Интервюта

ПЕЕНЕТО Е КАТО ПИСАНЕ ВЪРХУ ПЯСЪКА НА МОРСКИЯ БРЯГ

Арсений Арсов за спецификата на теноровия глас, за ролите, партньорите и педагогическите практики в 40-годишния му творчески път; за мисията да издирва и съхранява гласовете на големите ни оперни певци

„Тенорите са това, което бихме искали да бъдем, но не можем. Затова ги обичаме и обожаваме“, пише Марин Бончев в книгата си „Великите тенори на България“. Защо публиката обича тенора – какъв отговор ще даде тенорът Арсений Арсов, знаков солист за Варненската опера с 40-годишен творчески път на нейната сцена?

Ако ниските гласове, както казват някои, ги тегли земята, то тенорът е устремен към небето. Това е най-високият мъжки глас, междинно звено между мъжките и женските гласове с редки съчетания между тях и това го прави много поетичен, изразителен и експресивен. Неслучайно най-хубавите мъжки партии в световната оперна литература са написани за тенори.

Навлизаме в една от любимите ти теми за връзката между тенора и честотата, с която земната повърхност вибрира – 37,5 херца, честотата на Шуман, или така нареченото медитативно, молитвено или алфа ниво. Какво се случва тогава?

Има научна теория, според която при преходните тонове на класически поставения глас честотната им характеристика влиза в биоенергиен резонанс с тази на аудиторията и влияе пряко върху пулса на слушателите, който се покачва при изпяването на високите тонове. И още, по време на спектакъл, особено оперен, където излъчването от сцената е най-голямо,   се създава едно общо биоенергийно поле между хората от сцената и тези в залата. Когато публиката е положително и добронамерено настроена,  това се отразява благоприятно върху певеца и обратно. Така нещата стоят научно, но по-важен е крайният резултат – дали гласът въздейства върху аудиторията, дали се чувства напрежение у публиката, в каква степен отделният певец предава посланията на автора и достатъчно убедително ли е това.

АННА ПАМПУЛОВА ВЪВ ВЕЧЕР НА СЪВРЕМЕННАТА ХОРЕОГРАФИЯ

ДВАТА СВЯТА НА „ОМАГЬОСАНИ КАРТИНИ“

1 ноември 2021, 19.00, Държавна опера Варна

VI Международен балетен форум - Варна 2021.

С финансовата подкрепа на Фонд Култура при Община Варна

В програмата:

„Омагьосани картини“ - по музикалния албум „Омагьосани картини“ на Нелко Коларов, режисура и хореография Анна Пампулова, костюми и сценична среда Невена Георгиева, солисти Илияна Славова и Павел Кирчев;

“Existence” (Съществуване, англ.), музика Идън Ахбез, вокал Aurora, хореография Полина Михайлова, танцува Галина Велчева;

“Immersion” (Потапяне, англ.), музика Макс Рихтер, режисура и хореография Адриан Марсело Саенц Молина, изпълнява Балетът на Държавна опера Варна. Световна премиера.

ДАНИЕЛ ЙОВКОВ от ТМПЦ Варна пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ангажимента си като консултант светлинен дизайнер в постановката на операта „Кармен“ от Бизе на режисьорката Вера Немирова в Нюрнбергския държавен театър

Неотдавна се върна от специализация като светлинен дизайнер в Държавния театър Нюрнберг (Staatstheater Nuernberg), разкажи как стана.

Искам най-напред да благодаря на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, като мой работодател и на режисьорката Вера Немирова, които направиха възможна тази моя специализация в Германия. След като за пръв път се докоснах до творческия свят на Вера Немирова във варненската постановка „Графиня Марица“, тя ме покани да бъда консултант светлинен дизайнер за нейната постановка на операта „Кармен“ в Нюрнберг, Германия. За мен беше прекрасна възможност и истинско щастие да работя за изключителната Вера Немирова в Нюрнберг. Времето, което прекарах там от 12 септември до 3 октомври тази година, бе наситено с много впечатления, научих нови неща, натрупах опит, който ще ми бъде полезен.

