Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Интервюта

ТВОРЧЕСКИЯТ ПРОЦЕС КАТО ЕДНО ДИХАНИЕ

ХОРЕОГРАФКАТА АННА ПАМПУЛОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за подхода си към първата българска постановка за професионална сцена на мюзикъла „Красавицата и Звяра“; въвеждането за пръв път на палцова техника в мюзикъл и преплитането на танцовите партитури на героите; изграждането на отделна движенческа партитура за всеки омагьосан предмет; за съвместяването на професионалната дисциплина с чувството за хумор; и още за „Красавицата и Звяра“ или свободата да избираме със сърцето си. 12, 13 август 2022, 21.00. Премиера на Опера в Летния театър – Варна 2022.

 

Анна Пампулова, която след „Омагьосани картини“, „Цар Лъв“ и „Дама Пика“ във Варна, сега поставя и хореографията за мюзикъла „Красавицата и Звяра“, в който също не липсват магии. Но във всеки случай говорим за магията на хореографията.

Понеже говорим за омагьосване, няма да издавам магията (засмива се). Мюзикълът все повече ме вълнува като жанр и усилено следя съвременните тенденции.

Разбирам, че в „Красавицата и Звяра“ ще ни изненадаш с някаква иновация?

В балните сцени въвеждам неокласика като танцова техника. В началото и в края на мюзикъла нашите балетни артисти танцуват на палци. Преплетени са танцовите партитури на всички герои. Понякога деликатно, на места открито, танцът присъства във всяка сцена.

Кастингът отнасяше ли се и за балетните артисти?

Танцьорите от балетната трупа на Държавна опера Варна влязоха директно в мюзикъла. Избрах дванайсет балетисти. За основните персонажи кастингът премина през двуетапен тур. Характерното за режисьора Петко Бонев е, че има изключителен усет за подбор на артисти, освен това избраните винаги приличат визуално на героите си (засмива се). Селектираните изпълнители се отличават с добра вокална и движенческа подготовка.

ПОБЕЖДАВА ТОЗИ, КОЙТО ПОБЕДИ СЕБЕ СИ

РЕЖИСЬОРЪТ ПЕТКО БОНЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за премиерните вълнения около първата българска професионална продукция на мюзикъла „Красавицата и Звяра“, предизвикателствата за постановъчния екип и авторските решения, водещата роля на музиката, емблематичната песен “Change In Me” и останалите хитове, импровизациите и защо в крайна сметка побеждава този, който победи себе си.

 

Първа постaновка на професионална сцена в България на мюзикъла „Красавицата и звяра“, създаден по анимационния филм на Дисни, а след това и по едноименния игрален филм. Според историята на мюзикъла, най-голямото предизвикателство е било пренасянето на героите от филма на сцената с живото изкуство.

 

Да, това са предизвикателствата на този невероятен мюзикъл, характерен със своите вълшебства, нека така най-общо ги наречем, които трябва така да бъдат пресъздадени, че всичко да изглежда истинско, а не бутафорно. С мисъл за публиката, която трябва да ни повярва, ние го правим честно, искрено, с похватите и техниките на музикалния театър.

 

Всички знаем за „Красавицата и звяра“, но е любопитно как ще разкаже сюжета на мюзикъла режисьорът на първата професионална българска продукция на този мюзикъл Петко Бонев.

 

-ова е историята на момиче, което се преселва с родителите си в едно малко село във Франция. Бащата, който е изобретател, отива да продаде свое изобретение на панаира в съседното селище, но по пътя натам, в гората го нападат вълци. В същото време вълшебство преобразява зелената гора в снежна и човекът се озовава в двореца на звяра, който го пъха в затвора. Бел намира изплетеното от нея и подарено на баща й шалче в гората, разбира, че той е изчезнал и тръгва да го търси. Намира звяра, моли го тя да замести баща си в затвора, звярът се съгласява. Грубо и недодялано той настоява Бел да вечеря с него, тя упорито отказва. Бел успява да избяга от замъка, но в гората я нападат вълци и тогава звярът я спасява. Той вече се държи по различен начин, има по-изискани обноски, за пръв път употребява думи като „моля“, той вече не е предишният звяр. Бел му благодари, оттам тръгва промяната и в нея: „Нещо се променя в мен“, разказва тя на баща си в известната песен „Change In Me“.

 

ОТ „БИТКАТА ЗА ЕРНАНИ“ ДО ДНЕС

ТЕНОРЪТ ИВАН МОМИРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за образа на Ернани – един от най-големите герои на романтизма; за идеалите, заложени в едноименната драма на Виктор Юго, надградени в операта на Джузепе Верди и „Битката за Ернани“; за някогашните първи срещи на известния певец с ранния Верди и сегашната дългоочаквана среща с „Ернани“, която завършва цикъла с испанските опери на композитора в неговия репертоар; за Жерар Филип, Жан Маре, Франко Корели, Марио дел Монако и защо „Ернани“ е шлагерна опера.

Режисьорът Деян Прошев смята, че ролята на Ернани сякаш е написана за теб, в такава степен тя отговаря на твоя артистичен и личностен натюрел.

