ПРОГРАМА НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА - ВАРНА

Интервюта

МАЕСТРО ПАВЕЛ БАЛЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата постановка в кариерата си на „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах, премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято на 14 юли 2021. За сложния пъзел на сюжета и драматургията, фрагментарността и бързата смяна на темпа, персонажи и ситуации; за страстта, гъкавостта и убедителността на Иван Момиров в ролята на главния герой, поета Хофман; за механичната кукла Олимпия, мистичността, горчивината и притегателната сила на вселените Хофман и Офенбах; за любовта като движеща сила на твореца и разбира се за прочутата Баркарола; кой свят в крайна сметка е по-истински – реалният или измисленият...

ИВАН МОМИРОВ 25 ГОДИНИ НА СЦЕНАТА

Тенорът ИВАН МОМИРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Варна като пристан в траекторията на живота му, за Френската гимназия и френската опера „Хофманови разкази“, за дълбочинността и многоликостта на творбата, заложените в образа на поета Хофман послания и щастието да изработи партията с диригент като Павел Балев, за оперните върхове, театрите по света и Варненската опера   

„Достоен наследник на Корели и Павароти“, както те нарича италианската критика, ти би могъл навсякъде да отбележиш 25-годишния си творчески път, но избра Варна, защо?

Защото Варна за мен е пристан в траекторията ми. Редно е да споделя с почит и благодарност моите 25 години на сцена с хората, чрез които съм направил първия си досег с важните неща в моя живот. И сега, когато смея да се надявам, съм не само пораснал, но в някаква степен израснал, бих искал да направя този жест към себе си и към варненската публика, която винаги ме е подкрепяла и зареждала. Това са моето семейство, дългогодишните ми приятели, учители, съучениците ми от у-ще „Климент Охридски“ и Френската гимназия. На сърце ми е да изживея този миг с тях, защото те са значима част от пътя ми дотук.

МАСКАТА НА „РИГОЛЕТО“

РЕЖИСЬОРКАТА СРЕБРИНА СОКОЛОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя прочит на „Риголето“ от Джузепе Верди; за маската и знаците, които тя носи, за смисъла на мапинга и агентите на съдбата, които за пръв път се появяват в новата постановка на Държавна опера Варна. Премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ на 20 юли 2021.

Първата самостоятелна оперна постановка за Сребрина Соколова е „Риголето“ - операта, която мнозина, дори самият Верди, смятат за най-хубавата му творба. Висок старт за теб.

Благодарна съм на г-жа Даниела Димова и на Варненската опера за този наистина висок старт. Опера с невероятна музика, прекрасна драматургия, благодатна от гледна точка на режисурата, в „Риголето“ няма случайни неща. Да си спомним и онзи известен коментар на вердиевите съвременници след премиерата на „Аида“: „Да, хубава е „Аида“, но не е като „Риголето“.

След прекрасната версия на дългогодишния ни главен режисьор Кузман Попов, новата постановка носи духа на нашата съвременност. Още в началото, когато започнах да работя по „Риголето“, реших, че основната тема, която ще засегна, е за маската. Маската, която всеки един си слага пред обществото и която го прави част от това общество, но доколко тази маска е част от самите нас... Знак ли е за нашата отрицателна същност, дали ни променя или може би дори ни изражда... И ако сме се примирили с маската, ако сме я приели, макар и да не е толкова близка до същността ни, какви са последствията... Всичко това искаме да разкажем с нашия „Риголето“. Защото „Риголето“ е не само заглавието, а историята на Риголето, който е приел да бъде шут. Под маската на шута той ежедневно става свидетел на неща, които той самият отрича. Риголето има други ценности и ревниво ги пази. Тази идея е дадена чрез действието, мизансцена, сценографията, костюмите, мапинга – навсякъде проличава  двойствеността на героя. Противоречието води в крайна сметка до огромната трагедия на Риголето, който става причина за убийството на дъщеря си. С нашия прочит ние не съдим никого, не казваме, че Риголето е прав или че греши, просто разказваме историята и оставяме всеки сам да направи своите изводи.

РЕЖИСЬОРКАТА УРСУЛА ХОРНЕР пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за пристрастието си към „Хофманови разкази“ и варненската постановка; за богатството на гласове и тембри; защо осветлението е душата на постановката и какви са различията в светлинния дизайн за закрита и открита сцена

16 октомври 2021, 19.00, Основна сцена, Държавна опера Варна

Първо представление след премиерата на Опера в Летния театър 2021

„Хофманови разкази“ от Жак Офенбах, дир. Павел Балев, реж. Урсула Хорнер - Австрия, светлинен дизайн Васил Лисичов, сценография Мария Ветероска, костюмография Мария Пупучевска – РС Македония, дир. на хора Цветан Крумов, солисти, оркестър и хор на Държавна опера Варна

ВИДЕО МАПИНГЪТ МЕЖДУ ТЕХНОЛОГИЯТА И ИЗКУСТВОТО

МАПИНГ СПЕЦИАЛИСТЪТ ТОДОР ТОДОРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за спецификата на видеомапинга и ролята му в сценичните изкуства, живите картини и връзката им с останалите елементи от постановката, баланса между дигиталните технологии и живото изкуство, защо е добре режисьорите да разбират от мапинг и защо театрите неглижират проблема с обучението на мапинг специалисти; за „Риголето“ и първия видео мапинг в оперна постановка в най-новата история на Варненската опера

Поздравления най-напред за интересния видеомапинг, с който представяте атрактивно историята на Варненския драматичен театър в юбилейния спектакъл „100!“

Благодаря. Режисьорът Боян Иванов има голяма заслуга за това. Той е онези режисьори, които познават материята и знаят какво точно да поискат за мапинга. С него съм работил в постановки за възрастни на Държавен куклен театър Варна. Там беше и първият ми сблъсък с театъра през 2014 година в неговите „Мълчаливи предания“. За видеомапинга си в „Мълчаливи предания“ получих Наградата за видео и компютърна анимация на Международния фестивал „Златният делфин“ и „Икар“ за ярка и въздействаща образност – нова категория, която Съюзът на артистите в България трябваше да измисли заради нашия спектакъл.

Какви са предимствата на мапинга, който навлиза все повече в сценичните изкуства?

Той обогатява средата. Мапингът е още едно изразно средство, което допълва сценографията, костюмите, актьорската игра. Разнообразява атмосферата и създава модерна визия, прави по-жив спектакъла. И мултимедията и мапингът са прожекции на изображения, но при видеомапинга влизаш вътре в самата картина и тя става жива, може да реагира на музика, реплики, състояния. Видеомапингът не е просто картина, а жива картина. По този начин той кореспондира с различни елементи от постановката и това създава много повече усещания. За съжаление голяма част от режисьорите не са запознати с детайлите на видеомапинга като елемент от спектакъла. Липсват им технически познания, затова често се случва те да искат от нас по-тривиални неща.

Младото италианско сопрано с български произход с първа награда и награда на Държавна опера Варна от конкурса в Болоня 

 „Травиата“ - 22 юли 2021, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2021, е второто заглавие от „Верди Хеттрик“ на Държавна опера Варна („Риголето“ – премиера 20 юли, „Травиата“ – 22 юли и „Трубадур“ – 24 юли), посветен на 120 години от кончината на великия композитор 

Младото италианско сопрано с български произход Kристин Арсенова е родена във Верона през 1995 г., завършва оперно пеене в Музикалния институт Mater Sanremo, специализира 2 години в E.F. Dall'Abaco в класа на проф. Паола Форнасари-Пати. Участва в Masterclass на Ренато Брузон и в конкурса Città di Garda“, в който печели първа награда. В Музикалния фестивал „Тори дел Бенако“ изпълнява в „Кармен“ ролята на Микаела и в „Сватбата на Фигаро“ ролята на Сузана. Във Верона дебютира като Церлина в „Дон Жуан“ и като Мадмоазел Жувено в „Адриана Лекуврьор“. Финалист на международното състезание „Riccardo Zandonai“ в Рива дел Гарда 2019. Завършва майсторския клас на Бруно де Симоне, усъвършенствайки белкантовия си репертоар.

Печели първа награда в Международен вокален конкурс в Болоня 2019, в който е отличена и с покана за участие във водеща роля на Държавна опера Варна. През септември 2019 е избрана от Райна Кабаиванска сред участниците в нейния XIX Международен майсторски клас в София. 

През 2020 е избрана от фондация Pavarotti, с която активно си сътрудничи. Участва в „Pavarotti & Friends”, по повод 13-та годишнина от смъртта на великия тенор. Пее в летните концерти на къщата музей „Павароти“ „Buongiorno a Casa Pavarotti“. От 2020 участва в Болонския оперен фестивал.

