Конкурси и обяви

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ С МАЕСТРО ПАВЕЛ БАЛЕВ И АЛБЕНА ДАНАИЛОВА – КОНЦЕРТМАЙСТОР НА ВИЕНСКАТА ФИЛХАРМОНИЯ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГОЛЕМИЯ ДИРИГЕНТ ДОБРИН ПЕТКОВ (1923-1987)

ЮБИЛЕЙНИ НАГРАДИ „ФЕНИКС“ НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

8 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна
XXII Великденски музикален фестивал – Варна 2023

На 8 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна, предстои вълнуваща среща със симфоничното изкуство. Концертът, посветен на 100-годишнината от рождението на големия диригент Добрин Петков, ще дирижира маестро Павел Балев. Генерален музикален директор на оперните театри в Лимож, Франция и Нордхаузен в Германия, изтъкнатият творец е и Постоянен гост диригент на Държавна опера Варна от 2022 г. Под неговата безкомпромисна палка Оркестърът на Държавна опера ще представи Концерт за цигулка и оркестър № 1 във фа минор оп. 11 от Панчо Владигеров със солист Албена Данаилова – първата жена, спечелила високата позиция концертмайстор на престижната Виенска филхармония. Тя гостува във Варна в рамките на дългосрочния цикъл „Концертмайсторите“, в който досега аплодирахме виртуозните български цигулари със световна кариера Мариан Краев, Веселин Демирев и Светлин Русев.

В концерта, наред с посветената на Добрин Петков творба „Ламенто“ от Марин Големинов, ще прозвучи и Симфония в ре минор №0 от Антон Брукнер.

По повод закръглянето на юбилейния 75-ти сезон на Държавна опера Варна (6 април 2022-6 април 2023), преди началото на музикалното събитие Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, ще връчи юбилейните награди на Държавна опера Варна „ФЕНИКС“ на творци със заслуги към Варненската опера.

 „ЛАМЕНТО“ В ПАМЕТ НА ДОБРИН ПЕТКОВ

Концертната програма започва с елегичната творба „Ламенто за оркестър", написана от Марин Големинов през 1989 г., в памет на незабравимия колега и приятел Добрин Петков (1923-1987). Добрин Петков учи цигулка, пиано, композиция и диригентство в Royal College of Music в Лондон (1937-1939), завършва ДМА в София с диригентство и композиция (1947), работи като оперен и симфоничен диригент в Русе, Пловдив и София. Като първи диригент на Софийската държавна филхармония и главен диригент на Софийската народна опера едновременно, се отказва по етични съображения от заплатата си в операта. Преподава в Държавната консерватория, гастролира с Пловдивската филхармония и други български симфонични оркестри в много страни. На него принадлежат и редица първи изпълнения на български и чужди произведения. Поколения музиканти помнят завета му: „За чуждите автори има кой да се грижи. За нашите трябва да се погрижим ние.“ 

Признат за един от най-бележитите български диригенти и за музикант от световна величина, Добрин Петков остава в историята със своя впечатляващ като стилово разнообразие и богатство репертоар от шедьоври на европейската музикална класика, изживени и гениално интерпретирани под неговата палка. Според личния му архив, това са над 1000 изнесени концертни програми на българска сцена и над 150 музикални записа със симфоничното творчество на Бетовен, Шуман, Брамс, Чайковски, Берлиоз, Брукнер, Рихард Щраус, Стравински, Прокофиев, Барток, Хиндемит, Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, Петко Стайнов, Любомир Пипков, Константин Илиев, Васил Казанджиев и много други, вкл. оперни и кантатно-ораториални произведения. 

“За мен дирижирането е дълбоко морална дейност. В това отношение ние имаме един светец – това беше Добрин Петков“, казва един друг голям диригент – Михаил Ангелов. 

