Светлия си път във вселената пое Михаил Ангелов! Един изключителен диригент и педагог, с чийто високи критерии в изкуството са израсли поколения български музиканти и певци. Една прекрасна личност с достойнство и мисия – заветите, които Маестро Ангелов ни остави!

Горещи съболезнования за Людмил Ангелов и всички близки!

Екипът на Държавна опера Варна скърби!

Поклонението ще се състои на 20 юли, четвъртък, от 15 часа в църквата „Свети Седмочисленици“ - София.

18 юли, 21.00

Театър Римски терми – Варна 2017

Солисти: Галина Великова-сопран и Зорница Стефанова-ударни

 Струнен квартет „Одесос”, в който влизат изявените музиканти от Оркестъра на Държавна опера Варна Божидар Бенев, Марина Водопянова, Веселина Зайранова и Олена Мушинска, ще изнесе изискан концерт в рамките на Театър Римски терми на 18 юли от 21.00 часа. В програмата ще чуем творби от Бах, Вивалди, Дворжак, Брамс, Дебюси и др. Солисти на концерта са Галина Великова – сопран и Зорница Стефанова – ударни.

БОЖИДАР БЕНЕВ - цигулка, завършва НУИ „Добри Христов“. От 2004 г. е в състава на Държавна опера Варна. От 2011 г. е концертмайстор на Български камерен оркестър Добрич. Удостояван е с награди за най-добро изпълнение на творби от Бах, Моцарт и Виенявски на конкурси в София, конкурса "Надежди, таланти, майстори" в Добрич, финалист е в конкурса “П. Владигеров” 2005. Специализира при проф. Минчо Минчев и участва в майсторските му класове.

МАРИНА ВОДОПЯНОВА - цигулка, свири в състава на Оркестъра на Държавна опера Варна. Тя е родена на 18.02.1979 г. в Санкт Петербург, Русия. През 2003 г. завършва Музикалната консерватория в Петрозаводск. Работи в Театъра за опера и балет на Санкт Петербург и като концертмайстор в Държавния симфоничен оркестър на Академичната капела в родния си град, участва в много европейски турнета. От 2013 г. живее в България.

ВЕСЕЛИНА ЗАЙРАНОВА – виола, е част от състава на Оркестъра на Държавна опера Варна. Завършва НУИ "Добрин Петков" в Пловдив и Музикалната академия в същия град. Свири в Младежкия камерен оркестър "Пловдив" с диригент Найден Тодоров, с който концертира в България, Австрия, Чехия, Словакия и Германия, прави записи за БНР, издава компактдиск. Работи с бележити изпълнители, музикални педагози и диригенти, като Дарина Данкова, Борислав Иванов, Марио Хосен, Шандор Яворкай (Унгария), Кирил Петренко (Русия), Карл Йостерайхер (Австрия), Максим Ешкенази и много други. Участието в майсторските класове на Михаел Фришеншлагер (Виена), Жерар Пуле (Париж), Такаши Шимицу (Япония) и други й дават важен стимул в професионалната подготовка. Участва в камерни ансамбли и състави в рамките на ММФ "Варненско лято", също в Камерен оркестър "Варна" с диригент Ганчо Ганчев, Камерен оркестър "Симфониета" с диригент Милко Коларов, където няколко години е водач на виоловата група, свири също в "Камерата Орфика" под ръководството на Марио Хосен, Камерен оркестър "Колегиум" Варна и други музикални формации.

ОЛЕНА МОШИНСКА - виолончело, е родена на 01.08.1982 г. в Тернопол, Украйна. През 2006 г. завършва Националната музикална академия в Киев. От 2002 до 2006 свири в Оркестъра на въоръжените сили на Украйна, в периода 2008-2011 е водач на група чели в Симфоничния оркестър на Тернополската филхармония. След като се премества да живее в България, от април 2016 г. е първо чело на Български камерен оркестър Добрич, а от април 2017 се присъединява към Оркестъра на Държавна опера Варна.

