XVI Коледен музикален фестивал – Варна 2015

С участието на Струнен квартет „Арте”, Руслан Павлов – пиано, Григор Джанев – контрабас, оперните певици Станислава Марчева и Даниела Димова, драматичната актриса Веселина Михалкова, балетните артисти Сандра Дотова и Константинус Каравос и художничката Тереза Зиковска.

На 12 декември от 19 часа XVI Коледен музикален фестивал на Държавна опера Варна ще бъде завладян от ритъма на "Танго с Пиацола".

Тангото! Истинското! Аржентинското! Тангото, което разтърсва, обсебва и превръща всичко в един единствен упойващ ритъм. Вихър от любов и страст, самият връх на живота! Духът и енергията на аржентинското танго, заложени в магнетичната музика на Астор Пиацола.

 „Харесвам чувствеността, хармониите и специфичния ритъм на Пиацола”,

разказва първата цигулка на Струнен квартет “ARTE” Анна Фурнаджиева.

Тя съставя програмата, специалноподбира и пиесите на Пиацола за струнен квартет, а Руслан Павлов и Давид Коконцев подготвят аранжиментите за този многочакван концерт-спектакъл.

Особеното в първия по рода си за Варна проект, съфинансиран от общината, е синтезът между изпълнителското, оперното, драматичното, танцовото и изобразителното изкуство. 

„За пръв път пея танго. Разбира се, то е различно от операта, но винаги съм била готова за него”,

признава мецосопраното Станислава Марчева, която щe изпълнi „Аз съм Мария” от едноименната опера на Пиацола, „Едно момиче на разсъмване”, „Смърт в Буенос Айрес” и за високосен финал „Какво танго, какво!”

Актрисата Веселина Михалкова ще рецитира интимна лирика от аржентински и български автори, след което в драматичен контрапункт ще поднесе онова разтърсващо „Rinashero”: „Трудно е да се родиш, но още по-трудно е да се преродиш”.

В нажежената от съдбовност атмосфера ще се включи сопраното Даниела Димова с „Violetas Populares”, посветени на първата звезда на съвременната чилийска музика Виолета Пара. Харизматична, страстна и дълбоко трагична натура, Виолета Пара претворява страданието си в песни, картини, пана и пластики, превъщайки се в арт емблема, подобно на Фрида Кало.

В изпълнение на Даниела Димова ще прозвучат още „Adios Nonino” и „Аve Maria”, а балетните артисти на Държавна опера Варна Сандра Дотова и Константинус Каравос ще танцуват хореография по Пиацола.

И за да бъде още по-пълноценно усещането за магьосника на аржентинското танго, пред очите на публиката, художничката Тереза Зиковска ще рисува своята емоция, породена от „Танго с Пиацола”.

За четвърта поредна година, което си е вече една добра традиция, във Варна ще се проведе Бал на артиста. Събитието, зад което отново стоят Дружеството на архитектите и Театрално-музикалният продуцентски център, ще събере на 20 декември от 20.30 до полунощ във фоайетата на първи и втори балкон творците на Варна и техните почитатели. Хората, които умеят да придават артистичен привкус на живота.

Както в предишните издания на бала, така и сега не артистите, а техните почитатели ще дефилират в сценични костюми от гардероба на ДТ "Стоян Бъчваров" и Държавна опера Варна. Освен костюми, ще има перуки и грим - срещу заплащане, разбира се.

За ястията и напитките ще се погрижи ресторантът в Дома на архитекта. Нещо повече! Архитектите са амбицирани да демонстрират своите кулинарни способности и смятат да ни изненадат с произведения на кулинарното изкуство с архитектурни форми.

Това ми напомня основателя на буржоазната кухня Антонен Карем, който измисля кулинарни, подобно на архитектурните, ордери и така се сдобива с напълно заслуженото звание „Паладио на френското сладкарство”.

Любопитно - кой варненски архитект какъв кулинарен шедьовър ще измайстори и каква е варненската връзка между архитектурното и кулинарното изкуство J

Ще има естествено музика, танци и още забавления, които с голямо удоволствие ще направлява церемониалмайсторът на бала Кирил Аспарухов.

Куверт по 15 лв

Търсете арх. Димитър Стефанов 052 63 22 57, арх. Станчо Веков 052 - 303 224 и Виолета Тончева тел 052 - 66 96 43

XVI Kоледен музикален фестивал – Варна 2015

Държавна опера Варна, Основна сцена, 15 и 16 декември, 18.00 ч.

