Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

ПРОГРАМА НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА - ВАРНА

НОВИНИ И ИНТЕРВЮТА > ДЪРЖАВНА ОПЕРА - ВАРНА:

АКТУАЛНО ЗА НАС

ВИЖТЕ ВСИЧКИ НОВИНИ -
  • Вера Немирова: В момента моето театрално семейство е във Варна
    29 Септември 2022 by MIro, in Актуални новини
    Вера Немирова: В момента моето театрално семейство е във Варна
    ИНТЕРВЮ ЗА РОЖДЕН ДЕН 29 септември 2022 година. Честит рожден ден на Вера Немирова! Режисьор с...
    Read More +
  • СКУЛПТУРНИЯТ ПОРТРЕТ НА ПЕТЪР РАЙЧЕВ ЗАЕМА ДОСТОЙНО МЯСТО В ОСНОВАНАТА ОТ НЕГО ВАРНЕНСКА ОПЕРА
    27 Септември 2022 by MIro, in Актуални новини
    СКУЛПТУРНИЯТ ПОРТРЕТ НА ПЕТЪР РАЙЧЕВ ЗАЕМА ДОСТОЙНО МЯСТО В ОСНОВАНАТА ОТ НЕГО ВАРНЕНСКА ОПЕРА
    1 октомври 2022 г., Международен ден на музиката В Международния ден на музиката 1 октомври 2022...
    Read More +
  • РЕЙНАЛДО ДРОЗ С ПЪРВА НАГРАДА НА XII ОПЕРЕН КОНКУРС „АНИТА ЧЕРКУЕТИ“ В ИТАЛИЯ
    15 Септември 2022 by MIro, in Актуални новини
    РЕЙНАЛДО ДРОЗ С ПЪРВА НАГРАДА НА XII ОПЕРЕН КОНКУРС „АНИТА ЧЕРКУЕТИ“ В ИТАЛИЯ
    Рейналдо Дроз от Венецуела, възпитаник на Райна Кабаиванска, стана категоричен победител в XII...
    Read More +

Актуални новини

 

На 15 май от 19 часа шедьовърът на Имре Калман „Царицата на чардаша” отново ще зарази публиката с приповдигнатото си настроение и великолепната си музика. Под диригентската палка на Стефан Бояджиев, в ролята на Силва ще дебютира Лиляна Кондова, а в ролята на Бони ще аплодираме солиста на Старозагорската опера Георги Динев.
 

В останалите роли ще се представят солистите на Държавна опера Варна – Пламен Долапчиев (Едвин), Бойка Василева (Цецилия), Стелияна Стоянова (Щаси), Людмил Петров в ролята на Фери Бачи, актьорът Пламен Георгиев в ролята на Мишка, Владислав Владимиров в ролята на Вайлерсхайм.
 

Лиляна Кондовасопран е родена във Варна. Завършила е НУИ „Добри Христов” и НМА „Проф. П. Владигеров” по специалностите обой и оперно пеене, съответно при проф. Георги Желязов и д-р Нели Божова. Веднага след дипломирането си е приета на работа в Държавна опера Варна, където също съчетава работата си на артист-оркестрант и оперна певица. Дебютът й е в ролята на Барбарина от оп. „Сватбата на Фигаро”, от Моцарт, следват ролите на Янка от оперетата „Българи от старо време”, Тебалдо от „Дон Карлос”, Валансиен от „Веселата вдовица”, Щаси от „Царицата на чардаша, Флора от „Травиата”, Зорница от „Луд гидия”. Изпълнява централните сопранови роли в мюзикълите за деца „Джекил” от Джон Мур и „Алиса в страната на чудесата” от Ал. Йосифов. Лиляна Кондова често участва в различни творчески проекти, в които изпълнява арии и дуети от опери, оперети и мюзикъли.  

Георги ДиневРоденият в Ямбол Георги Динев е завършил най-напред НАТФИЗ ”Кр. Сарафов”, специалност Актьорско майсторство за куклен театър в класа на проф. Боньо Лунгов през 1997 г. От 1998 г. започва да учи пеене като ученик на доц. Констанца Вачкова. Същата година е приет в НМА ”П. Владигеров”, специалност Музикално-сценична режисура, която завършва през 2003 г. Лауреат е на първия конкурс за млади оперетни артисти ”Мими Балканска”. Стъпва на професионална сцена още като студент в НАТФИЗ с дебют в ДМТ ”Ст. Македонски” през 1995 г. в ролята на Ян Бибиян от едноименния мюзикъл на Димитър Вълчев. Приет е за солист на театъра, на сцената на който се изявява до месец юли 2000 г. През 2001, 2002 и 2003 г. участва в над 80 концерта и спектакли в Италия, Франция, Германия, Австрия, САЩ, Дания.

От 2003 г. е солист на Държавна опера Стара Загора. В репертоара му влизат ролите: Макдъф в „Макбет”, Алфред в „Травиата” от Верди; Горо и Пинкертон в „Мадам Бътерфлай”, Родолфо в ”Бохеми”, Панг и Понг в”Турандот” от Пучини; Неморино в „Любовен еликсир”, Артуро в ”Лучия ди Ламермур” от Доницети; Дон Отавио в „Дон Жуан”, Дон Базилио и Дон Курцио в ”Сватбата на Фигаро”, Моностатос във ”Вълшебната флейта” от Моцарт; Бони в „Царицата на чардаша”, Тони в ”Принцесата на цирка” от Калман; Отокар в „Цигански барон”, Алфред в „Прилепът” от Щраус - син; Калхас и Менелай в „Хубавата Елена” от Офенбах; Бебс в  „Лелята на Чарли” от Фелцман” и др.

Георги Динев, познат от сцените на всички оперни и оперетни театри в България, както и от концертните подиуми, е режисьор-постановчик на оригиналния спектакъл „Фантомите на мюзикъла“ в Държавна опера Стара Загора.

 

Едно от емблематичните заглавия в репертоара на Държавна опера Варна е безсмъртната творба на Джузепе Верди «Аида». Действието пренася зрителите в Египет, където се разиграва невероятна драма с любов и смърт, дълг и ревност - драма, която не оставя никого равнодушен. "Аида" носи на автора си много творческа радост и ... диригентска палка от слонова кост, на която с рубини е инкрустирано името на творбата му. Оригиналния подарък Верди получава на един от първите спектакли на „Аида”.

Настоящата, трета поредна постановка в историята на Варненския оперен театър, жъне успех още на премиерата през 1999 г. Вълнуващата режисура на Кузман Попов, ефектните сценографски и костюмографски решения на Лора Маринова и изисканата хореография на Калина Богоева превръщат «Аида» в едно от най-търсените заглавия от варненската публика. С този спектакъл Варненската опера достойно се е представяла на престижни сцени в България и по света. През годините най-добрите солисти на Варненската опера демонстрират своя талант в «Аида», помнят се гастролите и на редица именити певци с международна кариера.

В «Аида» на 11 май от 19 часа също ще посрещнем съзвездие от български гласове, начело със солистката на Държавна опера Варна Димитринка Райчева в ролята на Аида. Неведнъж публиката е затаявала дъх от яркото й сценично присъствие – прекрасен, добре овладян глас, еднакво въздействащ както в ниския, така и във високия регистър, впечатляваща артистичност. Образа на съперницата Амнерис ще пресъздаде изтъкнатото мецосопрано от Пловдив Елена Чавдарова-Иса, чието превъплъщение в тази коронна за певицата роля варненските оперомани особено ценят. Любимият на двете жени Радамес ще бъде солистът на Пловдивската опера Ивайло Михайлов, един от най-успешните български тенори от последните години. Останалите роли са поверени на солистите на Варненския оперен театър – Евгений Станимиров (Рамфис), Гео Чобанов (Цар на Египет), Пламен Димитров (Амонасро). Достойни техни партньори ще бъдат Галина Великова (Жрица) и Стоян Финджиков (Вестител).

На диригентския пулт ще застане артистичният директор на Държавна опера Варна маестро Борислав Иванов – един от най-талантливите български диригенти с над 60-годишна успешна диригентска кариера у нас и по света.

 

 

Промоционален пакет с двете празнични събития за 8 лв

Световноизвестният кларинетист Джампиеро Собрино за пръв път във Варна

Маестро Стефано Сегедони от Италия ще дирижира две от най-значимите музикални събития във Варна през май - спектакъла на операта „Фалстаф” от Джузепе Верди на 7 май и Празничния симфоничен концерт на 9 май, посветен на Деня на Европа. В този концерт за пръв път ще аплодираме изпълнителското майсторство на виртуозния италиански кларинетист от световна величина Джампиеро Собрино. Другият солист ще бъде варненският пианист с европейска кериера Руслан Павлов.
Държавна опера Варна предлага на почитателите си празничен рекламен пакет от двете събития на обща цена от 8 лв.

