Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

Гео Чобанов и Дон Паскуале

Певецът и неговият герой

 „Дон Паскуале” – 8 февруари 2017, 19.00

 

С какви чувства очакваш втората си среща с Дон Паскуале, след дебюта ти в тази роля преди няколко месеца?

 

Дон Паскуале е много интересна роля. Подчертано комедийна, тя съдържа и допълнителни предизвикателства за мен, тъй като героят не само е много по-възрастен, но и е всичко онова, което аз не съм. В този смисъл бих определил Дон Паскуале като респектиращо трудна партия, която изисква не само вокално, но и артистично майсторство.

 

Всъщност моят герой взема всичко на сериозно – и женитбата и изгонването на племенника си Ернесто. Няма много голяма връзка с реалността, не знае какво представлява той самият и оттам се поражда комичното. То прави шамарите, които по-късно получава, още по-звучни, прави го смешен.

 

Има ли неща, които ще те улеснят в тази роля?

 

Екипът. Харесва ми подхода на диригента Светослав Борисов и режисьора Кузман Попов. Допада ми и сценографията, която получихме от театъра в Модена, наш партньор в тази продукция. А и точно сред тези декори в Модена е пял големият италиански буфо бас Енцо Дара. Освен всичко това, винаги е огромно удоволствие за мен да бъда на сцената заедно с Илина Михайлова - една прекрасна Норина, както и със Свилен Николов – Доктор Малатеста и Георги Султанов – Ернесто.

 

Някои роли се учат по-лесно, други по-трудно. Дон Паскуале към коя категория спада? И как всъщност певецът заучава една партия на чужд език, как я превръща в своя?

 

Лично за мен Дон Паскуале спада към втората категория. Иначе, без значение какъв е езикът, певецът влиза в партията по същия път, по който композиторът пише музиката. Всичко започва от либретото, което обикновено е в мерена реч и се характеризира с мелодика, интонация, ритъм.

Със същите изразни средства си служи и музиката, така че работата на композитора е да намери музикалното съответствие на словото. Впрочем, с динамиките силно и тихо, които са много важни в музиката, си служат и драматичните актьори, усеща се особено при рецитиране на поезия.

И така, певецът тръгва към музиката от словото, задавайки си най-напред въпроса защо композиторът е написал точно такава музика. Осмислянето на музиката минава през думите.

 

И този път е различен за всеки певец...

 

Да. Има и различни професионални техники. Лично от Академик Пламен Карталов аз съм запомнил завинаги едно просто, трудно, но много ефективно упражнение за научаване на музикалната партия на чужд език. В съзнанието ти буквалният превод трябва да тече паралелно с текста на оригиналния език дотогава, докато усвоиш еднакво добре и двете – и превода и оригинала.

 

Едва след тази интериоризация на словото ще може да навлезеш по-дълбоко в музикалната същност?

 

Да. Това е знак, че вървиш в правилната посока и ще стигнеш до правилната интерпретация. Една от многото възможни интерпретации, защото изкуството, както знаем, не борави с окончателни категории. Винаги може по-добре.

 

Виолета Тончева

1 февруари 2017

 

Оперният февруари започва на третия ден от месеца със „Силата на съдбата”, чийто премиерни спектакли през миналата година предизвикаха силен отзвук сред любителите на Вердиевата музика и специално на това, не толкова често поставяно заглавие. Операта започва с влюбените Дона Леонора и Дон Алваро, които Маркиз ди Калатрава проклина и това неговото проклятие се оказва съдбоносно за тях. Фатализмът, случайността, отмъщението, приятелството, любовта – върху тези теми, вълнуващи човека във всички епохи, се фокусира класическата режисура на Деян Прошев от Македония.

 

В изключително трудната роля на Леонора ди Варгас ще аплодираме солистката на Държавна опера Варна Линка Стоянова, чието превъзходно изпълнение от премиерата още помним. В разплитане на сюжетната интрига ще й партнират Гео Чобанов (Маркиз ди Калатрава), Пламен Димитров (Дон Карлос ди Варгас), Валерий Георгиев (Дон Алваро), Евгений Станимиров (Падре Гуардиано), Свилен Николов (Мелитоне), Даниела Дякова (Прециозила) и др.

„Силата на съдбата” ще дирижира Светослав Борисов, доскорошният главен диригент на Държавна опера Варна. Той продължава да работи със своя Камерен оркестър „Con Fuoco” в Австрия, а миналата есен спечели конкурса за капелмайстор на Магдебурския оперен театър. Новия творчески сезон там той откри с „Фауст” на Гуно. Ето какви отзиви предизвика събитието в специализираната преса в Германия:

„Светослав Борисов, новият капелмайстор на театъра, който дебютира с „Фауст”, успя да превърне оперната вечер, продължила почти до 23 часа, в специално музикално събитие. С Магдебургската филхармония, която беше в много добра форма, той показа всички качества на операта, отвъд всякаква сладникавост и най-вече със звуково вълшебство. Борисов Светослав Борисов  със своя Камерен оркестър „Con Fuoco” в Австриясъздаде фантастичен синхрон между сцената и оркестъра. Той ясно откроява фразите, обича ярко изработените контрасти, умее да изтъква както драматичното, така и лиричното в тази чувствена музика. Темпата му са гъвкави, той има фин усет за оркестровите детайли и води изключително внимателно певците в техните партии. Една впечатляваща първа премиера на този енергичен български диригент. Той е голямо завоевание за Магдебургския театър. (...) Блестящ дебют на новия първи капелмайстор. Публиката беше въодушевена!”, пише Дитер Давид Шолц от MDR Kultur. 

”Под диригентството на новия първи капелмайстор Светослав Борисов Магдебургската филхармония се устремява към най-високото ниво. Тя може еднакво добре да създава мрачно възмущение, да тръби маршове или да се хвърля във валсове, увличайки с френско изящество певците в една безкрайна оперна наслада,”  възхищава се Йоахим Ланге, „Neue Musikzeitung online”.

Вижте видео от „Силата на съдбата”: https://www.youtube.com/watch?v=9zlTIh5G4ws

Светослав Борисов ще дирижира на 8 февруари и любимия си „Дон Паскуале”, едно от най-търсените заглавия в репертоара на Варненската опера, което той постави тук заедно с режисьора Кузман Попов. В пресъздаването на забавните перипетии около намерението на богатия стар ерген Дон Паскуале да се ожени за млада и хубава жена композиторът влага цялата сила на таланта си, а във варненската постановка музиката му звучи „дантелено и брилянтно, с тази ефирност, която изисква естетиката на Доницети”, както обича да се изразява самият Светослав Борисов.

За втори път след успешния му дебют в ролята на Дон Паскуале ще гледаме Гео Чобанов, а останалите солисти вече са ни добре познати с великолепните си превъплъщения в тази постановка. Илина Михайлова като Норина, Свилен Николов като Доктор Малатеста и Георги Султанов като Ернесто с очевидно удоволствие се впускат в пресъздаването на богатата на мелодика и шеметни комични обрати опера буфо. Хорът, натоварен с много артистични задачи, също с охота се преобразява в ролите ту на наблюдател, ту на участник в интригата. Така „Дон Паскуале” се оказва едно забавно за всички представление, поднесено с лекота и високо артистично майсторство.

Вижте видео от „Дон Паскуале”: https://www.youtube.com/watch?v=F0eEWNECqYI

 

Димитринка РайчеваНа 7 февруари на оперната сцена ще съпреживеем драматичните събития в операта „Аида” – едно от най-магнетичните заглавия в творчеството на Джузепе Верди и в цялата оперна история. Дирижира Маестро Борислав Иванов, доайенът на българските диригенти, познат с изкуството си на няколко континента, сега артистичен директор на Варненската опера. Неговите достолепни 85 години, 65 години на диригентския пулт и 50 години диригент на Берлинския симфоничен оркестър бяха отбелязани със специални концерти във Варна, а в началото на януари и в Берлин. Честването се проведе в голямата зала на Берлинската филхармония, като оперния концерт в първата част дирижира самият юбиляр. Втората част на концерта с музиката на Щраус дирижира Светослав Борисов, когото заслужилият маестро представи като свой наследник. За 50-те години, в които е дирижирал Берлинския симфоничен оркестър, Борислав Иванов е завел там над 160 български солисти, певци и инструменталисти. Спазвайки тази своя традиция, той покани за своето честване, освен диригента Светослав Борисов, и солистите на Държавна опера Варна Димитринка Райчева и Борис Луков.

Честване на Борислав Иванов в Берлинската филхармония 

След вълнуващия музикален празник в Берлин Димитринка Райчева триумфира в ролята на Кармен на оперната сцена в Анкара, а във Варна на 7 февруари ще поднесе своята интерпретация на Аида. Турският тенор Ефе Кислали, впечатлил Борислав Иванов по време на постановката му на „Ернани” в Истанбулската опера, сега е поканен във Варна да изпълни ролята на Радамес. Ще аплодираме още прекрасното мецосопрано Елена Чавдарова-Иса в една от коронните й роли – Амнерис. Рамфис ще бъде Евгений Станимиров, Амонасро - Пламен Димитров, Вестител - Борис Луков, Жрица - Галина Великова.

С хора на Варненската опера, отличен с Награда ВАРНА 2016, продължава да работи диригентът Стефан Бояджиев, който от началото на тази година се представя чудесно и в амплоато на симфоничен диригент.

 

Очаквайте на 11 февруари балета „Лешникотрошачката”, на 14 февруари -  специалния концерт за Деня на влюбените „С музиката на Queen” и на 16 февруари премиерата на мюзикъла „Мама миа”.