ИЗЧИСТЕН, ОСТЪР И ПРОБЛЯСКВАЩ КАТО МАЛКА ДАМСКА КАМА

Йоана Железчева пред Виолета Тончева за работата си над вокалния образ на Турандот преди дебюта й в едноименната опера на Пучини на сцената на Държавна опера Варна; за Гена Димитрова като най-добрата Турандот, партньорите на сцената и защо дължи любовта си към операта на Варненската опера.

„Турандот“ - 13 ноември 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Какво представлява за теб ролята на Турандот?

В личното ми израстване като солист с тази роля прескачам няколко стъпала. „Турандот“ е една от най-често изпълняваните творби на Пучини, защото е колоритна и много се харесва на публиката. Винаги, когато се ражда нова Турандот, оперната действителност се променя. Турандот е една от най-трудните роли за драматичен сопран в оперната литература, може би дори най-трудната. Тя изисква специална постановка във вокален аспект и пълнокръвно артистично превъплъщение. За да пееш добре тази роля, е нужен най-напред, разбира се, гласът на Турандот, но оттам нататък трябва да преодолееш многобройните препятствия в изграждането на партията и образа.

ТАЗИ ОБГЪРНАТА В МИСТЕРИЯ „ТУРАНДОТ“

МАЕСТРО ЯКОПО СИПАРИ ДИ ПЕСКАСЕРОЛИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за сложността, загадките и хипотезите около недовършената последна опера на Пучини; за саможертвата, любовта и християнствотото; Фестивала за сакрална музика „Sacrum“ и музиката като молитва.

„Турандот“ от Пучини – 13 ноември, 19.00, Държавна опера Варна

Маестро Якопо Сипари ди Пескасероли, добре дошъл за пръв път във Варна.

За мен е голямо удоволствие да бъда във Варна. Дирижирал съм в София, Пловдив и Стара Загора, но сега съм за пръв път във Варна, за което дължа благодарност на г-жа Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна. Тя беше толкова мила да ме покани да дирижирам тук „Турандот“ от Пучини. Впечатлен съм от красивите гласове на варненските солисти, с които ми е много приятно да работя. Връзката с България за мен е важна, защото страната ви е богата с прекрасни музиканти и както вече казах - с изключителни оперни певци.

„Турандот“ – 13 ноември 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Оперният артист, както казват италианците, е educatore santimentale (възпитател на чувства), защото ние пеем нотите и изговаряме текста с душата си. Опитваме се да предадем различни чувства - любов, страст, раздяла, така че те да достигнат до публиката и тя да излезе от театъра извисена, променена, да излезе с една друга нагласа.

Предизвикателствата в „Турандот“ са много сериозни, защото Пучини по принцип се пее тежко, оркестърът е много голям и гласът трудно пробива. Неслучайно Пучини изисква специфични гласове. Оркестрацията в неговите шедьоври „Мадам Бътерфлай“, „Тоска“ и „Турандот“ е сложна и това предполага специална постановка, мощни гласове, които да надвишат оркестъра и не на последно място - певческа акробатика. Моят герой Калаф е еталон за тенор, който знае да пее. Освен големия и богат глас, освен чувствителността, с която трябва да пее, тенорът трябва да бъде също и добър актьор. В партията на Калаф се съдържат всички ноти за теноровия глас - от най-ниската до най-високата нота. Прочутата му ария „Nessun Dorma Vincero” завършва с онова най-високо си.

МАЕСТРО ДИМИТЪР КОСЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за най-голямата си награда в живота; за уникалния Симфоничен концерт с Оркестъра на Варненската опера, в който едновременно се изпълняват два изключително рядко свирени концерта на Прокофиев и Рахманинов; за предизвикателствата, които обожава, защото карат музиканта да излезе от зоната си на комфорт; за русенско-варненската връзка и защо обича да дирижира във Варна.

22 октомври 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Симфоничен концерт с диригент Димитър Косев и солисти: Анна Фурнаджиева - цигулка и Николай Желязков – пиано. В програмата: П. Владигеров - Малък марш и Сарабанда от цикъла "Класично и романтично"; С. Прокофиев – Концерт за цигулка и оркестър №2; С. Рахманинов – Концерт за пиано и оркестър №2. Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев.

КОГАТО МЕЧТИТЕ СЕ СБЪДВАТ

AННА ФУРНАДЖИЕВА И НИКОЛАЙ ЖЕЛЯЗКОВ - СОЛИСТИ НА

СИМФОНИЧНИЯ КОНЦЕРТ С МАЕСТРО ДИМИТЪР КОСЕВ 

22 октомври 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Диригент Димитър Косев. Солисти: Анна Фурнаджиева - цигулка и Николай Желязков – пиано. В програмата: П. Владигеров - Малък марш и Сарабанда от цикъла "Класично и романтично"; С. Прокофиев – Концерт за цигулка и оркестър №2; С. Рахманинов – Концерт за пиано и оркестър №2. Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев.

АННА ФУРНАДЖИЕВА

През тази година се навършват 130 години от рождението на Сергей Прокофиев и аз съм щастлива, че по този повод мога да представя неговия Концерт за цигулка и оркестър №2. За мен е отдавнашна мечта да изпълня този концерт, който съм свирила като студентка, но само с пиано, а сега използвах паузите покрай Covid, за да си го възстановя и да му придам нов облик.

 

След толкова години човек се променя, променят се и възприятията му. Тази версия на концерта, който сега свиря, е в 3 части, по-късна и по-дълга от първата версия. Концертът е много философски и труден за изпълнение, поради което и не се свири често. Харесвам Прокофиев, той е един от класиците на XX век, а музиката му е гениална. Прокофиев е огромно предизвикателство за всеки цигулар.

 

Благодарна съм на ръководството на нашата опера, че ми предостави възможността да поднеса моята интерпретация на тази негова творба в концерт, под палката на талантливия маестро Димитър Косев. Радвам се, че другият солист в симфоничния концерт е великолепният млад пианист Николай Желязков, който е роднина на моя съпруг Димитър Фурнаджиев, така че се получава нещо като семеен концерт.

ЙОАНА ЖЕЛЕЗЧЕВА: ОБИЧАМ ДА СТРАДАМ НА СЦЕНАТА

СОПРАНОТО ЙОАНА ЖЕЛЕЗЧЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята си на Норма в „Норма“ от Белини, предизвикателството на белкантовото пеене, любимите оперни героини и защо обича да страда на сцената

„Норма“ - 19 октовмри, 19.00, Държавна опера Варна

-Добре дошла отново във Варненската опера, Йоана. Тук, ако не греша, последно бяхте Мадам Бътерфлай.

-Да, точно така и сега много се радвам, че отново ще мога да пея на сцената на този прекрасен театър.

-Ще изпълните Норма, една роля, която украсява кариерата на всеки сопран.

-Норма, може да се каже, е перлата в короната на всеки сопран. Който е дръзнал да се занимае с нея, знае, че това е една от най-трудните във вокално отношение роли. „Норма“ е много важно да се пее белкантово. Белини пише тази опера в период, когато белкантото е било в апогея си.

ДА ВИЖДАШ В ОГЛЕДАЛОТО НЕ СЕБЕ СИ, А ГЕРОЯ

Костюмографът ПЕТЪР МИТЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за агресията към дрехата на хипикултурата и театрално изведените костюми в „Коса“ (1 юли 2021); за огледалото, в което трябва да виждаш не себе си, а героя; за съвременната визия и идеята за другост, както и за необходимостта изкуството да се интерпретира, а не да се повтаря 

Толкова цветни, разнообразни и щастливи изглеждат хипитата в твоите костюми...

Наистина в „Коса“ прави впечатление най-вече хипарската група, известна и от едноименния филм на Милош Форман. Хората, които са гледали филма, имат своята представа, но ние правим друга, по-театрална интерпретация. Костюмите са изведени театрално, в театъра имаме този лукс, да ползваме някаква условност. В този смисъл аз интерпретирам темата за хипи в театъра, а не в киното. С нашите костюми не може да излезеш на улицата, те са пригодени за сцена. Изхождам от идеята за хипикултурата, която е контракултура, включително и като отношение, като агресия към дрехата. В този смисъл моето отношение към дрехата съвпада с отношението на героите в „Коса“ към дрехата.