                                П Р О Г Р А М А

1. Бах - Brandenburg concerto no. 6 (1 movement, Allegro)

2. Вивалди - La Primavera from "The Four Seasons"

3. Чайковски - Andante Cantabile

4. Дворжак - Final: Allegro molto from Sonatina in G, Op.100  

5. Бородин - Nocturno from string quartet no.2  

6. Сарасате - Romanza Andalusia

7. Вила-Лобос - Bachianas Braselieras no. 5, Aria – изп. Галина Великова

8. Брамс - Hungarian dance no.1

9. Дебюси - "Clair de Lune"

10. Aндерсон - The Typewriter

11. Rouse - Orange Blossom

В главните роли ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА, ДЕЯН ВАЧКОВ, ЕФЕ КИСЛАЛИ

19 юли 2017, 21.00

 ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2017

 Опера в четири действия от Жорж Бизе

Либрето – Анри Мелиак и Луи Халеви по едноименната новела на Проспер Мериме
Диригент Найден Тодоров
Режисьор Кузман Попов
Художник Иван Савов
Диригент на хора Цветан Крумов

Хореография Боряна Сечанова

Действащи лица и изпълнители:

 Кармен - Димитринка Райчева
Дон Хозе - Ефе Кислали, Турция
Ескамилио - Деян Вачков
Микаела - Илина Михайлова
Цунига - Гео Чобанов
Моралес - Илко Захариев
Фраскита - Галина Великова
Мерцедес - Силвия Ангелова
Ремендадо - Пламен Долапчиев
Данкайро - Свилен Николов

С участието на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев

Изпълнява се на френски език с надписи на български и английски.

ПРИСТРАСТНО ЗА „КАРМЕН”

 Операта „Кармен” на великия френски композитор Жорж Бизе е едновременно полет на неговия гений и житейско фиаско. Първите зрители охулили Кармен като „разпътна циганка”, „безсрамна съблазнителка,” „авантюристка без морални устои” и категорично отхвърлили идеята герои на опера да бъдат бандити, контрабандисти и войници. Провалът на премиерата в парижката „Опера Комик” през 1875 година бил толкова голям, че Бизе не могъл да го понесе и починал три месеца по-късно. Не видял триумфалното завръщане в Париж след седем години на своята последна опера. А тя, по ирония на съдбата, от отритната се превърнала в една от най-обичаните опери, ярък синоним за красива музика, подплатена със силна драматургия. И днес „Кармен” продължава да живее и да умира на световната сцена пред милионите зрители, които  искат отново и отново да тръпнат от любовта и да се опияняват от независимостта на Кармен. Те са пристрастени към Кармен, защото Кармен е зов за любов. И страст.

МАЕСТРО НАЙДЕН ТОДОРОВ ДИРИЖИРА „КАРМЕН”

В спектакъла на „Кармен” в Опера в Летния театър 2017 ще посрещнем на диригентския пулт Маестро Найден Тодоров, който не за пръв път дирижира в Опера в Летния театър.

 Найден Тодоров е сред най-талантливите български музиканти, с ярки интерпретации както на симфонични, така и на оперни творби. Завършил НМА „Панчо Владигеров” и арт мениджмънт в НБУ. От сезон 2004-2005 Найден Тодоров е постоянен гост-диригент на Софийската филхармония, а в периода 2005-2017 е директор на Държавна опера Русе.

Работи с различни оркестри в България и зад граница, работи с най-известните звукозаписни компании в света. Участва и в десетки международни фестивали в Европа, Азия, Африка и Северна Америка.

Получава множество награди от Словашкия музикален фонд, Ротари клуб-Виена, фондация Борджезе, наградата „София” за постановката на операта „Фауст” с Националната опера и балет, „Златно петолиние” за принос към развитието на българската музика, „Златна книга“ съвместно с Държавна опера Русе за принос в развитието на българската култура, наградата на фондация „Джордж Уохтер” - Швейцария и др.

През 1998-1999 Найден Тодоров е избран между повече от 150 кандидати за постоянен диригент на Северно-Израелския симфоничен оркестър в Хайфа. Същата година е поканен за артистичен съветник на Международния камерен фестивал в Лос Анжелис.

През 2005 е удостоен с „Кристална лира“ като диригент за изпълнението на Втора симфония от Густав Малер със Софийска филхармония, а през 2016 е отличен със същата награда и за дейността си с Държавна опера Русе. През 2013 е избран за „Музикант на годината“ от слушателите на БНР. През 2014 получава наградата „Емил Чакъров“, а през 2016 му е присъдено званието „Почетен гражданин“ на Русе. От началото на 2017 година Найден Тодоров е директор на Софийска филхармония.

