„ТОСКА“ ИЗГРАЖДА НОВ СТАНДАРТ В ОПЕРНИЯ СВЯТ

Неслучайно операта е написана по едноименния роман на Викториен Сарду, чиято театрална адаптация със Сара Бернар е била световно събитие.

Тъкмо заради тази силна театрална драматургия се е смятало, че сюжетът не е подходящ за опера, но Пучини е бил на друго мнение. Верди е казвал, че с удоволствие би написал музика за „Тоска“, ако беше по-млад и точно това дава стимул на Пучини да се захване с произведението. Замесен бил и един друг, не толкова известен композитор, Франкети, който се отказал от авторските си права в полза на Пучини. Пучини съзнателно се откъсва от типичния италиански оперен стил, не търси само красивото пеене, а използва по-натурален подход при водене на вокалната линия, въпреки че към ариите в „Тоска“ има написани ариети и канцонети. Следвайки драматургията, Пучини вгражда известен, продиктуван от сюжета, музикален натиразлизъм, който оперните естети на времето са смятали за несъвместим със света на операта, включително Густав Малер и Рихард Щраус, изказали се доста иронично за „Тоска“.

Но времето ги опровергава.

Да, времето доказва, че и големите майстори могат да се заблуждават. Така или иначе трябва да се отбележи, че в „Тоска“ се усеща известна музикална суровост, но операта не трябва да звучи агресивно. Оттам идва и първата ми задача, която съм си поставил – да направя възможно най-фината нюансировка и възможно най-мекото и наистина прозрачно звучене на „Тоска“, замислени от композитора. Второто, което се старая да направя, е да изчистя партитурата от традиции, наложени от диригенти или певци. Опитвам се да правя само това, което пише в нотите и да не робувам на съществуващи порядки. По този начин операта звучи концентрирано, сякаш преминава ток през нея, върви със заряд и скорост, без да се правят демонстрации на гласови качества или диригентски умения. Това са двете ми основни задачи като диригент на „Тоска“ и се надявам да съм убедил оркестъра и солистите в необходимостта от такъв прочит.

Да сте верен на композитора, това е принцип във Вашия диригентски стил.

Да. Друг мой принцип е да не слушам записи, за да не се влияя от тях, а да търся най-верния и близък до композитора прочит. Радвам се, че в тези свои търсения получих подкрепата на нашата прекрасна Красимира Стоянова, работата с която за мен е огромно щастие и привилегия. Ние мислим по еднакъв начин. Милен Божков и Пламен Димитров като централни протагонисти също смятат, че извеждането по този начин на вокалните партии им помага. И двамата са великолепни. Убеден съм, че преди да се стремиш да промениш нещо в партитурата, най-напред трябва да спазиш това, което е написано и да разбереш защо трябва да бъде така. Тоест да бъдем защитници на партитурата, аз като диригент се чувствам такъв.

Ще видим една нова „Тоска“...

Нека това преценят зрителите. Радвам се, че много от нещата, които предложих, се приемат с доверие. Това, подчертавам отново, не идва от мен, а от композитора, аз просто чета текста и се стремя да бъда верен на оригинала.

„ТОСКА“
Опера от Джакомо Пучини
Либрето Джузепе Джакоза и Луиджи Илика
По драмата на Викториен Сарду
Диригент Павел Балев
Постановка Кузман Попов
Режисьор Сребрина Соколова
Диригент на хора Надежда Маккюн
Концертмайстор Анна Фурнаджиева

Действащи лица и изпълнители:
ФЛОРИЯ ТОСКА – Красимира Стоянова
КАВАРАДОСИ – Милен Божков
БАРОН СКАРПИЯ – Пламен Димитров
АНДЖЕЛОТИ – Евгений Станимиров
КЛИСАР – Гео Чобанов
СПОЛЕТА – Артьом Арутюнов
ШАРОНЕ – Людмил Петров
ТЪМНИЧАР – Петър Петров
ОВЧАРЧЕ – Калина Жекова
РОБЕРТИ – Георги Корбаков
СЕРЖАНТ – Милен Митев
Хор и оркестър на Държавна опера Варна
16 август 2023, 21.00, ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър