ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА В ЕДИН И СЪЩ ФЕСТИВАЛ С ЛАРА ФАБИАН

ДАНИЕЛА ДИМОВА, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за участието на Варненската опера в Международния музикален фестивал в Крайова

Г-жо Димова, да започнем този разговор за представянето на Варненската опера на румънската фестивална сцена с предисторията.

За пръв път Държавна опера Варна участва в международния музикален фестивал в Крайова, Румъния. Носещ името на голямата румънска оперна певица Елена Теодорини, родена в Крайова, този фестивал, който има биенален характер, през тази година се провежда за 16-ти път. В сравнение с ММФ „Варненско лято“, който датира от 1926 г., той е много млад фестивал, но също като нашия се радва на многобройна публика.  Директорът на операта в Крайова Антониу Замфир и артистичният съветник Кристиян Франческони ни поканиха да участваме с две постановки от нашия репертоар - едно класическо оперно заглавие,  спряха се върху „Норма“ от Белини, и една съвременна продукция - мюзикъла „Уестсайдска история“ от Бърнстейн, който подготвихме в копродукция с Операта в Крайова. Още през юни месец направихме кастинг за мюзикъла тук във Варна и заедно с директора на оперния театър в Крайова Антониу Замфир избрахме артисти за представлението. Веднага след варненската премиера на „Уестсайдска история“ в края на откомври заминахме за Крайова, за да се представим и на тяхната фестивална сцена. Бяхме радушно приети от публиката и на двата спектакъла. Особено ме впечатлиха младите хора в препълнената зала на Националния театър „Марин Сореску“, където играхме „Уестсайдска история“.

Какво впечатление Ви направи фестивалната програма?

Оперният фестивал „Елена Теодорини“ предлага много сериозна програма, която, наред с операта „Джани Скики“, нашата „Норма“, Оперна гала, мюзикъла „Уестсайдска история“ и други интересни събития, включва и премиера на „Травиата“, новото им заглавие. Фестивалът завършва на 17 ноември с попоперен концерт с Лара Фабиан, солисти, хор и оркестър на Операта в Крайова. Много ми беше приятно да установя, че Варненската опера участва в един и същ фестивал с Лара Фабиан.

Как експертите оцениха варненските продукции?

Посрещнахме ВИП гост за представлението на „Уестсайдска история“, за което специално пристигна от САЩ Майкъл Бърнстейн, племенник на великия композитор. Той познава всички по-големи постановки в света на този мюзикъл, така че приех оценката му “Great Show”за нашия прочит като едно високо признание. Анализирайки в детайли видяното, той отправи препоръки за някои дребни детайли, с които ние, разбира се, ще се съобразим. Получихме похвала от него за общото звучене на оркестъра, за добрия английски на артистите в подготвения от нас изцяло на английски език мюзикъл, както и за динамиката на музикалното построяване с драматични и лирични моменти. Екипът постигна върхови точки в изпълнението си, публиката го забеляза и възнагради нашата „Уестсайдска история“ с 15-минутни аплаузи. Специални поздравления получихме от Майкъл Бърнстейн и за удачния каст, според който няма нито един артист, който да не е бил разпределен точно за ролята, която му подхожда. Много комплименти заслужи Маестро Александър Фрай, чиято превъзходна работа стоеше в центъра на всички коментари. Висока оценка дадоха за представлението и италиански експерти, гости на фестивала.  

До какви творческите перспективи доведоха работните Ви срещи?

На работната среща с директора на Националния театър в Крайова Александру Буреану обсъдихме възможности за творческа колаборация с Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Споделих, че нашият театър се готви да посрещне 100-годишния си юбилей през 2021 г, а той разказа, че техният театър има още по-дълголетна история, основан е преди 170 години. Националният театър „Марин Сореску“ се ползва със славата на един от най-реномираните румънски театри, в който са поставяли световноизвестни режисьори като Питър Брук. Екипът организира международен Шекспиров фестивал, също биенале. 12-то издание на фестивала предстои в края на април, началото на май 2020 година и програмата му отдавна е готова. Аз поканих румънските колеги да видят нашето Шекспирово заглавие „Отело“ на режисьора Пламен Марков, чиято премиера ще излезе в края на януари. Надявам се Варненският драматичен театър да получи своята изява с хубаво Шекспирово представление в изданието на Международния Шекспиров фестивал в Крайова през 2022 година. Да припомня тук, че Националният театър „Марин Сореску“ е гостувал с „Бурята“ от Шекспир“ преди няколко години на нашата сцена, в рамките на МТФ „Варненско лято“.

Творческите контакти между Варна и Крайова продължават и може би ще се стигне до размяна на театрални продукции още преди Шекспировия фестивал през 2022 година.

След всичко това мога с удовлетворение да кажа, че в Крайова Варна е вече известен партньор, който защити името си с най-високи стандарти и качество.

МАЕСТРО АЛЕКСАНДЪР ФРАЙ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за приятелството си с композитора Ленард Бърнстейн, създаването на мюзикъла „Уестсайдска история“ и неговите особености, метода на Станиславски, чувството за хумор и още за племенника на Бърнстейн и сина на първия продуцент на мюзикъла, които се очакват за премиерата на 24, 25 октомври 2019

Маестро Александър Фрай, Вие сте нашият VIP, нашият много специален човек за премиерната постановка на „Уестсайдска история“, личен приятел на композитора, великия Ленард Бърнстейн.

Имах прекрасно приятелство с Лени Бърнстейн, той беше много мил и щедър с мен. Водихме безкрайни разговори за музика, научих много от него. Щастлив съм, че той е един от моите учители. Дълбоко съм свързан с неговия мюзикъл „Уестсайдска история“, едно невероятно произведение, което се отличава от всички предишни мюзикъли в редица отношения - невероятно труден за дирижиране, за танцуване и пеене, с много бързи темпа и уникална хореография. Това е първият мюзикъл, в който пеенето и танците са напълно равностойни и първият, в който всеки герой, който излиза на сцената, има своето име и своя характер.

„УЕСТСАЙДСКА ИСТОРИЯ“ Е КРАСИВА ИСТОРИЯ И КРАСИВО СТОИ НА СЦЕНАТА

Хореографката НАДЯ ДИМОКОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над „Уестсайдска история“, необходимия хореографски компромис, младостта и

защо не можеш просто ей така да заличиш любимия човек...

Защо ти харесва „Уестсайдска история“?

„Уестсайдска история“ ми харесва, защото мюзикълът е поставен за пръв път от легендарния Джером Робинс. Неговата хореография е перфектна, начинът, по който движенията съвпадат с музиката, е образец за всеки хореограф. В началото имах притеснения дали, правейки моята хореография, бих могла да се състезавам с оригиналната постановка на Джером Робинс. Но от 1959 г., когато излиза мюзикълът, танцовият театър е претърпял сериозно развитие, така че реших да следвам своите виждания за хореографията, като внасям иновации, но винаги с мисълта да задържа стила и нивото, зададени от Джером Робинс. Щастлива съм, че в хода на репетициите този подход се оказа работещ.

В „Уестсайдска история“ характерите се проявяват в еднаква степен в пеенето и в танците, но от хореографска гледна точка кои персонажи са по-интересни?

Танците в „Уестсайдска история“ са много, общо 17. От главните герои Мария и Тони пеят повече и по-малко танцуват, но Риф и Анита са почти непрекъснато на сцената и танцуват през цялото време. Особено активен е Риф, той трябва да бъде млад, да бъде лидер и затова имах повече работа с неговата хореография. Анита също е интересен персонаж, тя е от Пуерто Рико и хореографията е важна за изграждането на образа й.

Режисьорът КРИС КАТЕНА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за особеностите на мюзикъла „Уестсайдска история“ и работата си над варненската постановка

24, 25 октомври 2019, 19.00, Основна сцена. „Уестсайдска история“ - Премиера на Държавна опера Варна, 73-ти творчески сезон (2019-2020). Мюзикъл от Ленард Бърнстейн. Концепция Джером Робинс. Либрето Артър Лорънс.Текст на песните Стивън Зондхайм. Режисьор Антониу Замфир. Асистент режисьор Крис Катена. Диригент постановчик Александър Фрай (Alexander Frey) (24.10), Кръстин Настев (25.10). Сценография и костюми Нела Стоянова. Хореография Надя Димокова.