На 22 юли в XII издание на Опера в Летния театър - Варна 2021 Кристин Арсенова ще дебютира в ролята на Виолета от „Травиата“, продукция на Държавна опера Варна, дир. Григор Паликаров, реж. Кузман Попов. „Травиата“ е второто заглавие от Верди Хеттрик 2021: оперите „Риголето“, „Травиата“ и „Трубадур“, с които оперният театър във Варна отбелязва  120 години от кончината на Джузепе Верди.

 

Младото италианско сопрано с български произход с първа награда и награда на Държавна опера Варна от конкурса в Болоня

 

 „Травиата“ - 22 юли 2021, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2021, е второто заглавие от „Верди Хеттрик“ на Държавна опера Варна („Риголето“ – премиера 20 юли, „Травиата“ – 22 юли и „Трубадур“ – 24 юли), посветен на 120 години от кончината на великия композитор

 

 

Младото италианско сопрано с български произход Kристин Арсенова е родена във Верона през 1995 г., завършва оперно пеене в Музикалния институт Mater Sanremo, специализира 2 години в E.F. Dall'Abaco в класа на проф. Паола Форнасари-Пати. Участва в Masterclass на Ренато Брузон и в конкурса Città di Garda“, в който печели първа награда. В Музикалния фестивал „Тори дел Бенако“ изпълнява в „Кармен“ ролята на Микаела и в „Сватбата на Фигаро“ ролята на Сузана. Във Верона дебютира като Церлина в „Дон Жуан“ и като Мадмоазел Жувено в „Адриана Лекуврьор“. Финалист на международното състезание „Riccardo Zandonai“ в Рива дел Гарда 2019. Завършва майсторския клас на Бруно де Симоне, усъвършенствайки белкантовия си репертоар.

 

Печели първа награда в Международен вокален конкурс в Болоня 2019, в който е отличена и с покана за участие във водеща роля на Държавна опера Варна. През септември 2019 е избрана от Райна Кабаиванска сред участниците в нейния XIX Международен майсторски клас в София. 

 

През 2020 е избрана от фондация Pavarotti, с която активно си сътрудничи. Участва в „Pavarotti & Friends”, по повод 13-та годишнина от смъртта на великия тенор. Пее в летните концерти на къщата музей „Павароти“ „Buongiorno a Casa Pavarotti“. От 2020 участва в Болонския оперен фестивал.
 
На 22 юли в XII издание на Опера в Летния театър - Варна 2021 Кристин Арсенова ще дебютира в ролята на Виолета от „Травиата“, продукция на Държавна опера Варна, дир. Григор Паликаров, реж. Кузман Попов. „Травиата“ е второто заглавие от Верди Хеттрик 2021: оперите „Риголето“, „Травиата“ и „Трубадур“, с които оперният театър във Варна отбелязва  120 години от кончината на Джузепе Верди.

ХОРЕОГРАФКАТА СИЛВИЯ ТОМОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за постановката на „Графиня Марица“ във Варна, модела на общуване в екипа, колективната душа на балета и йерархичната структура в изкуството. Също за Международния балетен конкурс във Варна, Академия „Ваганова“ и как една примабалерина открива таланта си на педагог.

Какво е отношението Ви към хореографията, която поставяте за свой авторски спектакъл и хореографията, която поставяте за дадена творба? Как се разделяте между едното и другото?

Двете нямат нищо общо. Ако поставяш балетна хореография върху музика, която си избрал за свое авторско произведение, можеш неограничено да твориш. В една постановка за „Лебедово езеро“ например, също влагаш много от себе си, но си длъжен да се придържаш към някакви класически образци. Постановката на хореография за опера или оперета, какъвто е случаят с „Графиня Марица“, разбира се, е различна.

ДАВИДЕ ЛА БОЛЛИТА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си като Артистичен консултант на Държавна опера Варна, печелившата стратегия, осъществените и някои бъдещи проекти, какво харесва в българите и защо живее до Римските терми във Варна.

Зад бравурната Карузо Гала, с която започна XII Опера в Летния театър 2021, стои Артистичният консултант на Държавна опера Варна от 2018 година Давиде Ла Боллита, един от прочутата музикална фамилия на тенора Фабио Армилиато и диригента Марко Армилиато. Давиде, колко станаха вече варненските ти проекти?