 

Спектаклите в Държавна опера Варна до края на януари

70-ти творчески сезон (2016-2017)

Цветелина Василева - ТурандотЦветелина Василева – една от най-търсените изпълнителки на Турандот за пръв път с тази роля във Варна

Освен Гала концерта на 23 януари, с най-доброто от операта, оперетата и мюзикъла, със специален гост сопраното Мила Михова (моля, вижте прикачения файл по темата), Държавна опера Варна кани зрителите на още 4 спектакъла до края на януари.

 

Любимите „Българи от старо време” на режисьора Николай Априлов ще излязат на сцената на 25 януари, 19.00, под диригентството на Стефан Бояджиев. Великолепният тандем Стефан Рядков - Дядо Либен и Пламен Георгиев - Хаджи Генчо, въпреки своенравието си, с подкрепата на всички съселяни, накрая ще оженят децата си – Лила, в изпълнение на Ина Петрова и Павлин, в изпълнение на Пламен Долапчиев. А колко хубава е българската сватба, ще покажат страхотните танцьори от Фолклорен ансамбъл „Одесос”.

 

Стефан Бояджиев ще дирижира и на 30 януари, 19.00, другата популярна оперета „Царицата на чардаша”, също постановка на Николай Априлов. Режисьорът е запазил за себе си ролята на Вайлерсхайм, а другите персонажи ще пресъздадат: Бойка Василева – Цецилия, Пламен Долапчиев – Едвин, Сребрина Соколова – Щаси, Велин Михайлов – Бони, Ина Петрова – Силва, Людмил Петров – Фери Бачи, Закар Гостанян – Ронсдорф, Пламен Георгиев – Мишка, Петър Петров – Нотариус Киш.

 

Интересна е програмата на Симфоничния концерт на 27 януари, 19.00, в която под палката на Милен Апостолов, варненските филхармоници ще представят: Увертюра към операта «Дон Жуан» от В. А. Моцарт, Концерт за фагот и оркестър във фа мажор от Й. Хумел със солист Светослав Славчев и Симфония № 4 от Ф. Менделсон.

 

Януари завършва на 31-ви, 19.00, с шедьовъра на Пучини „Турандот”, когато на пулта ще застане един от най-добрите съвременни наши диригенти Григор Паликаров. Примата Цветелина Василева дебютира като Турандот в САЩ, за да се превърне след това в една от най-търсените изпълнителки на тази роля по света. Сега във Варна ние ще имаме за пръв път удоволствието да я аплодираме във върховата за всекисопран роля. Калаф, който успява да спечели сърцето на неумолимата китайска принцеса, ще бъде солистът на Държавна опера Варна Валерий Георгиев. Ние познаваме неговия въздействащ Калаф, с който тенорът впечатли през изминалото лято и фестивалната публика в Белинзона, Швейцария. Илина Михайлова в ролята на Лиу ще покаже отново своето завладяващо певческо и артистично майсторство. Чудесния солистичен състав допълват Гео Чобанов – Тимур, Пламен Димитров – Пинг, Момчил Караиванов – Панг, Пламен Долапчиев – Понг, Свилен Николов – Мандарин, Христо Ганевски – Император. Участва хор от Варненската детско-юношеска опера.

 

23 януари 2017, 19.00, Oсновна сцена

Диригент Стефан Бояджиев

Солисти в Гала концерта с най-доброто от операта, оперетата и мюзикъла на 23 януари, със специален гост Мила Михова, ще бъдат Галина Стоянова, Лиляна Кондова, Бойка Василева, Вяра Железова, Борис Луков, Пламен Димитров, Гео Чобанов и Христо Ганевски от Държавна опера Варна.

Известното сопрано Мила Михова е родена в София. От ранна детска възраст започва да свири на пиано и да изучава солфеж. От 2008 до 2012 г. е студентка в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. През 2013 година печели стипендия на Фондация „Борис Христов“ за участие в Опера студиото на Националната академия „Санта Чечилия“ в Рим, където работи с оперната дива Рената Скотто, режисьора Чезаре Скартон и вокалния педагог Анна Ванди, като участва във финалния концерт на студентите в зала „Петраси“ на аудиториума Parco della Musica под акомпанимента на пианистите Фабио Чентанни и Стефано Джанини. Участвала е в майсторски класове на Дарина Такова, Карло Коломбара, Лучана Д‘Интино, Катрин Хатая и Вера Николова и Оливие Дориа.

Има първи награди от конкурсите „Парашкев Хаджиев“ (2012, София) и „Розата на Евтерпа“ (2014, Карлово). Била е финалист на конкурсите „Магда Оливеро“ (2013, Милано, Италия) и „Джулио Нери“ (2014, Торита ди Сиена, Италия). През 2015 г. участва в спектакъла „кабаре барок“ на Фондация „Дарина Такова“. Дебютира с ролята на Фиордилиджи в „Така правят всички“ от Моцарт на Опероса Опера Фестивал в Черна Гора. Участва във Фестивала „Пиано Екстраваганца“ с концерт с Борислава Танева, посветен на творчеството на руския композитор Артур Лурье. Изпълнява сопрановото соло в 9-та симфония на Бетовен със Симфоничния оркестър на Кашкайш, Португалия. През 2016 дебютира с ролята на Лучия в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети на сцената на Държавна опера Стара Загора. Участвала е на фестивала Лауреатски дни „Катя Попова“ в Плевен.

Репертоарът й включва ролите на Фиордилиджи („Така правят всички“), Констанце („Отвличане от сарая“) от Моцарт, Лучия Аштън („Лучия ди Ламермур“) от Донцети, Джила в „Риголето“, Донна Елвира в „Дон Жуан“, Амина („Сомнамбула“) от Белини, Графиня Фолевил („Пътуване до Реймс“ ) от Росини, Огъня („Детето и вълшебствата“) от Равел както и богат репетоар от арии и ансамбли от Хендел, Моцарт, Доницети, Белини, Росини, Верди, Пучини, Масне, Гуно, Бърнстейн, Мур и др.

Чуйте Мила Михова с едно красиво изпълнение в "Студио 5" :)

https://www.youtube.com/watch?v=4a8hdbjOZic

 

2017 - 70 години Държавна опера Варна

 

 

130 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ОСНОВАТЕЛЯ НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА ПЕТЪР РАЙЧЕВ

Роден 9 март 1887 във Варна – починал 31 август 1960 в София

 

Официалната регистрация  на Варненската опера е на 6 април 1947 г., а последващото й официално откриване е на 1 август същата година, с професионален ръководен и постановъчен екип - Стефан Николаев - директор, главен худ. ръководител и режисьор - известният български певец Петър Райчев, варненецът, който пръв сред плеядата големи български оперни гласове разнася славата на България на пресижните оперни сцени – Болшой театър, Миланската скала, Метрополитън опера и др.

 

Диригент на оркестъра е неговият син, младият Руслан Райчев, хормайстор - Димитър Младенов, хореограф Асен Манолов и художници - Асен Попов и Владмир Мисин. Като цяло, операта включва новосформиран смесен хор от 32 хористи, солистичен състав от 15 певци, балетът е в «камерен» състав от 10 балетисти.

 

Любопитен момент е оперният оркестър, чиято роля Симфоничният оркестър съвместява до края на 1959 г., когато -  под председателството на Главния диригент Йоско Йосифов, се провеждат и първите конкурсни изпити,  за сформиране на самостоятелен оперен оркестър. От 1 април 1960 г.  са назначени: Тодор  Чардаклиев - цигулка, Нако Наков - виолончело, Илко Байнов - контрабас и Кирил  Цонев - валдхорна, към които впоследствие са назначени и други оркестранти от Симфоничния оркестър.  Така оперният оркестър води началото си от 1 април 1960 г.  

           

На 7 септември 1947 г. се е състояла оперната постановка „Продадена невеста” от Сметана, с която е открит и първият творчески сезон (1947 -1948) на новооткритата Варненска опера. Диригент Руслан Райчев, режисьор Петър Райчев, диригент на хора Димитър Младенов, художник Асен Попов, балетмайстор Асен Манолов, в главните роли по автора - П. Петров, Д.Ценова, Д. Влахова, Д. Апостолов, Ц. Ангелова, Ал. Филипов, Св.Рамаданов,  Н. Йорданов,  Сл.Филев, Я. Узунова и Й. Чифудов, хор, балет и оркестър и първото - «Вход с покани».

60 г. от откриването на новия Летен театър в Морската градина, построен в амфитеатрален стил, по проект на архитект Чолаков

Снимки с оригиналните дървени акустични пейки на театъра от книгата на балетния специалист и журналист Джон Грегъри „Варненската балетна олимпиада”, издадена и представена на XI Балетен конкурс Варна – 1983, специално посветена на конкурса.

 

30 ЮЛИ 1957 – ЕПОХАЛНО СЪБИТИЕ В БЪЛГАРСКАТА МУЗИКАЛНА ИСТОРИЯ

На 30 юли 1957 г. Варненската опера създава епохално събитие в българската музикална история. ПОСТАНОВКАТА НА „АИДА” ОТ ВЕРДИ, С КОЯТО ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА ОТКРИВА НОВИЯ ЛЕТЕН ТЕАТЪР НА ВАРНА, Е ПЪРВАТА МАЩАБНА ОПЕРНА ПРОДУКЦИЯ НА ОТКРИТО В БЪЛГАРИЯ. Това е съзнателен исторически аналог с италианския оперен фестивал „Arena di Verona”, открит на 10 август 1913 г., също с „Аида”, в чест на 100-годишнината от рождението на  Верди. Идеята е на Емил Трифонов, директор на Варненската опера за периода 1956 -1965 г., а постановката е осъществена от творческия екип: Йоско Йосифов - диригент, Николай Николов - режисьор, Мариана Попова - художник, Петко Мечков - хормайстор, Пенка Стойчева – балетмайстор,  главните роли участват: Тодор Костов - Радамес, Янка Кючукова - Аида,  Станка Николова - Амнерис, Николай Йорданов - Амонастро и Стефан Циганчев - Рамфис. 

