрей Петров в около 50 града в Русия. С тези симфонични концерти, подготвени с различни състави във всеки град, те представиха музиката на Андрей Петров почти в цялата руска страна.

Блиц интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

Маестро, Вашите концерти с ансамбъл „Софийски солисти“ във Варна винаги са голямо събитие, несъмнено такъв ще бъде и предстоящият Ви концерт с Оркестъра на Варненската опера, пред който сякаш заставате по-рядко...

Така се случва наистина. То се дължи на моята заетост със „Софийски солисти“, защото с ансамбъла водим много интензивен живот и аз съм сам, така че не мога да отделям дълго време за други състави. Но във всеки случай това не е първият ми концерт с Оркестъра на Варненската опера, поне 5 концерта съм правил с него през последните 15 години.

Защо сега се спряхте в програмата на Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор, оп. 78 от Йоханес Брамс и на Симфония в ре минор от Цезар Франк?

Това са знакови произведения за края на XX век. Брамсoвият Концерт за цигулка и оркестър е може би един от петте най-значими концерта за този инструмент, който се отличава с характерния, динамичен, романтичен и красив стил на Брамс, който в същото време е мъжествен и суров.

Противопоставянето му със Симфонията на Цезар Франк идва от френския вкус, наситен с много изящество и артистизъм. Любопитно е, че Цезар Франк става световноизвестен със своите органови произведения, обаче в края на живота си изведнъж се обръща към оркестъра, като че ли да попълни празнотите. Наистина органът е голям инструмент с много регистри, има всичко, което свири оркестъра, но това, което му липсва, е човешкото присъствие с духовите инструменти, струнните инструменти. Ето как симфонията изведнъж се оказва върхът на романтичния изказ, на чувствителността, на индивидуалността.

В този смисъл ми се видя интересно да направя съпоставка между двама съвременници в един и същ концерт. Съревнование между Брамс и Франк, между германци и французи.

Избрахте за солист варненец, концертмайстор на Вашия ансамбъл „Софийски солисти“. Какви качества притежава Стоимен Пеев?

Да, освен наш концертмайстор, той е водач и на цигулките в квартет „София“ при Софийската филхармония. От моя гледна точка Стоимен Пеев е много млад, много енергичен, много здрав цигулар, изключително прецизен и точен, сърцат и с невероятна психика.

На мен ми се искаше варненци да видят своя съгражданин как се е развил в годините. Той е завършил във Варна Музикалнтото училище, след това Музикалната академия в София, усъвършенствал се е в много курсове и майсторски класове. И за времето, откакто го познавам, почти 10 години, той постигна невероятно развитие.

Стоимен подготви специално за случая Концерт за цигулка и оркестър на Брамс, така че варненци могат да добавят към листата на бляскавите си музиканти още един.

 

 

ПРОФ. ПЛАМЕН ДЖУРОВ е завършил Музикалната академия в София с три специалности: пиано – при проф. Мара Балсамова; дирижиране – при проф. Константин Илиев и композиция – при проф. Марин Големинов. Още като студент става лауреат на националния конкурс «Св. Обретенов» и председател на Кабинета на младия композитор при СБК.

 

През 1976 г. става диригент на Плевенската филхармония в продължение на шест години. В този период той осъществява поредица премиери на български и чужди композитори и започва да изнася музикално-образователни концерт пред млади слушатели – ученици и студенти. Част от тази просветителска дейност с различни състави се излъчва от Националната телевизия в 24 серии – “Музика, време, личности”.

 

След това работи в системата на ДО “Музика” като зам. и генерален директор и секретар на СБК. Същевременно гастролира в български и чужди оркестри, между които са Филхармонията в Мексико, симфоничните оркестри в Хавана, Фленсбург, Сараево, Алжир, Скопие и Ленинградската филхармония.

 

От 1988 г. се изявява непрекъснато със “Софийски солисти”. Всяка година организира десетки концерти на ансамбъла в София и страната, открива и разработва нови акустични пространства за публични концерти. Заедно със “Софийски солисти” е дирижирал стотици концерти в над 30 държави от Европа, Северна Америка, Япония и Република Корея.

 

Проф. Пламен Джуров е носител на поредица награди за композиция и дирижиране. Сред многобройните му радио и телевизионни записи (над 300) са поредица първи изпълнения на български и чужди автори. Изестни звукозаписващи фирми (Denon, Victor, ABC, Labal Records и други) са издали интеграли на клавирните концерти на Й. С. Бах, интегрална панорама на литература за китара и оркестър, други над 20 компакт-диска под диригентството на проф. Джуров. На него се дължат поредица премиерни изпълнения на чужди и български композитори и първи прояви с оркестър на млади български дарования.

От 2009 г., със съдействието на Столичната община, е един от активните организатори на Международния конкурс по композиция «София» за който са написани над 140 нови произведения. Като композитор, той е насочен предимно към инструменталните жанрове. Негови произведения като Sonata for Piano (1975 г.); Elegy for Orchestra (1980 г.); Toccata for Orchestra (1982 г.); Fantasia for Orchestra (1985 г.); Four Ballads, Cadenza for saxophone and Violine (1994 г) са изпълнявани и записвани в редица чужди държави.

 

Пламен Джуров е професор по дирижиране в НМА „Панчо Владигеров” в София. Негови студенти и специализанти работят в различни градове на света. Развива активна обществена дейност в областта на музикалното изкуство и културното строителство. Често пъти е търсен като експерт по проблеми на музикалното изкуство от държавни и общински структури. След 1990 г. той е от учредителите на поредица нестопански организации, свързани с българското музикално наследство – фондациите «Борис Христов», «Панчо Владигеров», «Петко Стайнов», «Софийски музикални седмици», «Международен балетен конкурс», както и «Музикаутор». Бил е и председател на Творческия съвет на Програма «Култура» на Столичната община. Проф. Пламен Джуров е почетен гражданин на София.

 

Главният режисьор на Варненския драматичен театър Пламен Марков с Голямата награда на името на Георги Калоянчев;

"Златен Кукерикон" за Мариан Бачев за ролята на Чаплин в едноименния мюзикъл на Държавна опера Варна

"Златен Кукерикон" за режисьора Боян Иванов за "Ако Фройд беше индиец" в Държавен куклен театър Варна;

ПОДРОБНА ИНФОРМАЦИЯ

Наградата на Държавна опера Варна, изящна статуетка от специално синьо стъкло, изобразяваща крилете на феникс, е изработена със съдействието на НПО „Варна Дизайн Форум”, с председател проф. д-р арх. Росица Никифорова, по проект на младия варненски архитект Христо Топчиев.

Продължавайки традицията на българските награди в областта на музикалните и танцови изкуства КРИСТАЛНА ЛИРА на СБМТД, с наградата КРИСТАЛЕН ФЕНИКС от 2015 г. се удостояват институции и личности, подкрепили с дейността и високите си постижения в областта на изкуството творческия живот на Държавна опера Варна.

Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, ще връчи наградите КРИСТАЛЕН ФЕНИКС 2020 на кратка церемония преди Симфоничния концерт с диригент Маестро Пламен Джуров на 30 октомври, 19.00, Основна сцена.

МАЕСТРО ХРИСТО ХРИСТОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първото си работно място като диригент на Варненската филхармония, амбицията, загубите и опита на младостта, за Моцарт като музикален фитнес и повторната среща с варненските оркестранти в премиерната постановка 2021 на „Вълшебната флейта“ от Моцарт, за македонското потекло, фондация „Гоце Делчев“ и свободата, която трябва да се заслужи

Казвате, че Варна е първата Ви любов...

