Трите най-нови постановки «Адриана Лекуврьор» от Франческо Чилеа, «Дон Паскуале» от Гаетано Доницети и „Андре Шение” от Умберто Джордано ще бъдат представени на 6, 7 и 9 октомври във Варна, а след това и на сцената на Софийска опера и балет.

 „Адриана Лекуврьор” с Георги Цуцковски, Линка Стоянова, Бойка Василева и Иво Йорданов на 6 октомври

След успешната юлска премиера в Опера в Летния театър т. г., вторият спектакъл на „Адриана Лекуврьор" ще се състои на 6 октомври от 19 часа на Основна сцена във Варна, а на 16 октомври  ще бъде показан и на сцената на Софийска опера и балет. Копродукция с Македонската национална опера, първата в историята на Варненската опера постановка на тази творба е  режисьорски прочит на Деян Прошев - директор на Националната опера и балет в Скопие, възпитаник на НМА „Панчо Владигеров”. Диригент е Вилиана Вълчева, която гради успешна творческа кариера в България и Швейцария, асистент-режисьор Люпка Якимовска (Македония), сценограф Александър Златович (Сърбия), костюмограф Весна Радович (Сърбия), диригент на хора Стефан Бояджиев, хореография Олга Панго (Македония).

• 
• 
• 
• 

Шедьовърът на Франческо Чилеа, който пресъздава последната година от живота на прочутата френска драматична актриса Адриана Лекуврьор (1692–1730), е образец на веристична музикална драма, близка до естетиката на Маскани, Леонкавало и Пучини. В тази опера Франческо Чилеа се проявява като тънък психолог, обаятелен лирик и драматург, с особено силно чувство за сцената. В премиерата на 6 ноември 1902 г. в „Театро Лирико”, Милано Енрико Карузо жъне успех в ролята на Маурицио. На 6 октомври във Варна Маурицио ще представи Георги Цуцковски - водещ тенор и Артистичен директор на Скопската опера. Завършил Факултета по музика в Университета на Скопие, той специализира във Виена и върви последователно по творческия си път на оперен артист. В репертоара му присъстват ролите на Херцога («Риголето»), Рикардо («Бал с маски»), Алфред («Травиата»), Рудолф («Бохеми»), Дон Хозе («Кармен»), Неморино («Любовен еликсир»), Тамино («Вълшебната флейта»), Едвин («Царицата на чардаша»), Калаф («Турандот») и др. Гастролира на сцените в Италия, Португалия, Сърбия, Русия, Япония, Германия, Босна, Албания, България.

Останалите роли са поверени на солистите на Държавна опера Варна, начело със сопраното Линка Стоянова и мецосопраното Бойка Василева, които ще дебютират в главните, знакови в биографията на всяка оперна певица роли на Адриана Лекуврьор и Принцеса ди Буйон. Удоволствие ще бъде за нас отново да  аплодираме варнененския баритон с международна кариера Иво Йорданов, който завладя сърцата на публиката в Опера в Летния театър с великолепно изградения образ на влюбения всеотдайно в Адриана Мишоне. В останалите роли: Арсений Арсов, Евгений Станимиров, Гео Чобанов, Пламен Долапчиев, Силвия Ангелова и Лиляна Кондова.

Opera Last Minute

3 спектакъла за 30 лв !

Варненски оперен маратон в София !

• "Андре Шение" - 15 октомври

• "Адриана Лекуврьор" - 16 октомври

• "Дон Паскуале" - 17 октомври

Промоцията е валидна от 12 часа на 12 октомври до 18 часа на 15 октомври !

Билети на касата на Софийска опера и балет.

 

Държава опера Варна с три нови постановки в София през октомври

„Андре Шение”, „Адриана Лекуврьор” и „Дон Паскуале” на сцената на Софийска опера на 15, 16 и 17 октомври.

Медиен партньор на гастрола е БНР.

В средата на октомври екипът на Държавна опера Варна гостува на сцената на Софийска опера и балет с трите си най-нови постановки, представени от трима диригенти и именити солисти.

На 15 октомври от 19 часа столичани ще могат да видят историческата драма „Андре Шение” от Умберто Джордано, с Бойко Цветанов в ролята на Андре Шение.. Партнират му Венцеслав Анастасов – Жерар и Димитринка Райчева – Мадалена. Диригент Борислав Иванов, режисьор и художник Кузман Попов, костюмограф Ася Стоименова.

На 16 октомври следва романтичната драма „Адриана Лекуврьор” от Франческо Чилеа с Цветелина Василева и Иван Момиров, Даниела Дякова и Иво Йорданов в главните роли. Диригент Вилиана Вълчева, режисьор Деян Прошев, копродукция с Македонска опера и балет.