 

С този визионерски творчески акт Варненската опера възстановява прекъсналите поради войните „Български народни летни музикални тържества” от 1926 г. и под името Музикален фестивал „Варненско лято”, по-късно с международен статут като ММФ „Варненско лято” утвърждава традицията на четвъртия най-голям музикален фестивал на Стария континент след Залцбург, Верона и Байройт.

 

В този смисъл отбелязваме:

 

ТРИ ЗНАМЕНАТЕЛНИ ГОДИШНИНИ НА 30 ЮЛИ 2017

 

60 години от „Аида” на Варненската опера - първата мащабна оперна продукция на открито в България;

 

60 години от възраждането чрез Варненската опера на първите в България и Варна „Български народни летни музикални тържества” от 1926 г. под името Музикален фестивал „Варненско лято”. Получил по-късно международен статут, той влиза в европейската музикална история като четвъртия най-голям музикален фестивал на Стария континент след Залцбург, Верона и Байройт; 

 

60 години от откриването на Летния театър във Варна.

 

 

Снимка в стария Летен театър с организатори и участници в Тържествата от 1926 г., ведно с историческия „Позив към българския народ”  и емблемата на Летните музикални тържества.

 

Тържествата от 1926 г. са проведени за първи път под името "Български народни летни музикални тържества" в периода 23 юли - 1 август 1926 г. в стария Летен театър, построен от дърво вМорската градина, на мястото  на сегашната Астрономическа обсерватория. Това „първо всенародно музикално дело” е плод на гражданската инициативност наКултурно-просветно читалищно дружество – Варна”, основано на 5 януари 1926 г. за реализацията и на първата за България фестивална идея: "Да се обединят най-добрите музикални сили на страната, в популяризирането на българската музикална култура и изпълнителско изкуство!”
Исторически „Летните музикални тържества” са първият музикален фестивал в България и четвъртият в Европа, след  предшестващите го три, с най-дългогодишна традиция летни европейски фестивали, основани в същия идеен контекст на Варненскатафестивална инициативност, в областта на сценичните изкуства: Залцбург – градът на Моцарт, открит на 22 август 1920 г.;  Верона - открит на 10 август 1913 г., с операта „Аида”  на сцената  на „Arena di Verona” и „Вагнеровият” фестивал в Байройт – открит на 13 август 1876 г.,с операта "Рейнско злато" - дирижирана лично от Вагнер, на сцената на уникалния и оригинален „Festspielhaus”, построен по идея и архитектурен замисъл на самия Вагнер.

През есента на 1966 г. със специално решение на правителството името на фестивала „Варненско лято” е прието за официално, с жанрови обхват на симфоничната, хоровата и камерната музика, както и музикално-сценичните изкуства – опера и балет. 

 

Премиери в юбилейния сезон

„Лучия ди Ламермур”

Операта на Гаетано Донцети, чиято премиера е предвидена за 24 и 27 февруари 2017, е сред безспорните белкантови образци. Драматичният сюжет по романа на Уолтър Скот, мелодичната и емоционално обагрена музика, палитрата от ярки образи, привличат вниманието и интереса на изпълнителите и публиката от цял свят вече повече от 180 години. В постановката режисьорът Огнян Драганов и сценографът Салваторе Русо предлагат впечатляващо зрелище с костюми от епохата, аксесоари и съвременни мултимедийни решения. Диригент Маестра Вилиана Вълчева,

 

„Котките”

Освен към класическия оперен и оперетен репертоар, трупата на Държавна опера Варна се обръща все по-често и към жанра мюзикъл. След световната премиера на мюзикъла „Граф Монте Кристо” от бродуейския автор Ив Деска Варненската опера ще представи хитовото заглавие от последните три десетилетия „Котките”. Горещо приветствана едновременно от критиката и публиката, продукцията печели множество награди, между които за най-добър мюзикъл на името на Лорънс Оливие и награда "Тони". Лондонската постановка се играе 21 поредни години, а тази на Бродуей - 18, с което и двете поставят рекорди по дълготрайност и актуалност. Мюзикълът, адаптация по романа на нобеловия лауреат Т. С. Елиът "Популярна книга за котките от Стария Опосум", е виртуозен синтез на А. Л. Уебър между музика, танц и поезия. След „Исус Христос суперзвезда“ и „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”, това ще бъде третата творба от световнопризнатия майстор на мюзикъла, която Варненската опера поставя. Премиерата през април подготвят режисьорът Светозар Донев, художникът Иван Токаджиев, хореографът Анна Донева и диригентът Страцимир Павлов.

 

„Манон Леско”

Шедьовърът на Джакомо Пучини е създаден преди повече от 120 години, но се играе сравнително рядко заради многобройните трудности пред вокалните и оркестровите изпълнители. Автори на либретото са Марко Прага, Доменико Олива, Руджиеро Леонкавало, Луиджи Илика, Джузепе Джакоза, самият Пучини и Джулио Рикорди, които се опират върху романа на Антоан-Франсоа Право „Историята на кавалера де Грийо и на Манон Леско”, познат повече като „Абат Прево”. Манон е млада жена, която вместо да следва предрешената си съдба и да иде в манастир, се оказва в обятията на истинската си любов де Грийо. Идилията трае, докато парите свършат. Безпаричието заличава роматиката от съзнанието й и тя избира заможния рентиер Жеронт дьо Равоа, за да разбере по-късно, че е сгрешила. Режисьор е Александър Текелиев, диригент Ян ван Маанен, сценограф Пиер Паоло Бислери, костюми Светла Калайджиева. Премиерата предстои в Опера в Летния театър – Варна 2017.

 

Виолета Тончева

 

Весели празници!

 

Оперни и балетни солисти в "Духът на Паганини"

28 декември 2017, 19.00, ФКЦ

Диригент проф. Йоханес Ебенбауер

Оркестър на Държавна опера Варна

Заедно с „Преродения Паганини”, виртуозния цигулар Марио Хосен, във варненския прочит на Паганини на 28 декември, 19.00, ФКЦ, ще участват и три солистки на Държавна опера Варна – сопраните Даниела Димова и Лиляна Кондова и мецосопраното Бойка Василева, както и балетните солисти при оперния театър Павел Кирчев, Галина Велчева и Галина Великова.

Даниела Димова ще изпълни известната ария "Lascia ch'io pianga" от операта „Риналдо” на Георг Фридрих Хендел, чието действие се развива във времето на Първия кръстоносен поход, а премиерата е била в Лондон през 1711 г. На сцената ще танцува балетната двойка Галина Велчева и Павел Кирчев.

Бойка Вaсилева ще чуем с “Erbarme dich” от сакралната оратория „Страсти по Матея” (Мatthäuspassion), композирана от Йохан Себастиан Бах през 1725 г.

Даниела Димова и Лиляна Кондова ще представят красивия „Дует на цветята” от операта „Лакме” на Лео Делиб, заедно с балерините Галина Велчева и Галина Великова.

 

 

 

 

Прочетете още:

„ПРЕРОДЕНИЯТ ПАГАНИНИ” ВЪЗРАЖДА "ДУХЪТ НА ПАГАНИНИ" ВЪВ ВАРНА

Мегаспектакълът "Духът на Паганини" и във Варна!

 

 

 

Коледни звънчета

 

18 декември 2016, 18.00, Сцена Ротонда

На 18 декември Сцена Ротонда два пъти ще огласят „Коледни звънчета”. Концертът в 16.00 вече е откупен, но все още има билети за второто издание от 18.00. „Коледни звънчета” звънят с най-хубавите коледни хорови песни като “Полунощ, камбани бият”, „Oh Holly Night”, “Fiste Noel”, “Let It Snow”, “Jingle Bell Rocks”, “Santa Claus”, “Jingle Bells”, “We Wish You A Merry Christmas”, “Feliz Navidad” и др. На пианото Жанета Бенун и Руслан Павлов.   

 

Всичко това ще се случва в присъствието на Дядо Коледа, а под елхата ще има „подаръци за всички от сърце”. Празничната атмосфера подготвят с настроение и много любов артистите на Държавна опера Варна Филипа Руженова, Вяра Железова, Антоанета Маринова, Миглена Страдалска, Елеонора Христова, Галина Великова, Надежда Радкова. Всички те ще асистират на Закар Гостанян, който обикновено играе ролята на строги адмирали и маршали, но този път обещава да бъде много добър и благ в ролята на Дядо Коледа.

 

 

 

С МУЗИКАТА НА ЩРАУС

 

 

 

 

 

Коледен концерт с диригент и водещ МАРТИН ПАНТЕЛЕЕВ

Добрич, Органова зала - 22 декември, 19.00

Варна, Държавна опера - 23 декември, 19.00

Варна, Държавна опера - 24 декември, 11.00 и 18.00

 

 

 

Солисти в Добрич: Галина Великова – сопран, Силвия Ангелова – мецосопран, Христо Ганевски – тенор

 

Солисти във Варна: Галина Великова – сопран, Вяра Железова – мецосопран, Христо Ганевски – тенор

В програмата валсове, полки, увертюри и фрагменти из оперети на фамилията Щраус

 

 

МАЕСТРО МАРТИН ПАНТЕЛЕЕВ - ДА СЪПРЕЖИВЕЕМ ТАЗИ КОЛЕДНА МУЗИКАЛНА МАГИЯ ЗАЕДНО!

Скъпи зрители, наближават едни от най-светлите Християнски празници, когато усещаме чиста любов и светлина, когато сме най-близо до Бог. За мен музиката пробужда Божественото, докосвайки струните на душата ни. Именно заради това смятам, че най-хубавият начин да посрещнем Рождество Христово е да бъдем във вълшебния свят на музиката.

