Конкурси и обяви

Афиш - Май 2015

 

За военните филми и общочовешките послания

 

Среща с руски филмови творци във Варна

На 15 април, часове преди българската премиера на филма „Батальон” във ФКЦ, в ротондата на Основна сцена на Театрално-музикален продуцентски център Варна се състоя среща между водещи руски кинотворци, участници в Международния фестивал на военното кино и варненски артисти от Драматичен театър "Стоян Бъчваров", Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна, НУИ "Добри Христов, почитатели на филмовото изкуство от града.

Даниела Димова – директор на ТМПЦ Варна приветства гостите и изрази задоволството си от факта, че Международният фестивал на военното кино идва в България в годината, когато отбелязваме 100-годишнината на българското кино. Тя представи накратко историческото развитие и най-успешните творчески продукции на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” и Държавна опера Варна от последния сезон, както и участниците в срещата от варненска страна, сред които драматичната актриса Милена Кънева, оперните солисти Ирина Жекова, Валерий Георгиев и други.
Президентът на Международния фестивал на военното кино Олег Урюмцев изтъкна, че форумът през тази година е посветен на 70-годишнината от победата над хитлерофашизма. Фестивалът обединява известни филми с такива общочовешки послания за мир и непреходни духовни стойности, каквито са завещани от патрона на фестивала, големия режисьор Н. Ю. Озеров, посветил цялата си творческа кариера на филми за войната и създател на киноепопеята „Освобождение”.

Александър Голобородко, президент на Международния филмов фестивал „Съзвездие”, разказа за богатия афиш на Малий театър в Москва, който в момента предлага и заглавия като „Опасни връзки”, „Исус Христос суперзвезда” и „Доктор Джекил”, които се играят също във Варна.
Заместник-изпълнителният директор на фонд „Русский мир” Сергей Шуригин представи проектите, с които фондът подпомага разпространението на руския език и култура в други страни. Фестивалът на военното кино присъства сега в България по програма „Паметта на сърцето”, с която фондът финансира всяка година проекти, свързани с отбелязването на 9 май – Деня на победата. Предвижда се разширяване на българската мрежа от Руски центрове, с каквито сега разполагат София, Варна и Пловдив.

Н. а. на Русия Александър Пятков сподели спомени за участието си във филма на Никола Корабов ”Юлия Вревская” (1978) и разказа емоционално за приятелствата си с естрадните певци Грета Ганчева, Бисер Киров и други български творци, които го свързват завинаги с нашата страна.
Продуцентът и сценарист на филма „Батальон” Иля Авраменко отговори на въпроси на аудиторията за премиерната лента с потресаващата история на жените в единствения по рода си батальон на смъртта, сформиран през 1917 г.

В края на срещата Даниела Димова изрази надеждата си за бъдещи съвместни българо-руски проекти, подкрепени от фонд „Руский мир”, благодари на гостите за отделеното време и пожела успех на Международния фестивал на военното кино в България.

Фестивалът на военното кино гостува в България

 

Среща с водещи руски кинотворци и българска премиера на филма "Батальон" на Дмитрий Месхиев на 15 април във Варна

От 14-ти до 16-ти април в курорта "Камчия", Варна и Добрич ще бъдат представени най-добрите документални и игрални руски филми на военна тематика, включени в Международния фестивал на военното кино "Ю. Н.  Озеров", посветен на 70-годишнината от победата над хитлерофашизма. Под мотото "Чрез войната в киното - срещу войната в света!" българската публика ще има възможност да види 20 филма, отличени с най-високи кинонагради.

Официалното откриване предстои на 14 април 2015 г. от 18:00 ч. в хотел "Лонгоз" на Санаторно-оздравителен комплекс "Камчия" с прожекция на филма "Белият тигър" на режисьора Карен Шахназаров.

На 15 април от 13.30 ч. Театрално-музикален продуцентски център Варна ще бъде домакин на първата среща на руски кинотворци с варненски артисти от Държавна опера Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров” и Държавен куклен театър Варна. Срещата, която ще се проведе в ротондата на първи балкон, Основна сцена, ще води Даниела Димова – директор на ТМПЦ Варна. Ще присъстват Александър Голобородко - президент на Международния филмов фестивал "Съзвездие", актьорът Александър Пятков ("Дерсу Узала", "В зоне особого внимания", "34-й скорый", "Тайна черных дроздов", "Бульварный роман"), заслужилата актриса Галина Бокашевска ("Марш славянки", "Тоталитарный роман", "Эффект домино" и др.). В състава на гостите влизат президентът на Фестивала на военното кино "Н. Ю. Озеров" Олег Урюмцев и заместник-изпълнителният директор на фонд "Руский мир" Сергей Шуригин.

Веднага след срещата, от 17:00 часа в зала "Европа" на Фестивалния и конгресен център ще се състои българската премиера на филма "Батальон" на Дмитрий Месхиев, който разказва историята на първия и единствен женски батальон на смъртта, създаден през пролетта на 1917 г. Сред гостите ще бъде и авторът на сценария Иля Авраменко. Световната премиера на филма бе на 20 февруари тази година.
Във ФКЦ ще бъдат прожектирани два филма от епопеята "Освобождение" на режисьора Николай Озеров "Огненная дуга" и "Битва за Берлин", както и "Бресткая крепость", филм на режисьора Александър Кот, заснет през 2010 г., който проследява в точност събитията от първите дни на отбраната през юни 1941 г.

Всички филми ще се прожектират на оригиналния език, без превод и субтитри.
Организатор на киномаратона е Санаторно-оздравителният комплекс "Камчия", фонд "Руский мир" и фондация "Устойчиво развитие за България". Партньори на събитието са Фестивалният и конгресен център във Варна и Община Добрич.

Ирина Жекова – Норина

Моята Норина е интригуваща млада жена, която освен чаровна изкусителка е и остроумна, хитра и находчива. Още от самото начало тя казва, че познава магията на любовта и владее хиляди начини да примами и разбие едно сърце. И наистина - когато нейното щастие с любимия Ернесто е в опасност, тя се превъплъщава до неузнаваемост според момента и целта. Норина всъщност показва, че всеки от нас има различни лица и може да играе различни роли.

Комичните ситуации произлизат от заслепението и едностранчивото мислене на Дон Паскуале. От всяка сцена може да се извади поука. Освен че ще се посмеят, мисля, че зрителите ще открият и част от себе си в някои от персонажите в операта „Дон Паскуале”.

Да звучи дантелено и брилянтно

 

Интервю на Виолета Тончева със Светослав Борисов, диригент-постановчик  на „Дон Паскуале” от Доницети в Държавна опера Варна. Премиера 8, 9 април 2015 г.

В целия екип на „Дон Паскуале” се усеща една особено витална и приповдигната атмосфера. Изглежда по-различно, в сравнение с други премиери. Може би се дължи на многото солистични дебюти...

Предполагам, да. И за мен „Дон Паскуале” е дебют, така че и аз съм част от общото, наистина много енергично, настроение. Както впрочем и самият Дон Паскуале изпитва младежки пориви, независимо че не подхождат на възрастта му Smile

Започнах работа върху постановката с много настроение и позитивизъм и колкото повече навлизам в материята, толкова по-голямо удоволствие ми доставя тя. Репетициите с оркестъра, както и със солистите, са интензивни, но и много градивни, като по правило протичат в хубава атмосфера.

Кой все пак изнася най-голямата трудност в спектакъла?

Не бих искал да разграничавам солистите, всяка една от партиите съдържа своята специфика и трудност, но има и достатъчно моменти, които носят наслада, така че човек забравя за трудността. Несъмнено ролята на Ернесто се откроява, но както вече споменах, всички солисти се изправят пред своите предизвикателства. Става дума за камерна опера с четири главни персонажа, които се намират непрекъснато в някакъв екшън и цялата тази динамика трябва да бъде овладяна и синхронизирана в музикално и сценично отношение.

Не мога да деля певчески и оркестрово нещата. Ако лекотата и ефирността, които излъчват ансамблите на сцената, не бъдат подкрепени от оркестрината, нищо няма да се получи. Трудността при „Дон Паскуале” не бива да се търси непременно и само в нотния текст, а в необходимостта музиката да звучи дантелено и брилянтно. Стремим се към точно този начин на звукоизвличане, характерен за Доницети и Росини, съвсем различен от Верди и Пучини.

Солистите са млади и емоциите, които пресъздават на сцената, са близки до собствената им възраст и емоционалност. От друга страна всички те са много сериозно подготвени певци и без изключение имат амбицията да се справят не просто добре, а блестящо.

Това са хубави знаци по пътя към премиерата. Но все пак каква е отсрещната реакция, когато налагаш връщане или повторение на отделни пасажи или арии?

Аз обичам работата си и имам позитивен подход към колегите. Това са неща, които се усещат на сетивно ниво, дори няма нужда да се изразяват с думи. Подобен енергиен обмен винаги е мотивиращ за двете страни. В този смисъл - да, връщаме нещата, защото искаме да стане по-добре. А за да стане по-добре, просто трябва да си вземем необходимото време и да го направим. До последния момент ще извайваме детайлите и това е верният път.

Още нещо. Не бих искал да пропусна приноса и на останалите в екипа. Освен солистите, хористите също са натоварени с много творчески задачи, с които успешно се справят. Хорът на Държавна опера Варна е много добре подготвен и аз специално благодарих за това на диригента на хора Стефан Бояджиев.

Маршрутът ти от Варна до Централна Европа продължава да е напрегнат. Какво ново от последните месеци?

През ноември 2014 г., по повод 200-годишнината на Musikverein в Грац, изнесох с моя оркестър Con Fuoco Гала вечер, която бе приета, смея да кажа, еуфорично.
През декември в Гелзенкирхен имах премиера на „Царицата на чардаша”, за която също получих прекрасни отзиви*
Пре януари и февруари реализирах различни проекти с Бохумските симфоници, през април ми предстои гастрол в Гьотинген с Гьотингските филхармоници и т.н.

Освен позитивния подход, за който разказа, какво друго включва  диригентската ти стратегия? Как се променя тя, когато дирижираш оркестри – нека така да го кажа, с различни характери?

Диригентската стратегия трябва непрекъснато да се развива. Във всеки случай срещите ми с различни оркестри от различни страни ме правят по-опитен и разширяват моя хоризонт. Имам щастието да работя едновременно като главен диригент на Държавна опера Варна и като диригент на Бохумските симфоници, дирижирам и други ансамбли в Германия и Австрия. Това постоянно вземане и даване, което се получава при подобно музициране, ме обогатява. Човек винаги взема нещо oт едно място, предава го на друго и продължава нататък. Този обмен е едно от най-ценните неща в моята професия.

*
„Новата постановка на „Царицата на чардаша” с Neue Philharmonie – Вестфалия, под диригентската палка на Светослав Борисов, е не просто развлекателна. Истинско удоволствие е да чуеш как мелодиите на Калман не са поляти със захарен сироп, а се дава предимство на темпото, гарнирано с щипка сантименталност и меланхолия.”
                                               „Theater pur”, 23.12.2014

 

„Под диригентството на Светослав Борисов Neue Philharmonie – Вестфалия развива със замах едно красиво звучене на границата между лекотата на валса и изпълнения с напрежение драматизъм.”
                                                      „Opernnetz”, 23.12.2014

 

„За пръв път се срещнахме с диригента Светослав Борисов, който с лекота преведе музикантите от Neue Philharmonie – Вестфалия през света на чардаша и на валса, като се погрижи от оркестрината да идва един наситен, интензивен и сочен звук.”
                                                „Online Musik Magazin”, 21.12.2014

Варна, 3 април 2015 г.

Прочетете още:

Илина Михайлова – Норина

Свилен Николов – Доктор Малатеста

Деян Вачков – Дон Паскуале

Пламен Димитров –Доктор Малатеста

Един съвсем различен „Дон Паскуале”  

За оперното пеене, измерено във фантазия

Свилен Николов – Доктор Малатеста

 

Свилен Николов – Доктор МалатестаРолята на Доктор Малатеста е интересна от актьорска гледна точка. Предизвикателството идва от необходимостта актьорските задачи да бъдат съчетани с бравурното пеене, типично за Доницети. Режисьорът Кузман Попов и диригентът Светослав Борисов определено са намерили най-добрия ключ към постановката, която звучи много цветно и е изпълнена с много живот. Надявам се така да я възприемат и зрителите.

Прочетете още:

Илина Михайлова – Норина

Деян Вачков – Дон Паскуале

Пламен Димитров –Доктор Малатеста

Един съвсем различен „Дон Паскуале” 

Да звучи дантелено и брилянтно

 

Пламен Димитров –Доктор Малатеста

 

Пламен Димитров –Доктор МалатестаИмам сантимент към арията „Bella siccome un angelo” („Красива като ангел”)

С режисьора на „Дон Паскуале” Кузман Попов се работи страхотно. Знаейки колко динамична и трудна музикално и стилово за солистите е операта-буфо, той така поставя нещата, че да ни удобно за пеене, без да принизява изискванията си към сценичното ни поведение. Крайният резултат е една много вълнуваща симбиоза.

Моят герой Доктор Малатеста, който има ключова роля в операта, е приятел на двамата влюбени Норина и Ернесто. Точно той скалъпва цялата сватбена интрига, когато разбира, че старецът Дон Паскуале, освен че си търси млада и красива съпруга, смята да лиши племенника си Ернесто от наследство, ако и той не побърза да се ожени.

Харесвам ролята и имам сантимент към прекрасната ария в първо действие „Bella siccome un angelo” („Красива като ангел”). Пях я на кандидат-студентския си изпит в Музикалната академия и сега ми е приятно да се върна към нея, вече от една съвсем друга професионална позиция.

Прочетете още:

Илина Михайлова – Норина

Деян Вачков – Дон Паскуале

Свилен Николов – Доктор Малатеста

Един съвсем различен „Дон Паскуале” 

Да звучи дантелено и брилянтно

 

Деян Вачков – Дон Паскуале

 

Деян Вачков – Дон ПаскуалеНе е лесно да играеш 70-годишния Дон Паскуале, когато си доста по-млад от него

Не е лесно да играеш 70-годишния Дон Паскуале, когато си доста по-млад от него. Предполагам, че възрастта ще ми проличи по някое време, но разчитам както на силния грим, който ще ме състари подобаващо, така и на перуката – героят ми е плешивичък, разбира се и на великолепните костюми.

Що се отнася до цялата продукция, всички сме дебютанти, ролите в „Дон Паскуале” са нови за нас, само Илина е пяла вече Норина. Имаме обемни и нелеки партии, трудни за запаметяване, но се сработихме още по време на репетициите. Режисьорът прояви търпение, докато в началото все още се разхождахме с клавири по сцената, но сега вече сме овладели вокално ролите си и се съсредоточаваме върху актьорското превъплъщение. Обичам да работя с колегите от Варненската опера, с диригент като Светослав Борисов и режисьор като Кузман Попов. Всичко, свързано с тази постановка ни увлича, самите ние се забавляваме и се надявам да предадем тази наша енергия и на публиката.   

 Прочетете още:

Илина Михайлова – Норина

Свилен Николов – Доктор Малатеста

Пламен Димитров –Доктор Малатеста

Един съвсем различен „Дон Паскуале” 

Да звучи дантелено и брилянтно  

 

Илина Михайлова – Норина

 

За пръв път ще бъда съпруга на съпруга си на сцената

Илина Михайлова – НоринаИзключително съм щастлива, че като Норина в „Дон Паскуале” сега за пръв път на сцената ще бъда съпруга на съпруга си Деян Вачков. Съпруга, макар и за малко, макар и много лоша и зла, каквато е моята героиня Норина спрямо Дон Паскуале. Ще ми се наложи дори да му залепя някой и друг шамар, но няма как.   

Норина много ме забавлява, за пръв път я пях през 2006 г., когато спечелих оперния конкурс в Комо, след това съм я пяла в много италиански театри. Всъщност играя малко и себе си в тази роля. Като всяка жена Норина се бори за любовта си, а когато се бориш за любовта си, няма никакви граници, всичко е разрешено, даже ако трябва да накараш да страда един добродушен стар човек, един 70-годишен ерген, на който му се е приискало – видите ли - да си вземе млада женичка. В крайна сметка неравностойният брак бива осуетен с общи усилия, от което произтичат и забавните ситуации в операта. Сигурно няма да сбъркам, ако кажа, че сюжетът отпреди 250 години никак не е загубил откъм актуалност.

Приятно ми е да работя с такъв хубав певчески екип, с Маестро Светослав Борисов – млад и амбициозен, прецизен и енергичен, диригент с високи критерии. Той изпипва докрай всички детайли. Опера-буфо по начало се прави трудно. В този жанр е сложно и за солистите, и за хора, и за оркестъра. Всички трябва да сме гъвкави и концентрирани, за да представим адекватно музиката на Доницети, носеща в себе си много цветове, много театър. С Кузман Попов се работи прекрасно – освен великолепен режисьор, той има и завидно чувство за хумор, което никак не е без значение, когато трябва да се овладее екип от много хора. Въобще  очаквам да се получи един много, много красив спектакъл. Още повече, че премиерата на 8 април съвпада с рождения ден на самия Дон Паскуале, т.е. на моя любим съпруг Деян Вачков!

Прочетете още:

Свилен Николов – Доктор Малатеста

Деян Вачков – Дон Паскуале

Пламен Димитров –Доктор Малатеста

Един съвсем различен „Дон Паскуале”  

Да звучи дантелено и брилянтно  

Георги Султанов: За оперното пеене, измерено във фантазия

Интервю на Виолета Тончева с тенора Георги Султанов – Ернесто в постановката на Държавна опера Варна „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети, диригент Светослав Борисов, режисьор Кузман Попов, сценография Teatro Comunale di Modena, костюми Елена Иванова. Премиера 8, 9 април 2015 г.

Георги СултановКак живее човек с биография, „обременена” от толкова артистичнафамилия - дядо Петър Слабаков, родители музиканти, режисьор, скулптор и други все известни роднини около вас...

Лесно живея. Приемам живота си като начертана пътека. Моите роднини са ми показали как трябва да се правят нещата, от мен се изисква единствено да се старая да следвам този път.

Как избрахте операта пред драматичния театър? Не се ли колебахте?

Операта сама ме избра и да не забравяме, че операта си е театър с характерни изразни средства. Станах певец по не много щастливо стечение на обстоятелствата. Свирех доста години на обой, но поради лицево-челюстна травма трябваше да се откажа от него, при това още в началото на следването си. Наложи се да избирам друга специалност, алтернативата беше ударни инструменти или оперно пеене, и тъй като не се чувствах особено уверен в сръчнистта си с палките, обърнах внимание на оперното пеене. Вече имах известни наблюдения покрай настоящата ми съпруга, оперната певевица Шмилена Султанова. Често посещавах някои от часовете й по пеене и реших, че пеенето би могло да бъде мое поприще. Така избрах операта. Наистина започнах късно певческата си кариера, но от друга страна това ми помогна, тъй като колкото по-късно започнеш с пеенето, толкова по-добре.
Всъщност винаги съм знаел, че съдбата ми е орисана от изкуството, но не подозирах, че ще стана точно оперен певец.  

И ето вече години сте на оперната сцена. Имате ли любима роля?

Последната. Винаги последната. В момента това е ролята на Ернесто в „Дон Паскуале”, мой дебют, за който дължа благодарност на директорката на Варненската опера г-жа Даниела Димова и на Маестро Борислав Иванов, който има ключова роля в моята оперна кариера. За мен всеки нов образ е като едно детенце, което отглеждаш и обичаш, докато порасте. В този смисъл всички роли са ми любими.

Ернесто в „Дон Паскуале” е един чаровник и късметлия, който не без помощта на другите, се оженва за любимата си Норина...

Да, такъв го вижда Доницети, такъв го търси режисьорът и аз се старая да го представя точно по този начин.

В оперните сюжети тенорите са облагоделствани, обикновено получават централните партии, дамите ги обичат, страдат за тях, въобще всичко се върти около тенора...