Варна беше първото ми работно място, първата ми любов, това не се забравя. Дойдох във Варна по разпределение в последната година, когато имаше такова разпределение. Пристигнах на 1 септ 1988 г. като възпитаник на Маестро Васил Казанджиев, когото всички ние, неговите студенти, обожавахме. Тъй като бях любимият му ученик, той беше издействал от своя приятел Иван Маринов, тогава главен диригент на Варненската филхармония, да ме вземе като стажант-диригент. Бях млад, амбициозен и спечелих международна награда за диригентство във Франция. Специализирах там около година и в края на 1989-та отново се върнах във Варна.

В унисон с тогавашните демократични промени, а и каквато продължава да е практиката на известните филхармонични оркестри, Варненската филхармония реши да гласува вот на доверие на своите трима диригенти. Междувременно Иван Маринов беше заменен като главен диригент от Андрей Андреев, втори диригент беше Нелко Коларов, с когото като връсници много се сближихме и аз бях третият диригент. Оркестърът гласува вот на доверие на мен и изведнъж аз, едва 27-годишен, се оказах главен диригент на Варненската филхармония, която тогава се състоеше от 112 души, заедно с администрацията. Поста поех на 1 януари 1990 г. Бях много щастлив, но нямах никакъв управленски опит и върху главата ми се струпаха всякакви проблеми. А и времето беше особено, липсваха хранителни продукти, въведоха режим на тока и България заприлича на дискотека... Давах си сметка, че като ръководител съм длъжен да осигуря хляба на хората, независимо от всички трудности и затова реших, че непременно трябва да изведа филхармонията в чужбина. Още повече, че за предходните 12 години тя беше ходила само в Съветския съюз и в Чехословакия. Успях да организирам две големи турнета – едното до Австрия, заедно с диригента Георги Занев, а другото – до Испания. Испанското турне беше много дълго и добре заплатено, така че в онова трудно и бедно време за страната, варненските филхармоници получиха за труда си прилично заплащане.

10 април – 29 април 2021

ФЕСТИВАЛНИ АКЦЕНТИ

Премиера на две сюити от „Сътворението на света“ от Андрей Петров за 75-та годишнина от създаването на Държавен симфоничен оркестър във Варна; премиера на „Вълшебната флейта“ от Моцарт за 74-та годишнина на Варненската опера; премиерни хореографски редакции за Световния ден на балета са само някои от фестивалните акценти.

След отмяна на строгите противоепидемични мерки Държавна опера Варна подновява редовната си програма на 10 април с шедьовъра на Пучини "Тоска" „Тоска“, който поставя и началото на XXI Великденски музикален фестивал. За да представи една от най-хубавите режисьорски трактовки на Кузман Попов, е поканен Маестро Лучано Ди Мартино. Артистичният директор и заместник директор на Държавна опера Пловдив, дирижирал на най-престижните сцени в Германия, Италия, Русия и други страни, отдавна не е гостувал във Варна, така че ценителите очакват с нетърпение срещата с неговото диригентско майсторство. Във великолепно подбрания солистичен състав ще приветстваме изключителни артисти - Габриела Георгиева като Тоска и Иван Момиров като Каварадоси, заедно със солистите на Държавна опера Варна Пламен Димитров като Скарпия и Евгений Станимиров като Анджелоти. Останалите роли изпълняват Гео Чобанов, Христо Ганевски, Людмил Петров, Петър Петров, Благовеста Статева, Георги Корбаков и Милен Митев. 

 

Оперната прима ЦВЕТЕЛИНА ВАСИЛЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Турандот, една от коронните роли в богатия й репертоар и предстоящите спектакли на „Турандот“ във Варна на 23 октомври и в София, НДК, зала 1, на 25 октомври 2020.

Здравейте, Маестра! Къде подреждате Турандот в палитрата от героини, които сте пресъздали на сцената - Виолета, Дездемона, Тоска и още толкова други...

В момента я поставям на първо място. „Турандот“ е любима моя опера, тя ме свързва и съдбовно с Варненската опера. В професионалния ми живот първата ми премиера с „Турандот“ бе на варненска сцена с Гена Димитрова в ролята на Турандот. Тогава аз изпълнявах ролята на Лиу и бях много впечатлена от начина, по който Гена изгражда образа на Турандот. Изпълнявайки Лиу и на други сцени, наблюдавах как се превъплъщават в този образ различни певици, но в моята памет Гена Димитрова ще си остане най-ярката Турандот.

17 април, 19.00, Държавна опера Варна

Варненските симфоници отбелязват през 2021 г. 75-годишен юбилей. Началото е поставено на 1 април 1946 г., когато се създава Държавният симфоничен оркестър. Неговата история започва през 1913 г. с любителския симфоничен оркестър, който под диригентството на Асен Найденов участва с успех в първите Летни музикални тържества през 1926 г., прераснали по-късно в ММФ „Варненско лято“. Любителски формации продължават да изнасят симфонични концерти до 1945 г., когато известният диригент, проф. Саша Попов е командирован във Варна, за да организира към Радио Варна професионален състав.

 

 

 

Премиерен симфоничен концерт на 21 октомври 2020 във Варненската опера с диригент Станислав Ушев и солист Роман Федчук – цигулка, Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев. В програмата: Концерт за цигулка и оркестър №4 от Н. Паганини, Сюита "Порги и Бес" от Дж. Гершуин, два прелюда за цигулка и оркестър от Дж. Гершуин, Мазурка оп.49 от А. Дворжак, фрагменти из музиката към филма "Цигулар на покрива" от Джери Бок.

На 1 април 1946 г. е създаден Държавният симфоничен оркестър във Варна с диригент Руслан Райчев. По-късно прераства в Държавна филхармония Варна, след което влиза в състава на Оперно-филхармонично дружество Варна. От 2010 г. негов правоприемник е Оркестърът на Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна.

По повод 75-годишния юбилей на варненските симфоници през 2021 г. , концертмайсторите на Оркестъра на Варненската опера АННА ФУРНАДЖИЕВА И КРАСИМИР ЩЕРЕВ разказват ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за тънкостите в деликатната позиция на концертмайстора между диригента и оркестъра, дългия път от първия прочит на произведението до излизането на сцена, умението да реагираш по грешката и как трябва да звучи добрият оркестър. Също за любимите композитори, творби, диригенти и какво мислят един за друг. Има и още...

Едно дълго интервю за любителите на дълги четива!

 

Професионално признание за РАДОСЛАВА БООР

Авторът на новата визуална идентичност на Театрално-музикален продуцентски център Варна Радослава Боор, е поканена да представи варненския си проект в третото издание на фестивала „Мелба на живо“ (20 -21.10.2020). Този интересен онлайн формат артикулира съвременния дизайн, с идеите, детайлите и процесите, които стоят зад реализацията на оригинални дизайнерски решения. Качественото смесване на различни сфери на дизайна и съвкупността от силни идеи с потенциал за промяна и развитие на средата са сред основните изисквания към проектите, които участват във фестивала.

 

 

1 април 1946 - 1 април 2021

Варненските симфоници отбелязват през 2021 г. 75-годишен юбилей. Началото е поставено на 1 април 1946 г., когато се създава Държавният симфоничен оркестър. Неговата предистория датира от 1913 г. и любителския симфоничен оркестър, който под диригентството на Асен Найденов участва в първите Летни музикални тържества през 1926 г., прераснали по-късно в ММФ „Варненско лято“. Любителски формации продължават да изнасят симфонични концерти до 1945 г., когато известният диригент, проф. Саша Попов е командирован във Варна, за да организира към Радио Варна професионален симфоничен състав. Първият концерт е на 11 февруари 1946 г. под диригентството на Васил Стефанов, който за кратко остава и ръководител на състава.

Oпера, оперета, мюзикъл са жанровете, които присътстват трайно в репертоара на Държавна опера Варна, така че какво по-естествено от това и трите жанра да влязат в един концерт. Три в едно – с тази идея диригентът Ганчо Ганчев обединява усилията на солистите, оркестъра и хора на оперния театър в едно искрящо музикално послание.

