Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

МАГИЯТА НА КИНОТО

 29 април 2017, събота, 16.00, Сцена Ротонда

 

Концерт с филмова музика е поредната великолепна идея на артистите от Варненската опера, които по традиция събират през уикендите на Сцена Ротонда почитателите на красивите мелодии и нестандартните камерни форми. Музикалният проект за 29 април, 16.00, под наслов „Магията на киното”, ще пренесе зрителите в света на емблематичните филми, които дължат своята огромна популярност и на песните, създадени специално за тях. Ще прозвучат вълнуващите мелодии, превърнали се в разпознавателен знак за филми като „Кръстникът”, „Титаник”, „Флашданс”, „Аладин”, „Принцът на Египет”, Красавицата и звярът”, „Спящата красавица”, „Систеракт”, „Имало едно време на запад”, „Мисията”, „Шато Валон”, „Сватбата на най-добрия ми приятел” и др.

 

С идеята и подготовката на този крайно интересен тематичен концерт повече от месец се занимават оперните певци Миглена Страдалска, Елеонора Христова, Галина Великова, Благовеста Статева, Антоанета Маринова, Боряна Равноустова, Петър Петров и Филипа Руженова, заедно с пианиста Руслан Павлов, цигуларката Марина Винокурова и виолончелистката Олена Мушинска.

 

„Песента „The way you look tonight” oт филма „Сватбата на най-добрия ми приятел” винаги ми е харесвала. Проникната от неговата любов и неговия спомен за любимата, тя създава една завладяваща и неповторима атмосфера. Неслучайно и не само във филма тази песен се изпълнява на сватбена церемония, а оригиналната версия е пял самият Фред Астер”,  разказва Елеонора Христова.

 

„What a feeling” от „Флашданс” е изборът на Миглена Страдалска, заради героинята от филма, която въпреки че работи в металургичен цех, не се отказва от мечтата си да стане балерина. Тя постига мечтата си с труд и упоритост, а накрая при нея идва и любовта. Едно красиво и мъдро послание, вложено в красива музика, която докосва всекиго.

 

Еньо Мориконе, един от най-големите автори на филмова музика, е любим композитор и на Филипа Руженова. Особено пристрастна е към най-известната негова песен от филма „Имало едно време на запад”. Филипа Руженова ще чуем още, в дует с Елеонора Христова, с „A whole new world” от филма „Аладин” и в дует с Миглена Страдалска – с „When you believe”, песента, която във филма „Принцът на Египет” изпълняват Уитни Хюстън и Марая Кери.

 

Киното в „Магията на киното” също ще присъства чрез специалната мултимедия, подготвена от известния баритон Свилен Николов, който - не без успех, се увлича от модерните технологии. 

 

 

 

Сара Гьош24 април 2017, понеделник, 19.00, Основна сцена

Родена в Истанбул, завършила висшето си музикално образование в Австрия, Сара Гьош е солистка на Wiener Volksoper и гастролира с успех в целия свят.

Варненци бяха очаровани от първата си среща с нея в Коледния музикален фестивал 2015 и я аплодираха в главната роля от операта "Травиата" във Великденския музикален фестивал 2016. Сега, на 24 април 2017 Сара Гьош е отново при нас с нейната коронна роля на Виолета.

„Виолета Валери е образ-мечта, ролята номер едно в моята лична оперна класация. Верди е постигнал съвършена комбинация между музикалност и драматизъм, които превръщат Виолета в сопрановата роля на всички времена.

Героинята е много чувствителна, крехка и едновременно с това силна и тези нейни характерни черти изразяват, според мен, в най-висша степен душевността и на самите сопранови певици. Ние с Виолета си приличаме и затова я обичаме", разказва „дантеленото сопрано”, както музикалните критици наричат Сара Гьош.

ТРАВИАТА

Oпера в три действия (4 картини) от Джузепе Верди
Либрето – Франческо Мария Пиаве, по романа на Александър Дюма-син “Дамата с камелиите”
Диригент Борислав Иванов
Режисьор, сценограф и художник на костюмите Кузман Попов
Диригент на хора Стефан Бояджиев
Балетмайстор Желка Табакова

Действащи лица и изпълнители:

ВИОЛЕТА - Сара Гьош, Австрия; ФЛОРА - Филипа Руженова; АНИНА - Галина Великова; АЛФРЕД ЖЕРМОН - Валерий Георгие; ЖОРЖ ЖЕРМОН - Пламен Димитров; ГАСТОН - Христо Ганевски; БАРОН ДЮФОЛ - Гео Чобанов; МАРКИЗ Д`ОБИНИ - Людмил Петров; ДОКТОР ГРЕНВИЛ - Петър Петров; ЖОЗЕФ - Анатоли Романов

Продължителност 2 ч. 40 мин.

 

ШЕДЬОВРИ НА КЛАСИЧЕСКАТА МУЗИКА

Симфоничен концерт с българска и варненска премиера

 

Анна Фурнаджиева27 април 2017, 19.00, Основна сцена

Концертът „Шедьоври на класическата музика” на 27 април, 19.00, Основна сцена, под диригентството на Христо Павлов, ще започне подобаващо с увертюра „Прометей” от Лудвиг ван Бетовен.

Музикалното събитие включва и поредната сценична среща между цигуларката Анна Фурнаджиева, концертмайстор на Оркестъра на Държавна опера Варна и добре познатия на варненската публика пианист Тодор Петров. Във вече 10-годишното си творческо партньорство, двамата музиканти винаги са залагали на интересна и виртуозна програма с премиерни изпълнения на творби от известни композитори. Принципът е спазен и този път.

 

За пръв път в България, в изпълнение на Варненската филхармония, със солисти Анна Фурнаджиева и Тодор Петров, ще прозвучи Концерт за цигулка, пиано и оркестър опус 17 от Йохан Непомук Хумел (1778-1837).
Хумел е смятан за един от най-значимите пианисти на своето време и най-силния конкурент на Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), с когото го свързва приятелство, макар и често застрашено от кризи. И двамата са били известни с импровизаторското си майсторство, дори Хумел остава в музикалната история със своите импровизации върху творби на Бетовен, изпълнени на траурната церемония за кончината на най-великия сред композиторите.

 

Освен с тази българска премиера, концертът „Шедьоври на класическата музика”, ще ни изненада и с варненска премиера. Ще имаме удоволствието да чуем за пръв път Симфония № 1 от Жорж Бизе, която Анна Фурнаджиева определя като „много живописна”. Нищо чудно, след като става дума за автора на „Кармен”, онази кипяща от страсти и любима на поколения меломани опера.

 

Диригентът, доц. д-р ХРИСТО ПАВЛОВ е доказано име в музикалния живот на България, лауреат на национални и международни конкурси като флейтист, композитор и диригент. Дирижира Чешката филхармония, Симфоничния оркестър на БНР, Филхармония „Булгарика”, Младежкия оркестър на Радио „Класик ФМ”, Симфониета „София”, Симфониета Враца и др.