 

Заедно ще полетим в ритъма на валсове и полки на великия композитор Йохан Щраус. Ще чуем и прекрасните гласове на солистите Галина Великова, Вяра Железова, Силвия Ангелова и Христо Ганевски, които ще ни разведат из света на неговите най-известни оперети. Колкото и често да съм работил над тези произведения, всеки път се възхищавам на невероятната красота и изящност на тези несравними произведения на изкуството.

 

Искрено се радвам да съпреживеем тази Коледна музикална магия заедно!

 

Мартин ПантелеевМАРТИН ПАНТЕЛЕЕВ

е роден в София в семейство на музиканти. От 4-годишен започва да учи цигулка, от 1983 до 1995 учи в НМУ „Любомир Пипков”. Продължава образованието си в НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа по цигулка на проф. Йосиф Радионов, учи и дирижиране и композиция при акад. проф. Васил Казанджиев и проф. Пламен Джуров. По-късно завършва и майсторските класове на проф З. Брон в Хамбург и проф. И. Нийман в Майнц и Лондон. Проф. Влади Симеонов оценява отрано неговия талант, още през 1985 го кани като концертмайстор на Младежка филхармония „Пионер” и на 9-годишна възраст Мартин за първи път концертира в Италия, Гърция, Бразилия и Русия. От 1999 като втори диригент на престижната Филхармония на нациите, създадена от Леонард Бърнстейн и Юстус Франц, изнася над 1000 концерта в Европа, Азия и САЩ.

След успешния му диригентски дебют през 2004 със Софийската филхармония е поканен за главен гост-диригент, а от сезон 2011/2012 до 2016 е главен диригент на оркестъра. Работил е с повече от 30 оркестри, сред които са Берлинските симфоници, Английския камерен оркестър, Камерния оркестър на Концертгебау, Нидерландски симфоничен оркестър, симфоничния оркестър на Шлезвиг–Холщайн, Nordwestdeutsche Philharmonie, симфоничния оркестър на град Лече (Италия) и др. Изявявал се е в прочутите концертни зали на Кралския Концертгебау в Амстердам, Берлинската филхармония, Голямата зала на Московската консерватория, участвал е на фестивалите „Rheingau Musik Festival“, „MDR Musiksommer” и „Шлезвиг Холщайн”. След успешното му турне със Софийски фестивален оркестър в САЩ през 2008, той отново гостува в Съединените щати през 2011, като осъществява турне в 18 града с филхармонията на Кейптаун (Южна Африка) и това е първият в историята гастрол на африкански оркестър в САЩ. От 2012 Мартин Пантелеев е главен гост-диригент на този оркестър, а до 2016 е и главен диригент на Софийската филхармония.

Дирижира Кралската филхармония в Лондон, прави турне на Берлинските симфоници в Китай, има своите дебюти с Букурещката филхармония и Оркестъра на Ръмънското Национално Радио, Националния симфоничен оркестър на Аржентина в Буенос Айрес, Филхармоничния оркестър в Дърбан, Симфониета Беершева, Израел, Nordwestdeutsche Philharmonie в Концертгебау Амстердам, Симфоничния оркестър Nova Scotia в Халифакс, Канада и много други.

Мартин Пантелеев е автор на три симфонии за голям симфоничен оркестър, кантата за хор, оркестър и солисти „Планетни следи“, Концерт за ударни и оркестър и др. Композициите му са изпълнявани в САЩ, Англия, Германия, Италия, Китай, Южна Африка, Македония и България.
Носител на редица престижни награди, през 2012 Мартин Пантелеев е удостоен със „Златна муза“, 2013 година получава награда за активна творческа дейност на БНР, 2014 Столична община го отличава със специалната награда „София“, а СБМТД с „Кристална лира”.

 

Снимките на Мартин Пантелеев са на Веселин Василев от Концерт край фонтана - 15 август 2016, гр. Варна

 

 

КОНЦЕРТ НА МАРИО ХОСЕН - 28 ДЕКЕМВРИ 2016, 19.00, ФКЦ

 

Варненската публика ще има изключителната възможност да се докосне до интерпретарското съвършенство на виртуозния цигулар Марио Хосен на 28 декември от 19.00 в зала 1 на ФКЦ. „Духът на Паганини” ще завладее пространството, освен с музиката, и със средствата на съвременния 3D Mapping, поднесен от Полина Герасимова. Оркестъра на Държавна опера Варна ще дирижира известният органист от катедралата "Свети Стефан" във Виена, проф. Йоханес Ебенбауер. Едва ли има по-красив начин да изпратим старата и да посрещнем новата година!

С естественост, предопределени сякаш от съдбата, Марио Хосен извървява пътя от дете-чудо до международното признание „Превъплъщение на Паганини”. Уточняваме с гордост, че става дума за „Българския Паганини”. Всъщност във вените на родения в Пловдив музикант тече копска, еврейска, арабска и българска, а може би тракийска кръв от времето на Орфей, и от тяхната смес се ражда изумителен талант. Марио Хосен, чиято майка е оперна певица, свири от 5-годишен на първата си цигулка, подарена от баба му, а на 8 години вече е солист на Пловдивската филхармония. Завършва висшето си образование в Университета за музика и сценични изкуства във Виена.

Кариерата му е свързана с такива имена като преподавателя му Фришеншлагер, Руджеро Ричи, Ифра Нийман, Жерар Пуле и други световни изпълнители. Марио Хосен свири с Английския камерен оркестър, Брукнер Оркестър Линц, Кралската филхармония, Симфоничния оркестър „Чайковски” на Московското радио, Оркестъра на Миланската скала, Симфоничния оркестър на БНР, Мексиканския държавен симфоничен оркестър, Софийската филхармония и много други. Познават го навсякъде по света, където концертира с огромен успех - САЩ, Австрия, Италия, Франция, Швейцария, Испания, Египет, Китай, Русия, Япония. Прави записи с прочути артисти като Адриан Йотикер, Филип Берно, Жан Бернар Помие, Бруно Канино, Израел Инон, Милена Моллова, Владимир Федосеев.

Носител на много награди за своето изпълнителско майсторство, Марио Хосен е вече и утвърден педагог, почетен професор по цигулка на НБУ и гост професор в Япония. Вдъхновител е на много проекти, сред които създаването на Академичния оркестър „Камерата Орфика” в НБУ и на Международния конкурс за цигулари във Варна през 2015 г., на който се изявиха изключителните Братя Зайранови - Александър и Мартин от Варна. Те вече се обучават и в майсторските класове на Международната академия „Орфеус“ във Виена, зад която стои отново Марио Хосен.

МАРИО ХОСЕН - ДА ТЕ НАРЕКАТ „ПРЕРОДЕНИЯТ ПАГАНИНИ” Е ОТГОВОРНОСТ, ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО И НАЙ-ВЕЧЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕ

Музикалните критици величаят Марио Хосен като „Прероденият Паганини”, „Виртуоз с изумителна техника, съчетана с романтична чувствителност”, възхищават се на неговата „брилянтна техника и красив цигулков тон”. „Да те нарекат „Прероденият Паганини” е отговорност, предизвикателство и най-вече задължение, защото именно той прави революция в инструменталното цигулково изкуство. Не са много интерпретаторите му в началото на ХХІ век и смятам, че съм един от малкото, които имат в репертоара си по-голямата част от творчеството на Паганини. Изпитвам огромно удоволствие да свиря и разбирам тази технична и много виртуозна музика”, споделя делово маестрото.

 

 

На 15 декември ще имаме удоволствието да чуем „Норма” под диригентската палка на Маестро Иван Кожухаров. През последните години  той работи предимно с Петербург и Лондон. Записва филмова музика с Лондонския симфоничен оркестър в студиото на Бийтълс, прави записи и с филмовия продуцент Виктор Чучков за италианска фирма.

 

Маестро Иван Кожухаров

Ето какво споделя още Маестро Кожухаров минути преди поредната репетиция: „Норма” е единствената опера, която дирижирам с огромно удоволствие. Първо защото тя притежава достойнствата на истински шедьовър, макар и написана от толкова млад човек - Белини е бил само на 30, когато я създава. И второ, защото тази опера има нужда от един наистина добър диригент.

 

Дирижирал съм „Норма” на няколко места в България и Унгария, но където и да е било, макар и в чужди постановки, съм превръщал певците в единомишленици. Вярвам, че и тук ще се случи същото. Харесвам Линка Стоянова, която ще пее главната роля.

И без да се виждам с нея, знам как го прави. Приятно впечатление ми направи мецосопраното Силвия Ангелова - Адалджиза, която добре се спява с Линка, а Георги Султанов – Полионе си е много мой певец.

Надявам се оркестърът да свири така добре, както преди време, в рамките на Австрийските музикални седмици във ФКЦ, поднесе прелюдиите на Лист.

 

Очаквам варненци на спектакъла на „Норма” и им пожелавам да обичат музиката и да намират смисъл в това! Пожелавам им също да се радват на своя оперен театър и да го пазят!”

"Норма" в режисьорския прочит на Кузман Попов е едно невероятно красиво зрелище, с впечатляващи костюми, спираща дъха динамика на действието и забележителното сопрано Линка Стоянова в ролята на жрицата и майката, изправена пред трудния избор между властта и любовта!" Ето как музикалната критичка Елена Хаберман отразява премиерата на „Норма” в Опера в Летния театър 2016 за авторитетното списание „Der neue Merker – списание за опера и балет във Виена и цял свят”:

“Норма” пристига доста късно в България. Светът на келтските богове оживява за пръв път на сцената през 1972 година, най-напред във Варна, а след това се играе и в други български оперни театри. Сега „Норма” стартира за втори път в черноморския град.

Впечатляващата сценография, всъщност един красив, създаден с много фантазия и богатство от цветове фон, допълнен само с няколко заменяеми елементи от декора, е дело на режисьора Кузман Попов, който поднася един отчетлив и пределно разбираем прочит на операта.

