МИХАЕЛА БЕРОВА: НИКЛАУС Е БУДНАТА СЪВЕСТ НА ПОЕТА ХОФМАН, КОЯТО МУ ПОДСКАЗА ИСТИНАТА

Моят герой Никлаус, приятел и муза на поета Хофман, е антипод на Хофман, оттам и вторият най-важен персонаж. Като всички поети, Хофман хвърчи в облаците и вижда нещата през розови очила буквално и преносно, а Никлаус го сваля на земята. Той е неговата будна съвест, неговата душа, която му подсказва каква е истината, но Хофман не желае да я приеме и оттам двамата се намират в постоянен конфликт. Никлаус противоречи на Хофман, старае се да го извади от всички бели, в които поетът се забърква, но – както и в живота – невинаги нещата се случват както искаш. Добре е да се вслушваш в съвестта си, дори това да не ти харесва, но го има и другото – като творец Хофман е човек на изкуството, което движи света, а изкуството го движи любовта. За да има изкуство, артистът трябва да е влюбен, още по-добре, ако е нещастно влюбен.

Ролята на Никлаус много ми допада. За да се подготвя, прочетох разказите на Е. Т. А. Хофман, запознах се и с биографията му. Изключителна личност, многостранен творец, мистик, той е смятал, че външни сили влияят на нашия живот, затова навсякъде се появява лошият, злият, този, който спъва очаквания ход на действието. Обикновено човек търси външна причина за неудачите си, а всъщност трябва да потърси причината в себе си и да се вслушва в интуицията си. Всичко това е отразено в операта. Така отново стигаме до моя герой.

Щастлива съм, че съм един мецосопран сред толкова много сопрани – Олимпия, Жулиета, Антония. От вокална гледна точка това е много интересно, защото може да се чуе цялата богата палитра от гласове както женски, така и мъжки. Съпоставката между добре подбраните тембри, които се редуват, е много интересна. Публиката ще се наслади на толкова много тембри на чудесни солисти, каквито - с риск да прозвучи нескромно, мисля, че в друг оперен театър не могат да се чуят.

ИВАН МОМИРОВ 25 ГОДИНИ НА СЦЕНАТА

Тенорът ИВАН МОМИРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Варна като пристан в траекторията на живота му, за Френската гимназия и френската опера „Хофманови разкази“, за дълбочинността и многоликостта на творбата, заложените в образа на поета Хофман послания и щастието да изработи партията с диригент като Павел Балев, за оперните върхове, театрите по света и Варненската опера   

„Достоен наследник на Корели и Павароти“, както те нарича италианската критика, ти би могъл навсякъде да отбележиш 25-годишния си творчески път, но избра Варна, защо?

Защото Варна за мен е пристан в траекторията ми. Редно е да споделя с почит и благодарност моите 25 години на сцена с хората, чрез които съм направил първия си досег с важните неща в моя живот. И сега, когато смея да се надявам, съм не само пораснал, но в някаква степен израснал, бих искал да направя този жест към себе си и към варненската публика, която винаги ме е подкрепяла и зареждала. Това са моето семейство, дългогодишните ми приятели, учители, съучениците ми от у-ще „Климент Охридски“ и Френската гимназия. На сърце ми е да изживея този миг с тях, защото те са значима част от пътя ми дотук.

МАЕСТРО ПАВЕЛ БАЛЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата постановка в кариерата си на „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах, премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято на 14 юли 2021. За сложния пъзел на сюжета и драматургията, фрагментарността и бързата смяна на темпа, персонажи и ситуации; за страстта, гъкавостта и убедителността на Иван Момиров в ролята на главния герой, поета Хофман; за механичната кукла Олимпия, мистичността, горчивината и притегателната сила на вселените Хофман и Офенбах; за любовта като движеща сила на твореца и разбира се за прочутата Баркарола; кой свят в крайна сметка е по-истински – реалният или измисленият...

25 ГОДИНИ СЦЕНИЧНА ДЕЙНОСТ НА БРИЛЯНТНИЯ ТЕНОР ИВАН МОМИРОВ

14 юли, 21.00 – Премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021

14 юли, Националният празник на Франция, е премиерната дата за операта „Хофманови разкази“ от френския композитор Жак Офенбах, втора постановка в историята на Варненската опера след тази от 1968 г. В тази класическа творба, елегантно съчетание от най-хубавите страни на френската лирична опера с немската романтична опера, композиторът се изявява като проникновен изследовател на човешката душевност и творческите пориви на артиста. Взел повод от пиесата на Жул Барбие и Мишел Каре „Фантастичните разкази на Хофман“, Офенбах се вдъхновява от вкуса към фантастичното и мистичното у германския писател, композитор, диригент, музикален критик и художник Е. Т. А. Хофман.