Зрителите ще имат удоволствието да чуят първокласните солисти на Варненската опера Венцеслав Анастасов, Бойка Василева, Иво Йорданов, Ирина Жекова, Валерий Георгиев, Димитринка Райчева, Силвия Ангелова. Но не само това - за своите изяви те са избрали любимите си арии от коронни роли, които са им донесли признание и неведнъж са вдигали публиката на крака.

 

Съобразно новите противоепидемични мерки, въведени от 22 март 2021 г., екипът на Театрално-музикален продуцентски център Варна отмени, както вече бе обявено, всички мартенски спектакли и гастроли на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна. Представленията ще бъдат възобновени през април с 5 театрални и 7 оперни спектакъла. 

Уважаеми зрители,

Във връзка с въвеждането на извънредни ограничителни мерки заради Covid, спектаклите и всички събития на Театрално-музикален продуцентски център Варна - Драматичен театър "Стоян Бъчваров" и Държавна опера Варна, планирани в периода 22 март - 31 март 2021 г., няма да се състоят.

Закупените билети остават валидни за следващите дати, които ще бъдат обявени в понеделник, 22 март 2021 г.

Благодарим за разбирането!

Людмил Ангелов с премиерни изпълнения в благотворително национално турне за фондация „Панчо Владигеров“

Варна – 17 октомври, 19.00, Основна сцена, ТМПЦ – Варненска опера;

Бургас – 18 октомври, 19.00, Бургаска опера;

Шумен – 19 октомври, 19.00, Читалище „Васил Друмев“;

Русе - 20 октомври, 19.00, Доходно здание;

София – 24 октомври, 19.30, Софийска филхармония, ММФ „Пиано Екстраваганца“

23 март, 19.00, Основна сцена, Държавна опера Варна

На 23 март, 19.00, Основна сцена, балетната трупа на Варненската опера ще представи „Дон Кихот“ от Лудвиг Минкус, едно от най-ярките класически балетни заглавия. Макар и вдъхновен от прочутия роман на Сервантес, балетът се фокусира не толкова върху испанския идалго и неговия верен оръженосец Санчо Панса, колкото върху историята на двамата влюбени Китри и Базил. В техните роли през лятото на миналата година успешно дебютираха солистите на балетната трупа Илияна Славова и Марко Ди Салво, които ще танцуват и сега в спектакъла на 23 март.

Илияна Славова с удоволствие разказва за своята героиня: „Танцувах амурче в балета „Дон Кихот“ като ученичка в пети клас на Балетното училище, по хореография на Калина Богоева. Оттогава датира и мечтата ми да изиграя Китри на професионална сцена. Щастлива съм, че мечтата ми се осъществи, макар и в нелеките условия на ковидно лято. За мен това беше двоен успех, защото Китри е първата ми главна роля след близо 3-годишна пауза по майчинство. Репетирах с много желание и амбиция и мисля, че с Китри достойно се върнах на балетната сцена. Партията е красива, много испанска, жива, технична. Марко ди Салво в ролята на Базил е чудесен партньор, на когото мога да разчитам във всяко отношение. 

Mинчо Минчев с благотворителен концерт навръх своята 70-годишнина

Национално турне на световноизвестните музиканти Минчо Минчев и Людмил Ангелов

 

Варна – 17 октомври, 19.00, Основна сцена, ТМПЦ – Варненска опера;

Бургас – 18 октомври, 19.00, Бургаска опера;

Шумен – 19 октомври, 19.00, Читалище „Васил Друмев“;

Русе - 20 октомври, 19.00, Доходно здание;

София – 24 октомври, 19.30, Софийска филхармония, ММФ „Пиано Екстраваганца“

Солистът на Държавна опера Варна СВИЛЕН НИКОЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за дебюта си в ролята на Набуко, характеристиките на персонажа, как да бъдеш верен на автора и същевременно различен, също за респекта към Кузман Попов и неговата постановка 

18 март, 19.00, Основна сцена

Към богатия си репертоар добавяш поредната значима роля – Набуко...

Харесвам ролята на Набуко. Тя е от централните, знакови роли в баритоновия репертоар. Още с първите си стъпки на сцената, всеки баритон мечтае за тази роля. Всички най-големи баритони са оставили своята интерпретация на Набуко. Виждайки дори само името на Верди в афиша, публиката вече знае, че я очаква истинско преживяване. Тя познава и „Набуко“ с прекрасните арии на солистите и на хора, който също е основно действащо лице в творбата.

12 октомври, 19.00, Основна сцена

„Царицата на чардаша“, неоспоримата Царица на оперетите, е харесвана заради красивите мелодии, чардашовите ритми, виенския валс, чувството за хумор и разбира се заради любовта. Голямата любов, която никога не се забравя.

Спектакълът е възстановка на прочутата сценична версия на незабравимия Видин Даскалов (1929-2001). Истинска оперетна звезда за поколения българи, Видин Даскалов беше не само най-добрият Бони, но и режисьорът, реализирал най-успешната и най-дълголетна постановка на „Царицата на чардаша“ през 1996 г. А Александът Мутафчийски, варненецът, който наследи от Видин титлата на най-добрия Бони и на свой ред се превърна в звезда на Националния музикален театър, възстанови оригиналната постановка на Видин Даскалов в целия й блясък.

Днес, под диригентството на Цветан Крумов, ще аплодираме „Царицата на чардаша“, в изпълнение на Мария Павлова – Щаси, Пламен Долапчиев – Едвин, Велин Михайлов – другия обичан от варненската публика Бони и Лилия Илиева – Силва. В този великолепен екип с "Царицата на чардаша" са още: Людмил Петров – Фери Бачи, Бойка Василева – Цецилия, Владислав Владимиров - Вайлерсхайм, Закар Гостанян – Ронсдорф, Пламен Георгиев – Мишка и Анатоли Романов – Нотариус Киш.

 

Днес 12.03 влезе в сила изменение на вчерашната заповед на директора на РЗИ - Варна, с което се възобновява провеждането на културни и развлекателни мероприятия на територията на Област Варна. Въз основа на това изменение, Държавна опера Варна продължава да работи по мартенския афиш, като отпада само "Севислкият бръснар" предвиден за 16.03.2021 г. Закупените билети могат да бъдат върнати или презаверени за друг спектакъл от афиша на Държавна опера – Варна.

Варна - 9 октомври, 19.00, Основна сцена
София – 14 октомври, 19.00, НДК 
 
За пръв път след възторженото посрещане на мюзикъла „Чаплин“ в Летния театър, продукцията на Държавна опера Варна при ТМПЦ Варна, ще се играе днес на Основна сцена. Преди да влезе в репетиция режисьорът Борис Панкин споделя с усмивка новината от интернет. В Топ 10 класацията на мрежата за онлайн продажби Ивентим, сред предстоящите културни събития „Чаплин“ заема второ място преди концерта на Лили Иванова. Този голям интерес говори недвусмислено за отзвука в социалните мрежи от постановката и предрича успеха на столичната премиера на „Чаплин“ в НДК на 14 октомври. 
 
Мюзикълът на Крис Къртис, поставян досега само на Бродуей, излиза в България дори преди Лондон и неговата премиера затвърждава славата на Борис Панкин като режисьор на хитови мюзикъли. Повечето от тях са реализирани през последните години в тандем с диригента Страцимир Павлов и екипа на оперния театър във Варна. След зрелищните танци, които Анастасия Неделчева създаде за варненския „Чикаго“, сега, с впечатляващата си хореография за „Чаплин“, тя отново е сред ядрото от талантливи творци около режисьора. Своеобразна премиера ще има тази вечер и новата визия на мюзикъла, подготвена от сценографа Константин Гарнизов специално за зимната сцена, в синхрон с костюмите на Розина Макавеева. В оригиналните мултимедийни решения, с много от средствата на киното, силна намеса има и операторът Калоян Божилов, носител на Златна роза за филма „Ага“. 
 