О, това е само привидно. Тенорът наистина е експониран персонаж, който изпъква по всички възможни параграфи, но това си има своята жестока  цена. Ролята му е фатална, но в крайна сметка невинаги щастлива. За тенора са написани много арии, които чисто вокално са извън човешката природа. Има опери, в които тенорът трябва да се справя, освен с трудни вокални партии и с един чудовищен обем, с уникално количество ноти, които трябва да бъдат изпети. Така е например при Вагнер или Майербер, за разлика от Верди или Пучини, където отделните гласове като обем са балансирани. В същото време Верди и Пучини натоварват тенора и сопрана с повече сложност и повече експресия, за да подчертаят драматичните стълкновения в оперния сюжет.

И Доницети се отнася ласкаво към тенора...

О, да. Според мен Доницети е обожавал тенора. В „Дон Паскуале” той сякаш нарочно е „подрязал крилете” на останалите гласове, за да изпъкне тенорът. Благодарен съм му за това.

Лесно ли се учи Доницети? Както бързо и лесно е композирал самият той – известно е, че е създал „Дон Паскуале” само за 11 дни.

Несъмнено Доницети е работил с вдъхновение. За всеки творец вдъхновението е най-хубавото нещо, което може да му се случи. На пръв поглед нещата в „Дон Паскуале” са поднесени по лековат начин, сюжетът не е сложен, но музиката е много витална и красива. Има редица трудни пасажи, които изискват да бъдат поднесени с лекота, еквилибристични ансамбли, които преследват постигането на един по-силен емоционален ефект. Маестро Кузман Попов много ми помогна да навляза в тази роля - с вдъхновение, насоки и ясно представяне на режисьорската си концепция.  

Влияете ли се от партньорката, от състава, с които се налага да работите заедно?

Разбира се. Самата роля си идва със своите пулсации. В началото нямаш представа какво ще се получи, но постепенно навлизаш в образа на своя герой и го обикваш, както вече споменах. Същото е и с партньорите. Държа тук да отбележа, че съставът на „Дон Паскуале” е великолепен, цял живот съм мечтал да работя с толкова добре балансиран състав. За щастие се познавам с повечето колеги и от други сцени, но сега за пръв път сме заедно на оперната сцена във Варна - града на световноизвестния Варненски музикален фестивал, един от най-старите музикални форуми на Европейския континент. Така се случи, че от провежданите в България фестивали, единствено в него не съм участвал. Надявам се с „Дон Паскуале” това да се промени.

Певците щадят гласа си, ограничават се, отстрани изглежда понякога крайно. Има ли някаква разумна граница или всичко е съвсем субективно?

По начало няма нищо разумно в това да се занимаваш с пеене. Това е професия, която няма физическо измерение, тя се измерва единствено във фантазия. Старая се да пазя гласа си, полагам усилия, но слабостите човешки не са ми чужди. Важно е също поддържането на една добра обща физическа форма. Защото освен да слушат, хората искат и да видят нещо хубаво, визията и пеенето заедно формират цялостното впечатление от оперния театър. Даже някои идват в театъра на първо място заради външността на артиста. В това отношение аз започнах доста несполучливо кариерата си с тегло от близо 130 кг. Преди години пях във Варна „Лелята на Чарли” на 110 кг. Тогава дядо ми Петър Слабаков сериозно се заяде с мен: „Има един единствен пълен тенор в света - Лучано Павароти. Ако мислиш, че пееш по-добре от него, продължавай да пълнееш”. Не спря да ми го повтаря, докато не реших да променя нещата. И след, като видя, че съм се вслушал и съм взел мерки, ме остави на мира в това отношение и се зае да контролира сценичното ми поведение.

Невероятен резултат, наистина! Как го постигнахте?

Постепенно, с комбинация от диета и физическо натоварване. Едното без другото не води до траен резултат. Наложих си строг хранителен режим и го комбинирах с разнообразни физически програми. С годините намерих своя баланс - 85 кг при ръст от 185 см. И сега продължавам да се движа много, не спирам, не се заседявам. И се чувствам прекрасно.

Като Ернесто в „Дон Паскуале”.

Да. „Дон Паскуале” е една забавна и щастлива пиеса, която ще се радвам варнеските почитатели на оперното изкуство да споделят с нас.

Прочетете още:

Илина Михайлова – Норина

Свилен Николов – Доктор Малатеста

Деян Вачков – Дон Паскуале

Пламен Димитров –Доктор Малатеста

Кузман Попов: Един съвсем различен „Дон Паскуале”  

Да звучи дантелено и брилянтно 

Кузман Попов: Един съвсем различен „Дон Паскуале”

 

Режисьорът Кузман Попов за своята нова постановка „Дон „Паскуале” от Доницети

Казват, че „Лучия ди Ламермур” е остаряла, а „Дон Паскуале” се е подмладил - и макар че с нас е точно обратното – и аз и изпълнителите на „Лучия ди Ламермур” сме побелели, на мен много ми се иска, заедно с „Дон Паскуале”, и ние да се подмладим. Аз поставям за трети път в творческата си биография „Дон Паскуале”, но сега правя един съвсем нов прочит, различен от досегашните ми постановки, много различен и от битуващата представа за този образ.

Музиката на Гаетано Доницети, макар и написана преди 250 години, е толкова ярка, че ме предизвиква да я съотнеса към съвременния човек и тази творческа задача се оказа много блазнеща. Разполагам действието не в XIX век, а в XXI век и днес историята се възражда във всичките й детайли.  Същевременно се разпознават всички типажи, произтичащи от комедия дел арте и опера буфо. Не липсват Панталоне, Доктор, Колумбина, Арлекин, имаме си дори нотариус, но всички те се изразяват със съвременни художествени средства.

Цялата музикална партитура е онагледена в сценичното действие. Всички 14 музикални номера са така разработени, че изкушават с бликащите си идеи за сценично превъплъщение. Тръгвам от тази благодарна предпоставка, за да изведа артистите на едно по-високо интерпретационно и техническо ниво, което залага наред с певческото майсторство, на сериозната театрална игра и възможността за импровизация.  

Солистичният състав от талантливи певци – Деян Вачков, Евгений Станимиров, Гео Чобанов (Дон Паскуале), Пламен Димитров и Свилен Николов (Доктор Малатеста), Ернесто (Арсений Арсов, Георги Султанов), Илина Михайлова и Ирина Жекова (Норина) - действително е звезден и аз вярвам, че всички те ще се справят блестящо с предизвикателните творчески задачи. Това, което непременно трябва да се каже, е че както солистите, така и хористите се явяват пълнокръвни участници в представлението, като при това непрекъснато разменят ролите си. От създатели на действието в един момент, те се оказват зрители на действието в някакъв следващ момент и в тази непрекъсната конфронтация и динамично преливане на едното в другото се пораждат условия за артистична надпревара.

Колегите приемат охотно моите идеи и ми е приятно да виждам как забавлявайки се, самите те стигат до интересни решения. Очевидно намерихме общ ключ към тази постановка, която изисква висока рефлексивност и концентрация, но тъкмо заради това предполага и голямо удовлетворение. Желанието ни е така да поднесем нашия „Дон Паскуале”, че публиката също да се забавлява и да го възприеме по възможно най-добрия начин.

Виолета Тончева

 

Прочетете още:

„Дон Паскуале” – премиера на XVI Великденски музикален фестивал

Балетен концерт «Не на шега» с възпитаници на НУИ "Добри Христов" на 1 април

 

На 1 април от 18 часа, в рамките на ХVІ Великденски музикален фестивал – Варна 2015, възпитаниците на НУИ «Добри Христов», специалност класически танц, ще се представят с голям балетен концерт, под игривия наслов «Не на шега». Участват ученици от всички балетни паралелки от І до ХІІ клас и деца от балетната школа при НУИ «Добри Христов» с преподаватели Биляна Георгиева, Десислава Стойнешка, Елица Калова, Любомир Кацаров, д-р Мария Дражева, Нина Иванова, Румяна Малчева. Корепетитори са Анна Пашанова, Валентина Марценкова, Росен Иванов, Светлана Станчева, Таня Митрева, Татяна Куприянова, Теодор Беломъжов, Цена Атанасова. Концертът е със специалното участие на Мартин Чикалов – балетен солист на Държавна опера Варна. На добър час, млади колеги! Нека сцената на Държавна опера Варна скоро стане и ваша постоянна сцена, на която да развивате своя талант!

 

П Р О Г Р А М А

 

1.    КУПИДОН ОБЪРКВА ВСИЧКО - на пианото Теодор Беломъжов, хореография Десислава Стойнешка, изпълняват ученици от I клас с балетен педагог Десислава Стойнешка

2.    Фрагмент от балета ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА - музика П. И. Чайковски, изпълняват ученици от IV клас с балетен педагог Биляна Георгиева

3.    Гранд па де фльор от балета ЕСМЕРАЛДА - музика Ц. Пуни, изпълняват ученици от II, III и X клас с балетен педагог Нина Иванова

4.     В БЛАТОТО - на пианото Теодор Беломъжов, хореография Елица Калова, изпълняват ученици от V клас с балетен педагог Елица Калова

5.     БЪЗЗЗ - на пианото Теодор Беломъжов, хореография Елица Калова, изпълняват ученици от VII и VIII клас съвместно с ученици от балетната школа на УН към НУИ „Д. Христов“ Варна с балетен педагог Елица Калова

6.    КЪМ СВЕТЛИНАТА - музика О. Арнолдс, хореография Галина Сребрева
изпълнява Яна Николова от VIII клас с балетен педагог Румяна Малчева

7.    КЛАСИЧЕСКА ИМПРОВИЗАЦИЯ - музика Р. Дриго, хореография Румяна Малчева, изпълняват ученици от IX клас с балетен педагог Румяна Малчева

8.     Вариация на Китри от I д. на балета ДОН КИХОТ - музика Л. Минкус
изпълнява Паола Матеева от VIII клас с балетен педагог Румяна Малчева       

9.    Вариация от балета ФЕСТИВАЛ НА ЦВЕТЯТА В ГЕНЦАНО - музика Е. Хелстед, изпълнява Мариан Маринов от VII клас с балетен педагог Елица Калова

