Актуални новини

VIP БИЛЕТИ ЗА ОПЕРНАТА ГАЛА НА СОНЯ ЙОНЧЕВА

Вече са в продажба ВИП билети за летния гастрол във Варна на световноизвестното българско сопрано Соня Йончева. Почитателите на оперната дива, които закупят ВИП билети от 180 лева за нейната оперна гала на 31 август, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2023, ще имат достъп до коктейла след концерта, на който тя ще представи книгата си „15 огледала”, новия си албум „Куртизанката” и ще раздава автографи.

“Албумът „Куртизанката“ е разказ за куртизанките в оперния репертоар, които винаги са били важна част от мен, а новата ми книга „15 огледала” говори за моя вътрешен свят - за моя свят като артист, не толкова като автобиография”, споделя Соня Йончева.

ВИП билетите в ограничено количество може да намерите само на касата на ТМПЦ – Държавна опера Варна, пл. "Независимост" №1. За допълнителна информация и резервации: тел. 052 66 50 20, каса: 052 66 50 22

28 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна На 28 април 2023, 19.00, Основна сцена, Държавна опера Варна кани почитателите на симфоничното изкуство на концерт с емблематичните творби Симфония концертанте за цигулка, виола и оркестър от В. А. Моцарт, със солисти Красимир Щерев – цигулка и Румяна Петрова – виола, и Симфония №6 «Патетична» от П. И. Чайковски.

Във Варна за пръв път посрещаме изтъкнатия египетски диригент и композитор Хишам Габр, постоянен диригент на Каирската опера и директор на Художествения център „Библиотека Александрина“, който е част от прочутата Александрийска библиотека. Тук е мястото да припомним и един паметен исторически факт за изначалната връзка между оперните театри във Варна и Кайро. ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА ОТКРИВА КАИРСКАТА ОПЕРА През 1988 г. именно Варненската опера е поканена да открие Каирската опера с постановка на „Аида“ от Верди, дир. Иван Филев, реж. Кузман Попов. През 1990 г. отново екип на Варненската опера, отново с диригент Иван Филев, режисьора Кузман Попов и художниците Мария Диманова и Лора Маринова, с успех поставя на оперната сцена в Кайро „Бохеми“ от Пучини и „Трубадур“ от Верди. В този смисъл, на предстоящия симфоничен концерт, под палката на сегашния диригент на Каирската опера Хишам Габр, може да гледаме и като на естествено продължение на отдавнашните приятелски връзки между оперните театри във Варна и Кайро.

ДА ПОГЛЕДНЕШ ОТВЪД СЕБЕ СИ

НАДЕЖДА МАККЮН, диригент на хора на Варненската опера, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за същността на католическата литургия и особеностите в Реквием на Моцарт; разликата между оперното и кантатно-ораториалното пеене; приниципите на хоровото дирижиране като комуникационен мениджмънт; личният пример; ключовият момент да погледнеш отвъд себе си; дирижирането като визия и привилегията да се срещаш всеки ден с музиката, която извисява 

 

13 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна

ВЕЛИКДЕНСКИ КОНЦЕРТ с диригент Кръстин Настев. В програмата: Реквием в ре минор, К. 626 от Волфганг Амадеус Моцарт, със солисти Мария Павлова - сопран, Михаела Берова - мецосопран, Рейналдо Дроз - тенор, Дейвид Маккюн – бас, оперния хор с диригент Надежда Маккюн, хор „Морски звуци“ с диригент Росица Щерева и оркестъра на оперния театър във Варна. Концерт за пиано и оркестър №4 от Лудвиг ван Бетовен със солист Галин Ганчев – пиано.

В програмата на Великденския концерт ще звучи Реквием от Моцарт, едно произведение с основна роля на хора, който изпълнява 11 от общо 14 музикални номера. Това означава много работа за хоровия диригент.