Интересът към „Уестсайдска история“, вдъхновена от шедьовъра на Шекспир „Ромео и Жулиета“, не престава, откакто мюзикълът на Ленард Бърнстейн се поставя за пръв път на Бродуей (1959). Едноименният филм на Джером Робинс с Натали Ууд печели 10 награди „Оскар“ и 3 награди „Златен глобус“ (1961). Филмът, получил статут на културно наследство, се съхранява в Националния филмов регистър към Библиотеката на Конгреса на САЩ (1997). Съвсем наскоро и Стивън Спилбърг завърши своята „Уестсайдска история“, първия си филм по мюзикъл, с латино актьори в главните роли, премиерата се очаква през 2020.

„Палячи“ - 21 септември, 11.00, 19.00, Opera Studio – Varna 2019

Маестро Бизари, имате вече натрупан варненски опит, след като през лятото дирижирахте премиерата на „Турандот“ в Опера в Летния театър и сега „Любовен еликсир“ в майсторските класове на Opera Studio, предстои Ви и представление на „Палячи“...

Наистина, мога да кажа, че във Варна се чувствам вече почти като у дома. Бях много впечатлен от професионализма на оркестъра, хора и солистите на Варненската опера, които вложиха най-доброто от себе си в подготовката и представянето на „Турандот“ през лятото. След тази първа среща с Варненската опера много ме зарадва поканата да водя майсторски клас в рамките на първото варненско Opera Studio. 

Как оценявате работата си с младите хора над „Любовен еликсир“?

Участниците в майсторския клас бяха много мотивирани и ентусиазирани, с огромно желание и любов подготвяха и усъвършенстваха своите интерпретации, докато се доближат до нивото на истинския Доницети. Точно това беше и нашата задача – да ги насочим към верния музикален стил, отговарящ на естетиката на съответния композитор. Високият емоционален градус по време на целия репетиционен процес и на самото представление бяха отличителен знак за нашия „Любовен еликсир“, така че приехме аплодисментите на публиката като заслужена награда. Удовлетворен от свършената работа, си стегнах куфара и тръгнах за летището. Но се оказа, че трябва да дирижирам и „Палячи“ – последния спектакъл на варненското Opera Studio 2019. Да се върна толкова бързо и отново да се потопя в познатата творческа атмосфера, станала през последните седмици част от мен, това беше приятна изненада.. Отсега вярвам в успеха и на „Палячи“.  

„Селска чест“ от П. Максани – 21 септември, 11.00, 19.00, Оpera Studio - Varna 2019

Идвате от Ерусалим във Варна...

За пръв път съм във Варна, но вече съм бил в България като участник в конкурс за диригенти. Много съм впечатлен от вашия град, от архитектурата и морето, макар че нямах много време за плаж. Репетициите в майсторския клас вървят всеки ден една след друга, първо с пиано, после с оркестър, хор и солисти, непрекъснато сме в репетиции.

Как изглежда отвътре тази динамична музикална вселена, говореща световния език на музиката?

Оркестърът на Варненската опера е великолепен, в хора има много хубави гласове и мисля, че заедно с нашите млади солисти ще направим добър спектакъл. Участниците в майсторския клас идват от различни краища на света, цяла група от Мексико, също от Русия, Италия, Грузия, Израел, Америка, Япония, Китай, Южна Корея.

МАЕСТРО МАУРИЦИО БАРБАЧИНИ ОТ МЕТРОПОЛИТЪН ОПЕРА ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА ЗА OPERA STUDIO – VARNA 2019 И СЪВРЕМЕННИТЕ ПЪТИЩА НА ОПЕРАТА

„Севилският бръснар“  - 20 септември, 11.00, 19.00, Opera Studio – Varna 2019

Маестро Барбачини, за нас е привилегия диригент от Метрополитън опера да води майсторски клас в първото Opera Studio във Варна. Каква е Вашата оценка за него?