Не съм ги смятал, защото след като завърши даден проект, продължавам да работя за следващия и не остава време за сметки. Първият проект, който ми идва наум, е „Recital CanTango“ от световното турне на Фабио Армилиато. Успешни бяха също „Звездите на италианското белканто“ с Дария Масиеро и Карло Коломбара, под диригентството на Марко Боеми, мултимедийният концерт „4 х 4. Четири сезона с четирима композитори", изявени солисти и маестра Джанна Фрата, концертът "Четирима италиански тенори" и т.н. Още са пресни емоциите около участието ни преди няколко дни в ММФ „Елена Теодорини“ в Румъния с балета "Дон Кихот" и премиерната продукция от тази година „Вълшебната флейта“, колаборация между Държавна опера Варна и Оперния театър в Крайова.

Благодарение на теб чухме за пръв път Карло Коломбара, Дария Масиеро, Фабио Армилиато, Сузана Бранкини, Анджело Фиоре, Мария Комарова, Елена Роси...

Да не забравим големия пианист Фабрицио Моката, който направи тук световната премиера на своята „Песен за Варна“.

Каква е печелившата ти стратегия, когато уговаряш гастроли на артистите, чиито изяви менажираш?

Работя от години с различни артисти, които добре ме познават и ми вярват. Представям Варненската опера в най-добра светлина и когато дойдат тук, те сами се убеждават в правотата на думите ми. Нещо повече, всички без изключение искат отново да се върнат във Варна. Приемам това като оценка за работата ми, която може да бъде успешна, само ако се гради на базата на взаимно уважение и доверие.

22 май 2021, 19.00, ФКЦ, зала 1

ХОРЕОГРАФЪТ БОРЯНА СЕЧАНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за преображенията на „Човекът от Ла Манча“, срещата й с новия варненски балетен състав и Лилия Илиева, която силно я впечатлява: „Не съм срещала такъв артист, толкова добре подготвен за мюзикъл“. За Маестро Страцимир Павлов, който прави мюзикъл, различен от другите и още - за професионализма в хореографията и движението, в което няма второ тълкуване

Радвам се, че Боряна Сечанова, човекът, който стои зад големия балетен бранд „Арабеск“, работи за „Човекът от Ла Манча“ във Варна.

За пръв път направихме „Човекът от Ла Манча“ в Пловдив и това беше първият спектакъл на Нина Найденова като директор. Пловдив нямаше сцена, използвахме залата на филхармонията, с която  декорът на Иван Токаджиев трябваше да се съобрази. Но самият мюзикъл е много красив, много поетичен. Някак всички живеехме до този момент с невероятната адаптация на телевизионния мюзикъл, с Коста Цонев, Никола Анастасов и Жоржета Чакърова в ролите на Дон Кихот, Санчо Панса и Дулсинея. Въпреки всичко сценичният вариант е различен. Още повече, че живата музика придава един допълнителен професионален облик на спектакъла.

Сега, при постановката на „Човекът от Ла Манча“ във Варна, аз съм приятно изненадана от новите артисти, които участват в екипа. Освен основното ядро с Орлин Горанов и Мариан Бачев, всички останали в състава са нови. Държа да кажа, че съм невероятно впечатлена от Лилия Илиева. Не съм виждала такъв артист, толкова добре подготвен за мюзикъл. Знаете, че почти навсякъде съм поставяла в България, но артист като Лилия с такава изключителна вокална и танцова техника, толкова професионална в областта на мюзикъла, аз не съм срещала. Вие трябва да сте много горди, че разполагате с такъв артист.

СВЕТЛИНАТА, В КОЯТО ИМА МУЗИКА

РЕЖИСЬОРЪТ АНТОНИУ ЗАМФИР пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка на „Вълшебната флейта“ от Моцарт в Държавна опера Варна и къде точно се крие магията в това последно произведение на Моцарт; символиката на Просвещението и масонството и трудността на свободния избор; особеностите в работата с няколко солистични състава, непредубедеността на режисьора и въпросите, които остават след края на представлението.

Предпремиера - 23, 24 април 2021, 19.00, Държавна опера Варна; Премиера – 22 юни 2021, 21.00, Опера в Летния театър

Г-н Замфир, „Вълшебната флейта“ според мнозина е най-хубавото произведение на Моцарт, което упражнява своето магично въздействие както върху познавачите и ценителите, така и върху различни поколения. За Вас в какво се състои вълшебството на „Вълшебната флейта“?

