Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

НОВИНИ И ИНТЕРВЮТА > ДЪРЖАВНА ОПЕРА - ВАРНА:

АКТУАЛНО ЗА НАС

ВИЖТЕ ВСИЧКИ НОВИНИ -
  • ОТКЪДЕ ИДВА «МАГИЯТА НА ФРЕНСКАТА МУЗИКА»
    31 Януари 2023 by MIro, in Актуални новини
    ОТКЪДЕ ИДВА «МАГИЯТА НА ФРЕНСКАТА МУЗИКА»
    1 февруари 2023, 19.00, Концертно студио, БНР – Радио Варна Камерен концерт в партньорство с...
    Read More +
  • НЯМА ПРОМЕНИ В АФИША НА ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН ПРОДУЦЕНТСКИ ЦЕНТЪР ВАРНА
    30 Януари 2023 by MIro, in Актуални новини
    НЯМА ПРОМЕНИ В АФИША НА ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН ПРОДУЦЕНТСКИ ЦЕНТЪР ВАРНА
    Инцидентът в Театрално-музикален продуцентски център Варна, възникнал при късо съединение с...
    Read More +
  • Над 50 000 зрители са гледали представления на Варненския театър през 2022 г.
    26 Януари 2023 by MIro, in Актуални новини
    Над 50 000 зрители са гледали представления на Варненския театър през 2022 г.
    Наситена с много пътувания е била 2022 година за Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“,...
    Read More +

Актуални новини

25 ноември 2022, 19.00, Основна сцена

Симфоничен концерт с диригент Емил Табаков и солист Светлин Русев – цигулка. В програмата: Емил Табаков – Концерт за цигулка и оркестър и Лудвиг ван Бетовен – Симфония №7. Оркестър на Държавна опера Варна.

Най-новата творба на големия български диригент и композитор Емил Табаков – Концерт за цигулка и оркестър ще прозвучи за пръв път във Варна на 25 ноември 2022, 19.00, Основна сцена, със солист виртуозния цигулар Светлин Русев. След световната премиера на произведението в Русе през 2021 г. и столичната премиера в началото на 2022 г., сега идва ред и на варненската премиера. За оркестъра на Държавна опера Варна е чест и радост да представи за пръв път в града Концерт за цигулка и оркестър от Емил Табаков, под диригентството на самия автор, при това в годината на неговия 75-годишен юбилей.

Емил Табаков създава своя Kонцерт за цигулка и оркестър специално за Светлин Русев и за Фестивалния оркестър на "Мартенски музикални дни" през 2019 г.: “Този концерт за цигулка и оркестър бях написал за Фестивалния оркестър, с който свирим всяка година в Русе. Там има много мои съученици, както и много други възпитаници на Русенското музикално училище. Събираме се прекрасен оркестър, атмосферата е много хубава и когато пишех концерта, мислех за Светлин Русев, който винаги е наш солист“, обяснява композиторът и допълва: „Това е първият ми инструментален концерт, който е в четири части. Разбира се, че концертът е много виртуозен за цигулката, но както във всички мои инструментални концерти солиращата партия не е единствено изявена. Искал съм винаги да се получи равностойна игра между солиста и оркестъра. Във всичките ми концерти е така. За мен оркестърът е много важен инструмент. Така че, независимо, че концертът е за определен инструмент, оркестърът винаги е равностоен партньор, а не просто акомпаниращ солиста“.

Успешни гастроли на ТМПЦ Варна в София

Награда „Златна лира“ на СБМТД за 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна

Няма по-голяма награда за артиста от пълния театрален салон и изправените на крака зрители, които аплодират представлението. Тази награда получиха за своето артистично майсторство екипите на Театрално-музикален продуцентски център Варна, които в средата на ноември гастролираха с най-новите си заглавия в столицата. В Театър „Театро“ одобрението на публиката заслужиха най-напред постановките на ДТ „Ст. Бъчваров“ „Клетка за пеперуди“ от Жан Поаре, реж. Атанас Атанасов на 12 ноември и „Инстинктът“ от Анри Кистмекер, реж. Стоян Радев Ге.К. на 13 ноември. На 14 ноември изкуството с варненски знак триумфира в две от най-престижните столични зали – НТ „Иван Вазов“ и НДК. В НТ „Иван Вазов“ се игра постановката на Маргарита Мачева „Дамата с камелиите“ от Ал. Дюма-син, а в зала 1 на НДК Държавна опера Варна представи българската премиера на мюзикъла „Красавицата и Звяра“, реж. Петко Бонев. Преди спектакъла на „Красавицата и Звяра“ председателят на СБМТД Станислав Почекански връчи награда „Златна лира“ 2022 на Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна, за високи художествени постижения и по повод 75-годишния юбилей на  Държавна опера Варна.