Коледните и новогодишни празници в целия християнски свят няма да са истински без балета “Лешникотрошачката”. Създаден по музика на П. И. Чайковски върху приказката на Е. Т. А. Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”, балетът се възприема като едно от духовните завещания на Чайковски да съхраним чистите пориви на детството. Съжетът разказва за малката Мари, която мечтае за истински коледен подарък, но вместо него получава лешникотрошачка с формата на войник в красива униформа. Мечтата все пак се сбъдва – сънят отвежда Мари в едно вълшебно царство и там тя танцува в обятията на своя Принц Лешникотрошач. Тя преживява чудни приключения, среща крал и кралица, мишки и цяла армия от оловни войници. Куклите й показват очарователни танци от Испания, Китай, Русия, Франция, а накрая всички се завъртат в един щастлив финален валс. В XVI Kоледен музикален фестивал на Държавна опера Варна историята за сбъднатата коледна мечта ще оживее, под диригентската палка на Вилиана Вълчева, на 15 и 16 декември от 18 часа в най-новата версия на „Лешникотрошачката”.

Автор на либретото, постановката и хореографията е з.а. на Русия и главен балетмайстор на оперния театър в морския град Сергей Бобров, сценография Гендони, костюми Държавен театър за опера и балет Красноярск. В спектакъла на 15 декември солисти ще бъдат гостите от Държавния театър за опера и балет в Красноярск Надежда Панфилова (Мари) и Кирил Буличев (Принц Лешникотрошач), а на 16 декември в главните роли ще танцуват Илияна Славова (Мари) и Павел Кирчев (Принц Лешникотрошач).

На сцената ще видим още Румен Стефанов, Ренета Михайлова, Константинус Каравос, Юрика Аоки, Галина Велчева, Николай Димитров, Екатерина Шопова, Денко Стоянов, Даниел Обрешков, Евения Минкова, Мартин Чикалов, Карина Илиева, Галина Великова, Венета Гочева, Сандра Дотова, Силвия Христова, Паола Матеева, Аделина Бояджиева, Елена Димитрова. Репетитори на балета са Гергана Георгиева и репетиторът на Болшой театър Сергей Антонов.

 
Орлин Анастасов  се завръща във Варна с кулминационна за Коледния фестивал гала 

Симфоничен оркестър и хор на Държавна опера Варна
Диригент ВИЛИАНА ВЪЛЧЕВА, диригент на хора СТЕФАН БОЯДЖИЕВ

Солисти: ОРЛИН АНАСТАСОВ – бас, ВЕНЦЕСЛАВ АНАСТАСОВ – баритон, МИХАИЛ ШЕШАБЕРИДЗЕ – тенор (Грузия), ДИМИТЪР СТАНЧЕВ – бас

Варна за втори път ще има възможността да се възхити на изкуството на световноизвестния български бас Орлин Анастасов в Коледната оперна гала "Орлин Анастасов и приятели" на 22 декември от 19 часа във ФКЦ – безспорна кулминация на XVI издание на Коледния музикален фестивал.

Незабравимо остава първото гостуване на Орлин Анастасов в нашия град през 2010 г., когато в първото издание на Опера в Летния театър той блестящо се представи в ролята на Гомес да Силва от операта "Ернани" на Джузепе Верди.

Това всъщност беше и първото му голямо завръщане в България след шеметната му световна кариера. 

Сега ще го аплодираме, заедно с брат му - великолепния баритон Венцеслав Анастасов, грузинския тенор Михаил Шешаберидзе, лауреат на конкурса на фонд Павароти в Италия и изтъкнатия бас Димитър Станчев.
Тази престижна мъжка компания и Оркестъра на Държавна опера Варна ще има честта да дирижира младата диригентка Вилиана Вълчева

Орлин Анастасов триумфално шества в най-големите оперни театри по света, сравняват го със Самуел Рейми и други големи оперни гласове, но винаги изтъкват и славянската "нотка" в гласа му, често говорят за него като за «наследника на Николай Гяуров».

Орлин Анастасов е международно признат оперен певец – бас № 1 в света. Изпълнява централни роли на всички световни оперни сцени, а в настоящия момент е първи солист в театър Скала ди Милано. Успехът му се дължи на невероятното съчетание от поразителен глас, магнетично сценично присъствие и ярка индивидуалност.

Роден през 1976 г. в Русе, в семейството на оперните певци, именитите солисти на Русенската опера Мария Венциславова и Анастас Анастасов, завършва НУИ „Проф. Веселин Стоянов”, в класа на Георги Делиганев, дебютира на оперната сцена на 20-годишна възраст в операта „Аида”.

