Щрихи от един семеен портрет

Олеся Алдонина и Демид Зиков са изтъкнати солисти на Сибирския държавен балет и дясна ръка на Сергей Бобров – з.а. на Русия, художествен директор на Държавния театър за опера и балет в Красноярск, а от 2014 г. и главен балетмайстор на Държавна опера Варна. Като негови асистент-хореографи Олеся и Демид работят с балетните артисти на Държавна опера Варна, знаят вече малко български и – по собствените им думи, се чувстват добре тук. Още повече, че с тях е и 6-годишната им дъщеричка Диана. Тя ходи на детска градина, докато мама и татко репетират, много е музикална, свири на цигулка и кой знае – може би след време също ще стане балерина.

Балетната сцена в Красноярск среща Олеся и Демид, там те се изграждат като балетни артисти от най-висока класа, играят в много постановки главни роли, често и като танцова двойка. От героините, които пресъздава на сцената, Олеся особено обича Кармен, Микаела, Жулиета, а Демид предпочита характерни персонажи като Дон Хозе, Спартак, Базил. Завършила с отличие съвременен танц в Перм, Олеся проявява по-специално отношение от Демид към съвременната хореография, но двамата са категорични, че в актуалните танцови практики класическият и съвременният балет имат еднакво важно място. Руската балетна школа е голяма, именно защото следва традициите на руската класика, но това не пречи паралелно с класическите да се поставят и съвременни хореографии, подчертава Демид. Тази свобода обогатява самото изкуство и осигурява на артиста хоризонт в интерпретацията, допълва Олеся.

На въпроса кое е по-голямо предизвикателство за тях – да танцуват или да поставят балет, и двамата отговарят в един глас: И двете. Харесваме и едното и другото, и сме благодарни на Сергей Бобров за това, че ни предостави възможността да работим като негови асистенти с Варненската балетна трупа. След конкурса трупата се разшири с нови попълнения и заниманията ни стават все по-интересни. Не е лесно, но в балетното изкуство никога, никъде и нищо не е лесно. Добрият балет е възможен само и единствено с много любов, много труд и много търпение, категорични са Олеся и Демид.

Това са само няколко, но затова пък основни щрихи от семейния портрет на прекрасните балетни артисти Олеся Алдонина и Демид Зиков, вече основни фигури и от варненския артистичен пейзаж. Срещнали любовта на балетната сцена, отдадени и посветени изцяло на балета, взискателни към всяка балетна стъпка, всеки жест и всяка мимика, винаги с обща цел и винаги с мисъл за другия. Двама в синхрон с изкуството и със себе си. Отстрани изглежда като щастие. И наистина е щастие.
На 29 юли, в премиерата на „Ромео и Жулиета” от Международния балетен форум в памет на Мая Плисецкая, в рамките на ММФ „Варненско лято 2015, ги аплодираме – нея като Жулиета, а него – като Тибалт.

Следва премиерата на „Жизел” на 6 и 7 август, в която двамата се изявяват в другото си амплоа - като асистент-хореографи на Сергей Бобров.

Виолета Тончева  

Модерен прочит на комичната опера от Нина Найденова на 31 юли
На 31 юли, в рамките на Опера в Летния театър предстои поредната премиера от варненското оперно лято 2015 – „Любовен еликсир” от Гаетано Доницети. Четвъртата в историята на Варненската опера постановка на тази комична творба е модерен прочит на изтъкнатата оперна режисьорка Нина Найденова и главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов.

Съвременната визия в сценографията и костюмите на Иван Савов и Яна Дворецка ни отпраща не преди двеста години, както е в оригинала, а в по-ново време. Това художествено решение допринася за едно различно настроение, което оставя у зрителите усещането, че не присъстват на оперен спектакъл, а на нещо като танцова забава. Диригент на хора е Стефан Бояджиев, хореографията носи разпознаваемия почерк на Боряна Сечанова.

Кой ли не мечтае за едно магическо питие, което да го направи по-щастлив, по-млад и по-влюбен? Кой ли не мечтае да срещне любим човек, та макар и с помощта на любовна отвара? Според режисьорската концепция на Нина Найденова: „Любовен еликсир” е комичен разказ за любовните преживявания на едно красиво и умно момиче и на момче емоционално, спонтанно, но и неуверено в способността да изразява чувствата си. Проблемът на двамата е „огромен”:  не могат  да признаят чувствата си един към друг. Не могат да кажат „обичам те”!
Ако погледнем с усмивка и днес в нашето време, ще видим как, като че ли все по-трудно или почти не успяваме да произнесем, а още повече „романтично” да прошепнем тези простички думи „обичам те”. Днес любовта я изпращаме в SMS, запознаваме се с любимите си по интернет, а от телевизионния екран непрекъснато ни повтарят, че получаваме „парченца любов...”, „нежна топлина” и т.н.”

Действието на най-новия варненски „Любовен еликсир” ни пренася в Bellа Италия през 50-те години на миналия век. Времето като че ли е спряло и всичко е спокойно, заспало... Площад с кафене, свири малък оркестър, двама се харесват, трети се намесва, другите ги наблюдават... Познато и някак си скучно, но само до момента, в който се появява той - Дулкамара, понесъл със себе си цялото ново време – рекламата на чудотворния Любовен еликсир, който помага, лекува, разкрасява… Дулкамара и неговите момичета преобразяват градчето, времето, дори и хората. В заспалите отношения нахлува Рекламата и всичко започва да се продава – от еликсири и чорапогащници до чувства. Печелят всички – търговецът печели пари, клиентите печелят пациенти, а пациентите печелят  самочувствие, любов, здраве, красота… и още в този дух.

Ако ви звучи познато, значи знаете, че лекарството „Любовен еликсир” е много подходящо за всички възрасти и няма странични ефекти. Първата доза може да вземете още на 31 юли, без рецепта, само срещу закупен билет от 10, 15, 20 или 30 лв. от касите на: Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден, тел.: 052-665020, 052-650666; tickets@operavarna.bg; Летен театър: 10.00-13.00 и 14.00-18.30 всеки ден, тел.: 052-612803 и ФКЦ: 11.00-20.00 всеки ден, тел.: 052-685214

Любовното биле в премиерния спектакъл съвсем отговорно ще забъркат за вас солистите Марк Фаулър, Яница Нешева, Свилен Николов и Гео Чобанов.

