Актуални новини
Концерт с филмова музика за МФФ „Любовта е лудост” на 22 август
- Създадена на Събота, 15 Август 2015 04:39
Промоция партер 20% само на 15 и 16 август
На 22 август от 20 часа, втората филмова вечер от ММФ „Любовта е лудост”, ФКЦ и ТМПЦ - Държавна опера Варна ще предложат на публиката оригинален концерт под наслов „100 години българско кино”. Симфоничният оркестър на оперния театър с концертмайстор Красимир Щерев ще дирижира Нелко Коларов, който ще бъде и на пианото. Известният варненски творец е подбрал знакови музикални творби от най-популярните филми в историята на българското кино, направил им е нови аранжименти и ги е вписал в една изключително емоционална програма с известни изпълнители.
Началния тон ще даде Дони с песента „Нашият град” на Борис Карадимчев, която в култовия филм „Оркестър без име” (1982) изпълняват Чочо Владовски и група „Тангра”.
Следват Мариана Попова и Орлин Горанов с песента „Закъснели срещи” на Петър Ступел, записана за филма „Мъже в командировка” (1969) от Мария Нейкова и Михаил Белчев. Мариана Попова и Орлин Горанов ще представят и онази обичана песен на Борис Карадимчев „Хора и улици”, която помним в интерпретацията на Мими Иванова и Борис Годжунов от филма „Момчето си отива” (1972).
По-нататък към Мариана Попова ще се присъедини Иван Лечев, за да изпеят „Вървят ли двама” – прекрасната песен на Мария Нейкова от изключителния филм на Методи Андонов „Козият рог” (1972).
Нети ще повтори на живо изпълнението си на „Луната спи”, композиция на Дони за филма „Емигранти” (2001). Творческият и семеен тандем Дони и Нети ще представи още „Замълчи, замълчи” - доста по-стара, но не по-малко популярна песен на Петър Ступел, която звучи в една от първите легенди на българското кино „Любимец 13” (1958).
Мултимедия с откъси от филмите ще придружава концерта, на който водещи ще бъдат Искра Радева и Любен Чаталов. Той ще бъде и солистът в песента „Тече, всичко тече”, създадена от Симеон Пиронков за „Васко да Гама от село Рупча”, приключенския филм, с който са израстнали поколения български деца. На сцената ще посрещнем и младите таланти от детската вокална група „Весели щурчета”.
„Клетва” на Кирил Маричков и култовата група „Щурците” от не по-малко култовия филм „Вчера” (1988) ще ни припомни Валди Тотев.
Людмил Дончев – Лъки ще изпълни две творби, които свързваме с Васил Найденов - „След края на света” на Стефан Димитров за едноименния филм (1998) и „Адаптация” от Митко Щерев, също за едноименния филм (1981). В дует с Маргарита Хранова, Лъки ще представи и музикалната емблема на филма „Оркестър без име” (1982) „Оставаме”, по музика на Борис Карадмичев.
Концертът с българска филмова музика не може да мине без магнетичната инструментална тема от филма „Осъдени души” (1975), бею „Приятелство” от Александър Бръзицов с тромпета на Михаил Йосифов, както и без „Замириса на море” - една песен на Стефан Димитров, отдавна надживяла своя филм „Забранено за възрастни” (1987) и повече от подходяща за завършек на музикалната вечер от МФФ „Любовта е лудост”.
Билети: Билети за концерта „100 години БГ кино” по 10, 15, 20 и 25 лв ще намерите на касата на ФКЦ.
Weekend Promo: Не пропускайте да се възползвате от промоцията, валидна единствено за уикенда. Само на 15 и 16 август партерните билети за концерта „100 години БГ кино” ще се продават с 20% отстъпка.
Габриела Георгиева след Метрополитън опера във Варна
- Създадена на Сряда, 12 Август 2015 18:41
"Преди спектакъл моля Гена Димитрова да бъде с мен"
Интервю на Виолета Тончева с Габриела Георгиева – Турандот в „Турандот” на 14 август в Опера в Летния театър
Какво място заема Турандот във Вашия репертоар?
Пея Турандот от 2009 година и тя е една от любимите ми партии. Усещам се добре в тази роля, може би защото харесвам силни жени, а Турандот е изключително силен и в началото дори отрицателен образ. Самата аз никога не съм била такава и за мен е предизвикателство да пресъздам на сцената нещо, което в живота не бих направила. С тази нагласа се впускам и изцяло се отдавам на този образ.
Вие сте ученичка на Гена Димитрова, а тя беше една невероятна Турандот. Влияе ли Ви това?
Гена Димитрова, макар и да е изпяла най-много Тоски в творческата си кариера, си остава най-голямата Турандот. Имам записите й и редовно ги слушам, но никога непосредствено преди спектакъл на „Турандот”. Причината е, че когато чуя нейната интерпретация на Турандот, винаги си казвам, изпълнението й е нечовешко, гениално, никой от нас не може да го повтори и всички тези размишления, заедно с обожанието ми към нея, ме разконцентрират и донякъде обезсърчават. Няма да забравя как самата Гена ми повтаряше: „Не ме слушай, избягвай да ме имитираш, ти си различен глас”. За съжаление тя почина през 2005 година, когато аз все още не бях влязла в тежкия сопранов репертоар с Джоконда, Абигайл, Лейди Макбет, Турандот.
Липсва Ви...
О, да. Понякога имам чувството, че е някъде наоколо, всъщност преди спектакъл винаги я моля да бъде с мен, да пее с мен. Така беше и на 7 юни т.г. в София, когато по повод 10 години от кончината й, пях в нейна памет. Бях изключително развълнувана, дори се разплаках в онзи кулминационен момент, когато трябва да отсекат с един замах главата на принца. Добре, че точно тогава нямам да пея и - слава богу, успях да се събера.
Арията на Турандот е кратка, но много тежка, интензивна, напрегната. Турандот влиза, всички погледи са вперени в нея, абсолютна тишина, в която арията изведнъж прогърмява и въздейства като удар в слънчевия сплит. „Написах най-трудната ария за сопрано”, признава по този повод самият Пучини.
Сложна музика за сложна героиня, която колкото и да е силна, накрая също става подвластна на любовта...
Всички мислят, че Турандот е само силната и властна жена, но се оказва, че освен ледената принцеса, тя е и истинска жена, жена, която може да се влюби. „Много хора съм унищожила, не ме е страх от никого, но от теб се изплаших, ти ме притесни, затова те намразих и затова те обикнах”, казва Турандот на Калаф. Точно в този момент става пречупването, тогава Турандот капитулира пред силния, пред достойния за нея мъж. Всяка жена търси по-силния от нея мъж.
С какви впечатления идвате от Метрополитън опера, където работихте като дубльор на Анна Нетребко?
Да, бях cover на Нетребко за Лейди Макбет и съм щастлива, че успях да се впиша в атмосферата на този грандиозен оперен театър. Там се работи на друго ниво, с огромен екип от хора, които правят всичко възможно за да се почувства артистът сигурен и да покрие най-високите критерии за певческо и артистично майсторство. Най-малко трима специалисти се фокусират върху изпълнението на всеки солист - един асистент-диригент, един суфльор, който също е диригент, както и един езиков специалист, който следи за произношението. Тримата непрекъснато си водят записки и ти ги връчват веднага след репетицията. Длъжен си да се съобразиш и да се коригираш, дори ако си изпял едно по-отворено „а” например. На следващата репетиция трябва да си отстранил всички посочени грешки. Това е едно много дълбоко навлизане в детайлите на произведението и постановката, което натоварва, но и помага неимоверно за израстването на артиста.
Веднъж в Цюрих ме поканиха да пея в „Набуко” в последния момент, без задължителните репетиции. Асистент-диригентът успя само да изрази съжалението си, че няма да репетираме, попита ме дали си поемам дъх на едно важно място и ми пожела на добър час. За моя радост се получи блестящ спектакъл, след който получих покана за участие и в „Бал с маски” и за други спектакли.
Защо някой твърдят, че в България вече нямало оперни гласове като предишните?
България продължава да ражда прекрасни гласове, знам го и от опита си като асистент в НМА „Панчо Владигеров”. А съмнението в качеството на българските оперни гласове, за което говорите, идва може би от факта, че за съжаление сега у нас не се работи достатъчно дълго над едно заглавие. Всички много бързаме. Младите искат бързо да стъпят на сцената, бързо светват, но и бързо изгасват. Често от всекиго се иска да пее всичко, но това не е здравословно. Във всички случаи не бива да се избързва с драматичния репертоар, преди физиката да е узряла за него. От друга страна - ако откажеш няколко пъти, могат и да не те поканят повече. Има го и това. Изборът на артиста никога не е лесен, но от друга страна - единствено и само от артиста зависи да вземе правилното решение за собствения си творчески път.
Прочетете още:
Бойко Цветанов – Калаф: „Пял съм Калаф повече от 200 пъти на 3 континента”
Бойко Цветанов отбелязва с „Турандот” своята 60-годишнина
Диригентът Григор Паликаров”: „Турандот” е перла в короната на Опера в Летния театър 2015”
Диригентът Григор Паликаров”: „Турандот” е перла в короната на Опера в Летния театър 2015”
- Създадена на Вторник, 11 Август 2015 13:18
„Турандот” е истинска перла в короната на Опера в Летния театър – Варна 2015. И това е така най-малко по 3 причини. „Турандот” не е представяна във Варна от няколко години, а това е лебедовата песен на Пучини, неговата най-прекрасна творба със сложни хармонии, в които прозира новият XX век. Много пъти съм дирижирал „Турандот”, включително с великолепните Бойко Цветанов и Габриела Георгиева – за мен най-зрялата „Турандот”. Всички тези обстоятелства, вярвам, ще превърнат спектакъла на „Турандот” в незабравимо преживяване, на което аз ще се наслаждавам не по-малко от публиката на Опера в Летния театър.