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА – КАРМЕН

 Ролята на Кармен ще изпълни солистката на Държавна опера Варна Димитринка Райчева, която има впечатляващо вокално и артистично присъствие на оперната сцена и умее да превръща всяка своя следваща роля в коронна. Така се случи с Амелия от „Бал с маски”, Елизабет Валоа в „Дон Карлос”, Абигайл в „Набуко”, Аида в „Аида”, Сантуца в „Селска чест”, Леонора в „Трубадур”, Мадалена в „Андре Шение”, Тоска, Турандот и Кармен от едноименните опери.

„Това са все големи и тежки роли, но „Кармен” е нещо съвсем, съвсем различно. В тази роля аз, като драматичен сопран, за пръв път изпълнявам мецосопранова партия. Обикновено драматичните сопрани започват на по-късен житейски етап с мецосопрановите роли, но при мен това се случи по-рано.

Дължа особена благодарност на диригента Светослав Борисов и на режисьора Кузман Попов, с които заедно изградихме ролята. Всеки детайл, всеки поглед, всяко трепване трябва да говори за характера на Кармен.

Защото Кармен, разбира се, трябва да се изпее, но ако не се изиграе, няма да е Кармен, ролята губи смисъла си”, казва Димитринка Райчева.

ЕФЕ КИСЛАЛИ – ДОН ХОЗЕ

Солистът на Истанбулската опера Ефе Кислали е определян от музикалната критика като „брилянтен тенор”. Той гастролира с успех на оперните сцени в Австрия, Балтимор, Прага, Латвия, Румъния, Братислава, Варна и др.

Репертоарът му включва централните тенорови партии в „Кармен, „Отело”, „Аида”, „Манон Леско”, „Самсон и Далила, Норма”, „Бал с маски”, „Набуко” и др.

ДЕЯН ВАЧКОВ – ЕСКАМИЛИО

Солистът на Държавна опера Варна Деян Вачков, когото световната музикална критика ласкае като „новия Борис Христов”, е познато име сред публиката на Миланската скала и Арена ди Верона, както и в Мадрид, Токио, Торонто, Триест, Франкфурт на Майн, Сиатъл, Будапеща, Лозана, Билбао и др.

Деян Вачков поддържа в богатия си репертоар ролите на Дон Базилио в „Севилският бръснар”, Тимур в „Турандот”, Раймондо в „Лучия ди Ламермур”, Ескамилио в „Кармен”, Спарафучиле в „Риголето”, Дон Паскуале и Дон Жуан в едноименните опери, Пимен в „Борис Годунов” и много други.

20 юли 2017, 21.00

На 20 юли, 21.00 часа, в уникалната атмосфера на Римските терми във Варна, публиката ще съпреживее романтичната любов на Орфей и Евридика, за която според древния мит, дори смъртта не е предел.

Премиерата на операта „Орфей и Евридика” от Кристоф Вилибалд Глук в XV издание на Театър Римски терми е съвместен проект на Държавна опера Варна и Младежко оперно общество Кипър. Автор на сценичната версия е Академик Пламен Карталов, диригент Франсис Гай – Кипър, хореограф Риолина Топалова. В главните роли ще аплодираме сопраното Даниела Димова – Евридика и мецосопраното Цвета Христофору – Орфей. Сопраното Лиляна Кондова ще бъде Амур, а балетните артисти Катерина Петрова и Цецо Иванов ще пресъздадат духа на Евридика и духа на Орфей.

Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна, особено цени участието си в този бутиков проект, който вече е заслужил одобрението на публиката в Кипър. За Цвета Христофору „Орфей и Евридика” също е много специално преживяване. Родена във Варна, завършила Музикалното у-ще „Добри Христов” и НМА „Панчо Владигеров” с отличие, Цвета Христофору живее и твори в Кипър. Тя гастролира на много сцени, участва в международни проекти, в партньорство с престижни музикални институции. Основател е на Кипърското младежко оперно общество.