Печели първа награда от конкурса за млади оперни певци „Христо Бръмбаров” в София (1998), първа награда от международния конкурс на Пласидо Доминго „Опералия” в Пуерто Рико (1999), след което веднага дебютира в Миланската скала в ролята на Дон Базилио от „Севилският бръснар”.

Следват покани за всички големи оперни сцени: Ковънт Гардън – Лондон (дебютът му с Атила пожънва небивал успех), Гранд Опера - Париж, Миланската скала, Арена ди Верона, Метрополитън Опера – Ню Йорк, Римската опера, Кралския театър в Мадрид, Дойче опер – Берлин, още във Вашингтон, Барселона, Дюселдорф, Карлсруе, Тулуза, Амстердам, Триест, Палма де Майорка, Пуерто Рико, Лима - Перу, Палермо… Невъзможно е да се изброят всички опрени театри и градове, в които е гостувал певецът.

Само на 34 години, Орлин Анастасов вече е пресъздал големите оперни образи на Рамфис от "Аида", Филип ІІ от "Дон Карлос", Базилио от "Севилският бръснар", Ферандо от "Трубадур" и т.н. - все тежки басови партии, които са по силите на малцина съвременни певци. Репертоарът му включва общо повече от 40 роли, сред тях 20 от опери на Верди, с което си спечелва славата на най-търсения в момента Вердиев бас в света.

Творческата му палитра се простира от белкантовата опера („Пуритани”, „Сомнамбула”,, „Норма, „Лучия ди Ламермур”) и Вердиевите „Дон Карлос”, „Атила”, „Ернани”, „Макбет”, „Сицилиански вечерни”, „Луиза Милер”, „Набуко”, през руската оперна класика („Борис Годунов”, „Княз Игор”) до френския репертоар („Фауст”, „Ромео и Жулиета”, „Дон Кихот”).

Орлин Анастасов работи с най-големите диригенти на нашето съвремие като сър Колин Дейвис, Лорин Маазел, Жорж Претр, Марк Елдер, Даниел Орен, Рикардо Шаи, както и с режисьори от класата на Франко Дзефирели, П. Л. Пици, Х. де Ана, Д. Викар, Н. Джоел. Участва в редица международни фестивали, сред които Музикалните седмици в Куенка със „Стабат Матер” от Росини, Залцбургския фестивал със „Самсон и Далила” от Сен-Санс, фестивала в Сполето с Реквием от Верди, многократно във фестивала Арена ди Верона, изпълнява и православните песнопения, подобно на предишните големи български баси Борис Христов и Николай Гяуров.

България никога няма да има нещо по-значимо и по-конвертируемо в световен план от своите оперни гласове

„Да си оперен певец в Италия означава да си повече от президент, разпознават те навсякъде и непрекъснато засвидетелстват уважението си. България също трябва да оцени своето най-голямо богатство - оперните гласове.

Никъде другаде не се раждат такива таланти. Повече от половин век - от Борис Христов до Гена Димитрова и днес - българските оперни певци продължават да са водещи в света.

Би било прекрасно операта у нас да се превърне в приоритетна държавна политика, защото България никога няма да има нещо по-значимо и по-конвертируемо в световен план от своите оперни гласове”.

Орлин Анастасов по време на пресконференцията за „Ернани” в Опера в Летния театър – Варна 2010

МИХАИЛ ШЕШАБЕРИДЗЕ – тенор (Грузия) е добре известно име сред европейските специалисти и меломани. Едва 31-годишен, музикалните критици му предричат бляскава оперна кариера, особено след спечелването на оперния конкурс на фонд "Лучано Павароти" в Италия.

Завършил Консерваторията в Тбилиси, в последните години живее и работи основно в Италия. Голяма роля за успешната му оперна кариера изиграва известната американска оперна певица Лелла Куберли (сопран), председател на журито в Международния конкурс за млади изпълнители в Барселона преди 10 години. Именно тя оценява по достойнство таланта на младия грузинец, кани го в Италия за да учи при нея в продължение на три години вокално майсторство.

Още в детството си талантливото грузинско момче мечтае да пее заедно с Лучано Павароти, но тази мечта, за съжаление така и не се осъществява.

Съдбата обаче му дава шанс да се докосне до големия Павароти с лауреатското звание от конкурса на негово име и с поканата на вдовицата на Павароти – Николета Мантовани да вземе участие в концерта, организиран от фонд "Лучано Павароти" в Модена – града, където е роден и където живее до края на дните си големият оперен артист.