Прочетете още:
Бойко Цветанов – Калаф: „Пял съм Калаф повече от 200 пъти на 3 континента”
Бойко Цветанов – Калаф: „Пял съм Калаф повече от 200 пъти на 3 континента”
- Създадена на Вторник, 11 Август 2015 12:33
Радвам се, че ще представя моя Калаф и пред варненската публика. Пял съм тази роля повече от 200 пъти на 3 континента – Европа, Азия и Америка. Разбира се всеки спектакъл е различен, доколкото артистът винаги трябва да бъде адекватен и да съобразява интерпретацията си с тази на диригента, на режисьора, на партньорката. Спомням си гастрола на Софийската опера в Япония през 2001 г., с Гена Димитрова в ролята на Турандот, който постигна феноменален успех. Получихме дори специална покана за аудиенция при японския император, който се оказа, че за пръв път нарушил протокола, за да гледа тъкмо нашата оперна постановка.
Дълго мога да говоря за „Турандот”, моя любима опера. Тя е съчетание между приказност и реалност, при това приказният сюжет завършва с щастлив край, което не се случва често в оперното изкуство. „Турандот” е една красива приказка за любов, в която Калаф минава през всякакви изпитания, за да постигне своята любов. Най-важното е, че неговото постоянство и силната му любов успяват да събудят любов и в сърцето на ледената кралица. Ако разтълкуваме поведението на Калаф и го пренесем в днешно време, рецептата да спечелиш сърцето на любимата би била същата. Трябва наистина да излъчваш безкрайна любов и да не се отказваш от чувствата си, за да предизвикаш взаимност у другия.
Разбира се всички тези послания не биха стигнали до публиката без безкрайно красивата музика на Пучини.
Прочете още:
Бойко Цветанов отбелязва с „Турандот” своята 60-годишнина
Диригентът Григор Паликаров”: „Турандот” е перла в короната на Опера в Летния театър 2015”
Бойко Цветанов отбелязва с „Турандот” своята 60-годишнина
- Създадена на Петък, 07 Август 2015 15:18
„Турандот” с Габриела Георгиева и Бойко Цветанов на 14 август
В рамките на шестото издание на Опера в Летния театър, на 14 август от 21 часа Държавна опера Варна ще представи лиричната драма "Турандот" от Джакомо Пучини, едно от най-красивите и популярни произведения в оперната литература. Незабравим за варненци остава споменът от първата постановка с голямата Гена Димитрова през 1994 г.
Спектакълът на „Турандот” от Джакомо Пучини, в навечерието на Празника на Варна, се посвещава на 60-годишнината на световноизвестния тенор Бойко Цветанов, когото ще чуем в ролята на Калаф.
В ролята на Турандот ще аплодираме прекрасната солистка на Софийска опера и балет Габриела Георгиева, завърнала се наскоро от Метрополитън опера, където дублира Анна Нетребко в драматичните сопранови партии.
В любимата си роля на Лиу ще гостува Валерия Сепе, една от най-обещаващите млади италиански сопрани.
Неотдавна тя се представи блестящо на Фестивала на оперното пеене, носещ името на Марио дел Монако, в Сплит, Хърватия.
Останалите персонажи ще пресъздадат солистите на Държавна опера Варна Евгений Станимиров (Тимур), Пламен Димитров (Пинг), Пламен Долапчиев (Понг), Свилен Николов (Мандарин), Стоян Финджиков (Алтум). За ролята на Панг ще гостува тенорът Марк Фаулър, който спечели сърцата на публиката в Опера в Летния театър със своя Неморино от премиерния спектакъл на „Любовен еликсир”. Главният режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов ще представи постановката в своя нова версия, а на диригентския пулт на „Турандот” ще приветстваме големия български диригент Григор Паликаров.
Сюжетът
Жестоката китайска принцеса Турандот нареждала да убият всички женихи, не успели да отговорят правилно на измислените от нея три гатанки. Така Турандот, която притежавала неземна красота и коравосърдечно сърце, отмъщавала за поруганата чест на своя прародителка. Безчет достойни и знатни мъже намерили смъртта си в състезанието. Явил се нов кандидат – принц Калаф. Твърдо решен да спечели Турандот, той не се вслушал в предупрежденията на влюбената в него робиня Лиу и на болния си и сляп баща Тимур. Състезанието се състояло и Калаф наистина познал трите правилни отговора – Надежда, Кръв и Турандот. Принцесата трудно понесла поражението и помолила своя баща – императора да не я дава за жена на принца. Тогава Калаф предложил ново състезание – ако до сутринта Турандот разкрие името му, той ще се признае за победен. Цяла нощ никой не заспал в Пекин, всички търсели начин да научат как се казва непознатият мъж, единственият, разгадал трудните гатанки на Турандот. Стражата заловила и измъчвала баща му и вярната робиня Лиу, която страхувайки се да не издаде името по време на мъченията, слага край на живота си. В края на нощта Калаф нежно и настойчиво взима Турандот в прегръдките си и когато целувката започва да разтапя леда в сърцето на красавицата, той най-сетне й разкрива тайната си. Турандот разбира, че името му означава Любов!
История на създаването
„Турандот” завършва дългия творчески път на Джакомо Пучини. Произведението е вдъхновено от екзотичната приказка на Карло Гоци, чийто сюжет възпламенява творческото въображение на композитора.
Идеята за тази опера възниква още през 1919 г. Пучини активно участва в работата над либретото заедно с драматурга Адами и поета Симони, а от април 1921 г. започва да пише музиката, бързайки, сякаш в смътно предчувствие да завърши произведението. Но работата на либретистите продължава до 1924 г. и последните страници от партитурата остават недописани. По желание на самия Пучини, след смъртта му по неговите скици операта е довършена от неговия ученик Франко Алфано. Става въпрос за заключителния дует и финала.
Премиерата на операта „Турандот” се състояла в Миланската скала на 25 април 1926 г. под диригентството на Артуро Тосканини. След като отзвучава последният акорд, написан от Пучини, Тосканини пуска палката и казва: „Тук смъртта изтръгна перото от ръката на композитора”. Певците, оркестърът и публиката в дълбоко мълчание напускат залата. Едва след тази вечер операта се изпълнява изцяло с допълнителните страници, дописани от Франко Алфано.
Прочетете още:
Бойко Цветанов – Калаф: „Пял съм Калаф повече от 200 пъти на 3 континента”
Диригентът Григор Паликаров”: „Турандот” е перла в короната на Опера в Летния театър 2015”
ПОЕТИЧЕН РЕЦИТАЛ НА БОЖАНА АПОСТОЛОВА
- Създадена на Вторник, 04 Август 2015 18:46
ПОЕТИЧЕН РЕЦИТАЛ НА БОЖАНА АПОСТОЛОВА
с оперни солисти на 6 август във Варненската опера
Кулминация в Алея на книгата – Варна 2015
6 АВГУСТ, 17.00, Ротонда (фоайе първи балкон), 17.00
Поетичният рецитал на голямата българска поетеса Божана Апостолова, по повод нейната 70-годишнина, който предстои на 6 август от 17 часа в Ротондата (фоайе, първи балкон) на Държавна опера Варна, ще бъде очакваната кулминация в Алея на книгата – Варна 2015. Вход свободен.
Рециталът, събрал интелектуалния елит на България в Пловдив и НДК, София, ще бъде изнесен и във Варна, по специалната покана на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна и председател на Постоянната комисия по култура при Общински съвет Варна.
Вместо Теодоси Спасов, който обикновено съпровожда с кавала си поетичните четения на Божана Апостолова, този път музикалната атмосфера на лиричното събитие ще създадат солистите на Варненския оперен театър Гео Чобанов, Вяра Железова и пианистът Руслан Павлов.
Освен като една от най-добрите български поетеси, Божана Апостолова има огромни заслуги за утвърждаването на качествената съвременна българска литература и като издател. Нейното издателство "Жанет 45", в което излизат творбите на най-изтъкнатите съвременни български писатели и поети като Георги Господинов, Милен Русков, Аксиния Михайлова, Стефан Цанев, Захари Карабашлиев, Вера Мутафчиева и други, задава критериите за висок художествен вкус в литературата и книгоиздаването. Неслучайно наричат Божана Апостолова Майка Тереза на българската литература.
Почти библейско
С усмивка на дете човекът слиза
в наивните пространства на страстта.
Да беше Бог, би предвидял, че близо
е кръстът с гвоздеи на любовта.
Днес, 17 юли 2006
Побеляха косите ми, сине.
Годините ми се протриха от носене,
а се катерят все по-нагоре.
С едната си ръка докосвам вече небето,
а с другата се стискам за тебе.
О, Боже,
Каква канара е обичта ми –
страховито надвесена,
едва я задържам с очите си,
за да не падне,
да не затрупа пътя ти, синко,
и обърка посоката.
На сърцето ти...
Из „... едва я задържам”, Божана Апостолова, ИК „Стигмати”, 2008
БНТ за Международния балетен форум, в памет на Мая Плисецкая
- Създадена на Вторник, 04 Август 2015 04:44
Вижте репортажа на Мартин Николов за БНТ 1, "Денят започва с култура", отразяващ Международния балетен форум, в памет на Мая Плисецкая - Варна 2015, както и предстоящата на 6 и 7 август премиера на балета "Жизел.