В трогателната история за големия малък човек, който кара света да се смее, но трудно намира щастието в собствения си живот, триумфира любимият на Борис Панкин и на публиката Мариан Бачев като Чарли Чаплин. Партнират му последните открития на режисьора за мюзикълната сцена - Борислав Веженов в ролята на брата на Чаплин Сидни и неустоимата Десислава Николова като журналистката Хеда Хопър. 
Оркестърът и балетът на Държавна опера Варна съучастват вдъхновено в този „спектакъл за обичта“, както го определя Панкин. В неподражаемата чаплинова атмосфера веднага въвъежда и оригиналният плакат на Радослава Боор.
 
Постановката се реализира по специално договаряне с Bubbles Incorporated, S.A. & Roy Export, S.A.S. и Broadway Licensing, 7 Penn Plaza, Suite 904, New York, NY 10001, www.broadwaylicensing.com
БИЛЕТИ: 15, 20,30 и 40лв.
БИЛЕТНИ КАСИ:
ТМПЦ - ВАРНА, пл. „Независимост” 1: понеделник-петък 9:30-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00–13:30 и 14:30-20:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022; ЗАЯВКИ: тел. 052 665 020
Фестивален и конгресен център: всеки ден от 10 до 21 ч. /почивка 14-14,30ч. и 16,30-17 ч./, тел. 052 685 214.
Можете да закупите своите билети и през онлайн мрежите на EVENTIM https://www.eventim.bg/bg/ и
ФКЦ: https://fccvarna.bg/
 

16 март, 19.00, Основна сцена

ДИРИГЕНТЪТ ДИМИТЪР КОСЕВ ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за отношението си към предстоящия спектакъл на „Севилският бръснар“ и връзката си с Варна

Оперният Ви дебют във Варна ще бъде със „Севилският бръснар“, това заглавие допада ли Ви?

О, да. Обичам оперите с щастлив край, те са ми любими, защото ни развличат, а ние имаме нужда от това, особено в трудни времена като сегашните. Един хубав забавен спектакъл с много хумор винаги може да повдигне духа на човека.

„Севилският бръснар“ е трудна опера и изключително предизвикателство за оперните оркестри и състави. За нея с пълна сила важи правилото, колкото по-лесно се възприема една опера, толкова по-трудно се изпълнява.

Да, това е оперният ми дебют във Варна. Обичам Варна. Имам специално отношение към „Траката“, където съм прекарал детството си. В моя род половината са музиканти, а другата половина – капитани далечно плаване. Всички братовчеди на баща ми живеят във Варна. Пристигнат ли родителите ми от Виена, преспиват в Русе и на следващия ден веднага тръгват за Варна. И аз не пропускам варненското лято.

Под палката на маестро Емил Табаков мащабното изпълнение на „Кармина Бурана“ беше извикано на два биса под буря от аплодисменти в Зала 1 на Фестивалния комплекс

Минчо Минчев, Людмил Ангелов, Роман Федчук и Цветелина Василева са сред звездите в октомврийската програма.

Варненската опера се готви за Зала 1 на НДК, където ще гастролира на 14 октомври с феноменалния мюзикъл „Чаплин“ и на 25 октомври със зрелищната опера „Турандот“ с Цветелина Василева и Иван Момиров под палката на маестро Найден Тодоров

В истинско тържество на музиката се превърна официалното откриване на 74-тия сезон на Държавна опера – Варна, на 7 октомври в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център. Маестро Емил Табаков изведе на изключително високо ниво съвместното музициране на оркестъра и хора на Държавна опера - Варна, смесения хор на БНР с диригент Любомира Александрова и хора на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев, заедно със солистите Ирина Жекова, Димитър Арнаудов и Иво Йорданов. Благодарната варненска публика изпрати с буря от аплодисменти вдъхновеното изпълнение на „Кармина Бурана“ от Карл Орф, а емоционалният мост между музиканти и публика беше споен и с два великолепни биса.

16 март, 19.00, Основна сцена

СОЛИСТИТЕ ПЛАМЕН ДИМИТРОВ, МАРИЯ ПАВЛОВА, ХРИСИМИР ДАМЯНОВ И ГЕО ЧОБАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА ЗА СВОИТЕ ПЕРСОНАЖИ

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ - ФИГАРО

Фигаро е най-новата роля в моя репертоар. Щастлив съм, че дебютът ми като Фигаро беше във Варна миналото лято, защото имам контракт за участие с тази роля във фестивал в Германия.

Ролята е интересна, тъй като Фигаро е връзката между всички персонажи. Той е и бръснар, и търговец, и душеприказчик, граф Алмавива търси помощта му за да се обясни в любов на Розина и т.н. „Аз съм големият фактор в града“, както пее Фигаро в прочутата си ария.

Повечето ми роли са драматични и наситени с негативна енергия. А Фигаро е лиричен герой, с него се отърсвам от отрицателните емоции и потъвам в съвсем различна, забавна и приятна атмосфера. Фигаро ме зарежда с хубаво настроение

МАРИЯ ПАВЛОВА – РОЗИНА

Розина, наред с Фигаро, е основен двигател на действието. Тя е хитра, комбинативна, искрена и непосредствена, веднага й личи дали харесва или не харесва някого. Един много интересен образ, който дава възможност за добра изява както във вокално, така и в артистично отношение. Партията предразполага към елегантно водене на гласа с красиви бленди. Бързите пасажи, които изискват сериозна подготовка и силна концентрация, освежават цялата техника. В този смисъл ролята на Розина е крайно полезна за сопраното. Радвам се, че след прекрасния ни Коледен концерт с Маестро Димитър Косев, сега ще минем с него и през операта „Севилският бръснар“.

 

Утвърждава се новият визуален стил на ТМПЦ – Варна, който печели все повече положителни отзивите сред артистичната общност у нас. 

С много ентусиазъм започват официално своя нов 74-ти творчески сезон оркестърът, солистите и хорът на Държавна опера – Варна. Тази вечер в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център маестро Емил Табаков ще дирижира мащабен концертен спектакъл на „Кармина Бурана“ от Карл Орф. С участието на Оркестъра и хора на Държавна опера - Варна, смесения хор на БНР с диригент Любомира Александрова и хора на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев. Солисти са Ирина Жекова, Димитър Арнаудов и Иво Йорданов. Всички участници са вдъхновени от работата с изтъкнатия диригент и са готови да поднесат незабравимо преживяване на варненската публика.

В наситената октомврийска програма следва поредица от впечатляващи опери, оперети, мюзикъли, балети и концерти, сред които блестят гастролите на виртуозите Минчо Минчев и Людмил Ангелов на 17 октомври, на Роман Федчук на 21 октомври, както и гостуването на Цветелина Василева в „Турандот“ от Пучини на 23 октомври. А балетоманите ще бъдат изкушени от бляската Балетна гала на 8 октомври и от романтичната класика на „Жизел“ от Адам на 28 октомври.

2 март 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Държавна опера Варна по традиция отбелязва 3 март, Националния празник на България, със специален симфоничен концерт. През тази година концертът ще бъде на 2 март, под диригентството на именития Маестро Григор Паликаров, когото неведнъж сме аплодирали в концерти и оперни спектакли, както на сцената на Държавна опера Варна, така и в Летния театър. За празничната програма на концерта той е избрал забележителни български творби - „Дивертименто“ от Панчо Владигеров и Концерт за виолончело и оркестър от Марин Големинов със солист известната виолончелистка Лиляна Кехайова, която за пръв път имахме удовослтвието да чуем във Варна преди две години. Концертът, посветен на Националния ни празник, ще завърши с Увертюра фантазия "Ромео и Жулиета" от П. И. Чайковски.