В главната роля на Неморино ще гостува Марк Фаулър. Лиричният тенор е сред най-новите попълнения на Пловдивската опера. Той е австралиец, роден в Мелбърн, завършил оперно пеене във Виктория College of Arts, а след това и магистратура в НБУ в класа на Наталия Афеян. Два пъти е бил стипендиант на Райна Кабаиванска. Преди седем години той избира за своя втора родина България. Тук намира и любовта на живота си – оперната певица Благовеста Костадинова. Двамата се установяват трайно в града под тепетата. Пловдивската публика вече познава Марк от ролите му в мюзикъла „Човекът от Ла Манча“ и „Макбет“, в която певецът се изявява в ролята на бъдещия крал на Шотландия Малкълм. Неморино в „Любовен еликсир“ е първата му голяма роля.

В ролята на неговата любима Адина ще се представи сопраното Яница Нешева. Родена в Стара Загора, учи цигулка при Стефан Филчев и Стефка Караиванова, пее в детския градски хор при читалище "Родина" с ръководител Стефка Желязкова, завършва ЕГ "Максим Горки". През 1994 година кандидатства в ДМА "Панчо Владигеров" София със специалност оперно пеене, където е приета в класа на професор Мила Дюлгерова и актьорско майсторство в класа на професор Павел Герджиков. По време на следването си през 1996 става спечелва специалната награда на проф. Чавдар Хаджиев от конкурса "Г.Златев-Черкин", през 1997 става лауреат на Националния конкурс за инструменталисти и певци "Светослав Обретенов" в Провадия. След дипломирането си като бакалавър през 2000 година, от октомври до днес е артист-солист на Държавна опера Стара Загора.

През 2000 дебютира с ролята на Джилда от оп. "Риголето" от Дж. Верди, следват още над 15 централни сопранови партии от опери на Доницети, Моцарт, Росини, Верди, Бизе, Калман.

В ролята на сержант Белкоре ще се представи солистът на Държавна опера Варна Свилен Николов. Именитият баритон завършва НУИ „Добри Христов” с две специалности – цигулка и оперно пеене, а през 2002 г. се дипломира в НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа на доц. Констанца Вачкова. Още като студент започват сценичните му изяви с Учебния оперен театър към Музикалната академия. Папагено от "Вълшебната флейта” на В. А. Moцарт, една от първите му роли на професионална сцена, той изпълнява успешно в множество оперни театри в България и чужбина. Гастролира с концерти и спектакли на престижни сцени у нас, както и в Австрия, Германия, Испания, Франция, Южна Корея. Китай, Кипър, Дания, Холандия, Обединени арабски емирства.
Лауреат е на VII Международен конкурс “Надежди, дарования, майстори” в Албена и на Националния конкурс за млади оперни певци "Катя Попова", преименуван по-късно на името на Гена Димитрова.

От май 2004 г. Свилен Николов е солист на Държавна опера Варна. Богатата му творческа биография включва много партии от лирико-спинтовия баритонов репертоар, сред които ролите на Жорж Жермон (“Травиата”), Маркиз Поза („Дон Карлос”), Форд („Фалстаф), Белкоре (“Любовен еликсир”), Доктор Малатеста („Дон Паскуале”), Енрико (“Лучия ди Ламермур”), Шарплес ("Мадам Бътерфлай"), Марсел („Бохеми”), Фигаро ("Севилският бръснар"), Дандини („Пепеляшка”), Граф Алмавива („Сватбата на Фигаро”), Цар Ирод („Исус Христос Суперзвезда”), Великият жрец („Самсон и Далила”), Гунтер („Залезът на боговете” от тетралогията „Пръстенът на нибелунга”) и много други.

Още в началото на кариерата си Свилен Николов получава завидно добри критики в чуждестранната преса. „Изпълнението на Свилен Николов беше демонстрация на прекрасните гласови възможности на солиста”, пише Сузане Хаасе-Мюлбауер за „General Anzeiger” – Бон, Германия. И още: „Папагено, представен от Свилен Николов, завладя бързо сърцата на публиката с красивия си глас и лекотата на артистичното си превъплъщение. Любовният модел, свързващ Папагено и Папагена в този съвременен спектакъл, би бил високо оценен и от самите автори на пиесата Моцарт и Шиканедер”, отбелязва Хайнрих Шраг за „Salzgitter Zeitung” - Германия.

Басът Гео Чобанов ще се вживее в ролята на съвременен рекламен агент, който с особено пристрастие презентира вълшебния еликсир на любовта. Роден през 1975 г. във Варна, Гео Чобанов завършва НМА „Панчо Владигеров” в класа по оперно пеене на проф. Нико Исаков (2002-2006). Дебютира с партията на Мазето в ”Дон Жуан” от Моцарт на Международния фестивал „Мартенски музикални дни” в Русе с Оперно-филхармоничното дружество на града, под диригентството на Велизар Генчев. От 2007 до 2009 г. е солист на ОФД – Русе, където пресътворява множество партии от оперите на Моцарт ”Дон Жуан” и „Сватбата на Фигаро”, ”Кармен” от Бизе, оперите на Пучини ”Тоска”, „Мадам Бътерфлай” и „Манон Леско”, оперите на Верди ”Дон Карлос”, „Бал с маски”, „Травиата” и „Аида”, както и оперите на Росини ”Лучия ди Ламермур” и ”Севилският бръснар”. Гео Чобанов има изяви в Оперно-филхармоничните дружества във Варна (2006-2007), Бургас (2006), Пловдив (2010), където дебютира в ролята на Колин от „Бохеми” от Пучини, а на сцената на Софийската опера и балет пее в постановката на „Манон Леско” от Пучини. Певецът гастролира в много страни на Европа. През 2009 г. участва в престижния оперен фестивал в Солотурн, Швейцария Open Air Festival в оперите „Евгений Онегин” от Чайковски, „Манон Леско” от Пучини и „Травиата” от Верди.