Участват Сергей Бобров - главен балетмайстор на Държавна опера Варна, з.а. на Русия и Наталия Боброва, негова съпруга и асистентка.
Премиера на „Жизел” във Варна на 6 и 7 август 2015
- Създадена на Събота, 01 Август 2015 18:31
Романтичният балет се поставя отново след 39-годишна пауза
На 6 и 7 август от 19 часа на Основна сцена на Държавна опера Варна ще бъдат представени премиерните спектакли на балета „Жизел” от Адолф Адам, постановка и хореография на главния балетмайстор на Държавна опера Варна, з.а. на Русия Сергей Бобров.
Оркестъра на Държавна опера Варна ще дирижира Вилиана Вълчева.
В спектаклите участват балетни артисти както на Държавна опера Варна, така и на Държавния театър за опера и балет в Красноярск, чийто художествен директор е Сергей Бобров. Неговите асистенти Олеся Алдонина и Демид Зиков също работят с варненските балетни артисти. В една от вечерите в главните роли ще танцуват руските балетисти Олеся Алдонина и Кирил Буличев, в другата - Илияна Славова и Павел Кирчев от балетната трупа в морския град.
Постановката на „Жизел”, издържана изцяло в стила на класическата хореография, е адаптирана от Сергей Бобров за сцената във Варна, която е с различни размери от сцената на Държавния театър за опера и балет в Красноярск.
В историята на Варненската опера „Жизел” се поставя отново след една доста продължителна пауза от 39 години. Дългогодишните балетмайстори на оперния театър Стефан и Галина Йорданови са автори на предишните две постановки от 1965 и 1976 г.
Идеята за балета „Жизел” (Giselle) идва от френския писател Теофил Готие, който предлага на Адолф Адам да напише музиката. В началото на 1841 година композиторът вече е готов, не закъснява и премиерата на 28 юни 1841 г. в Парижката опера. Успехът е толкова голям, че превръща веднъж завинаги „Жизел“ в апотеоз на романтичния балет. След Париж „Жизел” се играе в Лондон, Виена, Санкт Петербург, Милано, Ню Йорк, в цял свят, непрекъснато…
СЪДЪРЖАНИЕ
Първо действие
Село в Лотарингия. Гроздобер е. Жизел е влюбена в Алберт, който скоро се е появил в селцето. Напразно лесничеят Ханс я предупреждава, че младежът е неискрен към нея. Много скоро той намира и доказателства за това – графската шапка на Алберт в наетата от него ловна хижа. Към селцето приближават знатни ловци. Всички гостоприемно посрещат херцога, дъщеря му Батилда и тяхната свита. Влюбеният в Жизел лесничей разкрива измамата на Алберт – той е граф и скоро ще се жени за годеницата си Батилда. Жизел не може да понесе това, полудява и умира.
Второ действие
Нощ е. Ханс идва на гроба на Жизел. Неговата скръб е неутешима. От лунните лъчи изплува сянката на Мирта, която зове на танц вилисите – девойки, починали преди сватбата си. Те увличат в своя танц Ханс. Той не може да се откъсне от хоровода и загива. Алберт, който също дълбоко тъгува за Жизел, идва на гроба й. Участта на Ханс очаква и него, но Жизел го спасява. Обичта й му вдъхва сила и той танцува с вилисите до зазоряване. Сенките на вилисите, Мирта и Жизел се стопяват. Алберт остава да живее с болката по загубената обич, по-силна от смъртта.
Промоция за „Любовен еликсир” само в деня на премиерата 31 юли
- Създадена на Петък, 31 Юли 2015 11:32
Както е редно за всички специални напитки, така и на омайното оперно биле „Любовен еликсир” се полага специална промоция
Само в деня на премиерата, само на касата на Летния театър, може да закупите промоционално билети по 10 лв за все още свободните места в партер център. Струва си, защото обичайната цена там е 20, 30 или 40 лв. Каса Летен театър: тел.: 052-612803, 10.00-13.00 и 14.00-18.30
Как „Любовен еликсир” действа на Марк Фаулър
- Създадена на Петък, 31 Юли 2015 05:12
Интервю на Виолета Тончева с австралийския тенор Марк Фаулър, който изпълнява ролята на Неморино в премиерната постановка на „Любовен еликсир” на 31 юли в Опера в Летния театър – Варна 2015
Как се прави „Любовен еликсир” по рецепта на Нина Найденова?
Постановката на Нина Найденова е изключително забавна и няма как да не се хареса най-вече на младите зрители. Действието е пренесено в средата на миналия век, като сценографията, костюмите, прическите визират епохата на Мерлин Монро, с млади и витални герои във възрастта на любовта.
На сцената всички артисти се намираме в постоянно движение, активността и динамиката са много важни за творческите задачи. Вчера на репетицията изпих 6 литра вода, защото през цялото време ми се налага да тичам нагоре-надолу с един контрабас, а той тежи 13 кг.
Работата е там, че нещастно влюбеният Неморино в моя случай е музикант, който с надеждата, че ще спечели по-бързо Адина, изпива наведнъж „любовното биле” и... се напива. Закръглените форми на контрабаса му се привиждат като прекрасното тяло на Адина, което той разбира се не иска да изпусне.
Още с първата си главна роля изглежда сте попаднали на точния герой. Неморино изглежда Вашият човек...
О, да, харесвам операта, а постановката на Нина Найденова ми е любима от началото до края. Неморино ми е близък, може и да не е образован, но той е един много чувствителен артист. В Адина той харесва не само външността, но и нейната интелигентност и в този смисъл самият той се стреми да се издигне, да се усъвършенства. Всъщност това е стремежът на всеки творец. Адина го разбира и постепенно променя мнението си за Неморино като добър, но наивен човек, престава да се съмнява дали той е подходящият партньор за нея и накрая всичко завършва със сватба.
Двамата са на сцената почти през цялото време и публиката вижда колко бързо човек може да се промени, колко бързо може да пламне любовта, когато е истинска. А тя е истинска, когато двама души разбират, че им отредено да бъдат щастливи заедно.
Днес непрекъснато харесваме нещо или някого, всеки ден лайкваме хора и събития във фейсбук, но да кажем „обичам те” ни е по-трудно. Не бива да си играем с думата любов, любовта не е игра.
Любовта ли Ви доведе от Австралия в България?
Да, но най-напред това беше любовта към операта. Спечелих стипендия на фондация „Райна Кабаиванска, завърших майсторски клас при нея и магистратура в НБУ, а после срещнах и любовта на живота си. Моята съпруга Благовеста Костадинова е прекрасна певица, досега сме участвали заедно само в концерти в Австралия и в България, но имам предчувствие, че много скоро ще си партнираме и на сцената. Имаме почти 2-годишен син, който също като мен харесва „Любовен еликсир” - гледа от началото до края, без да се разсейва .
Как се чувствате във варненския екип на „Любовен еликсир”?
Много съм впечатлен от високото ниво на варненската трупа - солистите, хористите, балета. Да съм на сцената с Яница Нешева като Адина, е голяма радост за мен, ние сме приятели в живота и това естествено се предава в изкуството. Вавжно е, че вички ние сме 100% ангажирани с това, което правим и този екипен дух е много стимулиращ. Сигурен съм, че ще поднесем един добър „Любовен еликсир” на публиката на Опера в Летния театър.
Прочетете още:
„Любовен еликсир” или защо днес е трудно да кажеш „обичам те”
Олеся Алдонина и Демид Зиков – двама в синхрон
- Създадена на Четвъртък, 30 Юли 2015 06:18
Щрихи от един семеен портрет
Олеся Алдонина и Демид Зиков са изтъкнати солисти на Сибирския държавен балет и дясна ръка на Сергей Бобров – з.а. на Русия, художествен директор на Държавния театър за опера и балет в Красноярск, а от 2014 г. и главен балетмайстор на Държавна опера Варна. Като негови асистент-хореографи Олеся и Демид работят с балетните артисти на Държавна опера Варна, знаят вече малко български и – по собствените им думи, се чувстват добре тук. Още повече, че с тях е и 6-годишната им дъщеричка Диана. Тя ходи на детска градина, докато мама и татко репетират, много е музикална, свири на цигулка и кой знае – може би след време също ще стане балерина.
Балетната сцена в Красноярск среща Олеся и Демид, там те се изграждат като балетни артисти от най-висока класа, играят в много постановки главни роли, често и като танцова двойка. От героините, които пресъздава на сцената, Олеся особено обича Кармен, Микаела, Жулиета, а Демид предпочита характерни персонажи като Дон Хозе, Спартак, Базил. Завършила с отличие съвременен танц в Перм, Олеся проявява по-специално отношение от Демид към съвременната хореография, но двамата са категорични, че в актуалните танцови практики класическият и съвременният балет имат еднакво важно място. Руската балетна школа е голяма, именно защото следва традициите на руската класика, но това не пречи паралелно с класическите да се поставят и съвременни хореографии, подчертава Демид. Тази свобода обогатява самото изкуство и осигурява на артиста хоризонт в интерпретацията, допълва Олеся.
