В класацията на Министерството на културата, отразяваща творческите и финансови резултати от дейността на културните институти в България,  ТМПЦ Варна получава отлична оценка и се нарежда на второ място след Софийска опера и балет.

Вижте цялата класация:

http://ploshtadslaveikov.com/?p=4835

Източник: КУЛТУРА http://www.kultura.bg/bg/article/view/22426

Международен музикален фестивал Варненско лято

За втора поредна година Варненската филхармония открива ММФ „Варненско лято“ под диригентството на младия Светослав Борисов. И отново демонстрира възходящото си развитие – като ансамбъл и като звучност. Своя ренесанс отбелязва убедително и самият фестивал: в рамките на почти 6 седмици предлага амбициозни програми, идеи, акценти, имена, визии за бъдещо развитие. Всеки фестивален модул предполага своя публика, но и отвореност към целия проект.

Една от основните отлики на тазгодишния фестивал е младостта: изобилие от млади и вече с голям международен опит и перспективи музиканти. Началото беше самото откриване с блестящото присъствие на цигуларката Александра Сум – изключително интересна личност, родена в Москва, израснала в Париж, учи (все още) във Виена. За себе си с благодарност към съдбата твърди, че просто е попаднала на точното място в добри ръце и в точното време. Подчертано публична личност, отворена към света, съвсем млада е решила да го преобрази с музика.

И се е захванала с благотворителност – свири на места, където красотата трудно прониква: в болници, затвори, пред деца в неравностойно положение, обучава, издирва и подпомага таланти... Подобно послание като неутолима жажда за контакт излъчва и нейният Концерт за цигулка от Чайковски – не сантиментално-виртуозен, а поднесен с подчертана театралност, с „изиграване“ на всеки детайл: така, както актьор би обагрил отделното слово.

Прочетете за Опера в Летния театър – Варна 2014 във в. „Монитор, 17 юни 2014 г.
http://www.monitor.bg/article?id=432467

27.04.2014
Източник: http://petel.bg/Daniela-Dimova--direktor-na-TMPTS---Varna--Povishihme-zaplatite-na-tvortsite-v-usloviya-na-kriza__69956

Даниела Димова е директор на Театрално-музикалния продуцентски център във Варна и председател на комисията по култура и духовно развитие към местния парламент. Участва в подготовката на Варна за европейска столица на културата през 2019 г. Тя пое управленския пост в ТМПЦ преди години след натрупан опит на сцената като артист-солист с водещ сопранов репертоар.

По време на нейното управление е отчетено завишение в посещаемостта на салона, извършено беше обновлението му, а афишите на театъра и операта предоставят възможности за избор на зрителите почти през всеки от дните на седмицата. Последната новост в института е завишение работната заплата на колективите. Как обаче става това в условията на трудна икономическа ситуация в държавата и в света, особено в областта на културата, обяснява самата директорка.

- Госпожо Димова, в разгара си е поредният творчески сезон в ТМПЦ. Как се справя икономически този емблематичен за града ни културен институт по пътя на Варна към титлата европейска столица на културата през 2019 г.?

- Тази година успяхме да повишим средната работна заплата в института с около 10% в зависимост от досегашното заплащане. При по-ниските възнаграждения съответно и процентът е по-висок, а при по-високите е минимален, така че да има справедливост. Това се случи в трудна икономическа ситуация за страната, по време на криза. Случи се на базата на качествени и количествени резултати. Доброто качество води до още по-голям интерес към нашите продукции, към повече публика, а и към издигане нивото на културната продукция не само във Варна и региона, а и изобщо в културното пространство на България. Това е нашата цел, за която работим.

След края на първото тримесечие проведох необходимите разговори и в Министерството на културата, тъй като у мен като работодател отдавна зрееше желанието за повишаване на заплатите. Направих дирекционен съвет, обсъдихме го с артдиректорите на операта и театъра, с финансовия директор и с отдел „Човешки ресурси“. Все пак сме на делегиран бюджет. Хората отдавна заслужават това да им се случи, те износват ежедневните усилия по пътя към успеха.