Oт 2013 г. Гео Чобанов е част от солистичния състав на Държавна опера Варна, участва в редица постановки, сред които „Граф Ори”, „Севилският бръснар”, „Любовен еликсир”, „Дон Жуан” и други, през 2014 г. пее, заедно с Карло Коломбара в концерта „Басисимо”, по повод 100 г. от рождението на Борис Христов, през 2015 г.  успешно дебютира в ролята на Дон Паскуале в премиерната постановка  на едноименната опера от Доницети и в ролята на Великия инквизитор в операта „Дон Карлос” от Верди. Певецът гастролира в германски оперни продукции, а напоследък печели аплодисментите на варненската публика и с камерния спектакъл „Любовни руски романи”.

Прочетете още:

Как „Любовен еликсир” действа на Марк Фаулър

Първи Международен балетен форум, в памет на Мая Плисецкая

Под патронажа на г-н Иван Портних, кмет на Община Варна

Опера в Летния театър – Варна 2015

В рамките на шестото издание на Опера в Летния театър 2015 Държавна опера Варна организира за първи път Международен балетен форум, в памет на великата балетна прима Мая Плисецкая. Международният балетен форум - Варна 2015 се явява естествено продължение на дългогодишните традиции в областта на балетното изкуство и провеждащия се на сцената на Летния театър във Варна Международен балетен конкурс с над 50-годишна история. Зад идеята стои главният балетмайстор на Държавна опера Варна и дългогодишен партньор на сцената на Мая Плисецкая, з.а. на Русия Сергей Бобров. В Първия международен балетен форум във Варна ще вземат участие балетните трупи на Държавния театър за опера и балет в Красноярск, Русия и балетът на Държавна опера Варна. След операта-балет „Carmen Dance” по музика на Жорж Бизе на 27 юли предстои премиерата «Ромео и Жулиета» по музика на Сергей Прокофиев на 29 юли. Премиерата е  под егидата на кмета на Община Варна, г-н Иван Портних.
Трагичната история за съдбата на двамата влюбени от Верона, гениално пресъздадена преди 420 години в шедьовъра на Уилям Шекспир, се превръща в символ на първата голяма и неосъществима любов. Енигмата „Ромео и Жулиета” оживява със същата сила и в балетната музика на Сергей Прокофиев. Балетът „Ромео и Жулиета” на свой ред става еталон за качеството на всяка балетна трупа и в този смисъл балетната постановка „Ромео и Жулиета” на Сибирския държавен балет свидетелства за артистичните върхове на трупата, една от най-добрите в Русия. Автор на либретото, хореографията и постановката е з. а. на Русия Сергей Бобров, художник - Дмитрий Чербаджи, сценичен грим - Ирина Тарфеева, консултант по сценичен бой – Юрий Щуко, з.а. на Русия. Участват водещите артист-солисти на Сибирския държавен балет и Балетната трупа при Държавна опера Варна.

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА И ИЗПЪЛНИТЕЛИ:

• Жулиета                                                       Олеся Алдонина
• Ромео                                                           Кирил Литвиненко
• Тибалт                                                          Демид Зиков
• Меркуцио, Приятел на Ромео          Даниил Костилев
• Синьор Капулети                                    Александр Куимов
• Синьора Капулети                                 Мария Литвиненко
• Сеньор Монтеки                                     Алексей Бальва
• Приятели на Ромео, Комедианти-   Денис Погорелий, Елена Погорелая, Полина Буличева, Надежда Панфилова
• Душата на Меркуцио -                          Маргарита Носик

Два рода равно знатни от Верона,
чиято красота е тук пред вас,
отново нарушавайки закона,
проливат ближна кръв със вражи бяс.
Двамина млади през стени от злоба
обикват се под гибелна звезда
и таз любов, отвела ги до гроба,
погребва с тях и кръвната вражда.

                                 (превод Валери Петров)

Съвременният прочит на Сергей Бобров следва сюжета в трагедията на Шекспир с експресивна хореография, в която няма ярко разделение на полюсни състояния, каквато е обичайната трактовка. „От балета «Ромео и Жулиета» публиката очаква да съпреживее класическата  музика на Сергей Прокофиев, подплатена с шекспировски страсти. Когато поставях балета, исках преди всичко да разбера, да почувствам и да разкрия историята, която композиторът е заложил в своята музика. След това се опитах адекватно да пресъздам и обобщя добре познатата история с изразителен художествен език, близък до днешния ритъм на живот. Смисълът на съвременния балет не се състои в механичното пренасяне на действието в наши дни или в използването на «съвременни движения». Балет, основан върху Шекспирова трагедия, във всеки случай предполага нееднозначна оценка на персонажите, отказ от ясното разделение на черно и бяло, добро и лошо», изтъква Сергей Бобров.

История на създаването

В края на 1934 г. театърът за опера и балет «С. М. Киров» предлага на Сергей Прокофиев да напише музика за балет по трагедията на Шекспир «Ромео и Жулиета». През лятото на следващата година музиката е готова, но не е одобрена от театъра. Считат я за недостатъчно танцувална! Нещо повече – според първия вариант на Прокофиев, Ромео и Жулиета не умират в края. Композиторът обяснява своето решение с факта, че живите хора могат да танцуват а умиращите не могат. Докато се решават проблемите около постановката, Прокофиев извлича две симфонични сюити върху музиката, а по-късно – трета. Все пак композиторът прави компромис и се примирява със смъртния изход на финала. Премиерата на балета, поставен за пръв път от Леонид Лавровски, с Галина Уланова в ролята на Жулиета, се е състояла в Санкт Петербург на 11 януари 1940 година.

В рамките на шестото издание на Опера в Летния театър 2015 Държавна опера Варна организира за първи път Международен балетен форум, в памет на великата балетна прима Мая Плисецкая. Международният балетен форум - Варна 2015 се явява естествено продължение на дългогодишните традиции в областта на балетното изкуство и провеждащия се на сцената на Летния театър във Варна Международен балетен конкурс с над 50-годишна история. Зад идеята стои главният балетмайстор на Държавна опера Варна и дългогодишен партньор на сцената на Мая Плисецкая, з.а. на Русия Сергей Бобров. В Първия международен балетен форум във Варна ще вземат участие балетните трупи на Държавния театър за опера и балет в Красноярск, Русия и балетът на Държавна опера Варна. Те ще представят операта-балет „Carmen Dance” по музика на Жорж Бизе на 27 юли и премиерата «Ромео и Жулиета» по музика на Сергей Прокофиев на 29 юли, под егидата на кмета на Община Варна, г-н Иван Портних. И двата спектакъла в Летния театър са с начален час 21 часа.