Историята се разказва ясно и без никакъв намек за съвременната международна политика. Костюмите на Ася Стоименова са не само прекрасни, но са и много добре синхронизирани в цветово отношение със сценографията. Великолепните светлинни решения в 3 D Mapping на Полина Герасимова са произведение на истински майстор в своята област.”

 

Линка Стоянова„Обичам това, което правя. И се чувствам длъжна да споделя с другите това, което нося у себе  си. Нищо друго няма значение за мен, когато изляза на сцената. На сцената съм спокойна, концентрирам се, раздавам се изцяло. На сцената съм щастлива”, разказва кратичко, но убедително Линка Стоянова, която за съжаление не обича да дава интервюта.

 

На Линка Стоянова в ролята на Норма ще партнират Георги Султанов – Полионе, Силвия Ангелова – Адладжиза, Гео Чобанов – Оровезо, Бойка Василева – Клотилда, Христо Ганевски – Флавио.

 

 

 Фотография Росен Донев

 

 

 

Eдно огромно, гръмко и приятелско БРАВО, КОЛЕГИ!

 

ДАРИНА ТАКОВА, Facebook, 10 декември 2016

Държавна опера Варна, гост на ФОБИ в Стара Загора с "Борис Годунов"

Първа моя среща с гениалната опера. Интересът ми бе повишен най-вече от присъствието на Карло Коломбара и неговия дебют като Борис. Бях пряк свидетел на вълнението му по време на дългия процес на подготовка на ролята. Роля мечта за всеки бас, нещо като "Травиата" за сопраните. Но докато Виолета е роля на красотата, виртуозността и младостта, то Борис е върха на пирамидата в кариерата на басите. Не бива да се заиграват с нея младоци, не е роля за дебют, или пилотна роля за изстрелване в орбита. Борис е крайната цел на една голяма кариера, короната на басовите роли. До нея се стига плавно, бавно и закономерно, ако стълбата на големите постижения е изкачвана с разум и интелект.. Освен точния глас, чисто като вокална характеристика, този глас трябва да е доведен до съвършенството на инструмент който може да пресъздаде сложния рисунък на един наистина грандиозен персонаж. Житейският и професионален опит са абсолютно задължителни, за да се изгради този изключително предизвикателен психологически и философски образ. Ние, като неразривно свързани с руската култура, душевност, специфика и дори да не владеем до перфектност, сме близки до езика, едва ли бихме могли да разберем сложността на партитурата за един западен европеец.

Карло е сюблимен артист със значима кариера, перфектна вокална техника и огромен опит. Покрай приятелството и общите ни проекти, бях свидетел на затрудненията му най-вече с езика. Справи се блестящо, но разбирам напълно коментара му след спектакъла, че се чувства обезкостен.
Италианските белкантисти не са много по вкуса на българина. Често рафинираността им се счита за безгласие. Това, разбира се е глупаво и повърхностно мнение.

Да, ние сме дали изпълнители на Борис Годунов, останали в историята като най-големите монументи на тази роля: Христов, Гяуров, Гюзелев. От интерпретацията на Борис Христов като Годунов ще продължат да се учат и вдъхновяват поколения и поколения, докато съществуват светът и операта в него. Колоси, еталони, гении. Както Гласът на нашата Гена, или ненадминатите артистизъм и каризма на Райна Кабаиванска. Имаме ЕТАЛОНИ! И гласове! Артисти, продиктували световни стандарти, благодарение на което, трудно приемаме нещо друго и различно. Както казвам често за роли като Турандот, Абигаиле, Лейди Макбет, Джоконда и много, много други "Имам гласа на Гена в ушите си". Или "след Тоска на Райна трудно мога да възприема друга".
Всичко това не отнема нито грам от качествата и значимостта на Коломбара. Висока каратура във всяко едно отношение- култура, психология, музикална линия, интерпретация на огромен артист! Пожелавам му да продължава да надгражда и претворява своя мечтан Борис по много сцени!

Моят голям възторг, обаче, дойде и от много, много други фактори!
Всичи останали бяха перфектни!

Великолепен Пимен на Деян Вачков. Това момче ме изненада и възхити! Страхотна фрма, новозавоювана техника, красив и мощен глас, изравнен в целия регистър. Интелект и точност в прочита на ролята- сложна и за доста по-зрял като възраст и опит артист. Не можех да повярвам, че това младо момче се превъплъщава и интерпретира по този перфектен начин образа на стария монах. Мноооого високо ниво! Браво, Деяне!

Страхотен Варлаам на Гео Чобанов!
Артисти, които непрекъснато се развиват и не спират да инвестират в своето артистично израстване, което при нас, оперните певци е за цял живот, ме правят истински щастлива. Гео премина през няколко майсторски класа на нашата фондация и взе ценни формули от Коломбара и Скандиуци, които веднага е адаптирал към професионалните си изяви! Браво, Гео!

Черешката на тортата за мен бе Арсений Арсов.
Радвам се на всичко, което той споделя с нас тук във Фейсбук, а на живо ме хвърли в изумление. Арсений скоро навърши 60, споменавам го , защото това специално го слага направо в категория "феномен". Изключителна, чак поразителна вокална свежест, което е признак за перфектна техника, каквато, смело мога да заявя, че почти никой в днешно време на притежава. Освен всичко това, зарядът и енергията, с които Арсений пее, са наистина недостижими, на фона на вялото и безсмислено пеене на повечето съвременни певци, които са на светлинни години от техниката на дихание и опора. Каква дикция и артикулация на текста, каква дълбочина и психологическа концентрация в образа на Григорий!
Арсений! Възхищавам ти се, приятелю!

 

Оперен концерт с възпитаници на Веселина Зафирова

 

100 години от рождението на именитата вокална педагожка

16 декември 2016, 18.00, ГХГ

 

Оперен концерт, по повод 100-годишнината от рождението на именитата варненска вокална педагожка Веселина Зафирова, организират на 16 декември, 18.00, в Градската художествена галерия изтъкнати нейни възпитаници. Сред тях са тенорите Калуди Калудов и Арсений Арсов, мецосопраното Вяра Железова, баритонът Любомир Григоров, сопраните Евгения Григорова, Светлана Рафаелян и Жасмина Богословова, басът Гео Чобанов. На пианото Жанета Бенун.

Солистът на Държавна опера Варна Арсений Арсов, чийто неотдавнашен концерт „Историята на една любов” препълни залата на операта, ще изпълни любими свои арии из опери и канцонети. Освен това той ще чете откъси от книгата си „Бразди”, в която една цяла глава е посветена на Веселина Зафирова.

Тя е озаглавена „Госпожата”, както с респект наричали обичаната от поколения български оперни певци педагожка. Като съпруга на фабрикант, собственик на „Фанев и сие Иванови”, тя попаднала в списъка на недолюбваните от соцрежима интелигенти и това й попречило да направи кариера на оперна певица. А тя притежавала всички данни за това – красив глас, богата музикална култура, огромна ерудиция и завидна самодисциплина. Била също изключителна пианистка с богат репертоар, в който влизали 300 песни от Шуберт, 400 от Шуман, 300 от Брамс и още много други. Любомир Пипков толкова харесвал нейните камерни концерти, че с респект целувал всеки един от пръстите й.

Всички тези таланти Веселина Зафирова всеотдайно посветила на своите ученици – една плеяда от имена, сред които блестят Калуди Калудов и Арсений Арсов, Стефка Евстатиева, Тинка Сколуфанова-Попова, Светлана Иванова от Музикалния театър, Вяра Железова от Варненската опера, Пенка Маринова и Иван Димов от Русенската опера, Ганка Димова и Трендафил Казаков от Варненската опера и още много други. Русенската и Варненската опера дължат на Веселина Зафирова най-хубавите си гласове. И ако сега за хора на Варненската опера казват, че е най-добрият в България, то заслугата в голяма степен е на изтъкнатата педагожка, през чиято вокална школа е минал половината от хоровия състав.

Арсений Арсов, когото Веселина Зафирова приемала като „моя трети син”, може да говори с часове за своята първа учителка. „Тя откри у мен певеца, а аз открих у нея човека”, обобщава той прочувствено. И до днес Веселина Зафирова остава неговият най-верен ориентир в изкуството.

Възхищава се на интелигентността, взискателността и последователността й, на умението й да извади оптималното от всеки глас, независимо дали е голям или малък, ярък или скромен. Работейки от самото начало с младите певци, в онзи първи, все още неукрепнал, но най-труден и най-важен период за тяхното развитие, тя успява да изгради у тях необходимата дихателна опора, системата, която ще поддържа силата и красотата на гласа им за една дългогодишна творческа кариера. Неслучайно, когато заминавала на турне, проф. Мара Цибулка редовно оставяла целия си клас в надеждните ръце на своята асистентка Веселина Зафирова.

Концертът в памет на Веселина Зафирова, се провежда в рамките на Рождественския салон на изкуствата на Община Варна, със съдействието на Клуб ЮНЕСКО Варна.

 

 

 

12 и 19 декември 2016, 18.00, Основна сцена

В XVII Коледен музикален фестивал Детско-юношеската опера ще представи на 12 и 19 декември, 18.00, Основна сцена, известния коледен мюзикъл на Чарлз Страус „Ани”. Диригент-постановчик Ганчо Ганчев, режисьор-постановчик Емилия Петкова, хореограф Денко Стоянов, сценограф Тодор Игнатов. С младите таланти постоянно работят Миглена Шишева - хормайстор и корепетитор, Бистра Бъчварова – балетен педагог и Петя Петкова – театрален педагог.

Всеотдайните педагози в тази малка, но истинска оперна институция към Общински детски комплекс Варна преследват обща цел. Те държат да култивират у своите възпитаници комплексно разбиране за изкуството като синтез от вокално, танцово и артистично майсторство.