От няколко години младият тенор успешно се представя в Италия и други европейски оперни сцени с централните тенорови роли като Пинкертон („Мадам Бътерфлай”), Дон Хосе („Кармен”), Клавдий („Забрана на любовта” – Вагнер), Измаел („Набуко”), Полионе („Норма”) и др. Участва в различни музикални фестивали, както и в гала – концерти в Мюнхен, Верона и др.

На снимките (отляво надясно): Орлин Анастасов в "Ернани", диригентката  Вилиана Вълчева:

ХVІ Коледен музикален фестивал – Варна 2015

Премиерата на новата опера на Жорж Бизе „Кармен” (3 март 1875) е истински провал. Публиката на „Опера комик” в Париж е възмутена, критиката намира сюжета за „неморален”, музиката – за „груба” и „шумна”. Свърхчувствителният и честолюбив Бизе не може да понесе случилото и само след три месеца умира, едва навършил 37 години.

Жестока съдба за автора на такъв шедьовър! Всъщност „Кармен“ открива нова страница в историята на жанра. На оперната сцена за пръв път се появяват обикновени хора, а не аристократи или богове, и се разиграват истински страсти – човешки, реални. Сбъдва се пророчеството на Чайковски, че само след двайсетина година „Кармен”, заедно с „Травиата” на Верди, ще стане „най-популярната опера в света.” И наистина - днес творбата на Бизе е сред от най-репертоарните и обичани от публиката образци в жанра.

Сюжетът вдъхновява и з. а. артист на Русия и главен балетмайстор на Държавна опера Варна Сергей Бобров за създаването на уникалната опера-балет в 2 действия „Carmen Dance”. За високите си художествени качества постановката бе отличена с престижната Награда Варна 2014.

Освен във Варна, изящния спектакълбе посрещнат възторжено в Банско и Търговище, предстоят му гастроли и в други градове. 

На 7 декември за последен път през тази година на варненска сцена сержантът Дон Хосе и тореадорът Ескамилио ще си оспорват любовта на непокорната циганка. Във вихъра на „Carmen Dance” Кармен оново ще защити свободата и правото си на избор, дори това да й коства живота. В главните роли ще аплодираме най-добрите балетни артисти на Държавна опера Варна Евгения Минкова (Кармен), Павел Кирчев (Дон Хосе), Румен Стефанов (Ескамилио), Илияна Славова (Микаела), Мартин Чикалов (Данкайро) и Ренета Михайлова (Бандитка).

Концерт на Валерий Георгиев, Пламен Долапчиев и Стоян Финджиков, на пианото – Руслан Павлов

Никулден, 6 декември, ГХГ, 18 часа, вход свободен

Със сигурност има варненци, които помнят онази вълнуваща септемврийска среща с тримата тенори Валерий Георгиев, Пламен Долапчиев и Стоян Финджиков, която не остави празно място в ГХГ. Концертът зареди за дълго време зрителите с красивата си музика и великолепните гласове на тримата солисти във Варненския оперен театър.

Преживяването беше силно не само за публиката, но и за певците, затова те решиха да повторят своя магнетичен спектакъл. Ще го направят точно на Никулден, 6 декември, неделя, от 18 часа, отново в ГХГ.

Различни като тембър, характер и темперамент, но допълващи се по един чудесен начин, Валерий, Стоян и Пламен отново ще поднесат на публиката емоцията на любовта. Нежната и сладка болка в италианските канцонети, любовта във всичките й превъплъщения, вградена в безсмъртни арии и ансамбли от Верди, Пучини, Леонкавало...

Трима тенори се обясняват в любов! Концерт, в който любовта е умножена по 3! Не всяка вечер се случва. Затова си подарете на Никулден една интригуваща Вечер с трима тенори! При това с вход свободен!

Още за тенорите

 Двигател на музикалния проект, спечелил подкрепата на фонд „Култура” при Община Варна, е Стоян Финджиков. Превъплъщението му в ролята на Император Алтум от „Турандот” в Опера в Летния театър бе оценено високо от Хелене Хаберман, специалната кореспондентка на „Der neue Merker - списание за опера и балет във Виена и цял свят”. Освен оперен певец, Стоян Финджиков е и композитор на оригинална съвременна музика.