На въпроса кое е по-голямо предизвикателство за тях – да танцуват или да поставят балет, и двамата отговарят в един глас: И двете. Харесваме и едното и другото, и сме благодарни на Сергей Бобров за това, че ни предостави възможността да работим като негови асистенти с Варненската балетна трупа. След конкурса трупата се разшири с нови попълнения и заниманията ни стават все по-интересни. Не е лесно, но в балетното изкуство никога, никъде и нищо не е лесно. Добрият балет е възможен само и единствено с много любов, много труд и много търпение, категорични са Олеся и Демид.
Това са само няколко, но затова пък основни щрихи от семейния портрет на прекрасните балетни артисти Олеся Алдонина и Демид Зиков, вече основни фигури и от варненския артистичен пейзаж. Срещнали любовта на балетната сцена, отдадени и посветени изцяло на балета, взискателни към всяка балетна стъпка, всеки жест и всяка мимика, винаги с обща цел и винаги с мисъл за другия. Двама в синхрон с изкуството и със себе си. Отстрани изглежда като щастие. И наистина е щастие.
На 29 юли, в премиерата на „Ромео и Жулиета” от Международния балетен форум в памет на Мая Плисецкая, в рамките на ММФ „Варненско лято 2015, ги аплодираме – нея като Жулиета, а него – като Тибалт.
Следва премиерата на „Жизел” на 6 и 7 август, в която двамата се изявяват в другото си амплоа - като асистент-хореографи на Сергей Бобров.
Виолета Тончева
„Любовен еликсир” или защо днес е трудно да кажеш „обичам те”
- Създадена на Вторник, 28 Юли 2015 13:28
Модерен прочит на комичната опера от Нина Найденова на 31 юли
На 31 юли, в рамките на Опера в Летния театър предстои поредната премиера от варненското оперно лято 2015 – „Любовен еликсир” от Гаетано Доницети. Четвъртата в историята на Варненската опера постановка на тази комична творба е модерен прочит на изтъкнатата оперна режисьорка Нина Найденова и главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов.
Съвременната визия в сценографията и костюмите на Иван Савов и Яна Дворецка ни отпраща не преди двеста години, както е в оригинала, а в по-ново време. Това художествено решение допринася за едно различно настроение, което оставя у зрителите усещането, че не присъстват на оперен спектакъл, а на нещо като танцова забава. Диригент на хора е Стефан Бояджиев, хореографията носи разпознаваемия почерк на Боряна Сечанова.
Кой ли не мечтае за едно магическо питие, което да го направи по-щастлив, по-млад и по-влюбен? Кой ли не мечтае да срещне любим човек, та макар и с помощта на любовна отвара? Според режисьорската концепция на Нина Найденова: „Любовен еликсир” е комичен разказ за любовните преживявания на едно красиво и умно момиче и на момче емоционално, спонтанно, но и неуверено в способността да изразява чувствата си. Проблемът на двамата е „огромен”: не могат да признаят чувствата си един към друг. Не могат да кажат „обичам те”!
Ако погледнем с усмивка и днес в нашето време, ще видим как, като че ли все по-трудно или почти не успяваме да произнесем, а още повече „романтично” да прошепнем тези простички думи „обичам те”. Днес любовта я изпращаме в SMS, запознаваме се с любимите си по интернет, а от телевизионния екран непрекъснато ни повтарят, че получаваме „парченца любов...”, „нежна топлина” и т.н.”
Действието на най-новия варненски „Любовен еликсир” ни пренася в Bellа Италия през 50-те години на миналия век. Времето като че ли е спряло и всичко е спокойно, заспало... Площад с кафене, свири малък оркестър, двама се харесват, трети се намесва, другите ги наблюдават... Познато и някак си скучно, но само до момента, в който се появява той - Дулкамара, понесъл със себе си цялото ново време – рекламата на чудотворния Любовен еликсир, който помага, лекува, разкрасява… Дулкамара и неговите момичета преобразяват градчето, времето, дори и хората. В заспалите отношения нахлува Рекламата и всичко започва да се продава – от еликсири и чорапогащници до чувства. Печелят всички – търговецът печели пари, клиентите печелят пациенти, а пациентите печелят самочувствие, любов, здраве, красота… и още в този дух.
Ако ви звучи познато, значи знаете, че лекарството „Любовен еликсир” е много подходящо за всички възрасти и няма странични ефекти. Първата доза може да вземете още на 31 юли, без рецепта, само срещу закупен билет от 10, 15, 20 или 30 лв. от касите на: Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден, тел.: 052-665020, 052-650666; tickets@operavarna.bg; Летен театър: 10.00-13.00 и 14.00-18.30 всеки ден, тел.: 052-612803 и ФКЦ: 11.00-20.00 всеки ден, тел.: 052-685214
Любовното биле в премиерния спектакъл съвсем отговорно ще забъркат за вас солистите Марк Фаулър, Яница Нешева, Свилен Николов и Гео Чобанов.
В главната роля на Неморино ще гостува Марк Фаулър. Лиричният тенор е сред най-новите попълнения на Пловдивската опера. Той е австралиец, роден в Мелбърн, завършил оперно пеене във Виктория College of Arts, а след това и магистратура в НБУ в класа на Наталия Афеян. Два пъти е бил стипендиант на Райна Кабаиванска. Преди седем години той избира за своя втора родина България. Тук намира и любовта на живота си – оперната певица Благовеста Костадинова. Двамата се установяват трайно в града под тепетата. Пловдивската публика вече познава Марк от ролите му в мюзикъла „Човекът от Ла Манча“ и „Макбет“, в която певецът се изявява в ролята на бъдещия крал на Шотландия Малкълм. Неморино в „Любовен еликсир“ е първата му голяма роля.
В ролята на неговата любима Адина ще се представи сопраното Яница Нешева. Родена в Стара Загора, учи цигулка при Стефан Филчев и Стефка Караиванова, пее в детския градски хор при читалище "Родина" с ръководител Стефка Желязкова, завършва ЕГ "Максим Горки". През 1994 година кандидатства в ДМА "Панчо Владигеров" София със специалност оперно пеене, където е приета в класа на професор Мила Дюлгерова и актьорско майсторство в класа на професор Павел Герджиков. По време на следването си през 1996 става спечелва специалната награда на проф. Чавдар Хаджиев от конкурса "Г.Златев-Черкин", през 1997 става лауреат на Националния конкурс за инструменталисти и певци "Светослав Обретенов" в Провадия. След дипломирането си като бакалавър през 2000 година, от октомври до днес е артист-солист на Държавна опера Стара Загора.
През 2000 дебютира с ролята на Джилда от оп. "Риголето" от Дж. Верди, следват още над 15 централни сопранови партии от опери на Доницети, Моцарт, Росини, Верди, Бизе, Калман.
В ролята на сержант Белкоре ще се представи солистът на Държавна опера Варна Свилен Николов. Именитият баритон завършва НУИ „Добри Христов” с две специалности – цигулка и оперно пеене, а през 2002 г. се дипломира в НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа на доц. Констанца Вачкова. Още като студент започват сценичните му изяви с Учебния оперен театър към Музикалната академия. Папагено от "Вълшебната флейта” на В. А. Moцарт, една от първите му роли на професионална сцена, той изпълнява успешно в множество оперни театри в България и чужбина. Гастролира с концерти и спектакли на престижни сцени у нас, както и в Австрия, Германия, Испания, Франция, Южна Корея. Китай, Кипър, Дания, Холандия, Обединени арабски емирства.
Лауреат е на VII Международен конкурс “Надежди, дарования, майстори” в Албена и на Националния конкурс за млади оперни певци "Катя Попова", преименуван по-късно на името на Гена Димитрова.
От май 2004 г. Свилен Николов е солист на Държавна опера Варна. Богатата му творческа биография включва много партии от лирико-спинтовия баритонов репертоар, сред които ролите на Жорж Жермон (“Травиата”), Маркиз Поза („Дон Карлос”), Форд („Фалстаф), Белкоре (“Любовен еликсир”), Доктор Малатеста („Дон Паскуале”), Енрико (“Лучия ди Ламермур”), Шарплес ("Мадам Бътерфлай"), Марсел („Бохеми”), Фигаро ("Севилският бръснар"), Дандини („Пепеляшка”), Граф Алмавива („Сватбата на Фигаро”), Цар Ирод („Исус Христос Суперзвезда”), Великият жрец („Самсон и Далила”), Гунтер („Залезът на боговете” от тетралогията „Пръстенът на нибелунга”) и много други.
Още в началото на кариерата си Свилен Николов получава завидно добри критики в чуждестранната преса. „Изпълнението на Свилен Николов беше демонстрация на прекрасните гласови възможности на солиста”, пише Сузане Хаасе-Мюлбауер за „General Anzeiger” – Бон, Германия. И още: „Папагено, представен от Свилен Николов, завладя бързо сърцата на публиката с красивия си глас и лекотата на артистичното си превъплъщение. Любовният модел, свързващ Папагено и Папагена в този съвременен спектакъл, би бил високо оценен и от самите автори на пиесата Моцарт и Шиканедер”, отбелязва Хайнрих Шраг за „Salzgitter Zeitung” - Германия.