Гастролът ще завърши на 17 октомври с комичната опера „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети, в главните роли с Евгений Станимиров, Ирина Жекова, Свилен Николов и Георги Султанов. Диригент Светослав Борисов, режисьор Кузман Попов, костюмограф Елена Иванова, копродукция с Театро Комунале – Модена.

Видео трейлър може да видите тук:   https://drive.google.com/file/d/0B0tBkfnQc1IqOHFpd3o5elFnVXc/view?usp=sharing

Билети на касата на Софийска опера и балет и online на www.ticketportal.bg  Пакетна цена за трите спектакъла - отстъпка 20% за ценови пояси от 15 до 40 лева. За групови посещения над 10 човека на спектакъл  - отстъпка  10 % за ценови пояси от 15 до 40 лв.

 

Андре Шение – поетът на ешафода

Бойко Цветанов – един идеален Андре Шение

„Андре Шение” – 15 октомври, 19.00

„Андре Шение" е заглавие, което не се среща често в афиша на оперните театри не само у нас, а и по света, независимо, че се счита за една от най-добрите италиански опери на XIX век. В основата на либретото стои действителната история на френския поет Андре Шение, който е осъден на смърт като застъпник на краля и дори брат му, един от водачите на френската революция, не успява да го спаси. Към тези исторически събития либретистът Луиджи Илика прибавя романтичната любоввна връзка на Шение с младата аристократка Мадалена дьо Коани, която избира смъртта пред живот без любимия и отива, заедно с него, на ешафода.

• 
• 
• 
• 
• 

Прочитът на главния режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов, който е и сценограф на постановката, съчетава традицията със съвременното светоусещане. „Подредена сценография с импониращи архитектурни внушения и режисура, делова и логична, традиционна, точно каквато публиката очаква да бъде”, отбелязва Елена Хаберман, специален пратеник на „Der neue Merker – списание за опера и балет във Виена и цял свят”. Ласкава е нейната оценка и за ефектните костюми на млатата Ася Стоименова, които „много добре визуализират както декадентския привкус на първото действие, така и по-късно мизерията и щурма на народните маси, напомнящи мъртвешки танц.”

В световното оперно наследство най-впечатляващите образи на Андре Шение са пресъздали великите тенори Франко Корели, Марио дел Монако, Лучано Павароти и Пласидо Доминго. Сега в тази роля ще се насладим на изключителното превъплъщение на Бойко Цветанов, „искрящ както винаги глас, който уверено преследва височините, без да пропусне да открои и пианистичните фрази - в гласово отношение един идеален Андре Шение”, по думите на Елена Хаберман. 

Във великолепния солистичен състав на „Андре Шение” са ангажирани солистите на Държавна опера Варна Венцеслав Анастасов - Жерар, Димитринка Райчева – Мадалена, „истинска представителка на веристичния оперен стил”, Вяра Железова – Берси, „красив и светъл мецосопран”, Бойка Василева – Графинята и Мадлон, „истинско откритие, особено завладяваща с изпълнението си на Мадлон”, по думите на Елена Хаберман. В останалите роли - Евгений Станимиров, Свилен Николов, Гео Чобанов, Людмил Петров, Пламен Долапчиев и др.

Видео трейлър може да видите тук:  https://drive.google.com/file/d/0B0tBkfnQc1IqOHFpd3o5elFnVXc/view?usp=sharing

Фотография Росен Донев

Билети на касата на Софийска опера и балет и online на www.ticketportal.bg  Пакетна цена за трите спектакъла - отстъпка 20% за ценови пояси от 15 до 40 лева. За групови посещения над 10 човека на спектакъл  - отстъпка  10 % за ценови пояси от 15 до 40 лв.

 

"Адриана Лекуврьор"  - обречената любов на една театрална дива

Цветелина Василева, Иван Момиров, Даниела Дякова и Иво Йорданов в операта за френската театрална дива Адриана Лекуврьор

"Адриана Лекуврьор" - 16 октомври, 19.00

 Франческо Чилеа композира през 1902 г. „Адриана Лекуврьор” – операта, с която става световноизвестен. Либретото на Артуро Колаути следва мелодрамата на Йожен Скриб, която пресъздава обречената любов на френската театрална дива Адриана Лекуврьор (1692–1730), поставяйки въпроса възможен ли е истинският живот на артиста извън сцената. По думите на македонския режисьор Деян Прошев, възпитаник на НМА „Панчо Владигеров”, „Ако се премахне пеенето, „Адриана Лекуврьор” с успех би могла да се възприеме и като симфонична, и като балетна музика.”