На 7 октомври Държавна опера Варна ще изведе на сцената на Зала 1 на Фестивалния и конгресен център своя Симфоничен оркестър и хор, заедно с хористи от смесения хор на БНР с диригент Любомира Александрова и хора на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев. Солисти са Ирина Жекова, Димитър Арнаудов и Иво Йорданов. 

Маестро Емил Табаков идва за официалното начало на сезона на Държавна опера – Варна, на 7 октомври в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център. Един от най-уважаваните български диригенти ще ръководи мащабен концертен спектакъл на „Кармина Бурана“ от Карл Орф. С участието на Оркестъра и хора на Държавна опера - Варна, смесения хор на БНР с диригент Любомира Александрова и хора на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев. Солисти ще бъдат Ирина Жекова, Димитър Арнаудов и Иво Йорданов.

Между репетициите маестро Емил Табаков отговори на въпросите на Нина Локмаджиева.

„Кармина Бурана“ с нейната сложна партитура е изпитание за всеки диригент, който трябва да овладее оркестъра и хоровете. Как тръгнаха репетициите Ви с оркестъра и хоровете във Варна?

Добре тръгнаха репетициите - в събота имах репетиция най-напред с оркестъра, следобед с хора, в неделя с детския хор и със солистите Ирина Жекова, Димитър Арнаудов и Иво Йорданов. Доволен съм - всички, и музикантите от оркестъра, и солистите, и хористите, и децата – всички с много внимание и с желание работят, което е много важно. Радвам се , че имаме възможността да изпълним едно такова произведение точно сега, когато покрай тази пандемия всичко е ограничено. Намаляват се състави, орязват се, правят се хиляди компромиси при изпълнение на познати неща -  например, като се скъси времетраенето или се намалят съставите, което е в ущърб на самото музикално произведение. Така че аз лично се радвам, че във Варна ще успеем да направим „Кармина Бурана“ с един в общи линии точен състав.

ОРЛИН ГОРАНОВ, МАРИАН БАЧЕВ И ЛИЛИЯ ИЛИЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА преди премиерата на мюзикъла „Човекът от Ла Манча“ – 12, 20 февруари, 19.00, Държавна опера Варна

Как Орлин Горанов, като сеньор Алонсо Кехана, който предпочита да бъде наричан Дон Кихот, съвместява двата образа в едно?

С удоволствие ги съвместявам, дето се казва. Това даже са три образа, като вземем предвид и Сервантес. Изключително предизвикателство е да се докоснеш до Дон Кихот, този велик човек. Благодаря на Борис Панкин, на Мариан Бачев и на прекрасната ми Дулсинея – Лилия Илиева, както и на всички останали, с които сме заедно в този мюзикъл. Изкуство се прави с много хора.

Според режисьора Борис Панкин, Орлин Горанов е най-достойният за рицарската шпага сред българските артисти, имайки предвид успехите ти на оперната, поп и джаз сцената, мюзикъла, киното и телевизията. Апропо, знаеш ли всички отговори на „Последният печели“?

Изместваме центъра на разговора. Задаваш въпрос с повишена трудност, както би казал Петър Вучков. Никой не би могъл да знае всичко. Опитвам се да подхождам професионално към всичко, което правя, а дали се получава, публиката ще прецени.

На 1 октомври, седмица преди официалното откриване на сезона, Държавна опера Варна ще представи един от най-адмирираните през лято 2020 гала спектакли.

Много настроение очаква публиката с любими моменти от „Йосиф и неговата пъстра дреха“, „Исус Христос суперзвезда“, „Любовта никога не умира“, „Котки“ и „Евита“.

Ефектен анонс преди официалния старт на сезона ще бъде спектакълът, с който Държавна опера – Варна ще отпразнува заедно с публиката на морската столица Международния ден на музиката 1 октомври.

Трупата е избрала един от най-аплодираните спекакли на фестивала „Опера в Летния театър“ за празничната вечер - мюзикъл галата "Най-доброто от Андрю Лойд Уебър". В него ще видим емблематични моменти от продукциите на Държавна опера - Варна, създадени по музика на Уебър през последните десетина години. Ще звучат любими теми от „Йосиф и неговата пъстра дреха“, „Исус Христос суперзвезда“, „Любовта никога не умира“, „Котки“ и „Евита“, както и Пие Йезу (Pie Jesu) от „Реквием“ на Уебър.

Концертът "На всички жени с любов", планиран за 8 март, няма да се състои, по обективни причини.
 
Каним зрителите да презаверят билетите си за същия концерт на 8 октомври, когато ще бъде открит юбилейният 75-ти сезон на Варненската опера. Билетите може, разбира се, и да се върнат. Срокът е до края на март.
 
Благодарим за разбирането.

 

Радослава Боор е второ поколение художник - графичен дизайнер. Започва да работи като художник още на 16 години. Следва образованието и в Националната художествената академия, при проф. Владислав Паскалев и проф. Виктор Паунов, и шрифт при проф. Тодор Варджиев. Завършва специалността “Книга и печатна графика”.

Професионалното ѝ развитие преминава от графичен дизайнер, илюстратор, уеб дизайнер, плакатист и арт директор до творчески директор на собствена агенция. Има повече от 15 години опит в рекламния бизнес и повече от 20 години като художник.

Радослава активно работи и като свободен художник за театри, издателства, частни клиенти и институции. В портфолиото си има 13 години стаж като художник в Театър „Българска армия“. Разработва плакати за театрални и оперни постановки, показвани в България и чужбина, на фестивали, национални и самостоятелни изложби.

Работила е и за Националната опера и балет в София, Пловдивския драматичен театър, Благоевградския драматичен театър, НАТФИЗ, Театър „София“, Малък градски театър, Младежки театър, Сфумато, Държавна опера – Варна, Драматичен театър – Варна, и др.

Радослава Боор е автор на логото и цялостния графичен стил на Драматичен театър “Никола Вапцаров” - Благоевград, отбелязали неговата 100-годишнина през 2019. Реализира цялостен ребранд - нов графичен стил, за материалите на НАТФИЗ - Учебен театър и Куклен театър НАТФИЗ.

През 2010 съосновава “Агенция Адикт” - агенция за дизайн и реклама, в Прага, Чехия. Бутиковата агенция се е наложила като креативно студио с високи критерии за добър дизайн и професионализъм.

Най-новата работа на Радослава е цялостната концепция за нови лога и графичен стил на ТМПЦ – Варна, Държавна опера – Варна, и Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна.

Художникът ИВАН ТОКАДЖИЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за двата сценографски плана в „Човекът от Ла Манча“ и микса между реалното и имагинерното, за особения жанр театър в театъра и  потребността от хуманистични идеали днес  

Скакво те вдъхновява образът на Дон Кихот?

С това, с което вдъхновява човечеството от 200 г. насам, аз не правя изключение. Имах щастието, преди да се заема с мюзикъла, да работя за балета „Дон Кихот“. Постановката, предназначена за арабския свят, поставяше много сериозни предизвикателства, но ме подготви за срещата с мюзикъла „Човекът от Ла Манча“. Имах и добра среща с литературната първооснова, великия роман на Сервантес. Дългогодишните контакти с дипломатическото тяло на Кралство Испания в България ми помогнаха да навляза в народопсихологията, довела до този връх в световната литература. Получи се и добра колаборация в екипа на мюзикъла - режисьора Борис Панкин, хореографа Боряна Сечанова, костюмографа Петър Митев и моята скромна особа. За всички нас е удоволствие да работим за тази постановка, която обикаля българските сцени и ще намери, надявам се, нови почитатели и във Варна.

Елегантен концерт ще изкуши ценителите на оперното изкуство във Варна на 15 септември от 20:00 на Лятна сцена „Зад Театъра“. Под мотото „Белкантовите гласове“ ще бъдат поднесени изящни изпълнения на Андриана Йорданова – сопран, и солистите на Държавна опера – Варна, Валерий Георгиев – тенор, и Пламен Димитров – баритон. Акомпаниментът на пиано ще е на Жанета Бенун.

