НОВИНИ - Държавна опера - Варна | State Opera Theatre

Дон Карлос ме зарежда и ми дава необятна творческа енергия

Създадена на Четвъртък, 16 Юли 2015 05:15

Почетният гражданин на Варна Калуди Калудов, един от най-добрите тенори в света, ще изпълни в Опера в Летния театър ролята на Дон Карлос в „Дон Карлос” на 17 юли

- Г-н Калудов, как се отнасяте към Дон Карлос, каква е неговата роля във Вашия творчески път?

- Дон Карлос е една от най-желаните ми роли и много ми се ще да кажа защо е така. Ролята направих в Софийската опера преди 26 години, под диригентството на прекрасния Иван Маринов. Всяка фраза беше съобразена с психофизическите ми възможности. Всеки жест беше осмислен и координиран с мизансцена, който трябваше да изпълнявам. Режисьор беше Пламен Карталов и тази негова постановка, с малки модификации, се играе до ден днешен в София - първоначално в 5, сега в 4 действия.

Работата ми с диригента и режисьора ме подготви така добре за ролята, че в следващите 26 продукции аз не само се справях с нея, а така дълбоко се сраснах с образа, че елементи от моята интерпретация се превърнаха – не по чудо - в неделима част от характеристиките на героя. Патетично-меланхоличен, отнесено-неадекватен в гнева си и любовта си, Дон Карлос е горещ, страстен и същевременно невменяем оптимист в борбата си срещу владетеля Филип II. Честен до наивност и искрен до безумие. Обичам неговата контрастност. Тя ме зарежда и ми дава необятна творческа енергия.

- Освен желан гост на оперните сцени в цял свят, Вие сте и търсен педагог. Какво Ви дават тези занимания?

- През септември предстои пореднит ми майсторски клас във Варна. Преподавателската дейност заема все повече от времето ми. Да даваш познанието си на младите хора, за мен е едно от най-свидните предизвикателства. Надявам се на курса, който е планиран в периода 9-20 септември 2015 г., да се появят желаещи от цял свят.

Виолета Тончева

Прочетете още:

Звезден „Дон Карлос” с Карло Коломбара, Калуди Калудов, Димитринка Райчева и Даниела Дякова на 17 юли

Варна посреща Карло Коломбара за втори път това лято – сега като Крал Филип II

Ценности като приятелството и свободата са лайтмотив на „Дон Карлос”

Отдавна съм свързан емоционално с "Дон Карлос"

Създадена на Четвъртък, 16 Юли 2015 05:06

Диригентът на „Дон Карлос” Светослав Борисов
- Маестро Борисов, какво означава да дирижираш "Дон Карлос"?

- За мен „Дон Карлос” е заглавие, с което емоционално съм свързан много отдавна. Това е любимата ми опера още от времето, преди да започна да уча дирижиране и преди изобщо да се появи у мен желанието да стана диригент. Когато през 2013 година дебютирах с „Дон Карлос” във Варна, бях крайно въодушевен. През същата година дирижирах „Дон Карлос” и със Софийската опера на фестивала Филипи в Гърция.
- Сега с какво настроение пристъпвате отново към „Дон Карлос? - Сега отново посягам към това заглавие и чисто интерпретационно си задавам нови въпроси. Още с отварянето на партитурата разбрах, че вече виждам нещата по друг начин, 2-годишната пауза явно оказва своето влияние. Това е поредното доказателство, че колкото и често да си представял една творба, нейното богатство е неизчерпаемо и всеки път намираш в нея все нови и нови посоки, нюанси, детайли. Живото изкуство прави нашата професия безкрайно интересна и вълнуваща. Щастлив съм, че отново се срещам с „Дон Карлос”, още повече, че сега за пръв път имам възможността да работя с оперни величия като Карло Коломбара и Калуди Калудов. Мисля, че успехът на спектакъла е предопределен.

Виолета Тончева

Прочетете още:

Звезден „Дон Карлос” с Карло Коломбара, Калуди Калудов, Димитринка Райчева и Даниела Дякова на 17 юли

Варна посреща Карло Коломбара за втори път това лято – сега като Крал Филип II

Дон Карлос ме зарежда и ми дава необятна творческа енергия

Ценности като приятелството и свободата са лайтмотив на „Дон Карлос”

Варна посреща Карло Коломбара за втори път това лято – сега като Крал Филип II

Създадена на Четвъртък, 16 Юли 2015 04:58

След гала концерта „Звездите на италианското белканто” на 29 юни във ФКЦ, най-добрият Вердиев бас Карло Коломбара ще гостува отново във Варна на 17 юли с ролята на Филип II в „Дон Карлос”

- Г-н Коломбара, гала концертът „Звездите на италианското белканто” беше истинско откровение за нас. С какво си го спомняте Вие?

- Гала концертът „Звездите на италианското белканто” във Варна наистина пожъна голям успех и за мен беше много вълнуващо да видя как препълнената зала ни аплодира на крака. Щастлив съм, че споделих тази радост с талантливи приятели и колеги, като Дариа Масиеро и диригента Марко Боеми. Благодаря на БНР, което записа този концерт, за да могат да го чуят и слушателите от различни краища на света.

- Непосредствено след участие в Арена ди Верона пристигате във Варна, за да представите в Опера в Летния театър своя Филип II от „Дон Карлос” на Верди. Какво значение има тази роля във Вашия репертоар?

- Филип II е особено важен персонаж в моята певческа кариера и аз съм много щастлив, че мога да го представя в ММФ „Варненско лято”. Той принадлежи към онези образи в творчеството на Верди, които най-много обичам. Смятам се за късметлия, че тази роля стана част от репертоара ми и имам възможността да я изпълнявам във всички големи театри по света.

- Какви са очакванията за първия Ви майсторски клас във Варна от 15 до 20 юли?