Моята работа по Реквиема всъщност приключи и мога да кажа, че съм доволна. В сравнение с това, с което започнахме, постигнахме наистина много. Генезисът на реквиема, като католическа литургия, по начало е свързан повече с хорови и по-малко със солови изпълнения. В същността си реквиемът е кантатно-ораториална творба, необичайна за един оперен хор, който изпълнява предимно оперни творби. При Реквием на Моцарт трудността идва от различния стил на пеене, различната традиция и култура, от които се ражда този жанр. Пеенето предполага друга нагласа, по-инструментален подход, самата фактура на музиката се различава от операта, където и самата функция на хора е и драматургична, освен музикална. Полифонията, която е една от основните характеристики на кантатно-ораториалния жанр, не е присъща на хоровете в повечето опери. Трудно е за оперен хор да навлезе в света на фугата, като най-сложна форма на полифоничната музика и затова положих усилия най-вече в тази посока.  

13 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна

ВЕЛИКДЕНСКИ КОНЦЕРТ с диригент Кръстин Настев. В програмата: Реквием в ре минор, със солисти Мария Павлова - сопран, Михаела Берова - мецосопран, Рейналдо Дроз - тенор, Дейвид Маккюн – бас, оперния хор с диригент Надежда Маккюн, хор „Морски звуци“ с диригент Росица Щерева и оркестъра на оперния театър във Варна. Концерт за пиано и оркестър №4 от Лудвиг ван Бетовен със солист Галин Ганчев – пиано. ...

В Концерт за пиано и оркестър №4 от Бетовен има редица трудности за пианиста, но аз обичам трудностите и съзнателно ги търся. Трудностите са интересни, а за мен е много важно, това, което свиря, да ми бъде интересно. Винаги гоня някакво следващо предизвикателство, понякога дори не знам какво точно искам да намеря, но когато го намеря, съм щастлив.

В Концерт за пиано и оркестър №4 от Бетовен търся ведрото и слънчево настроение, с което това произведение се отличава от повечето творби в досегашния ми репертоар. Усещам смесицата от много различни настроения, но все пак в него преобладава радостната и оптимистична нотка. Очевидно това е замисълът на целия Великденски концерт, който започва с разтърсващия Реквием на Моцарт и завършва със светлината в Бетовеновия концерт за пиано и оркестър №4. Двете произведения наистина са добра комбинация и поднесени в цикъл извеждат едно общо духовно послание.

РЕКВИЕМ ОТ МОЦАРТ КАТО ВЪЗВИШЕН КЛЮЧ

13 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна 

ПОСВЕЩАВА СЕ НА ПАМЕТТА НА ЗДРАВКО ГАЙДАРОВ

ВЕЛИКДЕНСКИ КОНЦЕРТ с диригент Кръстин Настев. В програмата: Реквием в ре минор, К. 626 от Волфганг Амадеус Моцарт, със солисти: Мария Павлова - сопран, Михаела Берова - мецосопран, Рейналдо Дроз - тенор, Дейвид Маккюн – бас. Хор и Оркестър на Държавна опера Варна; Концерт за пиано и оркестър №4 от Лудвиг ван Бетовен със солист Галин Ганчев – пиано.

РЕКВИЕМ в ре минор, К. 626 от Волфганг Амадеус Моцарт е един от шедьоврите в кантатно-ораториалната музика и емблематичен пример за траурна заупокойна литургия в духа на католическия канон. Моцарт започва да пише своето последно произведение през 1791 г., когато излиза и последната му опера – „Вълшебната флейта”. Убеден, че няма да живее дълго, тежко болният Моцарт споделя със съпругата си Констанце, че всъщност композира Реквием за собствената си смърт.
Този факт е художествено преиначен от Милош Форман в прочутия му филм „Амадеус“ (1984), в който смъртният враг на Моцарт, придворният композитор Салиери, предлага да напише Реквиема под диктовката на умиращия композитор. Сценарист на филма е големият драматург Питър Шафър, чиято пиеса „Амадеус“ Стайко Мурждев превърна в една от най-въздействащите постановки на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, с Ненчо Костов в ролята на Амадеус и Стоян Радев в ролята на Салиери.

Закръгляйки 75-годишния си юбилей, Държавна опера Варна, учредена на 6 април 1947 г., раздаде своите награди „Феникс“ на 8 април 2023 г. преди Симфоничния концерт от XXII Великденски музикален фестивал, под палката на Постоянния гост-диригент Павел Балев, със солист Албена Данаилова - концертмайстор на Виенската филхармония. Даниела Димова - директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна и Бойка Василева – артистичен директор на Държавна опера Варна връчиха наградите – статуетка „Феникс“ и грамота на 7 творци с ярък принос в равитието и утвърждаването на Държавна опера Варна на българската и международната сцена.

