XVI Коледен музикален  фестивал – Варна 2015

Държавна опера Варна предлага в рамките на XVI Коледен музикален фестивал още една елегантна камерна проява. На 20 декември от 16 часа в Ротондата (фоайе първи балкон), зрителите са поканени на концерт под наслов „Коледен музикален венец”. В него Вилиана Вълчева, която освен диригентка е и великолепна пианистка, ще музицира заедно с кларинетиста Пламен Павлов и фаготиста Светослав Славчев.

Тримата са включили много интересни творби в програмата на концерта: Сонатина за кларинет и пиано от Йозеф Хоровиц, Романс оп. 36 за фагот и пиано от Камий Сен-Санс, Бразилиера за фагот и пиано от Дариус Мийо, Патетично трио за кларинет, фагот и пиано от Михаил Глинка и Концертни пиеси оп. 113 и 114 за кларинет, фагот и пиано от Феликс Менделсон Бартолди.

Родена във Варна, ВИЛИАНА ВЪЛЧЕВА завършва НУИ „Добри Христов” с пиано, Висшето музикално училище в Берн, Музикалната консерватория в Нюшател със специалности клавирен съпровод и акомпанимент, Висшето музикално училище в Люцерн с бакалавърска степен по оперно-симфоничнo дирижиране, музика и фагот при проф. Тюринг Брем, проф.Ахим Фидлер, проф.Блетлер. Защитава магистърска степен по оперно-симфонично дирижиране при проф. Ралф Вайкерт във Висшето музикално училище в Люцерн и изучава музикология и история на изкуството в Университета на Берн. Работи и с големите диригенти Бернард Хайтинк, Зубин Мета и Пиер Булез. В периода (2008-2010) Вилиана Вълчева е стипендиант на Zeno Karl Foundation Schindler (Женева), а през 2014 на фондация „Рихард Вагнер” (Байроит).
Паралелно с ангажиментите си в Швейцария и други европейски страни, от 2014, по покана на маестро Борислав Иванов и директорката на ТМПЦ- Варна Даниела Димова, Вилиана Вълчева вече е и част от състава на Държавна опера Варна.

СВЕТОСЛАВ СЛАВЧЕВ - фагот завършва СМУ „Добри Христов” – Варна и ДМА "Панчо Владигеров" – София. Работи като инструменталист в различни български оркестри и камерни формации. От 2002 до 2012 г. е в състава на оркестъра на Държавна Опера Варна. Гостува като солист на оркестрите в Габрово, Шумен, Пазарджик, Разград, Варна, Симфониета София и др, както и на фестивали като „Варненско лято“, „Европейски Музикален Фестивал“ и Камерна сцена София. Като артист на свободна практика работи в сътрудничество с много утвърдени и именити български и чуждестранни музиканти в различни проекти. Осъществява записи за iTunes, Amazon, Spotifyи др.

ПЛАМЕН ПАВЛОВ – кларинет е роден през 1986 във Враца. Изучава кларинет при своя баща Пламен Павлов-старши. През 2010 защитава магистърска степен в класа по кларинет на академик Петко Радев в НМА “Панчо Владигеров”. Посещава майсторски класове в България и чужбина при Никола Балдеру, Е.Петеркова и др. Носител на награди от национални и международни конкурси. Работил в Софийски духов оркестър, Симфониета Враца, Държавна опера Русе. В периода 2013-2015 е солист-оркестрант към Държавна опера Варна, а от декември 2015 свири в Представителния духов оркестър на Военноморските сили.

Билети на цена от 10 лв може да закупите от касите на Държавна опера Варна и от сайта bgbileti.com.

Работно време каса Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден. Резервация и продажба билети на тел.: 052-665020, 052-650666; 052-669652 и e mail: tickets@operavarna.bg

Празничен коледен концерт

XVIКоледен музикален фестивал – Варна 2015

18 декември, 19 часа; 19 декември, 11 часа; 19 декември, 19 часа

От всички събития в Коледния музикален фестивал варненската публика всяка година проявява предпочитанията си към традиционния Празничен концерт. Веднъж - заради жизнерадостната музика на Щраус, която носи в себе си приповдигнатото очакване на Коледа и Нова година.

И още - заради възможността зрителите също да се включват в концера, като в определени творби отброяват музикалните тактове по даден знак от диригента.
На нито един друг концерт не се случва диригентът да дирижира оркестър и публика едновременно J и това създава едно прекрасно усещане за съобщност и съпричастие. Варненци приличат в това отношение на виенчани, които започват първия ден на Новата година с подобен концерт, излъчван по телевизията в цял свят.

Концертът във Варна, поради големия интерес, ще има тази година 3 издания – на 18 и 19 декември от 19 часа и още веднъж – като матине на 19 декември от 11 часа. И трите концерта ще бъдат изнесени в залата на Варненската опера.

Специален виенски привкус обещава главният диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов. Определено може да му се вярва, защото той е австрийски възпитаник и творческата му кариера протича с непрекъснати ангажименти както във Варна, така и в Австрия.   