Александър КруневАлександър Крунев в ролята на Фалстаф на 7 май

Маестро Стефано Сегедони, с когото Държавна опера Варна поддържа от 2012 г. редовни творчески контакти, постави във Варна «Севилският бръснар» (2012), «Фалстаф» (2013) и «Отело» (2014), а в предстоящото издание на Опера в Летния театър – Варна 2015 ще излезе и най-новата му постановка «Макбет». На 7 май от 19 часа той ще представи за пореден път своята интерпретация на «Фалстаф». В ролята на Фалстаф ще посрещнем един от най-известните български баритони – Александър Крунев. Своя дебют в ролята на Форд ще направи солистът на Държавна опера Варна Свилен Николов. Като гост-солисти са поканени Ина Петрова (Алиса), Ева Перчемлиева-Тъканова (Нанета) и тенорът Георгиос Филаделфефс (Доктор Каюс). Останалите персонажи ще пресъздадат солистите на Държавна опера Варна Бойка Василева (Мисис Куикли), Валерий Георгиев (Фентон), Вяра Железова (Мег Пейдж), Гео Чобанов (Пистола), Христо Ганевски (Бардолф) и изящната балерина Илияна Славова като Пажа на Фалстаф.

 

Джампиеро Собрино и Руслан Павлов в Празничния концерт за Деня на Европа

Руслан Павлов Специално за Деня на Европа, на самия 9 май от 19 часа, Симфоничният оркестър на Държавна опера Варна ще изнесе Празничен симфоничен концерт под диригентската палка на Стефано Сегедони. Ще чуем Увертюра към операта «Италианката в Алжир» от Джоакино Росини, Концертино за кларинет и оркестър от Гаетано Доницети и Концерт Фантазия за кларинет от Луиджи Басси по мотиви на «Риголето» от Джузепе Верди, със солист  - нашия VIP гост от Италия Джампиеро Собрино - един от най-виртуозните съвременни кларинетисти в света. Наред с творческите си ангажименти като концертиращ артист, Джампиеро Собрино е и Артистичен директор на Арена ди Верона, емблематичния италиански оперен театър под открито небе. Водят се преговори на продукции от Арена ди Верона във Варна.

В празничната програма на концерта ще прозвучи и Концерт за пиано и оркестър № 1 опус 15 от Йоханес Брамс със солист прекрасния варненски пианист Руслан Павлов, който поддържа сериозна творческа кариера в Европа, а от 2014 г. е и корепетитор на Държавна опера Варна.

Повече за солистите в Празничния концерт за Деня на Европа

Джампиеро Собрино Джампиеро Собрино е роден в Пиемонт, Италия, завършва с отличие кларинет в Консерваторията в Алесандрия. Участва в значими международни конкурси в Генуа, Рим, Палми, Анкона, Торино, Колмар и Париж. На 20 години е назначен за първи кларинет солист на Симфоничния оркестър на РАИ в Торино и във филхармонията на същия град – пост, който заема в продължение на 10 години до 1994. От 2004 е на същата позиция в оркестъра на Фондация „Арена ди Верона“. Джампиеро Собрино си е партнирал на сцената с най-великите диригенти и музиканти, сред които сър Джордж Шолти, Ленърд Бърнстейн, Джеймс Ливайн, Мстислав Ростропович, Лорин Маазел, Рикардо Мути, Волфганг Савалиш, Зубин Мета, Джузепе Синополи, Пиер Булез. Изнасял е концерти в Рим, Неапол, Верона, Монако, Триест, Загреб, Санкт Петербург, Хамилтън, Банкок. Репертоарът му включва творби на Моцарт, Салиери, Доницети, Понкиели, Вебер, Росини, Брух, Дебюси и др. Представял е премиерно концерти от Ваки, Кола, Галанте и Бакалов.

Избран е за първи кларинетист на Филхармоничния оркестър на Лисабон за голямо международно турне, също и за кларинетист-солист на Венецианското биенале, Моцартовия фестивал в Прага, Музикалния септември в Торино, Есенния фестивал в Париж, Фестивала „Панатинайкос” в Гърция, Музикалния фестивал в Самобор, Международния фестивал на изкуствата в Ню Йорк, в Аликанте и в Екс-ан-Прованс. Преподавал е в консерватории и музикални училища, водил е майсторски класове в Италия, Франция, Испания и Канада. Участвал е в много концерти и записи на камерна музика.

Сред последните му изяви са участия с „Ню Инглънд Симфони“ в „Карнеги Хол“, с оркестрите на Мексико, Атина, с филхармониите на Киев, Торонто, Вюртемберг и Пекин, с Монреалски камерен оркестър и „Камерата Бохемика“ – Прага. Изнася концерти на международните фестивали в Авиньон, Прага, Тайпе, Будапеща, Монтевидео, Нанси, Братислава, Стокхолм, Цюрих.

Руслан Павлов е роден във Варна, възпитаник на СМУ "Добри Христов" в класа по пиано на Катя Цветкова, по-късно - на Румена Пенкова. Завършва НМА "Проф. Панчо Владигеров" в класа на проф. Стела Димитрова - Майсторова. По покана на проф. Катрин Викерс продължава обучението си във Висшето училище по музика и сценично изкуство във Франкфурт на Майн, Германия. Работи с професорите Пол Ван - Нес, Оксана Яблонская, Лев Наточенни, Секейра Коста (САЩ), Жермен Муние (Франция), Лазар Берман (Италия), Ирина Еделщайн, Херберт Зайдел, Бернхард Ветц (Германия).

Лауреат на 11 национални и международни конкурси, сред които двукратно на международните конкурси "Албер Русел" и "Музиката и Земята" - София и "Панчо Владигеров" - Шумен. Печели първа награда в раздел "Камерна музика" и в общонационалния конкурс за млади изпълнители "Jugend musiziert" в Германия.

Дебютира като солист на Варненската филхармония на 16-годишна възраст. Следват изяви със Симфоничния оркестър при СМУ "Д. Христов", Академичния симфоничен оркестър при НМА "Проф. Панчо Владигеров", а също така с филхармониите на София, Пловдив и Шумен. Изнася многобройни солови рецитали в България, Гърция и Германия. В репертоара му присъстват творби от всички стилове и епохи. Подчертан афинитет изпитва към музиката на композитори от края на XIX  и началото на XX век - М. Равел, А. Скрябин, С. Рахманинов, С. Прокофиев, П. Владигеров, Л. Пипков.

Промоционален пакет с двете празнични събития за 8 лв

Държавна опера Варна предлага на почитателите си празничен рекламен пакет от двете музикални събития – операта „Фалстаф” на 7 май и Празничния симфоничен концерт за Деня на Европа на 9 май на общата цена от 8 лв.

Работно време билетна каса Основна сцена  (тел.: 052 665 022) и билетна каса Сцена Филиал (052 612 998) всеки ден 10.00-13.00 и 14.00-19.00; Резервации и продажба на билети – 052 665 020; 052 650 666 и E-mail tickets@operavarna.bg, www.opera.tmpcvarna.com

Юли Дамянов дирижира Оперетна гала на 4 май

 

Оперетна гала с участието на оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна ще бъде представена на 4 май от 19 часа на Основна сцена.  
В програматa ще звучат откъси от оперети на Й. Щраус, И. Калман, Ф. Лехар, Ж. Офенбах, Ф. Супе, и др. Солисти ще бъдат звездите на ДМБЦ ”Стефан Македонски” Олга Михайлова-Динова и Пеньо Пирозов, заедно със солистите на Държавна опера Варна Даниела Димова, Пламен Димитров, Стилияна Стоянова, Пламен Долапчиев, Валерий Георгиев и др.
На диригентския пулт ще застане главният диригент на Държавен музикален и балетен център „Стефан Македонски” Юли Дамянов, режусуратае дело на главния режисьор на Варненския оперен театър Кузман Попов.