• 
• 
• 
• 
• 

В България тази оригинална творба е поставяна само три пъти – през 1933 г. в София, през 1971 г. в Пловдив и през 1988 г. отново в София. Варненската „Адриана Лекуврьор” от 2015 г., с Цветелина Василева в главната роля, е четвърта постановка в историята на българското оперно изкуство. „Бях студентка, когато гледах софийската постановка на „Адриана Лекуврьор” с Райна Кабаиванска и си спомням колко дълбоко ме впечатлиха нейният глас, красотата и драматизмът, които тя вложи в образа. Втората ми среща с Чилеа беше по време на международния конкурс за оперни певци „Франческо Чилеа” в Италия. Тогава намерих на сцената една иконка на Исус Христос. Спечелих конкурса, пред мен се откриха много творчески възможности и оттогава иконката е неразделна част от моя свят. И ето сега Франческо Чилеа ме доведе от Ню Йорк в България. Щастлива съм, че г-жа Даниела Димова ме покани да дебютирам в ролята на Адриана Лекуврьор”, споделя примата.

Енрико Карузо изпълнява ролята на Маурицио на бравурната премиера в „Театро Лирико” през 1902 г., сега в тази роля аплодираме брилянтния Иван Момиров. Прекрасни образи в останалите две главни роли изграждат Даниела Дякова - Принцеса ди Буйон и Иво Йорданов - Мишоне. Останалите персонажи пресъздават Арсений Арсов, Гео Чобанов, Лиляна Кондова, Пламен Долапчиев, Силвия Ангелова, Людмил Петров.

 Билети на касата на Софийска опера и балет и online на www.ticketportal.bg  Пакетна цена за трите спектакъла - отстъпка 20% за ценови пояси от 15 до 40 лева. За групови посещения над 10 човека на спектакъл  - отстъпка  10 % за ценови пояси от 15 до 40 лв.

 Видео трейлър може да видите тук:  https://drive.google.com/file/d/0B0tBkfnQc1IqOHFpd3o5elFnVXc/view?usp=sharing

Фотография Росен Донев, Опера в Летния театър

 

„Дон Паскуале” – шегите на възрастта

Евгений Станимиров, Ирина Жекова, Свилен Николов и Георги Султанов в интрига срещу стария жених „Дон Паскуале” – 17 октомври, 19.00

Гаетано Доницети, прочут с бързината и лекотата, с които композира, създава „Дон Паскуале” само за 11 дни, а оркестрацията - за 8. Резултатът е партитура с единна драматургична концепция и богата мелодика в стил опера-буфо, която публиката бурно одобрява на премиерата на 3 януари 1843 г. в Париж.

• 
• 
• 
• 
• 

В интригата срещу самодоволния стар ерген Дон Паскуале, решил да се ожени, при това непременно за млада дама, се включват водещи солисти от екипа на Държавна опера Варна, заедно с внука на големия български актьор Петър Слабаков - Георги Султанов като Ернесто. Далеч по-младият от своя персонаж Евгений Станимиров: «много хубав бас, който младият певец гъвкаво използва в местата, изискващи бърза артикулация», според Елена Хаберман от Списанието за опера и балет в цял свят «Der neue Merker”, се превъплъщава артистично в Дон Паскуале. Музикалната наблюдателка се впечатлява още от Ирина Жекова в ролята на палавата Норина – „лиричен сопран с добре школуван глас и богат диапазон”, както и от „отличния в музикално отношение хор” и „завладяващата с динамиката си трактовка” на диригента Светослав Борисов. Свилен Николов също е много убедителен като Доктор Малатеста и забърква с очевидно удоволствие цялата интрига, за да я доведе до успешен край.

Импониращ акцент в изключително динамичния режисьорски прочит на Кузман Попов внасят костюмите на Елена Иванова, които предлагат своеобразно модно шоу от няколко епохи - Паскуале идва от барока, Ернесто - от края на миналия век, а Малатеста и Норина са някъде между барока и новото време.

Билети на касата на Софийска опера и балет и online на www.ticketportal.bg  Пакетна цена за трите спектакъла - отстъпка 20% за ценови пояси от 15 до 40 лева. За групови посещения над 10 човека на спектакъл  - отстъпка  10 % за ценови пояси от 15 до 40 лв.

Видео трейлър може да видите тук:  https://drive.google.com/file/d/0B0tBkfnQc1IqOHFpd3o5elFnVXc/view?usp=sharing

Фотография Росен Донев

 

Два фестивални концерта в памет на Дмитрий Шостакович

На 1 октомври, Световния ден на музиката, Варна за пъв път ще бъде домакин на „Piano Extravaganza” - уникалния международен фестивал, който издирва и представя произведения с висока художествена стойност.