„С музиката на Щраус и не само”, така Светослав Борисов обобщава духа на специално подбраната от него концертна програма. Под знака на Щраус, Лехар и Калман ще прозвучат някои от най-популярните и мелодични арии и дуети от оперетите „Прилепът”, „Страната на усмивките”, „Джудита”, „Веселата вдовица”, „Царицата на чардаша”, „Цигански барон”. Голямата изненада на концерта ще бъде солистката на Виенската народна опера (Wiener Volksoper), сопраното Сара Гьош, която веднага след варненските концерти заминава на дълго празнично турне в САЩ. Заедно с нея на сцената ще бъдат и солистите на Държавна опера Варна – тенорът Валерий Георгиев и баритонът Пламен Димитров.

Във втората част на концерта от сцената ще се изсипят празнични искри с известните Щраусови валсове: „Кайзервалс”, “Виенска кръв”, „Рози от юг”, полката „На лов” и разбира се – „На хубавия син Дунав”. Бисът, още отсега се знае, ще бъде онзи бравурен „Радецки марш”, написан от Йохан Щраус – баща.

П Р О Г Р А М А

ПРИЛЕПЪТ – оперета от Йохан Щраус

–     Увертюра

–     Ария на Розалинда – изп. Сара Гьош 

ЙОХАН ЩРАУС

–     Кайзервалс

ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА – оперета от Франц Лехар

–     Ария на Данило – изп. Пламен Димитров

ЙОХАН ЩРАУС

–     На лов – бърза полка

ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА – оперета от Франц Лехар

–     Дует на Хана и Данило – изп. Сара Гьош иВалерий Георгиев

ЦАРИЦАТА НА ЧАРДАША – оперета от Имре Калман

            – Ария на Силва – изп. Сара Гьош   

ЦИГАНСКИ БАРОН – оперета от Йохан Щраус

–     Встъпителен марш

ДЖУДИТА – оперета от Франц Лехар

–     Ария на Октавио изп. Валерий Георгиев

–     Ария на Джудита изп. Сара Гьош 

ЙОХАН ЩРАУС

            –  Рози от юг – валс

ВИЕНСКА КРЪВ – оперета от Йохан Щраус

Дует на Граф и Графия – изп. Сара Гьош и Пламен Димитров

ЙОХАН ЩРАУС

                – На хубавия син Дунав – валс

СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ, главен диригент на Държавна опера Варна от 2013 г., принадлежи към генерацията талантливи и динамични  творци на новото време. След двата успешни сезона 2013-2015 като постоянен диригент и на Бохумските симфоници, продължава работата си с тях като гост. В запълнения си график намира винаги място и за концерти с основания и ръководен от него камерен оркестър „Con Fuoco” в Грац.

След уроците по пиано в родния си град Русе, Светослав Борисов завършва Музикалното училище „Добри Христов” във Варна със специалност тромпет, следва в ДМА „Панчо Владигеров” и се дипломира в Университета за музика и сценични изкуства в Грац. Също в Грац през 2010 г. завършва с отличие магистърска степен по оркестрово дирижиране при Мартин Зигхарт, по оперно дирижиране при Волфганг Бозич и по хорово дирижиране при Йоханес Принц. Така Светослав Борисов открива любовта си към операта, която го отвежда най-напред в оперния театър на Клагенфурт - Австрия като асистент, по-късно като гост-диригент в Държавна опера Варна, на която през 2013 г. става главен диригент.

С голям успех гостува многократно на сцената на Софийска опера и балет със спектакли на „Дон Карлос” от Верди, който непосредствено след това представя и на фестивала „Филипи” в Гърция. През декември 2014 г. дирижира премиерата на „Царицата на чардаша” от Калман в Музикалния театъра на Гелзенкирхен. През декември 2015 гостува в операта на Магдебург, а през 2016 предстои и дебютът му в Истанбулската опера. 

Ценно е партньорството му с оркестри от ранга на Бетовен оркестър в Бон, симфоничните оркестри на Бохум и Бранденбург, Новата филхармония на Вестфалия, Камерния оркестър на Лозана, Датския национален оркестър и др. Дирижирал е концерти в Златната зала на Музикферайн - Виена, Щефаниензал - Грац, Бетовен Хале - Бон, Концертхаус - Дортмунд, Поли Театър - Пекин и др. Гастролира в Белгия, Китай, Германия, Гърция, Литва, Люксембург, Австрия, Румъния, Чехия и Швейцария. Постоянни контакти го свързват не само с Виенския Моцарт Оркестър, но и с Гьотингските симфоници, където през 2016 ще гостува за трета поредна година с два концерта и запис на компактдиск.

Австрийската премиера през ноември 2015 г. на Концерт за тромпет и оркестър от Кшищоф Пендерецки и Шестата симфония на Шостакович с Филхармониците на Грац и солист Габор Болдоцки се превърна в събитието на сезона, отразено с ласкави рецензии от музикалната критика (вж цитат от „Кроненцайтунг” в края на текста).