„ГРАФИНЯ МАРИЦА“, НО ЦАРИЦА МУЗИКА

Маестро ЕРАЛДО САЛМИЕРИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Имре Калман, Вера Немирова и юбилейната „Графиня Марица“ във Варна, както и за Херберт фон Караян, който препоръчва оперетата, какво означава чувството за оперета. За перфекционизма на Барбара Хендрикс и Николай Гяуров, който репетира 45 минути 2 такта. За фантазията и креативността, които правят човека такъв, за музиката като приказка и акт на сътворението... 

- Във Вашата впечатляваща творческа кариера дирижирате творби от много и различни композитори, но Имре Калман като че ли сега се появява за пръв път в репертоара Ви?

- С оперета през последните 10 години се занимавах само в концерти. Спомням си в Прага един прекрасен концерт с Eva Lind, известна като „Царицата на нощта“ („Вълшебната флейта“, Моцарт), но в същото време тя беше и великолепна „Графиня Марица“. Сега във Варна за пръв път правя цялото произведение. 

РЕЖИСЬОРЪТ БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за новия живот на мюзикъла «Коса» на варненска сцена, 20 години след първата българска версия с патрон американския посланик Джеймс Пардю и за филма на Милош Форман. За хората от племето, останали 22 от 106 претенденти за ролите, за “dance power” и за посланието на феноменалния мюзикъл.

Как изглежда две седмици преди премиерата „Коса“?

Шармантно.

Какво по-точно означава това?

Чудесно, възхитително, превъзходно, завладяващо – идва от френското „charmant“.

Защо е завладяващо?

Заради артистите, артистите правят харизмата. Нашите артисти са 22, избрани от 106 кандидати в един голям кастинг, който проведохме online по време на пандемията.

ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ КАТО ВДЪХНОВЕНИЕ ЗА „КОСА“

СТРАЦИМИР ПАВЛОВ -диригент на премиерния мюзикъл „Коса“ и музикален ръководител в новата бакалавърска програма „Актьорско майсторство за мюзикъл“ във Варна предВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

Какво е вдъхновението на „Коса“?

„Коса“ е шоу, създадено преди доста години с основна тема Ерата на Водолея, така и започва спектакълът. Ерата на Водолея предразполага към отприщване на съзнанието, разчупване на оковите, били те морални, икономически или социални. Тези норми стигат етап, в който започват да задушават едно прогресивно за годините си общество, каквото е било американското и оттам тази нагласа за промяна се прехвърля глобално върху западния свят. Хипи движението и неговите философски идеи, проповядвани тогава от младите хора, оказват огромно влияние върху всички. Аз всъщност съм дете на родители от това поколение, така че съм закърмен с идеите на Ерата на Водолея и „Коса“.

1 юли 2021, 21.00, Летен театър

Премиера на XII Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021

 

ЦВЕТНОСТТА И СВОБОДАТА НА ДУХА В МЮЗИКЪЛА "КОСА"

С каква визия ще ни изненада „Коса“?

За мен беше голямо предизвикателство да поставим „Коса“ по един преосмислен начин. Има моменти, които са значително променени, в сравнение с първоначалния замисъл. Да си призная, бях решил след края на април да кажа стоп и да не се занимавам със сценография в продължение на една година. Предстои ми юбилей и трябва да се подготвя за него. Имам зад гърба си 120 постановки и сега, поглеждайки назад, не знам как съм успял да направя толкова много сценографии. За сметка на сценографията обаче съм занемарил другата си голяма страст – живописта. След голямото турне в Берлин, Париж, Барселона, нищо не е останало. Живописните ми творби са разпилени по света и не мога да ги събера за една ретроспективна изложба, като тази на моя приятел Тони Игнатов в ГХГ на Варна. 

Сценографът Иван Токаджиев няма време да рисува.

Да, искам да си дам пауза, за да мога да рисувам, но не можах да устоя на предложението на Борис Панкин и направих изключение за „Коса“. 