Валерий Георгиев, завършил НМА „Панчо Владигеров” първоначално с  валдхорна , а след това и с оперно пеене, определено предпочита втората си специалност. Като солист на Държавна опера Варна амбициозният певец бързо натрупа богат репертоар с главните тенорови партии в редица постановки, сред които „Кармина Бурана”, „Трубадур”, „Риголето”, „Травиата”, „Веселата вдовица” и други. Валерий Георгиев записа името си в българската оперна история и като първият Граф Ори в първата постановка у нас на едноименната комична опера. В сценичната версия, създадена във Варна, той за пръв път очарова публиката с възможностите на гласа си във високия регистър.

Пламен Долапчиев обича ролята си на Едвин в „Царицата на чардаша”, защото тя добре експонира неговите вокални и артистични качества. Зрителите особено ценят умението му да пресъздава характерни персонажи в толкова различни призведения като „Исус Христос суперзвезда”, „Андре Шение”, „Адриана Лекуврьор”, „Турандот” и т.н.

Пианистът Руслан Павлов не само ще акомпанира на тенорите, но ще се изяви и като солист. Талантливият варненец с европейска кариера се завърна неотдавна в родния си град, за да покори с изящния си стил и родните ценители на класическата музика.

 На 5 и 12 декември от 16 часа в Ротондата (фоайе, първи балкон) ще грейнат „Коледни искри”- един музикален фоерверк с красиви арии из оперети, мюзикъли и италиански канцонети, които несъмнено ще повишат коледното настроение. Поднасят ги артистите на Държавна опера Варна

Антоанета Маринова, Благовеста Статева, Боряна Равноустова, Борислав Донев, Вяра Железова, Марина Иванова, Димитър Илиев, Надежда Радкова, Илко Захариев, Красимира Митева, Филипа Руженова, Петър Петров, Христиана Христова, Стоян Финджиков и Юлка Жекова. Благодарение на доброто си музикално образование, а и на приятелството помежду си, те изграждат един стабилен хоров ансамбъл. Той стои в основата на оперния хор, чийто професионализъм винаги прави впечатление на публиката, независимо дали става дума за редови спектакъл или гастрол в страната и чужбина. След изявите в София през октомври, турнето в Палма де Майорка и Белгия през ноември, само преди няколко дни хорът на Варненската опера спечели сърцата на публиката и на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора.

Идеята за „Коледни искри”, както и за „Майски многоцвет” –изключително успешния концерт на групата от пролетта на тази година, е на неуморната Антоанета Маринова. Тя сглобява тъканта на концерта от 21 любими на участниците музикални номера, които ще акомпанират на пиано Жанета Бенун и Руслан Павлов.

Основния тон задава Княз Орлофски от оперетата „Прилепът” на Йохан Щраус, който ще покани зрителите на парти във виенския си дворец. Следват дует на Долорес и Пиар  от оперетата „Андалусия” от Франсис Лопес, ария на Джудита из едноименната оперета на Франц Лехар, дует на Хана и Данило из „Веселата вдовица” на Франц Лехар, ария на Анна-Елиза из оперетата „Паганини” на Франц Лехар и ария на Перикола от „Перикола” на Жак Офенбах.

След оперетата идва ред на мюзикълас прочутото„Willkommen” oт „Кабаре” на Уебър, песен на Илайза Дулитъл от „Моята прекрасна лейди” на Фредерик Лоу, „Някой ме обича” от Гершуин, ария на Мария Магдалена от „Исус Христос Суперзвезда” на Уебър, ария на Стария еврейн из „Цигулар на покрива” от Джери Бок и Шелдън Харник, ария на Мария из „Уестсайдска история” от Уебър, ария на Тенардие из „Клетниците” от Шьонберг, ария на Кристин из „Фантомът на операта” от Уебър и ария на Гризабелла из „Котките” на Уебър. Специално тази последна творба Антоанета Маринова ще изпълни на български език, за да стигне красивото послание до всекиго: „Погледни към луната, паметта ще те води, довери й се ти. Щом откриеш какво за теб е щастие, знай – нов живот ти избери!”

И тъй като един концерт не е истински без италиански канцонети, „Коледни искри” ще завърши с популярните заглавия „Не тъгувай за мен”, „Да се завърнеш в Соренто”, „Испанката”, „Мама” и бравурното „Фуникули - Фуникула”.

ХVІ Коледен музикален фестивал – 3 декември 2015

В рамките на ХVІ Коледен музикален фестивал – Варна 2015, на 3 декември от 19 часа на Основна сцена, Симфоничният оркестър на Държавна опера Варна, под диригентството на своя главен диригент Светослав Борисов, ще изнесе празничен симфоничен концерт. В програмата са включени две произведения от Морис Равел – „Гробът на Купрен” и Концерт за пиано и оркестър в сол мажор със солист Дора Делийска и две произведения от Джордж Гершуин - Кубинска увертюра и Рапсодияв синьо, отново със солист Дора Делийска.

Творческата дейност на Светослав Борисов и Дора Делийска е пряко свързана с музикалния живот на Австрия. И двамата са завършили висшето си образование в тази страна, работили са и продължават да работят във Виена и други градове на Австрия, успоредно не прекъсват и връзките си с България и българския музикален живот.

Светослав Борисов принадлежи към генерацията талантливи и динамични диригенти на новото време. След първите си уроци по пиано на 5-годишна възраст, завършва Музикалното училище във Варна със специалност тромпет. Следва една година в Националната музикалната академия в София, а през 1999 г. е приет в Университета за музика и театрално изкуство в Грац – Австрия. Паралелно с инструменталното обучение, музикалните му интереси го насочват към диригентското поприще и през 2010 г. защитава с отличие магистърска степен по оркестрово дирижиране в класа на професор Мартин Зигхарт. След това се квалифицира в майсторски класове при именити диригенти като Ралф Вайкерт, Бернард Хайтинг, Хесус Лопес Кобос, Курт Мазур, Стивън Слоан, Сър Роджър Норингтън, Силван Камбрелян и др.

Открива любовта си към оперното изкуство и още като студент е поканен за асистент-диригент в оперния театър на Клагенфурт - Австрия. Непосредствено след дипломирането си гостува и на Държавна опера Варна, където от 2012 г. е назначен за диригент. По повод гастрола на Варненския оперен театър на сцената на Софийска опера и балет с операта “Ернани” (2012), проф.Боянка Арнаудова пише във вестник „Култура“:

"Откритието на вечерта беше диригентът Светослав Борисов - млад, динамичен, с красив жест, знаещ какво иска от оркестъра и как да го поиска. Веднага си пролича немският маниер - в точност, елегантност, в поддържане на нерва на спектакъла, в музикантското отношение, с което свързва сцена и оркестър".

Голямо предизвикателство и успех е участието му в спектакли на столична сцена и в международния фестивал „Филипи” в Гърция с ансамбъла на Софийската опера и балет през лятото на 2013 г. Репертоарът му включва заглавия, между които „Дон Карлос”, „Травиата”, „Eрнани”, „Севилският бръснар”, „Летящият холандец”, „Сватбата на Фигаро”, „Любовен еликсир”, „Кармен”, „Отело” и др., както и множество симфонични творби от класически и съвременни композитори.

Важни моменти от възходящото му развитие са позициите главен художествен ръководител на Симфоничния духов оркестър в Грац и главен диригент на оркестъра към Техническия университет във Виена, които получава след успешни конкурси още като студент, а по-късно става и постоянен диригент на оркестъра към двореца Шьонбрун (2009-2013).

През 2007 г. Светослав Борисов основава в Грац своя Камерен оркестър „Сon Fuoco”, с  който осъществява многобройни проекти в Австрия и турнета в други страни с концерти и оперни постановки.

През 2013 г. Светослав Борисов спечелва конкурсите за главен диригент на ТМПЦ – Държавна опера Варна и за диригент на Бохумския симфоничен оркестър в Германия. Той съвместява двете длъжности, като продължава да работи с Камерния оркестър „Сon Fuoco” и да реализира други проекти, запълвайки творческия си календар за години напред.

Екипът на операта-балет „Carmen Dance” по Бизе, с диригент-постановчик Светослав Борисов, бе удостоен с Награда ВАРНА 2014.

През 2015 г. Светослав Борисов постави на варненска сцена операта „Дон Паскуале” от Доницети, която спечели овациите на публиката във Варна, София и Стара Загора. През октомври т.г. Светослав Борисов изнесе във Виена със своя Камерен оркестър „Con Fuoco” Интеграл от симфониите на Моцарт, както и поредица от симфонични концерти, вкл. в прочутата Златна зала на Musikverein.

През ноември бе поканен да дирижира с Филхармоничния оркестър на Грац австрийската премиера на Концерт за тромпет и оркестър от Кшищоф Пендерецки, която се превърна в едно от музикалните събития на сезона.

Пианистката Дора Делийска е родена в Плевен. На 5 години взима първите си уроци по пиано.