Най-прекият резултат от техните усилия се вижда в репертоара на Детско-юношеската опера, в който има много мюзикъли. И те се играят редовно на сцената на Държавна опера Варна, която всячески подкрепя младите таланти. Мнозина от тях, след завършване на Музикалната академия, влизат в състава на оперния театър във Варна. Не са едно и две имената на оперни певци, тръгнали по пътя на световната си кариера именно от Детско-юношеската опера. Достатъчно е да споменем само големия тенор Иван Момиров, който на всеки свой варненски концерт не пропуска да отбележи първите си оперни учители.

Да се репетира с деца на различна възраст и от различни училища е трудно, най-малкото защото те учат в различни смени, но силната мотивация на младите артисти компенсира всякакви неудобства, разказва Миглена Шишева. В мюзикъла „Ани” например участват 40 деца, като за ролята на Ани са подготвени две момичета Кристина Настева от ОУ „П. Р. Славейков” и Мила Роева, която изучава не пеене, а балет в НУИ „Добри Христов”. За вокалното изграждане на ролята с двете допълнително е работила като педагог и Галина Станишева.

На децата много им харесва историята на сирачето Ани, чийто живот щастливо се променя. Богатият човек, който взема бедното дете от сиропиталището само за коледните празници, накрая го осиновява. Младите артисти обичат мюзикъла и заради това, че те самите са на възрастта на героите. Музиката е мелодична, достъпна, в нея има истински шедьоври, като песента „Tomorrow”, която е любима на целия екип.

Важно! Важно!

Дядо Коледа ще раздава подаръци на децата след спектаклите на мюзикъла "Ани", така че, уважаеми родители, обадете му се навреме, знаете защо :)

ТЕЛЕФОН НА ДЯДО КОЛЕДА 052 665 020

 

XVII Коледен музикален фестивал – Варна 2016

 „ДОН КИХОТ” - 14 декември, 19.00

„ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА” – 17 декември, 19.00; 20 декември, 18.00 и 21 декември 2016, 19.00

 

Какво са Коледните празници без красотата на балетния танц. Две са балетните заглавия, залегнали в програмата на XVII Коледен музикален фестивал 2016 – темпераментния „Дон Кихот” по музика на Лудвиг Минкус на 14 декември и романтичната „Лешникотрошачката” по музика на Чайковски с 3 спектакъла – на 17, 20 и 21 декември. Началният час  на балетните спектакли е 19.00, само „Лешникотрошачката” на 20 декември започва в 18.00. „Дон Кихот” на 14 декември дирижира Милен Апостолов, „Лешникотрошачката” на 17 декември ще бъде озвучена с музика на запис, а на 20 и 21 декември ще диририжа Вилиана Вълчева.

 

 

ЕГОР МОТУЗОВ И САОРИ КОИКЕ - ЗВЕЗДНАТА ДВОЙКА НА КРЕМЪЛСКИЯ БАЛЕТ

Във варненската балетна Коледа ще имаме удоволствието да се докоснем до върховете на руското балетно изкуство чрез едно забележително артистично семейство.

Предобределени един за друг, Саори Коике и Егор Мотузов тръгват от две различни точки на земното кълбо – тя от Яманаши в Япония, той от Москва, за да срещнат заедно любовта и заедно да я танцуват на сцената на Кремлин – Кремълския театър за опера и балет.

Саори Коике посещава различни балетни училища в Япония, играе в Tokyo City Ballet, в Русия завършва с отличие Пермското държавно хореографско училище (2005), солистка е на Държавния академичен балетен театър „Леонид Якобсон” в Санкт Петербург, на Марийската държавна опера „Ерик Сапаев” (2007-2011), през 2011 е поканена за солистка на Кремълския балетен театър в Москва. Егор Мутузов също завършва с отличие Държавното хореографско училище в Перм (2005), също е солист на Държавния академичен балетен театър „Леонид Якобсон” и на Марийския театър за опера и балет „Ерик Сапаев”, през 2011 е поканен за премиерсолист на Кремълския балет.

Тя се откроява с ролите си в „Лебедово езеро”, „Лешникотрошачката”, „Пепеляшка”, „Дон Кихот”, „Спартак”, „Корсар” и други, той създава запомнящи се образи в „Дон Кихот”, „Лешникотрошачката”, „Спящата красавица”, „Ромео и Жулиета”, „Синдбад” и други. Двамата са лауреати на редица международни балетни конкурси, имат много награди, сред тях – напълно разбираемо - и Приз за най-добър балетен дует.

 

„ДОН КИХОТ” С ЕГОР МОТУЗОВ И ЮРИКА АОКИ

 

Както „Дон Кихот”, така и „Лешникотрошачката” носят авторския почерк на главния балетмайстор на варненския оперен театър з.а. на Русия Сергей Бобров. И ако след премиерата през 2014 г. неговата „Лешникотрошачка” има вече своя голям кръг от верни почитатели, то „Дон Кихот” излезе за пръв път на сцената в Опера в Летния театър през това лято и досега е имал само няколко представления.

За премиерата Сергей Бобров доведе водещи балетисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск, а сега, за коледното издание на „Дон Кихот” на 14 декември е подготвил нова изненада. В ролята на Базил ще аплодираме Егор Мотузов, премиерсолист на Кремълския балет в Москва, а в ролята на Китри ще дебютира Юрика Аоки от Нагазаки - Япония, която неведнъж ни е възхищавала със своята Мирта в „Жизел”.

Испанския идалго Дон Кихот и неговия верен оръженосец Санчо Панса, превърнати от Сервантес в емблема на разрива между духовното и материалното, ще пресъздадат Румен Стефанов и Даниел Христов. Павел Кирчев ще изпълни партията на Тореадора, Денко Стоянов ще бъде Кръчмарят, Галина Велчева – Уличната танцьорка.

Известно е, че „Дон Кихот” е много специално балетно произведение, за което много изявени хореографи за създали свои версии. Следвайки прочита на Александър Горский в Болшой театър, Сергей Бобров развива своята хореография, в която особено оригинален е заключителният танц на кордебалета Фанда́нго,вдъхновен от популярния испански народен танц от XVII век.

 

САОРИ КОИКЕ

САОРИ КОИКЕ И ПАВЕЛ КИРЧЕВ В „ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА”

Зрителите в цял свят обичат да посрещат Коледа и Нова година с балета „Лешникотрошачката”. То е като един общ ритуал за празник и едно общо призоваване на доброто. Самата Коледа е част от приказката, в която Мари среща своя принц. Тя изживява мечтите си, подобно на всички деца, които вярват, че по Коледа стават вълшебства. Всъщност никой не би се отказал от чудото, независимо от възрастта и това съвсем простичко обяснява магията на „Лешникотрошачката”, без да забравяме красивата музика на Чайковски и литературната първооснова, приказката на Е.Т.А. Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”.

В трите спектакъла на „Лешникотрошачката” на 17, 20 и 21 декември, образа на Мари ще пресъздаде примабалерината на Кремълския балет Саори Коике, а водещият солист на варненската трупа Павел Кирчев ще изпълни ролята на Принца. И за двамата това са коронни роли в репертоара им. Заедно със Саори Коике и Павел Кирчев на сцената ще танцуват Румен Стефанов, Денко Стоянов, Гергана Георгиева, Николай Димитров, Мартин Чикалов, Карина Илиева, Галина Великова, Силвия Христова, Аделина Бояджиева, Венета Гочева, Юрика Аоки, Сандра Дотова, Екатерина Шопова, Паола Матеева, Елена Димитрова.

 

БАЛЕТНАТА КОЛЕДА ВЪВ ВАРНА ПОДГОТВЯ СВЕТЛАНА ТОНЬШЕВА -

педагог на Кремълския балет и националния отбор по художествена гимнастика на Русия

Варненската трупа има привилегията да репетират Юрика Аокис известния педагог на Кремълския балет Светлана Тоньшева. В началото като водеща балерина, а след това и като балетен педагог, тя е част от историята на Кремълския балет, още от самото му създаване преди 22 години като представителен състав на руската балетна школа.

В трупата участват около 100 от най-добрите руски балетисти, с които работят най-добрите хореографи и педагози. Екатерина Максимова, Юрий Григорович и Владимир Василиев са само три от имената, които илюстрират високото професионално ниво, което се поддържа в Кремълския балет.

Неслучайно точно тази трупа представя голямата руска балетна школа пред официалните държавни гости на Кремъл. Наред с гастролите в Русия и по света, балетните артисти редовно изнасят на сцената на Кремлин различни заглавия от богатия си репертоар, който включва и класика, и модерен балет. На огромен успех се радват също възстановените от балетната звезда Андрис Лиеппа 6 постановки от прочутите „Руски сезони” на Дягилев” в Париж, останали в историята като едно от най-значимите културни събития в Европа от началото на XX век.

  

БАЛЕТЪТ или КАК ДА ПРЕОДОЛЯВАШ СЕБЕ СИ

Светлана ТоньшеваКое, според Светлана Тоньшева, е най-важното за един балетен спектакъл, каква е разликата между техника и талант, как въобще се изгражда един балетен артист: „Най-важното за един балетен спектакъл е да предизвика интереса на зрителя, да го очарова, да го зашемети, да го накара да се замисли. Всичко това не може да се случи, ако артистът не владее добре техниката - най-важното условие за пълноценното превъплъщение на сцената.

Трудът е по-важен от таланта, а главно е желанието да успееш. Педагогът трябва постоянно да поддържа това желание у балетистите, като независимо дали ги поощрява или укорява, да бъде искрен приятел с тях, само тогава те ще му вярват и ще го следват. Балетните артисти принадлежат към особен психологически тип - те са упорити, те са  ентусиасти и не се отказват от набелязаната цел. Дисциплината за тях не е тежест, а навик да упорстваш, да предоляваш себе си и физическото натоварване.