- В продължение на няколко години се опитвам да намеря пролука в натоварения си график за мои майсторски класове. Целта ми е да помогна на младите хора да навлязат още по-дълбоко в света на операта като интерпретация, репертоар, стил и най-вече като вокална техника. Бих искал да им предам своя професионален опит и не на последно място да ги науча колко е важно да се посветиш изцяло на това, което обичаш. Само тогава идват истинските резултати. Надявам се, че майсторският ми клас, както в други градове и държави, така и във Варна, ще бъде само началото на един дълъг път, по който ще вървим заедно към съвършенството.

Виолета Тончева

Прочетете още:

Звезден „Дон Карлос” с Карло Коломбара, Калуди Калудов, Димитринка Райчева и Даниела Дякова на 17 юли

Дон Карлос ме зарежда и ми дава необятна творческа енергия

Ценности като приятелството и свободата са лайтмотив на „Дон Карлос”

Звезден „Дон Карлос” с Карло Коломбара, Калуди Калудов, Димитринка Райчева и Даниела Дякова на 17 юли

Създадена на Четвъртък, 09 Юли 2015 14:25

Карло Коломбара идва във Варна веднага след спектакъл в „Арена ди Верона”

Спектакъл на Опера в Летния театър под патронажа на кмета на Варна Иван Портних

След зашеметяващия юнски гала концерт ”Звездите на италианското белканто” с диригента Марко Боеми и солистите Карло Коломбара и Дариа Масиеро, за втори път това лято ще съпреживеем високото изкуство на Карло Коломбара на 17 юли. В Опера в Летния театър, под диригентството на главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов, той ще изпълни ролята на Крал Филип в „Дон Карлос” от Верди, в компанията на звездния тенор Калуди Калудов като Дон Карлос и великолепните Димитринка Райчева в ролята на Принцеса Елизабет и Даниела Дякова в ролята на Принцеса Еболи, Свилен Николов ще бъде Маркиз Поза, Гео Чобанов – Великият Инквизитор. Карло Коломбара пристига във Варна за „Дон Карлос” веднага след последния си спектакъл в „Арена ди Верона”. Спектакълът на „Дон Карлос” е под почетния патронаж на кмета на Варна Иван Портних.

КАРЛО КОЛОМБАРА е един от най-ярките представители на италианската певческа традиция, с изразен вердиев профил. Изпълнител с над 20-годишно присъствие на световната сцена, Карло Коломбара не крие възхищението си от Борис Христов и Николай Гяуров, както и радостта си да пее в родината на българските баси. Чест е за Варна, че от 15 до 20 юли Карло Коломбара ще проведе тук своя пореден майсторски клас, в който ще участват и солистите на Държавна опера Варна Пламен Димитров и Валерий Георгиев. А за Опера в Летния театър 2016 г. вече е планирана премиера на операта «Борис Годунов» от Мусоргски, с дебют на Карло Коломбара в ролята на Борис Годунов.

През последните години Карло Коломбара обогатява репертоара си с няколко дебюта в оперите „Мефистофел” (Бойто), „Кармен” (Бизе), „Дон Паскуале“ (Доницети), „Хофманови разкази” (Офенбах) и „Дон Жуан” (Моцарт). През 2012 г. дебютира в ролята на Скарпия от „Тоска” (Пучини) – концертна версия, изпълнена в Прага и Парма, както и участие в ТВ програмата „Тази вечер решавам аз”, опит за оригинално представяне на произведение пред публика и поглед към връзката режисьор - артист.
През 2013 г., посветена на 200-годишнината на Джузепе Верди, пее „Реквием” в Бостън, има участия в Лондон и на оперния фестивала в Савонлина, представя Закария от „Набуко”в Щутгарт и на Арена ди Верона, както и Фиеско от „Симоне Боканегра” във Виена и Салерно. Извън репертоара на Верди, излиза на сцената във „Фаворитката” (Доницети) в Театър „Шанз Елизе”, „Малка тържествена меса” (Росини) в Париж и Виена, и „Мефистофел” в Театро Реджо в Парма.
През 2014 г. Карло Коломбара провежда своите майсторски класове, а също и концерти в Мортара, Парма, Бирмингам, Лондон, Триест, Залцбург, София, Пиаченца и Модена, участва с Хосе Карерас в премиерата на операта „Съдията” (Изчезналите бебета) с драматичен сюжет за изчезнали деца по време на режима на Франко в Театро Ариага в Билбао.
«Набуко» с Карло Коломбара в ролята на Закариа бе една от кулминациите и на Опера в Летния театър – Варна 2014.

Годината 2014 е белязана в творческата кариера на изтъкнатия бас с честванията на 100 години от рождението на големия български бас Борис Христов. Карло Коломбара изпитва огромно уважение и преклонение към таланта на изключителния българин и му посвещава поредица от концерти и спектакли по света. Във Варна помним незабравимия концерт на Карло Коломбара с български баси «Басисимо» на 28 май 2014 г., посветен на 100-годишнината от рождението на Борис Христов.

Карло Коломбара е роден в Болоня, свири на пиано, по-късно вокалният педагог Париде Вентури открива певческия му талант. През 1986 г. печели наградата за най-добър италиански певец на конкурса „Виоти“, а следващата година е лауреат на конкурса As.Li.Co, малко преди дебюта си в ролята на Де Силва от операта „Ернани” (Верди) в Римската опера. Следват участия в „Коронацията на Попея” (Монтеверди) в Болоня и в „Едип Цар” (Стравински) в Театро „Ла Фениче“ - Венеция. През 90-те години Карло Коломбара се утвърждава като един от изтъкнатите певци на своето поколение, дебютира на сцената на Миланската скала – Прочида в „Сицилиански вечерни” (Верди) с Рикардо Мути, а също така в „Нюрнбергските майстори певци” (Вагнер), „Лучия ди Ламермур” (Доницети), „Набуко” и „Макбет” (Верди). Карло Коломбара осъществява интензивна концертна дейност с изпълнение на кантатно-ораториални творби. Едно от най-забележителните негови участия е в знаменития спектакъл на „Турандот” (Пучини), представен на открито пред двореца в „Забраненият град” в Пекин със Зубин Мета. За своите артистични успехи, Карло Коломбара е носител на наградите „Лаури Волпи” (1994), „Орацио Този” (1995), „Капели” (1999), „Златното кълбо” (2002) „Монтеверди” (2009), както и „Златният Бончи” (2011), Domenco Danzuso (2014).