Юли ДамяновДиригентът Юли Дамянов завършва НМА “Проф. Панчо Владигеров” – София през 1986 г. по специалностите хорово дирижиране при проф. Лилия Гюлева и оркестрово дирижиране при проф. Константин Илиев. Веднага след  дипломирането си започва работа като диригент в ДМТ “Стефан Македонски”, като от септември 2008 до септември 2010 г. е главен диригент. Успоредно работи и като постоянен гост-диригент на Варненската опера, дирижира спектакли на ДМТ във Велико Търново, Бургаската и Пловдивската опера и др. В творческата биография на Юли Дамянов са вписани над 100 спектакъла и концерти по време на турнета на Музикалния театър в Япония и Западна Европа. Сега отново е главен диригент на ДМБЦ „Ст. Македонски” и диригент на Софийски духов оркестър. Носител е на голямата награда “Кристална лира 2010” на СБМТД за Новогодишен концерт в тандем с Марио Николов и Светлин Ивелинов. След големия успех през 2012 г. със спектакъла „Hello Broadwаy” на сцените в София, в Летния театър и във ФКЦ на Варна и на Super Star Gala през 2013 г., маестро Юли Дамянов отново бе удостоен с „Кристална лира” 2013 – награда на публиката.

Кузман Попов завършва ВИТИЗ в класа на проф. Филип Филипов и проф. Сашо Стоянов. През 1971-1972 г. специализира оперна режисура в Комише опер в Берлин, а след завръщането си в България е назначен за режисьор във Варненска опера. В творческата му биография фигурират реализациите на 10 драматични и над 100 оперни произведения, а също така и значителен брой музикални предавания в Българската национална телевизия. С негови постановки на оперите "Симоне Боканегра", "Бал с маски", "Тоска", "Отело", "Травиата", "Макбет", "Аида" и др., Варненската опера успешно участва в Националните прегледи на оперното и балетно изкуство и нееднократно печели награди, представя се на международни музикални фестивали, гастролира в Испания, Италия, Гърция, Египет, Русия и др. Кузман Попов е постановчик на операта "Травиата" специално за откриването на новия Оперен театър в Кайро, за който създава сценични версии на "Трубадур" и "Бохеми". През 2012 г. е удостоен с почетно отличие – Плакет и Грамота на Министерството на културата за дългогодишен принос в развитието на българското сценично изкуство и култура и във връзка с неговия 70-годишен юбилей.

В последните години, едновременно като и режисьор и художник, Кузман Попов успешно реализира премиерите на оперите «Травиата» и «Андре Шение», сърцата на публиката спечели и последната му постановка - операта «Дон Паскуале», чиято премиера се състоя на 8 и 9 април т.г.

 
Олга Михайлова-ДиноваОлга Михайлова-Динова - мецосопран завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров“ през 1992 г. в класа по оперно пеене на проф. Сима Иванова. През същата година дебютира на сцената на Националната опера в ролята на Розина от „Севилския бръснар” на Росини. През следващите  години изпълнява с успех централните роли от опери на Моцарт, Росини, Бизе, Белини, Маскани, Верди и др. Изявява се и в областта на оперетата и мюзикъла в оперети и мюзикъли на Й. Щраус, Калман, Лехар, Шьонберг, Уебър, Бърнстейн. Олга Михайлова–Динова е изнасяла множество камерни тематични концерти с музика от френски, испански, италиански, немски, руски и български композитори, както и съвременна класическа и популярна музика. Има многобройни записи в БНР и БНТ, а през 2009 г. издава самостоятелен компакт-диск с песни на Тодор Попов.
Певицата е чест гост на варненска сцена изпълнявайки роли като Кармен, Сантуца, Принцеса Еболи, Силва и Хана Главари, има успешни участия в концерти с  разнообразна музика.

 

 

 

Пеньо Пирозов – тенор Пеньо Пирозов – тенор завършва НМА ”Проф. Панчо Владигеров” след което е приет за солист-артист в НМТ”Стефан Македонски”, където работи с проф. Светозар Донев и Руслан Райчев. Вокалната си техника през годините развива с имена като Никола Николов, Александрина Милчева и Анна Томова-Синтова. Специализира в Salzburg при проф. Борис Баков.

В репертоара си има над 10 централни оперетни и още толкова оперни роли. Гастролира с всички турнета на музикалния театър от 2001 г. досега в Солун, Германия, Люксембург, Холандия, Австрия, Швейцария, Дания и Токио. От 2005 г. участва в оперната продукция на агенция “Шлоте”. През сезон 2009-2010 на Софийска опера  балет дебютира в ролята на Херцога от „Риголето” и в европейскатата продукция на „Истинското постоянство” от Хайдн в ролята на граф Енрико. На сцената на Държавна опера Варна е изпълнявал ролите на Херцог от ”Риголето”, Алфред от „Травиата” на Верди и Илия от „Луд гидия” на Парашкев Хаджиев.

 

 

 

 

Валерий Георгиев – тенор завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” със специалностиТЕ валдхорна и оперно пеене. В продължение на десет години работи като артист-оркестрант в НМТ «Стефан Македонски». От 2009 г. стартира оперната му кариера и до 2012 г. вече гастролира на редица оперни сцени в Германия, Швейцария, Австрия, Холандия, Румъния и Русия. От 2012 г е солист на Държавна опера Варна. Репертоарът му включва партиите на Ернесто от «Дон Паскуале» и Тонио от «Дъщерята на полка» на Доницети; Дон Рамиро от «Пепеляшка и Граф Ори от едноименната опера на Росини; Фентон от «Фалстаф», Херцог от «Риголето», Алфред от «Травиата», Рикардо от «Бал с маски», Манрико от «Трубадур», Габриел от «Симоне Боканегра» на Верди; Неморино от «Любовен еликсир», Андре Шение от едноименната опера на Джордано, Граф Данило от «Веселата вдовица» на Лехар и др. Валерий Георгиев поддържа богат репертоар от кантатно-ораториални произведения.

Стилияна Стоянова - сопран е родена във Варна. Завършва средното си образование в музикалното училище ”Добри Христов ” в родния си град,  през 1998 г. завършва и висшето си образование в НМА ”Проф. Панчо Владигеров” със специалност оперно пеене при професор Благовеста Карнобатлова. От февруари 2002 г. е в състава на хора на Държавна опера Варна. Вокалният и артистичен талант на певицата не остава незабелязан от диригенти и режисьори и тя получава покани да изпълнява солистични роли в опери, оперети и концерти. Първите й поверени солистични роли са Кети в оперетата ”Лелята на Чарли” и Алиса в мюзикъла ”Алиса в страната на чудесата”. Изпълнява ролите на Барбарина в ”Сватбата на Фигаро”, Анина от ”Травиата” , Олга от ”Веселата вдовица”, Алис от ”Граф Ори”, Щаси от „Царицата на чардаша” и др.

Пламен Долапчиев – тенор завършва през 1995 г. НМА “Проф. Панчо Владигеров” в класа по оперно пеене на доц. К. Вачкова. Дебютира на професионална сцена още като студент в ролите на Артур от “Лучия ди Ламермур” на Доницети (1994, Русенска опера) и Алфред от “Травиата “ на Верди (1995 г., Бургаска опера). През сезон 1995-1996 г. е солист на Старозагорската опера. През пролетта на 1996 г. участва в премиерните спектакли на операта “Стифелио” на Верди в ролята на Рафаел в рамките на ММФ “Мартенски музикални дни” в Русе. От ноември 1996 г. е солист на Държавна опера Варна, където изпълнява централни тенорови партии в опери на Верди, Пучини, Бизе, Джордано, Калман и др.

Даниела Димова – сопран завършва оперно пеене в Националната музикалната академия “Панчо Владигеров” в класа на проф. Реса Колева (1990), специализира в Дома на изкуствата “Борис Христов” в Рим при проф. Маргарита Лилова и италианско bel canto при проф. Ида Фарина в Милано, Италия. От 1991 до 2009 г. е солистка на Варненската опера. След спечелени конкурси става директор на Оперно-филхармонично дружество Варна (2009) и директор на Театрално-музикален продуцентски център, обединяващ Драматичен театър “Стоян Бъчваров” и Държавна опера Варна (от 2010). Завършила през 2014 г. и магистратура по специалността „Арт-мениджънт” в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, Даниела Димова съчетава успешно творческата с административната дейност. В репертоара й има над 25 оперни сопранови солови роли, както и голям брой произведения от кантатно-ораториалния жанр, камерни творби и солови песни. Носител е на редица престижни награди, сред които Награда “Варна”, “Кристална лира” на СБМТД през 2007 г., “Златно перо” (2011) на Радио Класим ФМ и Галерия Макта.

 
Пламен Димитров – баритон е роден във Варна. Завършва НУИ „Добри Христов” в родния си град, а през 2002 г. и НМА „Проф. Панчо Владигеров” в София със специалност оперно пеене в класа на проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева. Младият певец изгражда десетки централни баритонови роли, които му донасят признание на много оперни сцени в Италия, Франция, Германия, Испания, Гватемала, Дания, Япония, САЩ и др. Oт 2010 г. е солист на Държавна опера Варна. Репертоарът на Пламен Димитров включва над 25 центални баритонови роли от опери на Пучини, Росини, Верди, Карл Орф, В. А. Моцарт, Бизе, Доницети, Маскани, Леонкавало, П. Хаджиев, Вагнер, Джордано и др.