Моите поздравления за чудесната идея на Варненската опера да съберете млади хора и добри оперни педагози от цял свят за майсторски класове. Участвал съм в майсторски класове и в други страни, но тук подходът е по-различен. Да подготвиш и представиш за кратко време 5 оперни заглавия, това е много впечатляващо. Още повече, че не става дума просто за обучение, а за изграждането на истински оперни спектакли с много добри оркестър и хор, със сериозно подготвени солисти. Като диригент, който от 15 години дирижира в Метрополитън опера, Чикаго, Сан Франциско и навсякъде в Америка, определено мога да кажа, че добрите критерии в оперното изкуство се задават най-напред от добрите учители и техните високи изисквания.

17 септември, 11.00 и 19.00, Основна сцена

„Дон Жуан“ от Моцарт, диригент Айрат Кашаев, режисьор Донгми Лий, финалисти на Opera Studio – Varna 2019, Оркестър на Държавна опера Варна

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

Щастливи сме, че в първото Оперно студио – Варна 2019 свой майсторски клас води диригент от Болшой театър. Как се чувствате във Варна, Маестро Кашаев?

Чувствам се прекрасно. Бил съм в много страни в Европа, но в България съм за пръв път. Съпругата ми, която неотдавна посети с детския си хор Варна, разказваше с възторг за вашия град, така че аз се отзовах с голямо удоволствие на поканата да водя майсторски клас тук. Предвкусвах наслаждението от срещата с вашия хубав град, с морето и прекрасния колектив на Варненската опера.

Защо се фокусирате върху „Дон Жуан“ от Моцарт?

Музиката на Моцарт е като лакмус, върху който всичко се вижда. Дали пееш добре или не, дали играеш добре или не, то това ще забележи всеки човек, дори да не е музикант. В този смисъл Моцарт изисква особено отношение и уважение. Номер едно сред всички световни композитори, Моцарт е създал сакрална музика, която предполага същото благоговение, както когато влизаш в храм, за да разговаряш с бог. Намирам „Дон Жуан“ за изключителна творба и за мен е огромна чест да работя във Варна именно върху Моцарт.

Как постигате баланс между различните нива на участниците в майсторския клас?

Много трудно. Няма да кажа, че всичко веднага се получава, защото хората са дошли от различни страни, имат различно образование и различен маниер на пеене. Нашата задача е да приведем всичко това под един общ знаменател и заедно да постигнем най-доброто.

Не се стремите към една единствена, предварително зададена интерпретация?

Не мисля, че трябва да се стремим към една единствена интерпретация, колкото и тя да е добра. Нужно е да работим в необходимия стил, докато достигнем едно добро ниво. В крайна сметка ние сме академия и в нашия майсторски клас се учим как да се усъвършенстваме. Сред участниците има например певци, които никога досега не са изпълнявали Моцарт и ето сега те получават възможността да се докоснат за пръв път до неговата вълшебна музика. Ние се стараем да се доближим до Моцарт или както казва руската поговорка за подобни случаи: “Я не волшебник, я только учусь.“ (Аз не съм вълшебник, аз само се уча).

Кои са опорните точки на Вашата диригентска методика?

При всяко музикално изпълнение пред диригента стоят няколко задачи - от задача минимум до задача максимум. Задача максимум е да се доближим максимално до Моцарт, до слънцето Моцарт, като се пазим то да не ни изгори. Да се приближаваме все по-близо и колкото може по-близо до слънцето, за да може то да ни огрее. Важно е също да им е удобно на певците да пеят, важно е те да пеят заедно, важно е заедно да постигаме хубави темпа, оттам и хубави ансамбли. Разбира се, държим и на добрия италиански език. Не бива да си поставяме свръхзадачи, за които не разполагаме с достатъчно репетиционно време. Стараем се да направим всичко, което зависи от нас, за да ни харесат зрителите.

Екипът на „Дон Жуан“, забелязва се веднага, е много ентусиазиран преди утрешния пръв спектакъл на Оперно студио – Варна 2019. На какъв Моцарт каните варненската публика?

Предлагам на уважаемата варненска публика да дойде и да чуе нашия международен Моцарт. Това няма да е Моцарт, какъвто го познават в Мексико, Азия или Русия, това ще бъде един международен Моцарт с руски диригент и с великолепния Оркестър на Варненската опера.