АЛБЕНА ДАНАИЛОВА, концертмайстор на Виенската филхармония пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА и МИЛА ЕДРЕВА за първата си среща във Варна с Концерта за цигулка и оркестър на Панчо Владигеров; обиграният диригентски жест на Павел Балев; удобно написаната солова партия; типичните „панчови модулации“; класическата музика по съкратени формули като обедняване на човешкия дух; камерните формации като реклама; поуката от ковид пандемията за незаменимото живо преживяване; уеднаквяването, дигитализацията и изкуственият интелект срещу вертикала на изкуството; новото произведение като ново начало и нов път, който трябва да се извърви.

- Чудесно е, че след като Албена Данаилова свири със Софийската филхармония, Оркестъра на БНР и на Радио Класик ФМ, сега я посрещаме за пръв път във Варна за симфоничен концерт с Оркестъра на Държавна опера Варна и маестро Павел Балев. Какво е усещането от първите репетиции?

- Във Варна не съм за пръв път, но наистина за пръв път свиря с оркестъра на Варненската опера. Познавам се отпреди с маестро Павел Балев, с когото имахме премиера в Германия. Сблъскването с една симфонична творба на Панчо Владигеров, написана за цигулка и оркестър, както и с обигран диригентски жест, който събира нещата заедно, е вълнуващо. Да, развълнувана съм, защото съм на родна сцена и ми предстои премиера.

- Предполагам, че рядко свирите български творби, но когато има такъв случай, подхождате ли по различен начин към тяхната интерпретация или професионалното Ви отношение е същото, както при всяко друго произведение?

- И едното и другото. Отношението трябва да бъде професионално, но у мен всеки път нещо трепва, пробуждат се някакви усмивки от миналото и ме застигат мелодии, които напомнят за нашия фолклор и за всичко това, което сме ние, българите. Разбира се, че има такъв български елемент, но специално в този концерт той почти липсва, като изключим последната част.

- Концертът за цигулка и оркестър на Панчо Владигеров е знаков в много отношения - за пръв път е изпълнен от Берлинската филхармония, с него Панчо Владигеров като композитор и Любен Владигеров като солист записват първото българско участие в Залцбургския фестивал. И ето сега първата жена-концертмайстор на Виенската филхармония ще бъде солист на същия концерт във Варненския Великденски музикален фестивал. Любопитно е, от Вашата гледна точка на цигулар, как е написан този концерт, доколкото се знае, че в композирането му Панчо Владигеров е вземал предвид мнението на своя брат-близнак Любен Владигеров.

- Концертът е написан много удобно за цигулка, като изключим типичните „панчови модулации“, с които се изсипват тонове ноти и от мен, и от оркестъра. Като цяло музиката е приятна за свирене и наистина удобна за ръцете, което показва, освен намесата на Любен Владигеров, и чудесната симбиоза между двамата братя.

ДА ВОДИШ ВИБРАЦИЯТА С МИСЪЛ

ТЕНОРЪТ КАЛУДИ КАЛУДОВ разказва пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за интелекта, който е по-важен от гласа и може да превърне дефекта в ефект; влиянието на народното пеене върху българските тенори; незабравимите уроци на Никола Николов, пренесени от сцената и в педагогическата дейност на Калуди Калудов; грешната представа за събуден и несъбуден глас; любимият герой Де Грийо от „Манон Леско“ на Пучини; сравнението с Карло Бергонци и престижното място на Калуди Калудов в класацията на 10-те най-добри тенори в света; първата и последна среща с италианските клакьори; рисуването, с което певецът има какво да каже на своята публика; наградата „Феникс“ на Държавна опера Варна за 70-годишния му житейски път и блестящата 45-годишна кариера, свързана и с оперната сцена в родния град.

– Красотата на операта създават всички гласове, но все пак публиката поставя тенора на пиедестал. Любопитно е какво мисли за това един познат на целия свят тенор като Калуди Калудов.