Ако днес нещо не се получава, утре малко ще напреднеш, в други ден още малко, докато накрая постигнеш желаното и изпиташ наслада от лекотата, с която владееш тялото си. Едва тогава можеш истински да се отдадеш на образа, който трябва да пресъздадеш на сцената.
Тук, освен техниката, от съществено значение е интелигентността. Забелязвам, че днешните балетни артисти са много по-прагматични, по-рефлексивни и по-технични от предишното поколение - на 20 години те вече имат това ниво, което другите достигаха на 30. И за мен е удоволствие да бъда сред тях, да им помагам да се усъвършенстват. Съвършенството в балета никога няма край, то винаги предстои.”

Обиколила света не само с Кремълския балет, но и като балетен педагог на националния отбор по художествена гимнастика на Русия, Светлана Тоньшева идва за втори път в България. „Във Варна ми харесват морето, климатът и различният ритъм на живот, в който имаш време да мислиш и за други неща, освен за работата. Докато в Москва ритъмът е много по-динамичен, атмосферата по-агресивна – там ти си боец и непрекъснато трябва да се сражаваш.”

Виолета Тончева

 

 

 Проф. д-р Румяна Каракостова

 

8 декември 2016, в. „КУЛТУРА”

http://www.kultura.bg/bg/article/view/25455

 

Софийският гастрол (в Зала 1 на НДК) на Държавната опера при Театрално-музикален продуцентски център – Варна, с мегапродукцията на мюзикъла „Граф Монте Кристо” предварително фокусира вниманието на специалисти и публика с масираната си и отлично проведена PR кампания. Ритмично излъчваният месеци наред от различни медии анонс за осъществената за първи път у нас световна премиера на мащабно зрелищно шоу с триизмерно сценографско изображение (3D Mapping) по едноименния роман на Александър Дюма-баща – с музика, либрето и текстове за песните на известния холивудски автор от френски произход Ив Деска, окончателно се превърна в медийно събитие с неговото пристигане и официално присъствие на спектакъла.

 

Градирането в представянето на трите поредни премиерни представления: първото (28 юни 2016) в рамките на ММФ „Варненско лято” и VІІ издание на Опера в Летния театър, второто (15 юли) – с което се откри Великотърновският летен фестивал „Сцена на вековете” на крепостта Царевец, и финалното (17 октомври) – на най-престижната столична сцена за гастролни продукции, несъмнено е пример за далновидно разработена мениджърска стратегия. Но самата сценична реализация на амбициозния проект от специално сформиран постановъчен екип (режисьор Петко Бонев, диригент Страцимир Павлов, хореографи Светлин Ивелинов и Антоанета Алексиева, сценограф Ася Стоименова, виджей (vision jockey) Полина Герасимова, диригент на хора Петър Бояджиев, фехтовка Детелина Желязкова, фотограф Росен Донев) с участието на солисти, хор, балет и оркестър на Варненската опера, в действителност има повече от едногодишна предистория, достойно съперничеща на криминално заплетената интрига от прочутия роман на Дюма.

Идеята за световна премиера на не поставяния мюзикъл от Ив Деска – студийно записан и издаден в многомилионен тираж като пилотен албум през 2013, успешно продаван главно в САЩ, е предложена на режисьора Петко Бонев от импресариото Максимилиано Назели (собственик на агенция „Сердика мюзик”) въз основа на сключен договор с автора за световното му разпространение. Предварителното условие за стартиране на проекта по постановката обаче е доста шокиращо: да се възстанови (тоест, да се нотира по звукозаписа) мистериозно изчезналата оригинална музикална партитура – нелека задача, с която се нагърбва младият перкусионист и диригент Никола Петров (бивш студент от класа на проф. Пламен Джуров в НМА). Същевременно се оказва, че текстът на либретото е написан като киносценарий – с непрекъснати времеви ретроспекции, множество промени на мястото на действието и рекорден брой (46) действащи лица, които Петко Бонев успява да сведе до 26 в чувствително съкратения сценичен вариант на фабулата, поместен в рамките и на допустимите за мюзикълно шоу два часа и половина. И след поетия продуцентско-изпълнителски ангажимент от страна на Варненската опера, и след проведения кастинг за възможно най-добър подбор на оперни певци и драматични артисти (в двоен солистичен състав), реално се задвижва механизмът и на целия постановъчен процес.

 

"Борис Годунов" на 3 декември няма да се състои

По технически причини предвиденият спектакъл на "Борис Годунов" на 3 декември няма да се състои. Закупените билети важат без заверка за същия спектакъл на 5 декември или могат да се върнат на оперната каса.

Спектаклите на "Борис Годунов" на 5 декември във Варна и на 8 декември в Стара Загора ще дирижира Борис Спасов.

Каса Основна сцена – тел. 052 665 022;

Работно време понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00 – 13:30 и 14:30 - 19:00 ч.; неделя 11:00-16:00

 

 

ОТ „БОРИС ГОДУНОВ” ДО БИЙТЪЛС

 

Програмата на Държавна опера Варна 5-10 декември

 

XVII Коледен музикален фестивал – Варна 2016

 
Прочутият бас Карло Коломбара ще изпълни главната роля в „Борис Годунов” на Модест Мусоргски под диригентството на Борис Спасов на 5 декември във Варна и на 8 декември в Стара Загора.
Това е едно от предизвестените знакови събития в XVII Коледен музикален фестивал – Варна 2016. Спектакълът следва сценичната интерпретация на проф. Павел Герджиков от 2008 г., когато той за пръв път в България постави оригиналната първа редакция на „Борис Годунов”, именно на сцената на Варненската опера.

Ето какво разказват за спектакъла с участието на Карло Коломбара, с отношение към актуалностите на деня, режисьорът проф. Павел Герджиков и сценографът Иван Токаджиев:

 

проф. Павел Гирджиков

 

Проф. Павел Герджиков

 

„Борис Годунов” е гениално произведение, към което аз с удоволствие се връщам. Пял съм много пъти Варлаам на софийската оперна сцена, също  Борис в концертно изпълнение на операта в Австралия. През 2008 г. имах удоволствието да поставя за пръв път в България първата оригинална версия на Мусоргски във Варненската опера. Великолепните баси Юлиан Константинов и Вячеслав Почапский от Болшой театър се редуваха в ролите на Борис и Варлаам.

Постановката имаше огромен успех и вярвам, че отново ще бъде така, още повече че сега образа на руския самодържец ще представи друг един от големите съвременни баси Карло Коломбара. Той има красив глас, държи се естествено, отговорно и не капризничи, както нерядко постъпват звезди от неговия ранг. Радвам се, че за този свой дебют той избра Варненската опера.

Що се отнася до режисьорската ми интерпретация, аз продължавам да не харесвам буквализма в изкуството и да отстоявам разбирането си за театъра като художествена условност, която следва реалността. Това е голямата и утвърдена традиция във всички изкуства. Неслучайно великите произведения винаги събуждат асоциации със съвременната действителност.

Вземайки повод от „Борис Годунов”, бих искал предколедно и предновогодишно да напомня на българските политици, че власт, която не залага като свой приоритет развитието на изкуството и културата, в краткосрочен или дългосрочен план, неминуемо ще претърпи крах.

 

Иван Токаджиев

 

Иван Токаджиев

 

С удоволствие се връщам във Варненската опера, а и от Маестро Павел Герджиков винаги има какво ново да се научи. „Борис Годунов” е предизвикателство за всички поколения творци, които се докосват до великата творба на Мусоргски.

След толкова многобройни прочити не е лесно да откриеш нещо различно. Визуалното в постановката, като една художествена фраза на действителността, следва либретото и музиката, за да пресъздаде характера на епохата. В дизайнерските решения аз залагам на движението и на елементите, които са надвесени като гилотина над героите.

Защото горчива е равносметката и фатален изходът за всеки държавник, който не осъзнава своята мисия и отговорност.

Отнася се и за изкуството, което не бива да се разглежда изолирано, а като част от целия политически контекст. Отношението на властта към изкуството е мерило за политическа култура и морал. Ако Ангела Меркел не пропуска Вагнеровия фестивал в Байройт, това едва ли е, за да заблуди някого в отношението си към културата. Надявам се нашите политици да обърнат повече внимание на проблемите в българската култура и изкуство. Ние всички трябва да ги държим отговорни за това.

 

Ирина Жекова, Валерий Георгиев и Пламен Димитров отново заедно на сцената, този път в „Травиата”

 

 

На 7 декември, 19.00, почитателите на Вердиевата «Травиата» ще съпреживеят отново красивата любовна история, под диригентството на Маестро Борислав Иванов. В постановката на режисьора Кузман Попов ще се изявят солистите на Държавна опера Варна Ирина Жекова (Виолета Валери), Валерий Георгиев (Алфред Жермон) и Пламен Димитров (Жорж Жермон). Младите и талантливи певци се изграждат заедно като екип. Те тръгват заедно в творческия си път на сцената на Държавна опера Варна през 2010 година и вече са натрупали богат репертоар. Ирина Жекова и Валерий Георгиев имат всеки над 20 значими роли, Пламен Димитров – над 30. Ирина Жекова дебютира в «Травиата» на премиерата през миналата година, а на 1 октомври тази година, в Световния ден на музиката, бе поканена да изпълни същата роля и на сцената на Софийска опера и балет. Там тя редовно гостува и в други заглавия, Пламен Димитров гастролира на различни сцени в чужбина, Валерий Георгиев пее в Румъния, Германия, Швейцария. Общото между тях е отговорността, с които подхождат към всяка нова роля и прецизността, с която развиват образите на своите герои в дълбочина. Това особено се усеща в представления, в които участват и тримата, като «Риголето», «Граф Ори», «Дон Паскуале», «Бохеми». На 7 декември Ирина, Валерий и Пламен отново ще бъдат заедно на сцената, но за пръв път заедно в «Травиата». За тях това е силен творчески стимул, а за публиката – още една възможност да изпита удовлетворение от високото оперно изкуство.