Сред солистите, с които Светослав Борисов концентира на различни престижни сцени, са Джон Марк Ейнсли, Лидия Баич, Карло Коломбара, Себастиан Холичек, Ямина Маамар, Лилия Зилберщайн и Лайпцигския струнен квартет. През 2007 г. Светослав Борисов основава в Грац камерния оркестър “Con Fuoco”, с който осъществява многобройни концерти в Австрия и турнета в други страни, вкл. с оперни постановки, а през 2015 г. стартира голям проект с Интеграл от всички симфонии на Моцарт. Важен отпечатък в развитието на Светослав Борисов оставят специализациите в майсторски класове при световно известни диригенти като Ралф Вайкерт, Бернард Хейтинг, Хесуз Лопес Кобос и Курт Мазур . През 2010 участва и в Международната академия за диригенти в Бохум, под ръководството на Стивън Слоан, Роджер Норингтън и Силвян Камбрелян.

Светослав Борисов и неговият екип са удостоени с Награда ВАРНА 2015 за уникалната опера-балет „Carmen Dance” по Бизе, на която той е диригент-постановчик. През 2015 г. той постави на варненска сцена операта „Дон Паскуале” от Доницети, която спечели овациите и на софийската публика.

По този повод музикалният критик Петър Пламенов пише в броя на в. „Култура” от 4 декември 2015: „Светослав Борисов демонстрира разбирането си за бляскавия виртуозен ранно-романтичен стил на Доницети и го налага върху оркестъра, който следва с вдъхновение интерпретаторската му стратегия. Борисов търси подвижността и блясъка на звука, но не жертва изяществото на музикалната структура и изначално танцовия й характер на мазурка, валс и дори галоп. Доницети в оперите си буфа следва откритията на Чимароза и Росини и класическото равновесие в музикалната структура, но ги допълва със съвременното си усещане за темпо, танцувалност и психологизъм. Долавянето на тази вътрешна съразмерност от диригента е своеобразно постигане на самия дух на Доницети”.

Отразявайки австрийската премиера на последното произведение на Пендерецки и изпълнението на Шестата симфония от Шостакович от Филхармонията на Грац, под диригентството на Светослав Борисов, вестник „Кроненцайтунг” от 24 ноември 2015 г. изтъква „брилянтното изпълнение на Концерта за тромпет и оркестър от Пендерецки и грандиозната интерпретация на Шестата симфония от Шостакович”.

По-нататък в статията се говори за „широко разгърнатото елегично въведение на Шестата симфония от Шостакович, което прелива в Брукнерови дълбини и сакралност, за да утихне в трептяща, сумрачна самота. А как само Борисов поднесе въведението, прозвучало без ни най-малка следа от патос, затова пък безкрайно чисто, задушевно, и спокойно – един изключителен момент! Последва компактно пронизителното Скерцо, докато задъханото Престо обрисува мистична и контрастна картина с демонично въздействие, вместо обичайното оглушително еднообразие.”    

САРА ГЬОШ – сопран е родена в Истанбул. Завършва Университета по изкуства „Мимар Синан” в Истанбул и продължава образованието си във Виенската консерватория, където се дипломира през 2011 година. Дебютът й е в ролята на Лейла от оп. „Ловци на бисери” (Жорж Бизе) в Общинския театър на родния си град, а с оркестъра на Билкент (Турция) и с Истанбулския симфоничен оркестър изпълнява соловата сопранова партия на „Фантазия за пиано, хор и оркестър” в до минор, опус 80 на Лудвиг ван Бетовен.

Пее сопрановите солови партии в ораториални произведения на Хендел и Й. С. Бах във Виена, Бон и Рим с оркестрите Bach Collegium (Щутгарт) и Gaechinger Kontorei. Изпълнява ролята на Констанца от оп. „Отвличане от сарая” (Моцарт) в различни оперни театри – Люксембург, Антверпен, Манхайм, на турне с Виенската държавна опера в Тайван и Южна Корея, където освен като Констанца се представя и в ролята на Адела от „Прилепът” на Й. Щраус.

Ангажиментите й в следващите няколко години включват ежегодни концерти в Златната зала на Музикферайн – Виена, Концертхаус – Виена и Виенската държавна опера като солистка на Виенския Моцарт оркестър и Виенския Хофбург Оркестър. Участва в Празника на пролетта в Израел с част от хора на Виенската държавна опера.

От сезон 2012 до днес е солистка на Виенската народна опера. През януари 2014 година пее на новогодишните концерти в Торонто и Хамилтън с оперния оркестър на Канада. През април и ноември 2014 година има два концерта в Москва в Междунардния център за сценични изкуства, където изпълнява арии и дуети от опери на Моцарт.

През декември 2014 и януари 2015 година има успешни концерти в Ню Йорк в престижната зала Lincoln Center, както и във Вашингтон и Филаделфия.

През май 2015 Сара Гьош изпълнява сопрановата партия в „Лулу – сюита” на Албан Берг с Филхармонията на Словакия под диригентството на Кери-Лин Уилсън.