Това е второ издание на този оценен от варненската публика формат, който има за цел да ни приобщи към красотата на белкантовия период в историята на музиката и да съхрани живи традициите на непреходната красота на музиката. В програмата са включени арии и ансамбли от оперни шедьоври на великите италиански композитори Вирченцо Белини, Джоакино Росини, Гаетано Доницети и Джузепе Верди.

Билети: 15 лв.

Билетни каси: ТМПЦ - Варна, пл. „Независимост” 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00–13:30 и 14:30-20:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 020
Фестивален и конгресен център: всеки ден от 10 до 21 ч. /почивка 14-14,30ч. и 16,30-17 ч./, тел. 052 685 214.

БИЛЕТИ ОНЛАЙН

Режисьорът БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята премиерна постановка на мюзикъла „Човекът от Ла Манча“ във Варна, за любовта отвъд физическата обвивка и вятърните мелници, за Алонсо Кехана и за Сервантес, който два пъти е бил съден от Великата инквизиция, за най-достойния за рицарската шпага сред българските артисти и въобще за рицарството като въпрос на избор

„Човекът от Ла Манча“ - 19, 20 февруари, 19.00, Варненска опера

Честит Св Валентин на Борис Панкин! В какво е влюбен днес режисьорът на мюзикъла „Човекът от Ла Манча“?

В красотата, в музиката, в театъра, в приятелите, в природата. Няма ни на йота промяна от това, в което съм бил влюбен вчера и ще бъда влюбен утре.

„Човекът от Ла Манча“ принадлежи към евъргрийните, онези любими вечнозелени мюзъкъли, защо?

Да, това е „Вечната Амбър“ сред мюзикълите. Създаден по музика на Мич Лей, текст на Дейл Васерман, един от най-добрите автори на мюзикъли през 60-те години, и стихове на Джон Дариън, основан върху изконното произведение на Сервантес „Приключенията на Дон Кихот де ла Манча и неговия оръженосец Санчо Панса“, обявен за роман на всички времена, „Човекът от Ла Манча“ наистина е евъргрийн. Той е един майсторски направен мюзикъл, който се опира на такива вечни стойности като любовта и изкуството, благородството и свободата. Това са четирите стълба, на които човешкият живот е стъпил и които никой не може да отмести.

 

Популярният в артистичните среди на Европа гост е режисьор и сценограф на най-новата постановка на Държавна опера – Варна - творбата на Джузепе Верди, която вдъхновява с драматизма на любовта, честта и дълга. Диригент е маестро Кръстин Настев.

С прогноза за отлично време в четвъртък, 10 септември, от 20:00 в Летния театър първите си зрители ще срещне най-новият спектакъл на Държавна опера – Варна, „Бал с маски“. Един артист с многолика световна кариера е поканен от ТМПЦ – Варна, за режисьор и сценограф – това е Игнаси Кристиа – испански сценограф, драматург, музеен дизайнер и аудиовизуален продуцент. Той има забележително присъствие в европейските оперни театри, а виртуозната му работа с пространствата е оставила следи в представянето на големи експозиции в Лувъра и Британския музей. 

Диригент на постановката е маестро Кръстин Настев, с когото Игнаси Кристиа вече е имал съвместен проект в Барселона. Костюмите са работа на още един гост - дизайнера Яго Бласи. Хореограф е Светлана Тоншева, диригент на хора - Цветан Крумов.

Режисьорът БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята премиерна постановка на мюзикъла „Човекът от Ла Манча“ във Варна, за любовта отвъд физическата обвивка и вятърните мелници, за Алонсо Кехана и за Сервантес, който два пъти е бил съден от Великата инквизиция, за най-достойния за рицарската шпага сред българските артисти и въобще за рицарството като въпрос на избор

„Човекът от Ла Манча“ - 19, 20 февруари, 19.00, Варненска опера

Честит Св Валентин на Борис Панкин! В какво е влюбен днес режисьорът на мюзикъла „Човекът от Ла Манча“?

В красотата, в музиката, в театъра, в приятелите, в природата. Няма ни на йота промяна от това, в което съм бил влюбен вчера и ще бъда влюбен утре.

„Човекът от Ла Манча“ принадлежи към евъргрийните, онези любими вечнозелени мюзъкъли, защо?

Да, това е „Вечната Амбър“ сред мюзикълите. Създаден по музика на Мич Лей, текст на Дейл Васерман, един от най-добрите автори на мюзикъли през 60-те години, и стихове на Джон Дариън, основан върху изконното произведение на Сервантес „Приключенията на Дон Кихот де ла Манча и неговия оръженосец Санчо Панса“, обявен за роман на всички времена, „Човекът от Ла Манча“ наистина е евъргрийн. Той е един майсторски направен мюзикъл, който се опира на такива вечни стойности като любовта и изкуството, благородството и свободата. Това са четирите стълба, на които човешкият живот е стъпил и които никой не може да отмести.

 

Прочутият испански режисьорът и сценограф Игнаси Кристиа поставя в Държавна опера - Варна „Бал с маски“ от Джузепе Верди. Гостът от Испания отговаря на въпроси за спектакъла в последните дни преди премиерата на 10 септември в Летния театър на морския град. 

Вие имате впечатляваща кариера на многостранен артист. Все пак основното в нея сякаш е работата с пространства. Работили сте за световни музеи и оперни театри, преобразявате изложбени зали. Как се вписва Варна във Вашето творческо многообразие? Какво искате да постигнете тук с постановката на "Бал с маски"?

Работата във Варна за мен е голямо предизвикателство, тук има страхотна оперна традиция. В това предложение за „Бал с маски“ искам да покажа, че операта ни обединява независимо от това, че съм от Барселона. Вярвам, че ценностите, които споделяме и в двата града, и в двете държави, са много сходни. Операта го доказва. Мисля, че може да бъде много обогатяващо да се донесе различна гледна точка във Варна чрез операта и да си види как реагира на това публиката. Сигурен съм, че ще се върна в Барселона, научил много тук. Това е добре за всички.

Примабалерината от Скопие Мария Кичевска, лауреат на Международния балетен конкурс, пред Виоолета Тончева за емоционалните си срещи с Варна

Поздравления за Вашата великолепна Клара в „Лешникотрошачката“ на 30 януари! Как се чувствате на сцената сред балетните артисти на Варненската опера?

Много ми е драго, че след участието ми като състезател в Международния балетен конкурс през 2006 г. и след гала концерта през 2012 г., в който бях поканена като гост, лауреат на конкурса, сега съм отново във Варна.

Варненските артисти от балетната трупа ме накараха да се почувствам като у дома си. Много се радвам, че заедно с тях, участвах в нова, за мен трета поредна, хореографска версия на „Лешникотрошачката“, в която си партнирах с Павел Кирчев, премиер солист на варненския балет.

 

Маестро, каква е Вашата концепция за "Бал с маски"? Как я приема оркестърът на Варненската опера?

Мисля, че за концепция може да говори режисьорът, сценографът или дизайнерът на костюмите. Диригентът претворява партитурата на базата на традицията и на собствения си опит. Но, ако трябва обаче, наистина да използвам думата концепция, то тогава ще кажа, че моята концепция е базирана на принципа да следвам авторовия замисъл. За мен музикалната идея при поставянето на една опера е част от общата идеята на екипа, който има нелеката задача да осъществи премиерата. Операта е колективно изкуство и най-важното условие за успешен спектакъл е стабилният екип. Ако някой елемент в екипа липсва или не функционира добре, тогава работата става много трудна, тягостна и понякога финалният резултат е незадоволителен.  