Завършва Средното музикално училище „Панайот  Пипков“ в родния си град, в класа по пиано на Елеонора Карамишева. През 2000 г. е приета във Виенската академия (Universitaеt fuerMusik und darstellende Kunst). Там посещава уроци при проф. Юрг фон Венчгер, проф. Щефан Владар и проф. Ноел Флорес. Работи и с проф. Марина Капацинска в Музикалната академия „Панчо Владигеров“ – София.

Като солист на оркестри и камерен музикант Дора Делийска концертира в почти всички страни в Европа, както и по целия свят. Има редовни изяви в прочутата виенска зала Мusikverein и във виенската Коnzerthaus. Носителка е на множество награди от международни конкурси.

Дора Делийска привлича вниманието на международната публика и критиците не само с концертните си изяви на пиано, но и с аудио и видео дисковете си. Благодарение на нейните записи на творбите на Ференц Лист, тя се счита за един от най-изявените и талантливи интерпретатори на Лист от съвременното поколение млади музиканти. Нейното CD с произведения на Шуберт, издадено през 2013 г. (Gramola), бе удостоено с престижната награда Supersonic Award на списанието за класическата музика “Пицикато”. През октомври 2015 г. Дора Делийска издаде поредния си шести компактдиск, съвместен проект с певицата Надя Кръстева и актрисата Деси Урумова с песни от П. И. Чайковски. От 15 години Дора Делийска живее във Виена.

XVI Коледен музикален фестивал с най-новите постановки, специални концерти и Оперна гала „Орлин Анастасов и приятели”

Промоционални продажби за всички спектакли само за уикенда 28, 29 ноември

В Коледната пресконференция на Театрално-музикален продуцентски център Варна на 26 ноевмри оперните акценти изведе Даниела Димова – директор на културната институция. Тя подчерта, че празничният афиш на XVI Коледен музикален фестивал включва най-добрите заглавия в репертоара на Държавна опера Варна, сред които премиерните постановки от тази година на балета „Жизел” (1 декември) на з.а. на Русия и главен балетмайстор на оперния театър Сергей Бобров, операта „Травиата” (9 декември) на главния режисьор Кузман Попов и артистичния директор, маестро Борислав Иванов, с великолепната Ирина Жекова в главната роля.

Приоритетно място в програмата заема задължителната за коледните празници и радваща се на изключителен успех балетна приказка „Лешникотрошачката” (15, 16, 23 декември) на Сергей Бобров, както и уникалната опера-балет „Carmen Dance” (7 декември) – дело на главния диригент Светослав Борисов и Сергей Бобров.

Светослав Борисов ще дирижира Симфоничния концерт с творби на Равел и Гершуин на 3 декември, в който за пръв път във Варна ще посрещнем изключителната пианистка Дора Делийска, която живее и твори в Австрия, и жъне аплодисменти на най-добрите световни сцени.

Коледният фестивал няма да мине без традиционния концерт с онези жизнерадостни валсове и полки от Щраус, които повишават градуса на настроението и радват зрителите във Виена и по цял свят в навечерието на всяка нова година. Това е Коледният концерт „С музиката на Щраус” (18, 19 декември), който тази година ще дирижира маестро Светослав Борисов, току-що завърнал се от последните си, отбелязани ласкаво от критиката,  концерти в Австрия. Заради огромния интерес, концертът ще има още едно, трето издание – коледно матине на 19 декември от 11 часа.

Заредени с емоцията на празника са концертите „Коледни музикални искри” (5, 12 декември) и „Коледен музикален венец” (20 декември) с диригент Вилиана Вълчева, а романтичният спектакъл „Танго с Пиацола” (12 декември), оригинално синтезирал различни изкуства - музика, опера, драма, живопис – непременно ще докосне най-тънките душевни струни.

Безспорното събитие на XVI Koледен музикален фестивал във Варна ще бъде Оперната гала (22 декември, ФКЦ, зала 1) „Орлин Анастасов и приятели”, в която един от най-големите баси на планетата Орлин Анастасов ще пее в отбрана компания от солисти с международна кариера - брат му Венцеслав Анастасов, грузинеца Михаил Шешаберидзе и Димитър Станчев. Звездният концерт с мъже-солисти ще се подчини на диригентската палка на младата диригентка на Държавна опера Варна Вилиана Вълчева.

Маестро Борислав Иванов, който заведе Варненската опера в Испания и Белгия, разказа за изключителното посрещане, което публиката в Палма де Майорка и няколко града на Белгия е оказала на нашите спектакли „Травиата”, „Тоска”, „Кармен” и „Мадам Бътерфлай”.