“OРФЕЙ И ЕВРИДИКА” – НАЙ-ПРОЧУТАТА ОПЕРА НА „КАВАЛЕРA СЪС ЗЛАТНИ ШПОРИ“ КРИСТОФ ВИЛИБАЛД ГЛУК

Почитан като „велик майстор на италианската опера“, Кристоф Вилибалд Глук, обикновено избира за сюжети истории от митологията и от античната епоха. Срещата му с Раниеро де Калцабиджи, поет, драматург и оперен либретист, също ярка личност на своето време, го подтиква към революционни промени в създаването на оперни произведения. „Всяка музика, съпровождаща пеене, всъщност е декламация, следователно и на оперната сцена трябва да се декламира, а не да се вокализира самоцелно. Текстът трябва да бъде сбит, разнообразен и потресаващ“, обосновават разбирането си за новата опера двамата приятели.

Целта е да се постигне синтез между малко текст, ярка музика и много зрелищни ефекти – една гледна точка, която векове по-късно продължава да бъде интересна за хората на изкуството. Тя провокира и Академик Пламен Карталов да предложи своя сценична интерпретация на камерната опера. Създадена през далечната 1762 г., „Орфей и Евридика” отразява новаторските търсения на композитора и остава в историята като най-забележителната творба на „Кавалера със златни шпори”. С тази титла, една от най-високите през XVIII век в Италия, е удостоен и Кристоф Вилибалд Глук.

 Прочетете още: Цвета Христофору: „Орфей и Евридика“ е божествен ритуал, не опера

„Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът”

Копродукция на Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна и Моцартови празници Правец

Авторски спектакъл на режисьора Боян Иванов
Диригент Стефан Бояджиев
Костюми Яна Дворецка 
Хореография Таня Соколова

С оперните солисти: Илина Михайлова, Линка Стоянова, Делян Славов, Христо Ганевски, Лиляна Кондова, Гео Чобанов, Силвия Ангелова, Петър Костов 
и куклените актьори: Диана Цолевска, Вера Стойкова, Стоян Стоянов, Теодор Христов, Боян Стоянов, Веселина Калчева, Гергана Господинова, Иван Шумаров, Стоян Стоянов, Теодор Христов
Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Премиерни спектакли:

13 юли, 20.30, Моцартови празници – Правец 2017

5 август, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2017

Вера Стойкова – директор на Държавен куклен театър Варна

Когато говорим за „Влюбеният Моцарт” не бива да си представяме класическия куклен театър, нито класическата опера. Ние сме намерили  много интересни решения с импровизирани кукли от костюми и аксесоари, които са част от визията на операта като сценично изкуство. Тези аксесоари оживяват в ръцете на куклените актьори, които както всички знаят, умеят да придават живот на неживата материя. Дори килимът, на който стъпват всички, оживява. Комбинирайки изразните средства на различни сценични изкуства, режисьорът Боян Иванов създава един нов, много любопитен художествен език за самите нас, а сигурна съм, че и публиката така ще го възприеме. Участват едни от най-добрите актьори на Варненския куклен театър, сред които Стоян Стоянов, Теодор Христов, Боян Стоянов, Веселина Калчева, Гергана Господинова, Диана Цолевска, млади колеги и моя милост. Имам много приятно присъствие на сцената и за нищо на света не бих пропуснала този уникален проект.

Илина Михайлова – солистка на Държавна опера Варна

Щастлива съм, че участвам в уникалния проект „Влюбеният Моцарт” на Боян Иванов. Това е едно прекрасно, много интензивно куклено-музикално представление с оригинални интермедии. Вярвам, че ще допадне на зрителите не само от различни възрасти, но бих добавила, и с различен вкус. Претенциозната съвременна публика постоянно търси нови дразнители, очаква от сцената нови визуални решения и предизвикателства за всички сетива, така че „Влюбеният Моцарт” е едно много богато и много забавно представление.