10.     Вариации на феите-орисници от балета СПЯЩАТА НА КРАСАВИЦА - музика П. И. Чайковски, изпълняват Естел Ебазерова, Мариан Маринов, Радослава Петрова, Хелин Хасан, Яна Бодева - ученици от VII клас с балетен педагог Елица Калова

11.     Па де катр от ЕСМЕРАЛДА - музика Ц. Пуни, изпълняват ученици от XI клас с балетен педагог Десислава Стойнешка

12.    Фрагмент от балета КОРСАР - музика А. Адам, изпълняват Анастасия Андреева, Венета Гочева, Лора Антонова, Магдалена Павлова, Мартина Костадинова, Теодора Кралева - ученици от IX клас с балетен педагог Румяна Малчева     

13.    Па де сис от балета КОРСАР - музика А. Адам, изпълняват Андриана Тодорова, Антоана Петрова, Гергана Занкова, Екатерина Шопова, Паола Матеева, Яна Николова  – ученици от VIII клас с балетен педагог Румяна Малчева       

14.     Па де дьо от балета КОРСАР - музика А. Адам, педагог по дуетен танц Любомир Кацаров, изпълняват Мария Стоева и Даниел Обрешков от X клас с балетен педагог Нина Иванова      

15.     ЛУДИ-МЛАДИ - музика Иван Чокоев, хореография Иван Донев, постановка д-р Мария Дражева, изпълняват ученици от VII клас с балетен педагог Елица Калова

16.    Сегидиля от балета ДОН КИХОТ - музика Л. Минкус, изпълняват ученици от IX клас с балетен педагог Румяна Малчева

17.     Фрагмент от балета ПАХИТА - музика Л. Минкус, изпълняват ученици от XII клас с балетен педагог Биляна Георгиева

18.     Вариация на Никия от балета БАЯДЕРКА музика Л. Минкус, изпълнява Станислава Василева от XI клас с балетен педагог Десислава Стойнешка    
19.     Фрагмент от балета БАЯДЕРКА - музика Л. Минкус, изпълняват ученици от VIII клас с балетен педагог Румяна Малчева      

20.     СПИСЪКЪТ НА ШИНДЛЕР - музика Джон Уилямс, хореография Николай Димитров, изпълнява Анастасия Андреева от IX клас с балетен предагог Румяна Малчева

21.    Па де дьо от балета СПЯЩАТА КРАСАВИЦА - музика П. И. Чайковски, педагог по дуетен танц Любомир Кацаров, изпълняват Мона Христова от XII клас с балетен педагог Биляна Георгиева и Мартин Чикалов - солист на Държавна опера Варна

22.    Вариация от ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО - музика П. И. Чайковски, изпълнява Яна Николова от VIII клас с балетен педагог Румяна Малчева

23.     МЕМОАРИТЕ НА ЕДНА ГЕЙША - музика Джон Уилямс, хореография Николай Димитров, изпълнява Венета Гочева от IX клас с балетен педагог Румяна Малчева

24.     Па де дьо АРЛЕКИНАДА - музика Р. Дриго, изпълняват Мария Стоева и Даниел Обрешков от X клас с балетен педагог Нина Иванова      

25.     Фрагмент от ІІ д. на балета ЖИЗЕЛ  - музика А. Адам, изпълняват ученици от VIII и IX клас със солисти Мона Христова, Елена Димитрова и Елица Филипова – ученици от XII клас с балетен педагог Биляна Георгиева, педагог по дуетен танц Любомир Кацаров

„Carmen Dance” с Кармен в двоен образ на 31 март

 

На 31 март от 19 часа на сцената ще пее и танцува Кармен в двойния образ, зададен толкова красиво и предизвикателно в уникалната опера-балет „Carmen Dance” от Сергей Бобров. Прочитът на главния балетмайстор на Варненската опера и з.а. на Русия извежда на сцената едновременно оперни солисти и балетни артисти в един зашеметяващ фееричен спектакъл, изграден по музиката на Жорж Бизе.

В горещия любовен триъгълник ще чуем солистите на Държавна опера Варна Силвия Ангелова (Кармен), Валерий Георгиев (Дон Хозе), Деян Вачков (Ескамилио) и Илина Михайлова (Микаела).

В същите главни роли ще видим варненските балетни артисти Евгения Минкова (Кармен), Павел Кирчев (Дон Хозе), Румен Стефанов (Ескамилио), Илияна Славова (Микаела), Мартин Чикалов (Данкайро). В другите главни балетни роли ще се представят Ренета Михайлова (Бандитка) и Николай Димитров (Цунига).

Всичко това ще се случи под палката на главния диригент Светослав Борисов и според замисъла на главния режисьор на оперния театър Кузман Попов.

 

Концерт на учениците от НУИ „Добри Христов” на 28 март

 

Стефан БояджиевДържавна опера Варна винаги с удоволствие предоставя възможност на най-талантливите деца от НУИ “Добри Христов” да се изявят като солисти на симфоничния ни оркестър. Надяваме се, че тези изявени млади изпълнители с награди от различни конкурси и фестивали ще са част от бъдещите кадри на Варненския симфоничен оркестър. За някои от младите таланти концертът на 28 март от 19 часа на сцената на Държавна опера Варна ще бъде първата сериозна професионална изява. На всички участници желаем на добър час и успех по стръмния път на трудното изпълнителско изкуство!

  Диригентът

За първи път на 28 март от 19 часа концертът ще прозвучи под диригентската палка на младия диригент на Държавна опера Варна  Стефан Бояджиев. Започва да свири на пиано на шестгодишна възраст. През 1998 г. завършва НУИ „Добри Христов” в родния си град, специалност пиано. През 1998 г. е приет в НМА „Панчо Владигеров” - София в Теоретико-композиторски и диригентски факултет, където през 2000 г. профилира хорово и оркестрово дирижиране. Освен концертите с Академичния симфоничен оркестър в НМА „Панчо Владигеров” е дирижирал още: Пазарджишки симфоничен оркестър (2002), Софийски духов оркестър (2002), Симфониета – Видин (2010, 2011, 2012), Старозагорска опера (2011). През 2008 г. специализира оперно-симфонично дирижиране в НБУ – София при Деян Павлов. През 2011 г. записва магистратура оркестрово дирижиране в АМТИИ – Пловдив при маестро Георги Димитров. През изминалите почти две години, откакто е щатен диригент на Варненската опера, той реализира редица премиерни заглавия, подготвяйки хора, дирижира оперетата „Царицата на чардаша” и много опери, сред които „Луд гидия”, „Любовен еликсир”, „Трубадур”, също кантатата «Кармина Бурана». Стефан Бояджиева поставя, заедно с режисьорката Сребрина Соколова, мюзикъла за деца «Алиса в страната на чудесата» от Александър Йосифов, а през ноември 2013 г. се изяви и като блестящ пианист с изпълнението на Втория концерт за пиано от Рахманинов с Варненската филхармония под диригентството на Светослав Борисов. Поради големия интерес на публиката, концертът бе повторен през януари 2014 г. На 22 януари 2015 г. младият диригент дирижира Оперетна гала със специално подбрана от него програма, включваща едни от най-ярките бисери на оперетното изкуство.   На 28 март Стефан Бояджиев за първи път ще дирижира концерта на изявените инструменталисти от училището, което самият той е завършил – НУИ «Добри Христов».
    

 

Изпълнителите

И тази година най-младият участник в концерта е цигуларят Александър Зайранов – ученик от VІІ клас, който има в биографията си внушителна колекция от награди. Четирима са цигуларите – освен Александър Зайранов, който ще изпълни Фантазия „Кармен” от Сарасате, в концерта пак по традиция ще участва и неговият по-голям брат – Мартин. Мартин Зайранов е вече в Х клас и ще изпълни Първа част от Концерт №1 на Виенявски. Другите двама цигулари също са десетокласници – Ралица Богданова ще изпълни Първа част на Испанска рапсодия от Е. Лало, а Рустам Губкин-Матейски – Първа част от Концерт №3 на Камий Сен-Санс.

В първата част на концерта ще се включи и един виолончелист – Калоян Русев, ученик от Х клас, който ще изпълни Първа част от Концерт за виолончело в до мажор от Й. Хайдн.

    
Втората част на концерта е отредена за пианистите. Най напред ще се изявят трима варненци. Ния Бонева от ХІ кл. ще изпълни Втора част от Концерт за пиано №1 на Шостакович. Йоана Райчева от Х клас ще се представи с Трета част от концерт №21 в до мажор от Моцарт. Естествено, винаги интерес предизвикват и абитуриентите. Тази година, след строгото прослушване, в концерта е допуснат само един – Мартин Даскалов от ХІІ клас, който ще свири Унгарска фантазия от Ференц Лист.

Мария-Десислава Стойчева През ноември миналата година във Варна се проведе ІV Национален конкурс за пианисти „Мила Михайлова“. Една млада пианистка от Пловдив получи Първа награда и Специалната награда на ТМПЦ – Варна. Това е Мария-Десислава Стойчева, а специалната награда се изразява във възможността да се изяви като солист на Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна. На концерта на НУИ „Добри Христов” на 28 март т.г. Мария-Десислава Стойчева ще изпълни Концерт за пиано и оркестър от Роберт Шуман.