– Това за пиедестала е много красиво казано. Наистина тенорът е глас, който винаги  печели със своя висок регистър. Той раздава лъчезарност на сцената и много любов, винаги играе любовници, приятели, женихи и т.н., така че сигурно това е една от предпоставките, които до известна степен правят тенора първостепенен. Но той не бива да се осланя на това предимство, защото интелектът е по-важен от гласа. Интелектът винаги може да обърне дефекта в ефект и да превърне дори грозния глас в един много кантиленен глас, който да създава емоции и да доставя удоволствие. Като певец, а и като вокален педагог, аз винаги поставям на първо място интелекта на човека. Погледнато професионално, в момента в който запява певецът, той усеща  вибрацията на гласа, която трябва да води с мисъл. Това наричам умение да пееш в хармония със себе си. С две думи не мога да го обясня, защото педагогиката е свързана и с показване, педагогът е длъжен да покаже как да бъдат покрити изискванията му. Така че техниката на пеене е проста, но не е достатъчна за изграждане на ярка кариера.

– Трябва ли да противопоставяме българските срещу италианските тенори, българските баси срещу руските, примерно, или всичко зависи от индивидуалността и школата, която формира и моделира певеца?

– Да, географската предопределеност има значение. В по-южните страни, като Испания, Италия, също България, се раждат повече красиви и богати гласове, в сравнение с други страни. Освен това бих казал, специално за българските тенори, че са повлияни от нашето народно пеене. Тази икономичност и дълга фраза, която притежава един български тенор, нямат тенорите от много други страни. Наблюдавал съм го неслучайно, тъй като винаги съм се интересувал от една по-дълга фраза в пеенето. Имам предвид, че зародишът на музикалната култура трябва да се търси във фолклора на нацията. Ако в испанския и португалския фолклор има много проточени и тъжни песни, а италианската музика изобилства с канцонети, то българските народни песни също се отличават със своя специфика. Баба ми казваше – викнал, та запял. И наистина, ако човек не викне и не провокира движението на изтичащата вибрация, той не може да продължи по-нататък.

В началото на април 2023 Държавна опера Варна загръгля 75-годишния си юбилей с връчването на своята награда „Феникс“ на творци със заслуги за развитието на оперния театър. На 8 април, преди Симфоничния концерт от XXII Великденски музикален фестивал, под палката на Постоянния гост-диригент Павел Балев, със солист Албена Данаилова - концертмайсторт на Виенската филхармония, Даниела Димова – директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, ще връчи наградите „Феникс“ – статуетка и грамота, на 7 именити творци, свързали артистичната си биография с Варненската опера. Статуетката "Феникс" е изработена по проект на арх. Христо Топчиев от НПО "Варна Дизайн Форум".

В поредицата от празнични събития излиза и двуезичен Юбилеен пощенски плик „75 години Опера Варна“ в лимитирана серия от 150 броя, с автор изтъкнатия филателист Борис Калинков. Върху плика са отпечатани афишът на първата постановка, операта „Продадена невеста“ от Б. Сметана и антикварна пощенска марка с основателя на Варненската опера Петър Райчев - първия световноизвестен български тенор, в ролята на Каварадоси от „Тоска“ на Пучини. Кръгъл печат посочва датата 07.09.1947 г., когато с премиерата на „Продадена невеста“ започва летоброенето на Варненската опера и 07.09.2022 г., когато се изпълва 75-годишния юбилей.

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГОЛЕМИЯ ДИРИГЕНТ ДОБРИН ПЕТКОВ (1923-1987)

ЮБИЛЕЙНИ НАГРАДИ „ФЕНИКС“ НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

8 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна
XXII Великденски музикален фестивал – Варна 2023

На 8 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна, предстои вълнуваща среща със симфоничното изкуство. Концертът, посветен на 100-годишнината от рождението на големия диригент Добрин Петков, ще дирижира маестро Павел Балев. Генерален музикален директор на оперните театри в Лимож, Франция и Нордхаузен в Германия, изтъкнатият творец е и Постоянен гост диригент на Държавна опера Варна от 2022 г. Под неговата безкомпромисна палка Оркестърът на Държавна опера ще представи Концерт за цигулка и оркестър № 1 във фа минор оп. 11 от Панчо Владигеров със солист Албена Данаилова – първата жена, спечелила високата позиция концертмайстор на престижната Виенска филхармония. Тя гостува във Варна в рамките на дългосрочния цикъл „Концертмайсторите“, в който досега аплодирахме виртуозните български цигулари със световна кариера Мариан Краев, Веселин Демирев и Светлин Русев.