Годината 2015 е заредена с много ангажименти за младата певица – многобройни концерти във Виена в най-престижните концертни зали, в Грац, сега – във Варна, а за Новата 2016 година я очакват нови предизвикателства с Бостънския симфоничен оркестър и оркестъра на Ванкувър – Канада. Отсега има покана за май 2017 година за Любляна със Словенската филхармония.

Интервю на Виолета Тончева със Сергей Антонов, танцувал 22 години на сцената на Болшой театър, репетитор на балетната трупа при Държавна опера Варна

Откъде започна любовта към балета? Беше ли предопределена?

Съвсем не. В рода ми няма балетна традиция и в началото балетът не ме интересуваше. Приятели на мама, които забелязали, че имам добри физически данни и съм динамична натура, я посъветвали да ме заведе при специалист. Така случайно попаднах в балета, но веднага разбрах, че този свят ми харесва и ще стане мое призвание.

Балетът това най-красиво, но и най-трудно изкуство, изисква всеотдайност, енергия, силен характер, какво още?

Принципи. Моят принцип е, когато правя нещо, така да го правя, че да бъда по-добър от останалите. Винаги работя по един и същ начин, следвайки този принцип. На него ме научиха моите първи двама педагози от Хореографското училище в Москва и аз съм им безкрайно задължен за този най-важен житейски урок, който те ми преподадоха. В Хореографското училище се обучавах в продължение на 8 години - от 1980 до 1988 г.

През същата година станах лауреат на всесъюзния балетен конкурс и веднага ме приеха в Болшой театър. Пак тогава преобразуваха Хореографското училище, което завърших, в Балетна академия и ме поканиха на работа като преподавател.

Така моята творческа кариера протече паралелно като артист и педагог. На сцената на Болшой театър танцувах 22 години, играл съм практически във всички постановки и съм обиколил с тях света. От 2010 г. се занимавам само с педагогическа и репетиторска дейност.

Един прекрасен творчески път, който навярно има своите звездни мигове...

Те са много, но два от тях си спомням с особено вълнение. Сергей Бобров, с когото работехме заедно в Болшой театър, ме покани да танцувам в първата му знакова постановка по приказката на Оскар Уайлд „Рожденият ден на инфантата” и музика на Алфред Шнитке. А главният художествен ръководител на Болшой театър, великият Юрий Григорович, избра от всички наши постановки точно тази да представи страната на международния фестивал на младите балетмайстори в Сан Франциско през 1955 г.

Лаская се, че Сергей Бобров създаде тази постановка за мен, съобразно моята индивидуалност като артист. Американската критика излезе с много добри оценки за спектакъла, а моето изпълнение бе срванено с емблематичния клоун на Нижински.

Пристрастен съм и към „Последно танго” - постановка на Вячеслав Гардеев по музика на Астор Пиацола, вдъхновена от знаменития филм с Марлон Брандо и Мария Шнайдер „Последно танго в Париж”. В тази постановка, също направена специално за мен, пресъздавам образа на Смъртта. И досега оставам първият и единствен изпълнител на ролята.

Удовлетворението от постиженията на артиста и на педагога сравними величини ли са?

Да танцувам, да преподавам, да поставям, е еднакво интересно за мен. Важно е непрекъснато да придобиваш нова опитност, да се развиваш, това носи огромна радост. Миналата година Сергей Бобров възобнови в Държавния театър за опера и балет в Красноярск постановката си по Уайлд и Шнитке и ме покани като консултант.

XVI Коледен музикален фестивал – Варна 2015

Надежда Панфилова и Кирил Буличев - руските гости от Държавния театър за опера и балет в Красноярск, които ще пресъздадат образите на Мари и Принца в „Лешникотрошачката” на 15 декември, разказват за себе си, какви роли обичат, как се чувстват във Варна и сред колегите си от Варненската балетна трупа

Надежда Панфилова

Танцувам балет от детството си. Майка ми, която се занимава с художествена гимнастика, мечтаеше да бъда балерина, това беше и моята мечта.

Завърших Хореографското училище в Красноярск и сега танцувам на сцената на Държавния театър за опера и балет в Красноярск. Благодарна съм на нашия хореограф Сергей Бобров, че ми даде ролята на Мари в „Лешникотрошачката”.

В началото ми беше трудно, но после обикнах куклата и Мари стана любимата ми роля. Щастлива съм, че в България се представям за пръв път в главна роля и така в моята творческа кариера  България завинаги ще остане свързана с „Лешникотрошачката”.

Освен романтични, харесвам също характерни персонажи, които разкриват руската душевност като Чага в „Половецки танци” от „Княз Игор” на Бородин. Допадат ми и гротескови роли като Бандитката в „Кармен от Бизе”.

Когато съм на сцената, най-важното за мен е отношението към партньора, взаимността, опитът да мислим еднакво. Тогава се получава онова изкуство, към което се стреми всеки истински балетист.

За мен е особено важен погледът на партньора, винаги търся в него отклик на моите чувства. С Кирил сме добър дует. Освен в „Лешникотрошачката”, където аз изпълнявам Мари, а той е Принц Лепникотрошач, ние си партнираме и в „Жизел” – аз съм Жизел, а той – Алберт, танцуваме заедно сме в „Аида” и в други постановки.