Създавайки този специален форум през 2011 г., световноизвестният пианист, роден във Варна, Людмил Ангелов постига отдавнашната си мечта за възстановяване на световното музикално наследство и събуждане за нов живот на ярки, но малко познати или незаслужено пренебрегвани музикални произведения. Провеждан досега само в София, сега фестивалът „Piano Extravaganza” – Варна 2015 носи имената на прочути изпълнители като Людмил Ангелов (пиано), Димитър Буров (цигулка и виола), Христо Танев (виолончело), Атанас Кръстев (виолончело), Струнен квартет “Димов” и Даниела Димова (сопран).
 

Двата фестивални концерта на 1 и 2 октомври, посветени на големия руски композитор Дмитрий Шостакович (1906–1975), ще представят пълна панорама с всички негови камерни произведения, включващи пиано.

В програмата на 1 октомври от 19 часа в ГХГ меломаните ще чуят: Трио №1 в до мажор опус 8 от 1923 г., Соната за цигулка и пиано опус 134 от 1968 г., Соната за виолончело и пиано в ре минор, опус 40 от 1934 г. и Трио № 2 в ми минор, опус 67 от 1944 т.  

В концерта на 2 октомври от 19 часа на Основна сцена на Държавна опера Варна, са залегнали следните творби: Соната за виола и пиано, оп. 147 от 1975 г., в изпълнение на Людмил Ангелов и Димитър Буров; Седем романса по поеми от Александър Блок, за сопран, цигулка, виолончело и пиано, оп. 127 от 1967 г., в изпълнение на Даниела Димова, Димитър Буров, Христо Танев и Людмил Ангелов и Клавирен квинтет в сол минор, оп. 57 от 1940 г., в изпълнение на Квартет „Димов” и Людмил Ангелов.
        

Людмил Ангелов

Носител на всички престижни награди за пианисти, сред тях и първа награда в най-значимия пианистичен форум в света Piano Masters в Монте Карло, постоянно ангажиран с концерти на няколко континента, Людмил Ангелов живее и работи в Испания, където е основател и артистичен директор на Международния музикален фестивал в Толедо и член-кореспондент на Кралската академия на изкуствата.
Въпреки огромната си заетост на артист от световна величина, той намира време за концерти в България и родния си град. Гостува в почти всички издания на Фестивала на изкуствата „Аполония и е първият носител на наградата „Аполон Токсофорос” на фондация Аполония, избран е за почетен професор в НБУ, където провежда майсторски класове. През последните години се връща у нас с Интеграл от шест концерта с музика на Шопен, свири на „Fortissimo Fest”, а през 2011 г. става основател и артистичен директор на своя втори ежегоден международен фестивал „Piano Extravaganza”. С този специален форум реализира отдавнашната си мечта за възстановяване на световното музикално наследство и събуждане за нов живот на малко познати или незаслужено пренебрегвани музикални произведения с висока художествена стойност, изпълнявани от самия него, както и от други именити пианисти - не къде да е, а на българска сцена.

Роден във Варна, в семейството на диригента Михаил Ангелов и оперната певица Мария Димитрова, Людмил Ангелов завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” при Виктория Спасова, Людмила Стоянова и феноменалния пианист и педагог Константин Станкович. Изключителният пианист е отличен с награди от редица международни конкурси. Популярен в цяла Европа, САЩ, Южна Америка, Хонг Конг, Корея и Тайван, Людмил Ангелов изнася рецитали, концерти c камерна музика и е солист на всички български и и много реномирани чуждестранни оркестри, под диригентството на творци от ранга на Лорънс Фостър, Джеймс де Прист, Жан-Бернар Помие, Maрк Aндре, Педро Халфтер, Руслан Райчев, Емил Табаков, Росен Миланов и др.

Невероятен отзвук предизвикват неговите рецитали през 2000 г. на Международния клавирен фестивал La Roque d’Anthéron във Франция и на Международния Шопенов Фестивал във Варшава. Пианистът има записи за RСА, Gega New, France Classique, Pentatone, Danacord. Изпълненията му се излъчват от радио- и телевизионни канали в България, Франция, Великобритания, Испания, Полша, Унгария, САЩ, Аржентина и Корея. Компактдискът му с ронда и вариации на Шопен е награден от Международния Шопенов институт във Варшава с “Grand Prix du Disque Chopin”. На Международния музикален фестивал в Толедо през 2006 г. Людмил Ангелов реализира няколко световни премиери на произведения от Николай Капустин.

През същата година, заедно с цигуларя Веско Ешкенази, осъществява интегралното изпълнение на Моцартовите сонати за пиано и цигулка в Хихон, Толедо и Мадрид. Изпълненията му се излъчват от радио и телевизионни канали в България, Франция, Великобритания, Испания, Полша, Унгария, САЩ, Аржентина и Корея. Людмил Ангелов участва в няколко изключително успешни проекта – Интеграл от 6 концерта с музика на Шопен в Испания и България, концерти в Белгия, Италия, Франция, Германия, Полша, Сърбия, Словения, Южна Корея и САЩ, както и запис на петте клавирни концерта на Панчо Владигеров за английската компания Toccata Classics. Дисковете му са удостоени с най-високите отличия в класическата музика.