В ролята на Дон Карлос ще аплодираме звездния тенор на България и Почетен гражданин на Варна КАЛУДИ КАЛУДОВ. Открит за класическото пеене от Веселина Зафирова – тогава преподавател по пеене в Музикалното училище във Варна, той завършва през 1978 г. Музикалната академия в София като ученик на доц. Лиляна Жабленска, по-късно работи и с Никола Николов. Дебютира на Пловдивска сцена в ролята на Алфред от операта на Верди “Травиата”. От декември същата година е солист на Националната опера в София, на чиято сцена пее в продължение на 12 сезона. Активната международна кариера на Калуди Калудов започва през 1983 г. с “Реквием” на Верди в Лондон и ролята на Форесто от операта “Атила” на Верди във Виенската Щатсопер. Следват години на неспирен възход по големите световни оперни сцени. В Миланската скала има вече договор през 1985 г. и пее в “Сватбени ризи” на Дворжак, а по-късно в “Атила” и “Бал с маски” на Верди, “Манон Леско” на Пучини.

Калуди Калудов е пял в най-големите европейски оперни театри, както и в САЩ, Япония, Южна Корея, Чили, Австралия. Калуди Калудов е единственият български оперен певец, който години наред е водещ тенор в програмата на Оперния фестивал в Савонлина, Финландия. Многократно е участвал в спектакли с най-прочутите певци в света и с диригенти като Клаудио Абадо, Чарлс Макерас, Рикардо Мути, Фабио Луизи и др. Зубин Мета е привлечен особено от таланта на Калуди Калудов, с когото прави много спектакли и концерти. Калуди Калудов има в репертоара си над 60 тенорови партии. Като се започне с Вердиевите – Алфред от “Травиата”, Радамес от “Аида”, Дон Карлос, Дон Алваро от “Силата на съдбата”, Манрико от “Трубадур”, Херцогът от “Риголето”, Рикардо от “Бал с маски”, Ернани и др., Пучиниевите Каварадоси – “Тоска”, Рудолф – “Бохеми”, Де Грийо – “Манон Леско”, Калаф – “Турандот”. Към тях трябва да се прибавят още главните тенорови роли от опери на Доницети, Росини, Белини, Бизе, Понкиели, Леонкавало, Маскани, Джордано и др., а от руската класика – Дмитрий от “Борис Годунов”, Владимир от “Княз Игор”, Княз Голицин от “Хованщина”, Ленски от “Евгени Онегин”. Внушителен е и концертният му репертоар, в чийто списък наред с Реквиемите на Моцарт и Верди, с Деветата симфония на Бетовен, присъстват още и “Stabat Mater” от Росини и Дворжак, както и “Меса Глаголица” от Яначек. Има студийни записи и издания на Балкантон, NAXOS, Sony Classic, Decca, Българско национално радио, Радио Катовице, радио RAI, Музикална къща “Гега ню”, видеозапис на RAI на операта “Атила” на Верди в Миланската скала и др.

През 1992 г. Калуди Калудов създава Оперния фестивал “Вива ил канто” в Чешин, Полша, на който е артистичен директор в продължение на 13 години. В последните години, паралелно с изпълнителската си дейност, активно се занимава и с вокална педагогика. Провежда Майсторски класове във Варна, Букурещ, Румъния, Бразилия, Полша, Финландия; През 2003 г. е преподавател в Музикалната академия на Катовице, Полша, където защитава научна преподавателска степен – доцент.
От 2006 г. е хоноруван преподавател във Вокалния департамент на Нов Български университет. След участието си в „Дон Карлос” в Опера в Летния театър, именитият тенор очаква ученици от цял свят за поредния си майсторски клас от 9 до 19 септември в родния си град.

В спектакъла на „Дон Карлос” на 17 юли в ролята на Маркиз Поза ще посрещнем „кадифения баритон” на Държавна опера Варна СВИЛЕН НИКОЛОВ.

Той завършва НУИ „Добри Христов” с две специалности – цигулка и оперно пеене. През 2002 г. се дипломира в НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа на доц. Констанца Вачкова. Още като студент започват сценичните му изяви с Учебния оперен театър към Музикалната академия. Папагено от "Вълшебната флейта” на В. А. Moцарт, една от първите му роли на професионална сцена, той изпълнява успешно в множество оперни театри в България и чужбина. Гастролира с концерти и спектакли на престижни сцени у нас, както и в Австрия, Германия, Испания, Франция, Южна Корея. Китай, Кипър, Дания, Холандия, Обединени арабски емирства.

Лауреат е на VII Международен конкурс “Надежди, дарования, майстори” в Албена и на Националния конкурс за млади оперни певци "Катя Попова", преименуван по-късно на името на Гена Димитрова. От май 2004 г. Свилен Николов е солист на Държавна опера Варна. Богатата му творческа биография включва много партии от лирико-спинтовия баритонов репертоар, сред които ролите на Жорж Жермон (“Травиата”), Маркиз Поза („Дон Карлос”), Форд („Фалстаф), Белкоре (“Любовен еликсир”), Доктор Малатеста („Дон Паскуале”), Енрико (“Лучия ди Ламермур”), Шарплес ("Мадам Бътерфлай"), Марсел („Бохеми”), Фигаро ("Севилският бръснар"), Дандини („Пепеляшка”), Граф Алмавива („Сватбата на Фигаро”), Цар Ирод („Исус Христос Суперзвезда”), Великият жрец („Самсон и Далила”), Гунтер („Залезът на боговете” от тетралогията „Пръстенът на нибелунга”) и много други.