Не мисля, че това е най-значимото произведение на Моцарт, най-малко защото е немислимо да се сравняват произведенията на Моцарт. И „Вълшебната флейта“, и „Дон Жуан, „Сватбата на Фигаро“ и „Така правят всички“ се поставят и играят с огромен успях в цял свят. Със сигурност обаче знаем, че „Вълшебната флейта“ е последното произведение на композитора, което е имало своята първа премиера няколко месеца преди смъртта му, както и че то е построено по различен начин. За мен вълшебството на тази опера, за да отговоря на въпроса Ви, идва от интерпретацията и начина, по който певците представят героите, от съпоставката между фантастичното, приказното от една страна и реалното от друга страна. „Вълшебната флейта“ използва символи, познати в оперната литература, така че магията на „Вълшебната флейта“ идва не от самото произведение, а от начина, по който то се изпълнява и възприема.

Във „Вълшебната флейта“, освен идеите на Просвещението, са заложении и послания, свързани с масонството, като например числото 3 или ритуала на посвещение в степента чирак. Смятате ли, че разкодирането на тази символика е необходимо за разбирането на смисъла и внушенията на „Вълшебната флейта“?

Във „Вълшебната флейта“ откриваме голяма част от идеите на Просвещението. Има една непрекъсната борба между доброто и злото, между деня и нощта, между слънцето и луната, между светлината и мрака. Светлината - много ми харесва как звучи тази дума на български, има много музика в нея. Светлината, която побеждава. Що се отнася до масонските символи в сюжета, те отдавна са разкрити, но за мен по-важни са масонските символи в музиката на Моцарт. Като тритонуса - акорд, който съдържа интервал от три цели тона или „Маршът на жреците“ във второ действие, както и на други места в операта. Не смятам, че трябва да разпознаеш масонските символи, за да разбереш смисъла и внушенията на „Вълшебната флейта“. Същите символи съществуват и в християнската религия, например Светата Тройца.

ДА СЕ ОПИТАШ ДА БЪДЕШ ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА, КОЕТО СИ

ЕВГЕНИЯ ВАСИЛЕВА И БОЯН СТОЯНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за преживяванията си с „Човекът от Ла Манча“, семейната роля, чувството за хумор, как да бъдеш повече от това, което си и как да го предадеш нататък

Жени и Боян, за радост на всички нас, „прескачате“ за малко от Кукления театър до Варненската опера, за да станете, след успешния кастинг, част от екипа на мюзикъла „Човекът от Ла Манча“. Вярно ли е, че за пръв път сте на сцената като семейство?

Боян: Да, първоначално не сме семейство, но после продължаваме с ролите на ханджията и ханджийката, които стават нещо като семейство.

Жени: Според историята на мюзикъла ние трябва да играем ролята не просто на семейство, а на добро семейство.

Боян: Досега в Кукления театър винаги сме били Принцът и Принцесата, т.е. прелюдията към семейство.

СРЕЩА СЛЕД 30 ГОДИНИ С ПЪРВАТА ЛЮБОВ

МАЕСТРО ХРИСТО ХРИСТОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първото си работно място като диригент на Варненската филхармония, амбицията, загубите и опита на младостта, за Моцарт като музикален фитнес и повторната среща с варненските оркестранти в премиерната постановка 2021 на „Вълшебната флейта“ от Моцарт, за македонското потекло, фондация „Гоце Делчев“ и свободата, която трябва да се заслужи

Казвате, че Варна е първата Ви любов...

Варна беше първото ми работно място, първата ми любов, това не се забравя. Дойдох във Варна по разпределение в последната година, когато имаше такова разпределение. Пристигнах на 1 септ 1988 г. като възпитаник на Маестро Васил Казанджиев, когото всички ние, неговите студенти, обожавахме. Тъй като бях любимият му ученик, той беше издействал от своя приятел Иван Маринов, тогава главен диригент на Варненската филхармония, да ме вземе като стажант-диригент. Бях млад, амбициозен и спечелих международна награда за диригентство във Франция. Специализирах там около година и в края на 1989-та отново се върнах във Варна.