Аз изпълнявам арията на Донна Елвира от операта „Дон Жуан”, която много харесвам. Особеното тук е, че нося криле, по 5 м всяко. Отстрани изглежда феерично и красиво, но тези криле са закрепени върху гърба ми с огромна шина от железа, които аз елегантно и нежно трябва да поклащам, докато пея. Много хубаво сценично упражнение, от което гърбът и раменете ми значително укрепнаха :)

Диана Цолевска – актриса на Държавен куклен театър Варна

Като куклени актьори, ние не познавахме кухнята на операта, оперните артисти пък не знаеха нищо за нашата работа. Благодарение на „Влюбеният Моцарт” се опознахме взаимно и научихме много неща едни за други. Това взаимно обогатяване със средствата на кукленото и оперното изкуство е една хубава творческа провокация, която се случва за пръв път в България. Подобни спектакли сме гледали единствено по време на нашите гастроли в чужбина.

Записа Виолета Тончева

 Прочетете още:

Боян Иванов: „Влюбеният Моцарт” - импровизиран театър, в който оживяват дрехи и аксесоари

Режисьорът Боян Иванов пред Виолета Тончева за уникалния проект „Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът” с премиери на Моцартовите празници в Правец и в Театър Римски терми - Варна 

Ти си може би единственият български режисьор, който работи с успех и с драматични, и с куклени и с оперни артисти. Обичаш да правиш нови неща.

Да, в това виждам смисъла, да се правят нови неща.

В територията на експеримента несъмнено попада и „Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът”. Идеята дойде може би от „Влюбеният Шекспир”?

Не, идеята е на Маестра Христина Ангелакова, която ме кани за втори път да участвам в Моцартовите празници в Правец. Много съм благодарен за това признание. Миналата година започнахме много силно със „Севилският бръснар”, надявам се сега също да имаме успех с „Влюбеният Моцарт”. Проектът е копродукция между Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна и Моцартовия фестивал в Правец.

Премиерите ще бъдат в Правец на 13 юли и във Варна, в Театър Римски терми на 5 август.

Артистите не крият въодушевлението си, те са, може да се каже, първите влюбени във „Влюбеният Моцарт”...

Радвам се да го чуя. „Влюбеният Моцарт” е странно представление, един любопитен експеримент, в който са смесени различни съвременни тенденции. Това не е куклен театър, нито опера, а по-скоро импровизиран театър, в който оживяват дрехи и аксесоари. В същото време се възползваме и от средствата на танцовия театър. Във всички случаи заниманието е любопитно както за оперните солисти, така и за куклените актьори. Оперните солисти, които не са се сблъсквали с предизвикателствата на движенческия театър, сега усъвършестват актьорското си майсторство, куклените актьори пък имат възможността отблизо да оценят сложността на оперното изкуство. Искаме да направим нещо различно, нещо свежо. Във „Влюбеният Моцарт” са вградени забавни, вълнуващи и въздействащи оперни скечове, в най-хубавия смисъл на думата скечове. И моето усещане като режисьор е, че се получи една крайно интересна симбиоза между различни видове сценични изкуства, която зарежда всички участници с творческа енергия и положителни емоции.

Отхвърляте остарялото схващане, че артистичното майсторство не е задължително условие за оперната сцена.

Винаги е много индивидуално. Има оперни артисти, които са по-артистични и други, коите не са толкова артистични и се фокусират върху вокалното изпълнение. За мен смисълът е в баланса между двете неща, защото не бива да забравяме, че става дума за сценично изкуство. Винаги е много хубаво, когато видиш едно изключително добро вокално изпълнение,  подплатено с точна, искрена и вярна игра.

Енигмата на красивата и съвършена музика на Моцарт се търси напоследък и в лечебното й въздействие. Като добавим любовта, „Влюбеният Моцарт” сигурно ще се отрази добре на зрителите... 

Аз лично не се наемам с ангажимента да лекувам, но във всеки случай няма да разболея никого. Разчитам публиката да се забавлява.

Варна, 11 юли 2017 г.

„Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът”

Копродукция на Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна и Моцартови празници Правец

Авторски спектакъл на режисьора Боян Иванов
Диригент Стефан Бояджиев
Костюми Яна Дворецка 
Хореография Таня Соколова

С оперните солисти: Илина Михайлова, Линка Стоянова, Делян Славов, Христо Ганевски, Лиляна Кондова, Гео Чобанов, Силвия Ангелова, Петър Костов 
и куклените актьори: Диана Цолевска, Вера Стойкова, Стоян Стоянов, Теодор Христов, Боян Стоянов, Веселина Калчева, Гергана Господинова, Иван Шумаров, Стоян Стоянов, Теодор Христов
Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Премиерни спектакли:

13 юли, 20.30, Моцартови празници – Правец 2017

5 август, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2017

Прочетете още:

Вера Стойкова, Илина Михайлова и Диана Цолевска за „Влюбеният Моцарт”

„Духът на Средиземноморието” и „Нашенски мераци” откриват XV издание на Театър Римски терми

Община Варна, РИМ Варна, Театрално-музикален продуцентски център Варна и Държавен куклен театър Варна обединяват усилията си, за да поканят варненци и гостите на Варна да съпреживеят изкуството под открито небе в Римските терми. В уникалната атмосфера на най-големите подобни съоръжения на Балканския полуостров и четвърти по големина в Европа, от 16 юли до 30 август ще се проведе XV издание на Театър Римски терми – Варна 2017. Предстоят 26 вечери, в които ще триумфира любовта към сценичните изкуства - драматичното, оперното, въобще музикалното изкуство, без да забравяме кукленото изкуство.

На 16 юли, съвсем в началото на Театър Римски терми, ще почувстваме „Духът на Средиземноморието”със солистката на Държавна опера Варна, мецосопраното Бойка Василева, Страцимир Павлов - пиано, Божидар Бенев – цигулка, Борис Казаков – контрабас, Валери Ценков – кахон (ударни). Това повторение на заглавието от миналогодишното издание на Театър Римски терми е търсено заради радушния отзвук сред аудиторията, но освен познатите любими мелодии, в тазгодишния концерт са включени и нови творби от Пиаф, Форе, Дебюси, Бизе, Качини.

На 17 юли, 21.00, в Театър Римски терми ще гостува Tеатрално-музикален център Kърджали с „Нашенски мераци” по Чудомир. Със слово, музика и танци ще оживее пъстрият и колоритен свят на Чудомировите герои с техните мераци, надежди и разочарования. Режисьор Гълъб Бочуков, музика Радост Попова, аранжимент Димитър Ганев, сценография Томиана Томова – Начева, хореография Маргарита Мандражиева. Участват: Диян Мачев, Русалина Майналовска, Илияна Типова, Калчо Иванов, Петър Мастагарков, Маргарита Мандражиева, Борислав Христов, Велина Ясенова, Радослав Арнаудов.

 „Дон Кихот” и Балетна гала с лауреати на Международния балетен конкурс във Варна

През юли във Варна, Европейска столица на младежта 2017, ще триумфира балетът, най-младото от всички сценични изкуства. В рамките на ММФ „Варненско лято” на 14 юли, 21.00, за зрителите на Опера в Летния театър ще танцуват лауреатите на миналогодишния Международен балетен конкурс във Варна Елена Свинко и Дмитрий Дячков от Русия. Те ще изпълнят ролите на Китри и Базил в балета „Дон Кихот” от Минкус, постановката на главния балетмайстор на Държавна опера Варна, з. а. на Русия Сергей Бобров. Под палката на младия диригент Милен Апостолов, останалите персонажи ще представят: Дон Кихот – Румен Стефанов, Санчо Панса - Даниел Христов, Лоренцо, кръчмар - Денко Стоянов, Улична танцьорка - Галина Велчева; Еспада, тореадор – Павел Кирчев, Гамаш - Николай Димитров, Циганка - Илияна Божкова, Мерседес - Галина Велчева, Жига - Антоана Петрова, Мартин Чикалов, Салваторе Лаудини, Даниел Христов. Всички изкушени от балетното изкуство знаят, че романът „Дон Кихот” на Мигел де Сервантес е само повод да се представи една интересна хореография, която не пропуска да отдаде дължимото на испанския идалго и неговия верен оръженосец Санчо Панса. След първата постановка на балета „Дон Кихот” от Мариус Петипа в Мариински театър идва версията на Александър Горский в Болшой театър, върху която Сергей Бобров прави своя редакция. Неговият принос, който се отнася специално за варненската постановка, откриваме в заключителния танц на кордебалета Фанда́нго,вдъхновен от популярния испански народен танц.