 

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ С РОМАНТИЧЕН ЗНАК

18 ноември 2022, 19.00, Основна сцена

Диригент Паскуал Оса

Солист Людмил Ангелов - пиано

Оркестър на Държавна опера Варна

В програмата:

Фр. Шопен – Концерт за пиано и оркестър №1

Р. Шуман – Симфония №4

 

На 18 ноември 2022, 19.00, Основна сцена, варненската публика отново ще се наслади на музицирането на родения във Варна, световноизвестен пианист Людмил Ангелов, към когото тя изпитва обясним сантимент. Неговото изпълнение на Концерт за пиано и оркестър №1 от Фредерик Шопен със сигурност ще превърне вечерта в поредния музикален празник. Перфекционизмът и проникновеният прочит, отличителни белези в интерпретаторския стил на Людмил Ангелов, се открояват във висша степен в творбите на Шопен, един от любимите или дори може би най-любимия му композитор: „Шопен е бил винаги до мен. Това е автор, когото много обичам и който винаги е бил близък до моя натюрел".

 

Юбилейно издание, посветено на 75-годишнината на Варненската опера

На 10 ноември 2022, 17.00, Сцена Ротонда, ще се състои премиерата на книгата „Пристрастно. Операта на Варна“ от Виолета Тончева, консултант проф. Боянка Арнаудова, редактор Антоанета Добрева, коректор Габриела Каменова, графичен дизайн Георги Филипов, изд. ФИЛ 2022. Това специално издание, част от програмата за отбелязване на 75-годишнината на оперния театър във Варна, и предишната книга на авторката с аналогично заглавие „Пристрастно. Театърът на Варна“, изд. ФИЛ 2018, посветена на 100-годишния юбилей на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, оформят своеобразен двутомник с фокус върху сценичните изкуства във Варна.

„Пристрастно. Операта на Варна“ документира естетическите стремежи и художествените постижения на Държавна опера Варна на базата на интервюта, които известната журналистка е правила с диригенти, режисьори, художници, хореографи, оперни и балетни артисти, оставили през последните 10 години своя авторски знак в историята на оперния театър. Трите раздела „Творците“, „Творческата лаборатория“ и „Рефлексии“ обговарят творческия процес от различни страни, за да го срещнат накрая и с аудиторията, заради която изкуството съществува.

Автентично и емоционално свидетелство

Встъпителни думи към книгата от проф. Боянка Арнаудова, Doctor Honoris Causa на НМА „Проф. Панчо Владигеров“

"ДЕБЮТ НА ДИРИГЕНТСКИЯ ПУЛТ"

Младият диригент Петър Тулешков възприема предстоящият концерт за свой дебют на диригентския пулт, тъй като тези две произведения са сериозно предизвикателство. Това не е първата му изява - вече го познаваме от концерта на площада с оркестъра и солистите на Варненска опера на 27 юли по случай Освобождението на Варна, той дирижира също и балета „Копелия“ на 21 октомври т. г. Преди това, като студент, е дирижирал Академичния симфоничен оркестър и Симфониета София отново със сериозна програма. В концерта през ноември, обаче, предизвикателството за него е този тежък симфонизъм – две мащабни и равностойни по трудност произведения.

Все пак Менделсон пише тази последна за него симфония в продължение на повече от 10 години. Той е един от първите, които възстановяват и популяризират музиката на Бах – 80 години след смъртта му, Менделсон дирижира неговата оратория „Матеус пасион“ с огромен успех и поставя началото на истински ренесанс на Баховата музика в европейската музикална култура.

Бил е силно повлиян и от синът му - Карл Филип Емануел Бах в Берлин – неговият симфонизъм и творчество са били вдъхновение за младия Менделсон в неговите ранни симфонии за струнен оркестър. Огромно е било и влиянието на Бетовен и неговата 9та симфония, коятосе явява като шок за композиторите по това време – един връх в симфоничното творчество, към който няма какво повече да се добави. Повлиян от него, в кодата на 4 част на своята Шотландска симфония, Менделсон пресъздава звученето на мъжки хор – химнова мелодия, която се развива на степени и нараства, за да се излее в пищен финал, позитивен и светъл мажорен апотеоз.

Всъщност, конфликт се заявява още в началото – в 1-ва част след излагането на 1 тема изведнъж влиза ново темпо и създава контраст с последвалата минорна 2 тема. Този конфликт се завръща и в 4-та част, като един разказ за битка и победоносно шествие.