НИВОТО, ОТ КОЕТО МУЗИКАТА СТАВА ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ

Маестро МАКСИМ ЕШКЕНАЗИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за отговорността към прочутото име на своя музикален род, преодоляването на жанровите граници в премиерния концерт за новия албум на Михаела Филева „Ин§Ян“ и предисторията със Сталин на „Фестивална увертюра“от Шостакович. За баланса между Ин и Ян и песента „Опора“, цигулковото соло и лукса, който диригентът Максим Ешкенази си позволява. За нивото, от което музиката става от първо лице и още...   

Ако приемем, че имената не са случайни, Вие изглежда подхождате към всичко с максимална отдаденост – на макс, както се казва на сленг. Защо го правите?

Ами за да си оправдая името, нямам друг избор. Щом съм се родил с такова име, трябва да правя всичко на макс (смее се).

Може да бъдете „заподозрян“ и в склонност към буквата М, ако съдим по Вашите сценични партньорки – Михаела Филева, Михаела Маринова...

Мила Георгиева.

Ето виждате ли....

Явно има нещо значимо в тази 13-та буква от азбуката (смее се). Разбира се, главният фактор, по който избирам хората, с които работя, е колко са добри като професионалисти. Щастлив съм, че досега съм работил само с най-добрите.

- Маестро Балев, с какви впечатления сте от участието на Оркестъра на Държавна опера Варна в МФ "Софийски музикални седмици" 2021?
 
- Останах с много хубави впечатления. Оркестърът направи много силно представяне. В началото се усещаше известно емоционално притеснение, което при по-чести изяви на софийска сцена, сигурно ще бъде преодоляно. Много добре се възприе изпълнението на музикантите, особено при сюитите от балета „Сътворението на света“ от Андрей Петров. Андрей Петров привлече специализирана публика. Много хора бяха дошли да чуят един автор, който рядко се чува на концертния подиум и смятам, че останаха удовлетворени от това, което Оркестърът на Държавна опера Варна им поднесе.
 
- Появи се положителна рецензия от Калина Томова, в която се изтъкваше и добрaта кореспонденция между произведенията в концерта.
 
- Да, при всяка концертна изява трябва сериозно да се подходи към програмирането и изглежда ние сме постигнали точно това, защото и аз чух отзиви за сполучливата комбинация между творбата на Андрей Петров и Концерта за пиано и оркестър на Морис Равел, със солист Ивайло Василев. В същото време показахме с Уветюра „Прометей“ на Бетовен, едно кратко класическо произведение, което всеки познава, нивото и възможностите за интерпретация на оркестъра.
 
- Всичко това означава ли, че ще направим постановката на балета „Сътворението на света“ от Андрей Петров, както бе замислено в началото?
 
- Много се надявам, защото не бива да губим тази предварителна работа, която свършихме. Още повече, че оркестърът свиреше с очевидно удоволствие и както варненската, така и софийската публика прие пиесата много радушно. Това е доказателство, че този композитор е не само изключително талантлив, а успява да събуди интереса и радостта от музицирането първо в оркестъра и после в публиката. Това винаги е критерий за качество.
Виолета Тончева
 
ОЧАКВАЙТЕ
Интервю с Маестро Павел Балев за постановката на Държавна опера Варна „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах - премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ на 14 юли 2021, 21.00, Летен театър.

МАЕСТРО ПАВЕЛ БАЛЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата постановка в кариерата си на „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах, премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято на 14 юли 2021. За сложния пъзел на сюжета и драматургията, фрагментарността и бързата смяна на темпа, персонажи и ситуации; за страстта, гъкавостта и убедителността на Иван Момиров в ролята на главния герой, поета Хофман; за механичната кукла Олимпия, мистичността, горчивината и притегателната сила на вселените Хофман и Офенбах; за любовта като движеща сила на твореца и разбира се за прочутата Баркарола; кой свят в крайна сметка е по-истински – реалният или измисленият...