„Carmen Dance” за първи път в Летния театър
 

Откакто влезе в балетната история на Варна с бравурната си премиера през 2014 година, операта-балет „Carmen Dance” не спира да очарова публиката във Варна, получи награда ВАРНА, пожъна аплодисменти на гастролите в Банско и Търговище, а сега за първи път ще се играе и на открито в Летния театър. „Carmen Dance” е красив и емоционален спектакъл на главния балетмайстор на Държавна опера Варна и з.а. на Русия Сергей Бобров, с  асистенти Олеся Алдонина и Демид Зиков, в който освен балетни артисти, под палката на главния диригент Светослав Борисов, участват също оркестър, хор и солисти на Държавна опера Варна, с режисьор на оперните сцени Кузман Попов. В героите от любовната драма ще се преобразят Вяра Железова в любимата си роля на Кармен, Валерий Георгиев ще бъде Дон Хозе, Деян Вачков – Ескамилио, Илина Михайлова - Микаела. В същите главни роли ще видим балетни артист-солисти на Сибирската държавна опера и балет в Красноярск: Кармен – Мария Литвиненко, Дон Хозе – Иван Карнаухов, Ескамилио - Игор Литвиненко, Микаела - Анна Федосова. Танцуват още: Бандитка - Надежда Влахова, Данкайро – Георгий Болсуновский, Цунига – Игор Осокин и др.

Премиера на „Ромео и Жулиета”  

Трагичната история за съдбата на двамата влюбени от Верона, гениално пресъздадена преди 420 години в шедьовъра на Уилям Шекспир, се превръща в символ на първата голяма и неосъществима любов. Енигмата „Ромео и Жулиета” оживява със същата сила и в балетната музика на Сергей Прокофиев. Балетът „Ромео и Жулиета” на свой ред става еталон за качеството на всяка балетна трупа и в този смисъл балетната постановка „Ромео и Жулиета” на Сибирския държавен балет свидетелства за артистичните върхове на трупата, една от най-добрите в Русия. Автор на либретото, хореографията и постановката е з. а. на Русия Сергей Бобров, художник - Дмитрий Чербаджи, сценичен грим - Ирина Тарфеева, консултант по сценичен бой – Юрий Щуко, з.а. на Русия. Участват водещите артист-солисти на Сибирския държавен балет и Балетната трупа при Държавна опера Варна.

Два рода равно знатни от Верона,
чиято красота е тук пред вас,
отново нарушавайки закона,
проливат ближна кръв със вражи бяс.
Двамина млади през стени от злоба
обикват се под гибелна звезда
и таз любов, отвела ги до гроба,
погребва с тях и кръвната вражда.

(превод Валери Петров)

Съвременният прочит на Сергей Бобров следва сюжета в трагедията на Шекспир с експресивна хореография, в която няма ярко разделение на полюсни състояния, каквато е обичайната трактовка. „От балета «Ромео и Жулиета» публиката очаква да съпреживее класическата  музика на Сергей Прокофиев, подплатена с шекспировски страсти. Когато поставях балета, исках преди всичко да разбера, да почувствам и да разкрия историята, която композиторът е заложил в своята музика. След това се опитах адекватно да пресъздам и обобщя добре познатата история с изразителен художествен език, близък до днешния ритъм на живот. Смисълът на съвременния балет не се състои в механичното пренасяне на действието в наши дни или в използването на «съвременни движения». Балет, основан върху Шекспирова трагедия, във всеки случай предполага нееднозначна оценка на персонажите, отказ от ясното разделение на черно и бяло, добро и лошо», изтъква Сергей Бобров.

История на създаването

В края на 1934 г. театърът за опера и балет «С. М. Киров» предлага на Сергей Прокофиев да напише музика за балет по трагедията на Шекспир «Ромео и Жулиета». През лятото на следващата година музиката е готова, но не е одобрена от театъра. Считат я за недостатъчно танцувална! Нещо повече – според първия вариант на Прокофиев, Ромео и Жулиета не умират в края. Композиторът обяснява своето решение с факта, че живите хора могат да танцуват а умиращите не могат. Докато се решават проблемите около постановката, Прокофиев извлича две симфонични сюити върху музиката, а по-късно – трета. Все пак композиторът прави компромис и се примирява със смъртния изход на финала. Премиерата на балета, поставен за пръв път от Леонид Лавровски, с Галина Уланова в ролята на Жулиета, се е състояла в Санкт Петербург на 11 януари 1940 година.

23 юли, 18 часа, фоайе, първи балкон, Основна сцена

Екипът на Варненската опера кани почитателите на оперното изкуство на на една много специална премиера за културната институция. На 23 юли от 18.00 часа във фоайето на първи балкон, Основна сцена ще бъде представена автобиографичната книга "Живот и песен", написана от основателя на Варненската опера Петър Райчев (1887-1960). Това ще се случи в присъствието на Петър Райчев, носещ името на великия си дядо и на другия син на Петър Райчев, художника Камен Райчев. Тяхно дело е новото преработено издание на книгата, придружено от компактдиск с изпълнения на Петър Райчев. Модератор на събитието ще бъде пиарът на Държавна опера Варна Виолета Тончева.