Преподавател в катедра „Теория на музиката” в НМА „Проф. Панчо Владигеров”, преподава оркестрация и студийно продуциране на симфоничен оркестър, както и музика за компютърни игри в магистърската програма по филмова композиция на Pulse College в Дъблин, Ирландия.

 

Тодор ПетровПианистът, проф. ТОДОР ПЕТРОВ е роден през 1961 г. в София. Завършил е Музикалното училище, а след това и Държавната музикална академия в класа на проф. Богомил Стършенов. Специализира в Париж и Ница в класа по пиано на Пиер Сенкан и Жан-Мари Даре, камерна музика при Морис Женрон и клавесин при Хюгет Драйфус. Активно концертира в Италия, Англия, Франция, Германия и други европейски страни.

Участва в много музикални фестивали – като солист на оркестъра на Арена ди Верона на биеналето във Венеция, като солист и диригент на Камерен оркестър Студио Примо в Стреза и Варезе, като солист и диригент на Камерата деи Лаги във Варезе. Работи с известни музиканти от световен ранг, преподава в Музикалната академия в гр. Сус, Тунис, занимава се с музиковедски изследвания.

Записал е 26 компактдиска в БНР, направил е първия запис в България на клавесин, а за 250-годишнината от рождението на Моцарт дирижира всичките девет вечери на Моцартовите концерти в Италия.

 

Виолета Тончева

НА ОПЕРНАТА СЦЕНА ВЪВ ВАРНА СЛЕД ВЕЛИКДЕН

 

МАММА МИА

18 април 2017, 19.00,Основна сцена

 Няма постановка, в която екипът на Варненската детско-юношеска опера, независимо от смяната на поколенията, да не се вживява докрай. Така е и с най-новата, втора сценична версия на любимия на всички мюзикъл по песните на АББА „Мамма Миа”.

В този прочит са обединени сюжетни линии от мюзикъла и от прочутия филм с Мерил Стрийп. Художественият ръководител и диригент на младежката опера Ганчо Ганчев е направил специална оркестрация за симфоничен оркестър и рок-група, a песните е аранжирал в многоглас за 8 гласа.

Пълно творческо единомислие обединява режисьора Костадин Бандутов, художника Тодор Игнатов, хореографа Константин Илиев, хормайстора Миглена Шишева и вокалния педагог Лиляна Кондова с 28-те артисти, на възраст между 16 и 25 години.
Доказаха го с пълна сила двата премиерни спектакъла през февруари, които въодушевената публика окачестви като истински фойерверк. Същото ще се случи и на 18 април, когато в главните роли отново ще ни очароват Лилия Илиева и Велин Михайлов.

 

 

МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ

от Джакомо Пучини
20 април 2017, 19.00,  Основна сцена

 

В оперния спектакъл, под диригентството на Вилиана Вълчева, за пръв път на българска сцена ще се изяви младото сопрано.Диана Орос

Родена в Румъния, Диана Орос се премества с родителите си в Канада, още на 10-годишна възраст. Завършва Университета на Британска Колумбия с магистърска степен по оперно пеене. Гастролира, освен в Канада, в САЩ, Чехия, Румъния, Италия, Австрия, Германия и Швейцария. В репертоара й влизат партиите на Виолета в „Травиата”, Мими и Мюзета в „Бохеми”, Контеса Алмавива в „Сватбата на Фигаро”, Дона Елвира в „Дон Жуан” и Ханна Главари във „Веселата вдовица”.

„Щастлива съм, че моята първа изява в България ще бъде и мой дебют в ролята на Чо-Чо сан от шедьовъра на Пучини „Мадам Бътерфлай”. Подготвих ролята с проф. д-р Lavinia Chereches от Akademie fuer Kuenste в  Берлин и вярвам в успеха си”, споделя младата певица.

В ролите:

МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ - Диана Оро; СУЗУКИ - Даниела Дякова; ПИНКЕРТОН - Борис Луков; КЕЙТ ПИНКЕРТОН - Филипа Руженова; ШАРПЛЕС - Венцеслав Анастасов; ГОРО - Пламен Долапчиев; ПРИНЦ ЯМАДОРИ - Христо Ганевски; БОНЗО - Гео Чобанов; КОМИСАР - Людмил Петров; ЧИНОВНИК Илко Захариев. Оркестър и хор на Държавна опера Варна. Оркестър и хор на Държавна опера Варна.

 

 

ЙОСИФ И ФАНТАСТИЧНАТА МУ ПЪСТРА ДРЕХА

Мюзикъл от Андрю Лойд Уебър и Тим Райс
22 април 2017, 17.00, Основна сцена
 Вяра Железова

Държавна опера Варна въвежда нова програмна линия, ориентирана към ученици и млади хора. Специално за тях ще се предлагат спектакли в по-ранни часове на деня. Началото поставя на 22 април, 17.00, Основна сцена, мюзикълът „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” от Андрю Лойд Уебър и Тим Райс, под диригентската палка на Страцимир Павлов.

Библейският разказ за Йосиф и неблагодарните му братя, на чието зло той отговаря с добро, в режисьорския почит на проф. Светозар Донев, има подчертано съвременно звучене. „Искам да акцентирам върху посланието, че днес е особено важно младите хора да се борят за своите мечти.

Всичко, което се случва на сцената, е насочено към преодоляване на бариерите и сближаване с публиката. Самата Разказвачка, облечена в съвременен  костюм, разказва и оценява събитията в директен контакт със зрителите. Тя иска младите хора да се научат да вярват в себе си като Йосиф, да постигат мечтите си като него, като него великодушно да прощават грешките на ближните. Защо ли, защото това е най-добрият начин да бъдеш щастлив”, подчертава режисьорът.

 

В ролите:

ЙОСИФ – Христо Ганевски; РУВИМ - Людмил Петров; Разказвачка – Вяра Железова, ИУДА -Велин Михайлов; СИМЕОН - Петър Петров; ЛЕВИ - Борислав Донев; НАФТАЛИМ - Петър Генов; ИСАХАР - Денко Стоянов; АСИР - Димитър Мартинов, ГАД – Румен Стефанов; ДАН - Диян Богданов; ЗАВУЛОН - Николай Димитров; ВЕНИАМИН - Илко Захариев; СЪПРУГА НА РУВИМ - Галина Великова.

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

 

 

 

ОЧАКВАЙТЕ СКОРО! ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР 2017

Начало 21:00 ч.