Даниела Димова

Даниела Димова (сопран) завършва през 1990 г. оперно пеене в ДМА „Проф. Панчо Владигеров” София, в класа на проф. Реса Колева, специализира в Дома на изкуствата “Борис Христов” в Рим, в курса по оперно пеене на проф. Маргарита Лилова и италианско bel canto при проф. Ида Фарина в Милано. През 1990 г. дебютира на сцената на Русенската опера, а от 1991 до 2009 г. е солистка на Варненската опера.

От декември 2009 г., след спечелен конкурс, заема длъжността директор на Оперно-филхармонично дружество Варна. През декември 2010 г. спечелва и конкурса за директор на новата организационна структура Театрално-музикален продуцентски център Варна, в който от средата на 2010 г. са обединени Държавна опера Варна и Драматичен театър „Стоян Бъчваров”. Завършила през 2014 г. магистратура по специалността „Арт-мениджънт” в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, Даниела Димова съчетава успешно творческата с административната дейност, като с поредния спечелен конкурс през 2015 г. пое следващия си мандат като директор на ТМПЦ Варна.

В творческата биография на Даниела Димова има около 30 солистични сопранови роли от опери на Пърсел, Моцарт, Доницети, Верди, Бизе, Пучини, Й. Щраус и др., както и голям репертоар от областта на кантатно-ораториалния жанр, камерни творби и солови песни от Бах, Перголези, Вивалди, Моцарт, Шуберт, Росини, Верди, Р. Щраус, Шьонберг, Карл Орф, Б. Бритън и др. Певицата се представя с успех и в жанра на мюзикъла с проектите на Опера в Летния театър "Хелоу, Бродуей" (2012), "Супер Стар Гала" (2013) и рок операта „Исус Христос суперзвезда” (2014). Участва многократно в почти всички български оперни театри и музикални фестивали: “Варненско лято”, “Софийски музикални седмици”, “Европейски музикален фестивал”, изпълнявайки както оперен, така и кантатно-ораториален и камерен репертоар от Ренесанса до съвременни творби.

Гастролира на редица европейски и световни сцени: Испания – Auditorio de Madrid, Teatro Principal di Alicante, Международен музикален фестивал в Севиля, Gran Teatro “Manuel de Falla”-Cadiz; Португалия – Teatro “San Carlo’ of Lisabon; Белгия – Opera Hause of Antverpen, Palais des beaux arts – Brussel; Швейцария - Opera Hause of Vevey, Оперен фестивал в Аванж; Италия – Тоскански оперен фестивал, Норвегия – Oslo Konzerthus; Австрия – Wiener Konzerthaus; Египет – Национална опера – Кайро и др. Има издадени компактдискове със Сефарадски, Ешкеназки песни и и песни от Курт Вайл. Наред с изпълнителската си дейност, Даниела Димова развива активна обществена и културна дейност. Организира и реализира редица интересни проекти в областта на музиката за изпълнение на по-неизвестни и рядко изпълнявани в България музикални произведения. През 2007 г. основава и управлява дружество “Проект Музика”, създадено с цел реализиране на проекти в областта на музикалната култура и осигуряване на допълнителни творчески ангажименти на варненски музиканти в България и чужбина. С операта “Дидона и Еней” от Х. Пърсел варненци са гостували в Ларнака и Никозия, Гърция, а с операта на Моцарт „Асканио в Алба” – във Варезе, Италия. Даниела Димова е съучредител на сдружение “Варна – културна столица” (2004) за реализация на амбициозния проект Варна да стане културна столица на Европа през 2019 година, а през 2011 г. е избрана за председател на Постоянната комисия по култура при Общински съвет Варна.

Даниела Димова е носител на редица престижни награди: І награда за оперно пеене от Националния фестивал на оперното и балетно изкуство в Стара Загора (1989) за Царица на нощта от “Вълшебната флейта” на Моцарт; І награда от Международния фестивал на изкуствата в Корея (1992); Две номинации от Организацията на евреите в България „Шалом” за годишните награди „Шофар” (2006 и 2009); Награда “Варна” (2007) за принос в развитието на оперната и камерната музика; “Кристална лира” (2007) на Съюза на българските музикални и танцови дейци за принос в оперното изкуство;  “Златно перо” (2011) на Радио Класик ФМ и Галерия „Макта” за принос към българската култура и възраждане на прекъсналата за 20 години традиция на оперните празници в Летния театър с първото издание на Опера в Летния театър – Варна 2010; Златен медал "100 години Борис Христов" (2014) от Министерство на културата за концерт "Bassissimo" с най-големия Вердиев бас Карло Коломбара и български баси на 28 май 2014 г.