Що се отнася до оркестъра на нашия театър, мисля, че колегите свирят музиката на Верди с желание и емоция. Някои от тях си спомнят предишни постановки на операта и затова работата върви по-леко и по-бързо. Надявам се да им е интересно това, което правим. 

Моята задача с тях е да ги накарам да ме следват в търсенето на детайла, в изпълнение на всички нюанси в партитурата и чрез тяхното свирене да подсилим драматургията в заглавието. Всеки образ в „Бал с маски“ има тема с различен характер. Например, заговорниците са изразени с мрачна тема с кратки, накъсани мотиви в минор и гласовете в оркестъра се наслагват полифонично. За тях търся по-отчетлив звук и по-кратък, остър щрих. Темата на Рикардо е лирична - свързана е с любовта му към Амелия. Търся за нея изразителност и по-напевен звук във флейтата и кларинета, когато той се появява. За темата на Амелия, която Верди е възложил на ефирен акомпанимент, наподобяващ едно леко трептение на въздуха в струнните инструменти, едно вълнение в хармонията и една солираща флейта, която се извисява над всички в ре мажор, за да покаже надеждата на Амелия, че ще открие билка срещу любовните страдания, търся по олекотен, по-мек и светъл тон. Мисля в тази посока, когато работя с оркестъра.

На 19, 20 февруари, 19.00, Основна сцена, Държавна опера Варна поднася втората си премиера за 2021 г. „Човекът от Ла Манча“, мюзикъл по музика на Мич Лей, текст на Дейл Васерман и стихове на Джон Дариън. Зад това заглавие стои великолепният тандем - режисьорът на хитови мюзикъли Борис Панкин и диригентът Страцимир Павлов. Сценографията е дело на  Иван Токаджиев, костюмите са на Петър Митев. Автор на хореографията е Боряна Сечанова, с асистент хореограф Гергана Караиванова. За мултимедията отговаря Константин Гарнизов, а за художественото осветление Лальо Христов.

 

 

 

Прогнозата е дъждът да спре до 19 ч.
Варненската опера ще представи мюзикъла, който стана супер хит на Лято 2020, днес 4 септември, от 20:00.

Първият септемврийски дъжд няма да промени плановете на Държавна опера Варна да представи тази вечер в Летния театър на морския град спектакъла, който се превърна в най-успешната премиера на фестивала „Опера в Летния театър“ и ММФ „Варненско лято“ 2020.

 Представлението ще се проведе днес, 4 септември, от 20:00 в Летния театър. Прогнозите на синоптиците предвиждат дъждът да спре към 19 часа, така че техническите служби ще могат да подготвят сцената и да подсушат местата за зрителите на импозантното звуково и светлинно шоу.

Емил Табаков дирижира концерт с любими арии и хорове от опери на Верди

5 февруари, 19.00, Фестивален и конгресен център - Варна, зала 1

На 5 февруари, 19.00, зала 1, ФКЦ, Маестро Емил Табаков ще застане на диригентския пулт за своя традиционен февруарски концерт, очакван винаги с нетърпение от варненските му почитатели. За разлика от досегашните си концерти, посветени на симфоничната музика, този път той ще поднесе програма с любими арии и хорове от опери на Верди.  

 

Артистичните среди в България приветстват новите лога и графичен стил на ТМПЦ - Варна, Държавна опера - Варна и Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ - Варна

Цялостната ребрандинг концепция за нови лога и графичен стил на Държавна опера - Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна, и ТМПЦ – Театрално-музикален продуцентски център - Варна с автор дизайнерката Радослава Боор стана повод за обсъждания в артистичните кръгове у нас. Тя беше посрещната с подкрепа в професионалните среди на театрали и визуални артисти много скоро след като беше обявена. 

Положителни отзиви за проекта дадоха водещите български график дизайнери Димитър Трайчев, автор на досегашните лога на институцията, и Кирил Златев. Димитър Трайчев отбеляза: „Концепцията на дизайнера е пред нас. Тя е недвусмислена и еднозначно адекватна. И като посока, и като уплътняване на бъдещия бранд, наследник на огромна културна памет. Концепцията решава сложен управленски казус в областта на бюджетните културни институти. Не се съмнявам, че дизайнерската общност от всички нива ще приветства новата визия. Ще приветства и смелото решение на ръководството на ТПМЦ – Варна, да се обърне към професионалист.“ 

„Лешникотрошачката“ - 30 януари, 19.00, Основна сцена;

„Лебедово езеро“ – 6 февруари, 19.00, Основна сцена

Както обявихме преди време, спектаклите на „Лешникотрошачката“ и „Лебедово езеро“, в главните роли с Мария Кичевска, примабалерина на Националнатата опера и балет на Република Северна Македония, предвидени през декември, се отложиха, заради Covid, за 2021 г. Двата спектакъла са част от V Международен балетен форум, който се реализира с финансовата подкрепа на Фонд Култура при Община Варна.

И така, в края на януари и началото на февруари 2021 г. примабалерината от Скопие Мария Кичевска ще гостува за пръв път във Варна. Тя ще танцува, заедно с артистите от балетната трупа на Варненската опера, в чийто състав влизат танцьори както от България, така също и от Русия, Испания, Италия и други страни.

 

 

 

ТЕОДОСИ ДИМИТРОВ КОСТОВ (20.05.1935 - 01.09.2020) е роден на 20 май 1935 г. във Варна. Завършва средното музикално училище “Д. Христов” – Варна. От 1967 г. е солист на Варненска опера. Специализира в оперната студия на проф. Христо Бръмбаров (1972) и в Кировския театър за опера и балет – Ленинград при Борис Покровски и Константин Симонов (1974). През 1977 г. специализира и Болшой театър – Москва. По-значими постижения в неговата творческа дейност са: Граф ди Луна от «Трубадур», Риголето от едноименната опера, Жорж Жермон от «Травиата», Ренато от «Бал с маски» (Верди); Фигаро от «Севилският бръснар» (Росини), Жерар от «Андре Шение» (Джордано), Джани Скики от едноименната опера на Пучини. За ролята на Княз Игор от едноименната опера на Бородин е удостоен с награда от Националния преглед на оперното и балетно изкуство в Стара Загора (1979). Получава национални отличия и за участието си в партиите на Симеон от «Лето 893» (П. Хаджиев) и Паоло Албиани от «Симоне Боканегра» (Верди). Гостува съвместно с трупата на Варненска опера в Испания, Италия и Египет, където участва в първата съвместно реализирана постановка на операта «Травиата» (1989).

 

 

 

23 януари, 17.00, Основна сцена

Идеята за среща на велики представители на руската музикална и словесна култура в един бутиков концерт-спектакъл е на солиста на Държавна опера Варна, баритона Иво Йорданов. Негови съмишленици и съавтори в оригиналния проект „Между поезията и музиката“ са актрисата Биляна Стоева от Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и столичният актьор Калоян Лулчев, който участва успешно в няколко мюзикъла на Държавна опера Варна, както и пианистката Соси Чифчиян. Общото между тези артисти, посветили се на различни жанрове от сценичните изкуства, е пиететът им към големите постижения на руската култура, които са част и от световната духовна съкровищница.

В поетично-музикален порядък четиримата ще търсят пресечните точки между Избрани песни от Сергей Рахманинов и песенния цикъл “Песни и танци на Смъртта” от Модест Мусоргски с поезия и проза от руските класици Пушкин, Чехов, Тютчев, Толстой и др. Ще бъде едно красиво извисяване от ежедневието на делника към духовните стойности, които задават смисъла на живота. Като това стихотворение на Фьодор Тютчев:

Постановката на Държавна опера – Варна, ще дирижира маестро Светослав Борисов, който идва от Германия. Блестящата Габриела Георгиева ще бъде Аида, а Валерий Георгиев – Радамес.