Мария-Десислава Стойчева е родена на 2 юли 1997 год. в Пловдив. На 4-годишна възраст започва да свири на пиано, а от 2004 г. е ученичка в НУМТИ „Д. Петков“- Пловдив, където до учебната 2013-2014 г. се обучава в класа по пиано на Елена Велчева. От октомври 2013 г. е ученичка на проф. Людмил Ангелов в Нов Български Университет - София. Участвала е в майсторски класове под ръководството на проф. Людмил Ангелов, проф. Виктор Чучков, проф. Атанас Куртев, проф.Тамара Поддубная, проф. Борислава Танева, Аглика Генова и Любен Димитров, Стефка Перифанова, Владимир Валяриевич, проф. Милена Моллова, проф. Стела Димитрова-Майсторова и в заключителните им концерти в рамките на фестивалите „Софийски музикални седмици“ в зала „България“ и „Мартенски музикални дни“ в Русе, както и в залата на НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Носител е на множество награди от национални и международни конкурси и фестивали, сред които:

  • 2005 - II Национален конкурс за пианисти с международно участие „Шуман-Брамс“, Пловдив, България-Награда за най-млад участник;
  • 2008 - IX Международен конкурс за пианисти „Николай Рубинщайн“, Париж, Франция – трета награда;
  • 2013 - Национален конкурс по солфеж „проф. Камен Попдимитров“ – трета награда;
  • 2013 - Конкурс „Музика и Знание“, модул „Елементарна теория на музиката“ – втора награда;
  • 2014 - Национален конкурс за най-добро изпълнение на произведение от български композитор „Върбан Върбанов“, Бургас, България – втора награда;
  • 2014 - Международен конкурс за пианисти, Ниш, Сърбия – втора награда (при неприсъдена първа);
  • 2014 - I Европейски клавирен конкурс “Citta’ di Empoli-Premio Silver”, Емполи, Италия - втора награда;
  • 2014 - XXIV Международен конкурс за млади музиканти “Città di Barletta” Барлета, Италия – първа награда и специална награда за най-добро изпълнение на произведение от композитор от страната на кандидата;
  • 2014 - XIII Международен конкурс за млади музиканти „Охридски бисери“, Охрид, Македония – поощрение;
  • 2014 - XVIII Международен младежки музикален конкурс „Надежди, таланти, майстори“, Добрич, България -втора награда;
  • 2014 - X Международен клавирен конкурс “Chopin golden ring”, Радовлица, Словения – втора награда (при неприсъдена първа) и специална награда за най-добро изпълнение на виртуозен етюд;
  • 2014 - IV Национален конкурс за пианисти „Мила Михайлова“, Варна, България - първа награда, награда на ТМПЦ Варна и награда на Държавен симфоничен оркестър Шумен;
  • 2014 - V Международен клавирен конкурс „Шуман-Брамс“, Пловдив, България - втора награда.

„Дон Паскуале” – премиера на XVI Великденски музикален фестивал

 

Фестивална кулминация

Кулминацията на XVI Великденски музкален фестивал – Варна 2015 ще бъде премиерата на комичната опера „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети, която Държавна опера Варна ще представи на 8 и 9 април от 19 часа. Автори на постановката са главният диригент Светослав Борисов и главният режисьор на оперния театър Кузман Попов. Художник на костюмите е Елена Иванова, а декорите са предоставени на партньорски начала от Teatro Comunale в Модена, Италия. В екипа са още Стефан Бояджиев - диригент на хора, Анна Фурнаджиева и Красимир Щерев – концертмайстори, Сребрина Соколова - асистент-режисьор и Кристиян Йорданов - помощник-режисьор, както и корепетиторите Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев и Руслан Павлов.

Интригата около Дон Паскуале

Ролята на самодоволния стар ерген Дон Паскуале, който е решен най-сетне да се ожени, при това непременно за млада дама, красива като ангел (Bella siccome un angelo), репетират басите Деян Вачков. Евгений Станимиров и Гео Чобанов. За партията на Доктор Малатеста, който трябва да помогне в осъществяването на сватбеното начинание, се готвят баритоните Пламен Димитров и Свилен Николов. Тъкмо докторът стои зад мнимата сватба на Дон Паскуале с мнимата сестра на доктора сестра Софрония, която срамежливо избягва да покаже лицето си. Всъщност това е красивата вдовица Норина, влюбена обаче в племенника на Дон Паскуале Ернесто.
В ролята на Норина с особено удоволствие се превъплъщават сопраните Илина Михайлова и Ирина Жекова, а техни партньори в ролята на Ернесто са тенорите Арсений Арсов и Георги Султанов. Според предварителния замисъл, младоженката веднага започва да прахосва богатството на съпруга си с такъв размах, че разочарованият Дон Паскуале сам бърза да се освободи от брачните окови. Случват се и други перипетии, докато в крайна смета интригата се разкрива. Всички молят за прошка Дон Паскуале, който за обща радост се оказва незлобив и дава благословията си на младите влюбени. В сюжета е замесен и нотариус, в изпълнение на Росен Рангелов и Петър Генов.  

Доницети и оперната слава

 Гаетано Доницети Роденият в Бергамо Гаетано Доницети (1797-1848) е едва на 21 години, когато жъне успех с първата си опера и това предопределя шеметния му път като композитор от световна величина. В периода 1834-1838 е професор по композиция в прочутата Неаполитанска консерватория, която две години по-късно оглавява. Работи като театрален директор в Париж и всички европейски театри го заливат с поръчки. За четвърт век написва 70 опери, сред които шедьоврите „Любовен еликсир”, „Лучия ди Ламермур”, „Фаворитката”,  „Анна Болейн” и разбира се „Дон Паскуале”.   Прочут с бързината и лекотата, с които композира творбите си, Доницети създава „Дон Паскуале” само за 11 дни, а оркестрацията - за 8. Резултатът е партитура, с единна драматургична концепция в стил опера-буфо, с богата мелодика и блестящи музикални номера, които публиката бурно аплодира на премиерата в Париж на 3 януари 1843 г. Творил в постоянна надпревара с Росини и Белини, Доницети е един от тримата големи италиански романтици, чието творчество бележи разцвета на италианската музика в първите десетилетия на XIX век. Творбите му дишат с духа на новото време, звучат с  народнопесенни интонациии и – не на последно място – разкриват най-добрите страни от таланта на певците. Неслучайно оперни звезди от различни поколения триумфират на световните сцени в негови произведения.

 Прочетете още:

Един съвсем различен „Дон Паскуале”

Режисьорът Кузман Попов за своята нова постановка „Дон „Паскуале” от Доницети

Калки в «Исус Христос суперзвезда» на 20 март

 

XVI Великденски музикален фестивал – Варна 2015 На 20 март от 19 часа, преди Възкресение Христово и в рамките на XVI Великденски музикален фестивал, Държавна опера Варна ще се върне отново към легендарната рок опера «Исус Христос супер звезда». Легендарното заглавие по музика на Андрю Лойд Уебър и либрето на Тим Райс, преобърнало представата за съвременна опера, е поставено с въображение и замах от диригента Юли Дамянов, режисьора Светозар Донев, сценографа Иван Токаджиев, костюмографката Ася Стоименова и диригента на хора Стефан Бояджиев. Участват солисти, хор и балет на Държавна опера Варна с диригент Юли Дамянов, клавир Страцимир Павлов, перкусии Валери Ценков, китара Георги Илиев, бас китара Борис Казаков.

Образа на Исус Христос супер звезда ще пресъздаде известният Костадин Георгиев-Калки, който играе в първата и втората постановка на творбата  на столична сцена, а сега и в третата българска постановка на варненска сцена. Както сам признава, за него самия това е най-важната роля в творческия му път на певец и артист с разностранни таланти.

В ролите на Юда и Пилат ще се представят солистите на Националния музикален театър, любимци и на варненската публика, Георги Ханджиев и Александър Мутафчийски. Останалите партии ще изпълнят солистите на Държавна опера Варна Пламен Долапчиев (Симон), Свилен Николов (Цар Ирод), Гео Чобанов (Кайаф), Людмил Петров (Петър), Владислав Владимиров (Аннас) и др.

Единственият женски образ в творбата - Мария Магдалена ще пресъздаде Даниела Димова. Според трактовката на Уебър и Тим Райс Мария Магдалена вижда своята мисия в това да бъде вярна спътница на Исус Христос в земния му път. И... чудото се случва!  Блудницата, която Спасителят е променил със своето духовно учение, обича за първи път истински и тази непозната любов я пречиства и извисява.

Държавна опера Варна прави жест в навечерието на Първа пролет и продава билети за спектакъла на преференциалната цена от 6 лева!

 

 

 

Калуди Калудов Анна Дитри в “Mадам Бътерфлай” на 19 март

 

XVI Великденски музикален фестивал – Варна 2015

На 19 март от 19 часа, под диригентството на Вилиана Вълчева, на оперната сцена във Варна ще възкръсне разтърсващата любов на Чо-Чо-Сан (Мадам Бътерфлай) към американския морски офицер Ф. Б. Пинкертон, обезсмъртена от Джакомо Пучини. Удоволствието от срещата с непреходната оперна творба ще бъде двойно заради участието на варненския тенор със световно име и полякинята Анна Дитри - артистичен тандем както на сцената, така и в живота. Очарователната двойка, заедно с екипа на Държавна опера Варна, ще ни върне към вечния въпрос струва ли си да живееш един живот без любов.

Анна Дитри завършва Нов Български Университет в класа по класическо пеене на Калуди Калудов и започва своята кариера, участвайки в състав за барокова музика „Студио 27” и в „Схола Канторум Познаниенсис”. Дебютира през 2005 г. в операта от Г. Ф. Хендел „Юлий Цезар”. През 2009-2010 г. е солистка на операта в Пловдив, а от 2010 до 2014 - на операта в Стара Загора. Има участия в много международни фестивали като „Вива ил канто”, „Опера опен - Варшава”, „Лятна Градина на Изкуствата”, „Вечери при Телеман”, „Банско Фест” и др. Най-значимите й изяви са: концерт по време на аудиенция на папа Йоан Павел II във Ватикана (2004), цикъл от концерти по случай 250 години от рождението на Моцарт (Полша, 2006), концерт в зала „Далас” (Румъния, 2008), концерти с Шуменска, Плевенска и Видинска филхармонии, концерти във Виена и в Братислава (март 2010, 2011). През февруари 2010 открива Годината на Шопен в България с цикъл от песни на Фредерик Шопен.
В репертоара й присъстват следните роли из оперите на Пучини: Тоска („Тоска”), Мими („Бохеми”), Лиу („Турандот”), Верди: Елизабет („Дон Карло”), Леонора („Трубадур”), Бизе: Микаела („Кармен”), Моцарт: Графиня („Сватбата на Фигаро”), Дона Елвира („Дон Жуан”) и др.
Във Варна Анна Дитри е пяла Тоска от едноименната опера на Пучини, Елизабет от „Дон Карлос” на Верди. Запонящо бе участието й вминалогодишния  концерт, посветен на Националния празник на Полша. Сега за първи път в България ще изпълни партията на Чо-Чо-Сан, след неотдавнашния си успешен дебют в тази роля в Полша.