В концерта, наред с посветената на Добрин Петков творба „Ламенто“ от Марин Големинов, ще прозвучи и Симфония в ре минор №0 от Антон Брукнер.

По повод закръглянето на юбилейния 75-ти сезон на Държавна опера Варна (6 април 2022-6 април 2023), преди началото на музикалното събитие Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, ще връчи юбилейните награди на Държавна опера Варна „ФЕНИКС“ на творци със заслуги към Варненската опера.

Проф. д-р Марио Милков, председател на „Алумни клуб и приятели“ при Медицински университет Варна, ще връчи награда „Верди“ на творци от Държавна опера Варна на 5 април 2023 г. Церемонията е предвидена непосредствено преди спектакъла от XXII Великденския музикален фестивал на операта „Дама Пика“ от Чайковски, под палката на Постоянния гост-диригент Павел Балев.

„Алумни“ произхожда от лат.”alumnus”, което означава възпитаник на висше учебно заведение, но днес понятието включва освен завършилите университет, колеж, училище, също и бивши служители на компания, членове на сродни организации, съмишленици и пр. Основната цел на Алумни клубовете е да се поддържа жива връзката с Алма Матер, да се утвърждава престижа на университета, да се разширяват партньорствата и бизнес контактите между неговите членове, да се работи за различни каузи в полза на обществото и културата, обяснява проф. д-р Марио Милков. 

ЗА „ДОН ПАСКУАЛЕ“ С ЛЮБОВ

Маестро Светослав Борисов

„Дон Паскуале“ е едно много приятно и свежо заглавие, което изисква пълна отдаденост. Както в театъра, така и в операта, е много трудно да се направи комедия, така че да се намери  границата и да не стане eфтино. Това е предизвикателството от драматургична гледна точка, а предизвикателството в музикално отношение е да създадем една ефирна, лека, дантелена, пулсираща младежки, комедия. Необходима е сериозна подготовка и със солистите, и с оркестъра. Защото оркестърът един ден свири „Тоска“, утре „Дама Пика“, а след след много кратък период му се налага да се пренастрои за нещо такова, като „Дон Паскуале“, което трябва да звънти. Търсим малките детайли, които спомагат да се получат леки иронични закачки както в музиката, така и в играта на артистите. Мисля, че „Дон Паскуале“ е като магнит, в който всеки би намерил нещо за себе си. Надявам се да привлечем и млада публика.  

НЕ СЕ ЗАТВАРЯЙ В МАЛКАТА СИ СТЪКЛЕНА МЕНАЖЕРИЯ

ИВАН ТОКАДЖИЕВ - сценограф на „Дон Паскуале“

Операта „Дон Паскуале“, освен прекрасната музика на Доницети, има една банална сюжетна линия, която не ми е правила особено добро впечатление. До момента, в който получих предложението за участие в проекта на Варненската опера. Тогава разбрах, че зад този банален сюжет, толкова често използван в световната литература, музикално-сценичните изкуства, дори в киното, се крие една много деликатна и интересна за преосмисляне идея. Това е затворената малка стъклена менажерия на човек, който е решил да изживее живота си без да се влияе от бурите на ежедневието, като се изолира от света. Но подходът обикновено се оказва неуспешен. Или обществото помита героя или го заплита в интриги, които променят не само живота му, но и мирогледа му и отношението му към хората около него.