Басът Гео Чобанов ще се вживее в ролята на съвременен рекламен агент, който с особено пристрастие презентира вълшебния еликсир на любовта. Роден през 1975 г. във Варна, Гео Чобанов завършва НМА „Панчо Владигеров” в класа по оперно пеене на проф. Нико Исаков (2002-2006). Дебютира с партията на Мазето в ”Дон Жуан” от Моцарт на Международния фестивал „Мартенски музикални дни” в Русе с Оперно-филхармоничното дружество на града, под диригентството на Велизар Генчев. От 2007 до 2009 г. е солист на ОФД – Русе, където пресътворява множество партии от оперите на Моцарт ”Дон Жуан” и „Сватбата на Фигаро”, ”Кармен” от Бизе, оперите на Пучини ”Тоска”, „Мадам Бътерфлай” и „Манон Леско”, оперите на Верди ”Дон Карлос”, „Бал с маски”, „Травиата” и „Аида”, както и оперите на Росини ”Лучия ди Ламермур” и ”Севилският бръснар”. Гео Чобанов има изяви в Оперно-филхармоничните дружества във Варна (2006-2007), Бургас (2006), Пловдив (2010), където дебютира в ролята на Колин от „Бохеми” от Пучини, а на сцената на Софийската опера и балет пее в постановката на „Манон Леско” от Пучини. Певецът гастролира в много страни на Европа. През 2009 г. участва в престижния оперен фестивал в Солотурн, Швейцария Open Air Festival в оперите „Евгений Онегин” от Чайковски, „Манон Леско” от Пучини и „Травиата” от Верди.
Oт 2013 г. Гео Чобанов е част от солистичния състав на Държавна опера Варна, участва в редица постановки, сред които „Граф Ори”, „Севилският бръснар”, „Любовен еликсир”, „Дон Жуан” и други, през 2014 г. пее, заедно с Карло Коломбара в концерта „Басисимо”, по повод 100 г. от рождението на Борис Христов, през 2015 г. успешно дебютира в ролята на Дон Паскуале в премиерната постановка на едноименната опера от Доницети и в ролята на Великия инквизитор в операта „Дон Карлос” от Верди. Певецът гастролира в германски оперни продукции, а напоследък печели аплодисментите на варненската публика и с камерния спектакъл „Любовни руски романи”.
Прочетете още:
Как „Любовен еликсир” действа на Марк Фаулър
Премиера на „Ромео и Жулиета” на 29 юли
- Създадена на Вторник, 28 Юли 2015 12:13
Първи Международен балетен форум, в памет на Мая Плисецкая
Под патронажа на г-н Иван Портних, кмет на Община Варна
Опера в Летния театър – Варна 2015
В рамките на шестото издание на Опера в Летния театър 2015 Държавна опера Варна организира за първи път Международен балетен форум, в памет на великата балетна прима Мая Плисецкая. Международният балетен форум - Варна 2015 се явява естествено продължение на дългогодишните традиции в областта на балетното изкуство и провеждащия се на сцената на Летния театър във Варна Международен балетен конкурс с над 50-годишна история. Зад идеята стои главният балетмайстор на Държавна опера Варна и дългогодишен партньор на сцената на Мая Плисецкая, з.а. на Русия Сергей Бобров. В Първия международен балетен форум във Варна ще вземат участие балетните трупи на Държавния театър за опера и балет в Красноярск, Русия и балетът на Държавна опера Варна. След операта-балет „Carmen Dance” по музика на Жорж Бизе на 27 юли предстои премиерата «Ромео и Жулиета» по музика на Сергей Прокофиев на 29 юли. Премиерата е под егидата на кмета на Община Варна, г-н Иван Портних.
Трагичната история за съдбата на двамата влюбени от Верона, гениално пресъздадена преди 420 години в шедьовъра на Уилям Шекспир, се превръща в символ на първата голяма и неосъществима любов. Енигмата „Ромео и Жулиета” оживява със същата сила и в балетната музика на Сергей Прокофиев. Балетът „Ромео и Жулиета” на свой ред става еталон за качеството на всяка балетна трупа и в този смисъл балетната постановка „Ромео и Жулиета” на Сибирския държавен балет свидетелства за артистичните върхове на трупата, една от най-добрите в Русия. Автор на либретото, хореографията и постановката е з. а. на Русия Сергей Бобров, художник - Дмитрий Чербаджи, сценичен грим - Ирина Тарфеева, консултант по сценичен бой – Юрий Щуко, з.а. на Русия. Участват водещите артист-солисти на Сибирския държавен балет и Балетната трупа при Държавна опера Варна.
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА И ИЗПЪЛНИТЕЛИ:
- Жулиета Олеся Алдонина
- Ромео Кирил Литвиненко
- Тибалт Демид Зиков
- Меркуцио, Приятел на Ромео Даниил Костилев
- Синьор Капулети Александр Куимов
- Синьора Капулети Мария Литвиненко
- Сеньор Монтеки Алексей Бальва
- Приятели на Ромео, Комедианти- Денис Погорелий, Елена Погорелая, Полина Буличева, Надежда Панфилова
- Душата на Меркуцио - Маргарита Носик
Два рода равно знатни от Верона,
чиято красота е тук пред вас,
отново нарушавайки закона,
проливат ближна кръв със вражи бяс.
Двамина млади през стени от злоба
обикват се под гибелна звезда
и таз любов, отвела ги до гроба,
погребва с тях и кръвната вражда.
(превод Валери Петров)
Съвременният прочит на Сергей Бобров следва сюжета в трагедията на Шекспир с експресивна хореография, в която няма ярко разделение на полюсни състояния, каквато е обичайната трактовка. „От балета «Ромео и Жулиета» публиката очаква да съпреживее класическата музика на Сергей Прокофиев, подплатена с шекспировски страсти. Когато поставях балета, исках преди всичко да разбера, да почувствам и да разкрия историята, която композиторът е заложил в своята музика. След това се опитах адекватно да пресъздам и обобщя добре познатата история с изразителен художествен език, близък до днешния ритъм на живот. Смисълът на съвременния балет не се състои в механичното пренасяне на действието в наши дни или в използването на «съвременни движения». Балет, основан върху Шекспирова трагедия, във всеки случай предполага нееднозначна оценка на персонажите, отказ от ясното разделение на черно и бяло, добро и лошо», изтъква Сергей Бобров.
История на създаването
В края на 1934 г. театърът за опера и балет «С. М. Киров» предлага на Сергей Прокофиев да напише музика за балет по трагедията на Шекспир «Ромео и Жулиета». През лятото на следващата година музиката е готова, но не е одобрена от театъра. Считат я за недостатъчно танцувална! Нещо повече – според първия вариант на Прокофиев, Ромео и Жулиета не умират в края. Композиторът обяснява своето решение с факта, че живите хора могат да танцуват а умиращите не могат. Докато се решават проблемите около постановката, Прокофиев извлича две симфонични сюити върху музиката, а по-късно – трета. Все пак композиторът прави компромис и се примирява със смъртния изход на финала. Премиерата на балета, поставен за пръв път от Леонид Лавровски, с Галина Уланова в ролята на Жулиета, се е състояла в Санкт Петербург на 11 януари 1940 година.
Международен балетен форум, в памет на Мая Плисецкая – Варна 2015
- Създадена на Събота, 25 Юли 2015 12:00
В рамките на шестото издание на Опера в Летния театър 2015 Държавна опера Варна организира за първи път Международен балетен форум, в памет на великата балетна прима Мая Плисецкая. Международният балетен форум - Варна 2015 се явява естествено продължение на дългогодишните традиции в областта на балетното изкуство и провеждащия се на сцената на Летния театър във Варна Международен балетен конкурс с над 50-годишна история. Зад идеята стои главният балетмайстор на Държавна опера Варна и дългогодишен партньор на сцената на Мая Плисецкая, з.а. на Русия Сергей Бобров. В Първия международен балетен форум във Варна ще вземат участие балетните трупи на Държавния театър за опера и балет в Красноярск, Русия и балетът на Държавна опера Варна. Те ще представят операта-балет „Carmen Dance” по музика на Жорж Бизе на 27 юли и премиерата «Ромео и Жулиета» по музика на Сергей Прокофиев на 29 юли, под егидата на кмета на Община Варна, г-н Иван Портних. И двата спектакъла в Летния театър са с начален час 21 часа.
„Carmen Dance” за първи път в Летния театър
Откакто влезе в балетната история на Варна с бравурната си премиера през 2014 година, операта-балет „Carmen Dance” не спира да очарова публиката във Варна, получи награда ВАРНА, пожъна аплодисменти на гастролите в Банско и Търговище, а сега за първи път ще се играе и на открито в Летния театър. „Carmen Dance” е красив и емоционален спектакъл на главния балетмайстор на Държавна опера Варна и з.а. на Русия Сергей Бобров, с асистенти Олеся Алдонина и Демид Зиков, в който освен балетни артисти, под палката на главния диригент Светослав Борисов, участват също оркестър, хор и солисти на Държавна опера Варна, с режисьор на оперните сцени Кузман Попов. В героите от любовната драма ще се преобразят Вяра Железова в любимата си роля на Кармен, Валерий Георгиев ще бъде Дон Хозе, Деян Вачков – Ескамилио, Илина Михайлова - Микаела. В същите главни роли ще видим балетни артист-солисти на Сибирската държавна опера и балет в Красноярск: Кармен – Мария Литвиненко, Дон Хозе – Иван Карнаухов, Ескамилио - Игор Литвиненко, Микаела - Анна Федосова. Танцуват още: Бандитка - Надежда Влахова, Данкайро – Георгий Болсуновский, Цунига – Игор Осокин и др.