Където сме имали доста ниско заплащане, и то в големи групи хора с трайно ниски заплати, при тях процентът минава 20, стига дори до 30%. Има завишения с около 100 лева при по-ниските заплати. И така средната работна заплата в ТМПЦ – Варна, от 550 лв. е скочила на 620 лв.

от СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ МУЗИКАЛНИ И ТАНЦОВИ ДЕЙЦИ

Уважаема госпожо Димова,
Скъпи колеги,

Ръководството на Съюза на българските музикални и танцови дейци Ви поздравява най-сърдечно по повод представянето на операта „Кармен” на сцената на НДК – София. Това е прекрасен подарък за публиката и без съмнение ще се превърне в един от акцентите на Културния календар на столицата.

Осъществяването на постановката с изтъкнатите солисти Иван Момиров и Агунда Кулаева е поредната оценка на Вашия висок професионализъм и на умението Ви да отправяте духовни послания чрез изкуството си.

Желаем на целия артистичен състав на Варненска опера и всички Ваши почитатели творчески устрем, вдъхновение и успех!

Ръководство на СБМТД
с председател проф. д-р Петя Бъговска

До ръководството и творческия екип на Държавна опера Варна

Скъпи колеги,

Национален музикален театър „Стефан Македонски” и лично г-н Марио Николов, поздравява г-жа Даниела Димова, гостите проф. Светозар Донев, Юли Дамянов, Иван Токаджиев, Александър Мутафчийски и Георги Ханджиев, както и целия колектив на Държавна опера Варна по повод премиерата на мюзикъла на Андрю Лойд Уебър и Тим Райс „Исус Христос суперзвезда”.

Този ярък и емблематичен спектакъл на Андрю Лойд Уебър, представен от професионалисти като вас, с високи изпълнителски стандарти, емоционален заряд и певческа култура, е залог за изключителни постижения и успехи.

Безспорно, това ще бъде един от акцентите в културния календар на Варна за 2014 и нейната кандидатура за европейска столица на културата 2019.

Пожелаваме на целият творчески екип, ръководство и администрация здраве, вдъхновение и сили за осъществяването на нови творчески проекти.

На добър час и успехи!

Марио Николов

Директор на Държавен музикален и балетен център София

15 април 2014 г.

Вижте още за „Исус Христос суперзвезда” > Исус Христос възкръсва във Варна

Интрервю на Виолета Цветкова, в-к "Труд"

На 26 април зала 1 на НДК отново ще вдигне завеса за оперен спектакъл. След гастрола на Русенската опера преди Коледа, дни след Великден, тук ще бъде трупата на Държавната опера-Варна с "Кармен" от Бизе.

Спектакълът идва по покана на продуцентите от "Артишок" с участието на известното руско мецосопрано Агунда Кулаева, нашумелия в чужбина български тенор Иван Момиров като дон Хосе, румънката Дияна Тургуй като Микаела и Венцислав Анастасов като Ескамилио. Режисьор е Кузман Попов, а диригент - Светослав Борисов.

Кариерата на Агунда Кулаева тръгва стремително нагоре от... София, след като през 2009-а става лауреат на международния конкурс за млади оперни певци "Борис Христов".

За Кармен, за детството и родителите си, за сценичното партньорство със своя съпруг оперната певица разказва пред "Труд".

- Агунда Елкановна, очакваме ви скоро в София - вълнувате ли се?

- Да, винаги с радост идвам в София, защото този град е свързан с големи и добри промени в живота ми! Въобще в България ми е комфортно!

- Ще пеете Кармен - с какво ви провокира тя?

- Много я обичам! Това е единственият образ, където мога да полудувам на сцената. Вокално не е трудна, затова нищо не сковава актьорската игра! Можеш да импровизираш. Винаги е интересно. Да пея Кармен е празник! Като бонус след напрегнат месец! Като отдъхване е.