 

22.06 КОТКИ мюзикъл от Андрю Лойд Уебър
29.06 ТРИМАТА МУСКЕТАРИ мюзикъл от Максим Дунаевски
04.07 ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР опера от Гаетано Доницети
07.07 АТИЛА опера от Джузепе Верди
14.07 ДОН КИХОТ балет по музика  на Лудвиг Минкус
17.07 БАЛЕТНА ГАЛА гостуват солисти от Държавен театър за опера и балет – Красноярск (Русия)
19.07 КАРМЕН опера от Жорж Бизе
24.07 ГРАФ МОНТЕ КРИСТО мюзикъл от Ив Деска
28.07 АИДА опера от Джузепе Верди
09.08 МАНОН ЛЕСКО опера в четири действия от Джакомо Пучини
14.08 КОТКИ мюзикъл от Андрю Лойд Уебър
17.08 ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР опера от Гаетано Доницети
19.08 АТИЛА опера от Джузепе Верди
22.08 ТРИМАТА МУСКЕТАРИ мюзикъл от Максим Дунаевски
24.08 ОПЕРНА ГАЛА
29.08 ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР романтична драма по сценария на Марк Норман и Том Стопард

 

 

Отлична комплексна оценка 2016 за ТМПЦ Варна

 

Министерството на културата публикува комплексните годишни оценки за 2016 година, отнасящи се до художествените и финансови резултати на държавните културни институти в България.

Отлична комплексна оценка за своите постижения през 2016 година получава Театрално-музикален продуцентски център Варна, обединяващ Държавна опера Варна и ДТ „Стоян Бъчваров”.

В същата категория „центрове”, с отлична комплексна оценка са и Софийска опера и балет и Държавна опера Русе.

В категория „куклен театър” отлична комплексна оценка заслужи и Държавен куклен театър – Варна.

В категория "театър" отлични комплексни оценки получават НТ "Иван Вазов" и СТ "Алеко Константинов"

 

БРАМС И ПУЧИНИ

Закриване на XVIII Великденски музикален фестивал – Варна 2017

13 април 2017, 19.00

 

Диригент Дарио Мачелари

Програма:

Йоханес Брамс – Симфония № 1 в до минор

Джакомо Пучини – Messa di Gloria

Солисти: Валерий Георгиев, Евгений Станимиров

Оркестър и хор на Държавна опера Варна.

 

За програмата на Великденския концерт във Варна предложих Симфония № 1 в до минор от Брамс, защото през тази година се навършват 120 години от неговата кончина. Обичам Брамс, а тази негова симфония ми е любима, заедно със Симфония № 5 от Бетовен. Симфония № 1 от Брамс е известна като един от стълбовете на целия симфоничен репертоар. Всеки млад диригент трябва многократно да се връща към нея и всеки път да я прочита, сякаш за пръв път, както съветва Серджу Челибидаке.

От историята се знае, че след колоса Бетовен, Брамс, както и повечето композитори, се е страхувал да пише симфонии. Композирайки своята Симфония № 1 в до минор, той е искал да бъде сигурен, че ще се получи една сериозна и мащабна творба и може би затова е използвал на някои места елементи, насочващи към цитати от Бетовен.

 

В концерт преди Възкресение Христово присъствието на сакрална музика е задължително, така че аз с удоволствие приех предложението на Варненската опера да включим в програмата Messa di Gloria от Пучини. Пучини е писал тази меса в ранните си години, когато от него се е очаквало да наследи от баща си и дядо си професията на църковен музикант.

Следвайки обаче мечтата си да стане оперен композитор, той изоставя за известно време „Меса за 4 гласа”, както първоначално се е наричала творбата и се премества от Лука в Милано, където създава първите си опери „Едгар” и „Манон Леско”. Любопитно е, че и в двете творби той внася цитати от ранния си проект („Agnus Dei” в „Манон Леско” и „Kyrie” в”Едгар”) – едно недвусмислено доказателство за това колко е харесвал своята „Меса на славата”.

 

Чуйте откъс от “Манон Лексо” с Мирела Френи, в който звучи цитат от „Messa di Gloria”:

https://www.youtube.com/watch?time_continue=129&v=kQsTv_s9l30

 

 

ВЕЛИКДЕН 2017 - РАБОТНО ВРЕМЕ НА КАСАТА

14 април – петък 11:00-16:00

15 април - събота – почивен ден

16 април – неделя – почивен ден

17 април – понеделник 11:00-16:00

 

Плакатът на мюзикъла "Граф Монте Кристо" с оригинална фотография на Росен Донев спечели първа награда за плакат на Международното изложение за културен туризъм - Велико Търново 2017

Още информация:

http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/1554761

70 ГОДИНИ ВАРНЕНСКА ОПЕРА

Интервю на Виолета Тончева с Маестро Борислав Иванов – диригент, директор, артистичен директор на Варненската опера – живата история на оперния театър, творецът с най-големи заслуги за израстването и извеждането му на международната сцена

Борислав Иванов- Маестро Иванов, прекланям се пред Вашата изключителна творческа кариера и огромния Ви административен и творчески принос за изграждането на Варненската опера, като един от най-добрите оперни театри в България. Във Вашата блестяща кариера на диригент, аплодиран на 4 континента, Вие никога не прекъсвате връзките си с родния оперен театър. И тази любов започва от самото начало, един наистина удивителен факт.

- През 1947 г., когато бе основана Варненската опера, аз бях втора година ученик в Първа мъжка гимназия и едновременно с това извънреден ученик по цигулка в Музикалното училище при г-жа Гюдерова. Създаването на Варненската опера беше много голямо събитие за града и така се случи, че аз бях пряк наблюдател на организирането на институцията и на първото представление. До ден днешен си спомням вълненията около първото представление на „Продадена невеста” от Сметана с режисьор Петър Райчев и диригент неговия син Руслан Райчев. С Петър Райчев сме роднини по бащина линия, Руслан Райчев ми се пада братовчед, а диригент на оперния хор беше свако ми Димитър Младенов.

В „Продадена невеста” главната роля на Марженка изпълни Добринка Влахова, Йеник беше Светослав Рамаданов, а по-късно в тези роли пяха също Лиляна Василева и Никола Николов. После Варненската опера представи „Мадам Бътерфлай” от Пучини с Добринка Влахова в ролята на Бътерфлай и Никола Николов в ролята на Пинкертон. Толкова ми харесваше тази опера, че ходех на всички представления.

- След завършването на Музикалната академия в София се връщате във Варна като заместник-директор на Варненската опера, един период, в който се пише най-важната история на нашия оперен театър. Кои личности от онова време бихте откроили?

- Тогава директор беше Емил Трифонов, а главен диригент – Йоско Йосифов. Всяка нова постановка се подготвяше с голям ентусиазъм, всички идваха с желание на работа, вълнуваха се по време на репетициите, коментираха представленията. За няколко години поставихме опери от Верди и Пучини, аз започнах с „Дон Карлос”, но първата опера, която дирижирах на сцена беше „Имало едно време” от Парашкев Хаджиев.

Той ми беше преподавател в Академията по хармония и се славеше като страшилището на студентите. По-късно станахме добри приятели. Той хареса начина, по който представих неговата опера „Имало едно време”, предрече ми голямо бъдеще и оттогава държеше само аз да дирижирам премиерите на неговите творби. Така в репертоара ми влязоха „Луд гидия”, „Юлска нощ”, „Сребърните пантофки”, „Рицарят”.

Запознаваше ме предварително с партитурите, още докато композираше оперите. Никога не променяше нито една нотка, присъстваше на всички репетиции и не даваше нищо да се променя. Много прецизен, много взискателен.

Само някой да изсвири фалшив тон, спираше репетицията и ни заплашваше, че ще извика, ако някой сбърка на премиерата. Изключително плодовит композитор, играли сме повечето негови произведения, а с „Луд гидия” сме ходили в Испания, Палма де Майорка, Мадрид, Одеса и къде ли още не. Тази опера продължава да бъде една от най-представителните български опери, които се играят и в чужбина.

Не мога да не спомена голямата заслуга на главния диригент Йоско Йосифов с неговото хубаво отношение към мен като към млад дириргент. Освен съвети, той ми даваше и възможността да дирижирам. Точно така постъпвам и аз сега с младите колеги, защото вярвам в приемствеността между поколенията. Нашето поколение трябва да предава опита си на по-младите.

По-късно, докато бях директор на Варненската опера, правехме много представления в Летния театър, имахме гастроли на разменни начала с различни страни.

Тук гостуваха прочути певци като Елена Николай, Тодор Мазаров, чийто бенефис с „Тоска” беше във Варна. Спомням си гастрола на великолепната Елена Образцова, символ на руското оперно изкуство, с Амнерис в „Аида”. Споделих това с журналистите в Красноярск, където през март тази година бях поканен да дирижирам по време на техния фестивал, в памет на Елена Образцова, и това се превърна в медийна сензация.

Незабравими остават представленията на Варненската опера в Летния театър с Николай Гяуров, Никола Гюзелев, който пя Базилио още като студент, Димитър Узунов, Никола Николов, Питър Глосоп – Англия, който получи първа награда от конкурса „Борис Христов”, Ава Джун Купър – Англия, също с първа награда. Джана Гали – Италия и т.н.

- По това време сте били и директор на ММФ „Варненско лято”.

- Да, точно така. През през първите 10-ина години длъжността беше почетна, не се заплащаше. В качеството си на фестивален директор организирах първото турне на Варненската опера в чужбина - Нови Сад, тогавашна Югославия.

После на разменни началa докарах цялата опера на Нови Сад тук в Летния театър. Подобен обмен направих и с оперните театри в Болоня, Братислава, Одеса и други градове. Прекрасни отзиви получихме за нашите гастроли в чужбина с първите големи варненски оперни солисти Йорданка Тенчева, Добринка Влахова, Никола Николов, Светослав Рамаданов.

Непременно трябва да спомена режисьора Събчо Събев, диригентите Руслан Райчев, Христо Манолов, Борис Черпански, Емил Главанаков.

По това време организирах и първия балетен конкурс, заедно с Емил Димитров и директора на Концертна дирекция Димитър Кючуков. Руската балетна звезда Галина Уланова стана първият председател на журито. Освен директор, бях и нещо шофьор на такси, посрещах и изпращах всички гости.

Заведох Варненската филхармония на първото й турне в Западна Европа. В зала „Тиволи” в Копенхаген представихме Рапсодия „Вардар” от Панчо Владигеров, Вариации върху тема от Паганини за пиано и оркестър от Рахманинов и Пета симфония от Чайковски.

Като директор на Варненската опера в периода 1975-1979, организирах и първия гастрол на Варненската опера в Палма де Майорка. Това беше сложно турне и като дестинация, и като програма. Пътувахме 600 души с 2 самолета ТУ 154 и 4 камиона за декорите и в 6 последователни вечери представихме 6 различни заглавия – „Луд гидия”, „Княз Игор”, „Отело”, „Селска чест” и „Палячи”, „Трубадур” и „Аида”.

 

Цялата статия вижте тук: кликнете

 

 

 

 

70 ГОДИНИ ВАРНЕНСКА ОПЕРА

Анкета с творци от Варненската опера по повод 70-годишнината на Варненската опера

 

Райничка ПоповаПървият участник в анкетата е РАЙНИЧКА ПОПОВА – драматург на Варненската опера от 1 ноември 2000 г.

 

- Драматургът има най-добрата представа за творческите събития и хода на историята в един театър. В три въпроса едва ли може да се обхване всичко, но важните моменти, вярвам, че могат да бъдат уловени. Да започнем с един личен въпрос: Кои събития от историята на Варненската опера са оставили най-дълбоки следи в съзнанието ти?

- Първото представление, което съм гледала като дете е на оп. „Травиата” през 1961 или 1962 г. с Благовеста Карнобатлова в ролята на Виолета Валери. За мен беше вълшебство!

Запечатал ми се е в съзнанието Тодор Костов в ролята на Дон Хозе от оп. „Кармен” в Летния театър няколко години по-късно. През 1993 г. за първи път чух на живо Райна Кабаиванска в концерт във ФК, а през 1994 г. присъствах на паметния спектакъл на „Турандот” с Гена Димитрова в Летния театър на Варна.

Някои от спектаклите, които помня и до днес от последните години са: „Турандот” от 2003 г. в НДК с Калуди Калудов. Бях горда, че съм част от екипа на Варненската опера! Също „Дон Карлос” с Калуди Калудов от началото на 2009 г., „Риголето” с Венцеслав Анастасов от 2010 г.

В съзнанието ми остават поредица от симфонични концерти, последният от 10 март 2017 г. под диригентството на маестро Борислав Иванов със солист Людмил Ангелов.

 

- Кои са личностите, които, според теб, имат най-голям принос в творческото развитие на Варненската опера?

- Несъмнено голям принос имат първите, заради всеотдайността с която се впускат в това начинание, без да се интересуват от материалното заплащане, раздавайки се докрай на сцената с ентусиазъм, който за радост и днес виждам в някои от най-добрите ни артисти. Аз все пак мисля, че диригентите като Руслан Райчев, Йоско Йосифов, Влади Анастасов, Борислав Иванов, Иван Филев и Христо Игнатов са стожерите на Варненската опера.

 

Режисьорът Кузман Попов е една от най-ярките личности в този театър, творил близо 45 сезона на варненска сцена.

Списъкът на солистите е дълъг, но не мога да не отбележа Йорданка Тенчева, която до последните си дни идваше в операта, следеше репетиции и спектакли и даваше ценни съвети на младите колеги. Същото се отнася и до баритона Михаил Зидаров, който и над 70-годишна възраст участваше в някои спектакли и се вълнуваше от всичко, което се случва тук.

Третият в тази поредица е тенорът Евгени Леков, известен с творческото си дълголетие, който пя до 75-годишнината си и тази година ще навърши достолепните 85 години, но продължава да посещава спектакли и репетиции на своите колеги. Великолепният бас Стефан Циганчев също беше една от емблемите на Варненската опера. През 2004 година отбелязахме 75-годишнината му със спектакъл на „Севилският бръснар”, в който той изпълни ролята на Дон Базилио.

За щастие, днес Държавна опера Варна има прекрасни солисти, някои със завидна междунардна кариера, които издигат равнището на нашия културен институт. Балетът в последните години много израсна под ръководството на Сергей Бобров, представя се все по-добре и пълни залата на своите спектакли. Все по-често оркестърът съпровожда балетните спектакли. Симфоничният оркестър е изключително натоварен да свири на симфонични програми, оперни и балетни спектакли, мюзикъли и т.н.