Да завършим със спомените Ви за Вашия учител, Маестро Генадий Рождественски, един от най-големите диригенти на нашата съвременност.

Така се случи, че работих с Маестро Генадий Рождественски точно 10 години. Първо учих в неговия клас по дирижиране, после работих заедно с него в оперния театър. Знаете ли, той никога не казваше, ти си длъжен да направиш това или онова. Никога не използваше изрази, като трябва или не трябва, само внимателно ни предлагаше да опитаме. В същото време с поведението си и всеки свой спектакъл той ни показваше как би било добре да го направим. Така неусетно той ни учеше как да се отнасяме към творческата си работа като към мисия.

Маестро Генадий Рождественски беше знаменита личност и за мен беше истинско щастие да го познавам. Той владееше няколко езика, спектаклите и световните оперни премиери, които е дирижирал, не биха могли да се изброят. През 10-те години, в които бях с него, всеки път при появата му в класа, в Консерваторията или в оперния театър, осъзнавах, че сега, в този момент, се твори история...

Този велик човек ни напусна преди година и това е загуба не само за Русия и хората, които лично го познаваха, това е загуба за целия музикален свят. Личности като Маестро Генадий Рождественски вече рядко се срещат. Трябва да пазим паметта за него и уроците, които той ни завеща. Това е наш дълг. Какъвто е дългът ни към родителите, към предците, към родината, такъв е и дългът ни към учителя. И аз се старая да следвам този дълг.

АЙРАТ КАШАЕВ е роден през 1984 г. в Казан, Република Татарстан. Завършва с отличие както Казанското музикално училище „И. В. Аухадеева“, така  и Московската държавна консерватория „П. И. Чайковски“ със специалностите хорово и оперно-симфонично дирижиране. Спечелва първа премия на Всерусийския конкурс на хоровите диригенти (2009). Дирижира Симфоничния оркестър на Московската консерватория, Симфоничния оркестър „Рахманинов“, Московския оперетен театър, Оркестъра на Московския музикален театър „Геликон-Опера“ и др.

Като художествен ръководител на Академичния хор на Руската академия по музика имени Гнесиных, Държавния хор на Татарстан и и на други хорове печели престижни награди на различни фестивали.

Диригент е на Московския камерен оркестър „П. Слободкин“, а от 2018 г.,  по покана на худ. рък на Болшой театър Генадий Рождественски, и на Камерната сцена на Болшой театър „Б. А. Покровский“.

Айрат Кашаев е диригент и асистент на Маестро Генадий Рождественски в спектаклите «Блудният син» от Б. Бритън, «Лазар или Торжеството на Възкресение“ от Ф. Шуберт и др. Диригент-постановчик е на оперите «Stabat Mater» от Дж. Б. Перголези,  «Тит Безупречният» от А. Маноцков и др. В творческата му биография влизат балетите „Пулчинела“, „Лешникотрошачката“, оперите „Дидона и Еней“, „Евгений Онегин“ и др.     

Режисьорката ЕДИ ЛОВАЛЬО пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за постановката си „Турандот“, копродукция между Държавна опера Варна и Парма ОперАрт. Премиера 10 юли 2019, Reggia di Colorno - Парма. Премиера 19 август, Опера в Летния театър ММФ „Варненско лято“ 2019

Какви особености характеризират Вашата постановка на „Турандот“?

Щастлива съм да бъда във Варна с моята постановка на „Турандот“, която е съвместна продукция на Парма ОперАрт с Държавна опера Варна. В режисьорската си концепция следвам класическите оперни образци, като се отнасям с респект към китайската културна традиция, толкова различна от европейската.

Пучини умира след като композира предсмъртната ария на Лиу и не успява да довърши „Турандот“. Известно е, че на премиерата Артуро Тосканини дирижира точно до там, докъдето е спряло перото на великия композитор. Съществуват няколко продължения на операта от различни композитори, но ние работим с версията на ученика на Пучини Алфано, която най-често се изпълнява.