Петър Райчев - първият от плеядата световни български оперни гласове

Петър Райчев, първият от плеядата световни български оперни гласове,  извървява бляскав път от Варна до върховете на оперното изкуство и до най-престижните световни сцени, с над 80 тенорови партии в репертоара,  познат като един от водещите тенори в Миланската "Ла Скала", заедно с Тито Скипа, Бениамино Джили и Аурелиано Пертиле, полиглот с 9 езика, поддържа приятелства с Тосканини, Шаляпин, Стефан Цвайг, Иля Репин и други големи личности на епохата. През 1947 г. поставя първата опера на варненска сцена „Продадена невеста” от Бедржих Сметана, с диригент на хора и оркестъра неговия син Руслан Райчев, превърнал се по-късно, също като баща си, в едно от знаковите имена в българското оперно изкуство. „Това събитие е радостно и светло за родната действителност, защото всеки наш ден започва с новини за катастрофи, убийства и политически скандали, а културата ни затъва ли затъва. Щастлив съм, че познавах лично тенора Петър Райчев, че имах щастието да общувам с него в ранната си младост и да получа незаменими житейски уроци", отбелязва по повод излизането на книгата проф. Павел Герджиков. Оперетната прима Донка Шишманова също споделя: „За мен уроците при Петър Райчев не бяха уроци по музика, а уроци по човечност, по морал, по култура на общуването. Това бяха щастливи мигове, които ще останат в сърцето ми завинаги". „Името на тенора Петър Райчев – символ на бляскава артистична кариера по световните оперни сцени в десетилетията между двете войни, полага началото не само на всепризнатия феномен на българаските оперни гласове, но и на реалното приобщааване на България към страните с най-значим принос за изпълнителската култура в оперния театър на XX век. Приживе увенчан с ореола на първа национална оперна легенда, Петър Райчев действително е еталон за белкантово майсторство, достигнато с упорито усъвършенставане”, не скрива възхищението си проф д-р Румяна Каракостова.

Петър Райчев - художник, литератор, певец, режисьор, педагог
 

Като ученик в прогимназията Петър Райчев постъпва в катедралния хор във Варна, ръководен от Добри Христов. В София следва литература в Университетa и живопис в Рисувалното училище в класа на Иван Мърквичка. Съученик е на Чудомир, с когото, за да припечелват като студенти, сътрудничат във в. "Барабан" с рисунки и карикатури, които той подписва с псевдонима Пиер. Рисунката на корицата на книгата е студентски автопортрет на самия Петър Райчев. Като художник, карикатурист и поет той сътрудничи и във вестник "Българан". Приятел е с Елин Пелин и Александър Балабанов. Завършва Московската консерватория със златен медал, вместо за пет - за три години, като ученик на италианския професор Умберто Мазети. Отличието му дава право да постъпи като солист в Болшой театър, но той предпочита да се усъвършенства в Италия, за което получава дори стипендия от Болшой театър. В Неапол работи с Фернандо де Лучия, който го препоръчва в театъра "Сан Карло", където Райчев пее с огромен успех в "Бохеми" и "Риголето". Замества заболелия Алесандро Бончи при гастрол на италианска трупа в "Ковънт Гардън" в Лондон. Успехът му е толкова голям, че му предлагат ангажименти и в други спектакли.
Триумфът му отваря вратите на много оперни театри в Италия, пее със знаменити партньори като Тоти дал Монте, Рикардо Страчари, Амелита Гали-Курчи. От 1914 г. до 1920 г. Петър Райчев работи основно в Москва, Санкт Петербург и Киев. Установява се трайно в Милано като един от водещите тенори в "Ла Скала", рамо до рамо с Тито Скипа, Бениамино Джили и Аурелиано Пертиле. Гастролира в цяла Италия и във всички елитни театри в Европа. Притежава огромен репертоар от над 80 роли и стотици песни. Участва във филмите "Кармен" (1932), "Евгений Онегин" (1928)/, "Певецът от улицата". Записва десетки грамофонни плочи с арии и песни. От 1919 г. често се изявява и като оперен режисьор. В България се завръща през 1936 г., на върха на звездната си кариера, за да се отдаде на изграждането на родното оперно изкуство. Професор е в Музикалната академия, основател и пръв художествен ръководител на операта във Варна (1947), по-късно подпомага създаването на Русенската и Пловдивската опера.

Интервю на Виолета Тончева с Иво Йорданов – Мишоне в „Адриана Лекуврьор”, премиера на 21 юли в Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято” 2015 - През тази година ти получи национална награда от БЧК за кръводарител, ето и сега, само 2 часа, след като си дал кръв за пореден път, си на сцената и участваш пълноценно в репетицията на „Адриана Лекуврьор”. Какво е усещането, мислиш ли всеки път за жеста, който правиш?

- За мен това е осъзнат принцип още от 1998 година, когато с пълнолетието си получих правото да дарявам кръв. Оттогава досега го правя на всеки 3 месеца веднъж. Като безвъзмезден кръводарител съм готов и във всеки друг момент да помогна. Сега ме извикаха заради една родилка с близнаци. Съзнанието, че си спасил човешки живот, носи несравнимо удовлетворение, чувстваш се по някакъв начин продължен, а и обновяваш физиологически организма си.

- На твоя герой Мишоне му се пада ролята на добър приятел, макар че той би предпочел друга роля...

- Моят герой е инспициент, асистент-режисьор или - ако трябва буквално да преведем от италиански, директор на сцената. Той ръководи всичко, което се случва на сцената, но не може да ръководи това, което се случва в живота. Влюбен в примадоната Адриана, той възнамерява да й предложи брак, още повече че току-що е получил наследство. За Адриана обаче Мишоне е само добър приятел, комуто в момент на откровение тя признава, че е влюбена в друг. Той замлъква, приема участта си и  поддържа приятелски докрай своята любима.

Във второ действие, когато Адриана се забърква във фатален любовен и политически триъгълник, Мишоне се обръща към нея с думите: „Да оставим игрите на големците, ние сме обикновени хора, ние винаги губим”. Това негово предупреждение определя хода на цялото действие и се превръща в основно послание на творбата. Още в момента, когато отказва да се вслуша в приятелския съвет на Мишоне, Адриана вече е обречена. Особеното в операта „Адриана Лекуврьор” е, че създадена по действителен случай, тя задава всички онези най-важни житейски въпроси, които винаги са стояли в центъра на изкуството.

- Дава и много отговори за света на артиста и на театъра...