Кирил Буличев

Харесвам Варна, харесвам атмосферата на града и хората. Във Варненския балет срещнах много нови приятели. Варна за мен не е само работа, а и приятелство. Определено се чувствам добре тук и съм благодарен за тази възможност, която ми предостави нашият хореограф Сергей Бобров.

В репертоара си имам много роли, които харесвам: Освен Принц Лешникотрошач, любим ми е Колен в „Зле опазеното момиче”, Принц Дезире в „Спящата красавица”, Франц в „Копелия”, Конникът в „Княз Игор”, Бенно в „Лебедово езеро”. С удоволствие танцувам в „Спартак”, „Кармен” и др.

Както отбеляза Надя, и за мен партньорството е изключително важно. На сцената винаги се старая да е удобно за моята партньорка, да й помогна да покаже най-добрите си качества.

Всъщност, докато репетираш, постепенно забравяш подробностите, преставаш да мислиш за техниката и се съсредоточаваш върху характера на героя. Обичам този момент, когато влизам в образа на персонажа и с всеки следващ спектакъл добавям нови шрихи към него.

XVI Коледен музикален фестивал – Варна 2015

С участието на Струнен квартет „Арте”, Руслан Павлов – пиано, Григор Джанев – контрабас, оперните певици Станислава Марчева и Даниела Димова, драматичната актриса Веселина Михалкова, балетните артисти Сандра Дотова и Константинус Каравос и художничката Тереза Зиковска.

На 12 декември от 19 часа XVI Коледен музикален фестивал на Държавна опера Варна ще бъде завладян от ритъма на "Танго с Пиацола".

Тангото! Истинското! Аржентинското! Тангото, което разтърсва, обсебва и превръща всичко в един единствен упойващ ритъм. Вихър от любов и страст, самият връх на живота! Духът и енергията на аржентинското танго, заложени в магнетичната музика на Астор Пиацола.

 „Харесвам чувствеността, хармониите и специфичния ритъм на Пиацола”,

разказва първата цигулка на Струнен квартет “ARTE” Анна Фурнаджиева.

Тя съставя програмата, специалноподбира и пиесите на Пиацола за струнен квартет, а Руслан Павлов и Давид Коконцев подготвят аранжиментите за този многочакван концерт-спектакъл.

Особеното в първия по рода си за Варна проект, съфинансиран от общината, е синтезът между изпълнителското, оперното, драматичното, танцовото и изобразителното изкуство. 

„За пръв път пея танго. Разбира се, то е различно от операта, но винаги съм била готова за него”,

признава мецосопраното Станислава Марчева, която щe изпълнi „Аз съм Мария” от едноименната опера на Пиацола, „Едно момиче на разсъмване”, „Смърт в Буенос Айрес” и за високосен финал „Какво танго, какво!”

Актрисата Веселина Михалкова ще рецитира интимна лирика от аржентински и български автори, след което в драматичен контрапункт ще поднесе онова разтърсващо „Rinashero”: „Трудно е да се родиш, но още по-трудно е да се преродиш”.

В нажежената от съдбовност атмосфера ще се включи сопраното Даниела Димова с „Violetas Populares”, посветени на първата звезда на съвременната чилийска музика Виолета Пара. Харизматична, страстна и дълбоко трагична натура, Виолета Пара претворява страданието си в песни, картини, пана и пластики, превъщайки се в арт емблема, подобно на Фрида Кало.

В изпълнение на Даниела Димова ще прозвучат още „Adios Nonino” и „Аve Maria”, а балетните артисти на Държавна опера Варна Сандра Дотова и Константинус Каравос ще танцуват хореография по Пиацола.

И за да бъде още по-пълноценно усещането за магьосника на аржентинското танго, пред очите на публиката, художничката Тереза Зиковска ще рисува своята емоция, породена от „Танго с Пиацола”.

За четвърта поредна година, което си е вече една добра традиция, във Варна ще се проведе Бал на артиста. Събитието, зад което отново стоят Дружеството на архитектите и Театрално-музикалният продуцентски център, ще събере на 20 декември от 20.30 до полунощ във фоайетата на първи и втори балкон творците на Варна и техните почитатели. Хората, които умеят да придават артистичен привкус на живота.

Както в предишните издания на бала, така и сега не артистите, а техните почитатели ще дефилират в сценични костюми от гардероба на ДТ "Стоян Бъчваров" и Държавна опера Варна. Освен костюми, ще има перуки и грим - срещу заплащане, разбира се.

За ястията и напитките ще се погрижи ресторантът в Дома на архитекта. Нещо повече! Архитектите са амбицирани да демонстрират своите кулинарни способности и смятат да ни изненадат с произведения на кулинарното изкуство с архитектурни форми.

Това ми напомня основателя на буржоазната кухня Антонен Карем, който измисля кулинарни, подобно на архитектурните, ордери и така се сдобива с напълно заслуженото звание „Паладио на френското сладкарство”.