 

Новата сценична версия на на балета „Жизел” ще се играе на 29 септември от 19 часа за пръв път през новия 69-ти творчески сезон на Държавна опера Варна и за пръв път след изключително успешната премиера в началото на август т.г. Постановката и хореографията на известната творба на Адолф Адам са дело на главния балетмайстор на Държавна опера Варна, з.а. на Русия Сергей Бобров и неговите асистенти - солистите на Държавния театър за опера и балет в Красноярск Олеся Алдонина, Демид Зиков, Наталия Боброва, както и на репетитора на Болшой театър Сергей Антонов. Фотограф Веселин Василев.

Спектакълът се изпълнява с участието на оркестъра на Държавна опера Варна под диригентството на Вилиана Вълчева. В главните роли ще танцуват водещите балетни артисти Илияна Славова – Жизел, Павел Кирчев – Алберт, Юрика Аоки – Мирта и Мартин Чикалов – Ханс. Участват още Даниел Обрешков – Вилфред, Галина Велчева и Евгения Минкова – двойка вилиси, Румен Стефанов – Херцогът, Лиляна Георгиева – Батилда и Гергана Георгиева – Берта.

Идеята за балета „Жизел” идва от френския писател Теофил Готие, който предлага на Адолф Адам да напише музиката. В началото на 1841 година композиторът вече е готов, не закъснява и премиерата на 28 юни 1841 г. в Парижката опера. Успехът е толкова голям, че превръща веднъж завинаги „Жизел“ в апотеоз на романтичния балет. След Париж „Жизел” се играе в Лондон, Виена, Санкт Петербург, Милано, Ню Йорк, в цял свят, непрекъснато…

• 
• 

В историята на Варненската опера „Жизел” се поставя отново след една доста продължителна пауза от 39 години. Дългогодишните балетмайстори на оперния театър Стефан и Галина Йорданови са автори на предишните две постановки от 1965 и 1976 г. “Жизел” 2015 вълнува както с красивата класическа хореография на Сергей Бобров, така и с балетните умения и подчертаната ансамбловост на екипа, за който „Жизел” е последната, най-голямата любов.

 

Оперетна гала с участието на оркестър, хор и балет на Държавна опера  Варна ще бъде представена на 25 септември от 19 часа на Основна сцена.  
В програмата: откъси от оперети на Й. Щраус, И. Калман, Ф. Лехар,
Ж. Офенбах, Ф. Супе, и др. Солисти са звездите на ДМБЦ ”Стефан Македонски” Олга Михайлова-Динова и Пеньо Пирозов и водещите солисти на Държавна Опера Варна Пламен Димитров, Лиляна Кондова, Силвия Ангелова, Пламен Долапчиев, Валерий Георгиев и др.

В началото на новия 69-ти творчески сезон екипът с диригент Ганчо Ганчев и режисьор Кузман Попов поднася своя, подготвен с много любов, оперетен гала концерт на многобройните ценители на любимия забавен жанр, в който доброто настроение идва както от известни мелодии и талантливи артисти, така и от сценичните решения.

Диригентът Ганчо Ганчев е художествен ръководител и диригент на Варненската детско-юношеска опера, диригент на Варненски камерен оркестър Ganchev – Bend и Смесена вокална формация „ИУ-фория” към ИУ Варна, артистичен секретар на Международния майски хоров конкурс „Проф. Георги Димитров”, гл. експерт Оркестри и ансамбли в дирекция Култура и духовно развитие на Община  Варна. Завършил Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив със специалностите музикална педагогика и оркестрово дирижиране, Ганчо Ганчев е един от творците, които възстановяват традициите на детската опера в града. Диригент е на Варненската детско-юношеска опера от 1993 г. и неин главен художествен ръководител от 1998 г. През 2004 г., под егидата на Дирекция Култура и духовно развитие на Община Варна, създава Варненски камерен оркестър от професионални музиканти от Държавна опера Варна, който ръководи и в момента. С него участва активно в културния живот на града. Осъществил е над 90 концерта със симфонична, оперна, салонна и модерна музика със световно известни наши и чужди изпълнители - певци и инструменталисти. През 2012 г. създава и ръководи Смесена вокална формация „ИУ-фория” към Икономически университет Варна.