БЕРЛИНСКАТА ФИЛХАРМОНИЯ ИЗПЪЛНЯВА ЗА ПРЪВ ПЪТ ПЪРВИЯ КОНЦЕРТ ЗА ЦИГУЛКА И ОРКЕСТЪР НА ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ 

Историята на Концерт за цигулка и оркестър № 1 във фа минор оп. 11 е едно от ярките свидетелства за изключителния талант на композитора и пианиста Панчо Владигеров (1899-1978), извел българската класическа музика на световния подиум. Концертът се вписва в плодотворния му берлински период (1920-1930), в който той се изявява като композитор и диригент на „Deutsches Theater“ в Берлин, заедно с бележития режисьор и реформатор на театъра Макс Райнхард. В началото на 1921 г. Панчо Владигеров представя своя Концерт за цигулка и оркестър № 1 като дипломна работа в майсторския клас на Академията за изкуства в Берлин със солист неговия брат-близнак Любен Владигеров, на когото е посветена творбата. 

Удивен от майсторството на едва 22-годишния композитор, известният цигулар проф. Густав Хавеман се наема да изпълни концерта с Берлинската филхармония на 5 март 1921 г. в „Бетовеновата зала”, под диригентството на легендарния Фриц Райнер. Критиката посреща събитието с ласкави отзиви. „Този цигулков концерт е не само зряло произведение, но и гениално избликване на една силно впечатлителна фантазия, очароваща със своето преливащо веселие“, пише „Berliner Zeitung”. Два месеца след премиерата в Берлин, концертът е посрещнат с възторг и в София. „Тоя ден имаше голямо значение за българското изкуство. Знаем само един наш българин, поетът-гений Пенчо Славейков, който можа да представи литературата ни на Запад. Обаче Панчо Владигеров е единственият българин, признат в странство, който можа да свири с една Берлинска филхармония своите произведения и да получи толкова добри критики от най-строгите немски критици”, възкликва в. „Софийско ехо“.

Първият Концерт за цигулка и оркестър на Панчо Владигеров влиза в историята като първият български опус в жанра цигулков концерт. Отпечатан е през 1922 г. във виенското издателство „Универсал Едисион“. Точно с този концерт за пръв път български музиканти участват в прочутия Залцбургски фестивал през 1925 г. - Панчо Владигеров като композитор и Любен Владигеров като солист на оркестър „Моцартеум“, дирижиран от Бернхард Баумгартнер.

СИМФОНИЯ В РЕ МИНОР №0 ОТ АНТОН БРУКНЕР

Започнал творческия си път като органист, австрийският композитор Антон Брукнер (1824-1896) се стреми цял живот да бъде оценен като композитор. Вече 37-годишен, завършва Виенската консерватория, в която остава да преподава орган, хармония и контрапункт и се прочува като авторитетен теоретик и педагог. Публиката във Франция, Англия и Германия възхвалява и органовите му концерти, но упорито пренебрегва авторските му творби. Много от симфониите му не са изпълнявани приживе, а други прозвучават за пръв път с огромно закъснение – Втора симфония след 22 години, Трета симфония след 13, Четвърта след 16, Пета след 23, Шеста след 18. Едва Седма симфония получава заслужено признание, когато Брукнер е вече на 60.

Творчеството на Брукнер, което включва предимно симфонична и религиозна музика, е повлияно от австрийския барок, виенския симфонизъм, най-вече Шуберт и органовата музика, както и от Вагнер, когото Брукнер издига на пиедестал. В симфониите си композиторът се придържа към класическата четиричастна форма, като обогатява оркестрирането и музикалния език. Две от деветте му симфонии имат необичайна номерация: №00, т. нар. Студентска симфония и № 0, т.нар. Нулева симфония. Първите й три части Брукнер написва преди смъртта си и Нулевата симфония остава недовършена.

Един от големите поклоници и последователи на Брукнер е неговият ученик Густав Малер. След него принос в популяризирането на музиката на Брукнер имат също диригентите Вилхелм Фуртвенглер, Херберт фон Караян, Серджо Челибидаке, Даниел Баренбойм и други. Творбите на Брукнер, един от най-големите симфоници на ХІХ век, и днес остават единица мярка за високия професионализъм на всеки диригент и оркестър.

ПАВЕЛ БАЛЕВ

От 2022 г. е Главен диригент на Опера Лимож – Франция, Генерален музикален директор на Театър Нордхаузен – Германия и Постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна.