Любопитно - кой варненски архитект какъв кулинарен шедьовър ще измайстори и каква е варненската връзка между архитектурното и кулинарното изкуство J

Ще има естествено музика, танци и още забавления, които с голямо удоволствие ще направлява церемониалмайсторът на бала Кирил Аспарухов.

Куверт по 15 лв

Търсете арх. Димитър Стефанов 052 63 22 57, арх. Станчо Веков 052 - 303 224 и Виолета Тончева тел 052 - 66 96 43

XVI Kоледен музикален фестивал – Варна 2015

Държавна опера Варна, Основна сцена, 15 и 16 декември, 18.00 ч.

Коледните и новогодишни празници в целия християнски свят няма да са истински без балета “Лешникотрошачката”. Създаден по музика на П. И. Чайковски върху приказката на Е. Т. А. Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”, балетът се възприема като едно от духовните завещания на Чайковски да съхраним чистите пориви на детството. Съжетът разказва за малката Мари, която мечтае за истински коледен подарък, но вместо него получава лешникотрошачка с формата на войник в красива униформа. Мечтата все пак се сбъдва – сънят отвежда Мари в едно вълшебно царство и там тя танцува в обятията на своя Принц Лешникотрошач. Тя преживява чудни приключения, среща крал и кралица, мишки и цяла армия от оловни войници. Куклите й показват очарователни танци от Испания, Китай, Русия, Франция, а накрая всички се завъртат в един щастлив финален валс. В XVI Kоледен музикален фестивал на Държавна опера Варна историята за сбъднатата коледна мечта ще оживее, под диригентската палка на Вилиана Вълчева, на 15 и 16 декември от 18 часа в най-новата версия на „Лешникотрошачката”.

Автор на либретото, постановката и хореографията е з.а. на Русия и главен балетмайстор на оперния театър в морския град Сергей Бобров, сценография Гендони, костюми Държавен театър за опера и балет Красноярск. В спектакъла на 15 декември солисти ще бъдат гостите от Държавния театър за опера и балет в Красноярск Надежда Панфилова (Мари) и Кирил Буличев (Принц Лешникотрошач), а на 16 декември в главните роли ще танцуват Илияна Славова (Мари) и Павел Кирчев (Принц Лешникотрошач).

На сцената ще видим още Румен Стефанов, Ренета Михайлова, Константинус Каравос, Юрика Аоки, Галина Велчева, Николай Димитров, Екатерина Шопова, Денко Стоянов, Даниел Обрешков, Евения Минкова, Мартин Чикалов, Карина Илиева, Галина Великова, Венета Гочева, Сандра Дотова, Силвия Христова, Паола Матеева, Аделина Бояджиева, Елена Димитрова. Репетитори на балета са Гергана Георгиева и репетиторът на Болшой театър Сергей Антонов.

 
Орлин Анастасов  се завръща във Варна с кулминационна за Коледния фестивал гала 

Симфоничен оркестър и хор на Държавна опера Варна
Диригент ВИЛИАНА ВЪЛЧЕВА, диригент на хора СТЕФАН БОЯДЖИЕВ

Солисти: ОРЛИН АНАСТАСОВ – бас, ВЕНЦЕСЛАВ АНАСТАСОВ – баритон, МИХАИЛ ШЕШАБЕРИДЗЕ – тенор (Грузия), ДИМИТЪР СТАНЧЕВ – бас

Варна за втори път ще има възможността да се възхити на изкуството на световноизвестния български бас Орлин Анастасов в Коледната оперна гала "Орлин Анастасов и приятели" на 22 декември от 19 часа във ФКЦ – безспорна кулминация на XVI издание на Коледния музикален фестивал.

Незабравимо остава първото гостуване на Орлин Анастасов в нашия град през 2010 г., когато в първото издание на Опера в Летния театър той блестящо се представи в ролята на Гомес да Силва от операта "Ернани" на Джузепе Верди.

Това всъщност беше и първото му голямо завръщане в България след шеметната му световна кариера. 

Сега ще го аплодираме, заедно с брат му - великолепния баритон Венцеслав Анастасов, грузинския тенор Михаил Шешаберидзе, лауреат на конкурса на фонд Павароти в Италия и изтъкнатия бас Димитър Станчев.
Тази престижна мъжка компания и Оркестъра на Държавна опера Варна ще има честта да дирижира младата диригентка Вилиана Вълчева

Орлин Анастасов триумфално шества в най-големите оперни театри по света, сравняват го със Самуел Рейми и други големи оперни гласове, но винаги изтъкват и славянската "нотка" в гласа му, често говорят за него като за «наследника на Николай Гяуров».

Орлин Анастасов е международно признат оперен певец – бас № 1 в света. Изпълнява централни роли на всички световни оперни сцени, а в настоящия момент е първи солист в театър Скала ди Милано. Успехът му се дължи на невероятното съчетание от поразителен глас, магнетично сценично присъствие и ярка индивидуалност.