 

5 години Музикален театър "Арлекин" във Варна

Премиера на "Красавицата и Звярът" в читалище "Отец Паисий

На 30 април от 18.30 часа в читалище "Отец Паисий", по повод петата годишнина на Варненския музикален театър "Арлекин", малките артисти разказаха приказка стара и любима. Нямаха търпение да дочакат празника, за да представят, заедно с приятелите си от балет "Тинити", премиерата на мюзикъла "Красавицата и Звярът" от Алън Менкен. Това е познатата класика на Дисни по романа на Жан-Мари Льопринс дьо Бомон, сценична адаптация за деца във фестивален формат. Режисьор на постановката е Сребрина Соколова, сценография и костюми Таня Гунчева, Юлияна Георгиева, Андриана Дянкова, хореография Болеслава Колева.

"Това е приказка за красотата, приятелството и любовта. Често се поглеждаме в огледалото, но дали то показва истинската ни същност? Срещал ли си външно красив познат, но после да разбереш, че е грозен „отвътре“, че е лош, завистлив и отмъстителен. Или обратното – на пръв поглед отблъскващ човек, но добър и състрадателен. Красотата не се заключaва само в изображението в огледалото, а в това как се отнасяме с хората, какво ни свързва с тях и кое е наистина ценното. Красавицата Бел и Звярът намират път един към друг чрез любовта си към книгата. А за теб, млади приятелю? Кое е това, което е твоят „мост“ към хората, твоята подадена ръка към тях?", пита в обръщението си към малките зрители режисьорът и вокален педагог на Музикален театър „Арлекин“ Сребрина Соколова.

Музикален театър „Арлекин” е създаден от Сребрина Соколова през 2010 г., като част от цялото семейство на художествените състави в Арт център „Арлекин”. Основната идея е да се обединят в едно разностранните таланти на децата на възраст между 6 и 13 години. С много любов, желание и забава малките артисти, обучавайки се, влизат в ролите на обичани приказни персонажи, пеят, танцуват и създават магията наречена мюзикъл. В репертоара на Музикалния театър са мюзикълите „Новите дрехи на царя” (2011), „Снежанка и седемте джуджета” (2012), „Чиполино” (2013), „Буратино или тайната на златното ключе”(2014). Спектаклите са с награди за режисура, сценография, хореография и актьорско майсторство от Националния Детско-юношески куклено-театрален фестивал „Сцена край морето” – Поморие. Особено признание съставът получава с присъждането на Специална награда за особен принос за развитието на детския мюзикъл в България за „Буратино или тайната на златното ключе” (Поморие 2014).

Сребрина Соколова е родена във Варна. Възпитаник е на Варненската детско-юношеска опера, учи класическо пеене при оперната прима Мария Бохачек. Завършва Детска педагогика със специализация Музика в Шуменския университет „К. Преславски”. През 2007 г. се дипломира като бакалавър по вокална педагогика - класическо пеене при Мария Коровешова-Рокас във ВСУ „”Черноризец Храбър” с пълно отличие и награда златен пръстен. Докато следва, се изявява като солистка в концертите на Хора на варненските девойки, Камерен оркестър „Анима” и Университетския театър към ВСУ „Черноризец Храбър” с разнообразен репертоар, включително мюзикъл. От 2010 г. Сребрина Соколова е художествен ръководител на Музикален театър „Арлекин” към частен Арт център за работа с деца „Арлекин”. В ежегодните летни арт академии на център „Арлекин” тя работи с проф. Надежда Сейкова, Мими Иванова, Валерия Кардашева и други известни педагози. Две поредни години (2011-2012) е член на жури в Международния музикално-театрален фестивал „Роза Мира” – Варна. В периода 2007-2012 пее в мюзикълни програми на частни професионални трупи. От 2013 г. работи като асистент режисьор в ТМПЦ - Държавна опера Варна. През 2014 година защитава магистърска степен по режисура за музикален театър със специалност Оперна режисура към НБУ – София при доц. Нина Найденова и Симеон Симеонов с пълно отличие. Дипломният й спектакъл е мюзикълът „Алиса в страната на чудесата“ от Александър Йосифов, поставен  с успех на сцената на ТМПЦ – Държавна опера Варна и включенведнага в регулярния афиш на оперния театър. Спектакълът е окачествен от неговият автор като най-добрата сценична адаптация от създаването на произведението, поставяно повече от 10 пъти досега от различни режисьори. Сребрина Соколова е автор на мултимедийната режисура на официалните концерти на ТМПЦ – Държавна опера Варна, посветени на Коледа и Свети Валентин.  

„Селска чест” и „Палячи” на 28 април

На 28 април от 19 часа меломаните ще имат възможността да се насладят на две от знаковите опери в стила на италианския веризъм. В една вечер ще бъдат представени оперите «Селска чест» от Пиетро Маскани и «Палячи» от Руджиеро Леонкавало. Ще дирижират диригенти от различни поколения -  най-напред на пулта ще застане доайенът и aртистичен директор на Държавна опера Варна маестро Борислав Иванов за операта «Селска чест», а «Палячи ще дирижира младата диригентка на Държавна опера Варна Вилиана Вълчева.

И солистичният състав е изцяло варненски. Рядко се случва в двете главни тенорови партии да се представи един и същ певец, но точно това предизвикателство ще поеме тази вечер тенорът Валерий Георгиев. Ще го аплодираме в ролите на Туриду от „Селска чест” и на Канио от „Палячи”. В Сантуца ще се превъплъти сопраното Димитринка Райчева, Алфио ще бъде баритонът Пламен Димитров, Бойка Василева ще изпълни партията на Лучия, а Вяра Железова - на Лола.

В «Палячи», под диригентството на Вилиана Вълчева, ще имаме удоволствието да чуем още Венцеслав Анастасов като Тонио, Линка Стоянова като Неда, Пламен Димитров като Силвио и Борис Луков като Арлекин.

 

 

На 21 април от 19 часа на своята основна сцена Варненският оперен театър ще представи една от най-популярните и обичани от публиката оперети – «Веселата вдовица» от Франц Лехар. В постановъчния екип влизат познати имена от европейската музикална сцена: режисьор Марк Кроне (Холандия); сценограф Карел Спанхак (Холандия); костюмограф Маррит ван дер Бургт (Холандия); хореограф Андре де Джонг (Холандия).

В ролята на Хана Главари (Веселата вдовица) ще аплодираме примата на ДМБЦ „Стефан Македонски” Марияна Арсенова. Тя  печели сърцата на публиката със своя изискан стил, професионализъм, красота и изящество.

Марияна Арсенова е завършила Музикалната aкадемия в София, специалност оперно пеене. Две години е солистка в Старозагорската опера, където изпълнява ролите на Розина от “Севилският бръснар” на Росини, Фенена от “Набуко” на Верди и куртизанката от “Хофманови приказки” от Офенбах. От 1997г. е солистка в НМТ ”Ст. Македонски”. В репертоара й са ролята на Силва от ”Царицата на чардаша” от Калман, Елена от “Хубавата Елена” от Офенбах, Хана и Валансиен от “Веселата вдовица” от Лехар, Марица от ”Графиня Марица”, Розалинда от “Прилепът” на Йохан Щраус, Анжел Дидие от “Граф фон Люксембург” на Лехар и много други роли от мюзикъли, има записи в БНР. Носителка на награди от наши и международни конкурси, лауреат на престижната награда на Съюза на музикалните дейци в България “Кристална лира” в раздел оперно и оперетно изкуство за 2004 г. От август 2010 г. до октомври 2013 г. е заместник-директор на ДМБЦ ”Стефан Македонски” и негов артистичен директор.

В ролята на Граф Данило Данилович – Валерий Георгиев, солист на оперния театър във Варна. В останалите роли: Пламен Георгиев, Михаил Михайлов, Людмил Петров, Филипа Руженова, Ростислав Байрактаров, Владислав Владимиров и др.
На диригентския пулт ще застане гост-диригентът от Стара Загора Красимир Къшев.

Афиш - Май 2015

 

За военните филми и общочовешките послания

 

Среща с руски филмови творци във Варна

На 15 април, часове преди българската премиера на филма „Батальон” във ФКЦ, в ротондата на Основна сцена на Театрално-музикален продуцентски център Варна се състоя среща между водещи руски кинотворци, участници в Международния фестивал на военното кино и варненски артисти от Драматичен театър "Стоян Бъчваров", Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна, НУИ "Добри Христов, почитатели на филмовото изкуство от града.