В операта Хофман е прототип на главния герой със същото име - поетът Хофман, който в една весела нощ с приятели разказва три невероятни истории, случили се може би само в неговото въображение. Любовта към Олимпия – механичната кукла, която само в неговите очи е жив човек, срещата с куртизанката Жулиета и трагичната развръзка с оперната певица Антония, която не бива да пее, илюстрират многоликите превъплъщения на човешката фантазия. Оттам вероятно и на реално съществуващата актриса Стела, която докато тече действието на „Хофманови разкази“, играе някъде другаде в операта „Дон Жуан“....

Маестро МАКСИМ ЕШКЕНАЗИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за отговорността към прочутото име на своя музикален род, преодоляването на жанровите граници в премиерния концерт за новия албум на Михаела Филева „Ин§Ян“ и предисторията със Сталин на „Фестивална увертюра“от Шостакович. За баланса между Ин и Ян и песента „Опора“, цигулковото соло и лукса, който диригентът Максим Ешкенази си позволява. За нивото, от което музиката става от първо лице и още...   

Ако приемем, че имената не са случайни, Вие изглежда подхождате към всичко с максимална отдаденост – на макс, както се казва на сленг. Защо го правите?

Ами за да си оправдая името, нямам друг избор. Щом съм се родил с такова име, трябва да правя всичко на макс (смее се).

Може да бъдете „заподозрян“ и в склонност към буквата М, ако съдим по Вашите сценични партньорки – Михаела Филева, Михаела Маринова...

Мила Георгиева.

Ето виждате ли....

Явно има нещо значимо в тази 13-та буква от азбуката (смее се). Разбира се, главният фактор, по който избирам хората, с които работя, е колко са добри като професионалисти. Щастлив съм, че досега съм работил само с най-добрите.

5 юли, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2021

Срещите с балетното изкуство под звездите на Летния театър са неизменна част от вече 12-годишната традиция на фестивала Опера в Летния театър. Сред романтиката на обвитите в зеленина естествени кулиси динамиката на деня отстъпва и сетивата се насищат с красота и хармония. Всеки, който го е преживял, иска отново да му се случи.

Балетната гала 2021 очаква почитателите на балетното изкуство в Летния театър на 5 юли. „Представяме различни видове хореография. Съвременният танц със свободата на движенията и възможността да изразиш себе си, е в съседство с класическия танц, в който трябва да съблюдаваш традицията и стила. Надявам се, че нашата Балетна гала няма да остави зрителите равнодушни и ще им донесе много приятни моменти“, разказва режисьорът на концерта, дългогодишната солистка на Кремълския балет, сега репетитор на варненската балетна трупа Светлана Тоншева.

Тя е автор на класическата хореография, а премиерсолистът Павел Кирчев се представя със съвременна хореография. В програмата са включени: Па Дьо Дьо от “Корсар”, Па Дьо Троа от “Куклената фея”, “Половецки танци” от “Княз Игор”, "Руски танц" от "Лебедово езеро" и други. Танцуват солистите Павел Кирчев, Илияна Славова, Марко Ди Салво, Меган Рейд, Клер-Мари Лестан, Полин Фаже, Галина Велчева, Франческо Капасо, Алба Идалго и цялата балетна трупа на Държавна опера Варна

Костюмографът ПЕТЪР МИТЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за агресията към дрехата на хипикултурата и театрално изведените костюми в „Коса“ (1 юли 2021); за огледалото, в което трябва да виждаш не себе си, а героя; за съвременната визия и идеята за другост, както и за необходимостта изкуството да се интерпретира, а не да се повтаря 

Толкова цветни, разнообразни и щастливи изглеждат хипитата в твоите костюми...

Наистина в „Коса“ прави впечатление най-вече хипарската група, известна и от едноименния филм на Милош Форман. Хората, които са гледали филма, имат своята представа, но ние правим друга, по-театрална интерпретация. Костюмите са изведени театрално, в театъра имаме този лукс, да ползваме някаква условност. В този смисъл аз интерпретирам темата за хипи в театъра, а не в киното. С нашите костюми не може да излезеш на улицата, те са пригодени за сцена. Изхождам от идеята за хипикултурата, която е контракултура, включително и като отношение, като агресия към дрехата. В този смисъл моето отношение към дрехата съвпада с отношението на героите в „Коса“ към дрехата.

СТРАЦИМИР ПАВЛОВ -диригент на премиерния мюзикъл „Коса“ и музикален ръководител в новата бакалавърска програма „Актьорско майсторство за мюзикъл“ във Варна предВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

Какво е вдъхновението на „Коса“?

„Коса“ е шоу, създадено преди доста години с основна тема Ерата на Водолея, така и започва спектакълът. Ерата на Водолея предразполага към отприщване на съзнанието, разчупване на оковите, били те морални, икономически или социални. Тези норми стигат етап, в който започват да задушават едно прогресивно за годините си общество, каквото е било американското и оттам тази нагласа за промяна се прехвърля глобално върху западния свят. Хипи движението и неговите философски идеи, проповядвани тогава от младите хора, оказват огромно влияние върху всички. Аз всъщност съм дете на родители от това поколение, така че съм закърмен с идеите на Ерата на Водолея и „Коса“.