В Балетната гала на 17 юли,21.00, ще танцуват балетни артисти от Красноярския театър за опера и балет и Държавна опера Варна, сред тях лауреатите на Международния балетен конкурс във Варна 2016 Екатерина Булгутова, Елена Свинко, Юрий Кудрявцев, Дмитрий Дячков, както и Анна Федосова, Павел Кирчев и  цялата балетна трупа на Държавна опера Варна. В програмата са включени: Балконска сцена из балета „Ромео и Жулиета” от Прокофиев, „Умиращият лебед” и „Руски танц из балета „Лебедово езеро” от Чайковски, сцени от „Зле опазеното момиче” от Хертел, „Дон Кихот” от Минкус и др.

Балетът на повече от три века продължава да очарова публиката

2 август, 3 август 2017, 19.00, Основна сцена

„Зле опазеното момиче”

Балет в две действия от Петер Людвиг Хертел

Либрето Александър Радунский, Сергей Антонов

Хореография Александър Горский, Александър Радунский, Сергей Антонов

Нова хореографска редакция Сергей Антонов - солист на Болшой театър Москва

Асистент хореограф Светлана Тоншева - солист на Кремълски балет Москва

Музикален режисьор и корепетитор Мариела Чанкова

Репетитор Гергана Караиванова

В ролите: Лиза - Влада Захарова, Болшой театър (02.08), Саори Коике,  Кремълски балет (03.08); Колен - Артьом Калистратов, Болшой театър, (02.08) Егор Мотузов, Кремълски балет (03.08); Марцелина – Николай Димитров, Никез – Даниел Христов, Мишо – Румен Стефанов, Циганка – Илияна Трифонова, Нотариус – Денко Стоянов, приятелки и приятели на Лиза и Колен – Галина Великова, Галина Велчева, Мона Христова, Веселина Иванова, Павел Кирчев, Мартин Чикалов, Салваторе Лаудани, Хавиер Мойя и др.

„Зле опазеното момиче” е един от най-старите балети, достигнали до наши дни. За първи път е игран на 1 юли 1789 г. в Бордо, Франция. Автор на либретото и подбора на музиката от народни и популярни танци, както и на хореографията е Жан Добервал (1742-1806), ученик и сподвижник на бележития френски балетмайстор, теоретик и реформатор на балета Жан Жорж Новер. Този балет става много популярен в редица страни. По-късно композиторът Луи Харолд прави подбор на останалата от Добервал музика, добавя своя и оркестрира балета. Така „Зле опазеното момиче” започва своя нов живот. Премиерата на тази нова редакция е през 1828 г. в Гранд Опера – Париж. Следват нови редакции на музиката и танците. През 1864 г. немският композитор и диригент Петер Лудвиг Хертел (1817-1899) прави нова преработка на балета „Зле опазеното момиче” и дирижира премиерата в Берлинската опера. Преработката на Хертел получава широко разпространение в Русия, най-известните руски хореографи създават свои балетни версии.

Зад „Зле опазеното момиче” на варненска сцена 2017 г. стоят хореограф-постановчикът Сергей Антонов, солист на Болшой театър и асистент-хореографът Светлана Тоншева, солистка на Кремълския балет. Автори на либретото са Александър Радунский и Сергей Антонов. Сергей Антонов прави нова редакция на хореографията на Александър Горский и Александър Радунский, като използва музикален материал на композитора Хертел. Балетът е развит на основата на класическия танц, но съдържа много комически мизансцени и игрови ситуации, което го прави привлекателен за широк зрителски кръг.

Младите артисти на Болшой театър Влада Захарова и Артьом Калистратов, представили се великолепно на 16 юни, отново ще танцуват на 2 август. На следващия ден, 3 август, главните роли на влюбените Лиза и Колен ще изпълнят солистите на Кремълския балет Саори Коике и Егор Мотузов, чието балетно съвършенство публиката във Варна вече е имала възможността високо да оцени.