В творческата си биография Ганчо Ганчев има осъществени над 1500 изяви - концерти, спектакли и разнородни музикални и музикално-сценични продукции. Оркестрира и аранжира театрална и симфонична музика, камерни пиеси за различни инструментални състави и песни. Има 7 пълни оркестрации на мюзикъли и е диригент – постановчик на повече от 15 мюзикъла. Работи съвместно с Държавна опера Варна, Държавна опера Русе, Американски университет Благоевград и други институции, с които има осъществени много копродукции. През 2009 г. инициира музикалните презентации в рамките на Международен театрален фестивал „Варненско лято”. Участва многократно с концерти и спектакли в Международния музикален фестивал „Варненско лято”, Националния фестивал на оперните театри в Стара Загора, Международния фестивал „Моцартови празници” в Правец и др.

Концертирал с различни музикални състави в България, Германия, Австрия, Гърция, Русия, Украйна, Белгия, Холандия, Италия, Канада и други. Има осъществени записи в Българско национално радио, Радио Варна и Радио CBS – Канада. Многократно е канен за член на жури на международни и национални конкурси.

Носител е на награда „Шофар” за 2010 г. в категорията "За етническата толерантност", връчена му от Организация на евреите в България „Шалом”. Носител е на „Златна лира” на Съюза на българските музикални и танцови дейци, връчена му през 2013 г., по повод 30 години творческа дейност и 20 години от създаването на Варненската детско-юношеска опера.

 

За спектакъла на «Риголето» на 24 септември от 19 часа на диригентския пулт ще застане aртистичният директор на Варненската опера маестро Борислав Иванов. Режисурата е дело на главния режисьор Кузман Попов, всички солисти са от състава на Държавна опера Варна.

В ролята на Риголето публиката ще има удоволствието да се наслади на изкуството на един от талантливите български баритони Пламен Димитров. В последните години той се представя блестящо в нови роли – само преди два месеца той направи своя дебют в ролята на Макбет от едноименната опера на Джузепе Верди и така представи на сцената своята 30 по ред солистична роля – своеобразен рекорд за един 38-годишен оперен артист.   
 

В ролята на безнравствения Херцог ще се превъплъти един от любимците на варненската публика – тенорът с над 30-годишна успешна оперна кариера Арсений Арсов. В ролята на красивата и отстояваща докрай любовта си Джилда ще аплодираме младото сопрано Ирина Жекова. В последните години Ирина Жекова също гради роля след роля, попълвайки своя репертоар с все по-трудни за изпълнение и отговорни солови партии. Ирина Жекова завладява публиката с прекрасен глас, перфектна музикална интерпретация и ярко артистично присъствие. От 2011 г. тя е солистка на Държавна опера Варна, а от 2010 г. е предпочитана солистка в Софийската опера и балет за спектакли от тетралогията „Пръстенът на Нибелунга” от Рихард Вагнер.

В останалите роли ще видим Евгений Станимиров (Спарафучил), Силвия Ангелова (Мадалена), Гео Чобанов (Монтероне), Свилен Николов (Маруло), Вяра Железова (Джована) и др.

Старт на 69-ия творчески сезон на Държавна опера Варна с премиерната постановка «Царицата на чардаша» и изложба на Жолт Сабоки  
На 15 септември от 18 часа, един час преди спектакъла на „Царицата на чардаша”, в експозиционното пространство на партерното фоайе зрителите ще бъдат посрещнати от изложбата „Крепости в Карпатския басейн – Х-ХVІІІ век” на известния унгарски фотограф Жолт Сабоки. Изложбата, която е предоставена от Унгарския културен институт в София, ще бъде открита лично от директора на института, г-жа Дьорди Димитров и ще съпътства спектаклите на Основна сцена в продължение на един месец.

• 
• 
• 

  На територията на Унгарското кралство са построени повече от петстотин крепости, предимно върху антични и ранно-средновековни основи. Много от тях са изградени след голямото монголско нашествие през ХІІІ век, но по-късните епохи значително ги променят, а през ХVІІІ век, след края на войните с турците и австрийците, настъпва бавната им разруха. Фотоизложбата „Крепости в Карпатския басейн – Х-ХVІІІ век” от Жолт Сабоки дава възможност на зрителите да опознаят това огромно културно-историческо богатство.