Калуди Калудов – звездният тенор на България, с българско и полско гражданство, почетен гражданин на Варна, започва професионалната си оперна кариера през 1978 г. Гостувал на най-престижните световни оперни сцени, пял под палката на най-великите диригенти от края на XX и началото на XXI век, за щастие в последните години пребивава по-дълго в България. Това му дава възможност винаги да откликва на покана от театъра в родния си град Варна. За последно го чухме през ноември м. г. в ролята на Дон Карлос от едноименната опера на Верди и в концерт, посветен на Националния празник на Полша.

В ролята на прислужницата и приятелка на Чо-Чо-Сан, Сузуки ще видим солистката на Държавна опера – Варна мецосопраното Бойка Василева.
Останалите роли също са поверени на варненски солисти: Шарплес е Свилен Николов, Пламен Долапчиев (Горо), Гео Чобанов (Гонзо) и др.
 

Поздравителен адрес от Министерството на културата по случай концерта на Селман Ада

Даниела ДимоваНай-новите ни творчески планове целят задълбочаване на  културните връзки с Република Турция. Водим преговори с Генералния директор на Държавните театри за опера и балет в Турция към Министерството на културата и туризма, именития турски композитор и диригент Селман Ада. На 13 март, в рамките на нашия XVI Великденски музикален фестивал, той ще изнесе тук първия си авторски концерт, в който ще имат българска премиера две негови творби - Концерт за арфа и оркестър със солистка Сибел Ефендиев и Концерт за цигулка и оркестър със солистка Лалекан Озай Музафер. В концерта ще прозвучи и неговата интерпретация на Симфония в ре минор от Цезар Франк. Маестро Ада вече репетира с Оркестъра на Държавна опера Варна за това специално събитие, което е под почетния патронаж на Н. ПР. Сюлейман Гьокче, Посланик на Република Турция в България.

Идеята е още през тази година да започнем партньорски обмен на диригенти и артисти между двата фестивала – нашия Опера в Летния театър и Международния фестивал за опера и балет в Аспендос (International Aspendos Opera and Ballet Festival). Най-голямата забележителност на древния римски град Аспендос, разположен по южното турско крайбрежие на Средиземно море, в провинция Анталия, е едноименният античен амфитеатър. Аспендос, чиято история води назад до 166 г. сл. Хр., е един от най-запазените антични амфитетри в света, с места за 15 000 зрители и забележителна, непокътната от времето, акустика. Средище на културен туризъм, от 1994 г. той посреща и гости от цял свят на Международния фестивал за опера и балет, който членува в Европейската асоциация на фестивалите (EFA-European Festivals Association) и е определен от в. „Индипендънт” като петия от десетте най-добри фестивали в света.

За XXII издание на фестивала в Аспендос през септември тази година предвиждаме да изпратим трима водещи солисти на Държавна опера Варна за участие в гала концерт под диригентството на Маестро Борислав Иванов. Преди това, за VI издание на Опера в Летния театър – Варна 2015, ще посрещнем за заключителния гала концерт на 25 август Маестро Селман Ада като диригент, заедно с трима от най-добрите оперни солисти на Република Турция. В интернет страниците и на двата фестивала ще присъства информация за концертите, за които почитателите на операта в цял свят ще имат възможността да купуват билети online.

Това ще бъде само началото за още по-сериозна бъдеща колаборация с Република Турция в областта на културата. В този аспект обсъждаме и възможността за гастрол на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” през 2016 г. на Международния театрален фестивал на балканските страни в Бурса (Bursa International Balkan Countries Theatre Festival).

Вярвам, че нашите общи творчески намерения за партньорство в областта на културата ще доведат до взаимното ни обогатяване, както и че ще допринесат за развитието на културния туризъм между Република България и Република Турция.

Симфоничен концерт под почетния патронаж на Посланик Сюлейман Гьокче на 13 март

 

 На 13 март от 19 часа Държавна опера Варна ще срещне за пръв път българската публика със Селман Ада, известен диригент, изпълнител и композитор от Турция. Концертът с участието на Симфоничен оркестър при Държавна опера Варна е под почетния патронаж на Посланика на Република Турция в България, Негово Превъзходителство Сюлейман Гьокче. В концерта, под диригентството на самия Селман Ада, са включени две негови творби - Концерт за арфа и оркестър със солистка  Сибел Ефендиев и Концерт за цигулка и оркестър със солистка Лалекан Озай Музафер. В края на концерта ще прозвучи и Симфония в ре минор от Цезар Франк.

Селман Ада Роден в Джейхан (1953), Селман Ада започва музикалното си образование още на 9 години при най-добрите педагози в Парижката консерватория. На 20 години вече е асистент на музикалния директор Робърт Вагнер в Държавната опера и балет на Истанбул, работи в Държавната опера и балет Анкара (1979-1980), става пианист на големия италиански певец Марио дел Монако (от 1980). След кончината на певеца, Ада продължава кариерата си в Ecole Normale Superieure de Musique в Париж, където създава специалността “Оперна корепетиция” и преподава дирижиране. Работил е на различни позиции в Турция, вкл. като Генерален музикален директор на Националната опера и балет в Анкара, професор в Музикалната академия, изпълнител, диригент, композитор. Автор е на огромен брой произведения в областта на симфоничната, оперната, клавирната, камерната и хоровата музика. Сред най-известните му творби са операта “Али Баба и четиридесетте разбойници”, Симфония (2004), Концерт за цигулка опус 47, Концерт за арфа (2012), операта «Забранена любов» и др. 

 Сибел ЕфендиевСелман Ада е член на Съюза на немските композитори Society "Gema". Неговите оратории и опери са преведени на английски, немски, фламандски и френски език. Всички негови творби са публикувани на пет езика от Strube Verlag München-Berlin. През 2002 г. започва работа като музикален директор в Държавната опера и балет в Мерсин. Работи и като диригент в Истанбулската държавна опера и балет.

 

Лалекан Озай Музафер Турската арфистка Сибел Ефендиев е родена през 1967 г. в Истанбул. Учи в  Университета по изкуства „Мимар Синан” в Истанбул и в Музикалната академия на родния си град, специалност арфа. От 1998 г. работи в Измирската опера и балет като арфистка и преподава този инструмент в известния държавен университет Dokuz Eylül Üniversitesi в Измир. За своите успешни 25 години творческа дейност е участвала в множество концерти в Турция и по света. Сибел Ефендиев е първата изпълнителка на Концерта за арфа от Селман Ада на неговата премиера през 2013 г.

 

Цигуларката Лалекан Озай Музафер е родена през 1966 г. Първоначално танцува балет, след което се посвещава на цигулката и завършва Консерваторията в Истанбул. През 1985 г. печели награда в Първия Международен конкурс за камерна музика в Истанбул. Работи в квартет, камерен оркестър и в Измирската опера и балет. Като солист е свирила с много оркестри. Тя е първият изпълнител на Концерта за цигулка и оркестър от Селман Ада на премиерата му. Преподавала е цигулка в Измирската консерватория и в други висши учебни заведения на Турция. Сега е концертмайстор на оркестъра на Измирската държавна опера и балет и преподава в Измирската консерватория.

 

 

 

 

 

 

Илина Михайлова и Михаил Михайлов в "Любовен еликсир" на 9 март

 

На 9 март от 19 часа ще бъде представена комичната опера "Любовен еликсир", създадена от майстора на белкантото Гаетано Доницети в далечната 1832 г. В ролята на Неморино ще гастролира младият тенор Михаил Михайлов, чийто мек лиричен тембър е напълно подходящ за тази партия.

Като Адина ще аплодираме великолепната солистка на Варненския оперен театър Илина Михайлова. Тя завършва НУИ "Добри Христов" със специалностите пиано и оперно пеене и НМА "Панчо Владигеров" в София в класа по оперно пеене на проф. Благовеста Карнобатлова. Продължава образованието си в Консерваторията "Джузепе Верди" в Милано в класа на Вилма Борели. Заедно със съпруга си, баса Деян Вачков, често гастролира на големите европейски сцени.

Останалите роли са поверени също на солисти на Държавна опера Варна -  баритонът Свилен Николов ще бъде Белкоре, басът Деян Вачков ще се превъплъти в комичния Дулкамара, Благовеста Статева ще се представи като Джанета.

На диригентския пулт ще застане главният диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов. Режисурата на „Любовен еликсир” е дело на проф. Павел Герджиков.

Операта се изпълнява на италиански език със субтитри на български език.

 

„Трубадур” с водещи солисти на Варненския оперен театър на 5 март

 

Непосредствено след празничните дни около Националния празник на България, на 5 март от 19 часа, ни предстои среща с операта „Трубадур”, в режисьорския прочит на Кузман Попов, под диригентската палка на госта Стефан Линев.

Вълнуващата музика на Джузепе Верди пресъздава мелодраматичния сюжет с Граф ди Луна и Манрико, които са съперници за сърцето на Леонора, но и кръвни братя. Това обаче става ясно едва в края на операта, след като Графът смъртно е ранил брат си.

Главните персонажи в „Трубадур” ще защитят водещи солисти на Варненския оперен театър. В ролята на Граф ди Луна ще аплодираме великолепния Пламен Димитров, който непрекъснато обогатява репертоара си, като само за последната половин година дебютира с успех в знаковите за всеки баритон партии на Жерар от „Андре Шение” от Умберто Джордано и Яго от „Отело” на Верди. Присъствието на сопраното Линка Стоянова в ролята на Леонора дава още една ярка гаранция за нивото на спектакъла. Манрико ще представи тенорът Валерий Георгиев, чийто талант публиката цени от превъплъщенията му в образите на „Андре Шение” от Умберто Джордано, Алфред от „Травиата”, Херцог от „Риголето” и др.

В ролята на Азучена ше гастролира мецосопраното Евгения Кръчмарова – една варненка, която в последните години живее в САЩ. Прекрасният бас Деян Вачков ще се преобрази във Ферандо, а Инес ще изпълни Галина Великова.