Утре фестивалът „Опера в Летния театър“ продължава с внушителната опера на Джузепе Верди „Аида“. Това ще е последното оперно заглавие в афиша на най-посещавания летен фестивал в морската столица за Лято 2020. 

Днес водещият на предаването "Вечната музика" по БНТ 1 Марио Николов връчи на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, наградата за Музикално събитие на декември 2020. Отличието спечели с 43% от гласовете на зрителите Коледният концерт на Държавна опера Варна пред номинираните също Коледни концерти на Софийската и Старозагорската опера. В Коледния концерт на Варненската опера, под палката на Маестро Димитър Косев и режисурата на Сребрина Соколова, участваха солистите Ирина Жакова, Мария Павлова, Иван Момиров, Иво Йорданов и Оркестърът на оперния театър с концертмайстор Анна Фурнаджиева. 

С тази награда на "Вечната музика" Коледният концерт на Държавна опера Варна се включва в годишната класация на предаването за Музикално събитие на 2020 година.

Интервюто на Марио Николов с Даниела Димова ще бъде излъчено на 6 февруари 2021, 17.00, БНТ 1.

 

Концертът е с вход свободен и е подарък за варненци от Община Варна и ТМПЦ – Варна. Началото е в 20:30.

Маестро Мартин Пантелеев пристигна от Германия, за да дирижира празничния концерт. В програмата – шедьоври от Бизе, Верди, Дворжак, Веселин Стоянов, Любомир Пипков, Пучини, Гуно, Качини, Птичкин, Лехар, Калман и Андрю Лойд Уебър.

Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна пред списание ”Offline”

Г-жо Димова, получихте поредното признание от нашите читатели за най-добра реализирана културна програма през  изминалата година. Белязана от Covid, кризисна за целия свят, 2020 изправи мениджърите на сценични изкуства пред неочаквани предизвикателства, с които Вие се справихте блестящо и сега със същата амбиция продължавате напред. Кой ще бъде фокусът през новата 2021 година?

Най-голямото събитие в културния живот на Варна през 2021 година ще бъде отбелязването на 100-годишния юбилей на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Инициативите за тази забележителна годишнина започнаха преди 3 години с учредяването на Инициативен комитет, в който влязоха изтъкнати личности, свързали творческия си път с Варненския театър, режисьори, драматурзи, актьори, както и видни общественици от Варна и страната, почитатели на театралното изкуство. С поглед към рождения ден на театъра на 12 март 2021 година и Международния ден на театъра на 27 март 2021 година, ние поставихме едно много силно начало на юбилейния 100-тен сезон на театъра през септември 2020 година. То е свързано с новия rebranding на театъра и извеждането в публичното пространство на една съвсем нова визия на Театрално-музикален продуцентски център Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна, която започна своя 74-ти творчески сезон. Изграждането на новата визуална идентичност възложихме след конкурс преди една година на младата, но вече утвърдена дизайнерка Радослава Боор, която се радва на професионално признание не само в България. Тя подходи с внимание и респект към нашата институция и след задълбочено проучване, анализ и обсъждане с артистите на театъра и операта, ние се спряхме на единия от трите предложени от нея варианти. Той се оказа най-подходящ  за новата визия и новите послания, които нашият театър отправя в новото време. 100 години за един театър са много, но и не толкова много, ако се върнем назад към театъра в Древна Гърция. Да защитаваш вечните духовни стойности, които никога не се променят, да бъдеш близо до публиката, като същевременно търсиш нови естетически територии, ето върху тези основни послания се съсредоточават творческите стремежи на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ в неговия 100-тен сезон и на Държавна опера Варна в нейния 74-ти сезон.

“Jazz Cats Symphony” – 20 януари 2021 г., 19.00, Основна сцена, ТМПЦ Варна

ХРИСТО ЙОЦОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за премиерата на неговата “Jazz Cats Symphony” като един любовен Crossover между джазовата и симфоничната музика; за котките в живота и джаза; за зрителите, които макар и една трета от залата, носят енергията на всички зрители; за изкуството като духовна притовоотрова и усилията да се противопоставяме на Covid с култура.

 

Хитовият спектакъл по музика на Рикардо Кочанте се реализира от Държавна опера – Варна под режисурата на Петко Бонев и диригентството на Страцимир Павлов.

Спектакълът е съвместна продукция с Международния музикален фестивал „Варненско лято“ 2020

Началото е в 21:00 в Летния театър.

24 януари 2021, 10.00-17.00, Театрално-музикален продуцентски център Варна

На втори тур за мюзикъла „Цар Лъв“, продукция 2021 на Театрално-музикален продуцентски център Варна, Държавна опера  Варна, реж. Петко Бонев, се явяват кандидати, преминали успешно първия тур на кастинга. Те трябва да изпълнят по една или две песни от ролите, в които са разпределени и басня или кратък монолог от пиеса (на български език). Децата трябва да поднесат кратка част от приказка, басня или детска пиеса. Прослушването ще протече, подобно на първия тур, по график.

Изпълнители, по азбучен ред, класирали се за втори тур:

Симба (дете)– Васил Желев, Максим Ялнъзов – 24.01, 10:00;

Нала (дете)- Бриана Петрова, Ивайла Иванова, (Бела Петрова, Никол Симеонова) - 24.01, 10:00;

Муфаса – Пламен Добрев, (Ивайло Добрев, Тихомир Трифонов, Нейчо Петров-Реджи) - 24.01, 10:30;

Симба – Борислав Веженов, Велин Михайлов, Димитър Димитров, (Михаил Въчев, Пламен Добрев) - 24.01, 11:00;

Нала – Димитрина Германова, Моника Иванова, Лилия Илиева,       (Лилия Стоянова, Яница Халачева) - 24.01, 11:30;

Скар – Димитър Ялнъзов, Ивайло Добрев, Тихомир Трифонов  (Георги Иванов, Нейчо Петров-Реджи) - 24.01, 12:00;

Рафики - Розалия Желязкова, София Треймън, Христина Джурова, (Моника Иванова, София Рухова, Сребрина Соколова) - 24.01, 12:30;

Тимон – Йоан Попов, Ненчо Костов, Сара Георгиева, (Мойра Янкова) - 24.01, 13:00;

Пумба – Даниел Добрев, Лев Караван, Серджио Авакян, (Мойра Янкова) - 24.01, 13:30;

                                    почивка

Зазу – Калоян Лулчев, Стилиян Радев, (Георги Иванов, Йоан Попов, Ненчо Костов)  - 24.01, 14:30;

Шензи – Кристалена Стоянова, Радинела Тотева, Русита Боева,(Надя Станоева, Балена Ланджева) - 24.01, 15:00;

Банзай – Ненчо Костов, Стилиян Радев, (Нейчо Петров-Реджи) - 24.01, 15:30;

Сараби – Антонела Петрова, Калина Жекова, Елин Стоянова (да се явят с песента "Shadowland") - 24.01, 16:00;

 

Желателно е да се явят също:

Теодора Върбанова  с "Shadowland" - 24.01, 16:30;

Ясен Неделчев с „Endless Night“ - 24.01, 16:40;

Зои Бошнакова с "Shadowland" - 24.01, 16:50;

 

Ксстингът ще се проведе на 24 януари 2020 година от 10.00 до 17.00в сградата на Театрално-музикален продуцентски център Варна, пл. „Независимост“ 1.

Заедно с великолепната оперна дива спектакъл на световно ниво поднесоха баритонът Кирил Манолов, който се превъплъти в един дълбоко драматичен Макбет, брилянтният тенор Иван Момиров като Макдъф и басът Деян Вачков като Банко.  

Маестро Найден Тодоров изведе Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна на нивото на високото предизвикателство, а стилната сценография и костюмография хвърлиха естетски мост към епохата. 

Втората премиера е днес, 12 август, от 21:00, също в Летния театър.

Спектакълът е съвместна продукция с Международния музикален фестивал „Варненско лято“ 2020

TOP