Менделсон е бил изключителен познавач на бароковата музика, което го довежда до неговите новаторски решения – например той използва бароковият похват „пикардийска терца“ – минорното произведение (каквато е неговата Шотландска симфония), завършва в позитивен и светъл мажор. Похватът всички части да се изпълняват без прекъсване, не е бил приет радушно, дори бил критикуван дълго време, но в последствие, композитори катоЛист и Щраус го използват в своите симфонични поеми. Шуман е бил силно повлиян от произведението, което личи в неговите симфонии №1 и №2.

Не по-малко сложен за изпълнение е и цигулковия концерт на Бетовен. В него много силно се изразява характера и темперамента на композитора, неговата чиста, пламенна любов, за която става ясно от писмата му към Елеонора фон Бройнинг, дъщеря на неговият първи меценат. Тази искреност и обич струи в семплите, кристално чисти и светли линии на музиката в този концерт, остър хумор и ирония и най-висшия смисъл на абсолютната любов.

Цигулковият концерт е сред най-монументалните произведения на Бетовен, форма със сложни развития. Втора и трета част се изпълняват без пауза между тях, а първата част е изключително дълга, написана като симфония със соло цигулка.

Маестро Алфредо Сорикети преди три дни дирижира в Австрия концерти в историческата зала на Моцартеум в Залцбург с виолончелиста Микаел Балас, победител в международния конкурс в Дубай. Дирижира с огромен успех и във Виена цигулковия концерт на Сибелиус и Шотландска симфония на Менделсон. Последните му ангажименти включват концерти в Италия и постановките на „Севилският бръснар“ и „Селска чест“ в операта на Чивитанова, Италия, където е музикален директор, в която постановка взима участие и баритона на Държавна опера Варна Пламен Димитров.
 
Алфредо Сорикети е художествен и музикален директор на Stagione Lirica Civitanova all’Opera и на Симфоничния оркестър «Пучини». Музикалното му обучение започва в Консерватория «Джоакино Росини» в Пезаро, където завършва с отличие пиано под ръководството на Джовани Валентини. Посещава майсторски класове при Серджо Фиорентино, учи композиция при Чезаре Челси и дирижиране при Донато Ренцети в Музикалната академия в Пескара и в Сиена - при Иля Мусин и Мюнг-Вун Чунг.
 
Преподава оркестрово дирижиране в различни майсторски класове, както симфоничен, така и оперен репертоар.
Дирижирал е в над двадесет страни в Америка, Европа и Азия в престижни концертни зали като: Златната зала в Musikverein във Виена, залите „Сметана“ и „Дворжак“ в Прага, la Herkulessaal di Monaco в Бавария, Академия Лист в Будапеща, Концертна зала Хачатурян в Ереван, Концертните зали в Пекин, Шанхай и Мексико Сити. Работи с филхармоничните оркестри на Франция, Южна Корея, Мексико, Унгария, Чехия, Мюнхен, Трир – Германия, Будапеща и други.
В Италия Алфредо Сорикети дирижира в Зала Верди в Милано, на Фестивала Nuova Consonanza в Рим, където записва за RAI 3, в оперните и симфоничните сезони на Международния оркестър на Италия, оркестър Magna – Гърция, оркестър Марке, Сан Ремо. През 2020 г. открива фестивала Armonie della Sera в Удине с Roma Tre оркестър, записвайки за RAI 3.
През 2009 г. основава „l’Orchestra e Coro del ’700 Italiano“, на който е художествен и музикален директор и с който се явява на множество фестивали и прави много записи. Тази успешна формация от музиканти през 2017 г., след необходимостта от разширяване на репертоара, променя името си, давайки живот на Orchestra Sinfonica Puccini.
През 2011 г. Сорикети основава Международния оперен конкурс „Анита Черкети“, на който е художествен ръководител, а през 2018 г. създава „Lirica Civitanova all’Opera“, с който преобръща музикалния живот в Civitanova Marche, Централна Италия.

От класиците Хайдн и Бетовен до романтика Сибелиус

Симфоничен концерт във Варнас диригент Павел Балев и солист Мариан Краев - цигулка

СЪБИТИЕТО

На 29 октомври 2022, 19.00, Държавна опера Варна, под диригентството на маестро Павел Балев, постоянен гост диригент на оперния театър, предстои Симфоничен концерт със солист Мариан Краев – цигулка. Програмата включва Увертюра „Егмонт“ от Бетовен, Концерт за цигулка и оркестър от Сибелиус и Симфония № 103 от Хайдн. Оркестър на Държавна опера Варна.

Павел Балев: Хайдн е за оркестрите, които искат да станат по-добри

Резултат, който при Малер е добър, при Хайдн много често не е достатъчен. Това означава, че Хайдн изисква още по-голяма прецизност, още по-голяма чистота на щрихи, артикулация, интонация, баланс. Всички най-малки детайли трябва да бъдат добре изработени. При Хайдн нищо не може да се скрие, докато при Малер или въобще при една голяма романтична музика – може. Това, което при големите романтици е достатъчно, не стига при класиците.