Още в началото на кариерата си Свилен Николов получава завидно добри критики в чуждестранната преса. „Изпълнението на Свилен Николов беше демонстрация на прекрасните гласови възможности на солиста”, пише Сузане Хаасе-Мюлбауер за „General Anzeiger” – Бон, Германия. И още: „Папагено, представен от Свилен Николов, завладя бързо сърцата на публиката с красивия си глас и лекотата на артистичното си превъплъщение. Любовният модел, свързващ Папагено и Папагена в този съвременен спектакъл, би бил високо оценен и от самите автори на пиесата Моцарт и Шиканедер”, отбелязва Хайнрих Шраг за „Salzgitter Zeitung” - Германия.

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА – Елизабет Валоа

Завършва НУИ “Любомир Пипков” и НМА “Проф. Панчо Владигеров” в София. Участва в I Национален конкурс “Млади музикални дарования” и получава награда за най-добро изпълнение на българска песен и специалната награда на примата Валери Попова (1994), а на Международния младежки музикален фестивал “Бряг на надеждата” в Добрич печели Грамота и Награда за най-добро представяне от страната домакин (1996). Завършва висшето си образование в НМА „Панчо Владигеров” (1998) с дипломна работа – участие в студентския спектакъл “Медиумът” от Джан Карло Меноти, където изпълнява ролята на Мисис Нолън, под режисурата на Пламен Карталов. Следват множество участия в концерти и спектакли в България и чужбина, стига до финала на Конкурса за млади оперни певци в Алкамо, Сицилия (2008), получава специалното отличие на конкурса “Мирике” в Контурси Терме, Италия (2008), специализира при известната оперна певица Лелла Куберли и диригента Даниеле Молес. На XIV Международен конкурс за млади оперни певци “Борис Христов”, след успешен сценичен дебют в ролята на Амелия от операта “Бал с маски” на Джузепе Верди, е удостоена с III награда, бронзов медал и диплом (2009). В ролята на Флосхилде участва в премиерата на “Рейнско злато” от Рихард Вагнер (2010), с която се поставя началото на големия проект по тетралогията “Пръстенът на нибелунга” на проф. Пламен Карталов в Софийската опера и балет. За следващата опера “Валкюри” е ангажирана за ролята на Валтрауте. Певицата спечели и публиката на «Опера в Летния театър» със своята Амелия от премиерата на «Бал с маски» от Джузепе Верди, копродукция на Държавна опера Варна със Софийската опера и балет, в рамките на ММФ «Варненско лято» и второто издание на «Опера в Летния театър - Варна 2011». От началото на октомври 2011 г. Димитринка Райчева е част от солистичния състав на Държавна опера Варна. В края на ноември същата година тя направи силен дебют в ролята на Тоска от едноименната опера на Джакомо Пучини, в партньорство със световните звезди Емил Иванов (Каварадоси) и Венцеслав Анастасов (Барон Скарпия). През май 2013 певицата участва в премиерните спектакли на „Залезът на боговете” от Рихард Вагнер, постановка на Националната опера и балет в София, където изпълнява три роли под режисурата на академик Пламен Карталов и диригентската палка на Ерих Вехтер (Германия). В петото издание на Опера в Летния театър – Варна 2014 Димитринка Райчева впечатли публиката със следващия си дебют в премиерата на „Андре Шение” от Умберто Джордано. В партньорство с именитите български оперни певци Бойко Цветанов и Кирил Манолов, тя изпълни ролята на Мадалена с вокално и артистично майсторство, което й спечели аплодисментите на международната публика в Летния театър на Варна.

ДАНИЕЛА ДЯКОВА – Принцеса Еболи

Завършва оперно пеене в НМА “Панчо Владигеров” – София в класа на проф. Руско Русков и доц. Христина Ангелакова. През 1998г. участва в Майсторския клас на Лука Горла в “Scuola Civica di Musica” в Милано, Италия. През същата година специализира оперно пеене при Серджо Сегалини в “Accademia D’Arte Lirica” в Осимо, Италия, а през 2000г. участва в Майсторския клас на френската оперна певица Каролин Диума в Созопол. Има награди от авторитетни певчески конкурси, сред които Първа награда от международния оперен конкурс “Надежди, таланти, майстори” - гр. Добрич, Първа награда от оперният конкурс “Млади оперни певци” - София, Втора награда на международния оперен конкурс “Георги Златев-Черкин” - София и Първа награда от оперният конкурс “Цветана Дякович” - София.
В репертоара на певицата са ролите на Адалжидза от “Норма”, Амнерис от “Аида”, Фенена от “Набуко”, Кармен от едноименната опера, Розина от “Севилският бръснар”, Дорабела от “Така правят всички”, Сузуки от “Мадам Бътерфлай” и др. На сцената на Софийската опера Даниела Дякова дебютира успешно в ролята на Принцеса Еболи от операта „Дон Карлос” на Верди. Талантливата певица е предпочитан гост на българските оперни театри, участва в много концерти. Гостувала е на различни престижни европейски сцени, САЩ, аплодирана е и в Япония, където гостува със състава на Пражката опера в ролята на Амнерис („Аида”). Публиката и музикалната критика дават висока оценка на нейните превъплъщения в ролите на Амнерис от операта „Аида”, Кармен от едноименната опера на Бизе, Адалджиза от „Норма” на Белини, Принцеса Еболи от операта „Дон Карлос” на Верди, Сантуца от „Селска чест” на Маскани.
Даниела Дякова е солистка на Държавна опера Стара Загора и директор на Симфоничния оркестър в Сливен.
Театрално-музикален продуцентски център Варна - Държавна опера Варна и Община Варна представят VI Oпера в Летния театър и I Международен балетен форум от 3 юли до 25 август 2015 г. с подкрепата на Генералния спонсор Алфа Банк, бизнес партньорите „Св. Св. Константин и Елена” - Холдинг АД, Graffit Gallery Hotel и медийните партньори Media Group Bulgaria On Air, БНР – Радио Варна, БНТ 2, Дарик Радио Варна, в. „Народно дело”, www.petel.bg, www.moreto.net, www.dnesplus.bg; www.varnautre.bg, www.novavarna.net. Специални партньори Casta Diva, Viva la Musica