от Елица ИВАНОВА | Интервюта

http://light.standartnews.com/mneniya-intervyuta/gena_kritikuvashe_s_lyubov-232578.html

в-к СТАНДАРТ,  3 април 2014

Оперният певец Иван Момиров е поредният български глас, който звучи по-често на европейските сцени, отколкото на родните.
Сред учителите му са Гена Димитрова, Атанас Атанасов, Франциско Лазаро. След Димитър Узунов и Николай Николов той е третият български тенор, пял в "Ковънт гардън".

Прадядо му е Яков Прудкин - руският емигрант, който строи някои от най-забележителните сгради във Варна - "Роял", Северните морски бани, училище "Димчо Дебелянов".

Момиров ще пристигне от Италия тези дни, за да блесне в "Кармен" на Варненската опера.

На 26 април в зала 1 на НДК ще му партнира Агунда Кулаева от Русия. Продуцент на събитието е "Артишок".

- Господин Момиров, успяват ли българските певци да запазят достойното място на световните сцени?

- Да. Това е вън от съмнение. Единственото, което не е било отричано през годините, е неоспоримата класа на българските оперни артисти. През времето не се отстъпи от постигнатото, а се надграждаше. За съжаление България няма хора като диригента Валерий Гергиев, на когото повечето руски оперни звезди дължат кариерата си. Днес се изискват повече умения, които не са свързани с моженето и дарбата.
Затова е важно да има хора като Гергиев, който менажира таланта и го превръща в сияние. Имах щастието да пея много пъти под неговата палка. Може би най-вълнуващо беше участието ми на фестивала на белите нощи в Мариинския театър, където предишната вечер пя Пласидо Доминго.

Италианците казват: "Ако е българин, значи пее добре". Само преди няколко години в първото издание на най-италианския оперен фестивал за Верди в Парма във всяко заглавие фигурираше българско име - Дарина Такова, Юлиян Константинов, Орлин Анастасов...

Наред с най-големите титани, между които бяха Доминго и Карерас. В следващите фестивали гостуваха Владимир Стоянов, Светла Василева, Марияна Пенчева.

Интервю на Виолета Тончева със световноизвестния български тенор Иван Момиров, който живее в Италия и за пръв път от 8 години отново се появи на  сцената в родния си град за Опера в Летния театър – Варна 2011

- Г-н Момиров, спектакълът на „Кармен” от Опера в Летния театър – Варна 2011 с Вас като Дон Хозе и Надя Кръстева като Кармен (8 август) запълни до последния стол партера и балкона на Летния театър, имаше и правостоящи. Получихте щедри аплодисменти, още повече че от осем години не бяхте пели в родния си град. Защо?

- Причината не бива да търсите в мен, а в предишното ръководство на операта. Но не искам да говоря за това. Искам да благодаря на моите съграждани и да им кажа, че и аз ги обичам. Познавам историята на Варненския оперен театър в детайли, израсъл съм в него и това определи бъдещето ми на оперен артист. Най-напред пеех в Детската опера на Герги Занев, за чийто конкурси се явяваха много варненски деца, защото през 1980-те години да си част от екипа на тази опера беше изключителен престиж. Играехме в Дома на транспортните работници, за чиято сцена се правеха специални постановки.

Там представяхме „Бастиен и Бастиена” от Моцарт, „Малкият коминочистач” от Бритън и редица други творби, които са част от образователните програми на всички големи оперни театри по света. Няма по-добър начин за възпитаване на младежката аудитория от приобщаването й към изкуството още в ранна възраст. От редиците на Детската опера във Варна израснаха оперни артисти като Юри Николов, Андриана Йорданова, Цвета Христофору, Малина Хубчева, за да изброя само някои от моето поколение. По същия начин от „Златното ключе” на Катя Папазова поеха по своите творчески пътища и много драматични актьори като Мариус Куркински.