Жолт Сабоки (1941–2009) завършва журналистика, работи като стругар, занимава се активно с фотография. Става прочут с поредица самостоятелни изложби в Унгария и други европейски страни. Още от 1974 година се насочва към фотографско изследване на отделни културни центрове и пояси, с което става основоположник на жанра научно-историческа фотографска книга в Унгария.
В резултат от неговите пътешествия се раждат многобройните му фотографски албуми с монографичен характер, съдържащи съответните научно-исторически студии. Два от тях са пряко свързани с България – “Книга за иконите” (1981) и “Български манастири” (1983). През 1988 година Жолт Сабоки получава заслужено признание за своя талант – удостоен е с наградите “Бела Балаж” и “За унгарското изкуство”.
 След откриване на изложбата старт на новия оперен сезон ще даде най-новата варненска постановка на „Царицата на чардаша” от Имре Калман - една динамична, елегантна и подчертано танцувална версия с много препратки към съвремието на Николай Априлов. Негови съмишленици в постановъчния екип са художниците Радина Близнакова и Лилия Бабунова, заедно с хореографите Татяна Янева и Иво Адов.
 „Царицата на чардаша” може и да навършва 100 години през 2015-та, но те никак не й личат», твърди известният с пристрастието си към оперетния жанр режисьор. Колко прав е той доказа по блестящ начин юлската премиера на Царицата в Опера в Летния театър. Спектакълът впечатлява както с изключителната мелодика на музикалната партитура, така и с драматургията и пълнокръвно изградените характери. В единството между музика и драматургия се крие и изключителното въздействие на „Царицата на чардаша”.

«Това може едновременно да бъде пиеса, която да се играе в драматичен театър, може да се изпълнява и концертно със солисти и оркестър, и разбира се, да се постави като спектакъл. В нито една от тези три различни сценични форми „Царицата на чардаша” няма да загуби от силата и очарованието си. Надявам се зрителите, също като мен, да бъдат привлечени от енергично раздвижените гледки на балета, на унгарския чардаш, на мащабното хорово присъствие. Изисква се широк замах, който да подведе и подчини всички тези компоненти на основната идея на спектакъла, а тя е простичка - любов, любов и пак любов!», обобщава концепцията си Николай Априлов.

На диригентският пулт на 15 септември ще застане гост-диригентът Атанас Варадинов. В главните роли ще повторят успеха си от лятната премиера Олга Михайлова-Динова (Силва), Борис Луков (Едвин), Бойка Василева (Цецилия), Веселин Вачев (Едвин), Лиляна Кондова (Щаси) и в останалите роли - Людмил Петров, Владислав Владимиров, Петър Петров, Закар Гостанян и познатият с комедийния си талант актьор от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев.

 

Вече повече от година на голям интерес се радва «Carmen Dance” -  уникалната опера-балет, авторски прочит на прочутия сюжет на едно от  най-големите имена в съвременния руски и световен балет Сергей Бобров, з. а. на Русия. Това е мащабен спектакъл, в който, освен балетни артисти, под палката на главния диригент Светослав Борисов, участват също оркестър, хор и солисти на Държавна опера Варна, с режисьор на оперните сцени Кузман Попов.
 

В горещия любовен триъгълник, гениално пресъздаден от музиката на Жорж Бизе, ще чуем солистите на Държавна опера Варна Валерий Георгиев (Дон Хозе), Пламен Димитров (Ескамилио) и Линка Стоянова (Микаела). В ролята на страстната циганка този път ще се превъплъти солистката на Държавна опера Варна мецосопраното Силвия Ангелова.

В същите главни роли ще танцуват варненските балетни артисти Евгения Минкова (Кармен), Павел Кирчев (Дон Хозе), Румен Стефанов (Ескамилио), Илияна Славова (Микаела), Мартин Чикалов (Данкайро) и Ренета Михайлова (Бандитка). Пресъздавайки своите персонажи, те следват веруюто на Сергей Бобров за хореографията като слово, което изразяваш не с дума, а с танц. А паралелът между оперните и балетни изпълнения удвоява емоцията и силата на въздействието, превръщайки «Carmen Dance” в истински магнетичен спектакъл.  

 

 

 

На 17 септември от 19.00 ч., под диригентството на Светослав Борисов, своите умения да се справя с всякакви заплетени житейски ситуации ще покаже «Севилският бръснар». Завладяващата постановка на комичната творба от Джоакино Росини е дело на изтъкнатите италиански творци - режисьора Антонио Петрис, сценографа Грета Подеста, костюмографа Салваторе Русо и хореографа Джузепе Паренте. Различното в режисьорския прочит е обогатяването на сценичното действие с марионетен театър, чийто директор и режисьор е, разбира се, Фигаро. Този похват предоставя допълнителни възможности за изява на артистите.

В главната роля публиката ще аплодира любимия си Фигаро Свилен Николов, Граф Алмавива ще бъде прецизният във всяко отношение Асений Арсов, а Ирина Жекова ще представи красивата и умна кокетка Розина. В този великолепен солистичен състав се вписват и старият мърморко, домогващ се до любовта на Розина, Доктор Бартоло, в изпълнение на Гео Чобанов, и интригантът Дон Базилио – знакова партия за всеки бас, в която Евгений Станимиров показва най-добрите си качества. За артистичното внушение на целия спектакъл специален принос има и Бойка Василева в ролята на Берта.