Получава многократно покани като гост диригент на Виенската Щатсопера (2016-2020) и Опера Цюрих (2012-2021). Работи с много оркестри по цял свят, като многократно гостува на Оркестъра на Датското Национално Радио Копенхаген, Национален Академичен Симфоничен Оркестър Санкт Петербург, Национална Опера и Оркестър Монтпелие, Национален Оркестър на Сингапур, Токийска филхармония, Студио Оркестър Уолт Дисни, Лос Анжелис, Словашкия национален оркестър и др. Изнася концерти със световни изпълнители като Анн Софи Мутер, Едита Груберова, Tомас Хемпсън, Kрасимира Стоянова, Веселина Кацарова, Лука Пизарони, Рамон Варгас, Диана Дамрау, Никола Тестé, Пьотр Бечала, Анна Нетребко. Рециталите на Красимира Стоянова „Славянски оперни арии”, “Верди арии“ и „Веризмо“, под музикалното ръководство на Павел Балев, получават Международната класическа музикална награда 2012, Годишната награда на германската музикална критика 2012, както и Наградата на германската музикална критика за 2014 и 2017 г.

През 1995 Павел Балев сe дипломирa в НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класовете по дирижиране на проф. Васил Казанджиев и проф. Георги Робев. През 1995-1998 специализира във Ваймар, Германия. Носител е на Първа награда на Международния конкурс за диригенти „Карл Мария фон Вебер” (1996) в Мюнхен, Първа награда на националния конкурс на висшите музикални училища в Германия (1999) във Ваймар, наградата „Херберт фон Караян”, Представителната награда за диригенти на град Бад Хомбург (2003). Ръководил е Камерната опера в Дрезден, бил е първи диригент и музикален ръководител на оперните театри в Рощок (1999-2002) и Хале (2002-2008). Oт 2007 до 2022 е Главен диригент на Филхармония Баден-Баден и Главен художествен ръководител на Международната лятна академия „Карл Флеш“ в сътрудничество с концертмайсторите на Берлинската филхармония. Гост-диригент е на Хамбургската Щатсопера, Комише Опер Берлин, Земперопер Дрезден, Oпера Щутгарт, Опера Лайпциг, Опера Хановер, Oпера Бремен и на над 60 оркестри в Германия.

През 2021 дирижира във Варна и в МФ „Софийски музикални седмици“ юбилейните концерти за 75-годишнината от създаването на Държавния симфоничен оркестър във Варна, както и премиерата на „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах в ММФ „Варненско лято“. През 2022 е диригент постановчик на „Дама Пика“ от П. И. Чайковски, първото заглавие от юбилейната програма за 75-годишнината на Оперния театър във Варна. 

АЛБЕНА ДАНАИЛОВА

е родена в София в семейство на цигуларя Боян Данаилов и пианистката Виолета Попова. Завършва НМУ „Любомир Пипков“ и НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София при Нели Желева и проф. Дора Иванова. Носителка е на награди от конкурсите „Светослав Обретенов“, „Млади музикални дарования“, „Ян Коциан“ и „Концертино Прага“ – Чехия, в Клостер Шьонтал – Германия, „Тибор Варга“ – Швейцария, „Виторио Гуи“ – Италия. През 2001 завършва Висшето училище за музика и театър в Рощок, Германия при проф. Петру Мунтеану и продължава образованието си в майсторските класове на Ида Хендел, Херман Креберс и др. Същата година е назначена на поста втори цигулар в Баварския държавен оркестър, където през 2003 става първи цигулар, а през 2006 – концертмайстор. През сезона 2003/2004 свири и в Лондонския филхармоничен оркестър. 

Албена Данаилова е първата жена, която става концертмайстор на познатия със своя консерватизъм оркестър на Виенската филхармония. Тя се явява и печели мястото след тежък конкурс през 2008, а след двугодишен пробен период е назначена официално на престижната позиция. От 2011 е водач на „Ensemble Wien“. Безспорен талант и изключителен професионалист, освен като концертмайстор, Албена Данаилова има успешна кариера и като солист и камерен музикант. Свири редовно в България, Германия, Израел и САЩ. Има записи за немското радио „Kultur“, Северогерманското радио, БНР и БНТ. Свири на цигулка Страдивариус „Ex-Haemmerle” от колекцията на Австрийската Национална Банка.

TOP