По този път намерихме ключа към спектакъла. Много съм впечатлен от бързото вникване в неговата същност от изпълнителския състав, в който всеки по своему прави превъзходен прочит. Радвам се, че отново имам възможност да работя с прекрасната трупа на Варненската опера, с режисьорката Сребрина Соколова и колегите от постановъчната част. Резултатът е обещаващ. Вярвам, че публиката ще разгадае заложеното послание - не се затваряй в малката си стъклена менажерия, тя рано или късно ще се отвори.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛНО И СЪЩЕВРЕМЕННО ЗАБАВНО

НАДЯ ДИМОКОВА – хореограф на „Дон Паскуале“

„Дон Паскуале“ е комична опера и моята цел е да направя не просто някаква хореография, а хореография, която е изразителна, динамична, ефектна и забавна. Богато поле за хореографска изява предоставя трето действие, в което участват близо 40 артисти и много предмети. Това е действието, в което Норина, младата съпруга на Дон Паскуале, безцеремонно се разпорежда в къщата на доскорошния стар ерген, изхвърля всичко старо, купува нови мебели, дрехи и всякакви вещи, назначава още слуги, въобще внася пълен хаос в обстановката. Едни правят ремонт, други готвят, а в последната картина преди финала имаме дори градина с танцуващи дървета. Да се пресъздаде целия този замисъл със средствата на хореографията е предизвикателно и същевременно забавно.

В масовите сцени особено важни са усещането за пространство и работата с партньора. В този смисъл режисьорката Сребрина Соколова много добре разясни творческите задачи на екипа, така че всеки знае какво точно и как трябва да го направи. Прекрасно работя със солистите от трите състава, които са изключителни професионалисти. Приятно ми е и с артистите от хора, чиято емоционална нагласа и вдъхновение са заразяващи, особено когато увлечени в заниманието те започват да добавят към хореографията по нещо от себе си. Крайният продукт се изгражда именно от енергията и отдадеността на всички участници. Всичко това присъства в нашия „Дон Паскуале“ – една много приятна за слушане и гледане опера, която изобилства както с комични, така и с драматични моменти, завладява с прекрасна музика и създава добро настроение, а то непременно ще оттърси зрителя от ежедневието.

 

14, 29 март 2023, 19.00, Основна сцена – предпремиерни спектакли
20 юли, 21.00, Летен театър – Премиера на Опера в Летния театър 2023

Роденият в Бергамо Гаетано Доницети (1797-1848) е едва на 21 години, когато жъне успех с първата си опера и това предопределя шеметния му път като композитор от световна величина. В периода 1834-1838 е професор по композиция в прочутата Неаполитанска консерватория, която две години по-късно оглавява. Работи като театрален директор в Париж и всички европейски театри го заливат с поръчки. За четвърт век написва 70 опери, сред които шедьоврите „Любовен еликсир”, „Лучия ди Ламермур”, „Фаворитката”, „Анна Болейн” и разбира се „Дон Паскуале”.

Прочут с бързината и лекотата, с които композира творбите си, Доницети създава „Дон Паскуале” само за 11 дни, а оркестрацията - за 8. Резултатът е партитура, с единна драматургична концепция в стил опера-буфо, с богата мелодика и блестящи музикални номера, които публиката бурно аплодира на премиерата в Париж на 3 януари 1843 г.

РЕЖИСЬОРКАТА СРЕБРИНА СОКОЛОВА ПРЕДСТАВЯ СВОЯ ПРОЧИТ НА “ДОН ПАКСУАЛЕ” ОТ ДОНИЦЕТИ

Първото представление на операта „Дон Паскуале“ от Доницети е през 1843 г. на сцената на Ла Скала в Милано. Днес – 180 години по-късно, този оперен шедьовър стъпва с поредната си интерпретация на сцената на Държавна опера Варна, със същата сила на въздействието и съвременно звучене. Този успех сред публиката през поколенията, в миналото и настоящето, се крие във вечната тема на любовния триъгълник, представен в стил опера-буфа. Не може да не забележим, че тази опера се родее с принципите на изграждане на комедия дел‘арте, където образите са ясни и добре очертани. Но това не е всичко. Много бързо нашите персонажи разкриват пред публиката и други свои характеристики, привнасящи съвременност на прочита и пълнокръвност на образите. Макар че нашите представи за света се основават на дуалистичния двуполюсен принцип за добро и зло, за тъжно и смешно, тук нищо не е само черно или само бяло.