Даниела Димова – директор на ТМПЦ Варна приветства гостите и изрази задоволството си от факта, че Международният фестивал на военното кино идва в България в годината, когато отбелязваме 100-годишнината на българското кино. Тя представи накратко историческото развитие и най-успешните творчески продукции на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” и Държавна опера Варна от последния сезон, както и участниците в срещата от варненска страна, сред които драматичната актриса Милена Кънева, оперните солисти Ирина Жекова, Валерий Георгиев и други.
Президентът на Международния фестивал на военното кино Олег Урюмцев изтъкна, че форумът през тази година е посветен на 70-годишнината от победата над хитлерофашизма. Фестивалът обединява известни филми с такива общочовешки послания за мир и непреходни духовни стойности, каквито са завещани от патрона на фестивала, големия режисьор Н. Ю. Озеров, посветил цялата си творческа кариера на филми за войната и създател на киноепопеята „Освобождение”.

Александър Голобородко, президент на Международния филмов фестивал „Съзвездие”, разказа за богатия афиш на Малий театър в Москва, който в момента предлага и заглавия като „Опасни връзки”, „Исус Христос суперзвезда” и „Доктор Джекил”, които се играят също във Варна.
Заместник-изпълнителният директор на фонд „Русский мир” Сергей Шуригин представи проектите, с които фондът подпомага разпространението на руския език и култура в други страни. Фестивалът на военното кино присъства сега в България по програма „Паметта на сърцето”, с която фондът финансира всяка година проекти, свързани с отбелязването на 9 май – Деня на победата. Предвижда се разширяване на българската мрежа от Руски центрове, с каквито сега разполагат София, Варна и Пловдив.

Н. а. на Русия Александър Пятков сподели спомени за участието си във филма на Никола Корабов ”Юлия Вревская” (1978) и разказа емоционално за приятелствата си с естрадните певци Грета Ганчева, Бисер Киров и други български творци, които го свързват завинаги с нашата страна.
Продуцентът и сценарист на филма „Батальон” Иля Авраменко отговори на въпроси на аудиторията за премиерната лента с потресаващата история на жените в единствения по рода си батальон на смъртта, сформиран през 1917 г.

В края на срещата Даниела Димова изрази надеждата си за бъдещи съвместни българо-руски проекти, подкрепени от фонд „Руский мир”, благодари на гостите за отделеното време и пожела успех на Международния фестивал на военното кино в България.

Фестивалът на военното кино гостува в България

 

Среща с водещи руски кинотворци и българска премиера на филма "Батальон" на Дмитрий Месхиев на 15 април във Варна

От 14-ти до 16-ти април в курорта "Камчия", Варна и Добрич ще бъдат представени най-добрите документални и игрални руски филми на военна тематика, включени в Международния фестивал на военното кино "Ю. Н.  Озеров", посветен на 70-годишнината от победата над хитлерофашизма. Под мотото "Чрез войната в киното - срещу войната в света!" българската публика ще има възможност да види 20 филма, отличени с най-високи кинонагради.

Официалното откриване предстои на 14 април 2015 г. от 18:00 ч. в хотел "Лонгоз" на Санаторно-оздравителен комплекс "Камчия" с прожекция на филма "Белият тигър" на режисьора Карен Шахназаров.

На 15 април от 13.30 ч. Театрално-музикален продуцентски център Варна ще бъде домакин на първата среща на руски кинотворци с варненски артисти от Държавна опера Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров” и Държавен куклен театър Варна. Срещата, която ще се проведе в ротондата на първи балкон, Основна сцена, ще води Даниела Димова – директор на ТМПЦ Варна. Ще присъстват Александър Голобородко - президент на Международния филмов фестивал "Съзвездие", актьорът Александър Пятков ("Дерсу Узала", "В зоне особого внимания", "34-й скорый", "Тайна черных дроздов", "Бульварный роман"), заслужилата актриса Галина Бокашевска ("Марш славянки", "Тоталитарный роман", "Эффект домино" и др.). В състава на гостите влизат президентът на Фестивала на военното кино "Н. Ю. Озеров" Олег Урюмцев и заместник-изпълнителният директор на фонд "Руский мир" Сергей Шуригин.

Веднага след срещата, от 17:00 часа в зала "Европа" на Фестивалния и конгресен център ще се състои българската премиера на филма "Батальон" на Дмитрий Месхиев, който разказва историята на първия и единствен женски батальон на смъртта, създаден през пролетта на 1917 г. Сред гостите ще бъде и авторът на сценария Иля Авраменко. Световната премиера на филма бе на 20 февруари тази година.
Във ФКЦ ще бъдат прожектирани два филма от епопеята "Освобождение" на режисьора Николай Озеров "Огненная дуга" и "Битва за Берлин", както и "Бресткая крепость", филм на режисьора Александър Кот, заснет през 2010 г., който проследява в точност събитията от първите дни на отбраната през юни 1941 г.

Всички филми ще се прожектират на оригиналния език, без превод и субтитри.
Организатор на киномаратона е Санаторно-оздравителният комплекс "Камчия", фонд "Руский мир" и фондация "Устойчиво развитие за България". Партньори на събитието са Фестивалният и конгресен център във Варна и Община Добрич.

Ирина Жекова – Норина

Моята Норина е интригуваща млада жена, която освен чаровна изкусителка е и остроумна, хитра и находчива. Още от самото начало тя казва, че познава магията на любовта и владее хиляди начини да примами и разбие едно сърце. И наистина - когато нейното щастие с любимия Ернесто е в опасност, тя се превъплъщава до неузнаваемост според момента и целта. Норина всъщност показва, че всеки от нас има различни лица и може да играе различни роли.

Комичните ситуации произлизат от заслепението и едностранчивото мислене на Дон Паскуале. От всяка сцена може да се извади поука. Освен че ще се посмеят, мисля, че зрителите ще открият и част от себе си в някои от персонажите в операта „Дон Паскуале”.

Да звучи дантелено и брилянтно

 

Интервю на Виолета Тончева със Светослав Борисов, диригент-постановчик  на „Дон Паскуале” от Доницети в Държавна опера Варна. Премиера 8, 9 април 2015 г.

В целия екип на „Дон Паскуале” се усеща една особено витална и приповдигната атмосфера. Изглежда по-различно, в сравнение с други премиери. Може би се дължи на многото солистични дебюти...

Предполагам, да. И за мен „Дон Паскуале” е дебют, така че и аз съм част от общото, наистина много енергично, настроение. Както впрочем и самият Дон Паскуале изпитва младежки пориви, независимо че не подхождат на възрастта му Smile

Започнах работа върху постановката с много настроение и позитивизъм и колкото повече навлизам в материята, толкова по-голямо удоволствие ми доставя тя. Репетициите с оркестъра, както и със солистите, са интензивни, но и много градивни, като по правило протичат в хубава атмосфера.

Кой все пак изнася най-голямата трудност в спектакъла?

Не бих искал да разграничавам солистите, всяка една от партиите съдържа своята специфика и трудност, но има и достатъчно моменти, които носят наслада, така че човек забравя за трудността. Несъмнено ролята на Ернесто се откроява, но както вече споменах, всички солисти се изправят пред своите предизвикателства. Става дума за камерна опера с четири главни персонажа, които се намират непрекъснато в някакъв екшън и цялата тази динамика трябва да бъде овладяна и синхронизирана в музикално и сценично отношение.

Не мога да деля певчески и оркестрово нещата. Ако лекотата и ефирността, които излъчват ансамблите на сцената, не бъдат подкрепени от оркестрината, нищо няма да се получи. Трудността при „Дон Паскуале” не бива да се търси непременно и само в нотния текст, а в необходимостта музиката да звучи дантелено и брилянтно. Стремим се към точно този начин на звукоизвличане, характерен за Доницети и Росини, съвсем различен от Верди и Пучини.

Солистите са млади и емоциите, които пресъздават на сцената, са близки до собствената им възраст и емоционалност. От друга страна всички те са много сериозно подготвени певци и без изключение имат амбицията да се справят не просто добре, а блестящо.

Това са хубави знаци по пътя към премиерата. Но все пак каква е отсрещната реакция, когато налагаш връщане или повторение на отделни пасажи или арии?

Аз обичам работата си и имам позитивен подход към колегите. Това са неща, които се усещат на сетивно ниво, дори няма нужда да се изразяват с думи. Подобен енергиен обмен винаги е мотивиращ за двете страни. В този смисъл - да, връщаме нещата, защото искаме да стане по-добре. А за да стане по-добре, просто трябва да си вземем необходимото време и да го направим. До последния момент ще извайваме детайлите и това е верният път.

Още нещо. Не бих искал да пропусна приноса и на останалите в екипа. Освен солистите, хористите също са натоварени с много творчески задачи, с които успешно се справят. Хорът на Държавна опера Варна е много добре подготвен и аз специално благодарих за това на диригента на хора Стефан Бояджиев.

Маршрутът ти от Варна до Централна Европа продължава да е напрегнат. Какво ново от последните месеци?

През ноември 2014 г., по повод 200-годишнината на Musikverein в Грац, изнесох с моя оркестър Con Fuoco Гала вечер, която бе приета, смея да кажа, еуфорично.
През декември в Гелзенкирхен имах премиера на „Царицата на чардаша”, за която също получих прекрасни отзиви*
Пре януари и февруари реализирах различни проекти с Бохумските симфоници, през април ми предстои гастрол в Гьотинген с Гьотингските филхармоници и т.н.

Освен позитивния подход, за който разказа, какво друго включва  диригентската ти стратегия? Как се променя тя, когато дирижираш оркестри – нека така да го кажа, с различни характери?

Диригентската стратегия трябва непрекъснато да се развива. Във всеки случай срещите ми с различни оркестри от различни страни ме правят по-опитен и разширяват моя хоризонт. Имам щастието да работя едновременно като главен диригент на Държавна опера Варна и като диригент на Бохумските симфоници, дирижирам и други ансамбли в Германия и Австрия. Това постоянно вземане и даване, което се получава при подобно музициране, ме обогатява. Човек винаги взема нещо oт едно място, предава го на друго и продължава нататък. Този обмен е едно от най-ценните неща в моята професия.

*
„Новата постановка на „Царицата на чардаша” с Neue Philharmonie – Вестфалия, под диригентската палка на Светослав Борисов, е не просто развлекателна. Истинско удоволствие е да чуеш как мелодиите на Калман не са поляти със захарен сироп, а се дава предимство на темпото, гарнирано с щипка сантименталност и меланхолия.”
                                               „Theater pur”, 23.12.2014

 

„Под диригентството на Светослав Борисов Neue Philharmonie – Вестфалия развива със замах едно красиво звучене на границата между лекотата на валса и изпълнения с напрежение драматизъм.”
                                                      „Opernnetz”, 23.12.2014

 

„За пръв път се срещнахме с диригента Светослав Борисов, който с лекота преведе музикантите от Neue Philharmonie – Вестфалия през света на чардаша и на валса, като се погрижи от оркестрината да идва един наситен, интензивен и сочен звук.”
                                                „Online Musik Magazin”, 21.12.2014

Варна, 3 април 2015 г.

Прочетете още:

Илина Михайлова – Норина

Свилен Николов – Доктор Малатеста

Деян Вачков – Дон Паскуале

Пламен Димитров –Доктор Малатеста

Един съвсем различен „Дон Паскуале”  

За оперното пеене, измерено във фантазия

Свилен Николов – Доктор Малатеста

 

Свилен Николов – Доктор МалатестаРолята на Доктор Малатеста е интересна от актьорска гледна точка. Предизвикателството идва от необходимостта актьорските задачи да бъдат съчетани с бравурното пеене, типично за Доницети. Режисьорът Кузман Попов и диригентът Светослав Борисов определено са намерили най-добрия ключ към постановката, която звучи много цветно и е изпълнена с много живот. Надявам се така да я възприемат и зрителите.

Прочетете още:

Илина Михайлова – Норина

Деян Вачков – Дон Паскуале

Пламен Димитров –Доктор Малатеста

Един съвсем различен „Дон Паскуале” 

Да звучи дантелено и брилянтно

 

Пламен Димитров –Доктор Малатеста

 

Пламен Димитров –Доктор МалатестаИмам сантимент към арията „Bella siccome un angelo” („Красива като ангел”)

С режисьора на „Дон Паскуале” Кузман Попов се работи страхотно. Знаейки колко динамична и трудна музикално и стилово за солистите е операта-буфо, той така поставя нещата, че да ни удобно за пеене, без да принизява изискванията си към сценичното ни поведение. Крайният резултат е една много вълнуваща симбиоза.

Моят герой Доктор Малатеста, който има ключова роля в операта, е приятел на двамата влюбени Норина и Ернесто. Точно той скалъпва цялата сватбена интрига, когато разбира, че старецът Дон Паскуале, освен че си търси млада и красива съпруга, смята да лиши племенника си Ернесто от наследство, ако и той не побърза да се ожени.

Харесвам ролята и имам сантимент към прекрасната ария в първо действие „Bella siccome un angelo” („Красива като ангел”). Пях я на кандидат-студентския си изпит в Музикалната академия и сега ми е приятно да се върна към нея, вече от една съвсем друга професионална позиция.

Прочетете още:

Илина Михайлова – Норина

Деян Вачков – Дон Паскуале

Свилен Николов – Доктор Малатеста

Един съвсем различен „Дон Паскуале” 

Да звучи дантелено и брилянтно

 

Деян Вачков – Дон Паскуале

 

Деян Вачков – Дон ПаскуалеНе е лесно да играеш 70-годишния Дон Паскуале, когато си доста по-млад от него

Не е лесно да играеш 70-годишния Дон Паскуале, когато си доста по-млад от него. Предполагам, че възрастта ще ми проличи по някое време, но разчитам както на силния грим, който ще ме състари подобаващо, така и на перуката – героят ми е плешивичък, разбира се и на великолепните костюми.

Що се отнася до цялата продукция, всички сме дебютанти, ролите в „Дон Паскуале” са нови за нас, само Илина е пяла вече Норина. Имаме обемни и нелеки партии, трудни за запаметяване, но се сработихме още по време на репетициите. Режисьорът прояви търпение, докато в началото все още се разхождахме с клавири по сцената, но сега вече сме овладели вокално ролите си и се съсредоточаваме върху актьорското превъплъщение. Обичам да работя с колегите от Варненската опера, с диригент като Светослав Борисов и режисьор като Кузман Попов. Всичко, свързано с тази постановка ни увлича, самите ние се забавляваме и се надявам да предадем тази наша енергия и на публиката.   

 Прочетете още:

Илина Михайлова – Норина

Свилен Николов – Доктор Малатеста

Пламен Димитров –Доктор Малатеста

Един съвсем различен „Дон Паскуале” 

Да звучи дантелено и брилянтно  

 

Илина Михайлова – Норина

 

За пръв път ще бъда съпруга на съпруга си на сцената

Илина Михайлова – НоринаИзключително съм щастлива, че като Норина в „Дон Паскуале” сега за пръв път на сцената ще бъда съпруга на съпруга си Деян Вачков. Съпруга, макар и за малко, макар и много лоша и зла, каквато е моята героиня Норина спрямо Дон Паскуале. Ще ми се наложи дори да му залепя някой и друг шамар, но няма как.   

Норина много ме забавлява, за пръв път я пях през 2006 г., когато спечелих оперния конкурс в Комо, след това съм я пяла в много италиански театри. Всъщност играя малко и себе си в тази роля. Като всяка жена Норина се бори за любовта си, а когато се бориш за любовта си, няма никакви граници, всичко е разрешено, даже ако трябва да накараш да страда един добродушен стар човек, един 70-годишен ерген, на който му се е приискало – видите ли - да си вземе млада женичка. В крайна сметка неравностойният брак бива осуетен с общи усилия, от което произтичат и забавните ситуации в операта. Сигурно няма да сбъркам, ако кажа, че сюжетът отпреди 250 години никак не е загубил откъм актуалност.

Приятно ми е да работя с такъв хубав певчески екип, с Маестро Светослав Борисов – млад и амбициозен, прецизен и енергичен, диригент с високи критерии. Той изпипва докрай всички детайли. Опера-буфо по начало се прави трудно. В този жанр е сложно и за солистите, и за хора, и за оркестъра. Всички трябва да сме гъвкави и концентрирани, за да представим адекватно музиката на Доницети, носеща в себе си много цветове, много театър. С Кузман Попов се работи прекрасно – освен великолепен режисьор, той има и завидно чувство за хумор, което никак не е без значение, когато трябва да се овладее екип от много хора. Въобще  очаквам да се получи един много, много красив спектакъл. Още повече, че премиерата на 8 април съвпада с рождения ден на самия Дон Паскуале, т.е. на моя любим съпруг Деян Вачков!