Премиера на „Ромео и Жулиета”
Трагичната история за съдбата на двамата влюбени от Верона, гениално пресъздадена преди 420 години в шедьовъра на Уилям Шекспир, се превръща в символ на първата голяма и неосъществима любов. Енигмата „Ромео и Жулиета” оживява със същата сила и в балетната музика на Сергей Прокофиев. Балетът „Ромео и Жулиета” на свой ред става еталон за качеството на всяка балетна трупа и в този смисъл балетната постановка „Ромео и Жулиета” на Сибирския държавен балет свидетелства за артистичните върхове на трупата, една от най-добрите в Русия. Автор на либретото, хореографията и постановката е з. а. на Русия Сергей Бобров, художник - Дмитрий Чербаджи, сценичен грим - Ирина Тарфеева, консултант по сценичен бой – Юрий Щуко, з.а. на Русия. Участват водещите артист-солисти на Сибирския държавен балет и Балетната трупа при Държавна опера Варна.
Два рода равно знатни от Верона,
чиято красота е тук пред вас,
отново нарушавайки закона,
проливат ближна кръв със вражи бяс.
Двамина млади през стени от злоба
обикват се под гибелна звезда
и таз любов, отвела ги до гроба,
погребва с тях и кръвната вражда.
(превод Валери Петров)
Съвременният прочит на Сергей Бобров следва сюжета в трагедията на Шекспир с експресивна хореография, в която няма ярко разделение на полюсни състояния, каквато е обичайната трактовка. „От балета «Ромео и Жулиета» публиката очаква да съпреживее класическата музика на Сергей Прокофиев, подплатена с шекспировски страсти. Когато поставях балета, исках преди всичко да разбера, да почувствам и да разкрия историята, която композиторът е заложил в своята музика. След това се опитах адекватно да пресъздам и обобщя добре познатата история с изразителен художествен език, близък до днешния ритъм на живот. Смисълът на съвременния балет не се състои в механичното пренасяне на действието в наши дни или в използването на «съвременни движения». Балет, основан върху Шекспирова трагедия, във всеки случай предполага нееднозначна оценка на персонажите, отказ от ясното разделение на черно и бяло, добро и лошо», изтъква Сергей Бобров.
История на създаването
В края на 1934 г. театърът за опера и балет «С. М. Киров» предлага на Сергей Прокофиев да напише музика за балет по трагедията на Шекспир «Ромео и Жулиета». През лятото на следващата година музиката е готова, но не е одобрена от театъра. Считат я за недостатъчно танцувална! Нещо повече – според първия вариант на Прокофиев, Ромео и Жулиета не умират в края. Композиторът обяснява своето решение с факта, че живите хора могат да танцуват а умиращите не могат. Докато се решават проблемите около постановката, Прокофиев извлича две симфонични сюити върху музиката, а по-късно – трета. Все пак композиторът прави компромис и се примирява със смъртния изход на финала. Премиерата на балета, поставен за пръв път от Леонид Лавровски, с Галина Уланова в ролята на Жулиета, се е състояла в Санкт Петербург на 11 януари 1940 година.
Варненска премиера на „Живот и песен” oт Петър Райчев – първия световноизвестен български тенор, основател на Варненската опера
- Създадена на Неделя, 19 Юли 2015 10:26
23 юли, 18 часа, фоайе, първи балкон, Основна сцена
Екипът на Варненската опера кани почитателите на оперното изкуство на на една много специална премиера за културната институция. На 23 юли от 18.00 часа във фоайето на първи балкон, Основна сцена ще бъде представена автобиографичната книга "Живот и песен", написана от основателя на Варненската опера Петър Райчев (1887-1960). Това ще се случи в присъствието на Петър Райчев, носещ името на великия си дядо и на другия син на Петър Райчев, художника Камен Райчев. Тяхно дело е новото преработено издание на книгата, придружено от компактдиск с изпълнения на Петър Райчев. Модератор на събитието ще бъде пиарът на Държавна опера Варна Виолета Тончева.
Петър Райчев - първият от плеядата световни български оперни гласове
Петър Райчев, първият от плеядата световни български оперни гласове, извървява бляскав път от Варна до върховете на оперното изкуство и до най-престижните световни сцени, с над 80 тенорови партии в репертоара, познат като един от водещите тенори в Миланската "Ла Скала", заедно с Тито Скипа, Бениамино Джили и Аурелиано Пертиле, полиглот с 9 езика, поддържа приятелства с Тосканини, Шаляпин, Стефан Цвайг, Иля Репин и други големи личности на епохата. През 1947 г. поставя първата опера на варненска сцена „Продадена невеста” от Бедржих Сметана, с диригент на хора и оркестъра неговия син Руслан Райчев, превърнал се по-късно, също като баща си, в едно от знаковите имена в българското оперно изкуство. „Това събитие е радостно и светло за родната действителност, защото всеки наш ден започва с новини за катастрофи, убийства и политически скандали, а културата ни затъва ли затъва. Щастлив съм, че познавах лично тенора Петър Райчев, че имах щастието да общувам с него в ранната си младост и да получа незаменими житейски уроци", отбелязва по повод излизането на книгата проф. Павел Герджиков. Оперетната прима Донка Шишманова също споделя: „За мен уроците при Петър Райчев не бяха уроци по музика, а уроци по човечност, по морал, по култура на общуването. Това бяха щастливи мигове, които ще останат в сърцето ми завинаги". „Името на тенора Петър Райчев – символ на бляскава артистична кариера по световните оперни сцени в десетилетията между двете войни, полага началото не само на всепризнатия феномен на българаските оперни гласове, но и на реалното приобщааване на България към страните с най-значим принос за изпълнителската култура в оперния театър на XX век. Приживе увенчан с ореола на първа национална оперна легенда, Петър Райчев действително е еталон за белкантово майсторство, достигнато с упорито усъвършенставане”, не скрива възхищението си проф д-р Румяна Каракостова.
Петър Райчев - художник, литератор, певец, режисьор, педагог
Като ученик в прогимназията Петър Райчев постъпва в катедралния хор във Варна, ръководен от Добри Христов. В София следва литература в Университетa и живопис в Рисувалното училище в класа на Иван Мърквичка. Съученик е на Чудомир, с когото, за да припечелват като студенти, сътрудничат във в. "Барабан" с рисунки и карикатури, които той подписва с псевдонима Пиер. Рисунката на корицата на книгата е студентски автопортрет на самия Петър Райчев. Като художник, карикатурист и поет той сътрудничи и във вестник "Българан". Приятел е с Елин Пелин и Александър Балабанов.
Завършва Московската консерватория със златен медал, вместо за пет - за три години, като ученик на италианския професор Умберто Мазети. Отличието му дава право да постъпи като солист в Болшой театър, но той предпочита да се усъвършенства в Италия, за което получава дори стипендия от Болшой театър. В Неапол работи с Фернандо де Лучия, който го препоръчва в театъра "Сан Карло", където Райчев пее с огромен успех в "Бохеми" и "Риголето". Замества заболелия Алесандро Бончи при гастрол на италианска трупа в "Ковънт Гардън" в Лондон. Успехът му е толкова голям, че му предлагат ангажименти и в други спектакли.
Триумфът му отваря вратите на много оперни театри в Италия, пее със знаменити партньори като Тоти дал Монте, Рикардо Страчари, Амелита Гали-Курчи.
От 1914 г. до 1920 г. Петър Райчев работи основно в Москва, Санкт Петербург и Киев. Установява се трайно в Милано като един от водещите тенори в "Ла Скала", рамо до рамо с Тито Скипа, Бениамино Джили и Аурелиано Пертиле. Гастролира в цяла Италия и във всички елитни театри в Европа. Притежава огромен репертоар от над 80 роли и стотици песни. Участва във филмите "Кармен" (1932), "Евгений Онегин" (1928)/, "Певецът от улицата". Записва десетки грамофонни плочи с арии и песни. От 1919 г. често се изявява и като оперен режисьор. В България се завръща през 1936 г., на върха на звездната си кариера, за да се отдаде на изграждането на родното оперно изкуство. Професор е в Музикалната академия, основател и пръв художествен ръководител на операта във Варна (1947), по-късно подпомага създаването на Русенската и Пловдивската опера.
Ако България има някаква запазена марка пред лицето на света, това е операта. Жалко е, че българските политици не го знаят
- Създадена на Неделя, 19 Юли 2015 05:59
Интервю на Виолета Тончева с Иво Йорданов – Мишоне в „Адриана Лекуврьор”, премиера на 21 юли в Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято” 2015 - През тази година ти получи национална награда от БЧК за кръводарител, ето и сега, само 2 часа, след като си дал кръв за пореден път, си на сцената и участваш пълноценно в репетицията на „Адриана Лекуврьор”. Какво е усещането, мислиш ли всеки път за жеста, който правиш?
- За мен това е осъзнат принцип още от 1998 година, когато с пълнолетието си получих правото да дарявам кръв. Оттогава досега го правя на всеки 3 месеца веднъж. Като безвъзмезден кръводарител съм готов и във всеки друг момент да помогна. Сега ме извикаха заради една родилка с близнаци. Съзнанието, че си спасил човешки живот, носи несравнимо удовлетворение, чувстваш се по някакъв начин продължен, а и обновяваш физиологически организма си.
- На твоя герой Мишоне му се пада ролята на добър приятел, макар че той би предпочел друга роля...
- Моят герой е инспициент, асистент-режисьор или - ако трябва буквално да преведем от италиански, директор на сцената. Той ръководи всичко, което се случва на сцената, но не може да ръководи това, което се случва в живота. Влюбен в примадоната Адриана, той възнамерява да й предложи брак, още повече че току-що е получил наследство. За Адриана обаче Мишоне е само добър приятел, комуто в момент на откровение тя признава, че е влюбена в друг. Той замлъква, приема участта си и поддържа приятелски докрай своята любима.