Благодаря за хубавите думи. С „Ернани“, след „Дон Карлос“ и „Силата на съдбата“, затварям триъгълника с испанската опера на Верди. В „Ернани“ имаме един ранен и доста сложен, но много красив Верди. Твърде млад бях, когато от Римската опера ми предложиха „Двамата фоскари“ – една от най-трудните ранни опери на Верди, под диригентството на Бруно Бартолети, с Ренато Брузон, след това дойде „Жана Д`Арк“ на сцената на Театър „Карло Фениче“ в Генуа, с Мариела Девиа, както и „Йерусалим“ – френската версия на „Ломбардци“, с диригент Мишел Пласон, която излезе на DVD. Имам поглед върху ранния Верди от много млад артист и ето сега, след 27 години на сцената, отново се срещам с него.

25-годишната ти сценична дейност отбелязахме, макар и с една година закъснение, заради пандемията, с твоя великолепен Хофман в „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах м. г. в Опера в Летния театър.

А през тази година, с дебюта ми като Ернани се навършват 27 години, откакто съм на оперната сцена. Започнах някога с „Травиата“, изпях почти целия Верди, а „Ернани“ бе заглавието, което истински ми липсваше. За него копнея от години и се радвам, че най-сетне му дойде времето. Вярвам, че всяка една роля идва в точния момент.

Ернани е един от квартета протагонисти в четирите главни роли, всеки от тях още с влизането си изпълнява една голяма ария и след това кабалета. Изобщо „Ернани“ предполага много добре технически подготвени певци.

ЛЮБОВ, СТРАСТ, ОМРАЗА И ЧЕСТ В „ЕРНАНИ“

Режисьорът ДЕЯН ПРОШЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата си среща с операта „Ернани“ на сцената на Държавна опера Варна в нейния юбилеен 75-ти сезон; за маестро Борислав Иванов, за постановъчния екип, сценографията и костюмите на художника Денис Иванов; за сложността на масовите сцени, изискванията към солистите и партията на Ернани, сякаш написана за Иван Момиров; за възможността варненската постановка да бъде видяна и на сцената на Националната опера и балет на РС Македония

6 август 2022, 21.00, Премиера на Опера в Летния театър

 

Каква е поредната среща на Деян Прошев с екипа на Държавна опера Варна, този път за постановката на „Ернани“.

 

За мен е голямо щастие, че точно в 75-ия юбилеен сезон на Държавна опера Варна съм тук и поставям „Ернани“, както разбрах, това е четвърта постановка в историята на оперния театър. Спектакълът е посветен на маестро Борислав Иванов, когото много ценях и който за съжаление не е вече сред нас. На 2 август щеше да има рожден ден, да е светла паметта му.

 

В какво се състои сложността за режисьора на „Ернани“?

 

Сложността идва от многото масови сцени, които трябва да бъдат поставени красиво и да отразяват взаимоотношенията между героите. В „Ернани“ има любов, страст, омраза и чест. „Ернани“ е опера на честта с трагичен завършек за главния герой. Това е една от ранните опери на Верди, в която могат да се намерят сходни мотиви с „Набуко“ и „Травиата“. Често пъти композиторът доразвива своите мелодии в няколко произведения.

 

„ЕРНАНИ“ – ЕДИН РАНЕН, НО ПЪЛНОКРЪВЕН ВЕРДИ

Маестро Григор Паликаров за работата над предстоящата премиера на „Ернани“, предизвикателствата в музикалната драматургия, необходимата креативност от солистите и достойнствата на ранния, но пълнокръвен Верди в „Ернани“.

 

6 август 2022, 21.00. Премиера на Опера в Летния театър – Варна 2022

 

Маестро Паликаров, преди началото на днешната, да попитам бързо как завърши снощната репетиция на „Ернани“?

Събрахме вече всички музикални компоненти на операта, които включват солисти, хор и оркестър и трябва да кажа, че се получава много добре. Вървим към една, вярвам, хубава премиера с тази много красива опера на Верди.

Какво е особеното в тази творба?

Персонажите не са еднопланови и търпят развитие. Сюжетът е с много обрати, като някои от тях се случват изключително бързо, буквално в няколко реплики на героите. В текста обратите присъстват ясно, но работата на диригента е така да ги изведе, че дори когато чете субтитрите, публиката да ги усети и в музикално-драматургичен план.

В „Ернани“ се срещат дълги красиви музикални епизоди, всичко върви сякаш спокойно и изведнъж ситуацията рязко се променя. Мотивацията за тази промяна трябва ясно да бъде откроена, защото тя обосновава следващите ходове на действието. Тази ранна музикална драматургия на Верди е предизвикателство за диригента и солистите, с което се надявам ние да се справим по възможно най-добрия начин.

14 юли 2022, 21.00, Опера в Летния тетър. Премиера на „Набуко“ от Верди, продукция на Държавна опера Варна

На 14 юли 2022 г, 21.00, Опера в Летния тетър ще предложи на своята международна публика премиерата на „Набуко“ от Джузепе Верди. Третата опера на Верди жъне триумфален успех в Ла Скала през 1842 г. и му носи славата на голям композитор. Либретото, написано от Темистокле Солера и базирано на събитията, описани в библейските книги на Даниил и Йеремия, е вдъхновено също от драмата „Навуходоносор“ от Огюст Анисе-Буржоа и Франсис Корню (1836). Сюжетът е древен, но алюзията е прозрачна: Италия се бунтува срещу австрийското владичество и тази прекрасна, завладяваща музика става повод за мащабни политически демонстрации из цялата страна, а Хорът на поробените евреи „Лети мисъл на златни криле!“ (Va pensiero) се запява като национален химн. Неслучайно съвременниците наричат Верди „Маестро на италианската революция“. