Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

Първа Оперетна гала 2015 с диригент Стефан Бояджиев

 

На 22 януари от 18 часа предстои първият гала концерт за 2015-а г., който е посветен на оперетата. Интересът на публиката към този лек и забавен жанр, съчетаващ добро настроение, изящество и шик, известни мелодии и талантливи артисти, винаги е оправдан. На пулта този път ще застане младият и талантлив диригент на Държавна опера Варна Стефан Бояджиев, който е включил в програмата бисери на оперетното изкуство, сред които арии и ансамбли от творби на Й. Щраус, И. Калман, Ф. Лехар, Ж. Офенбах, Ф. Супе и др.

Участват оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна. Сред солистите блестят звездите на ДМБЦ ”Стефан Македонски” Олга Михайлова-Динова и Пеньо Пирозов и солистите на Държавна опера Варна Даниела Димова, Пламен Димитров, Лиляна Кондова, Пламен Долапчиев, Валерий Георгиев и др. Режисурата на концерта подготви главният режисьор на оперния театър Кузман Попов. 

Стефан Бояджиев - Диригент

Диригентът Стефан Бояджиев е роден във Варна. Започва да свири на пиано на шестгодишна възраст. През 1998 г. завършва НУИ „Добри Христов” в родния си град, специалност пиано.

През 1998 г. е приет в НМА „Панчо Владигеров” - София в Теоретико-композиторски и диригентски факултет, където през 2000 г. профилира хорово и оркестрово дирижиране. Освен концертите с Академичния симфоничен оркестър в НМА „Панчо Владигеров” е дирижирал още: Пазарджишки симфоничен оркестър (2002), Софийски духов оркестър (2002), Симфониета – Видин (2010, 2011, 2012), Старозагорска опера (2011). През 2008 г. специализира оперно-симфонично дирижиране в НБУ – София при Деян Павлов. През 2011 г. записва магистратура оркестрово дирижиране в АМТИИ – Пловдив при маестро Георги Димитров.

През изминалите почти две години, откакто е щатен диригент на Варненската опера, той реализира редица премиерни заглавия, подготвяйки хора, дирижира оперетата „Царицата на чардаша” и много опери, сред които „Луд гидия”, „Любовен еликсир”, „Трубадур”, също кантатата «Кармина Бурана».

Стефан Бояджиева поставя, заедно с режисьорката Сребрина Соколова, мюзикъла за деца «Алиса в страната на чудесата» от Александър Йосифов, а през ноември 2013 г. се изяви и като блестящ пианист с изпълнението на Втория концерт за пиано от Рахманинов с Варненската филхармония под диригентството на Светослав Борисов. Поради големия интерес на публиката, концертът бе повторен през януари 2014 г.

 
Гост солисти

Олга Михайлова-Динова

 

Сопраното Олга Михайлова-Динова завършва НМА „П. Владигеров“ през 1992 г. в класа по оперно пеене на проф. Сима Иванова. През същата година дебютира на сцената на Националната опера в ролята на Розина от „Севилския бръснар” на Росини.

 

През следващите  години изпълнява с успех централните роли от оперите „Така правят всички” и „Сватбата на Фигаро” от Моцарт, „Италианката в Алжир” от Росини, „Кармен” от Бизе, „Норма” от Белини, „Селска чест” от Маскани, „Трубадур” и „Дон Карлос” от Верди. Изявява се и в областта на оперетата и мюзикъла в спектаклите “Цигански барон” и „Прилепът“ от Й. Щраус, „Баядерка” от Калман, „Мис Сайгон” на Шьонберг, „Котки” от Уебър и „Уестсайдска история” от Бърнстейн.

Олга Михайлова–Динова е изнасяла множество камерни тематични концерти с музика от френски, испански, италиански, немски, руски и български композитори, както и съвременна класическа и популярна музика.

 

Певицата е изпълнявала мецосопрановите партии в редица кантатно-ораториални произведения, сред които „Матеус Пасион” и „Йоханес Пасион“ от Бах, „Месия“ от Хендел, „Реквием“ от Моцарт и др. Има многобройни записи в БНР и БНТ, а през 2009 г. издава самостоятелен компакт-диск с песни на Тодор Попов.

 

Олга Михайлова-Динова е чест гост на варненска сцена. Тя с успех е изпълнявала следните роли: Кармен от едноименната опера на Жорж Бизе, както в оперен, така и в балетния вариант, Принцеса Еболи в „Дон Карлос”, участие в концерт „Моление” – оратория по музика на академик Найден Андреев, участие в концерта „Hello Broadway”, Сантуца в „Селска чест”, Хана Главари от „Веселата вдовица” и др.

 

 

 

 

 

 

Пеньо Пирозов

 

Тенорът Пеньо Пирозов завършва НМА”Панчо Владигеров” след което е приет за солист-артист в НМТ ”Стефан Македонски”, където работи с проф. Светозар Донев и Руслан Райчев. Вокалната си техника през годините усъвършенства с имена като Никола Николов, Александрина Милчева и Анна Томова-Синтова. Специализира в Залцбург при проф. Борис Баков.

В репертоара си има над 10 централни оперетни и още толкова оперни роли. От 2001 г. досега участва във всички турнета на музикалния театър в Солун, Германия, Люксембург, Холандия, Австрия, Швейцария, Дания и Токио. През 2005 г. се включва в оперната продукция на агенция “Шлоте”. През сезон 2009-2010 дебютира на сцената на Софийска опера и балет в ролята на Херцога от „Риголето” и в европейската продукция на „Истинското постоянство” от Хайдн в ролята на граф Енрико. На сцената на Държавна опера Варна сме го аплодирали в „Риголето”, „Травиата” и „Луд гидия”.

 

 

 

ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА

Театрално-музикален продуцентски център Варна

Държавна опера Варна

68-и творчески сезон 2014-2015

 

Балет по музика на ПЬОТР ИЛИЧ ЧАЙКОВСКИ

По приказката на ЕРНСТ ТЕОДОР АМАДЕУС ХОФМАН „Лешникотрошачката и царят на мишките”

Предпремиера – 15, 16 декември 2014

Премиера – 19, 20 януари 2015

Постановъчен екип

Либрето, постановка и хореография СЕРГЕЙ БОБРОВ - з.а. на Русия

Оркестър на Държавна опера Варна
Диригент ВИЛИАНА ВЪЛЧЕВА

Асистент-хореографи ОЛЕСЯ АЛДОНИНА, ДЕМИД ЗИКОВ, НАТАЛИЯ БОБРОВА
Худ. ръководител на балета ЕКАТЕРИНА ЧЕШМЕДЖИЕВА
Репетитор ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА
Корепетитор РАДОСЛАВА КАРЕЕВА
Помощник-режисьор СИРМА ПАНЕВА

Действащи лица и изпълнители

Мари – ИЛИЯНА СЛАВОВА, ЕВГЕНИЯ МИНКОВА
Принц Лешникотрошач – ПАВЕЛ КИРЧЕВ, МАРТИН ЧИКАЛОВ
Дроселмайер – РУМЕН СТЕФАНОВ
Фриц, брат на Мари – ЕВГЕНИЯ МИНКОВА

Механични кукли – персонажи от „Приказка за твърдия орех”

Крал – ЕМИЛ НИКОЛОВ
Кралица – ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА
Принцеса Перлипат, тяхна дъщеря – НИЯ КОСТАДИНОВА
Кралица Мишилда – ДЕНКО СТОЯНОВ

Персонажи, оживяващи във фантастичния сън на Мари

Лешникотрошач, предводител на армията от оловни войници – ОГНЯН ИВАНОВ
Кралица Мишилда – РУМЕН СТЕФАНОВ
Малко мишле – ЕВГЕНИЯ МИНКОВА

Танци на куклите

Испански танц – РЕНЕТА МИХАЙЛОВА, КОНСТАНТИНУС КАРАВОС, ДАНИЕЛ ОБРЕШКОВ
Източен танц – ЛИЛИ ГЕОРГИЕВА
Китайски танц – ЕВГЕНИЯ МИНКОВА, МАРТИН ЧИКАЛОВ, ОГНЯН ОБРЕШКОВ
Руски танц – ГАЛИНА ВЕЛЧЕВА, НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ, ДЕНКО СТОЯНОВ
Френски танц (Пасторал) – ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА, ЕЛЕНА ДИМИТРОВА, МАРИЯ СТОЕВА
Мамаша Жигон – РУМЕН СТЕФАНОВ, НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ, ИЛИЯНА БОЖКОВА, НИЯ КОСТАДИНОВА, АДЕЛИНА БОЯДЖИЕВА, ЕЛЕНА ДИМИТРОВА

Деца-гости в дома на Дроселмайер, мишки, изпълнители в танците на куклите, финален валс, апотеоз – изпълняват артистите от балета при Даржавна опера Варна

„Репортаж за премиерата на "Лешникотрошачката" в БНТ 1, "Денят започва с култура": 

Проследете репортажа на Мартин Николов, излъчен в предаването "Денят започва с култура" на 20 януари 2015 г.
http://bnt.bg/part-of-show/premiera-na-baleta-leshnikotroshachkata-va-v-varnenskata-opera

 

 

19 и 20 януари 2015, 18 часа

Авторски спектакъл на з.а. на Русия Сергей Бобров Оркестър на Държавна опера варна с диригент Вилиана Вълчева

В главните роли Илияна Славова (Мари), Павел Кирчев (Принц), Румен Стефанов (Дроселмаер)

Държавна опера Варна открива 2015-а година на 19 и 20 януари от 18 часа с премиерата на балета „Лешникотрошачката” от П. И. Чайковски, либрето, постановка и хореография з. а. на Русия Сергей Бобров, главен балетмайстор на оперния театър в морския град. Солистичните роли са поверени на Румен Стефанов (Дроселмаер), Илияна Славова (Мари) и Павел Кирчев (Принц). Aсистенти Демид Зиков, Олеся Алдонина, Наталия Боброва, худ. Ръководител на балета Екатерина Чешмеджиева, репетитор Гергана Георгиева, корепетитор Радослоаа Кареева, помощник-режисьор Сирма Панева.

На сцената в различни роли танцуват още Евгения Минкова, Мартин Чикалов, Денко Стоянов, Ренета Михайлова, Николай Димитров, Лили Георгиева, Константинос Каравос, Ния Костадинова, Галина Велчева, , Илияна Божкова, Даниел Обрешков, Огнян Обрешков, , Веселина Иванова, Елена Димитрова, Мария Стоева, Аделина Бояджиева.

След декемврийската предпремиера варненската „Лешникотрошачка” гостува в началото на януари в в луксозния планински курорт Банско, където бе аплодирана от българска и международна публика.

На предстоящите на 19 и 20 януари премиерни спектакли на „Лешникотрошачката” ще свири оркестърът на Държавна опера Варна, под диригентството на Вилиана Вълчева.

Пътят на „Лешникотрошачката”

„Лешникотрошачката” (Щелкунчик р., The Nutcracker– англ.) е балет в две действия по музика на Пьотр Илич Чайковски и либрето на Мариус Петипа върху приказката на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”. Премиерата на първата постановка на Л. Иванов, обединена с операта „Йоланта”, се състояла в Мариински театър в Санкт Петербург на 18 декември 1892 г. «Лешникотрошачката” и „Йоланта” са последните две произведения на Чайковски за музикалния театър, неговото духовно завещание да съхраним чистите пориви на детството.

Въпреки провала на първата премиера, днес „Лешникотрошачката” се радва на огромна популярност. От средата на XX век насам, балетът е едно от предпочитаните произведения, които престижните световни сцени поднасят на своите зрители за Коледа и Нова година.

В Болшой театър първият прочит е на А. Горский (1919), също там Ю. Григорович прави първата си „Лешникотрошачка” (1966), И. Белский поставя балета в Ленинградски Малий театър по сценография на М. Петипа (1969) и така във времето непрекъснато се множат руските постановки на вълшебната балетна приказка. 

Извън Русия първата постановка е на М. Фроман в Миланската скала (1938), Дж. Баланчин предлага своя версия в New York City Ballet (1954), a M. Баришников в America Balley Theatre (1976). Морис Бежар, както и други известни хореографи от различни страни се занимават с „Лешникотрошачката”, но най-много са интерпретациите на известни руски балетни творци.

Хореограф-постановчикът Сергей Бобров: Една красива носталгия

State Opera Varna - January 2015

 

19, 20 January, Monday, Tuesday, 6 pm

THE NUTCRACKER - PREMIERE

Ballet by P. I. Tchaikovsky

Director & Choreographer Sergey Bobrov- Russia

Conductor Viliana Valtcheva

 

21 January, Wednesday, 6 pm

The wizard of Oz

Musical by Harold Arlen
Conductier Gancho Ganchev

Director Kostadin Bandutov

Stage Design Todor Ignatov

Choreographer Konstantin Iliev

With the participation of Varna Youth Opera

 

22 January, Thursday, 6 pm

OPERETTA GALA

Conductor Stefan Boyadzhiev

Director Kuzman Popov

Orchestra, choir and ballet by State Opera Varna 
Soloists Olga Mihaylova-Dinova, Penyo Pirozov, Plamen Dimitrov, Silviya Angelova, Lilyana Kondova

 

26 January, Monday, 6 pm

MUSICAL GALA

Conductor Yuli Damyanov

Director Mario Nikolov

Choreographer Svetlin Ivelinov

Musical hits from "The Lion King," "Beauty and the Beast," "Les Miserables", “My Fair Lady” etc.

With the special participation of  Vassil Petrov, leading soloists of National Music Theatre Mario Nikolov, Alexander Mutafchiyski, Georgi Handzhiev and of  State Opera Varna Daniela Dimova, Svilen Nikolov, Silviya Angelova, Lilyana Kondova, Ina Petrova

 

29 January, Thursday, 6 pm TOSCA Opera by Giacomo Puccini Conductor Borislav Ivanov Director Kuzman Popov Starring  Dimitrinka Raycheva - Floria Tosca, Kaludi Kaludov – Mario Cavaradossi, Plamen Dimitrov - Baron Scarpia, Eugeniy Stanimirov – Angelotti, Rossen Rangelov – Sagrestano, Sciarrone, Stoyan Findzhikov – Spoletta and others

 

 

30 January, Friday,  6 pm

BALLET CONCERT

Starring students at Dobri HristovNational SchoolOf Arts

 

 

Bookings and tickets: tel. (+359 52) 66 50 20; 66 50 22; 052 66 96 52

tickets@operavarna.bg

www.opera.tmpcvarna.com

Box-office, working hours

Monday– Sunday

10:00-13:00; 14:00-19:00  

 

 

Януарски гастрол на Държавна опера Варна в Банско

 

Илияна Славова – Мари и Павел Кирчев - Принц Лешникотрошач в ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА

 

Държавна опера Варна при Театрално-музикалния продуцентски център започва новата 2015 година с гастрол в най-добрия български зимен курорт Банско.

В залата на Народно читалище "Никола Вапцаров” гражданите и гостите на града от страната и чужбина ще могат да видят двете най-нови варненски постановки - красивата балетна приказка "Лешникотрошачката" по музика на П. И. Чайковски и уникалната опера-балет „Carmen Dance” по музика на Жорж Бизе.

Постановчик и хореограф на двете заглавия е главният балетмайстор на морския оперен театър, з.а. на Русия Сергей Бобров.

Поради големия зрителски интерес представленията на "Лешникотрошачката" на 5 и 6 януари ще бъдат три.

На 8, 9 и 10 януари следват още 3 спектакъла на „Carmen Dance” с оперни и балетни солисти на Държавна опера Варна, както и с участието на водещи балетисти от Държавния театър за опера и балет в Красноярск.

 

Прочетете повече:

КАРМЕН ДАНС | CARMEN DANCE

ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА

„Лешникотрошачката” през погледа на Сергей Бобров, Илияна Славова и Олеся Алдонина

„Лешникотрошачката” на з.а. на Русия Сергей Бобров – предпредпремиера на XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014

„Лешникотрошачката” – една красива носталгия

„Carmen Dance” - Уникална постановка с оркестър, хор, оперни и балетни солисти

Сергей Бобров: Хореографията е слово, което изразяваш не с дума, а с танц

„Кармен” завинаги! 

Bansko ski resort to host six performances of the Varna State Opera in January

 

 

Изненадите на Бала на артиста – Варна 2014

 

Третото издание на Бала на артиста 2014 се състоя, както впрочем и миналогодишното, на 21 декември. Съвпадението беше колкото случайно, толкова и многозначително. Във всеки случай с положителен знак.

И така, артисти, музиканти, архитекти, дизайнери, художници, журналисти, фотографи, арт мениджъри, почитатели на изкуството и прочие съмишленици от артистична бохема на Варна се събраха в уречения час във фоайетата и ротондата на Основна сцена на Театрално-музикален продуцентски център Варна, за да вдигнат наздравици за старата и за новата година.
Куверти се търсеха до последния момент и нито един, пожелал да стане част от нароченото за аристократично занимание, не остана отвън театъра.

Още с пристигането си, мнозина веднага се възползваха от възможностите, които предлагаше Балното ателие и преобразени в сценичните костюми на герои от постановки на ДТ „Стоян Бъчваров” и Държавна опера Варна влязоха в образ със съответното чувство за отговорност.

 

Изненадите на Бала на артиста – Варна 2014Блестящ пример в това отношение даде водещият Кирил Аспарухов, който до такава степен се срасна с костюма на Краля от Шекспировата „Мяра за мяра”, че се обяви за Крал и на бала. Не отстъпи от тази си роля, въпреки забележката на „назначената” от него Кралица на бала, директорката на ТМПЦ Даниела Димова, че кралската титла по право се пада на председателя на Дружеството на архитектите, арх. Димитър Стефанов, основен съорганизатор на артистичното събитие.

Този внезапен кадрови спор обаче много лесно се разреши, тъй като арх. Стефанов охотно прие да изпълни и ролята на Кардинала, подразбира се, Ришельо – също достатъчно значима фигура :)

 

Естественият акцент на бала безспорно беше модното ревю на известния варненски бутик „La SPOSA” с главен дизайнер Соня Ангътян. Неотдавна манекенките на „La SPOSA” направиха специална фотосесия на новата си колекция в сецесионовия интериор на Варненския театър. Някои от тези официални тоалети бяха представени и на Бала на артиста, но за всеобща изненада в ролята на манекенки се появиха съвсем други дами – не по-малко очарователни и красиви, но с различна биография.

На модния подиум, представени от пиарката на ТМПЦ и асистентка на Краля на бала Виолета Тончева, дефилираха с апломб - сякаш непрекъснато са го правили! - оперните артистки Даниела Димова, Вяра Железова и Лиляна Кондова – все сопрани, забележете , оперната режисьорка Сребрина Соколова, икономистката Антония Евтимова – координатор на Центъра за иновация и развитие при Икономически университет Варна и Йоана Атанасова, завършила т.г. архитектура във ВСУ „Черноризец Храбър”. Всички те привнесоха в модното събитие една особена интелектуална елегантност, оценена по достойнство както от зрителите, така и от професионалните модисти.

Изненадите на Бала на артиста – Варна 2014 По-нататък, в конкурса за влизане в образ, компетентно жури от тримата актьори на Варненския драматичен театър Нено Койнарски, Стефан Додуров и Теодор Папазов, заклето в безпристрастност, отсъди справедливо първа награда на Котарака в чизми – Кристиян. Синът на известното медийно-музикално семейство Мария и Доно Цветкови впечатли с артистичност, непосредственост, комуникативност и липса на всякаква сценична треска. Поздравления за родителите!

 

Освен него, аплодисменти заслужиха Оловният войник, Шахиншахът, няколкото принцеси, херцогини и въобще всички костюмирани.
До среднощ имаше музика, танци, кулинарни удоволствия и настроение, както всички очакваха. На бал като на бал, ако трябва да перифразираме известната поговорка на французите, които май бяха измислили и самия бал като един изискан начин за забавление :)

 

Виолета Тончева

 

Сбогуваме се с художника Ангел Атанасов

 
3 декември 1921 – 22 декември 2014

Сбогуваме се с художника Ангел АтанасовНа 93-годишна възраст почина известният български маринист и сценограф на Варненската опера, в продължение на повече от 30 години,  Ангел Атанасов. Опелото ще се извърши на 23 декември от 12 часа в храма „Свети Николай”, погребението ще се извърши в парка на с. Тополи в 13 часа.
Ангел Атанасов е роден на 3 декември 1921 г. в Хасково.

До 1953 г. следва в НХА в класа на Ненко Балкански и Георги Атанасов. До 1959 г. учи театрална живопис в Московската Художествена академия. Повече от 30 години е сценограф на Варненската опера. Носител на Орден „Кирил и Методий – I степен“, два пъти носител на най-високото отличие на нашия град НАГРАДА ВАРНА, Почетен гражданин на Варна и носител на платинения ключ на града.

Художникът се установява във Варна през 50-те години на ХХ век. Любовта му към морето обаче датира още от 1942 г., когато като войник идва в Галата на стрелби и оттогава морето се превръща в основна тема на неговата живопис. Като свои учители в тази област посочва художниците Вичо Иванов, Ненко Балкански, Стефан Калудов и Георги Баев – все признати майстори на четката.

„Море се рисува много трудно, присъствието на вълна на платното не означава, че си нарисувал море, защото морето е и самият бряг... За мен изкуството трябва да бъде концентрация на оптимизъм и жизнелюбие“,

казва в едно интервю художникът и тази негова концепция отразява цялото му огромно творчество, богато с морски сюжети, пейзажи от Копривщица, балетни сцени, голо женско тяло.

Ангел Атанасов или Бай Ачо, както с любов го наричаха всички, които го познават, рисуваше всеки ден, когато имаше възможност, в ателието си в Дома на художника, после идваше в театъра, за да се се види с приятели и неговото достолепно лично и художническо присъствие беше част от артистичния пейзаж на морския град.

Неговите картини придаваха стойност на всяка обща изява на Съюза на художниците. Сред варненските галерии, които неведнъж представяха с неговото творчество, със специалното си отношение през последните години се открои галерия Арт Маркони.

Варненската културна общественост ще запомни Ангел Атанасов с майсторството му на голям художник, с умението да разказва интересни истории от дългогодишния си живот, срещнал го с други значими имена в изкуството и с щедростта на човек, който знаеше как да прави добро.

 

АФИШ ЯНУАРИ 2015

 

Януари 2015 - Афиш Държавна опера - Варна

 

ЗЛАТНА ЛИРА за 30-те възходящи творчески години на Вяра Железова

Вяра Железова - Кармен

С култовата постановка „Carmen Dance” на главния балетмайстор на Държавна опера Варна, з. а. на Русия Сергей Бобров, ще завърши на 22 и 23 декември творческата 2014 г. на Държавна опера Варна. Нещо повече, с последния спектакъл на 23 декември ще отбележим успешната 30-годишна сценична дейност на мецосопраното Вяра Железова. Ще я аплодираме в любимата й роля на Кармен, с която тя е спечелила много приятели на българското оперно изкуство у нас и по света.

В оригиналната опера-балет, освен балетни артисти, под палката на младата диригентка Вилиана Вълчева, участват също оркестър, хор и солисти на Държавна опера Варна, под режисурата на Кузман Попов. В горещия любовен триъгълник, гениално пресъздаден в музиката на Жорж Бизе, на Вяра Железова ще партнират солистите на Държавна опера Варна Валерий Георгиев (Дон Хозе), Пламен Димитров (Ескамилио) и Линка Стоянова (Микаела).

Същите главни персонажи ще пресъздадат балетните артисти на Държавна опера Варна Евгения Минкова (Кармен), Павел Кирчев (Дон Хозе), Румен Стефанов (Ескамилио), Илияна Славова (Микаела).

В двете действия на „Carmen Dance” образът на Кармен се развива многопланово, със средствата едновременно на оперното и на балетното изкуство. Оперните солисти се превъплъщават в своите герои на необичайна територия, неочаквано появявайки се ту в една, ту в друга от четирите ложи на партера и първи балкон. В същото време на сцената танцуват балетните артисти и този художествен паралел, подсилен от ефектните костюми, оказва изключително въздействие върху публиката.

Точно както го е предвидил Сергей Бобров: „За да има успех дадена постановка, трябва да се избере най-напред подходящо популярно заглавие, което след това вълнуващо да разкаже своята история със средставата на музиката и танца. „Кармен” от Бизе е точно такава творба с драматични взаимоотношения, които аз съм подплатил с класическа хореография, пречупена през призмата на съвременния поглед.” 

Що се отнася до пеещата Кармен, изглежда невероятно, че Вяра Железова - тази нежна, крехка и красива жена, има вече 30 творчески години за гърба си! Рецептата вероятно се крие в безрезервната й любов към оперното изкуство, всеотдайността и чувството за отговорност към дарбата, която й е отредена.

Завършила Музикалното училище във Варна и НМА „Проф. Панчо Владигеров” при проф. Елка Киселова, проф. Илка Попова и проф. Павел Герджиков, Вяра Железова участва още като студентка в Учебния оперен театър.

Във втори курс изпълнява Фьокла от „Женитба” на Мусоргски и това е първата й роля. Следват Графинята от "Дъщерята на полка" от Доницети, Розина и Берта от "Севилският бръснар" на Росини и Баба Дуда от операта "Запустялата воденица" на маестро Георги Атанасов. В периода 1984-1986 г. завършва майсторски клас по камерна музика към академията.

Като студентка, в продължение на четири години пее в първото академично трио в България – трио "София", което с репертоар от над 110 песни изпълнява стотици концерти на година в страната, заедно с едни от най-известните артисти и певци от всички жанрове в България, пътува на турнета в Русия, Полша, Унгария, Кипър, Афганистан. От 1984 до 1994 г.

С маестро Деян Павлов и музиката на Виена

 

XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014

Деян Павлов - Диригент

Стана традиция в навечерието на светлите рождественски празници Държавна опера Варна да поднася на варненската публика Симфоничен  концерт със специална програма с виенски привкус от времето на голямата музикална фамилия Щраус.

Миналата година билетите свършиха много бързо и се наложи в последния момент да търсим дата за още един концерт. Затова тази година от самото начало планирахме два концерта на 18 и 19 декември. Отново под вещата диригентска палка на маестро Деян Павлов, който умее като никой друг да събира сцената и публиката в една обща територия за случването на празника.

Със своите любопитни истории около написването на творбите, остроумни коментари и подкани към публиката за съучастие в лидерската роля на диригента, той създава незабравимо преживяване, подобно на прословутите виенски концерти в началото на всяка нова година. С други думи - във Варна като във Виена!

С музикални фоерверки от известните Щраусови валсове: “Виенска кръв”, “Персийски марш”, „Рози от юг”, „Ти и ти” от „Прилепът”, полките „Кукувицата”, „Бърза полка”, „Френска полка Шампанско, “Гръм и мълнии” и още, и още, без да забравяме онзи бляскав «Радецки марш».

Деян Павлов е завършил НМА “Проф. Панчо Владигеров” при професорите Георги Робев (хорово дирижиране), Васил Казанджиев (симфонично дирижиране), Борис Хинчев и Иван Вулпе (оперно дирижиране). Специализирал е в майсторските класове на професорите Карл Остерайхер (1986, 1988), Хайнц Рьогнер (1989, 1990), Иля Мусин (1991).

Деян Павлов е дирижирал почти всички опери и оркестри в България. Концертирал е в Германия, Англия, Гърция. От 1988 г. е редовен участник във всички престижни музикални фестивали в България, както и в Гърция, Румъния, Испания, Германия и Швейцария. Издал е множество компактдискове. Има много записи за български, испански и румънски национални радиостанции и телевизии.

Регулярно прави записи за филмова и друга съвременна музика за различни продуцентски къщи. Музика към филми, записана от него, е отличена с награди "Сезар" (2001, 2004), номинация за “Оскар” (2006) и номинация за “Златна Палма” (2007).

Първите награди ФЕНИКС на Държавна опера Варна

 

Първите награди ФЕНИКС на Държавна опера Варна

 

 

 

На 15 декември, в рамките на XV Kоледен музикален фестивал, за пръв път ще бъде връчена наградата ФЕНИКС на Държавна опера Варна при Тетрално-музикалния продуцентски център в морския град.

Изящната статуетка от специално синьо стъкло, изобразяваща крилете на феникс, е изработена със съдействието на НПО „Варна Дизайн Форум”, с председател проф. д-р арх. Росица Никифорова, по проект на младия варненски архитект Христо Топчиев.

Продължавайки традицията на българските награди в областта на музикалните и танцови изкуства КРИСТАЛНА ЛИРА на СБМТД, с наградата ФЕНИКС ще бъдат удостоявани институции и личности, подкрепили с дейността и високите си творчески постижения културния институт. 

Директорът на ТМПЦ Даниела Димова ще поднесе първите статуетки ФЕНИКС, придружени с грамота за съпричастие и подкрепа на Държавна опера Варна и Опера в Летния театър 2014, на тържествена церемония преди предпремиерата на балета „Лешникотрошачката” от Чайковски – авторски спектакъл на з.а. на Русия Сергей Бобров. Нейни асистенти ще бъдат балетните артисти, които изпълняват главните роли - Илияна Славова – Мари и Павел Кирчев – Принцът.

С награда ФЕНИКС 2014 се удостояват генералният спонсор на Опера в Летния театър Алфа Банк, основният партньор Община Варна, спонсорите Гранд хотел Варна, Св. Св. Константин и Елена, Грифид Хотели и музиковеда Юлияна Караатанасова.  

 

 

 

 

 

 

 

Младите варненски художници Зорница Дончева и Стоян Георгиев поднесоха дарение на Театрално-музикален продуцентски център Варна, в лицето на директора на културния институт Даниела Димова. Това е тяхна панорамна картина, изобразяваща емблематичната сграда на Варненския театър в контекста на площад „Независимост”. 

Двамата са магистри по инженерен дизайн от Технически университет Варна, той е завършил художествена паралелка в НУИ „Добри Христов”, тя Техникума по облекло във Варна. В продължение на 7 години специализират като асистенти на художника Атос Фачинкани в град Сирмиони на езерото Лаго ди Гарда в Северна Италия, недалеч от Верона.

Там усвояват една по-различна от обичайните техники на рисуване, при която четката се полага като ветрило. Вследствие на това се получава специален релеф, цветовете стават по-ярки и по-чисти, на пръв поглед дори шокират, а картината като цяло изглежда по-жива. Ако трябва да се търси мястото на този подход сред теченията в изкуството, той би могъл да бъде поставен някъде между наивизма и импресионизма. В Италия го определят като постимпресионистичен.

Зорница и Стоян разказват още, че напразно са се притеснявали как ще бъде възприето изкуството им в България. Доказват го успешните им 5 изложби, които в продължение на една година, откакто са се завърнали в България, са направили във Варна, София и Балчик.

 

з.а. на Русия Сегей Бобров

 

В търсене на истинския Чайковски

Не може да не харесваш „Лешникотрошачката”, както не може да не харесваш и приказката на Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”, върху която Чайковски създава своя шедьовър. Всъщност това е не само последният балет на великия композитор, но и единственият Рождественски балет в световната музикална съкровищница. Неизменна част от духа на големия християнски празник, „Лешникотрошачката” е символ на възможността да се променим за добро.

Докато традиционните постановки на балета не се придържат особено към Хофман, моят прочит – напротив, се стреми да се доближи до него. В този смисъл варненската ми постановка е напълно оригинална.

Връщането към първоизвора, в търсене на истинския Чайковски, е красиво и вдъхновяващо предизвикателство, идеята, която следвам. Да следват своите мечти и никога да не се отказват от тях – това пожелавам на децата и на всички, които не са забравили, че са били деца.

Сергей Бобров – хореограф-постановчик, з. а. на Русия

Илияна Славова – Мари

 

Мари е любимата ми роля

„Лешникотрошачката” е любимият ми балет, а Мари е любимата ми роля. Щастлива съм, че имам възможността да танцувам в спектакъла на Сергей Бобров и да пресъздам образа на главната героиня.

Музиката на Чайковски ме грабва, вълнува ме, усещам я близо до себе си. Моята Мари сънува прекрасен сън, в който изживява мечтите си, подобно на всички деца, които вярват, че по Коледа стават чудеса. Възрастните може и да не си признават, но тайно се надяват на същото.

Ето защо „Лешникотрошачката” е нашата вечна вълшебна приказка – приказка за доброто, което заслужаваме и очакваме.

 

Илияна Славова – Мари

 

Олеся Алдонина – асистент-хореограф

 

Отвъд всекидневието

И аз обичам Мари, танцувала съм я неведнъж. Тя попада в един приказен свят, в който всичко е различно и вълшебствата нямат край. Кое момиче не си мечтае за подобно преживяване?

А когато една балерина успее да се потопи с всичките си сетива в невероятния свят на „Лешникотрошачката”, то нейното вълнение няма как да не се предаде и на зрителите. Балетната трупа работи с огромно желание и проповдигнат дух, за да се получи един пълноценен спектакъл.

Очакваме зрителите да ни се доверят, за да ги пренесем отвъд всекидневието в един по-щастлив свят.

 

Олеся Алдонина – асистент-хореограф

 

 

 

БАЛ НА АРТИСТА – ВАРНА 2014

П О К А Н А

Теaтрално-музикален продуцентски център Варна
Съюз на архитектите в България – Дружество Варна
организират

БАЛ  НА АРТИСТА – ВАРНА 2014

Трето издание

БАЛ  НА АРТИСТА – ВАРНА 2014

 
Кога - 21 декември 2014, 19.00

Къде - Основна сцена на ТМПЦ Варна, фоайета партер, първи и втори балкон, ротонда

С кого – артисти, музиканти, архитекти, дизайнери, художници, журналисти, фотографи, арт мениджъри, почитатели на изкуството 

 

Сребрина Соколова - режисьор

 

Мюзикълът на Държавна опера Варна „Алиса в страната на чудесата” от Александър Йосифов, успешна първа постановка на Сребрина Соколова, диригент Стефан Бояджиев, сценограф Ралица Русенова, костюмограф Елена Иванова, се завърна с Почетна грамота от Стара Загора.

 

Спектакълът бе представен на 3 декември 2014 на сцената на Държавна опера Стара Загора в рамките на 45-то издание на Фестивала на оперното и балетно изкуство, в който участваха всички оперни театри в България.

 

"Спазихме традицията на нашия спектакъл, зрителите да бъдат посрещани в страната на чудесата от облечени в красиви сценични костюми разпоредители. Вдъхновено играха варненските артисти - Лиляна Кондова в главната роля, Надежда Радкова, Александър Панайотов, Николай Димитров, Ростислав Байрактаров, Христо Ганевски и всички останали.

 

 Те успяха да спечелят младата публика с интерактивна игра, замислена и изчислена по времетраене според особеностите на детската психология.

Държа да съобразявам всеки спектакъл с конкретната възрастова група в залата, така че  предварителното запознаване с аудиторията, обсъждането и мотивацията на артистите, са съществена част от моята работа преди всеки спектакъл",

разказва младата режисьорка.

„Поощрявам артистите да внасят свои идеи или скечове в интерпретацията на образите, за да бъдат постоянно нащрек, да не свикват с някакви заучени поведенчески модели, да са винаги свежи и интересни на себе си, а оттам и на зрителите. Този подход се оказва работещ  от мартенската премиера до днес и ние всички много се забавляваме непрекъснато да обогатяваме вълшебното пътешествие на нашата „Алиса в страната на чудесата”, обобщава Сребрина Соколова.

Тя очаква с нетърпение да прочете есетата върху варненската Алиса, които са се заели да напишат група ученици от Стара Загора, посетили спектакъла.

 

Поради изключителния зрителски интерес към концертите на „Тримата тенори” на 8 и 10 декември, в рамките на XV Коледен музикален фестивал 2014, ТМПЦ – Държавна опера Варна пуска в продажба от утре, 6 декември, допълнително по 50 билета за правостоящи на цена 8 лв.

Концертите на „Уникалните гласове” Борис Луков – солист на Държавна опера Варна, Веселин Вачев и Георги Петров, със Симфоничния оркестър на оперния театър, ще дирижира Страцимир Павлов.

Работно време билетна каса Основна сцена  (тел.: 052 665 022) и билетна каса Сцена Филиал (052 612 998) всеки ден 10.00-13.00 и 14.00-19.00; Резервации и продажба на билети – 052 665 020; 052 650 666 и E-mail tickets@operavarna.bg, www.opera.tmpcvarna.com
 

ХV Коледен музикален фестивал – Варна 2014

Ирина Жекова - Джилда

 

На 9 декември, в рамките на ХV Коледен музикален фестивал, на оперната сцена във Варна ще се играе шедьовърът на Джузепе Верди «Риголето», гост-диригент Станислав Ушев, режисьор Кузман Попов.

В ролята на Риголето публиката ще има удоволствието да се наслади на изкуството на един от талантливите български баритони Пламен Димитров като Риголето - една от коронните му роли, подплатена с вокална прецизност и широк драматичен диапазон.

Младият солист на Държавна опера Варна, който е желан гост в Софийска опера и балет, както и в престижни оперни театри в Европа, Япония и другаде, само през последните няколко месеца защити с блестящи дебюти и знаковите баритонови партии на Жерар в „Андре Шение” от Умберто Джордано и Яго в „Отело” на Джузепе Верди.  

В ролята на безнравствения Херцог ще се представи друг млад солист на Варненската опера Валерий Георгиев, който също подготвя роля след роля от теноровия репертоар. Заедно с Пламен Димитров през ноември дебютира успешно в ролята на Андре Шение от едноименната опера на У. Джордано.

Аплодираме го още като Алфред от „Травиата”, Херцога от „Риголето”, Неморино от „Любовен еликсир”, Манрико от „Трубадур”, Туридо от „Селска чест”, Граф Ори в „Граф Ори”, Фентон от „Фалстаф”, Канио от „Палячи” на Леонкавало, Граф Данило от „Веселата вдовица” и др. 

Дъщерята на Риголето Джилда ще представи солистката на Държавна опера Варна Ирина Жекова, която редовно участва в спектакли и на Софийска опера и балет, има също своите успехи на сцени извън България.

 

Още на великолепния дебют на младото сопрано в ролята на Джилда на XI Коледен музикален фестивал преди 4 години във Варна пролича, че това ще стане една от коронните й роли.

Оттогава досега Ирина Жекова така ярко обогати образа на нежната и сякаш беззащитна, но същевременно силна с любовта си, девойка, че интерпретацията й във вокално и артистично отношение създава усещането за съвършенство.

В останалите роли ще видим Евгений Станимиров (Спарафучил), Силвия Ангелова (Мадалена), Гео Чобанов (Монтероне), Георги Койчев (Маруло), Даниела Рабчева (Джована) и др.

 

 

 

 

 

„Лешникотрошачката” на з.а. на Русия Сегей Бобров – премиера на XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014

 

XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014 ще прикове вниманието на 15 и 16 декември със своята предпредпремиера на „Лешникотрошачката” от П. И. Чайковски, постановка и хореография на един от големите съвременни балетни творци Сергей Бобров - з.а. на Русия, артистичен директор на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и от този сезон главен балетмайстор на Държавна опера Варна.

„Лешникотрошачката” (Щелкунчик р., The Nutcracker– англ.) е балет в две действия по музика на Пьотр Илич Чайковски и либрето на Мариус Петипа върху приказката на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”. Премиерата на първата постановка на Л. Иванов, обединена с операта „Йоланта”, се състояла в Мариински театър в Санкт Петербург на 18 декември 1892 г. «Лешникотрошачката” и „Йоланта” са последните две произведения на Чайковски за музикалния театър, неговото духовно завещание да съхраним чистите пориви на детството.

Въпреки провала на първата премиера, днес „Лешникотрошачката” се радва на огромна популярност. От средата на XX век насам, балетът е едно от предпочитаните произведения, които престижните световни сцени поднасят на своите зрители за Коледа и Нова година.

Хронологията показва, че в Болшой театър първият прочит е на А. Горский (1919), също там Ю. Григорович прави първата си „Лешникотрошачка” (1966), И. Белский поставя балета в Ленинградски Малий театър по сценография на М. Петипа (1969) и така във времето непрекъснато се множат руските постановки на вълшебната балетна приказка. 

Извън Русия първата постановка е на М. Фроман в Миланската скала (1938), Дж. Баланчин предлага своя версия в New York City Ballet (1954), a M. Баришников в America Balley Theatre (1976). Морис Бежар, както и други известни хореографи от различни страни се занимават с „Лешникотрошачката”, но най-много са интерпретациите на големите руски имена в балетното изкуство.  

Варненската „Лешникотрошачка” от 2011 г. на Желка Табакова и Генадий Иванов-Гендони също пълнеше залата. Със сигурност щастлива ще бъде съдбата и на сегашната, най-нова постановка на з.а. на Русия Сергей Бобров, асистенти Демид Зиков, Олеся Алдонина и Наташа Боброва, корепетитор Радослава Кареева.

От участниците в постановката, избрани с кастинг, солисти са Румен Стефанов (Дроселмаер), Илияна Славова, Евгения Минкова (Мари), Павел Кирчев, Мартин Чикалов (Принц). На сцената в различни роли танцуват още Денко Стоянов, Ренета Михайлова, Лили Георгиева, Галина Велчева, Николай Димитров и др.

„Лешникотрошачката” – една красива носталгия

 

 

 

„Лешникотрошачката” е балет, предизвикващ, подобно на „Лебедово езеро”, особен интерес. Загадката защо е така, все още не е разбулена, още повече че балетът не е решен в много направления – концепция, драматургия, хореография.

 

Главното в „Лешникотрошачката” на Чайковски е темата за спомнянето на своя живот, възраждането на най-хубавите моменти от детството и младостта. Това, което виждате на старите фотографии – всичко това ви връща към предишни мечти и надежди.

 

За Чайковски тук е важна и друга тема – обръщането към Бога, вярата и онова състояние, в което - предчувствайки прехода от земното битие към светлия възвишен мир, човек става различен... Хорът от първо действие – това не е хор на снежинките, това е хор на ангелите, които съпровождат Мари и Принца в рая.

Нашият спектакъл е като една далечна носталгия, едно красиво отражение на миналото в огледалния свят.

Днес гледате в бъдещето, но и то на свой ред отразява мигове от миналото - далечно и същевременно близко със своята искреност и душевна топлота.

 

Сергей Бобров – постановчик и хореограф на „Лешникотрошачката”

 

 


 

 

 

 

Деян Павлов - ДиригентXV Коледен музикален фестивал – Варна 2014

    
В рамките на ХV Коледен музикален фестивал на 5 декември от 19 часа Симфоничният оркестър при Държавна опера Варна ще представи една интересна програма, под диригентската палка на Деян Павлов.

Ще бъдат изпълнени Увертюра към оп. «Италианката в Алжир» от Дж. Росини; Мануел де Файя – «Любовна магия» със солистка Бойка Василева – мецосопран и две много популярни пиеси за виолончело: Макс Брух – „Кол Нидрей” опус 47 и П. И. Чайковски – «Пецо капричиозо» опус 62, със солист младия виртуоз на виолончелото Атанас Кръстев. 

Деян Павловдиригент е завършил НМА “Проф. Панчо Владигеров” при професорите Георги Робев (хорово дирижиране), Васил Казанджиев (симфонично дирижиране), Борис Хинчев и Иван Вулпе (оперно дирижиране). Специализирал е в майсторските класове на професорите Карл Остерайхер (1986, 1988), Хайнц Рьогнер (1989, 1990), Иля Мусин (1991).

Деян Павлов е дирижирал почти всички опери и оркестри в България. Концертирал е в Германия, Англия, Гърция. От 1988 г. е редовен участник във всички престижни музикални фестивали в България, както и в Гърция, Румъния, Испания, Германия и Швейцария. Издал е множество компактдискове. Атанас Кръстев - ВиолончелоИма много записи за български, испански и румънски национални радиостанции и телевизии.

Регулярно прави записи за филмова и друга съвременна музика за различни продуцентски къщи. Музика към филми, записана от него, е отличена с награди "Сезар" (2001, 2004), номинация за “Оскар” (2006) и номинация за “Златна Палма” (2007).

Деян Павлов често дирижира варненски оперни спектакли и концерти. Публиката особено харесва интерактивния начин, по който той представя с жест и слово традиционните коледни концерти, така че и тази година, на 18 и 19 декември, маестро Павлов ще ни увлече „С музиката на Виена” в атмосферата на празника.

 

Атанас Кръстев – виолончело е роден в София през 1988 г. в семейство на музиканти. Завършва НМА „Панчо Владигеров” с магистърска степен в класа на своя баща, проф. Анатоли Кръстев.

Специализира в майсторските класове на най-известните виолончелисти на нашето време - Наталия Шаховская в „Ескуела супериор де музика Рейна София”- Мадрид, Албан Герхард, Янг Чанг Чо, Томас Керъл, Роберт Коен,  Антонио Менезес, Райнхард Лазко, Франс Хелмерсон, Арто Норас, Томас Деменга и др.

Носител е на 15 първи и извънредни награди от международни конкурси в България, Австрия, Испания, Чехия, Сърбия.

 

За високи постижения в областта на музикалното изкуство е удостоен с Грамота и Награда на Министерството на културата, Звание на Академията за млади таланти, Награда „Златна муза” и две „Кристални лири” на СБМТД (2007, 2012). Концертирал е в Австрия, Франция, Холандия, Италия, Испания, Гърция, Чехия, Словакия, Сърбия, Бразилия и други страни, както и на всички престижни български подиуми и фестивали. Има многобройни, заснети на живо концерти в БНТ, Нова телевизия, Телевизия „7 дни”, СКАТ, МСАТ, Белградската национална телевизия, Бразилската TV ”Globo”,  документални и студийни записи в БНР и др.

 

От 2002 г. участвува във виолончеловото трио „Cellissimo”, заедно с баща си Анатоли Кръстев и сестра си Калина Кръстева, с които концертира в България и чужбина. Атанас Кръстев изнася концерти като солист на оркестри, под диригентската палка на Васил Казанджиев, Емил Табаков, Георги Димитров, Йордан Дафов, Пламен Джуров, Мартин Пантелеев, Ангел Станков, Найден Тодоров, Джеймс Макдоналд, Карлос Морено, Роберто Болоня, Оливър Гилмур, Жак Мерсие и др.

 

Бойка Василева - мецосопран

 

Бойка Василева – мецосопран е завършила НМА през 1987 г. в класа по оперно пеене на проф. Лилия Стефанова. Специализира в Алден Бизен – Белгия (1987), във Флоренция при италианския баритон Джино Беки (1988), в Римската Академия за изкуства и култура при големия български бас Борис Христов (1989).

Получава награда от конкурса „Светослав Обретенов”, награда и две специални отличия от Конкурса за млади оперни певци в Адрия – Италия.

Солистка на Варненската опера от 1988 г., Бойка Василева гастролира на сцените на редица оперни театри в Гърция, Турция, Русия, Театър „Одеон” в Париж - Франция; Кралския театър в Амстердам - Холандия; Театър „Колосео” в Лисабон - Португалия и др. Изпълнява Амнерис в суперпродукцията на „Аида” на Верди в Кайро, Египет (2001) и в „Кармен”, продукция на „Опера на площада” в София (2002). Има записи в БНР. Богатият й репертоар включва ролите на Дорабела от „Така правят всички”, Марцелина от „Сватбата на Фигаро” от Моцарт; Амнерис от „Аида”, Фенена от „Набуко”, Улрика от „Бал с маски”, Азучена от „Трубадур” на Джузепе Верди; Кармен от едноименната опера на Бизе и др. Изявява се и в областта на кантатно-ораториалната музика.

Заедно със Страцимир Павлов и Стоян Роянов Я-Я изнася концертите „Испанска страст” и „Френска импресия” със стилово смесване на класически песни с джаз, реализира и проекта „Сив сокол се в небе вие”- концерт от български народни песни, обработени от Добри Христов, Панчо Владигеров и Парашкев Хаджиев. Тази година Държавна опера Варна отбеляза 50-годишния юбилей и четвърт век на сцената на Варненската опера на своята солистка Бойка Василева в един спектакъл на операта „Трубадур” от Верди, където тя блестящо защити една от коронните си роли – тази на Азучена.

 

 

TOP