Билети по 10, 15, 20, 30 лв. Работно време каси:

Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден,
тел.: 052-665020, 052-650666; tickets@operavarna.bg
Летен театър: 10.00-13.00 и 14.00-18.30 всеки ден, тел.: 052-612803
ФКЦ: 11.00-20.00 всеки ден, тел.: 052-685214

Прочетете още:

Звезден „Дон Карлос” с Карло Коломбара, Калуди Калудов, Димитринка Райчева и Даниела Дякова на 17 юли

Варна посреща Карло Коломбара за втори път това лято – сега като Крал Филип II

Дон Карлос ме зарежда и ми дава необятна творческа енергия

Ценности като приятелството и свободата са лайтмотив на „Дон Карлос”

Почина Михаил Зидаров – един от първите солисти на Варненската опера

Създадена на Четвъртък, 09 Юли 2015 11:33

12.01.1926 – 8.07.2015

На 8 юли 2015 г. на 89-годишна възраст почина баритонът Михаил Зидаров, един от първите солисти на основаната през 1947 г. Варненска опера.
Погребението ще бъде днес, 9 юли, в гробищния парк на село Тополи.
Осигурен е транспорт от дома на починалия на бул. «Осми Приморски полк» № 114 в 13 ч

Поклон пред паметта на Михаил Зидаров – първия баритон на Варненската опера

Михаил Зидаров е роден на 12 януари 1926 г. в Бургас. Още от юношеските си години е запленен от сцената. Работи като сценичен уредник в Бургаския драматичен театър, където играе миманс и малки роли в детския репертоар. Първите му по-сериозни изяви са свързани с Общинския театър в Силистра, където пробва своите сили в драматичното изкуство. Пръв открива певческите способности на младежа Николай Вульпе, бащата на големият български диригент Иван Вульпе. Тази среща се оказва щастлива за бъдещето му на оперен певец. В края на 1947 г. след успешно издържан конкурс, Михаил Зидаров е назначен като артист в току-що основаната Варненска опера.

Упоритият труд и горещата любов към музиката, в съчетание с отличните гласови данни, създават от самородния талант певеца – артист. Безспорна заслуга за неговия творчески възход има и онази неповторима атмосфера, съпътстваща първите стъпки на операта във варна, атмосфера на съзидание, младежки ентусиазъм и съпричастност към една голяма идея. Учи се на майсторско пеене от такива талантливи певци като Петър Райчев и Събчо Събев. Сериозно обучение преминава под ръководството на опитните вокални педагожки Констанца Кирова и Вяра Здравева, специализира в Школата за млади оперни певци с ръководител проф. Христо Бръмбаров.

В младежките си години партнира на своите колеги, споделяйки с тях вълнението и емоциите от първите трудни стъпки на сцената – Добринка Влахова, Лиляна Василева, Никола Николов, Светослав Рамаданов, Янка Кючукова, Николай Йорданов, Йорданка Тенчева, Лиляна Анастасова, малко по-късно – Лили Чорбаджийска – все имена на първосъздатели, записани със златни букви в историята на Варненската опера. Едни от най-ярките български диригенти и режисьори пресичат пътя на певеца в неговите над 40 творчески сезона – Руслан Райчев, Христо Манолов, Йоско Йосифов, Емил Главанаков, Недялко Недялков, Христо Игнатов; режисьорите – Драган Мицов, Илия Иванов, Михаил Хаджимишев, Николай Николов, Кузман Попов.

Още с дебютните си роли на Силвио от “Палячи” и Марсел в “Бохеми”, Михаил Зидаров заявява своето силно присъствие в трупата на Варненската опера. Следват Фигаро, Валентин, Елецки, Доктор Малатеста, Гулиелмо, Жермон, Евгений Онегин, Шарплес, Риголето – роли, които му отреждат заслужено място сред първите баритони в българския оперен театър. След специализацията си при проф. Христо Бръмбаров в София, усъвършенствал с годините своето вокално и сценично майсторство, артистът постепенно обогатява репертоара си с нови и все по-отговорни партии. Образите, създадени от Михаил Зидаров, са ярки и пълнокръвни. С еднакъв успех той изпълнява романтични, гротескови, лирични и комични роли, пробва силите си в различни музикални стилове. И винаги неговите сценични въплъщения покоряват със своята пълнота и личностно обаяние.

Фигаро от “Севилският бърснар” на Росини е коронната роля в репертоара на Михаил Зидаров. С нея сякаш го свързва любов от пръв поглед. Почувствал веднага психологията на персонажа, той намира най-точните вокални нюанси и онзи пластичен мелодичен рисунък, който изграждат образа като съчетания на жизнерадост и енергия, ум и ловкост, користолюбие и хитрост, великодушие и деловитост. В богатата репертоарна палитра на певеца се открояват още образите на Леско от “Манон Леско”, Зурга от “Ловци на бисери”, Сид от “Алберт Херинг”, Папагено от “Вълшебната флейта”, Линдор от “Хофманови разкази”, Ренато от “Бал с маски”, Д-р Малатеста от “Дон Паскуале”, Граф Алмавива от “Сбатбата на Фигаро” на Моцарт и разбира се, любимата за всеки баритон роля на Риголето.