Във второ действие, когато Адриана се забърква във фатален любовен и политически триъгълник, Мишоне се обръща към нея с думите: „Да оставим игрите на големците, ние сме обикновени хора, ние винаги губим”. Това негово предупреждение определя хода на цялото действие и се превръща в основно послание на творбата. Още в момента, когато отказва да се вслуша в приятелския съвет на Мишоне, Адриана вече е обречена. Особеното в операта „Адриана Лекуврьор” е, че създадена по действителен случай, тя задава всички онези най-важни житейски въпроси, които винаги са стояли в центъра на изкуството.
- Дава и много отговори за света на артиста и на театъра...
- Това най-напред. Хората на театъра може да са суетни, ревниви, интриганти, капризни, емоционални и всичко останало, но то им е необходимо, за да станат актьори и да се занимават с изкуство изобщо. Стоенето на сцена по принцип е някаква комбинация между егоцентризъм и ексхибиционизъм, характерно и за артистите, и за политиците. Разликата е, че ние не сме нагли и безочливи като тях. Напротив - наглостта, безочливостта, жестокостта в живота са в състояние да ни парализират, да ни убият. Животът на сцената изсмуква, изтощава, взима ти всичко. Жертваш личния си живот заради живота на сцената, сцената е твоят истински дом и колегите са твоето истинско семейство.
През последните години живея почти само в чужбина, предимно в Италия, през януари ще пея в Япония, но където и да се намирам, аз си оставам възпитаник на Академия „Санта Чечилия” и ученик на Христина Ангелакова. В това семейство се чувствам щастлив.
Още нещо. В чужбина единствените поводи да се говори хубаво за България, е когато там се изявяват български творци, а не български политици. Навсякъде българските оперни певци са добре приети. Навън да си български оперен певец означава нещо и ако България има някаква запазена марка пред лицето на света, това е операта. Жалко е, че българските политици не го знаят.
Прочетете още:
„Адриана Лекуврьор” за пръв път във Варна на 21 юли 2015
Работим с амбицията да се получи качествен и стилистично издържан спектакъл
Как Франческо Чилеа доведе световната оперна прима Цветелина Василева от САЩ във Варна
„Адриана Лекуврьор” за пръв път във Варна на 21 юли 2015
- Създадена на Събота, 18 Юли 2015 05:24
30 години след последната постановка в България и за пръв път във Варна ще се срещнем с оперния шедьовър на Франческо Чилеа „Адриана Лекуврьор”. Дългоочакваната премиера предстои на 21 юли от 21 часа в Опера в Летния театър, като част от оперния модул на ММФ „Варненско лято” 2015 г. Постановката е копродукция между ТМПЦ – Държавна опера Варна и Македонската опера и балет, диригент Вилиана Вълчева, режисьор Деян Прошев (Македония), асистент-режисьор Люпка Якимовска (Македония), сценограф Александър Златович (Сърбия), костюмограф Весна Радович (Сърбия), хореография Олга Панго (Македония), диригент на хора Стефан Бояджиев.
В главните роли са поканени българските оперни певци със световна кариера Цветелина Василева в ролята на Адриана Лекуврьор, Иван Момиров в ролята на Маурицио, Даниела Дякова в ролята на Принцеса ди Буйон, Иво Йорданов в ролята на Мишоне и водещите солисти от състава на Държавна опера Варна Арсений Арсов, Евгений Станимиров, Гео Чобанов, Пламен Долапчиев, Силвия Ангелова и Лиляна Кондова.
Италианският композитор Франческо Чилеа (1866-1950) е типичен представител на италианската оперна школа от края на IXX и началото на XX век. За известния оперен театър „Театро Лирико” в Милано, той композира през 1902 г. „Адриана Лекуврьор” – операта, с която става световноизвестен. Либретото на Артуро Колаути следва мелодрамата на Йожен Скриб, която пресъздава последната година от живота на прочутата френска драматична актриса Адриана Лекуврьор (1692–1730). Шедьовърът на Чилеа е образец на веристична музикална драма, близка до естетиката на Маскани, Леонкавало и Пучини. В тази своя творба Франческо Чилеа се проявява като тънък психолог, обаятелен лирик и драматург, с особено експресивно чувство за сцената. Великият Енрико Карузо изпълнява ролята на Маурицио на бравурната премиера в „Театро Лирико” на 6 ноември 1902 г.
Прочетете още:
„Адриана Лекуврьор” за пръв път във Варна на 21 юли 2015
Работим с амбицията да се получи качествен и стилистично издържан спектакъл
Как Франческо Чилеа доведе световната оперна прима Цветелина Василева от САЩ във Варна
„Адриана Лекуврьор” във Варна – първа постановка в България на македонския оперен режисьор Деян Прошев
- Създадена на Събота, 18 Юли 2015 05:20
Интервю на Виолета Тончева с директора на Македонската опера и балет Деян Прошев, завършил НМА „Панчо Владигеров”, преди премиерата на „Адриана Лекуврьор” на 21 юли в ММФ „Варненско лято” 2015
- Как се стигна до премиерата на „Адриана Лекуврьор” като съвместна българо-македонска продукция?
- Радвам се, че „Адриана Лекуврьор” започва едно важно партньорство между Македонската национална опера и балет и Държавна опера Варна.
Идеята дойде от моя приятел, вашия прочут съгражданин Иван Момиров, който на една среща между мен и директорката на ТМПЦ г-жа Даниела Димова предложи да направим тази съвместна продукция в Опера в Летния театър, за която ние предоставяме декорите и костюмите.
- С какво „Адриана Лекуврьор” събуди Вашето творческо любопитство?
- „Адриана Лекуврьор” е интересно заглавие, защото разказва истинска история със сложен сюжет и невероятно красива музика. Има страхотни пресонажи с оригинални дуети и ансамбли. Ако се премахне пеенето, „Адриана Лекуврьор” с успех би могла да се възприеме и като симфонична, и като балетна музика. В спектаклите на „Адриана Лекуврьор” задължително трябва да ангажираш много добри певци. И в Скопие и тук имаме звездни състави. Иван Момиров вече е пял Маурицио при нас, сега ще го представи и във Варна, в Скопие сме слушали италианската легенда Джована Касола в ролята на Адриана, сега тук ще аплодираме българска певица от световна величина – Цветелина Василева. Не се съмнявам, че публиката на ММФ „Варненско лято” ще хареса „Адриана Лекуврьор”.
- На традиционния или на съвременния режисьорски прочит сте привърженик?
- За мен автентичността е много важна и затова предпочитам традиционния начин на представяне. Операта е красиво и сложно изкуство, което не бива с лека ръка да се променя. Не бива да сваляме операта от нейния пиедестал. Не виждам защо трябва да пренасяме ежедневието, което живеем, и в операта. Операта е празник и ние не бива да отнемаме тази нейна празничност.
- Във Варна идвате от Япония, където поставихте „Андре Шение”. Какво е японското възприятие за оперно изкуство?
- Много различно от европейското. В Япония всичко се прави точно, но някак стерилно. Източното мислене е различно от европейското, затова японските певци не разбират персонажите в европейските оперни творби и им е трудно да ги пресъздават. Питат какво чувстват героите и едва след като им се обясни, те влизат в образа. Веднъж програмирани, повече не променят нищо в интерпретацията и постановката не подлежи на импровизация.
- Каква е репертоарната политика на ръководената от Вас Македонска опера и балет в Скопие?
- От 5 години съм директор на операта в Скопие, преди това 2 години бях артистичен директор. Екипът ни се старае, освен да поддържа обичани от публиката заглавия, да поставя и нови, неиграни досега творби. Наред с популярните „Кармен”, „Травиата”, „Турандот”, „Кармина Бурана”, предлагаме нови и не толкова познати произведения като „Макбет”, „Симоне Боканегра”, „Атила”. Отсега се подготвяме за 70-годишнината на Македонската опера през 2017 г. Щастлив съм, че имаме възможността да правим мащабни продукции и да каним солисти, които пеят на най-престижните оперни сцени по света.
- Кои бяха Вашите учители в НМА „Панчо Владигеров”, с какво си ги спомняте?
- В София завърших най-напред оперно пеене при Асен Селимски и Нико Исаков, после актьорско майсторство при Пламен Герджиков и Пламен Карталов, както и магистратура по режисура при Павел Герджиков. Благодарен съм за знанията, които получих от тях. Радостен съм, че с „Адриана Лекуврьор” във Варна, сега – след Италия, Сърбия и Япония, имам възможността за пръв път да поставям и в България.
Прочетете още:
„Адриана Лекуврьор” за пръв път във Варна на 21 юли 2015
Работим с амбицията да се получи качествен и стилистично издържан спектакъл
Как Франческо Чилеа доведе световната оперна прима Цветелина Василева от САЩ във Варна
Работим с амбицията да се получи качествен и стилистично издържан спектакъл
- Създадена на Събота, 18 Юли 2015 05:12
Интервю на Виолета Тончева с Вилиана Вълчева – диригент на премиерната постановка на „Адриана Лекуврьор” от Франческо Чилеа в Опера в Летния театър на 21 юли 2015 г.
- Как изглежда „Адриана Лекуврьор” през погледа на диригентката Вилиана Вълчева?