В унисон с тогавашните демократични промени, а и каквато продължава да е практиката на известните филхармонични оркестри, Варненската филхармония реши да гласува вот на доверие на своите трима диригенти. Междувременно Иван Маринов беше заменен като главен диригент от Андрей Андреев, втори диригент беше Нелко Коларов, с когото като връсници много се сближихме и аз бях третият диригент. Оркестърът гласува вот на доверие на мен и изведнъж аз, едва 27-годишен, се оказах главен диригент на Варненската филхармония, която тогава се състоеше от 112 души, заедно с администрацията. Поста поех на 1 януари 1990 г. Бях много щастлив, но нямах никакъв управленски опит и върху главата ми се струпаха всякакви проблеми. А и времето беше особено, липсваха хранителни продукти, въведоха режим на тока и България заприлича на дискотека... Давах си сметка, че като ръководител съм длъжен да осигуря хляба на хората, независимо от всички трудности и затова реших, че непременно трябва да изведа филхармонията в чужбина. Още повече, че за предходните 12 години тя беше ходила само в Съветския съюз и в Чехословакия. Успях да организирам две големи турнета – едното до Австрия, заедно с диригента Георги Занев, а другото – до Испания. Испанското турне беше много дълго и добре заплатено, така че в онова трудно и бедно време за страната, варненските филхармоници получиха за труда си прилично заплащане.

ДА ЗВУЧИ СТРОЙНО, ИНТОНАЦИОННО ЧИСТО И ИЗЯЩНО

На 1 април 1946 г. е създаден Държавният симфоничен оркестър във Варна с диригент Руслан Райчев. По-късно прераства в Държавна филхармония Варна, след което влиза в състава на Оперно-филхармонично дружество Варна. От 2010 г. негов правоприемник е Оркестърът на Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна.

По повод 75-годишния юбилей на варненските симфоници през 2021 г. , концертмайсторите на Оркестъра на Варненската опера АННА ФУРНАДЖИЕВА И КРАСИМИР ЩЕРЕВ разказват ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за тънкостите в деликатната позиция на концертмайстора между диригента и оркестъра, дългия път от първия прочит на произведението до излизането на сцена, умението да реагираш по грешката и как трябва да звучи добрият оркестър. Също за любимите композитори, творби, диригенти и какво мислят един за друг. Има и още...

Едно дълго интервю за любителите на дълги четива!

КИТРИ И БАЗИЛ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ИЛИЯНА И МАРКО

23 март, 19.00, Основна сцена, Държавна опера Варна

На 23 март, 19.00, Основна сцена, балетната трупа на Варненската опера ще представи „Дон Кихот“ от Лудвиг Минкус, едно от най-ярките класически балетни заглавия. Макар и вдъхновен от прочутия роман на Сервантес, балетът се фокусира не толкова върху испанския идалго и неговия верен оръженосец Санчо Панса, колкото върху историята на двамата влюбени Китри и Базил. В техните роли през лятото на миналата година успешно дебютираха солистите на балетната трупа Илияна Славова и Марко Ди Салво, които ще танцуват и сега в спектакъла на 23 март.

Илияна Славова с удоволствие разказва за своята героиня: „Танцувах амурче в балета „Дон Кихот“ като ученичка в пети клас на Балетното училище, по хореография на Калина Богоева. Оттогава датира и мечтата ми да изиграя Китри на професионална сцена. Щастлива съм, че мечтата ми се осъществи, макар и в нелеките условия на ковидно лято. За мен това беше двоен успех, защото Китри е първата ми главна роля след близо 3-годишна пауза по майчинство. Репетирах с много желание и амбиция и мисля, че с Китри достойно се върнах на балетната сцена. Партията е красива, много испанска, жива, технична. Марко ди Салво в ролята на Базил е чудесен партньор, на когото мога да разчитам във всяко отношение. 

ВЕРА НЕМИРОВА: ЧЕСТНИЯТ РАЗКАЗ С НАЙ-ЯРКИТЕ СРЕДСТВА

РЕЖИСЬОРКАТА ВЕРА НЕМИРОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя прочит на „Графиня Марица“ от Калман във Варненската опера, където преди половин век нейният баща Евгени Немиров поставя същото заглавие, а майка й дебютира в главната роля; за честния разказ на произведението с най-ярките средства и суровите диаманти, които искат да бъдат шлифовани. И още от Соня Немирова за прочутия род Немирови и мисията на артистите днес.