Това разнообразие значително подобрява квалификацията на изпълнителите и качеството на изпълнението, но много зависи от това кой диригент застава пред него. Хорът също много подобри звучността си в последните години, благодарение умелата работа на диригента Стефан Бояджиев и младите попълнения с висше музикално образование.

 

ОЧАКВАМ ГРАНДИОЗЕН УСПЕХ ЗА „КОТКИТЕ”

Маестро СТРАЦИМИР ПАВЛОВ за паралела между „Котките” и архетиповете на Карл Густав Юнг, за някои неудобства около Реджи и законовите порядки в котешкия свят

Интервю на Виолета Тончева

КОТКИТЕ от А. Л. Уебър

XVIII Великденски музикален фестивал - Варна 2017

6 април, 19.00 - ПРЕДПРЕМИЕРА

VIII Опера в Летния театър - Варна 2017

22 юни, 21.00 - ПРЕМИЕРА

 

- Като един от изявените диригенти на мюзикъл, имаш в творческата си биография няколко успешни постановки в популярния жанр. Как класифицираш „Котките” в този контекст?

- За пръв път дирижирам “Котките”. Лайтмотивната техника с много изявени теми на главните герои е характерна за мюзикълите на Уебър.

Мисля, че „Евита” е най-сложният му мюзикъл. Партиите в „Котките” не са трудни за изпълнение, трудно е по-скоро съчетанието между музика и хореография, т.е. да бъдеш котка, която пее и танцува.

 

- А ние се забавляваме с котешкия свят, припознавайки в него себе си...

- Вероятно точно така го е мислил и Т. С. Елиът, когато е писал своя сборник с детски стихотворения „Книга за практичните котки на Бай Посум”, вдъхновил А. Л. Уебър за мюзикъла „Котките”. Намирам връзка между теорията на психолога Карл Густав Юнг за архетиповете, които се повтарят в човешката природа и котешките персонажи. „Котките” пресъздават теорията на Юнг по един много забавен начин. Открояват се няколко типажа, като пълничкия веселяк, за когото най-важно е да пийне и да хапне или пък котарака-сваляч, във Варна го наричат гларус. В случая, на Нейчо Петров-Реджи, когото зрителите познават като Исус Христос в мюзикъла „Исус Христос суперзвезда”, му се налага да слезе, така да се каже, от висините на божественото и да се принизи до нивото на котарака-коцкар J И при дамите се срещаме с различни типажи - залязващата бивша красавица в образа на Гризабела, кокетките Деметра, Бомбалурина и Гъмби, които изпитват силна страст към типа опасни мъже и т.н

Паралелът, освен развлечение, носи и поука, както се очаква от една добре разказана история...

Това е задължително. В мюзикъла всички изобразени архетипове имат шанса да отидат на едно друго ниво на съществуване, да еволюират и да пристъпят в котешкия рай. Към новия свят ги повежда Бай Двузаконие, в който аз виждам фигура, аналогична на библейския Мойсей. Бай Двузаконие преценява коя котка е достойна да се възнесе в котешкия рай, докато на финала се разбира, че Гризабела ще получи това право.

Публиката проявява интерес към мюзикъла, за което свидетелстват отдавна разпродадените билети и за двата спектакъла на 6 и 8 април. Какви са твоите предвиждания?

Държа да отбележа, че съм изключително доволен от целия екип, всички са много  вдъхновени. Оказва се, че за мнозина от артистите „Котките” е бил любим мюзикъл и те винаги са искали да бъдат част от него. Подобна мотивация се отразява благотворно върху репетиционният процес, който въпреки натоварения график е много позитивен и зареждащ. Очаквам грандиозен успех за „Котките”.

 

Прочетете още:

„KОТКИТЕ” СМЕ ВИЕ И АЗ, ВСЕКИ ОТ НАС

ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ ВСИЧКИ МЮЗИКЪЛИ НА УЕБЪР СА МИ ПРЕДОСТАВЕНИ С ПРАВО НА МОЯ СОБСТВЕНА ПОСТАНОВКА

 

6 АПРИЛ - РОЖДЕН ДЕН НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

Вход свободен

Заповядайте!

Театрално-музикален продуцентски център
Държавна опера – Варна
Държавен архив – Варна
БНТ - Варна
Регионален исторически музей – Варна
Регионална библиотека „Пенчо Славейков”

На 6 април 1947 г. е регистрирана Варненската опера. Заповядайте от 13:00 часа на откриване на изложба с документи от историята на Държавна опера - Варна!

Ще можете да видите костюма на Тоска, в който Райна Кабаиванска на варненска сцена през 1975 г. представя една от коронните си роли. Костюмът на Турандот - като част от постановката на оперния театър във Варна с участието на великата Гена Димитрова през 1994 г. и именитата ни съгражданка Галина Савова през 1995 г.

За всички, които са преживели мигове на откровения с голямата музика на тази сцена ще предложим уникални документални кадри от най-значимите събития в историята на оперния ни театър.

ПРОГРАМА

13:00 Централно фоайе – Откриване на изложба с костюми, документи и фотографии

Коктейл и видеопрожекции на документални филми, записи и архивни кадри:

14:00 Рецитал на Тодор Костов – БНТ – Варна (1978).
14:30 Документален филм за гостуването на Държавна опера – Варна в Мадрид – БНТ-Варна (1978)
15:40 От видеоархива на Държавна опера – Варна: изпълнения на Петър Райчев, фрагменти от „Аида” на Летния театър с (1957), „Турандот” с Гена Димитрова (1994), с Галина Савова (1995), „Едип цар” (1995), Веселина Кацарова, Емил Иванов, оркестър и хор на Държавна опера – Варна (1995), Руслан Райчев на 80 години (1999), Александрина Милчева в „Трубадур” (2006).
16:20 Фрагмент от „Бал с Маски”, запис на Националната телевизия на Египет (1989).
16:50 Михаил Зидаров на 80 години – документален филм (2006).
17:30 „Корени” – балет по музика на Милко Коларов по хореография на Маргарита Арнаудова, с участието на Екатерина Чешмеджиева и Константин Илиев, БНТ-Варна (1986)

За посетителите специални отстъпки за Опера в летния театър 2017!

 

„KОТКИТЕ” СМЕ ВИЕ И АЗ, ВСЕКИ ОТ НАС

 

Хореограф-постановчикът АННА ДОНЕВА за новата версия на „Котките”, които се чувстват във Варна у дома си и за предизвикателството да създаваш хореография за истинските хора и истинските котки

 

Котки"КОТКИТЕ" А. Л. УЕБЪР

XVIII Великденски музикален фестивал - Варна 2017

6 април, 19.00 - ПРЕДПРЕМИЕРА

VIII Опера в Летния театър - Варна 2017

22 юни, 21.00 - ПРЕМИЕРА

 

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

За мюзикъла "Котките", на който Вие сте хореограф-постановчик, се  знае, че е може би най-трудният от мюзикълите на Уебър и то именно заради хореографията. Тя обединява всички компоненти на представлението - музиката, сценографията, костюмите и най-вече артистите, които убедително трябва да заселят котешкия свят. Как изграждате този свят?