- Както е известно, Франческо Чилеа композира „Адриана Лекуврьор” по либрето, пресъздаващо последната година от живота на френската театрална дива Адриана Лекуврьор. На премиерата в „Комеди Франсез” ролята на Маурицио изпълнява самият Енрико Карузо. Любопитно е, че в България тази оригинална веристична творба е поставяна само 3 пъти – през 1933 г. в София, през 1971 г. в Пловдив и през 1988 г. отново в София, с Райна Кабаиванска в главната роля.
- През 2015 г. и Варна ще посрещне „Адриана Лекуврьор”.
- Да, в Опера в Летния театър на 21 юли предстои премиерата на „Адриана Лекуврьор” - копродукция с Македонската национална оперта и балет, чийто директор Деян Прошев е режисьор на постановката. Очакванията от това заглавие са големи. Партиите са много красиви и изискват красиви гласове, с каквито ние, за наша радост, разполагаме. Нашите гости са оперни певци със световна слава – превъзходното сопрано Цветелина Василева изпълнява ролята на Адриана Лекуврьор, нейният глас излъчва топлота и артистизъм, каквито се изискват от героинята. Партньори на Цветелина Василева в главните роли са изключителният тенор Иван Момиров в ролята на Маурицио, чудесният баритон Иво Йорданов в ролята на Мишоне и великоленото мецосопрано Даниела Дякова в ролята на Принцеса ди Буйон. За пръв път работя с тях и съм много впечатлена от високия им професионализъм и всеотдайността, с която те пресъздават своите герои.
- Какво е настроението в оркестъра преди премиерата?
- Музиката е много органично написана, композиторът се е съобразил с регистрите на гласовете, така че се получава добър баланс между гласове и оркестър. Още от самото начало нашият оркестър прояви голям интерес към непознатото заглавие, вникна в партитурата и свири с очевидно удоволствие. Определено може да се каже, че ние всички работим с амбицията да се получи качествен и стилистично издържан спектакъл.
Прочетете още:
„Адриана Лекуврьор” за пръв път във Варна на 21 юли 2015
Как Франческо Чилеа доведе световната оперна прима Цветелина Василева от САЩ във Варна
Как Франческо Чилеа доведе световната оперна прима Цветелина Василева от САЩ във Варна
- Създадена на Събота, 18 Юли 2015 05:01
Интервю на Виолета Тончева с оперната прима Цветелина Василева, която ще дебютира в ролята на Адриана Лекуврьор в премиерата на едноименната опера от Франческо Чилеа на 21 юли в Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято” 2015
- Как бихте охарактеризирали „Адриана Лекуврьор”?
- „Адриана Лекуврьор” е една изключителна веристична опера, подплатена с много драматизъм и илюстративна музика. Музиката на Франческо Чилеа изпълва сърцето, тя е съвършено допълнение на човешкия глас. Самата любовна история е истинска, но в някаква степен и обикновена – подобни истории са се случвали, случват се и ще продължават да се случват.
- Защо тогава тази опера се поставя рядко в България?
- Бях студентка, когато гледах софийската постановка с Райна Кабаиванска, спомням си колко дълбоко ме впечатлиха нейният глас, красотата и драматизмът, които тя вложи в образа.
„Адриана Лекуврьор” не се поставя често, защото музикалната партитура е изпълнена с много трудности. Музиката и драматургията са тясно свързани, тоналностите и темпата бързо се сменят, солистите трябва да притежават драматични умения, за тях няма никакъв отдих (както при Верди например), през цялото време е необходима силна спойка между диригента, оркестъра и певците и всичко това изисква огромна концентрация и издръжливост. В някои отношения бих сравнила „Адриана Лекуврьор” с „Травиата”, макар че първата опера е подчертано веристична, а втората е по-кантилентна.
- За Варна е привилегия, че ще се срещне за пръв път с Адриана Лекуврьор чрез Вашата интерпретация. Как вместихте това гостуване в графика си?
- В САЩ дебютирах неотдавна в Росиниевата опера „Вилхелм Тел”, имах също участия в „Тоска”, а след 10 дни, веднага след премиерата на „Адриана Лекуврьор” във Варна ми предстои дебют в „Турандот”, отново в САЩ. Всъщност тук, на ММФ „Варненско лято”, дебютирах в „Турандот” в ролята на Лиу в един знаменит спектакъл с Гена Димитрова като Турандот. Сега в САЩ отново ще дебютирам в тази опера, но този път в ролята на Турандот.
Щастлива съм, че г-жа Даниела Димова ме покани да дебютирам в ролята на Адриана Лекуврьор и да преоткрия красотата в музиката на Чилеа. Похвално е, че във Варна се гласува доверие на млади диригенти като Вилиана Вълчева. Екипът е чудесен.
- Когато тръгвате на път, какво не пропускате да вземете със себе си?
- Животът на артиста е труден, непрекъснато си на път. Аз винаги слагам в куфара си по някоя нова книга от България. Обичам развлекателни и романтични четива, криминалета и трилъри. Приятно ми е да държа книгата в ръка, не харесвам електронните книги. Винаги нося със себе си и една иконка на Исус Христос. Намерих я на сцената по време на международния конкурс за оперни певци „Франческо Чилеа” в Италия. Спечелих конкурса, пред мен се откриха много творчески възможности и оттогава иконката е неразделна част от моя свят. И ето сега съм тук, заради Франческо Чилеа. Варна ме свърза отново с него.
- Какъв човек е Цветелина Василева, какво харесва, с кого се сравнява?
Аз съм позитивен човек и умея да се радвам на хората и нещата около мен. Вълнува ме човешкият глас. Няма нищо по-вдъхновяващо от хубавия човешки глас.
Щастлива съм, че България е родина на толкова много добри оперни гласове и че аз съм един от тях.
Не бих се сравнявала с никого, защото съм убедена, че всяка певица върви по свой собствен път. Изобщо всеки човек би трябвало да се сравнява единствено със себе си, да се стреми към най-доброто, на което самият той и само той е способен.
ЦВЕТЕЛИНА ВАСИЛЕВА - СОПРАН
Цветелина Василева е определяна от световната критика и медии като голямото оперно откритие на международния фестивал в Уексфорд, Ирландия, където изпълнява ролята на Шарка в едноименната чешка опера.
Sunday Times – London
“Zvetelina Vassileva, the Bulgarian soprano who sang the title role, must be one of the great operatic finds of the festival. She has a huge, highly concentrated voice and a dynamic stage presence which proclaims her a massive star before she has even finished incanting her first phrase.”
Това признание тя утвърждава след многобройните успешни премиери в най-престижните световни оперни театри и фестивали, като началото е в Роял Ковънт Гардън – Лондон, с дебют в ролята на Дездемона – „Отело“ и следваща роля – Марженка в „Продадена невеста“.
С ролите на Мими – „Бохеми“, Амелия – „Бал с маски“, Леонора – „Трубадур“, Лиу – „Турандот“, Виолета – „Травиата“, Тоска и Аида, тя постига забележителни успехи в Берлин Щадсопер, Брюксел, Амстердам, Глазгоу, Севиля, Сантандер, Сантяго, Кардиф, Токио, Торонто, Москва, Прага, Букурещ, Белград, Солун и др., фестивалите в Единбург и Брегенц.
Първият й международен дебют зад граница е в операта на Сан Франциско, Калифорния, където пее Леонора в „Трубадур“ и след това премиерите на „Отело“, „Коронацията на Попеа“, „Травиата“ и „Руслан и Людмила“ - в гастрола на Мариински театър Киров от Санкт Петербург.
В САЩ и Канада нейните гастроли продължават в Гранд Опера Хюстън с „Княз Игор“, „Аида“ и „Евгени Онегин“, в Балтимор Лирик Опера – „Травиата“, в Торонто – „Отело“, „Турандот“, „Бал с маски“, „Травиата“ и „Жана Д’арк“ – Верди. Следват неколкократни участия в Детройт, Маями, Опера Пацифик – Калифорния, Канзас, Синсинати, Кентъки, Палм Бийч и др.
Безспорно определящо значение за нейната кариера има участието й в сезонните премиери в Метрополитън Опера, Ню Йорк с Леонора в „Трубадур“, „Бохеми“ и Виолета в „Травиата“. Цветелина Василева е желан гост и на концертния подиум в Албърт Хол – Лондон, Кремълския дворец – Москва, Джордж Уестън Хол – Торонто, Концертгебаум – Амстердам и др., където пее със световни знаменитости като Агнес Балца, Джакомини, Хворостовски, Нетребко, Хосе Кура, Луис Лима, Фарина и Армилято.
През изминалия сезон Цветелина Василева дебютира блестящо в ролята на принцеса Матилда в операта “Вилхелм Tел” от Росини в Уичита Гранд Опера, САЩ, както и се превъплъти в образа на Тоска, отново на същата сцена.
Сред предстоящите й ангажименти е дебютът й в ролята на Адриана Лекуврьор - “Адриана Лекуврьор”, копродукция между Варненска опера и Македонската опера и балет, част от фестивалната програма на “Опера в летния театър”. Само месец след това, Цветелина Василева ще дебютира в ролята на принцеса Турандот в Уичита Гранд Опера, САЩ. Звездният състав включва също младият Метрополитън тенор Рикардо Тамура, както и световно известният бас Самуел Реми, с които Василева ще си партнира.
Василева е лауреат на международните оперни конкурси „Т. Скипа“ и „Фр. Чилеа“, след които печели и специализация при знаменития Карло Бергонци в Ла Скала – Милано.
Прочетете още:
„Адриана Лекуврьор” за пръв път във Варна на 21 юли 2015
Работим с амбицията да се получи качествен и стилистично издържан спектакъл