- Това най-напред. Хората на театъра може да са суетни, ревниви, интриганти, капризни, емоционални и всичко останало, но то им е необходимо, за да станат актьори и да се занимават с изкуство изобщо. Стоенето на сцена по принцип е някаква комбинация между егоцентризъм и ексхибиционизъм, характерно и за артистите, и за политиците. Разликата е, че ние не сме нагли и безочливи като тях. Напротив - наглостта, безочливостта, жестокостта в живота са в състояние да ни парализират, да ни убият. Животът на сцената изсмуква, изтощава, взима ти всичко. Жертваш личния си живот заради живота на сцената, сцената е твоят истински дом и колегите са твоето истинско семейство.

През последните години живея почти само в чужбина, предимно в Италия, през януари ще пея в Япония, но където и да се намирам, аз си оставам възпитаник на Академия „Санта Чечилия” и ученик на Христина Ангелакова. В това семейство се чувствам щастлив.
Още нещо. В чужбина единствените поводи да се говори хубаво за България, е когато там се изявяват български творци, а не български политици. Навсякъде българските оперни певци са добре приети. Навън да си български оперен певец означава нещо и ако България има някаква запазена марка пред лицето на света, това е операта. Жалко е, че българските политици не го знаят.

 Прочетете още:

„Адриана Лекуврьор” за пръв път във Варна на 21 юли 2015

„Адриана Лекуврьор” във Варна – първа постановка в България на македонския оперен режисьор Деян Прошевjn

Работим с амбицията да се получи качествен и стилистично издържан спектакъл

Как Франческо Чилеа доведе световната оперна прима Цветелина Василева от САЩ във Варна

30 години след последната постановка в България и за пръв път във Варна ще се срещнем с оперния шедьовър на Франческо Чилеа „Адриана Лекуврьор”. Дългоочакваната премиера предстои на 21 юли от 21 часа в Опера в Летния театър, като част от оперния модул на ММФ „Варненско лято” 2015 г. Постановката е копродукция между ТМПЦ – Държавна опера Варна и Македонската опера и балет, диригент Вилиана Вълчева, режисьор Деян Прошев (Македония), асистент-режисьор Люпка Якимовска (Македония), сценограф Александър Златович (Сърбия), костюмограф Весна Радович (Сърбия), хореография Олга Панго (Македония), диригент на хора Стефан Бояджиев.

В главните роли са поканени българските оперни певци със световна кариера Цветелина Василева в ролята на Адриана Лекуврьор, Иван Момиров в ролята на Маурицио, Даниела Дякова в ролята на Принцеса ди Буйон, Иво Йорданов в ролята на Мишоне и водещите солисти от състава на Държавна опера Варна Арсений Арсов, Евгений Станимиров, Гео Чобанов, Пламен Долапчиев, Силвия Ангелова и Лиляна Кондова.

Италианският композитор Франческо Чилеа (1866-1950) е типичен представител на италианската оперна школа от края на IXX и началото на XX век. За известния оперен театър „Театро Лирико” в Милано, той композира през 1902 г. „Адриана Лекуврьор” – операта, с която става световноизвестен. Либретото на Артуро Колаути следва мелодрамата на Йожен Скриб, която пресъздава последната година от живота на прочутата френска драматична актриса Адриана Лекуврьор (1692–1730). Шедьовърът на Чилеа е образец на веристична музикална драма, близка до естетиката на Маскани, Леонкавало и Пучини. В тази своя творба Франческо Чилеа се проявява като тънък психолог, обаятелен лирик и драматург, с особено експресивно чувство за сцената. Великият Енрико Карузо изпълнява ролята на Маурицио на бравурната премиера в „Театро Лирико” на 6 ноември 1902 г.

 Прочетете още:

„Адриана Лекуврьор” за пръв път във Варна на 21 юли 2015

„Адриана Лекуврьор” във Варна – първа постановка в България на македонския оперен режисьор Деян Прошевjn

Работим с амбицията да се получи качествен и стилистично издържан спектакъл

Как Франческо Чилеа доведе световната оперна прима Цветелина Василева от САЩ във Варна

Ако България има някаква запазена марка пред лицето на света, това е операта. Жалко е, че българските политици не го знаят 

Интервю на Виолета Тончева с директора на Македонската опера и балет Деян Прошев, завършил НМА „Панчо Владигеров”, преди премиерата на „Адриана Лекуврьор” на 21 юли в ММФ „Варненско лято” 2015

- Как се стигна до премиерата на „Адриана Лекуврьор” като съвместна българо-македонска продукция?

- Радвам се, че „Адриана Лекуврьор” започва едно важно партньорство между Македонската национална опера и балет и Държавна опера Варна.
Идеята дойде от моя приятел, вашия прочут съгражданин Иван Момиров, който на една среща между мен и директорката на ТМПЦ г-жа Даниела Димова предложи да направим тази съвместна продукция в Опера в Летния театър, за която ние предоставяме декорите и костюмите.

- С какво „Адриана Лекуврьор” събуди Вашето творческо любопитство?

- „Адриана Лекуврьор” е интересно заглавие, защото разказва истинска история със сложен сюжет и невероятно красива музика. Има страхотни пресонажи с оригинални дуети и ансамбли. Ако се премахне пеенето, „Адриана Лекуврьор” с успех би могла да се възприеме и като симфонична, и като балетна музика. В спектаклите на „Адриана Лекуврьор” задължително трябва да ангажираш много добри певци. И в Скопие и тук имаме звездни състави. Иван Момиров вече е пял Маурицио при нас, сега ще го представи и във Варна, в Скопие сме слушали италианската легенда Джована Касола в ролята на Адриана, сега тук ще аплодираме българска певица от световна величина – Цветелина Василева. Не се съмнявам, че публиката на ММФ „Варненско лято” ще хареса „Адриана Лекуврьор”.

- На традиционния или на съвременния режисьорски прочит сте привърженик?

- За мен автентичността е много важна и затова предпочитам традиционния начин на представяне. Операта е красиво и сложно изкуство, което не бива с лека ръка да се променя. Не бива да сваляме операта от нейния пиедестал. Не виждам защо трябва да пренасяме ежедневието, което живеем, и в операта. Операта е празник и ние не бива да отнемаме тази нейна празничност.

- Във Варна идвате от Япония, където поставихте „Андре Шение”. Какво е японското възприятие за оперно изкуство?