Дълбоко се трогнах, когато сега, още на първата репетиция за „Кармен” при мен дойдоха оркестранти от Варненската филхармония, за да ми кажат, че си спомнят участието ми  в спектакъла на Детската опера „Благодаря ти, Шарл” от Жул Леви, диригент Нелко Коларов. Гостувахме и на софийска сцена. А „Едно почти пингвинско приключение” от Георги Занев, режисьор Рада Абрашева представихме с голям успех тук на български език, в Германия и Австрия на немски език. За произношението с нас работеха преподаватели от Немската езикова гимназия. В онези златни времена за Детската опера във Варна се грижеха най-добрите професионалисти.

Даниела Димова, председател на комисията по култура в община Варна пред в. „Черно море”:

- Г-жо Димова, знаем, че крайният срок за подаване на апликационната форма, с която Варна ще кандидатства за Европейска столица на културата през 2019 г., е 18 октомври. Като председател на комисията по култура в община Варна можете ли да кажете какво е свършено до момента за тази кандидатура?

- Много ценно за Варна е, че от осемте български града, заявили желание да получат премията Европейска столица на културата, тя го направи първа. Това бе още през 2005 г. Много отдавна зрее това желание и основата бе поставена за първи път тук, при нас. След това ни последваха Пловдив, Русе, в последните две години се присъедини и София, но пък с много големи обороти за сметка на това. Решителната работа през всичките тези години включва основаването на Обществен съвет по култура, на клуб „Варна 2019“...

Много инициативи се проведоха, за да се оформи сериозно ядро от интелектуалци, артисти, хора, свързани с науката, които да застанат зад тази кандидатура. Това се случваше поетапно през годините. Но основната и най-голяма работа по изписването на апликационната форма се извърши в последната календарна година. Важно е да се знае, че ние обединихме усилия на кмет, на Общински съвет и на държавата – защото с нас в Лондон бе и Даниела Петрова, тогава председател на комисията по култура в парламента.

С обединението на усилията се стигна до поканата към сър Робърт Скот да приеме да бъде международен консултант по този проект.
Това стана през ноември 2012 г. Оттогава в продължение на една година, с работата на секретариата и с привличането на артистичния съветник на кандидатурата Младен Алексиев, работата върви към своя финал. Какво представлява тази книга – тя е 70 – 80 страници изписан материал за кандидатурата на Варна. Тя не се афишира, преди да бъде подадена официално, тъй като не е тайна, че в последните месеци всички градове са в много усилена конкуренция и е възможно да се активира заемането на интересни идеи. Затова всеки град си пази, така да се каже, интелектуалната собственост.
Това, което Варна си позволи да обяви, бе мотото „Port of inspiration”.
Казвам го на английски, защото интересното е, че оригиналният документ се представя на английски език и в по-умален вариант на роден език.
Тук ние печелим с това, че имаме за консултант сър Робърт Скот, тъй като е много важно цялата документация от 70 – 80 страници да бъде не просто преведена на английски, а да бъде на „роден“ английски.
Защото по малко по-различен начин изглежда, когато се редактира тази книга, и се погледне от човек, за когото английският език е майчин. А за нас това е основен документ, с който кандидатстваме. Датата е ясна – 18 октомври в София. Изборът е в ръцете на 13-членно жури. 7 негови членове са от международни институции, а другите 6-има са българи, които все още не знам кои ще бъдат. Изборът се прави от министъра на културата. От особено значение освен журито е самото представяне на кандидатурата. Ние очакваме, че лично кметът на община Варна Иван Портних ще представи съвместно с може би 6 или 7 души още нашата документация. Това ще се случи през декември. Още няма дата за това официалното представяне. И след това сме в очакване на селекцията.

- Сър Робърт Скот наскоро бе на поредното си посещение във Варна. Какво е неговото мнение за апликационната форма?

- Най-важното, е че този документ вече е на финал. Тоест в момента предстои отпечатването й. В проценти преобладава текстът, по-малко са снимките и диаграмите. Неговото мнение е, че това е един много сериозен и добре представящ града ни в пълен спектър труд. Лично той е много доволен. Пред мен е изказвал задоволството си от работата на секретариата.