Значителен е приносът на Михаил Зидаров в реализацията на произведения от български композитори – общо 12 роли, главно в оперите на Парашкев Хаджиев. Творческите успехи на Михаил Зидаров не се ограничават само с операта. С много усет към спецификата на жанра, темпераментно и убедително той пресъздава редица образи в оперетата: “Виенска кръв”, “Хубавата Елена”, “Веселата вдовица”, “Прилепът”, “Царицата на чардаша”. Изпълненията му вълнуват и пленяват многобройната публика на това вечно младо изкуство.

Близо 50 творчески години Михаил Задаров отдаде на сцената, над 60 роли, стотици спектакли, участия в концертни програми, гастроли в страната и чужбина. Това е равносметката на един достоен живот, отдаден на голямото изкуство – музиката. И на преклонна възраст посещаваше спектаклите на Варненската опера, радваше се на успехите на другите и мъдро ги съветваше.

Помним всичко това и отдаваме своята почит пред светлата памет на първия баритон на Варненската опера, певеца и учителя Михаил Зидаров!

Чуйте Михаил Зидаров в предаване на БНР - Радио Варна от 2010 г. с автор и водещ Любомир Кутин:

https://www.youtube.com/watch?v=Jnw7Uixy-GA&feature=youtu.be

От екипа на Държавна опера Варна

9 юли 2015 г.

Банко е образът на смелия и принципен лидер

Създадена на Сряда, 08 Юли 2015 07:31

Евгений Станимиров - Банко

Макбет Банко през моите очи е образът на смелия и принципен лидер, който става жертва на машината на властта и нейното задкулисие. Пълно е с такива примери в човешката история.

pКато музикална партия не е толкова голяма, но изключително красива. Има и своята ария. Всичко това прави ролята много подходяща както за физиката, така и за гласа ми.

Разговаря Виолета Тончева

Прочете още за "Макбет":

Премиера на "Макбет" - 9 юли, Опера в Летния театър

Премиера на "Макбет" - 9 юли, Опера в Летния театър

Създадена на Сряда, 08 Юли 2015 07:26

Валерий Георгиев – Макдъф

„Макбет” е много кървава драма. Моят персонаж Макдъф е един от генералите на Макбет, който търси отмъщение за семейството си, убито от Макбет. Той разкрива злодеянията на Макбет, който е убил законния крал, за да се възкачи на неговия престол. Макдъф въздава справедливост, като убива Макбет и поставя на трона наследника на краля.

Радвам се за поредния си дебют на варненска сцена и ми е приятно да работя с диригент като Стефано Сегедони и колеги като Пламен Димитров в ролята на Макбет и Евгений Станимиров в ролята на Банко - другия генерал на Макбет.

Аз пея в Румъния и познавам добрата школа на румънските певци, която великолепното сопрано Сорина Мунтеану представя по възможно най-добрия начин. Участвам в постановки на Нина Найденова, но сега за пръв път работя с нея. Тя е от онези режисьори, които съвсем точно знаят какво искат и как да го постигнат, умеят да предразполагат певците и да извадят на показ най-силните им страни. Същевременно тя им предоставя и възможността да се чувстват достатъчно свободни, за да изразят своя натюрел.

Разговаря Виолета Тончева

Прочете още за "Макбет":

Премиера на "Макбет" - 9 юли, Опера в Летния театър

Обожавам Гена Димитрова!

Създадена на Сряда, 08 Юли 2015 07:21

Сорина Мунтеану – Лейди Макбет

Операта е по-висше от другите изкуства, защото стига най-бързо до човека, докосва най-лесно неговите чувства. Гласът е първият, който привлича вниманието, той приканва да общуваш с даден човек или пък отблъсква от него. Така и певецът е онзи инструмент, чрез който музиката говори. Прекрасно илюстрира това операта „Макбет”, в която Верди достига с музиката си величието на Шекспир. Верди умее като никой друг да разказва чувства с музиката си.

Любовта на двамата герои Макбет и Лейди Макбет ги отвежда към бездната и затова бих определила тяхната история повече като романтична, отколкото като драматична. Втората основна тема след любовта е ламтежът за власт на всяка цена, алчността да грабиш и да притежаваш – не е необходимо много да се оглеждаме, за да установим колко актуално звучи всичко това и днес. Винаги така се получава с великите произведения на изкуството.

Харесвам тази опера, харесвам и ролята на Лейди Макбет. Тя не изненадва с трудности във вокално отношение, макар че тези неща винаги зависят от личните възможности и вокалната техника на всеки певец. Съществуват различни вокални техники, които са свързани със спецификата на звукоизвличане и зависят в голяма степен от начина, по който се учленяват говорните звукове в съответния език. В този смисъл италианската вокална школа е по-лесна за усвояване от италианците, отколкото от неиталианците, което според мен далеч не омаловажава другите, различни от италианската, вокални техники. Не бих фаворизирала една или друга вокална техника, защото най-важен е творецът с неговия талант и неповторима индивидуалност. В това отношение Гена Димитрова остава ненадминат връх. Обожавам я! Имам много нейни записи и често ги слушам, особено когато изграждам нови партии.

Още нещо за вокалната техника. За да я усвои, певецът трябва да попадне, разбира се, на точния учител. Но не по-малко съществено е той да се научи да вярва на себе си. Дали с психологически автотренинг или по други пътища, добрият певец трябва да работи, наред с всичко останало, и върху своето самочувствие. Не го разбирайте като самоцел, а като творческа задача – нали певецът, който не вярва на себе си, няма как да накара и зрителите да му повярват...

Разговаря Виолета Тончева

Прочете още за "Макбет":

Премиера на "Макбет" - 9 юли, Опера в Летния театър

Макбет e 30-та ми юбилейна водеща роля

Създадена на Сряда, 08 Юли 2015 07:15

Пламен Димитров - Макбет

„Макбет” за мен е не само дебют, но и юбилейната 30-та роля в репертоара ми от водещи роли. Това е една от най-сериозните баритонови партии въобще, голяма като обем и трудна като актьорско превъплъщение.
Щастлив съм, че във формата, в която се намирам, тази роля идва при мен точно когато трябва. Натрупах репертоар по време на пътуванията си в Европа и САЩ, който непрекъснато обогатявам и откакто станах солист на Държавна опера Варна. При нас се работи интензивно и това ми дава стимул за развитие.