- Много различно от европейското. В Япония всичко се прави точно, но някак стерилно. Източното мислене е различно от европейското, затова японските певци не разбират персонажите в европейските оперни творби и им е трудно да ги пресъздават. Питат какво чувстват героите и едва след като им се обясни, те влизат в образа. Веднъж програмирани, повече не променят нищо в интерпретацията и постановката не подлежи на импровизация.

- Каква е репертоарната политика на ръководената от Вас Македонска опера и балет в Скопие?

- От 5 години съм директор на операта в Скопие, преди това 2 години бях артистичен директор. Екипът ни се старае, освен да поддържа обичани от публиката заглавия, да поставя и нови, неиграни досега творби. Наред с популярните „Кармен”, „Травиата”, „Турандот”, „Кармина Бурана”, предлагаме нови и не толкова познати произведения като „Макбет”, „Симоне Боканегра”, „Атила”. Отсега се подготвяме за 70-годишнината на Македонската опера през 2017 г. Щастлив съм, че имаме възможността да правим мащабни продукции и да каним солисти, които пеят на най-престижните оперни сцени по света.

- Кои бяха Вашите учители в НМА „Панчо Владигеров”, с какво си ги спомняте?

- В София завърших най-напред оперно пеене при Асен Селимски и Нико Исаков, после актьорско майсторство при Пламен Герджиков и Пламен Карталов, както и магистратура по режисура при Павел Герджиков. Благодарен съм за знанията, които получих от тях. Радостен съм, че с „Адриана Лекуврьор” във Варна, сега – след Италия, Сърбия и Япония, имам възможността за пръв път да поставям и в България.

Прочетете още:

„Адриана Лекуврьор” за пръв път във Варна на 21 юли 2015

Работим с амбицията да се получи качествен и стилистично издържан спектакъл

Как Франческо Чилеа доведе световната оперна прима Цветелина Василева от САЩ във Варна

Ако България има някаква запазена марка пред лицето на света, това е операта. Жалко е, че българските политици не го знаят  

Интервю на Виолета Тончева с Вилиана Вълчева – диригент на премиерната постановка на „Адриана Лекуврьор” от Франческо Чилеа в Опера в Летния театър на 21 юли 2015 г.

- Как изглежда „Адриана Лекуврьор” през погледа на диригентката Вилиана Вълчева?

- Както е известно, Франческо Чилеа композира „Адриана Лекуврьор” по либрето, пресъздаващо последната година от живота на френската театрална дива Адриана Лекуврьор. На премиерата в „Комеди Франсез” ролята на Маурицио изпълнява самият Енрико Карузо. Любопитно е, че в България тази оригинална веристична творба е поставяна само 3 пъти – през 1933 г. в София, през 1971 г. в Пловдив и през 1988 г. отново в София, с Райна Кабаиванска в главната роля.

- През 2015 г. и Варна ще посрещне „Адриана Лекуврьор”.

- Да, в Опера в Летния театър на 21 юли предстои премиерата на „Адриана Лекуврьор” - копродукция с Македонската национална оперта и балет, чийто директор Деян Прошев е режисьор на постановката. Очакванията от това заглавие са големи. Партиите са много красиви и изискват красиви гласове, с каквито ние, за наша радост, разполагаме. Нашите гости са оперни певци със световна слава – превъзходното сопрано Цветелина Василева изпълнява ролята на Адриана Лекуврьор, нейният глас излъчва топлота и артистизъм, каквито се изискват от героинята. Партньори на Цветелина Василева в главните роли са изключителният тенор Иван Момиров в ролята на Маурицио, чудесният баритон Иво Йорданов в ролята на Мишоне и великоленото мецосопрано Даниела Дякова в ролята на Принцеса ди Буйон. За пръв път работя с тях и съм много впечатлена от високия им професионализъм и всеотдайността, с която те пресъздават своите герои.

- Какво е настроението в оркестъра преди премиерата?

-  Музиката е много органично написана, композиторът се е съобразил с регистрите на гласовете, така че се получава добър баланс между гласове и оркестър. Още от самото начало нашият оркестър прояви голям интерес към непознатото заглавие, вникна в партитурата и свири с очевидно удоволствие. Определено може да се каже, че ние всички работим с амбицията да се получи качествен и стилистично издържан спектакъл.
 
Прочетете още:

„Адриана Лекуврьор” за пръв път във Варна на 21 юли 2015

„Адриана Лекуврьор” във Варна – първа постановка в България на македонския оперен режисьор Деян Прошевjn

Как Франческо Чилеа доведе световната оперна прима Цветелина Василева от САЩ във Варна

Ако България има някаква запазена марка пред лицето на света, това е операта. Жалко е, че българските политици не го знаят

Интервю на Виолета Тончева с оперната прима Цветелина Василева, която ще дебютира в ролята на Адриана Лекуврьор в премиерата на едноименната опера от Франческо Чилеа на 21 юли в Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято” 2015

- Как бихте охарактеризирали „Адриана Лекуврьор”?

- „Адриана Лекуврьор” е една изключителна веристична опера, подплатена с много драматизъм и илюстративна музика. Музиката на Франческо Чилеа изпълва сърцето, тя е съвършено допълнение на човешкия глас. Самата любовна история е истинска, но в някаква степен и обикновена – подобни истории са се случвали, случват се и ще продължават да се случват.

- Защо тогава тази опера се поставя рядко в България?

- Бях студентка, когато гледах софийската постановка с Райна Кабаиванска, спомням си колко дълбоко ме впечатлиха нейният глас, красотата и драматизмът, които тя вложи в образа.
„Адриана Лекуврьор” не се поставя често, защото музикалната партитура е изпълнена с много трудности. Музиката и драматургията са тясно свързани, тоналностите и темпата бързо се сменят, солистите трябва да притежават драматични умения, за тях няма никакъв отдих (както при Верди например), през цялото време е необходима силна спойка между диригента, оркестъра и певците и всичко това изисква огромна концентрация и издръжливост. В някои отношения бих сравнила „Адриана Лекуврьор” с „Травиата”, макар че първата опера е подчертано веристична, а втората е по-кантилентна.  

- За Варна е привилегия, че ще се срещне за пръв път с Адриана Лекуврьор чрез Вашата интерпретация. Как вместихте това гостуване в графика си?