Исках на първо място да работя с оркестъра Хайдн, бащата на симфонизма, защото когато един оркестър може да свири добър Хайдн, тогава може да свири и много други автори. Но ако свири добре други автори, това съвсем не означава, че може да свири добре Хайдн. С намерението да развивам оркестъра именно с класически репертоар, който дава най-много на оркестъра, планирах в програмата симфония от Хайдн, още повече, че Хайдн отдавна не е свирен във Варна.

Извън Германия, Австрия и Швейцария, Хайдн се изпълнява рядко, защото традицията да се свири негова музика просто не е изградена. Рафинираният класицизъм на Хайдн изисква сериозна работа, отдаденост и дългосрочна стратегия. Хайдн не може да се подготви от днес за утре, искат се натрупвания. Той не е ефектен автор за диригенти, които обичат да блеснат със силен звук и бързи темпа. Не може да бъде шоу, защото поставя рамки, които не бива да се напускат и в този смисъл трябва да се подчиниш на стила и музиката му повече, отколкото при други автори. Хайдн е блестящ, иновативен, провокативен, пластичен, одухотворен, богат на идеи и през цялото време държи съзнанието на оркестъра и публиката будно.

Още от самото начало имах желанието да работя с оркестъра и Бетовен. При първата ни среща с Бетовен открих местата, на които трябва да се обърне повече внимание и затова включих в сегашния концерт увертюра „Егмонт“. Но освен да се овладее Бетовеновия стил, трябва да се търси разликата между звученето на Хайдн и Бетовен. Само по себе си това също е голяма задача. Радвам се, че оркестрантите приеха Хайдн много добре, особено когато усетиха как се променя звукът. Работим задълбочено и тон за тон усъвършенстваме интерпретацията. В Баден Баден съм имал сезон, в който по желание на оркестъра, всеки симфоничен концерт започваше съм симфония от Хайдн. Хайдн, както вече казах, е за оркестрите, които искат да станат по-добри.

А Сибелиус - Концерта за цигулка и оркестър - взех, като едно голямо романтично заглавие, с уговорката, че солист ще бъде не друг, а Мариан Краев. Мариан ми предложи за избор дълъг списък с концерти от своя репертоар, който включва почти всички известни концерти за цигулка. В крайна сметка прецених, че след като първото и последното заглавие в програмата – Бетовен и Хайдн - са класически, би било добре между тях да поставим един романтичен концерт. Така стигнахме до Сибелиус, който е един от най-прекрасните цигулкови концерти, много труден за акомпаниране и хубава задача както за диригента, така и за оркестъра. Разбрах също, че това произведение не е изпълнявано отдавна във Варна, тъй че ето повод да го поднесем отново на публиката. А Мариан със сигурност ще го изсвири превъзходно.

Мариан Краев: Соло цигулката витае като кралица над всичко останало

Концертът за цигулка на Сибелиус не получава веднага признание и става известен едва през втората половина на миналия век. В музикалната литература той се ползва с уникална популярност като най-изпълняваният концерт за цигулка.

В съзнанието на солиста, запознат с живота на Сибелиус, веднага изникват образи, които му помагат да изгради интерпретацията си. Съществуват и много ясни инструкции в музикалния текст, които насочват към прецизна презентация. Мога да си представя финландски пейзаж, който събужда асоции за безкрайна шир, сняг, буря, студ, лед, но и слънце, топлина, красота. Като изпълнител не винаги имаш предвид тези образи, но те със сигурност помагат.

Структурно концертът е изграден различно от класическия концерт за цигулка, като каденцията от първата част намира своето място в средата. Особеното в Концерта за цигулка на Сибелиус е, че соло цигулката витае като кралица над всичко останало, но оставя място за изява и на оркестъра, придавайки по този начин собствен характер на творбата. Всичко това създава прекрасен диалог.

Втората, изключително емоцинална част, преживява почти безкрайна кулминация. Няколко дисонанти или септимата като такава, която Сибелиус обича да използва, впечатляват с огромната си сила. Последната част на концерта се характеризира с ритмична рамка, която може да напомня конски галоп, а някои свързват този ритъм с танц на смъртта. Техническите пасажи често се редуват с кантилена, като принципно техническите изисквания към соло цигулковата партия са много високи.

Досега съм имал няколко участия в България като солист на Софийската филхармония под диригентството на маестро Мартин Пантелеев, на Пловдивската филхармония с моя скъп приятел маестро Павел Балев и като гост-концертмайстор на Радиооркестъра на БНР. Сега за мен е особено удоволствие да свиря във Варна, още повече че баща ми е бил виолист във Варненската филхармония през далечната 1968 г.

МАРИАН КРАЕВ

Роден в Айслебен, Германия, Мариан Краев има български произход. На 11-годишна възраст е вече ученик на уважавания преподавател по цигулка Клаус Хертел. През 1992 г. е приет като студент в класа на проф. Хертел в Консерваторията за музика и театър „Феликс Менделсон Бартолди” в Лайпциг. Участва в редица конкурси като през 1989 г. се класира на второ място в Международния конкурс по цигулка в Чехия и на първо място в конкурса на ГДР. Като победител на конкурса „Йохан Себастиан Бах“ в Лайпциг през 1990 г. е поканен за солист на турне в САЩ. Следва второ място в международния конкурс „Волфганг Маршнер“ през 1992 г. във Ваймар и четвърто място през 1996 г. на международния конкурс „Йохан Себастиан Бах“, както и специална награда за най-добра интерпретация на виртуозната композиция „Фантазията на Кармен“.

Паралелно с обучението си получава множество стипендии - от фондацията „Юрген Понто“ (1991-1994), „Вила Музика“ и от Оркестъра на Нойгевандхаус Лайпциг. Това подпомага соловите му изяви и прави възможни безбройните концерти, които изнася. С помоща на Академия „Херберт фон Караян“ получава двугодишен договор към Берлинската филхармония като първи цигулар. Заедно с оркестровата дейност в Берлинската филхармония, работи и като концертмайстор на Бохумските симфоници, Дрезденските филхармоници и симфоници и Опера Дрезден, Нюрнбергските симфоници, Радио оркестъра на Мюнхен и София, Симфоничния оркестър на Кордоба, Филхармонията на Аугсбург.

От 2002 г. Мариан Краев е концертмайстор на Мюнхенските симфоници. Работи с реномирания пианист Филип Антремонт. Изнася соло концерти с Берлинския симфоничен радиооркестър, Филхармонията на Десау, Филхармонията на Бранденбург, Филхармонията на Йена, на Дрезденските симфоници, Нюрнбергските симфоници, Филхармониците на Форцхайм, Софийската филхармония, Филхармонията на Хале, Филхармонията на Гьорлиц, Еуропера и Мюнхенските симфоници. В Театъра на Айзенах излиза на сцената като солист и диригент. Радио и телевизионни предавания документират творческия му път, както и CD записи с Концерт за цигулка в до мажор от Хайдн, романси на Бетовен и Концерт за цигулка на Йоханес Брамс.

52 ВАРНЕНЦИ ИЗТЕГЛИХА "ДАМА ПИКА"

Във флашмоба на Държавна опера Варна "Изтеглете "Дама Пика"!" печеливши карти изтеглиха 52 варненци, които са специално поканени на утрешния спектакъл на "Дама Пика" от Чайковски, дир. Павел Балев, реж. Вера Немирова, худ. Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова. 50 души ще гледат номинираната за "Кристална лира" 2022 на СБМТД постановка на Държавна опера Варна с промобилети по 15 лв, а Софка Симеонова и още една зрителка изтеглиха джакпота - безплатни двойни покани по 40 лв.

Картите "Дама Пика" раздаваше Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, заедно с балетни и оперни артисти от екипа на "Дама Пика". Този пръв опит в хазарта на Варненската опера документираха на площад "Независимост" БНТ, БТА, БНР и Яков Шустов. Обявеното слънчево затъмнение, явно некоординирано със Световния ден на операта, въобще не попречи на снимките за спомен и това несъмнено говори за силата на оперното изкуство над природните явления

 

ИЗТЕГЛЕТЕ „ДАМА ПИКА“ В СВЕТОВНИЯ ДЕН НА ОПЕРАТА

Държавна опера Варна честити Световния ден на операта с флашмоб

На 25 октомври 2022 г., 14.15, пл. „Независимост“, Варна, Държавна опера Варна ще отбележи Световния ден на операта с флашмоб под наслов „Изтеглете „Дама Пика“!“

Спектакълът ще се играе на следващия ден, 26 ноември, 19.00, Основна сцена, а на 28 ноември „Дама Пика“, номинирана за наградата „Кристална лира“ 2022 на СБМТД, ще представи Държавна опера Варна във Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора.

Световният ден на операта

Честването на Световния ден на операта е инициирано от професионалните организации Оpera Europa, Opera America и Opera Latinoamеrica, с подкрепата на ЮНЕСКО. Избрана е датата 25 октомври, рожден ден на композиторите Жорж Бизе и Йохан Щраус, създали едни от най-вълнуващите опери и оперети в световната музикална съкровищница. Идеята за празника се ражда на първия Световен оперен форум, организиран от Teatro Real Madrid през април 2018 г. „Ние се стремим към култура, която е както локална, така и глобална. Тя принадлежи на всички и включва всички. Операта е международен език, който ни свързва с ценностите на свободата и толерантността“, гласи етичната платформа на Световния ден на операта.

Изтеглете „Дама Пика“!

Държавна опера Варна честити Световния ден на операта на своята любима публика с флашмоб под наслов „Изтеглете „Дама Пика“!“ Участват оперни и балетни артисти от екипа на „Дама Пика“ от Чайковски, дир. Павел Балев, реж. Вера Немирова, худ. Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова. Постановката е номинирана за наградата „Кристална лира“ 2022 на Съюза на българските музикални и танцови дейци.

Картите ще раздава Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна – Държавна опера Варна и ДТ „Стоян Бъчваров“, а който от присъстващите изтегли печелившата карта „Дама Пика“, ще получи специална покана за спектакъла на „Дама Пика“ утре, 26 октомври, 19.00, Основна сцена. Печелившите карти в този усмихнат оперен хазарт са промобилети за 15 лв, а джакпотът - безплатни покани с по 2 места на цена 40 лв, ще се падне само на двама.

Мястото е пл.“Независимост“, часът - 14.15, денят – Световният ден на операта.

2 НОМИНАЦИИ „КРИСТАЛНА ЛИРА“ 2022 ЗА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

СБМТД обяви претендентите за своята награда „Кристална лира“ 2022, сред които в 2 категории е отличена и Държавна опера Варна. В категория „Постановъчен екип“ е номиниран екипът на операта „ДАМА ПИКА“ от Чайковски - диригент Павел Балев, режисьор Вера Немирова, художник Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова, премиера 26 юли 2022 г. в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2022.

В същата категория са посочени и постановъчните екипи на Държавна опера Русе за операта „Рицарски поход“ от Карл Волрат, премиера 12 юни 2022 г. и на Държавна опера Бургас за операта „Севилският бръснар“ от Джоакино Росини, премиера 8 октомври 2021 г.

VII МЕЖДУНАРОДЕН БАЛЕТЕН ФОРУМ - ВАРНА 2022

21 октомври – 1 декември

VII Международен балетен форум – Варна 2022 ще се проведе под знака на 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна от 21 октомври до 1 декември. Главният балетмайстор на Държавна опера Варна Сергей Бобров и неговият екип ще поднесат на почитателите на балетното изкуство избрани заглавия от репертоара на трупата, преди нейното заминаване през декември на традиционното 3-месечно турне във Великобритания. VII Международен балетен форум възобновява традицията балетните спектакли да се изпълняват не на запис, а с оркестър.

Стартът на 21 октомври с балета „Копелия“ по музика на Лео Делиб ще изненада с нова сценография и костюми по проект на дългогодишната художничка на Варненската опера Лора Маринова. До 3 ноември може да разгледате нейната впечатляваща ретроспективна изложба със сценография и живопис, експонирана в ГХГ „Борис Георгиев“. Лора Маринова работи не за пръв път върху този романтичен балет и новата му сценична реализация е поредното свидетелство за пристрастието й към балетното изкуство.

«ТРУБАДУР» С ДЕБЮТИ НА СВИЛЕН НИКОЛОВ И КОНЧЕТА ПЕПЕРЕ

19 октомври 2022, 19.00, Държавна опера Варна

 На 19 октомври 2022, 19.00, Основна сцена, екипът на Държавна опера Варна ще представи любимата опера на Верди «Трубадур», постановка на Кузман Попов, под диригентската палка на Кръстин Настев. В коронните роли от своя репертоар ще се изявят Валерий Георгиев – Манрико, Даниела Дякова – Азучена и Гео Чобанов – Ферандо, а баритонът Свилен Николов ще дебютира в ролята на Граф ди Луна. Също с дебют в ролята на Леонора ще посрещнем за пръв път във Варна Кончета Пепере от Италия, която музикалната критика високо оценява за „умението й да поддържа константни нива на емоционалното съпреживяване и безупречна техника“. Останалите персонажи ще пресъздадат: Галина Великова – Инес, Владислав Владимиров – Руиз, Людмил Петров – Стар Циганин, Анатоли Романов – Вестител. Оркестър и хор на Държавна опера Варна.  

«ТРУБАДУР» С ДЕБЮТИ НА КОНЧЕТА ПЕПЕРЕ И СВИЛЕН НИКОЛОВ

19 октомври 2022, 19.00, Основна сцена

На 19 октомври 2022, 19.00, Основна сцена, екипът на Държавна опера Варна ще представи любимата опера на Верди «Трубадур», постановка на Кузман Попов, под диригентската палка на Кръстин Настев. В коронните роли от своя репертоар ще се изявят Валерий Георгиев – Манрико, Даниела Дяакова – Азучена и Гео Чобанов – Ферандо, а «кадифеният баритон» на Варненската опера Свилен Николов ще дебютира в ролята на Граф ди Луна. Също с дебют в ролята на Леонора ще посрещнем за пръв път във Варна Кончета Пепере от Италия, която музикалната критика високо оценява за „умението й да поддържа константни нива на емоционалното съпреживяване и безупречна техника“. Останалите персонажи ще пресъздадат: Галина Великова – Инес, Владислав Владимиров – Руиз, Людмил Петров – Стар Циганин, Анатоли Романов – Вестител. Оркестър и хор на Държавна опера Варна.  

МЮЗИКЪЛЪТ "ГОЛЯМ" С ПРЕМИЕРА НА 24, ВМЕСТО НА 11 ОКТОМВРИ

Премиерата на мюзикъла „Голям“ на Варненската детско-юношеска опера, планирана за 11 октомври, се измества, по технически причини, на 24 октомври 2022. Закупените билети важат без презаверка.

Мюзикълът „ГОЛЯМ“ е композиран от Дейвид Шиър, либрето Джон Вайдман, текст на песните Ричард Малтби-Младши, въз основа на филма на Twentieth Century Fox "Голям" със сценаристи Гари Рос и Ан Спилбърг. Първоначално мюзикълът е поставен на Бродуей от Джеймс Б. Фрайдберг, Кенет Фелд, Марк Лорънс и Кенет Д. Грийнблат, в партньорство с Fao Schwarz - Пето Авеню.

Варненската премиера на "Голям" се реализира по договаряне с Музикален театър "Интернационал". Диригент постановчик Ганчо Ганчев, режисьор постановчик Димитър Ялнъзов, хормайстор и корепетитор Миглена Шишева, хореограф Станислава Томова – Съни, вокален педагог Бойка Василева, балетен педагог Бистра Бъчварова, театрален педагог Милена Кънева. Участват възпитаници на Варненската детско-юношеска опера и Оркестър на Държавна опера Варна.  Фотография Емилиян Ялъмов.

14 октомври – 3 ноември 2022, ГХГ „Борис Георгиев“ Варна

Откриване - 14 октомври, 18.00 часа

Изложбата на сценографката Лора Маринова, създала заедно със своя съпруг художник - декоратора Димитър Борисов забележителни сценографии и костюми за Варненската опера в продължение на 42 години, е есенният акцент 2022 в богатата програма за 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна. Подготвена в партньорство между ТМПЦ – Държавна опера Варна и ГХГ „Борис Георгиев“, изложбата ще продължи от 14 октомври до 3 ноември 2022 г. На откриването - 14 октомври 2022, 18.00, ГХГ, сценографията ще бъде представена от Виолета Тончева, а живописта - от Доротея Павлова.

Мащабната експозиция, разположена в три от залите на партнерния етаж на ГХГ, проследява в ретроспекция творчеството на артистичния и житейски тандем чрез 65 пана с избрани проекти и декори за костюми от различни постановки, сред които: операта „Брачната полица“ от Росини (1977), балетът „Ромео и Жулиета“ от Прокофиев (1978), оперите „Цар Калоян“ от П. Хаджиев (1978), „Евгений Онегин“ от Чайковски (1979), балетът “Ecce Homo” по музика на Бетовен и Пиацола (1980), оперетата „Прилепът“ от Й. Щраус (1981), „Просяшка опера“ от Б. Бритън (1982), „Дон Карлос“ от Верди (1984), „Травиата“ от Верди (1986), „Кармен“ от Бизе (1989), „Аида“ от Верди (1989, 1999), „Севилският бръснар“ от Росини (1990, 2007), „Любовен еликсир“ от Доницети (1993), „Риголето“ от Верди (1998), „Дон Карлос“ от Верди (2002), балетите „Доктор Живаго“ по Б. Пастернак (2007), „Пепеляшка“ от С. Прокофиев (2007), „Анна Каренина“ по Л. Толстой (2008) и още много други.

ВЕРА НЕМИРОВА С НОМИНАЦИЯ ЗА РЕЖИСЬОР НА 2021 ГОДИНА

Именитата българска режисьорка Вера Немирова, аплодирана на най-престижните оперни сцени, е номинирана за Режисьор на годината 2021. Номинацията е на влиятелното списание „Die Opernwelt”, което отразява творческата продукция на най-добрите оперни театри в света.

Високото отличие се присъжда на Вера Немирова за „чувствителната музикалност и респект към трансцендентността“ в нейния режисьорски прочит на операта „Дон Карлос“ от Дж. Верди в Sepmeroper Дрезден. Сценография Хайке Шееле, костюми Фрауке Шернау, светлинен дизайн Фабио Анточи, хореография Алтеа Каридо, драматург Кай Веслер, артистичен консултант Соня Немирова. Премиера 22 октомври 2021 г.