Когато си направил толкова роли, усещанията ти са по-ярки, много по-бързо и лесно разбираш какво иска режисьорът от теб.
След първата ми среща с Нина Найденова в постановката на „Селска чест” и „Палячи” през 2010 г., сега отново имам удоволствието да изградя своя пореден герой под нейната режисура. По принцип всеки режисьорски почерк разширява палитрата от възможности и артистичния хоризонт на певеца, разбира се когато той успее да покрие режисьорските изисквания.
Най-силното оръжие на Нина Найденова е, че успява да покаже на артиста как наистина да изиграе ролята, как да я почувства и без много движение и жестове да предаде всичко това на зрителите.

Моят Макбет е сложна и противоречива личност, която водена от пагубния стремеж за власт, преминава през какви ли не емоционални състояния. Въпреки първоначалните си съмнения и колебания, Макбет извършва едно след друго ужасни убийства, после изпитва чувство за вина, накрая полудява и изпада в апатия, животът му става напълно безразличен, животът вече няма значение за него. „И какво от това”, гласи краткият му коментар на съобщението за убийството на Лейди Макбет.

Партньорите ми в „Макбет” са много добри - Сорина Мунтеану е перфектен професионалист и страхотен партньор, чудесно се работи с колегите, водещите солисти на Варненската опера Евгений Станимиров – Банко и Валерий Георгиев - Макдъф. Хорът и оркестърът правят нещата веднага да се случват и това помага и на нас, солистите. В този екип е истинско удоволствие да те води диригент като Стефано Сегедони. Вече три водещи роли съм изпял с него, знам какво иска, разбирам го. Сега само за 2 самостоятелни репетиции изработихме с него цялата партия на Макбет, което много улесни общите репетиции. Макбет е важен за мен - влагам целия си професионален опит в ролята, вярвам в себе си и това ми дава увереност. Очаквам хубава премиера.

Разговаря Виолета Тончева

Прочете още за "Макбет":

Премиера на "Макбет" - 9 юли, Опера в Летния театър

3 е числото на съдбата в „Макбет"

Създадена на Сряда, 08 Юли 2015 06:48

Стефано Сегедони - диригент

В „Макбет” Верди изгражда музикалната тема за съдбата върху принципа на трикратното повторение. Хорът на вещиците в началото на трето действие пее: „Три пъти котка измяука сластно. Три пъти бухалът избуха гневно. Три пъти таралеж изписка жално.” Същата тема се използва и в първите тактове на прелюдията, разпознава се също в терцата в ре минор. Тъкмо тази музикална тема в развитие и числото 3, върху което тя стъпва, са най-важният компонент в цялата опера. Би могло да се каже, че 3 е числото на съдбата в „Макбет”.

Темата обособява предсказанията на вещиците (тук са 3 групи жени, вместо само 3 жени, както е първоначално при Шекспир) за съдбата, която направлява действията на Макбет посредством кървавата ръка на неговата съпруга, лейди Макбет.

Това е същата онази тема на съдбата, която вече сме срещали в „Отело” („Мотото на Яго”), познаваме я от „Риголето” (“Tutte le feste al tempio”), откриваме я и в „Силата на съдбата” - най-ярката Вердиева творба, посветена на съдбовната предопределеност на човека.

Тази концептуална приемственост в музикалната вселена на Верди се гради върху мотив от три ноти и тройката, която се появява в „магическите моменти” на операта – в първия хор на вещиците припевът се повтаря 3 пъти, точно както и 3 (вместо 2) са тактовете в интродукцията от финалната част на този хор. 3 са пророчиците, 3 са виденията, Сцената на виденията е разположена в трето действие, прочутата наздравица на Лейди Макбет започва с въведение от 3 такта.

С „Макбет” Верди открива света на Шекспир, по-късно композира по неговите драми оперите „Отело” и „Фалстаф”, опитва се, но така и не успява да напише опера върху „Крал Лир”. През цялото това време Верди навлиза все по-дълбоко в своя личен духовен мир, в съкровеното пространство на неговата родина Северна Италия, създадена от вещици, призраци и страшни истории, които се разказват около огъня и всяват страх у децата ... във валсов ритъм...

Разговаря Виолета Тончева

Прочете още за "Макбет":

Премиера на "Макбет" - 9 юли, Опера в Летния театър, ММФ Варненско лято

Създадена на Понеделник, 06 Юли 2015 14:33

ТМПЦ Варна – Държавна опера Варна и Община Варна представят Опера в Летния театър – Варна 2015 с подкрепата на генералния спонсор Алфа Банк България, бизнес партньорите „Св. Св. Константин и Елена Холдинг АД, Graffit Gallery Hotel и медийните партньори БНТ 2 Варна, БНР Радио Варна, Дарик Радио Варна, Media Group On Air, в. „Народно дело”, www.petel.bg, www.moreto.net, www.varnautre.bg и др. Специални партньори Casta Diva и Viva la Musica - БНР

По случай 20-та си годишнина в България, Alpha Bank за втора поредна година е основен партньор на фестивала “Опера в Летния театър” и съпътстващия го Първи международен балетен форум. Партньорството е част от дългогодишните традиции на банката да развива и подкрепя значими проекти, които имат принос към общото културно наследство и постижения на България.
На 9 юли от 21 часа в Летния театър на Варна предстои дългоочакваната премиера на Вердиевия шедьовър „Макбет” - копродукция с Държавна опера Пловдив, постановка на режисьорката Нина Найденова и постоянния гост-диригент на Държавна опера Варна от Италия Стефано Сегедони, с примата на Румънската национална опера Сорина Мунтеану в ролята на Лейди Макбет и нашите великолепни солисти Пламен Димитров в ролята на Макбет, Евгений Станимиров - Банко и Валерий Георгиев – Макдъф.