Роден през 1976 г. в Русе, в семейството на оперните певци, именитите солисти на Русенската опера Мария Венциславова и Анастас Анастасов, завършва НУИ „Проф. Веселин Стоянов”, в класа на Георги Делиганев, дебютира на оперната сцена на 20-годишна възраст в операта „Аида”.

Печели първа награда от конкурса за млади оперни певци „Христо Бръмбаров” в София (1998), първа награда от международния конкурс на Пласидо Доминго „Опералия” в Пуерто Рико (1999), след което веднага дебютира в Миланската скала в ролята на Дон Базилио от „Севилският бръснар”.

Следват покани за всички големи оперни сцени: Ковънт Гардън – Лондон (дебютът му с Атила пожънва небивал успех), Гранд Опера - Париж, Миланската скала, Арена ди Верона, Метрополитън Опера – Ню Йорк, Римската опера, Кралския театър в Мадрид, Дойче опер – Берлин, още във Вашингтон, Барселона, Дюселдорф, Карлсруе, Тулуза, Амстердам, Триест, Палма де Майорка, Пуерто Рико, Лима - Перу, Палермо… Невъзможно е да се изброят всички опрени театри и градове, в които е гостувал певецът.

Само на 34 години, Орлин Анастасов вече е пресъздал големите оперни образи на Рамфис от "Аида", Филип ІІ от "Дон Карлос", Базилио от "Севилският бръснар", Ферандо от "Трубадур" и т.н. - все тежки басови партии, които са по силите на малцина съвременни певци. Репертоарът му включва общо повече от 40 роли, сред тях 20 от опери на Верди, с което си спечелва славата на най-търсения в момента Вердиев бас в света.

Творческата му палитра се простира от белкантовата опера („Пуритани”, „Сомнамбула”,, „Норма, „Лучия ди Ламермур”) и Вердиевите „Дон Карлос”, „Атила”, „Ернани”, „Макбет”, „Сицилиански вечерни”, „Луиза Милер”, „Набуко”, през руската оперна класика („Борис Годунов”, „Княз Игор”) до френския репертоар („Фауст”, „Ромео и Жулиета”, „Дон Кихот”).

Орлин Анастасов работи с най-големите диригенти на нашето съвремие като сър Колин Дейвис, Лорин Маазел, Жорж Претр, Марк Елдер, Даниел Орен, Рикардо Шаи, както и с режисьори от класата на Франко Дзефирели, П. Л. Пици, Х. де Ана, Д. Викар, Н. Джоел. Участва в редица международни фестивали, сред които Музикалните седмици в Куенка със „Стабат Матер” от Росини, Залцбургския фестивал със „Самсон и Далила” от Сен-Санс, фестивала в Сполето с Реквием от Верди, многократно във фестивала Арена ди Верона, изпълнява и православните песнопения, подобно на предишните големи български баси Борис Христов и Николай Гяуров.

България никога няма да има нещо по-значимо и по-конвертируемо в световен план от своите оперни гласове

„Да си оперен певец в Италия означава да си повече от президент, разпознават те навсякъде и непрекъснато засвидетелстват уважението си. България също трябва да оцени своето най-голямо богатство - оперните гласове.

Никъде другаде не се раждат такива таланти. Повече от половин век - от Борис Христов до Гена Димитрова и днес - българските оперни певци продължават да са водещи в света.

Би било прекрасно операта у нас да се превърне в приоритетна държавна политика, защото България никога няма да има нещо по-значимо и по-конвертируемо в световен план от своите оперни гласове”.

Орлин Анастасов по време на пресконференцията за „Ернани” в Опера в Летния театър – Варна 2010

МИХАИЛ ШЕШАБЕРИДЗЕ – тенор (Грузия) е добре известно име сред европейските специалисти и меломани. Едва 31-годишен, музикалните критици му предричат бляскава оперна кариера, особено след спечелването на оперния конкурс на фонд "Лучано Павароти" в Италия.

Завършил Консерваторията в Тбилиси, в последните години живее и работи основно в Италия. Голяма роля за успешната му оперна кариера изиграва известната американска оперна певица Лелла Куберли (сопран), председател на журито в Международния конкурс за млади изпълнители в Барселона преди 10 години. Именно тя оценява по достойнство таланта на младия грузинец, кани го в Италия за да учи при нея в продължение на три години вокално майсторство.

Още в детството си талантливото грузинско момче мечтае да пее заедно с Лучано Павароти, но тази мечта, за съжаление така и не се осъществява.

Съдбата обаче му дава шанс да се докосне до големия Павароти с лауреатското звание от конкурса на негово име и с поканата на вдовицата на Павароти – Николета Мантовани да вземе участие в концерта, организиран от фонд "Лучано Павароти" в Модена – града, където е роден и където живее до края на дните си големият оперен артист.

От няколко години младият тенор успешно се представя в Италия и други европейски оперни сцени с централните тенорови роли като Пинкертон („Мадам Бътерфлай”), Дон Хосе („Кармен”), Клавдий („Забрана на любовта” – Вагнер), Измаел („Набуко”), Полионе („Норма”) и др. Участва в различни музикални фестивали, както и в гала – концерти в Мюнхен, Верона и др.