Докато Ви наблюдавах как репетирате, си помислих, че премиерата едва ли ще Ви вълнува така, както репетицията...

Естествено. На премиерата вече нищо не можем да правим, само гледаме, като обикновени зрители.

Моят свят е репетицията, както казваше Димитър Гочев.

Да, аз обожавам Митко Гочев, той ми е голям пример в изкуството и мога да се подпиша под това изречение.

Предисторията на Вашата „Графиня Марица“ във Варненската опера води назад към постановката на Вашия баща Евгени Немиров през 1970 г., с диригент Влади Анастасов и художник Мариана Попова, майката на нашия дългогодишен главен режисьор Кузман Попов. Половин век по-късно, съвсем точно след 51 години, Вие поставяте във Варненската опера същото заглавие, вървейки в стъпките на баща си. Излиза, че „Графиня Марица“ е нещо като семейно заглавие.

Точно така, още повече че тогава във Варна главната роля е изпълнявала майка ми. Баща ми и майка ми се запознават, благодарение на варненската постановка на „Графиня Марица“.

Всичко това изглежда като едно добро предзнаменование за премиерата на Вашата „Графиня Марица“.

Дано. Надявам се да е бъде така.

Разкажете, освен заради семейните препратки, защо Ви привлича тази оперета на Калман?

Харесвам това заглавие. Правила съм го през 2002 г. във Виена, където то възбуди много критични гласове, защото докарах истински ромски оркестър от България - „Карандила“. Макар и първоначално скептично настроени, виенчани харесаха “Карандила“, веднага след като музикантите излязоха на сцената и засвириха. „Карандила“ стана любимец на публиката.

РАЗЛИЧНОТО ДА НЕ СТАВА САМОЦЕЛ

Солистът на Държавна опера Варна СВИЛЕН НИКОЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за дебюта си в ролята на Набуко, характеристиките на персонажа, как да бъдеш верен на автора и същевременно различен, също за респекта към Кузман Попов и неговата постановка 

18 март, 19.00, Основна сцена

Към богатия си репертоар добавяш поредната значима роля – Набуко...

Харесвам ролята на Набуко. Тя е от централните, знакови роли в баритоновия репертоар. Още с първите си стъпки на сцената, всеки баритон мечтае за тази роля. Всички най-големи баритони са оставили своята интерпретация на Набуко. Виждайки дори само името на Верди в афиша, публиката вече знае, че я очаква истинско преживяване. Тя познава и „Набуко“ с прекрасните арии на солистите и на хора, който също е основно действащо лице в творбата.

ИНТЕРВЮ С ДОН КИХОТ, САНЧО ПАНСА И ДУЛСИНЕЯ

ОРЛИН ГОРАНОВ, МАРИАН БАЧЕВ И ЛИЛИЯ ИЛИЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА преди премиерата на мюзикъла „Човекът от Ла Манча“ – 12, 20 февруари, 19.00, Държавна опера Варна

Как Орлин Горанов, като сеньор Алонсо Кехана, който предпочита да бъде наричан Дон Кихот, съвместява двата образа в едно?

С удоволствие ги съвместявам, дето се казва. Това даже са три образа, като вземем предвид и Сервантес. Изключително предизвикателство е да се докоснеш до Дон Кихот, този велик човек. Благодаря на Борис Панкин, на Мариан Бачев и на прекрасната ми Дулсинея – Лилия Илиева, както и на всички останали, с които сме заедно в този мюзикъл. Изкуство се прави с много хора.

Според режисьора Борис Панкин, Орлин Горанов е най-достойният за рицарската шпага сред българските артисти, имайки предвид успехите ти на оперната, поп и джаз сцената, мюзикъла, киното и телевизията. Апропо, знаеш ли всички отговори на „Последният печели“?

Изместваме центъра на разговора. Задаваш въпрос с повишена трудност, както би казал Петър Вучков. Никой не би могъл да знае всичко. Опитвам се да подхождам професионално към всичко, което правя, а дали се получава, публиката ще прецени.

ГЛЕДАЙТЕ И МИСЛЕТЕ! МИСЛЕТЕ И ГЛЕДАЙТЕ!

Художникът ИВАН ТОКАДЖИЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за двата сценографски плана в „Човекът от Ла Манча“ и микса между реалното и имагинерното, за особения жанр театър в театъра и  потребността от хуманистични идеали днес  

Скакво те вдъхновява образът на Дон Кихот?