Фокусирана съм върху хората, с които работя и следвам процес, който моделира и изгражда по/със/за тях. За мен „котешкият свят”, заложен в „Котките” не е чужд на нашия. Със заложените човешки характеристики у него работихме върху цялостен танцов и поведенчески образ.

Артистите, с които прекарахме незабравими за мен дни, са много добра глина. Да, те може би не са типичните артисти за мюзикъл, с които винаги се сравняваме, имат може би няколко килограма в повече, не са достатъчно високи или други външни белези, които са част от реалния живот, в който всички живеем.

Ние всички сме с външни характеристики, които са част от природата – човешка или котешка. Затова, това което ще видите като визия и танц на „Котките” сме вие и аз, всеки от нас, всяка животинка и всеки човек, такъв какъвто е. С красотата си, с несъвършените си килограми отгоре, с недостатъчния ръст :)... една хореография за истинските хора и истинските котки. В целия процес на работа всички ние бяхме екип. Не бяхме постановъчен екип и изпълнители. Бяхме един организъм, една Котка, една Цел. Затова ми е мъчно, че репетициите свършиха.

 

Голямата трудност идва може би от факта, че в този мюзикъл всички котки танцуват, освен това го правят непрекъснато. Как се постига едно и също ниво на движенческа техника за толкова много и толкова различни артисти, все пак не всички певци са добри, още по-малко професионални танцьори?

Факт. Най-много ме е страх, когато попиташ някого дали може да танцува и той едва ли не учуден и обиден ти обяснява колко добре го прави. Понякога споменават, че могат дори и шпагат, за да затвърдят уменията си пред теб. Това е много опасна слепота и в подобни моменти аз вече знам, че този човек не може да танцува.

Танцът има много изразни средства. Това, което е важно, е разбирането, познанието, даденостите на движението. Всичко друго следва после. Да си елегантен и ясен в движенческия изказ е трудно. Изначално говорим за комплексни умения. Не търсих у артистите да бъдат професионални танцьори, знаех, че не са :)

За мен това е страшно професионално предизвикателство да намеря път към тях, след това да им създам този път, да видя у всеки какво може, за да го изведа, да съм до него, да му създам процес и опора сам да го изведе. Не знам как стана, но работихме много отдадено и с много любов… Не знам как стана, но те танцуват!

 

Независимо от огромния успех на Вашата столична постановка на същия мюзикъл през 2009 г, сега поставяте съвсем нова хореография за варненските "Котки". Очевидно това заглавие Ви вдъхновява за нови търсения. И така, как танцуват "Котките" във Варна през 2017 г.?

Душата им танцува. Искрено.

 

Гризабела е любимата котка на Уебър, заради която той композира и най-хубавата песен в мюзикъла. Вие за коя котка или котарак създадохте най-хубавия танц?
Може би за Мангоджери и Ръмпълтийзър. Професионално. Като човек. Гризабела ме натъжава. Всички познаваме болка и загуба. Тя ми напомня това. Напомня ми, че в кръга на живота тежките моменти винаги ни чакат. Напомня ми да не обръщам гръб на човек, да не подхождам с лошо, да не пренебрегвам, да не игнорирам, да не причинявам болка… Напомня ми за суетата, от която трябва да продължавам да се дистанцирам и да не допускам за мой съветник.

 

 

През 2017-та Варненската опера ще отбележи 70-годишнината от своето създаване през април, юли и септември с различни специални събития,  свързани със знакови дати от нейната история.

 

Април

Първите празнични прояви предстоят на 6 април, датата, на която през 1947 г. е регистрирана Варненската опера.

За директор е назначен Стефан Николаев, за главен худ. ръководител и режисьор е извикан Петър Райчев, първата национална оперна легенда, варненеца, който пръв сред плеядата големи български оперни гласове разнася славата на България по света.

Диригент на оркестъра е неговият син, младият Руслан Райчев, хормайстор Димитър Младенов, хореограф Асен Манолов и художници Асен Попов и Владимир Мисин.

Операта включва новосформиран смесен хор от 32 хористи, солистичен състав от 15 певци, балетът е в камерен състав от 10 балетисти.
Съществуващият отпреди Варненски симфоничен оркестър изпълнява ролята и на оперен оркестър до края на 1959 г., когато под председателството на главния диригент Йоско Йосифов се провеждат първите конкурсни изпити за сформиране на самостоятелен оперен оркестър.

От 1 април 1960 г. на работа са назначени: Тодор Чардаклиев - цигулка, Нако Наков - виолончело, Илко Байнов - контрабас и Кирил  Цонев - валдхорна, към които впоследствие се присъединяват и други оркестранти от симфоничния оркестър. Така оперният оркестър води началото си от 1 април 1960 г.  

 

6 април 2017 – празнична програма

Празничните събития за 70-ия рожден ден на Варненската опера започват на 6 април 2017 г. в 13.00 часа, когато в присъствието на официални гости, ветерани, журналисти и приятели на операта, на Сцена Ротонда ще бъде открита документална изложба „70 години Варненска опера” и изложба с костюми на световноизвестни български оперни певци, участвали във варненски постановки.

Петър РайчевВ 14.00 часа, отново на Сцена Ротонда, ще има коктейл и мултимедийна презентация на филми от спектакли и гастроли на Варненската опера с участието на именити творци, сред които Петър Райчев, Гена Димитрова, Никола Гюзелев и др.

Паметният ден ще завърши с прочутия мюзикъл „Котките” от А. Л. Уебър, чиято предпремиера е с начален час 19.00 на Основна сцена. Режисьор е признатият майстор на мюзикъла в България проф. Светозар Донев, осъществил на варненска сцена през последните години и популярните мзикъли „Исус Христос суперзвезда” и „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”. Хореографията, която в „Котките” е особено важна, е поверена на хореограф-постановчика Анна Донева, диригент е Страцимир Павлов, сценограф Иван Токаджиев, костюми Ася Стоименова. В главните роли ще видим Илина Михайлова, Людмил Петров, Свилен Николов, Нейчо Петров – Реджи, Велин Михайлов, Пламен Долапчиев, Даниела Димова, Вяра Железова, Филипа Руженова, Георги Ханджиев, Димитър Мартинов, Сребрина Соколова, Лиляна Кондова, Николай Панайотов, Румен Стефанов, Мартин Чикалов и др.