На снимките (отляво надясно): Орлин Анастасов в "Ернани", диригентката  Вилиана Вълчева:

ХVІ Коледен музикален фестивал – Варна 2015

Премиерата на новата опера на Жорж Бизе „Кармен” (3 март 1875) е истински провал. Публиката на „Опера комик” в Париж е възмутена, критиката намира сюжета за „неморален”, музиката – за „груба” и „шумна”. Свърхчувствителният и честолюбив Бизе не може да понесе случилото и само след три месеца умира, едва навършил 37 години.

Жестока съдба за автора на такъв шедьовър! Всъщност „Кармен“ открива нова страница в историята на жанра. На оперната сцена за пръв път се появяват обикновени хора, а не аристократи или богове, и се разиграват истински страсти – човешки, реални. Сбъдва се пророчеството на Чайковски, че само след двайсетина година „Кармен”, заедно с „Травиата” на Верди, ще стане „най-популярната опера в света.” И наистина - днес творбата на Бизе е сред от най-репертоарните и обичани от публиката образци в жанра.

Сюжетът вдъхновява и з. а. артист на Русия и главен балетмайстор на Държавна опера Варна Сергей Бобров за създаването на уникалната опера-балет в 2 действия „Carmen Dance”. За високите си художествени качества постановката бе отличена с престижната Награда Варна 2014.

Освен във Варна, изящния спектакълбе посрещнат възторжено в Банско и Търговище, предстоят му гастроли и в други градове. 

На 7 декември за последен път през тази година на варненска сцена сержантът Дон Хосе и тореадорът Ескамилио ще си оспорват любовта на непокорната циганка. Във вихъра на „Carmen Dance” Кармен оново ще защити свободата и правото си на избор, дори това да й коства живота. В главните роли ще аплодираме най-добрите балетни артисти на Държавна опера Варна Евгения Минкова (Кармен), Павел Кирчев (Дон Хосе), Румен Стефанов (Ескамилио), Илияна Славова (Микаела), Мартин Чикалов (Данкайро) и Ренета Михайлова (Бандитка).

Концерт на Валерий Георгиев, Пламен Долапчиев и Стоян Финджиков, на пианото – Руслан Павлов

Никулден, 6 декември, ГХГ, 18 часа, вход свободен

Със сигурност има варненци, които помнят онази вълнуваща септемврийска среща с тримата тенори Валерий Георгиев, Пламен Долапчиев и Стоян Финджиков, която не остави празно място в ГХГ. Концертът зареди за дълго време зрителите с красивата си музика и великолепните гласове на тримата солисти във Варненския оперен театър.

Преживяването беше силно не само за публиката, но и за певците, затова те решиха да повторят своя магнетичен спектакъл. Ще го направят точно на Никулден, 6 декември, неделя, от 18 часа, отново в ГХГ.

Различни като тембър, характер и темперамент, но допълващи се по един чудесен начин, Валерий, Стоян и Пламен отново ще поднесат на публиката емоцията на любовта. Нежната и сладка болка в италианските канцонети, любовта във всичките й превъплъщения, вградена в безсмъртни арии и ансамбли от Верди, Пучини, Леонкавало...

Трима тенори се обясняват в любов! Концерт, в който любовта е умножена по 3! Не всяка вечер се случва. Затова си подарете на Никулден една интригуваща Вечер с трима тенори! При това с вход свободен!

Още за тенорите

 Двигател на музикалния проект, спечелил подкрепата на фонд „Култура” при Община Варна, е Стоян Финджиков. Превъплъщението му в ролята на Император Алтум от „Турандот” в Опера в Летния театър бе оценено високо от Хелене Хаберман, специалната кореспондентка на „Der neue Merker - списание за опера и балет във Виена и цял свят”. Освен оперен певец, Стоян Финджиков е и композитор на оригинална съвременна музика.

Валерий Георгиев, завършил НМА „Панчо Владигеров” първоначално с  валдхорна , а след това и с оперно пеене, определено предпочита втората си специалност. Като солист на Държавна опера Варна амбициозният певец бързо натрупа богат репертоар с главните тенорови партии в редица постановки, сред които „Кармина Бурана”, „Трубадур”, „Риголето”, „Травиата”, „Веселата вдовица” и други. Валерий Георгиев записа името си в българската оперна история и като първият Граф Ори в първата постановка у нас на едноименната комична опера. В сценичната версия, създадена във Варна, той за пръв път очарова публиката с възможностите на гласа си във високия регистър.

Пламен Долапчиев обича ролята си на Едвин в „Царицата на чардаша”, защото тя добре експонира неговите вокални и артистични качества. Зрителите особено ценят умението му да пресъздава характерни персонажи в толкова различни призведения като „Исус Христос суперзвезда”, „Андре Шение”, „Адриана Лекуврьор”, „Турандот” и т.н.

Пианистът Руслан Павлов не само ще акомпанира на тенорите, но ще се изяви и като солист. Талантливият варненец с европейска кариера се завърна неотдавна в родния си град, за да покори с изящния си стил и родните ценители на класическата музика.