„Дон Жуан” от В. А. Моцарт – едно от върховите достижения на гениалния композитор

За първи път легендата за неуморимия авантюрист и покорител на женските сърца намира място като сюжет на сценично произведение в пиесата “Севилският съблазнител” (1630) от испанския драматург Тирсо де Молина. След него писатели, между които Молиер, Голдони, Хофман, Байрон, Мериме и Пушкин, композитори като Глук, Даргомижски и Рихард Щраус създават произведения върху същия сюжет. Едно от най-значителните от тях си остава операта на Моцарт.

През януари 1787 г. Моцарт заминава с жена си за Прага на почивка у неговия приятел и голям почитател граф Тун. Там директорът на пражкия театър Бондини предлага на композитора да напише опера срещу възнаграждение от сто дуката. Моцарт приема предложението и се обръща към придворния либретист Лоренцо да Понте.

Поетът бързо съчинява либретото и през май с. г. композиторът започва работа над музиката на “Дон Жуан”. За бързината, с която е завършена тази опера се разказват легенди. Една от тях е, че Моцарт пише прекрасната увертюра в деня на премиерата – на 29 септември 1787 г. в Прага. Спектакълът има невероятно голям успех. На следващата година операта е представена във Виена, като за австрийската постановка Моцарт прави известни поправки в партитурата.

Операта “Дон Жуан” е един от върховете в творческите достижения на гениалния композитор.
Това музикално-сценично произведение представлява едно рядко сполучливо съчетание между драматична и комична опера.

Сам авторът я нарича “драма джокозо” (весела драма). Драматургичното изграждане на творбата показва неповторимия усет на Моцарт към сценичното действие. В същото време всички музикални номера са висше съвършенство на музикалната форма.

Образите са ярки, релефни и живи, изваяни с неповторимо майсторство. А увертюрата на “Дон Жуан” е една от най-големите и най-значителни негови увертюри, също и едно от най-често изпълняваните оркестрови произведения на Моцарт.