 

 

Пламен Димитров в „Набуко” на 11 март

 

На 11 март от 19 часа в ролята на Вавилонския цар Набуко от едноименната опера на Джузепе Верди ще доминира солистът на Държавна опера Варна Пламен Димитров. Познат с проникновените си превъплъщения в централни баритонови партии като Набуко, Риголето, Барон Скарпия, Граф ди Луна, Маркиз Поза, Жорж Жермон, Мазето и други, в Опера в Летния театър 2014 той извоюва признание и като Яго от „Отело” на Джузепе Верди и Жерар от „Андре Шение” на Умберто Джордано”.

Солистката на Държавна опера Варна Димитринка Райчева (сопран) и гостенката Елена Чавдарова-Иса (мецосопран) ще защитят образите на Абигайл и Фенена, едни от най-добрите роли в техния репертоар. Като Измаел ще посрещнем най-младия солист от състава на Държавна опера Борис Луков, който изгражда стремителна кариера в операта, изявява се и в нашумялото трио тенори «Уникалните гласове».

В ролята на Закария ще се представи още Деян Вачков, солист на Варненския оперен театър, който редува ангажиментите си на големите оперни сцени по света с участия в България. Деян Вачков е работил с диригенти като Рикардо Мути, Лорин Маазел, Клаудио Абадо, Рикардо Шайи, Уго де Ана, Пиер Луиджи Пици и др.
Върховния жрец ще пресъздаде басът Евгений Станимиров, знаков солист от вече 10 години на Държавна опера Варна, с богат репертоар, с който редовно гостува в родината на операта Италия, както и в други страни.
Останалите роли са поверени на Илина Михайлова (Анна) и Христо Ганевски (Абдало).

 

Спектакъла на «Набуко», режисьорски прочит на Кузман Попов, ще дирижира маестро Борислав Иванов.

 

На 27 февруари от 19 часа Симфоничният оркестър на Държавна опера Варна  ще изнесе концерт, в който под диригентството на Стефано Сегедони (Италия) ще се изяват италианската пианистка Стефания Пасамонте и цигуларката Анна Фурнаджиева, концертмайстор на варненския оркестър.

 
Стефания Пасамонте ще бъде солистка на Втория концерт за пиано и оркестър от Сергей Рахманинов, а Анна Фурнаджиева ще изпълни соловата партия в Концерта за цигулка и оркестър опус 77 от Йоханес Брамс.

Диригентът Стефано СегедониДиригентът Стефано Сегедони е роден в Модена (1970), дипломира се със специалност композиция в Консерваторията в Модена (1997) и дирижиране в Консерваторията в Болоня (1999). Започва артистичната си кариера като помощник-диригент в редица италиански театри, работи с Мирела Френи, Пласидо Доминго, Николай Гяуров, Никола Мартинучи, Франс Бруген, Енцо Дара, Масимо де’ Бернар, Ричард Бонинг и др. Преподавател по оперен репертоар в “Accademia Verdi – Toscanini” в Парма и в “Accademia Opera Festival” в Болоня. Концертира като акомпанятор в Италия, Япония, Германия, Швейцария, Южна Корея и Бразилия. Получва признание като композитор на престижни фестивали и конкурси. Композира оперите “La corista” (1990) за Националния оперен театър на Марсилия, „Una Storia da raccontare” (2001) за Оперния театър в Анкона, „Alice” (2005) за Операта в Торино и др. Подготвя с “Orchestra Sinfonica Italiana” концерта за 40-годишната творческа дейност на Лучано Павароти. През 2003 г. прави своя дебют като диригент в Modena Town Hall Theater, дирижирайки световната премиера на “La famosa invasione degli orsi in Sicilia” от Марко Бискарини. След тези изпълнения е поканен от Modena Town Hall Theater да дирижира “Набуко” на Верди, “The little sweep” на Бритън и голям симфоничен концерт. През 2005 г. е поканен в Перуджа да дирижира италианската премиера на “Mandragora” от Симановски в нова постановка на Михаел Заниески. През юни 2006 г. фондация “Артуро Тосканини” го ангажира за диригент на нейния симфоничен оркестър.

Стефано Сегедони е търсен диригент в цяла Европа, Русия и Южна Корея, като само в Италия участва в постановъчните екипи на „Севилският бръснар” в 11 оперни театри. Като редовен гост на ТМПЦ – Държавна опера Варна, маестро Сегедони е диригент-постановчик на оперите „Севилският бръснар” от Джоакино Росини (2012), „Фалстаф” от Джузепе Верди (2013) и „Отело” от Верди (2014), дирижира също така едни от най-хубавите концерти на оперния театър в морския град.

 Стефания ПасамонтеИталианската пианистка Стефания Пасамонте е известна в музикалните среди с успешното си представяне в едни от най-престижните международни клавирни конкурси: "Шопен" във Варшава, "Владимир Хоровиц" в Киев, "Жозе Итурби" и "Мария Каналс" в Барселона, както и конкурса в Порто (Португалия). Лауреат е на конкурса "Бетовен" във Виена и на „Бузони” в Болцано. Стефания Пасамонте е спечелила множество награди и стипендии, включително престижната Premio Ghirlandina, учредена от Ротари клуб – Модена като "Изпълнител с успешни участия в престижни международни конкурси”.
Тя е завършила Кралската музикална академия в Лондон и Ecole Normale в Париж. Освен музикално, има и юридическо образование, а дисертацията й за магистърска степен е в областта на трудовото и осигурително право на тема:  "Права и задължения на изпълнителя в областта на сценичните изкуства".
Пианистката изнася множество концерти по света и прави записи на свои изпълнения. Едни от най-впечатляващите й интерпретации са на Лудвиг ван Бетовен и Фредерик Шопен.

Стефания Пасамонте е основател и собственик е на международно признатата Музикална акдемия "London Piano Masters", член е на Академията за наградите „Грами” в Лос Анджелис в категорията за звукозапис, както и на Комитета за класическа музика на Британските музикални награди.
От септември 2013 г. Стефания Пасамонте е артистичен директор, отговарящ за концертните сезони на Италианския културен институт в Лондон. Носител е на наградата за успешен предприемач на Британския съвет за 2014 г. в областта на университетското образование.

Критиката не пести суперлативи за изкуството на Стефания Пасамонте. За нея пишат, че притежава впечатляваща музикалност, съчетана с изключително високо ниво на виртуозност, а записите й са достойни да останат в световната музикална съкровищница. Стефания Пасамонте изнася концерти в цяла Европа, има записи в телевизии и радиостанции от Лондон до Киев, през Милано, Валенсия, Порто, Париж, Венеция и др. Записите й включват творби на Бах, Моцарт, Бетовен, Шопен, Шуман, Лист и др. и се радват на голям успех пред публика и критици. От 2010 година активно се състезава за наградите „Грами” за най-добър солист и най-добър албум в областта на класическата музика.

Анна Фурнаджиева Анна Фурнаджиева е родена в Бургас. Започва да свири на цигулка на 6-годишна възраст в класа на видния педагог Лазар Гавалюгов. Още на 10 години става лауреат на НК "Светослав Обретенов". На 18 години вече е солист на Бургаската филхармония с Третия концерт за цигулка и оркестър на Камий Сен-Санс. Завършва с отличие Музикалното училище в родния си град и веднага е приета в НМА «Проф. Панчо Владигеров», където завършва магистърска степен в класовете по цигулка на проф. Стойка Миланова и проф. Ели Казакова, както и камерна музика при проф.Димо Димов и проф. Жени Захариева. Била е солист на Академичния оркестър на НМА със "Симфония концертанте" от В. А. Моцарт. Завършва с отличие през 1991 г. и работи 2 години като оркестрант в оркестър "Симфониета " на БНР. От есента на 1993 г. е в оркестъра на Държавна опера Варна, от 1994 г. е помощник-концертмайстор. От 1997 г., след спечелен конкурс, работи 3 години в оркестъра на "L'avant scene opera" в Швейцария. В края на 2002 г. печели конкурса за концертмайстор на Държавана опера Варна. Анна Фурнаджиева е предпочитан музикант като концертмайстор и солист в много градове в България и за задгранични турнета. Била е солист на камерни формации в Добрич и Бургас, концертмайстор на оркестър "Симфониета" - Варна, Камерен оркестър "Проект музика", Оркестъра на летния фестивал "Опероса", гост на оркестрите в Русе, Плевен, Бургас и др. Свирила е под ръководството на световноизвестни диригенти като Джанлуиджи Джелмети (Италия), Милен Начев, Росен Миланов, Камен Големинов, Георги Димитров, Аркадий Лейтуш, Ералдо Салмиери и др.
През 2009 г. Анна Фурнаджиева, основава, заедно с едни от най-добрите музиканти на Държавна опера Варна, Струнен квартет "Арте", чийто концерти – вече над 30 – са знак за високо изпълнителско майсторство.

Кастинг за мюзикъл на Държавна опера Варна и „Aрт-е-факт”

14, 15 март 2015

Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна и продуцентска фирма „Aрт-е-факт” обявяват кастинг за мюзикъл, който ще се проведе в два кръга на 14 и 15 март от 15 часа в сградата на оперния театър.

За участие в кастинга кандидатите трябва да подготвят биография и снимка, като ги изпратят предварително на Е-мейл: toni_box@abv.bg, а в деня на кастинга да ги дублират на хартиен носител или флашка.

В първия кръг на 14 март от 15 часа кандидатите ще изпълнят акапелно своя интерпретация на избрана от тях българска песен.
Класиралите се за втория кръг на 15 март от 15 часа ще бъдат оценявани в категориите: импровизация, артистичност и двигателна култура.

В състава на журито влизат диригентът Страцимир Павлов, режисьорът Стоян Радев, певците Антоанела Петрова, Нейчо Петров-Реджи и перкусионистът Валери Ценков.