Операта разказва притчата за жестоката китайска принцеса, която погубва кандидатите за женихи, не успели да разгадаят гатанките й. В асоциация с леденото сърце на Турандот, замъкът й също е обвит с лед и въобще цялата сценографска визия на постановката е решена в леден синкаво-бял оттенък. Друг специален акцент поставихме върху хореографията, за да подчертаем иконографското значение на източния танц.

Наложи ли се да внасяте промени в постановката, предназначена за две различни открити пространства, за Парма и Варна?

Откритата сцена на Летния оперен фестивал в Парма, в Замъка Reggia di Colorno, е голяма, но сцената на Летния театър във Варна е още по-голяма и предлага повече възможности. Различията между двете пространства изискват съответна адаптация. Вероятно “варненският замък” на китайската принцеса ще стане по-просторен, ще се наложат и други леки промени, но това няма да се отрази на вече взетите, основни постановъчни решения.

Как бе посрещната премиерата на „Турандот“ в Парма?

Италианската премиера, която се състоя на 10 юли в нашия Летен оперен фестивал Reggia di Colorno, премина с огромен успех. Всички билети бяха разпродадени месец по-рано, а на самата премиера имаше много правостоящи. Публиката много хареса и дълго аплодираше варненските солисти – сопраното Илина Михайлова в ролята на Лиу и тенора Валерий Георгиев в ролята на Калаф. Двамата ще пеят и на варненската премиера, в която образа на Турандот ще пресъздаде Димитринка Райчева. Разпределението на ролите е много добро и аз се надявам, че успехът на Турандот в Италия ще се повтори и във Варна.

Какво място заема Пучини във Вашата лична оперна йерархия?

Музиката на Пучини звучи много модерно, а „Турандот“ е неговото оперно завещание. С „Турандот“, а също и с „Мадам Бътерфлай“, той въвежда нов етап в развитието на оперната музика и променя бъдещето й. След Пучини опера се пише по различен начин. Много обичам „Турандот“ както заради прекрасната музика, така и заради великолепно изградените женски характери. При Пучини жената е много важна, тя винаги е централен персонаж.

Как една жена режисьор се справя в днешния, доминиран предимно от мъже режисьори, оперен свят?

Мисля, че като оперни режисьори жените имат по-всеобхватна визия за нещата от мъжете. В самата природа на жените е заложено умението да се справят с много неща в едно и също време, а това е изключително важно качество за един режисьор. Що се отнася до Пучини, една жена режисьор най-добре би разбрала неговите толкова емоционални, едновременно силни и крехки женски характери. Пучини разкрива същността на жената в едни от най-красивите арии в световната оперна съкровищница.

ЕДИ ЛОВАЛЬО е завършила Conservatorio di Musica "A.Boito" в Парма, работи като оперен режисьор в Парма ОперАрт, основател и директор е на Летния оперен фестивал Reggia di Colorno - Парма. Разположен в околностите на Парма, Замъкът на Дука, известен още като Замъкът на Колорно, е построен в началото на XVIII век от дука на Парма Франческо Фарнезе

"ТУРАНДОТ"

Копродукция на Държавна опера Варна с Парма ОперАрт

Премиера 10 юли 2019, Reggia di Colorno, Парма

Премиера 19 август, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019

Лирична драма в три действия от Джакомо Пучини

Либрето Джузепе Адами и Ренато Симони по едноименната пиеса на Карло Гоци

Диригент Лоренцо Бизари

Режисьор Еди Ловальо

Сценография и костюми Нела Стоянова

Действащи лица и изпълнители:

ТУРАНДОТ - Димитринка Райчева

ИМПЕРАТОР - Христо Ганевски

ТИМУР - Деян Вачков

КАЛАФ - Валерий Георгиев

ЛИУ - Илина Михайлова

ПИНГ - Венцеслав Анастасов

ПАНГ - Марк Фаулър

ПОНГ - Пламен Долапчиев

МАНДАРИН - Свилен Николов

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

С участието на Варненската детско-юношеска опера

Прочетет още по темата :

ВАЛЕРИЙ ГЕОРГИЕВ: КАЛАФ Е СПОРЕД МЕН НАЙ-ТЕЖКАТА ПАРТИЯ ЗА ТЕНОР

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА: ГЕНА ДИМИТРОВА Е НАЙ-ДОБРАТА ТУРАНДОТ