 

На 9 декември, 19.00, ДМТ „К. Кисимов” от Велико Търново ще покаже във Варна оперетата „Цигански барон” от Йохан Щраус.
На следващия ден, 10 декември на Сцена Ротонда, 16.00, артистите от хора на Държавна опера Варна ще поднесат своя Коледен концерт със специално подбрани арии, дуети  и песни във Виенския дворец на Княз Орловски с искрящо шампанско и интересни гости. На финала ще има шампанско и за зрителите :)

Три часа по-късно, на Основна сцена, жанра ще се смени „С песните на Бийтълс”, аранжирани отнеподражаемия Страцимир Павлов, който както винаги ще бъде и диригент. Участват: Антоанела Петрова, Нейчо Петров-Реджи и Славина Калканджиева – вокали; Валери Ценков – барабани; Радослав Славчев – бас китара; Тони Рикиев – китара и Струнен оркестър на Държавна опера Варна.

 

РЕЗЕРВАЦИЯ И ПРОДАЖБА НА БИЛЕТИ:

Каса Основна сцена – тел. 052 665 022; Работно време понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00 – 13:30 и 14:30 - 19:00 ч.; неделя 11:00-16:00. Реклама и организация на Държавна опера Варна 052 665 020

 

 

Кузман ПоповКУЗМАН ПОПОВ ПОСТАВИ „ЕРНАНИ” В ИСТАНБУЛ С 4 СЪСТАВА

Интервю на Виолета Тончева с режисьора Кузман Попов

Главният режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов се завърна въодушевен от бравурната премиера на Вердиевия шедьовър „Ернани” на оперната сцена в Истанбул на 26 ноември 2016. Българската постановка на „Ернани” в Истанбулската опера и балет (Istanbul Devlet Opera ve Balesi), реализирана от постановъчен екип на Държавна опера Варна в състав Борислав Иванов - диригент, Кузман Попов – режисьор и художник, Румяна Малчева – хореограф, предизвика истински фурор сред културната общественост на Истанбул.

- Поздравления за този огромен успех, г-н Попов! Как се стигна до него?

- Най-напред бих искал да подчертая, че това е резултат от добрите партньорски взаимоотношения между Държавна опера Варна и Истанбулска опера и балет, които поддържаме от няколко години. Така се стигна и до идеята за наша постановка там. В постановъчния екип бяхме поканени Маестро Борислав Иванов като диригент, аз като режисьор и сценограф и Румяна Малчева като хореограф. Предложението за „Ернани” дойде най-напред от Маестро Борислав Иванов, след това се появиха и други варианти. Маестро Селман Ада, генерален директор на всички оперни театри в Турция, познат и на варненската публика, предложи „Отело”, обсъждаха се „Селска чест” и „Палячи”, докато накрая домакините окончателно се спряха на „Ернани”.

- Как Ви подейства мащабът, присъщ на такъв мегаполис като Истанбул?

- Разликата е огромна. Истанбулската опера и балет (Istanbul Devlet Opera ve Balesi) разполага с 800 души персонал и всички необходими ателиета – шивашки, тапицерски, дърводелски, обущарски и пр. Но и те, като нас, използват световната практика за обмен на декори и костюми, така че съгласно договора Варненската опера предостави на турската страна своите готови декори и костюми. Ето тук се появи проблемът с мащаба. Ако нашият варненски хор се състои от 40 души, техният наброява много повече, солистите и балетните артисти също са повече и аз като художник на постановката имах много повече работа, отколкото си представях първоначално. Наложи се да рисувам нови скици за костюми, шапки, диадеми и дори обувки, както и да контролирам изработването им.

- Това в каква степен умножи обичайното предпремиерно творческо напрежение...

- Многократно. Ако не репетирах на сцената, бях в ателиетата и това от 11.00 до 20.00 вечерта, понякога и по-дълго, всеки божи ден с изключение на неделя. Като добавим още по 1 часа на отиване и на връщане за предоляване на пътния трафик между операта и хотела, в работния ми график нямаше време за нищо друго, освен за постановката на „Ернани”.
Заминах на рождения си ден, 30 октомври, незабавно се потопих в този Истанбулски режим и излязох от него след премиерата на 26 ноември. Едва тогава си дадох сметка за умората. Натоварването наистина беше огромно, но удовлетворението също е огромно и „Ернани” определено си струваше усилията. Радвам се, че в дългогодишната си артистична кариера имам подобно преживяване.

- Какво впечатление Ви направиха турските оперни певци?

- Турските гласове ми направиха изключително добро впечатление. С Маестро Борислав Иванов споделяме мнението, че Efe Kislali e тенор от световна класа, сопраното Burcin Savigne е изумително, за баса Zafer Erdas е малко да се каже, че е чудесен. Истинско удоволствие беше да работим с тях и колегите им от четирите състава на „Ернани”. Да, ние поставихме „Ернани” в Истанбул с 4 солистични състава – подготвихме 4 сопранистки за Елвира, 4, дори 5 тенора за Ернани, 3 баса за Силва, 3 баритона за Дон Карло! Те, както и повечето турски изпълнители, са учили оперно пеене в Италия или в Турция, където са преподавали много италиански педагози.

- Репетиционният процес отличаваше ли се с нещо различно?

- Забележително беше отношението на екипа към предстоящата премиера. На всички репетиции присъстваха всички състави, всеки наблюдаваше как работи неговият колега, певците не маркираха с глас и се стараеха да влизат изцяло в образа по време на мизансцен, никой не отказа да направи каквото и да било, свързано с нашите изисквания. Всички солисти, хористи и балетисти неотлъчно бяха там, тримата ми асистенти също не се отделяха от мен. Разбирахме се на няколко езика, но най-вече на световния език на музиката и там не срещахме никакви затруднения. Това беше един невероятен работен процес, който ме срещна с хора, жадни да творят. В Турция на оперните певци обикновено им липсва сценичен опит, тъй като при тях преобладават балетни постановки и концертни изпълнения, оперни заглавия се поставят по-рядко. Голямата мотивация на участниците в „Ернани” и желанието им да съдействат всячески на българския постановъчен екип ангажира и нас да дадем най-доброто от себе си.

Всъщност презумцията беше да включим в главните роли наши солисти, но като се сблъскахме с такива великолепни гласове и такъв огромен потенциал за творчество, решихме да изоставим първия си замисъл и да предоставим на домакините възможност за максимална изява.

 

- И това е било печеливш ход...

- О, да. Удоволствието от творческата среща беше взаимно и то пролича в премиерния спектакъл, който организаторите, участниците и музикалните критици определиха като фурор. Това беше думата, която се чуваше навсякъде. Такива възторжени и продължителни аплаузи отдавна не бяхме получавали - и аз, и Борислав, и целият екип. Не бих могъл да изброя колко много хора дойдоха лично да ни поздравят - сред тях личности от най-високо ниво, представители на различни институции, артисти, колеги, почитатели на операта и приятели на България.

- Несъмнено партньорството между Варненската опера и Истанбулската опера и балет ще продължи.

- Вярвам в бъдещето на това хубаво сътрудничество, вече имаме набелязани проекти за следващата година. Предстои нашата постановка на „Ернани” да бъде показана на международния фестивал в Аспендос, там вече ще включим и български солисти. Ще представим в Турция наше заглавие, може би „Норма”. Във Варна очакваме гастрол с постановка на най-известната турска оперна режисьорка, непременно ще поканим на варненска сцена и някои от турските солисти в „Ернани”. Съществуват различни възможности за колаборация и съвместни проекти, които биха били от взаимна полза за двете страни.

 

 

ПРЕСЕЧНА ТОЧКА

 
 

Едно пътуване през различни музикални епохи и стилове

4 декември 2016, 20.00, Основна сцена, Държавна опера Варна

 

„Арт-е-факт" и "Брас Асоциация". С Нейчо Петров / Reggie, Антоанела Петрова, Михаил Йосифов, Велислав Стоянов, Тодор Бакърджиев, Георги Марков, Димитър Карамфилов, Милен Кукошаров

 

На 04.12,2016 г., неделя, 20:00, на сцената на Държавна опера Варна ще можете да се насладите на един концерт с авторската музика на Нейчо Петров / Reggie и Антоанела Петрова и аранжиментите на неповторимия Михаил Йосифов. На сцената ще блестят едни от най-добрите музиканти в България: Михаил Йосифов - тромпет, Велислав Стоянов - тромбон, Тодор Бакърджиев - тромпет, Георги Марков - барабани, Димитър Карамфилов - бас китара, контрабас, Милен Кукошаров - кийборд, пиано. Зад микрофоните ще бъдат Нейчо Петров / Reggie и Антоанела Петрова.

Проектът "Пресечна точка" е творческа колаборация между "Арт-е-факт" и "Брас Асоциация", която има за цел да премахне всякакви бариери между различните артисти с единствената цел - създаването на добра музика.

Ще преживеете едно пътуване през различни музикални епохи и стилове: от влиянието на Ella Fitzgerald и Bennie Goodman, през Marvin Gaye и Ettah James до Herbie Hancock,Stevie Wonder и MIchael Jackson; от джаз и суинг, до фънк,соул, поп, ар едн би и латин.

Очаква ви незабравимо начало на Коледните празници с CROSSPOINT!
Там, където всички намираме пресечна точка - музиката!!! Събитието се осъществява със съдействието на Фонд Култура, Община Варна и ТПМЦ - Държавна опера Варна

Вижте още:

Видео трейлър: https://www.facebook.com/Reg2ie/videos/10207917266875155/

https://www.facebook.com/event s/1229599607115427/

https://www.facebook.com/event s/1229599607115427/?active_ tab=discussion https://soundcloud.com/neicho- petrov-reggie/toni-reggie- come-with-me

Билети на касата на Държавна опера Варна

 

 

TOP