С това, с което вдъхновява човечеството от 200 г. насам, аз не правя изключение. Имах щастието, преди да се заема с мюзикъла, да работя за балета „Дон Кихот“. Постановката, предназначена за арабския свят, поставяше много сериозни предизвикателства, но ме подготви за срещата с мюзикъла „Човекът от Ла Манча“. Имах и добра среща с литературната първооснова, великия роман на Сервантес. Дългогодишните контакти с дипломатическото тяло на Кралство Испания в България ми помогнаха да навляза в народопсихологията, довела до този връх в световната литература. Получи се и добра колаборация в екипа на мюзикъла - режисьора Борис Панкин, хореографа Боряна Сечанова, костюмографа Петър Митев и моята скромна особа. За всички нас е удоволствие да работим за тази постановка, която обикаля българските сцени и ще намери, надявам се, нови почитатели и във Варна.

„ЧОВЕКЪТ ОТ ЛА МАНЧА“ Е „ВЕЧНАТА АМБЪР“ СРЕД МЮЗИКЪЛИТЕ

Режисьорът БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята премиерна постановка на мюзикъла „Човекът от Ла Манча“ във Варна, за любовта отвъд физическата обвивка и вятърните мелници, за Алонсо Кехана и за Сервантес, който два пъти е бил съден от Великата инквизиция, за най-достойния за рицарската шпага сред българските артисти и въобще за рицарството като въпрос на избор

„Човекът от Ла Манча“ - 19, 20 февруари, 19.00, Варненска опера

Честит Св Валентин на Борис Панкин! В какво е влюбен днес режисьорът на мюзикъла „Човекът от Ла Манча“?

В красотата, в музиката, в театъра, в приятелите, в природата. Няма ни на йота промяна от това, в което съм бил влюбен вчера и ще бъда влюбен утре.

„Човекът от Ла Манча“ принадлежи към евъргрийните, онези любими вечнозелени мюзъкъли, защо?

Да, това е „Вечната Амбър“ сред мюзикълите. Създаден по музика на Мич Лей, текст на Дейл Васерман, един от най-добрите автори на мюзикъли през 60-те години, и стихове на Джон Дариън, основан върху изконното произведение на Сервантес „Приключенията на Дон Кихот де ла Манча и неговия оръженосец Санчо Панса“, обявен за роман на всички времена, „Човекът от Ла Манча“ наистина е евъргрийн. Той е един майсторски направен мюзикъл, който се опира на такива вечни стойности като любовта и изкуството, благородството и свободата. Това са четирите стълба, на които човешкият живот е стъпил и които никой не може да отмести.

„ЧОВЕКЪТ ОТ ЛА МАНЧА“ Е „ВЕЧНАТА АМБЪР“ СРЕД МЮЗИКЪЛИТЕ

Режисьорът БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята премиерна постановка на мюзикъла „Човекът от Ла Манча“ във Варна, за любовта отвъд физическата обвивка и вятърните мелници, за Алонсо Кехана и за Сервантес, който два пъти е бил съден от Великата инквизиция, за най-достойния за рицарската шпага сред българските артисти и въобще за рицарството като въпрос на избор

„Човекът от Ла Манча“ - 19, 20 февруари, 19.00, Варненска опера

Честит Св Валентин на Борис Панкин! В какво е влюбен днес режисьорът на мюзикъла „Човекът от Ла Манча“?

В красотата, в музиката, в театъра, в приятелите, в природата. Няма ни на йота промяна от това, в което съм бил влюбен вчера и ще бъда влюбен утре.

„Човекът от Ла Манча“ принадлежи към евъргрийните, онези любими вечнозелени мюзъкъли, защо?

Да, това е „Вечната Амбър“ сред мюзикълите. Създаден по музика на Мич Лей, текст на Дейл Васерман, един от най-добрите автори на мюзикъли през 60-те години, и стихове на Джон Дариън, основан върху изконното произведение на Сервантес „Приключенията на Дон Кихот де ла Манча и неговия оръженосец Санчо Панса“, обявен за роман на всички времена, „Човекът от Ла Манча“ наистина е евъргрийн. Той е един майсторски направен мюзикъл, който се опира на такива вечни стойности като любовта и изкуството, благородството и свободата. Това са четирите стълба, на които човешкият живот е стъпил и които никой не може да отмести.

TOP