Справки на тел: 0887 666 669

ХVІ ВЕЛИКДЕНСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ

 

1 март – 10 април 2015 година

ХVІ ВЕЛИКДЕНСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ

Романтичен спектакъл с Гео Чобанов, Жанета Бенун и Любен Чаталов на 7 март

 

След като триото с добре известни имена от артистичната сцена, баса Гео Чобанов, пианистката Жанета Бенун и актьора Любен Чаталов, привлече вниманието на зрителите с техния Романтичен спектакъл на 14 февруари, ръководството на Държавна опера Варна реши да повтори концерта и в навечерието на Празника на жената Осми март.

В търсене на паралела между романса и поезията, артистите отново ще впишат любовна лирика от Александър Сергеевич Пушкин, Марина Цветаева, Елисавета Багряна в любовни руски романи от Чайковски, Глинка, Абаза. Едно елегантно изживяване за романтични души, извън коловоза на всекидневието.

Побързайте да си купите билети за 7 март от 11 часа, защото местата в камерното пространство на ротондата, първи балкон, Основна сцена, са ограничени.

 

Александър МутафчийскиНа 23 февруари от 18.00 ч. на Основна сцена на Варненския театър „Царицата на чардаша” отново ще зарази публиката с прекрасното настроение и великолепната музика в шедьовъра на Имре Калман.

Под диригентската палка на младия диригент Стефан Бояджиев, който от две години е част от екипа на ТМПЦ – Държавна опера Варна, ще се представят звездите на ДМБЦ „Стефан Македонски” Олга Михайлова-Динова в ролята на Силва и Александър Мутафчийски в ролята на Бони. Те ще си партнират със солистите на Държавна опера Варна Пламен Долапчиев (Едвин), Бойка Василева (Цецилия), Лиляна Кондова (Щаси), Людмил Петров в ролята на Фери Бачи, актьора Пламен Георгиев в ролята на Мишка, Владислав Владимиров в ролята на Вайлерсхайм и др.

В ролята на Силва своя дебют ще направи Олга Михайлова-Динова. Тя завършва НМА „П. Владигеров“ през 1992 г. в класа по оперно пеене на проф. Сима Иванова. През същата година дебютира на сцената на Националната опера в ролята на Розина от „Севилския бръснар” на Росини. През следващите  години изпълнява с успех централните роли от оперите „Така правят всички” и „Сватбата на Фигаро” от Моцарт, „Италианката в Алжир” от Росини, „Кармен” от Бизе, „Норма” от Белини, „Селска чест” от Маскани, „Трубадур” и „Дон Карлос” от Верди. Изявява се и в областта на оперетата и мюзикъла в спектаклите “Цигански барон” и „Прилепът“ от Й. Щраус, „Баядерка” от Калман, „Мис Сайгон” на Шьонберг, „Котки” от Уебър и „Уестсайдска история” от Бърнстейн. Олга Михайлова–Динова е изнасяла множество камерни тематични концерти с музика от френски, испански, италиански, немски, руски и български композитори, както и съвременна класическа и популярна музика. Певицата е изпълнявала мецосопрановите партии в редица кантатно-ораториални произведения, сред които „Матеус Пасион” и „Йоханес Пасион“ от Бах, „Месия“ от Хендел, „Реквием“ от Моцарт и др. Има многобройни записи в БНР и БНТ, а през 2009 г. издава самостоятелен компакт-диск с песни на Тодор Попов.

Олга Михайлова-Динова е чест гост на варненска сцена, където я аплодираме като Кармен от едноименната опера на Жорж Бизе, както и в операта-балет „Carmen Dance”, също в ролята на Принцеса Еболи в „Дон Карлос”, Сантуца в „Селска чест”, Хана Главари във „Веселата вдовица”. С  перфекционизъм и артистизъм се откроявах участията й в мюзикъл концерта „Hello Broadway” на Опера в Летния театър.

Варненските меломани винаги възторжено посрещат и своя съгражданин Александър Мутафчийски - един от онези щастливи артисти, които не само обичат сцената, но и сцената обича тях. Роден във Варна, той завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“- София през 1999 г., специалност Оперно пеене, в класовете на проф. Лили Стефанова и проф. Павел Герджиков. В момента е докторант във Вокалния факултет на НМА „Панчо Владигеров” по Музикално-сценична режисура и ментор по програма Студентски практики.

Още като студент в първи курс на академията, през 1996 г., дебютира на сцената на Варненската опера в „Така правят всички" от Моцарт и "Любовен еликсир" от Доницети, където изпълнява централните баритонови партии. От 1997 г. е солист в трупата на Национален музикален театър „Стефан Македонски“ - София. Лауреат и носител на Първа награда на Първия конкурс за млади оперетни и мюзикълни певци "Мими Балканска" през 1997 г. През 2003 г.  получава наградата на Съюза на българските музикални и танцови дейци и Радио Класик ФМ за върхови постижения в музикалната култура "Кристална лира", в категория Оперно и оперетно изкуство за ролята на Джери от мюзикъла "Някои го предпочитат горещо" на Жул Стайн. През 2012 г. за втори път е удостоен с престижната награда „Кристална лира“, отново в категорията Оперно и оперетно изкуство, за ролите на Бебс от „Лелята на Чарли“, Рамон от „Зоро“, Иван от „Българи от старо време“ и Никош от „Веселата вдовица“.

 
Богатият му репертоар включва роли от класически оперети:
Кайетан в „Циганска любов“, Брисар в „Граф фон Люксембург“, Никош във „Веселата вдовица“ от Лехар; Коломан Жупан в „Графиня Марица“, Граф Бони в „Царицата на чардаша“, Наполеон в „Баядерка“ от Имре Калман; Папакода от „Една нощ във Венеция“, Граф Хомонай в „Цигански барон“, Йозеф във „Виенска кръв“, Блинд и Франк в „Прилепът“ от Йохан Щраус; Калхас и Менелай в „Хубавата Елена“ от Офенбах, Иван от „Българи от старо време“ на Асен Карастоянов и др.

Ярки негови постижения в мюзикъла са: Конферансието от „Кабаре“, Еймъс от „Чикаго“ на Джон Кандер, Барнаби в „Хелоу, Доли!“ на Хърмън, Джери в „Някои го предпочитат горещо“-на Жул Стайн, Джон в „Мис Сайгон“от Шьонберг, Пилат и Ирод в „Исус Христос суперзвезда“, Че в „Евита, Манкъстрап в „Котките“ от Уебър, Бебс в „Лелята на Чарли“ и др.

Едни от последните му сценични превъплащения на сцената на Националния музикален театър са в мюзикълите „Службогонци“ от Парашкев Хаджиев, в ролите на Станчо Квасников и Илийчо; в „Моята прекрасна лейди“ от Фредерик Лоу, в ролята на Хенри Хигинс ; „Малката кибритопродавачка“ от Румен Бояджиев-син, в ролята на Стария Латернаджия, както и в оперетата „Фраскита“ от Лехар, в ролята на Иполит Галипо. Освен богатият си музикално-сценичен репертоар, изпълнява и много камерна музика. Предпочитани негови композитори са Шуберт, Шуман, Черкин, Добри Христов, Вера Баева, Румяна Мартон, Любомир Денев и др. Има множество участия на националните прегледи „Нова българска музика“.

Канен е като специален гост-изпълнител на различни концертни събития, фестивали и музикални форуми като „Варненско лято“, „Опера в Летния театър“ във Варна, „Сцена на вековете“ във Велико Търново, Мартенски музикални дни в Русе, Дни на класиката в Балчик и др. Има записи за фондовете на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Гостувал е самостоятелно и заедно с трупата на Националния музикален театър в множество градове на България, Турция, Гърция, Германия, Австрия, Швейцария, Холандия, Белгия, Дания, Люксембург, Китай и Япония.

 

Свилен Николов в „Севилският бръснар” на 6 март

 

На 6 март от 19.00 ч. главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов ще дирижира популярната комична творба „Севилският бръснар” от Джоакино Росини. Постановката е дело на изтъкнатите творци от родината на операта - режисьора Антонио Петрис, сценографа Грета Подеста, костюмографа Салваторе Русо и хореографа Джузепе Паренте. Режисьорът Антонио Петрис залага на принципа на театър в театъра, като привнася в постановката марионетен театър, чийто режисьор се оказва самият Фигаро. Нали в края на краищата точно той направлява събитията в динамичния сюжет.

Меломаните ще се възхитят за пореден път на най-добрия Фигаро Свилен Николов, който със завидна вокална и артистична лекота изгражда ролята на хитрия бръснар. Няма как да не заслужат аплодисменти и аристократичният Арсений Арсов като Граф Алмавива, Илина Михайлова, пленителна като своята героиня Розина и двамата неузнаваеми баси - Гео Чобанов като мърморкото д-р Бартоло и Деян Вачков като вездесъщия Дон Базилио, без да пропускаме Бойка Василева като Берта.

 

 

Поради заболяване на артист, „Фалстаф” на 25 февруари се заменя с „Риголето”

 

Във връзка със заболяване на солист, спектакълът на «Фалстаф» на 25 февруари от 18 часа се заменя с «Риголето» при следния солистичен състав:

ДЖИЛДА – Ирина Жекова«Риголето» от Джузепе Верди
Диригент Стефано Сегедони (Италия)

  • ХЕРЦОГ – Валерий Георгиев
  • РИГОЛЕТО – Пламен Димитров
  • ДЖИЛДА – Ирина Жекова
  • СПАРАФУЧИЛ – Евгений Станимиров
  • МАДАЛЕНА – Силвия Ангелова
  • ДЖОВАНА – Даниела Рабчева
  • МОНТЕРОНЕ – Гео Чобанов
  • МАРУЛО – Свилен Николов
  • БОРСА –  Стоян Финджиков 
  • ГРАФ ЧЕПРАНО – Людмил Петров 
  • ГРАФИНЯ ЧЕПРАНО – Благовеста Статева

Закупените билети важат без заверка за „Риголето” или за следващия спектакъл на „Фалстаф”.

Работно време билетна каса Основна сцена (тел.: 052 665 022) и билетна каса Сцена Филиал (052 612 998) всеки ден 10.00-13.00 и 14.00-19.00; Резервации и продажба на билети – 052 665 020; 052 650 666 и E-mail tickets@operavarna.bg, www.opera.tmpcvarna.com

 

TOP