В историята на Варненската опера това е втора постановка на "Макбет", след първата на диригента Иван Филев и режисьора Кузман Попов през 1985 г.

Верди смята "Макбет" за най-хубавата си творба

“Макбет” е първата шекспирова пиеса, която Верди адаптира за оперната сцена. Трагедиите и комедиите на великия поет и драматург го вдъхновяват през целия му живот, служат за основа на двете му последни опери “Отело” и “Фалстаф”. През август 1846 г. Верди избира „Макбет” за сюжет на новата си опера. Композиторът сам изготвя либретото в проза и възлага на либретиста Пиаве да съчини стиховете. Музиката е написана само за четири месеца, премиерата последвала на 14 март 1847 година в „Театро дела Пергола” във Флоренция. Верди смята „Макбет” за най-хубавата си опера и в знак на признателност я посвещава на своя тъст Антонио Бареци. След 17 години Верди се връща отново към „Макбет” и прави нова редакция. В преработения вариант операта е изпълнена в “Театр Лирик” в Париж на 21 април 1865г.

Бесовете. Обсебването

Нина Найденова за своята постановка

Шотландия, ХI век. Владетели, рицари, придворни, поробени, вещици, демони, видения владеят сценичното пространство, обгърнати в мистика и реалност, водени от страсти и идеи! Сюжет, изпълнен с драматични обрати на съдбата, с човешки слабости, разрушителни амбиции, героични подвизи, мъка и мимолетна радост, възход и падение. Исторически факт от живота на шотландския владетел Макбет, превърнал се в легенда, предавана от уста на уста, вълнува двамата титани Шекспир и Верди! От далечния ХI век до нашият ХХI са минали точно десет века. Случайно ли е, че тази лична драма се превръща в изкуство и буди размисли и днес? Кое е онова, което ни кара да съпреживяваме или отхвърляме драмата на героя Макбет, онова, което вълнувайки ни кара да погледнем и към самите себе си и към тези около нас?

Това са въпросите, превърнали се в основа за сценичната концепция.
Всички се раждаме равни, но после всеки прави своя избор - един тръгва по пътя на доброто и проповядва мир и любов, а друг по пътя на властта и славата на всяка цена… Всички имаме мотиви за действията си, но не и обяснения за тях! Действията – разрушителните, са акт на Човешка воля или Обсебване на мисълта от Страстта, Невидимото, Злото?! „Да сме обсебени…“ е само оправдание на постъпките и намеренията ни… или предопределеност от други по-висши сили? А ако това са разрушителни мисли на собственото ни подсъзнание, носим ли отговорност? Поемаме ли вината? Изкупваме? Как? Въпросите са много. Стоят пред всекиго, който дръзне да интерпретира мистичната съдбовност на владетел, превърнал името си Макбет в синоним на разрушителната човешка страст.

Образите на Бесовете са в основата на сценичната концепция - израз на нашите объркани човешки амбиции и намерения! Мистични и реални. Рожби на силите на мрака, но и на най-потайните кътчета на човешката душа. Те обсебват! Превръщат се в провокатор и двигател на действието, подчиняват на собствената си игра на съдбовност всички – владетели, поробени, вещици и войни. Бесовете съблазняват Макбет и Лейди Макбет към страстта, към властта, към техния гибелен край...

Всички страсти се разиграват в динамиката на непрекъснато променяща се визия – въртящ се кръг-сфера, който променя гледните точки повече от 30 пъти. Превръща се ту в пъклен котел, който непрекъснато ври и кипи, ту в бойно поле или гробище, гора, зала на кралете, в арена на пагубните страсти. В цялата тази динамика получена от редуването на картини и образи, Бесовете намират най-адекватната си среда за да изразят своята разрушителна експресия.

Нина Найденова

е един от водещите оперни режисьори в България. Нейни постановки се играят с успех в оперните театри в Русе, Варна, Бургас и Стара Загора. Специализира оперна режисура в операта LA SCALA, Милано. По програма на ЕС „Еразмус”, през 2002/2003 специализира и семиотика на киното в института IULM, Милано, Италия. През 2009 защитава успешно докторска дисертация в областта на музикалната семиотика. Завършва с магистърска степен оперна режисура, в НБУ, 1997. Има две специализации в областта на артмениджмънта – „Американски театрални модели на управление“ (1997) и „Управление на културни институти“ (2012).

Нина Найденова е доцент в Нов Български Университет, където преподава оперна режисура, актьорско майсторство и семиотика на изкуствата. Работила е като режисьор 12 творчески сезона в Старозагорската Държавна опера. От 2008 до 2010 е неин главен режисьор.

По покана на “Columbia Artists Management”- САЩ, “Konzertdirektion Schlote” Австрия, както и на други агенции, Нина Найденова участва с постановките си в задгранични гастроли в Испания, Португалия, Италия, Германия, Франция, Швейцария, Австрия, Холандия, САЩ. Постановките й се играят на престижни сцени и фестивали в градовете Кан, Брюксел, Ню Йорк, Рим, Цюрих, Женева. На сцената на Festspiele в Залцбург, с добър отзвук на критика и публика, са представени три нейни представления – 2005 - "Дон Карлос”, 2007 - „Макбет” и 2008 - „Турандот”. От 2005 г. Нина Найденова поставя като постоянен гост-режисьор в оперните театри в Скопие, Македония и Донецк, Украйна.

Във Варненската опера се играе нейната постановка на „Селска чест” и „Палячи”, а след „Макбет” в Опера в Летния театър – Варна 2015 ще видим и нейния прочит на „Любовен еликсир” на 31 юли.

Прочете още за "Макбет":