ИВАН МОМИРОВ 25 ГОДИНИ НА СЦЕНАТА

Тенорът ИВАН МОМИРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Варна като пристан в траекторията на живота му, за Френската гимназия и френската опера „Хофманови разкази“, за дълбочинността и многоликостта на творбата, заложените в образа на поета Хофман послания и щастието да изработи партията с диригент като Павел Балев, за оперните върхове, театрите по света и Варненската опера   

„Достоен наследник на Корели и Павароти“, както те нарича италианската критика, ти би могъл навсякъде да отбележиш 25-годишния си творчески път, но избра Варна, защо?

Защото Варна за мен е пристан в траекторията ми. Редно е да споделя с почит и благодарност моите 25 години на сцена с хората, чрез които съм направил първия си досег с важните неща в моя живот. И сега, когато смея да се надявам, съм не само пораснал, но в някаква степен израснал, бих искал да направя този жест към себе си и към варненската публика, която винаги ме е подкрепяла и зареждала. Това са моето семейство, дългогодишните ми приятели, учители, съучениците ми от у-ще „Климент Охридски“ и Френската гимназия. На сърце ми е да изживея този миг с тях, защото те са значима част от пътя ми дотук.

МАСКАТА НА „РИГОЛЕТО“

РЕЖИСЬОРКАТА СРЕБРИНА СОКОЛОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя прочит на „Риголето“ от Джузепе Верди; за маската и знаците, които тя носи, за смисъла на мапинга и агентите на съдбата, които за пръв път се появяват в новата постановка на Държавна опера Варна. Премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ на 20 юли 2021.

Първата самостоятелна оперна постановка за Сребрина Соколова е „Риголето“ - операта, която мнозина, дори самият Верди, смятат за най-хубавата му творба. Висок старт за теб.

Благодарна съм на г-жа Даниела Димова и на Варненската опера за този наистина висок старт. Опера с невероятна музика, прекрасна драматургия, благодатна от гледна точка на режисурата, в „Риголето“ няма случайни неща. Да си спомним и онзи известен коментар на вердиевите съвременници след премиерата на „Аида“: „Да, хубава е „Аида“, но не е като „Риголето“.

След прекрасната версия на дългогодишния ни главен режисьор Кузман Попов, новата постановка носи духа на нашата съвременност. Още в началото, когато започнах да работя по „Риголето“, реших, че основната тема, която ще засегна, е за маската. Маската, която всеки един си слага пред обществото и която го прави част от това общество, но доколко тази маска е част от самите нас... Знак ли е за нашата отрицателна същност, дали ни променя или може би дори ни изражда... И ако сме се примирили с маската, ако сме я приели, макар и да не е толкова близка до същността ни, какви са последствията... Всичко това искаме да разкажем с нашия „Риголето“. Защото „Риголето“ е не само заглавието, а историята на Риголето, който е приел да бъде шут. Под маската на шута той ежедневно става свидетел на неща, които той самият отрича. Риголето има други ценности и ревниво ги пази. Тази идея е дадена чрез действието, мизансцена, сценографията, костюмите, мапинга – навсякъде проличава  двойствеността на героя. Противоречието води в крайна сметка до огромната трагедия на Риголето, който става причина за убийството на дъщеря си. С нашия прочит ние не съдим никого, не казваме, че Риголето е прав или че греши, просто разказваме историята и оставяме всеки сам да направи своите изводи.

РЕЖИСЬОРКАТА УРСУЛА ХОРНЕР пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за пристрастието си към „Хофманови разкази“ и варненската постановка; за богатството на гласове и тембри; защо осветлението е душата на постановката и какви са различията в светлинния дизайн за закрита и открита сцена

16 октомври 2021, 19.00, Основна сцена, Държавна опера Варна

Първо представление след премиерата на Опера в Летния театър 2021

„Хофманови разкази“ от Жак Офенбах, дир. Павел Балев, реж. Урсула Хорнер - Австрия, светлинен дизайн Васил Лисичов, сценография Мария Ветероска, костюмография Мария Пупучевска – РС Македония, дир. на хора Цветан Крумов, солисти, оркестър и хор на Държавна опера Варна

TOP