 

Юли

Следващото празнично събитие предстои в края на юли, когато в Опера в Летния театър Варненската опера ще представи „Аида” от Верди. Точно с „Аида” на 30 юли 1957 г., Варненската опера открива новия Летен театър на Варна и това е първата мащабна оперна продукция на открито в  българската музикална история. С нея се възстановяват прекъсналите поради войните „Български народни летни музикални тържества” от 1926 г. , които продължават традицията под името Музикален фестивал „Варненско лято”, по-късно ММФ „Варненско лято”,  четвъртия най-голям музикален фестивал на Стария континент

 

Септември

 През септември ще има още празнични изненади, по повод първата постановка на Варненската опера.На 7 септември 1947 г. за пръв път се вдига завесата за първата оперна постановка „Продадена невеста” от Сметана, с която е открит и първият творчески сезон (1947-1948) на новооткритата Варненска опера. Режисьор е Петър Райчев, диригент Руслан Райчев, диригент на хора Димитър Младенов, художник Асен Попов, балетмайстор Асен Манолов, в главните роли участват: П. Петров, Д. Ценова, Д. Влахова, Д. Апостолов, Ц. Ангелова, Ал. Филипов, Св. Рамаданов, Н. Йорданов, Сл. Филев, Я. Узунова и Й. Чифудов, хор, балет и оркестър.

 

 

 

ПРОФ. СВЕТОЗАР ДОНЕВ за Сър Андрю Лойд Уебър, варненската премиера на „Котките”, приликите между котешкото и човешкото общество и  защо мечтае българските депутати да приличат на австрийските

Интервю на Виолета Тончева

 "КОТКИТЕ" А. Л. УЕБЪР XVIII Великденски музикален фестивал - Варна 2017

6 април, 19.00 - ПРЕДПРЕМИЕРА VIII Опера в Летния театър - Варна 2017 22 юни, 21.00 - ПРЕМИЕРА

проф. Светозар ДоневПрез далечната 1963 г. Вие поставяте първия си мюзикъл „Моята прекрасна лейди” от Фредерик Лоу, следват много други постановки, донесли Ви славата на Господар на мюзикъла в България. А на варненска сцена, след „Исус Христос суперзвезда” и „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” сега работите над прочутия мюзикъл „Котките” на Андрю Лойд Уебър. Защо харесвате Уебър и „Котките”?

 

Сър Андрю Лойд Уебър е съвременният гений на мюзикъла, той внася неподозирани нови цветове и форми в този жанр. А идеята за своя шедьовър „Котките”, по сборника с детски стихове „Книга за практичните котки на Бай Посум” от Т. С. Елиът, той обмисля близо десет години. След премиерата в лондонския Уест Енд през 1981 г. идва американската постановка на Бродуей в Ню Йорк през 1982 г. Оттам насетне светът пощурява по „Котките”, а мюзикълът се поставя по цялото земно кълбо при огромен успех. Заедно с „Фантомът на операта”, „Котките” е най-дълго задържалото се на сцена представление.

 

Оригиналът на „Котките” се представя за последен път през 2000 г. на Бродуей и през 2002 г. в Лондон. Междувременно Уебър написа нова версия на „Котките” и ние трудно взехме правата за първата версия, защото той предпочита да се играе последната. Тя всъщност е реплика, което ни задължаваше да пренесем буквално постановката такава, каквато се играе в Бродуей или Лондон. Това, разбира се, беше непосилно за нас и затова поискахме и получихме авторски права, за да направим нова постановка, с нов замисъл, режисура, сценография, костюми и пр. Аз се гордея с това, че всички мюзикъли на Уебър са ми предоставени с право на моя собствена постановка. Така беше с „Исус Христос суперзвезда”, „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”, същото е и с „Котките”.

 

Какви иновативни подходи внесохте Вие?

Като режисьор направих едно нововъведение. В Лондон „Котките” се играят всяка вечер в продължение на 4 години от специално подбрани артисти, които са певци и танцьори, а както в Музикалния театър, така и във Варненската опера, работят оперни певци и балетисти. Ето защо аз въведох в постановката хор, който изпълнява част от ансамбловото пеене. Разполагам хористите в ложите, откъдето те, подобно на древногръцки хор, реагират на събитията с пеене и жестове. Облечени са в черни сценични костюми и имат котешки маски, които специално донесох за тях от Италия. По принцип във всяка котка и всеки котарак търся допирни точки с човешкия характер. В моята постановка ще срещнете всякакви характери – крадливи котки, котараци-престъпници, котки-проститутки и т.н. Точно както е и в човешкото общество.

 

И котката Гризабела ще изпее онази прекрасна песен „Memory”...

Да, всъщност мюзикълът тръгва именно от Гризабела. Във времето, когато Уебър се запознава със стиховете на Елиът, още преди да напише мюзикъла, той композира тази песен за своята любима домашна котка. Песента се харесва на всички, става много известна и по-късно от нея се ражда целият мюзикъл. Тази Гризабела е била много красива проститутка, някога обгърната с внимание отвсякъде, но сега вече е остаряла и отхвърлена от обществото. Налага й се да живее само със спомените за младостта, оттам и заглавието на песента. „Memory” вече се пее от Хосе Карерас, от сопрани и мецосопрани, дори от баси и има над 50 обработки. Публиката познава и обича тази песен и винаги я посреща с ръкопляскания.

 

А. Л. УебърИзпълняваме мюзикъла на български език, в лицензирания превод на Харалампи Аничкин. „Котките” са преведени досега на 13 езика - полски, испански, италиански и т.н. В текста има и няколко закачки с хотели и заведения в Лондон, които в българския превод са заменени с наши заведения, тази импровизация се допуска от авторите.     

 

Каква е разликата между Вашата постановка в Музикалния театър през 2009 г. и постановката във Варненската опера през 2017 г.?

Столичните котки и котараци бяха по-натурални, сега търсим една по-съвременна, по-изчистена и стилизирана визия. Смятам, че всяка нова постановка трябва да бъде по-близка до своите съвременници, театърът не бива да се повтаря такъв, какъвто е бил преди години.

 

Смята се, че „Котките” е особено труден за поставяне заради „котешката” специфика.

Да, заради тази специфика, която изисква синкретизъм между между музика, пеене и танц, „Котките” поставят много сериозни изисквания пред екипа. Всички артисти непрекъснато пеят и танцуват, няма един мизансцен, в който да не се пее и танцува и то характерно – котешки. Артистите трябва еднакво добре да пеят, при това в различни жанрове, както и да демонстрират движенческа култура. Ето защо най-голямото предизвикателство е хореографията, която поставя моята дъшеря Анна Донева. Искам да подчертая, че за варненската премиера тя прави съвсем нова хореография, в която нищо не се повтаря от софийската постановка. С други думи варненските „Котки” са съвсем различни от софийските „Котки”. Това впрочем се отнася както до хореографията на Анна Донева, така и до сценографията на Иван Токаджиев и костюмите на Ася Стоименова.

 

 

Варненската опера избра своя нов главен диригент холандеца Ян Ван Маанен. За пръв път в историята си, оперният театър посочва диригента, с когото иска да работи, подобно на практиката в Централна Европа, където оркестрите имат решаваща дума за назначаването на диригентите. Как се случи това, разказва Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна:

Ян ван Маанен

„Със заминаването за Магдебург на Светослав Борисов, мястото на главен диригент на Варненската опера се освободи. В края на миналата година поканих за пръв път във Варна младия холандец Ян ван Маанен, завършил  Кралската консерватория в Хага и Консерваторията в Утрехт. Той привлече вниманието ми с разностранните си творчески изяви като диригент, композитор, органист и дори радиоводещ.