Прочетете още:

Свилен Николов – Доктор Малатеста

Деян Вачков – Дон Паскуале

Пламен Димитров –Доктор Малатеста

Един съвсем различен „Дон Паскуале”  

Да звучи дантелено и брилянтно  

Интервю на Виолета Тончева с тенора Георги Султанов – Ернесто в постановката на Държавна опера Варна „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети, диригент Светослав Борисов, режисьор Кузман Попов, сценография Teatro Comunale di Modena, костюми Елена Иванова. Премиера 8, 9 април 2015 г.

Георги СултановКак живее човек с биография, „обременена” от толкова артистичнафамилия - дядо Петър Слабаков, родители музиканти, режисьор, скулптор и други все известни роднини около вас...

Лесно живея. Приемам живота си като начертана пътека. Моите роднини са ми показали как трябва да се правят нещата, от мен се изисква единствено да се старая да следвам този път.

Как избрахте операта пред драматичния театър? Не се ли колебахте?

Операта сама ме избра и да не забравяме, че операта си е театър с характерни изразни средства. Станах певец по не много щастливо стечение на обстоятелствата. Свирех доста години на обой, но поради лицево-челюстна травма трябваше да се откажа от него, при това още в началото на следването си. Наложи се да избирам друга специалност, алтернативата беше ударни инструменти или оперно пеене, и тъй като не се чувствах особено уверен в сръчнистта си с палките, обърнах внимание на оперното пеене. Вече имах известни наблюдения покрай настоящата ми съпруга, оперната певевица Шмилена Султанова. Често посещавах някои от часовете й по пеене и реших, че пеенето би могло да бъде мое поприще. Така избрах операта. Наистина започнах късно певческата си кариера, но от друга страна това ми помогна, тъй като колкото по-късно започнеш с пеенето, толкова по-добре.
Всъщност винаги съм знаел, че съдбата ми е орисана от изкуството, но не подозирах, че ще стана точно оперен певец.  

И ето вече години сте на оперната сцена. Имате ли любима роля?

Последната. Винаги последната. В момента това е ролята на Ернесто в „Дон Паскуале”, мой дебют, за който дължа благодарност на директорката на Варненската опера г-жа Даниела Димова и на Маестро Борислав Иванов, който има ключова роля в моята оперна кариера. За мен всеки нов образ е като едно детенце, което отглеждаш и обичаш, докато порасте. В този смисъл всички роли са ми любими.

Ернесто в „Дон Паскуале” е един чаровник и късметлия, който не без помощта на другите, се оженва за любимата си Норина...

Да, такъв го вижда Доницети, такъв го търси режисьорът и аз се старая да го представя точно по този начин.

В оперните сюжети тенорите са облагоделствани, обикновено получават централните партии, дамите ги обичат, страдат за тях, въобще всичко се върти около тенора...

О, това е само привидно. Тенорът наистина е експониран персонаж, който изпъква по всички възможни параграфи, но това си има своята жестока  цена. Ролята му е фатална, но в крайна сметка невинаги щастлива. За тенора са написани много арии, които чисто вокално са извън човешката природа. Има опери, в които тенорът трябва да се справя, освен с трудни вокални партии и с един чудовищен обем, с уникално количество ноти, които трябва да бъдат изпети. Така е например при Вагнер или Майербер, за разлика от Верди или Пучини, където отделните гласове като обем са балансирани. В същото време Верди и Пучини натоварват тенора и сопрана с повече сложност и повече експресия, за да подчертаят драматичните стълкновения в оперния сюжет.

И Доницети се отнася ласкаво към тенора...

О, да. Според мен Доницети е обожавал тенора. В „Дон Паскуале” той сякаш нарочно е „подрязал крилете” на останалите гласове, за да изпъкне тенорът. Благодарен съм му за това.

Лесно ли се учи Доницети? Както бързо и лесно е композирал самият той – известно е, че е създал „Дон Паскуале” само за 11 дни.

Несъмнено Доницети е работил с вдъхновение. За всеки творец вдъхновението е най-хубавото нещо, което може да му се случи. На пръв поглед нещата в „Дон Паскуале” са поднесени по лековат начин, сюжетът не е сложен, но музиката е много витална и красива. Има редица трудни пасажи, които изискват да бъдат поднесени с лекота, еквилибристични ансамбли, които преследват постигането на един по-силен емоционален ефект. Маестро Кузман Попов много ми помогна да навляза в тази роля - с вдъхновение, насоки и ясно представяне на режисьорската си концепция.  

Влияете ли се от партньорката, от състава, с които се налага да работите заедно?

Разбира се. Самата роля си идва със своите пулсации. В началото нямаш представа какво ще се получи, но постепенно навлизаш в образа на своя герой и го обикваш, както вече споменах. Същото е и с партньорите. Държа тук да отбележа, че съставът на „Дон Паскуале” е великолепен, цял живот съм мечтал да работя с толкова добре балансиран състав. За щастие се познавам с повечето колеги и от други сцени, но сега за пръв път сме заедно на оперната сцена във Варна - града на световноизвестния Варненски музикален фестивал, един от най-старите музикални форуми на Европейския континент. Така се случи, че от провежданите в България фестивали, единствено в него не съм участвал. Надявам се с „Дон Паскуале” това да се промени.

Певците щадят гласа си, ограничават се, отстрани изглежда понякога крайно. Има ли някаква разумна граница или всичко е съвсем субективно?

По начало няма нищо разумно в това да се занимаваш с пеене. Това е професия, която няма физическо измерение, тя се измерва единствено във фантазия. Старая се да пазя гласа си, полагам усилия, но слабостите човешки не са ми чужди. Важно е също поддържането на една добра обща физическа форма. Защото освен да слушат, хората искат и да видят нещо хубаво, визията и пеенето заедно формират цялостното впечатление от оперния театър. Даже някои идват в театъра на първо място заради външността на артиста. В това отношение аз започнах доста несполучливо кариерата си с тегло от близо 130 кг. Преди години пях във Варна „Лелята на Чарли” на 110 кг. Тогава дядо ми Петър Слабаков сериозно се заяде с мен: „Има един единствен пълен тенор в света - Лучано Павароти. Ако мислиш, че пееш по-добре от него, продължавай да пълнееш”. Не спря да ми го повтаря, докато не реших да променя нещата. И след, като видя, че съм се вслушал и съм взел мерки, ме остави на мира в това отношение и се зае да контролира сценичното ми поведение.

Невероятен резултат, наистина! Как го постигнахте?

Постепенно, с комбинация от диета и физическо натоварване. Едното без другото не води до траен резултат. Наложих си строг хранителен режим и го комбинирах с разнообразни физически програми. С годините намерих своя баланс - 85 кг при ръст от 185 см. И сега продължавам да се движа много, не спирам, не се заседявам. И се чувствам прекрасно.

Като Ернесто в „Дон Паскуале”.

Да. „Дон Паскуале” е една забавна и щастлива пиеса, която ще се радвам варнеските почитатели на оперното изкуство да споделят с нас.

Прочетете още:

Илина Михайлова – Норина

Свилен Николов – Доктор Малатеста

Деян Вачков – Дон Паскуале

Пламен Димитров –Доктор Малатеста

Кузман Попов: Един съвсем различен „Дон Паскуале”  

Да звучи дантелено и брилянтно 

 

Режисьорът Кузман Попов за своята нова постановка „Дон „Паскуале” от Доницети

Казват, че „Лучия ди Ламермур” е остаряла, а „Дон Паскуале” се е подмладил - и макар че с нас е точно обратното – и аз и изпълнителите на „Лучия ди Ламермур” сме побелели, на мен много ми се иска, заедно с „Дон Паскуале”, и ние да се подмладим. Аз поставям за трети път в творческата си биография „Дон Паскуале”, но сега правя един съвсем нов прочит, различен от досегашните ми постановки, много различен и от битуващата представа за този образ.

Музиката на Гаетано Доницети, макар и написана преди 250 години, е толкова ярка, че ме предизвиква да я съотнеса към съвременния човек и тази творческа задача се оказа много блазнеща. Разполагам действието не в XIX век, а в XXI век и днес историята се възражда във всичките й детайли.  Същевременно се разпознават всички типажи, произтичащи от комедия дел арте и опера буфо. Не липсват Панталоне, Доктор, Колумбина, Арлекин, имаме си дори нотариус, но всички те се изразяват със съвременни художествени средства.

Цялата музикална партитура е онагледена в сценичното действие. Всички 14 музикални номера са така разработени, че изкушават с бликащите си идеи за сценично превъплъщение. Тръгвам от тази благодарна предпоставка, за да изведа артистите на едно по-високо интерпретационно и техническо ниво, което залага наред с певческото майсторство, на сериозната театрална игра и възможността за импровизация.  