ИЛИНА МИХАЙЛОВА: ЛИУ Е СИМВОЛ НА БЕЗГРАНИЧНАТА ЛЮБОВ

„Rock Symphony“ - 29 август, 19.30, ФКЦ, зала 1, МФФ „Любовта е лудост“ - Варна 2019

 Главният диригент на Симфониета София СВИЛЕН СИМЕОНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първия си концерт във Варна

 Разбрах, че имате сантимент към варненския концерт на “Rock Symphony”…

Благодарен съм за възможността да гостувам за пръв път във Варна, където завърших НУИ „Добри Христов“ в класа по кларинет на Иван Германов през 1981 г. Така се случи, че животът ме отвя в София, после в чужбина и само минавах през Варна. И ето сега, близо 40 години по-късно, за пръв път ще се появя на варненска сцена. В този смисъл концертът “Rock Symphony” на 29 август във ФКЦ, освен в професионално отношение, като част от МФФ „Любовта е лудост“, ще бъде и много емоционален за мен.

Как се съчетават рок и симфония?

През 2015 г. се зароди идеята за Symphony Rock“, съвместен проект между Симфониета София и Денс Формация София с нейната рок група. Точно този пръв проект с мои аранжименти за симфоничен оркестър и рок група ще чуят варненци. Обявяваме го като „Rock Symphony“, за да обхванем по-широк спектър от меломани, но при аранжирането и адаптацията от клавир за пиано към симфоничен оркестър аз отдавам приоритет на гласоводенето, а при оркестрирането - на симфоничния оркестър, не толкова на рок групата. Затова и някои от песните съм аранжирал само за симфоничен оркестър, без рок група и вокал. В концерта ще предложим интересна симбиоза между симфоничен оркестър, рок група и вокали с електрическа цигулка и саксофони.

Освен инригуващото преплитане на жанровете, ще има ли други предизвикателства в концерта?

Всичко това ще бъде поднесено по атрактивен и достъпен за публиката начин, с кратки обяснения от мен около историята на създаването на всяка от песните, със закачки и въпроси към публиката, дори с награди за верните отговори.
Този проект вече пожъна аплодисменти в България и чужбина и аз се радвам, че мога най-сетне да го представя и във Варна. Успехът на „Rock Symphony“ ме мотивира да разработя още 5 подобни проекта – „АBBA Mania“, „Queen Тоpia“, „Broadway“ с евъргрийни, аранжирани от мен отново за симфоничен оркестър, рок група, вокали и саксофон и „Le grand Tango” с най-известните танга на Карлос Гардел, Астор Пиацола и др. Надявам се в бъдеще да имаме възможност за гастрол във Варна и с тези проекти.

За начало ще дойдем на „Rock Symphony“...

Разчитам на това. Искам сърдечно да поканя варненци и гостите на града да станат част от общото музициране в емоционалната „Rock Symphony“ с емблематични рок парчета, в изпълнение на Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна и Джаз Формация София. Очакваме ви на 29 август в зала 1 на Фестивалния и конгресен център.

СВИЛЕН СИМЕОНОВ завършва НУИ „Добри Христов“ във Варна и ДМА „Проф. Панчо Владигеров” в София със специалност кларинет. Учи дирижиране в АМТИИ в Пловдив и специализира във Виена при проф. Салватор Конде. Диригентската му кариера преминава през Оперно-филхармоничното дружество в Бургас, където е музикален мениджър и диригент. От 2003 г. е главен диригент на оркестър Симфониета София и втори диригент на Operettenbühne Heinz Helberg във Виена. Маестро Симеонов дирижира на най-престижните съвременни сцени в Европа и света, сред които Берлинската филхармония, Musikverein Wien, Konzertgebau Amsterdam, Victoria Hall Geneva, Suntory Hall Tokio, също в Барселона, Мадрид, Кливланд и др. Едновременно с диригентската си работа преподава и води курсове и майсторски класове в София, Сеул – Република Корея, Ханой – Виетнам, Солун и Птолемейда – Гърция, Янгстаун – САЩ