Заедно с Вера Немирова, сред номинираните за Режисьор на 2021 година са Кирил Серебренников, Петер Конвични и Щефан Херхайм.

Признанието за Вера Немирова е радостно събитие също за екипа на Държавна опера Варна, чийто постоянен гост режисьор е Вера Немирова. Аплодисменти и от България за Вера Немирова!

Петър Райчев, първият български тенор, покорил световните сцени, създава оперния театър в родния си град Варна през 1947 г.

 

В Световния ден на музиката 1 октомври 2022 г. скулптурния портрет на основоположника на Варненската опера, първият световноизвестен български тенор Петър Райчев (09.03.1887, Варна - 31.08.1960, София), зае своето достойно място на Сцена Ротонда. С премиерата на операта „Продадена невеста“ от Беджрих Сметана, с режисьор Петър Райчев и диригент Руслан Райчев, на 7 септември 1947 г. започва летоброенето на Варненската опера.

 

Вера Немирова: В момента моето театрално семейство е във Варна

ИНТЕРВЮ ЗА РОЖДЕН ДЕН

29 септември 2022 година. Честит рожден ден на Вера Немирова! Режисьор с международно признание и постоянен гост режисьор на Държавна опера Варна. В динамичния й творчески живот ангажиментите следват бързо един след друг и така се събраха няколко премиери преди кръглата годишнина. Нека да ги изброим.

Може би да спомена най-напред майсторския клас в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ с моцартова програма „В очакванена Моцарт“, която показахме в МФ „Моцартови празници“ в Правец. После оперният сезон 2021-2022 в Нюрнберг започна с „Кармен“ от Бизе и продължи в Дрезденската Земперопер с „Дон Карлос“ от Верди. Успяхме да го реализираме след дълго чакане, премиерата трябваше да излезе още през 2020 г., но пандемията попречи. През януари 2022 г. имах възстановка на „Дама Пика“ от Чайковски във Виенската Щатсопера, една постановка, която от 2007 г. не е слязла от афиша на оперния театър. Сега представихме „Дама Пика“ в чисто нов състав, на пулта с Валерий Гергиев и много интересни руски солисти от Мариински театър. Имах щастието да работя с тях, защото след войната, знаете, се наложиха ограничения.

После дойде варненската „Дама Пика“, оперната кулминация в юбилейния 75-ти сезон на Държавна опера Варна.

„Дама Пика“ във Варна поставих в нов прочит и с нова визия, предпремиерата изнесохме на Основна сцена, а премиерата беше в Летния театър, в рамките на ММФ „Варненско лято“. Следващото заглавие, върху което работих, беше „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус в Софийската опера и балет. Сега през октомври са планирани серия от представления, първото от които ще бъде на 13 октомври.  

1 октомври 2022 г., Международен ден на музиката

В Международния ден на музиката 1 октомври 2022 г., когато Държавна опера Варна вдига завеса за новия творчески сезон 2022-2023, бюст паметникът на легендарния Петър Райчев ще заеме достойно място в оперния театър, основан от него през 1947 г. Събитието бележи поредната кулминация в програмата за 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна.

 

На 1 октомври, 18.00, Сцена Ротонда, Международен ден на музиката, ще бъде тържествено открит скулптурният портрет на Петър Райчев (09.03.1887 – 30.08.1960) - първият световноизвестен български тенор, режисьор и педагог с изключителни заслуги към българското оперно изкуство, основоположник на оперния театър в родния си град Варна. На знаменателната дата 7 септември 1947 г. варненци посрещат възторжено първата премиера на новосформираната през април същата година Варненска народна опера „Продадена невеста“ от Б. Сметана, на която режисьор е първият главен художествен ръководител Петър Райчев, а диригент е Руслан Райчев, първият главен диригент на Варненската опера.  

Рейналдо Дроз от Венецуела, възпитаник на Райна Кабаиванска, стана категоричен победител в XII международен оперен конкурс „Анита Черкуети“ в Монтекозаро, Италия, съобщи Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, член на журито. Тя с радост припомня, че Рейналдо Дроз вече е познат на варненската публика от редица концерти и премиерни спектакли, посветени на 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна.

Втората награда на конкурса поделят Александра Метелева, Русия и Матео Манчини, Италия. Третото място заеха Светолик Белослюдов, Русия и Йонгджун Парк, Южна Корея. Наградата „Обещаващ млад певец“ отива при Олга Мелничук, Украйна. До финала на конкурса стигат Саюми Канеко (Япония), Албертина Дел Бо (Италия), Джесика Ричи (Италия), Ма Гуой (Китай).

TOP