XIV ИЗДАНИЕ НА ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2023

16 юни – 31 август 2023

Първа пресконференция - 20 февруари 2023, Сцена Ротонда, Държавна опера Варна

ДАНИЕЛА ДИМОВА – директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна

В XIV издание на Опера в Летния театър – Варна 2023 отбелязваме няколко важни годишнини, които ще придадат концептуален и художествен привкус на програмата. Това са: 210 години от рождението на Джузепе Верди, 100 години от рождението на Мария Калас, 100 години от рождението на Франко Дзефирели, 85 години от рождението на Милчо Левиев и 120 години от установяването на дипломатически взаимоотношения между България и САЩ.

По повод 210 години от рождението на Верди на 16 юни откриваме Опера в Летния театър 2023 с оперна гала „Viva Verdi“, под майсторската палка на нашия постоянен гост-диригент Якопо Сипари ди Пескасероли, с участието на именити оперни певци.

РЕПЕТИЦИЯТА Е МОЕТО ВРЕМЕ

Пианистката ВЕСЕЛИНА МАРИНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческия си път на корепетитор във Варненската опера; ролята на корепетитора като медиатор, балансиращ между стила на произведението, концепцията на диригента и индивидуалността на певеца; различните прочити на едно и също произведение; солистите от миналото и днес; „Норма“, „Мнимият болен“, „Турандот“ и моментите, които я правят щастлива.

Как Варненската опера стана твоя професионална съдба?

След като завърших Музикалната академия в Пловдив с пиано и педагогика, работих няколко години с детския хор на маестро Захари Медникаров. Не съм и допускала, че някога ще сменя хора с операта, но после срещнах драматурга на Варненската опера Анелия Събева, моя преподавателка по история на музиката в Музикалното училище във Варна и тя ми предложи да се явя на изпита за корепетитор. В журито влизаха диригентът Иван Филев и пианистката Катя Христоманова, която имаше богат опит с много диригенти, а това е особено важно за един корепетитор. От нея научих много за сложната работа на корепетитора, общуването с диригентите и певците и целия репетиционен процес. Спечелих конкурса и от 1987 г. досега Варненската опера стана мой втори дом.

И така до предстоящия Първи март, този хубав български празник, на който солистите на Варненската опера ти посвещават специално събитие. Насловът на концерта „В началото бе корепетиторът“ препраща с усмивка към библейската истина „В началото бе словото“. Не може да отречеш, че в операта тази аналогия има своето основание...

Приемам го, но само с чувство за хумор (усмихва се). За мен операта е най-изумителното изкуство, защото събира в едно всички видове изкуства. И ако на сцената се виждат солистите и хорът, а в оркестрината свири оркестърът, това далеч не е истината за сложната подготовка на спектакъла. Това е само крайният продукт - магията и красотата на операта, на които зрителите се наслаждават. А за да се стигне до тях екипът преминава през дълъг репетиционен процес, който може би е малко скучен, но без него не може. Необходимо е партиите да се усвоят технически и да се намери стила на произведението, за да може певецът така да се срасне с ролята, че да пресъздаде максимално вярно характера на своя персонаж.

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ ЗА XIV ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2023

20 февруари 2023, 13.30, Сцена Ротонда

Ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна кани представители на варненските медии и кореспондентите на националните медии във Варна на пресконференция, посветена на XIV издание на Опера в Летния театър – Варна 2023.

Пресконференцията ще се състои на 20 февруари 2023, 13.30, Сцена Ротонда.

Участват: Даниела Димова – директор на ТМПЦ Варна; Бойка Василева – артистичен директор на Държавна опера Варна; Якопо Сипари ди Пескасероли - постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна; диригентите Страцимир Павлов, Ганчо Ганчев и режисьорката Сребрина Соколова.

СМЯНА НА „ДОН КАРЛОС“ С „НАБУКО“ НА 22 ФЕВРУАРИ

Уважаеми зрители,

Поради технически причини се налага смяна на спектакъла „Дон Карлос“ от Верди, планиран за 22 февруари, с „Набуко“ от Верди, като съставът остава същият. Диригент Якопо Сипари ди Пескасероли, в главните роли: Свилен Николов - Набуко, Йоана Железчева – Абигайл, Деян Вачков – Закария и Гергана Русекова – Фенена. Оркестър и хор на Държавна опера Варна, с диригент на хора Надежда Маккюн.

Закупените билети важат без заверка, но могат също да бъдат върнати или презаверени за друг спектакъл.

Благодарим за разбирането.

TOP