Той се представи изключително добре още на първата си среща с екипа на Варненската опера в края на миналата година. „Андре Шение” от Джордано под неговата палка пожъна голям успех.

След представлението на „Андре Шение” няколко души от оркестъра споделиха с мен, че биха се радвали да имат такъв главен диригент като Ян ван Маанен. Аз се отнесох сериозно към тяхното предложение, проведох допитване както до оркестъра, така и до другите наши оперни колективи и поканих за втори път Ян ван Маанен, този път за „Аида”. Емоционални и зареждащи, репетициите доведоха до един забележителен спектакъл на 24 март, в който оркестърът показа висока класа на музициране, превръщайки се на определени места дори в главно действащо лице. „Аида” бе истинско преживяване, в което радостта да създаваш и споделяш красивата музика докосна сърцата на всички.

Представянето пред музикантите и пред публиката е най-добрата визитна картичка за един диригент, така че никак не ми беше трудно да предложа договор на Маестро Маанен.
След няколкократни реформи в Холандия с драстично намаляване на професионалните оркестри и оперни театри, много талантливи и можещи музиканти оттам обръщат поглед и към други държави за творческа реализация. Маестро Маанен намира за изключително вълнуващо да работи с музикантите на Варненската опера.

Пред камерата на БНТ Варна той сподели още, че го привличат красотата и богатството на българските оперни гласове, както и възможността да се прави тук традиционна опера, каквато вече е рядкост в Холандия.

Очаквам продължаващо възходящо творческо развитие, синхронна и ползотворна работа на Ян ван Маанен с нашия доайен, Маестро Борислав Иванов, с всички оперни звена. Очаквам нови идеи за репертоар и за гостувания на сцени извън България. Премиерите на Опера в Летния театър 2017 „Атила” от Верди и „Манон Леско” от Пучини” са поверени на Ян ван Маанен.

 

Интервю на Виолета Тончева с известни баритон преди дебюта му в „Аида”

24 март 2017, 19.00

Свилен Николов- Какво казва етиопският цар Амонасро при първата си среща с оперния певец Свилен Николов?

- “Аида” е любима опера на поколения меломани, всяка една от партиите вътре е знакова, позната като драматургия и като музика и от тази гледна точка дебютът ми в образа на Амонасро е задължаващ.

 

- Какво е най-важно за теб, когато се заемаш с нова роля?

- Най-важното е да прекарам образа през себе си, през моя мироглед, през това, което съм в момента.

 

- Как се случва то с Амонасро?

- Амонасро е любящ баща, цар на Етиопия, войн, който повежда самоубийствена война срещу египтяните, за да спаси принцесата на Етиопия и своята дъщеря Аида. Може да прокараш паралел със съвременния живот, като пресъздадеш отношението на бащата към дъщерята.
Всеки баща е готов на жертви, в името на семейството и дъщеря си. Достойнството е личностният герб на Амонасро. Въпреки че е победен в битка и пленен, той не свежда глава пред никого, не моли за милост.
Нему принадлежат силните думи, които изрича пред фараона на Египет: „Днес победените сме ние, но утре вие може да сте на нашето място.” Амонасро не моли за милост, единственото, което той изисква от врага, е уважение към него и хората му. Думата „милост” не присъства в неговата партия. Амонасро е мъдър и силен характер.

 

- След като имаш в репертоара си толкова много роли, едва ли Амонасро е трудна партия за теб.

- Научаването на нотния текст е първата част от работата на певеца. Оттам нататък започваш да вникваш в образа и да го изграждаш. И колкото повече детайли успееш да направиш, толкова по-добър образ би могъл да пресъздадеш и да представиш на публиката.

 

- Къде, в какво търсиш ти магията на операта?

- Обичам работата с режисьора, защото това ми помага да вникна цялостно в персонажа. По принцип артистът взаимства идеи за своите сценични превъплъщения от всякъде и от всичко, от реакциите на различни хора в различни ситуации. Да се поставиш на мястото на персонажа, да почувстваш как той би реагирал, как би се движил. Не да играеш героя, а да бъдеш самия него.  

 

- Какво би искал да се случи с оперното изкуство в България?

- Медиите да отдават дължимото на хората, които прославят името на България. Целият свят се възхищава на българските оперни певци с прекрасна кариера зад граница, а тук не им се обръща достатъчно внимание. Надявам се също на по-голяма подкрепа за родното оперно изкуство както от страна на медиите, така и на държавата.

Струва ми се, че у нас хората не си дават сметка какъв огромен труд изисква обединението на толкова много хора – 50-има оркестранти, още толкова хористи, солисти, балет, статисти, ателиета за декори и костюми. Една голяма оперна машина, която трябва да заработи в синхрон – това е истинско събитие. Няма запис, всичко се случва на живо и всеки спектакъл е уникално преживяване. Операта е велико изкуство.

 

ПРЕДИ И СЛЕД ГЕНЕРАЛНАТА РЕПЕТИЦИЯ НА „АИДА”

Ян ван Маанен

 

 

Диригентът на „Аида” Ян ван Маанен преди репетицията

 

9.55 часа,  днес

Радвам се, че съм поканен да дирижирам във Варна – един прекрасен град с прекрасен театър и приветливи хора.

За мен е истинско удоволствие да работя с оркестъра, колегите имат много енергия и правят музика с голяма любов.

Трябва непременно да изтъкна, че съм впечатлен от вашите оперни певци. България трябва да се гордее, че притежава такива великолепни оперни гласове. Калуди Калудов – Радамес има рядко красив глас, той чувства партията отвътре, със сърцето си.

Приятно се работи с професионалисти с богат опит. Харесвам също начина, по който вие тук пазите живи традицииите на операта. Наистина, много се радвам, че съм тук. ”Аида" е една от първите опери, които съм дирижирал. Изключителна творба, истинско вдъхновение.

Мисля, че Верди я е композирал само за няколко месеца. Когато слушаш музиката, усещането е за нещо, написано сякаш за един миг, под въздействието на вътрешен импулс. Може „Аида” и да не е толкова интелектуална опера, но в нея бушуват силни страсти и това докосва душата.

 

Даниела Дякова

 

Даниела Дякова – Амнерис след репетицията

14.05 часа, днес

Днес имахме невероятна генерална репетиция на „Аида”, хиперемоционална и въздействаща. Оркестърът, певците, хорът – всички се раздадохме докрай и този импулс дойде най-напред от Маестро Ян ван Маанен. Изключителен диригент. Той ни зарази с емоцията и желанието да покажем всичко, на което сме способни и ние го направихме. Между него и нас се получи онази химия и онова взаимодействие, които ни правят щастливи, че сме се посветили на това велико изкуство. След тази прекрасна и толкова зареждаща репетиция очаквам с вълнение утрешното представление.

 

Записа Виолета Тончева

TOP