- В САЩ дебютирах неотдавна в Росиниевата опера „Вилхелм Тел”, имах също участия в „Тоска”, а след 10 дни, веднага след премиерата на „Адриана Лекуврьор” във Варна ми предстои дебют в „Турандот”, отново в САЩ. Всъщност тук, на ММФ „Варненско лято”, дебютирах в „Турандот” в ролята на Лиу в един знаменит спектакъл с Гена Димитрова като Турандот. Сега в САЩ отново ще дебютирам в тази опера, но този път в ролята на Турандот.

Щастлива съм, че г-жа Даниела Димова ме покани да дебютирам в ролята на Адриана Лекуврьор и да преоткрия красотата в музиката на Чилеа. Похвално е, че във Варна се гласува доверие на млади диригенти като Вилиана Вълчева. Екипът е чудесен.

- Когато тръгвате на път, какво не пропускате да вземете със себе си?

- Животът на артиста е труден, непрекъснато си на път. Аз винаги слагам в куфара си по някоя нова книга от България. Обичам развлекателни и романтични четива, криминалета и трилъри. Приятно ми е да държа книгата в ръка, не харесвам електронните книги. Винаги нося със себе си и една иконка на Исус Христос. Намерих я на сцената по време на международния конкурс за оперни певци „Франческо Чилеа” в Италия. Спечелих конкурса, пред мен се откриха много творчески възможности и оттогава иконката е неразделна част от моя свят. И ето сега съм тук, заради Франческо Чилеа. Варна ме свърза отново с него.

- Какъв човек е Цветелина Василева, какво харесва, с кого се сравнява?

Аз съм позитивен човек и умея да се радвам на хората и нещата около мен. Вълнува ме човешкият глас. Няма нищо по-вдъхновяващо от хубавия човешки глас.
Щастлива съм, че България е родина на толкова много добри оперни гласове и че аз съм един от тях.
Не бих се сравнявала с никого, защото съм убедена, че всяка певица върви по свой собствен път. Изобщо всеки човек би трябвало да се сравнява единствено със себе си, да се стреми към най-доброто, на което самият той и само той е способен.  

ЦВЕТЕЛИНА ВАСИЛЕВА -  СОПРАН

Цветелина Василева е определяна от световната критика и медии като голямото оперно откритие на международния фестивал в Уексфорд, Ирландия, където изпълнява ролята на Шарка в едноименната чешка опера.
Sunday Times – London
“Zvetelina Vassileva, the Bulgarian soprano who sang the title role, must be one of the great operatic finds of the festival. She has a huge, highly concentrated voice and a dynamic stage presence which proclaims her a massive star before she has even finished incanting her first phrase.”
Това признание тя утвърждава след многобройните успешни премиери в най-престижните световни оперни театри и фестивали, като началото е в Роял Ковънт Гардън – Лондон, с дебют в ролята на Дездемона – „Отело“ и следваща роля – Марженка в „Продадена невеста“.
С ролите на Мими – „Бохеми“, Амелия – „Бал с маски“, Леонора – „Трубадур“, Лиу – „Турандот“, Виолета – „Травиата“, Тоска и Аида, тя постига забележителни успехи в Берлин Щадсопер, Брюксел, Амстердам, Глазгоу, Севиля, Сантандер, Сантяго, Кардиф, Токио, Торонто, Москва, Прага, Букурещ, Белград, Солун и др., фестивалите в Единбург и Брегенц.

Първият й международен дебют зад граница е в операта на Сан Франциско, Калифорния, където пее Леонора в „Трубадур“ и след това премиерите на „Отело“, „Коронацията на Попеа“, „Травиата“ и „Руслан и Людмила“ - в гастрола на Мариински театър Киров от Санкт Петербург.
В САЩ и Канада нейните гастроли продължават в Гранд Опера Хюстън с „Княз Игор“, „Аида“ и „Евгени Онегин“, в Балтимор Лирик Опера – „Травиата“, в Торонто – „Отело“, „Турандот“, „Бал с маски“, „Травиата“  и „Жана Д’арк“ – Верди. Следват неколкократни участия в Детройт, Маями, Опера Пацифик – Калифорния, Канзас, Синсинати, Кентъки, Палм Бийч и др.

Безспорно определящо значение за нейната кариера има участието й в сезонните премиери в Метрополитън Опера, Ню Йорк с Леонора в „Трубадур“, „Бохеми“ и Виолета в „Травиата“. Цветелина Василева е желан гост и на концертния подиум в Албърт Хол – Лондон, Кремълския дворец – Москва, Джордж Уестън Хол – Торонто, Концертгебаум – Амстердам и др., където пее със световни знаменитости като Агнес Балца, Джакомини, Хворостовски, Нетребко, Хосе Кура, Луис Лима, Фарина и Армилято.
През изминалия сезон Цветелина Василева дебютира блестящо в ролята на принцеса Матилда в операта “Вилхелм Tел” от Росини в Уичита Гранд Опера, САЩ, както и се превъплъти в образа на Тоска, отново на същата сцена.  

Сред предстоящите й ангажименти е дебютът й в ролята на Адриана Лекуврьор - “Адриана Лекуврьор”, копродукция между Варненска опера и Македонската опера и балет, част от фестивалната програма на “Опера в летния театър”. Само месец след това, Цветелина Василева ще дебютира в ролята на принцеса Турандот в Уичита Гранд Опера, САЩ. Звездният състав включва също младият Метрополитън тенор Рикардо Тамура, както и световно известният бас Самуел Реми, с които Василева ще си партнира.  
Василева е лауреат на международните оперни конкурси „Т. Скипа“ и „Фр. Чилеа“, след които печели и специализация при знаменития Карло Бергонци в Ла Скала – Милано.

Прочетете още:

„Адриана Лекуврьор” за пръв път във Варна на 21 юли 2015

„Адриана Лекуврьор” във Варна – първа постановка в България на македонския оперен режисьор Деян Прошевjn

Работим с амбицията да се получи качествен и стилистично издържан спектакъл

Ако България има някаква запазена марка пред лицето на света, това е операта. Жалко е, че българските политици не го знаят