Въпреки проблемите с терористичните атаки по това време в Белгия, залите са били препълнени, което е безспорен знак за отношението към българското оперно изкуство и специално към творческата продукция на Варненската опера, която не за пръв път гостува в тази страна.

Доказват го и поканите за нови гастроли през следващата година – отново в прочутата зала „Аудиториум” в Палма де Майорка и отново в Белгия, този път за по-дълъг период от време и с повече заглавия. Маестро Иванов не пропусна да благодари за доброто представяне на оркестъра, солистите Ирина Жекова, Свилен Николов, Даниела Дякова, Елена Чавдарова-Иса, госта Ивайло Михайлов и хористите.

Той изрази съжаление, че в чужбина оценяват по-високо постиженията на българското оперно изкуство, отколкото в България. „От позицията на своята дългогодишна кариера имам право да заявя, че в България се прави опера на световно ниво и ние трябва да съхраним това национално богатство”, завърши доайенът на българските диригенти.

В продължение на темата, Даниела Димова сподели впечатления от работните си срещи по време на турнето. Тя разказа за тъжните последици от закриването на театри в Холандия и призова медиите, когато отразяват театрални събития, да не забравят, че за наша обща радост в България все още има много действащи театри, които не спират да творят. „Изкуството създава и култивира духовни и естетически ценности и една държава като България, в която се раждат толкова прекрасни творци, не може да не цени, подкрепя и стимулира изкуството”, обобщи г-жа Димова.

Рекламният мениджър Милена Иванова обяви коледни промоции – само тази събота и неделя, 28 и 29 ноември, всички спектакли от XVI Коледен музикален фестивал на Основна сцена се продават на цена 10 лв - партер и балкон. 15 лв е промоционалната цена за партерните места във ФКЦ за Оперната гала „Орлин Анастасов и приятели” на 22 декември. И тази промоция е валидна само през уикенда – 28, 29 ноември.

Прочутият балет на Адолф Адам „Жизел” поставя романтично начало на XVI Коледен музикален фестивал – Варна 2015. На 1 декември Държавна опера Варна, с диригент на оркестъра Вилиана Вълчева, кани своите почитатели да съпреживеят непреходната любов на Жизел и Алберт.

Хореографският прочит на Сергей Бобров, з.а. на Русия и главен балетмайстор на оперния театър във Варна, превърна премиерата на „Жизел” в голямото балетно събитие на лятото. Публиката оцени по достойнство качествено много по-високото ниво на балетната трупа, разширена с нови попълнения след международен кастинг.

Техническите и естетически критерии, заложени в класическата хореография на Сергей Бобров, се оказаха едно дългоочаквано предизвикателство за балетните артисти. С любов, амбиция и последователност, под ръководството на асистент-хореографите Олеся Алдонина, Демид Зиков и репетитора на Болошой театър Сергей Антонов, те постигнаха онази красота и онова изящество, с които балетното изкуство доставя истинска наслада за сетивата.

Това очаква зрителите и на 1 декември, когато на сцената ще аплодираме Илияна Славова в ролята на Жизел, Павел Кирчев в ролята на Албрехт, Мартин Чикалов в ролята на лесничея Ханс, Юрика Аоки в ролята на Мирта и целия добре сработен ансамбъл на Варненския балетен състав.

Ето и сюжетът:

Първо действие

Жизел е влюбена в неотдавна появилия се в селото Алберт. Лесничеят Ханс, влюбен също в Жизел, подозира Алберт в неискреност и предупреждава девойката, но тя му вярва. Алберт всъщност има благородническо потекло. Това става ясно с пристигането на знатни ловци, в чиято свита са херцогът и дъщеря му Батилда, бъдещата годеница на граф Алберт. Жизел не може да понесе измамата, полудява и умира.

Второ действие

Неутешимият в скръбта си Ханс идва на гроба на Жизел през нощта. От лунните лъчи изплува сянката на Мирта, която зове на танц вилисите – девойки, починали преди сватбата си. Те увличат в своя танц Ханс, който не може да се откъсне от хоровода и загива. И Алберт дълбоко тъгува за Жизел и също идва на гроба й. Участта на Ханс очаква и него, но Жизел го спасява. Обичта й му вдъхва сила и той танцува с вилисите до зазоряване. Сенките на вилисите, Мирта и Жизел се стопяват. Алберт остава да живее с болката по загубената обич, по-силна от смъртта.