Солистичният състав от талантливи певци – Деян Вачков, Евгений Станимиров, Гео Чобанов (Дон Паскуале), Пламен Димитров и Свилен Николов (Доктор Малатеста), Ернесто (Арсений Арсов, Георги Султанов), Илина Михайлова и Ирина Жекова (Норина) - действително е звезден и аз вярвам, че всички те ще се справят блестящо с предизвикателните творчески задачи. Това, което непременно трябва да се каже, е че както солистите, така и хористите се явяват пълнокръвни участници в представлението, като при това непрекъснато разменят ролите си. От създатели на действието в един момент, те се оказват зрители на действието в някакъв следващ момент и в тази непрекъсната конфронтация и динамично преливане на едното в другото се пораждат условия за артистична надпревара.

Колегите приемат охотно моите идеи и ми е приятно да виждам как забавлявайки се, самите те стигат до интересни решения. Очевидно намерихме общ ключ към тази постановка, която изисква висока рефлексивност и концентрация, но тъкмо заради това предполага и голямо удовлетворение. Желанието ни е така да поднесем нашия „Дон Паскуале”, че публиката също да се забавлява и да го възприеме по възможно най-добрия начин.

Виолета Тончева

 

Прочетете още:

„Дон Паскуале” – премиера на XVI Великденски музикален фестивал

 

На 1 април от 18 часа, в рамките на ХVІ Великденски музикален фестивал – Варна 2015, възпитаниците на НУИ «Добри Христов», специалност класически танц, ще се представят с голям балетен концерт, под игривия наслов «Не на шега». Участват ученици от всички балетни паралелки от І до ХІІ клас и деца от балетната школа при НУИ «Добри Христов» с преподаватели Биляна Георгиева, Десислава Стойнешка, Елица Калова, Любомир Кацаров, д-р Мария Дражева, Нина Иванова, Румяна Малчева. Корепетитори са Анна Пашанова, Валентина Марценкова, Росен Иванов, Светлана Станчева, Таня Митрева, Татяна Куприянова, Теодор Беломъжов, Цена Атанасова. Концертът е със специалното участие на Мартин Чикалов – балетен солист на Държавна опера Варна. На добър час, млади колеги! Нека сцената на Държавна опера Варна скоро стане и ваша постоянна сцена, на която да развивате своя талант!

 

П Р О Г Р А М А

 

1.    КУПИДОН ОБЪРКВА ВСИЧКО - на пианото Теодор Беломъжов, хореография Десислава Стойнешка, изпълняват ученици от I клас с балетен педагог Десислава Стойнешка

2.    Фрагмент от балета ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА - музика П. И. Чайковски, изпълняват ученици от IV клас с балетен педагог Биляна Георгиева

3.    Гранд па де фльор от балета ЕСМЕРАЛДА - музика Ц. Пуни, изпълняват ученици от II, III и X клас с балетен педагог Нина Иванова

4.     В БЛАТОТО - на пианото Теодор Беломъжов, хореография Елица Калова, изпълняват ученици от V клас с балетен педагог Елица Калова

5.     БЪЗЗЗ - на пианото Теодор Беломъжов, хореография Елица Калова, изпълняват ученици от VII и VIII клас съвместно с ученици от балетната школа на УН към НУИ „Д. Христов“ Варна с балетен педагог Елица Калова

6.    КЪМ СВЕТЛИНАТА - музика О. Арнолдс, хореография Галина Сребрева
изпълнява Яна Николова от VIII клас с балетен педагог Румяна Малчева

7.    КЛАСИЧЕСКА ИМПРОВИЗАЦИЯ - музика Р. Дриго, хореография Румяна Малчева, изпълняват ученици от IX клас с балетен педагог Румяна Малчева

8.     Вариация на Китри от I д. на балета ДОН КИХОТ - музика Л. Минкус
изпълнява Паола Матеева от VIII клас с балетен педагог Румяна Малчева       

9.    Вариация от балета ФЕСТИВАЛ НА ЦВЕТЯТА В ГЕНЦАНО - музика Е. Хелстед, изпълнява Мариан Маринов от VII клас с балетен педагог Елица Калова

10.     Вариации на феите-орисници от балета СПЯЩАТА НА КРАСАВИЦА - музика П. И. Чайковски, изпълняват Естел Ебазерова, Мариан Маринов, Радослава Петрова, Хелин Хасан, Яна Бодева - ученици от VII клас с балетен педагог Елица Калова

11.     Па де катр от ЕСМЕРАЛДА - музика Ц. Пуни, изпълняват ученици от XI клас с балетен педагог Десислава Стойнешка

12.    Фрагмент от балета КОРСАР - музика А. Адам, изпълняват Анастасия Андреева, Венета Гочева, Лора Антонова, Магдалена Павлова, Мартина Костадинова, Теодора Кралева - ученици от IX клас с балетен педагог Румяна Малчева     

13.    Па де сис от балета КОРСАР - музика А. Адам, изпълняват Андриана Тодорова, Антоана Петрова, Гергана Занкова, Екатерина Шопова, Паола Матеева, Яна Николова  – ученици от VIII клас с балетен педагог Румяна Малчева       

14.     Па де дьо от балета КОРСАР - музика А. Адам, педагог по дуетен танц Любомир Кацаров, изпълняват Мария Стоева и Даниел Обрешков от X клас с балетен педагог Нина Иванова      

15.     ЛУДИ-МЛАДИ - музика Иван Чокоев, хореография Иван Донев, постановка д-р Мария Дражева, изпълняват ученици от VII клас с балетен педагог Елица Калова

16.    Сегидиля от балета ДОН КИХОТ - музика Л. Минкус, изпълняват ученици от IX клас с балетен педагог Румяна Малчева

17.     Фрагмент от балета ПАХИТА - музика Л. Минкус, изпълняват ученици от XII клас с балетен педагог Биляна Георгиева

18.     Вариация на Никия от балета БАЯДЕРКА музика Л. Минкус, изпълнява Станислава Василева от XI клас с балетен педагог Десислава Стойнешка    
19.     Фрагмент от балета БАЯДЕРКА - музика Л. Минкус, изпълняват ученици от VIII клас с балетен педагог Румяна Малчева      

20.     СПИСЪКЪТ НА ШИНДЛЕР - музика Джон Уилямс, хореография Николай Димитров, изпълнява Анастасия Андреева от IX клас с балетен предагог Румяна Малчева

21.    Па де дьо от балета СПЯЩАТА КРАСАВИЦА - музика П. И. Чайковски, педагог по дуетен танц Любомир Кацаров, изпълняват Мона Христова от XII клас с балетен педагог Биляна Георгиева и Мартин Чикалов - солист на Държавна опера Варна

22.    Вариация от ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО - музика П. И. Чайковски, изпълнява Яна Николова от VIII клас с балетен педагог Румяна Малчева

23.     МЕМОАРИТЕ НА ЕДНА ГЕЙША - музика Джон Уилямс, хореография Николай Димитров, изпълнява Венета Гочева от IX клас с балетен педагог Румяна Малчева

24.     Па де дьо АРЛЕКИНАДА - музика Р. Дриго, изпълняват Мария Стоева и Даниел Обрешков от X клас с балетен педагог Нина Иванова      

25.     Фрагмент от ІІ д. на балета ЖИЗЕЛ  - музика А. Адам, изпълняват ученици от VIII и IX клас със солисти Мона Христова, Елена Димитрова и Елица Филипова – ученици от XII клас с балетен педагог Биляна Георгиева, педагог по дуетен танц Любомир Кацаров

„Carmen Dance” с Кармен в двоен образ на 31 март

 

На 31 март от 19 часа на сцената ще пее и танцува Кармен в двойния образ, зададен толкова красиво и предизвикателно в уникалната опера-балет „Carmen Dance” от Сергей Бобров. Прочитът на главния балетмайстор на Варненската опера и з.а. на Русия извежда на сцената едновременно оперни солисти и балетни артисти в един зашеметяващ фееричен спектакъл, изграден по музиката на Жорж Бизе.

В горещия любовен триъгълник ще чуем солистите на Държавна опера Варна Силвия Ангелова (Кармен), Валерий Георгиев (Дон Хозе), Деян Вачков (Ескамилио) и Илина Михайлова (Микаела).

В същите главни роли ще видим варненските балетни артисти Евгения Минкова (Кармен), Павел Кирчев (Дон Хозе), Румен Стефанов (Ескамилио), Илияна Славова (Микаела), Мартин Чикалов (Данкайро). В другите главни балетни роли ще се представят Ренета Михайлова (Бандитка) и Николай Димитров (Цунига).

Всичко това ще се случи под палката на главния диригент Светослав Борисов и според замисъла на главния режисьор на оперния театър Кузман Попов.

 

TOP