В своята версия на „Зле опазеното момиче” Сергей Антонов добавя нови персонажи, сред които  циганката (Илияна Трифонова), която гадае на влюбените Лиза и Колен, предсказвайки им бъдещата сватба. Николай Димитров ще се превъплъти в Марцелина, майката на Лиза, която иска да я ожени за глупавия богаташки син Никез (Даниел Христов). В световната балетна практика този образ обикновено се пресъздава от балетист, чийто коронен номер, танцът със сабото, винаги предизвиква аплодисменти. В останалите роли ще видим Румен Стефанов (Мишо (бащата на Никез), Денко Стоянов (Нотариус); Галина Великова, Веселина Иванова, Елена Димитрова, Весела Василева-гост, Павел Кирчев, Мартин Чикалов, Салваторе Лаудани, Хавиер Моя (Приятелки и приятели на Лиза и Колен); Анна Андреева, Илияна Трифонова, Аделина Бояджиева, Силвия Христова, Ванина Йорданова, Естел Ебазерова, Антоана Петрова (Селянки).

Влада Захарова е родена в Москва в семейството на танцьори. През 2015 г. завършва Московската държавна академия по хореография  с преподавател Ирина Прокофиева и е приета в балетната трупа на Болшой театър. Още през 2014 г. дебютира в ролята на Лиза от балета "Зле опазеното момиче" от Хертел и непрекъснато разширява репертоара си. Участва в турнето на Московската държавна академия по хореография  през 2013 г. в Париж, през 2014 г. в Милано и Рим. През 2014 г. спечелва Втора награда в Международния конкурс на Юрий Григорович „Младият балет на света"в Сочи.

Артьом Калистратов е роден в Москва. През 2016 г. завършва Московската държавна академия по хореография с преподавател Михаил Шарков и също веднага е приет в състава на балетната трупа на Болшой театър. През 2015 г. гостува в Гърция с испанския танц от "Лешникотрошачката" на Чайковски. Танцува партията на Колен в „Зле опазеното момиче”, руската кукла в "Лешникотрошачката" от Чайковски, хореография на Юрий Григорович, Жига в "Дон Кихот" от Минкус, хореография Мариус Петипа, Александър Горски и др. В периода 2010-2014 г. е стипендиант на компанията „Гришко”.

Егор Мутузов е роден в Москва, завършва с отличие Държавното хореографско училище в Перм (2005) и веднага става солист на Академичния балетен театър „Якобсон” в Санкт Петербург, след това и на Марииския държавен театър за опера и балет „Сапаев”. От 2011 г. е премиер солист на Кремълския балет в Москва. Репертоарът му включва ролите на Дезире, Синята птица от „Спящата красавица”, Колен от „Зле опазеното момиче”, Зигфрид в „Лебедово езеро”, Ромео, Меркуцио, Бенволио в „Ромео и Жулиета”, Базил в „Дон Кихот”, Синдбад в „1001 нощ” и др. Лауреат е на много конкурси, сред които „Младият балет на Русия” (2004), „Tanzolymp” в Берлин” (2005), X международен балетен конкурс в Москва, „Арабеск (2008), I Общоруски балетен конкурс „Галина Уланова” в Красноярск и др. В Международния балетен конкурс в Талин (2014), освен първа награда, печели, заедно със Саори Коике приза за най-добър дует.

Саори Коике е родена в Япония, където посещава различни балетни студиа, вкл. Tokyo City Ballet, преди да продължи балетното си образование в Русия. Както Егор Мотузов, така и тя завършва с отличие Държавното хореографско училище в Перм (2005). Също като него става най-напред солистка на Академичния балетен театър „Якобсон” в Санкт Петербург, на Марииския държавен театър за опера и балет „Сапаев” (2007-2011) и на Кремълския балет в Москва (от 2011). Предопределени един за друг на сцената, Саори и Егор сливат житейските си съдби, за да се превърнат в една от емблематичните съвременни балетни двойки не само в Русия. В репертоара на Саори Коике влизат ролите на Одета-Одилия в „Лебедово езеро”, Китри в „Дон Кихот”, Пепеляшка в „Пепелящка”, Егина, Фригия в „Спартак”, Гамзати в „Баядерка”, Жизел в „Жизел” и др. Тя е лауреат на много конкурси, сред тях на „Tanzolymp” в Берлин (2005), Международен балетен конкурс „Арабеск” в Русия (2006, 2008) и др. В Международния балетен конкурс в Талин (2014), заедно с Егор Мотузов, печели приза за най-добър дует.

Билетна каса, Основна сцена: понеделник-петък 9:30-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022, www.operavarna.com   Заявки: тел. 052 665 020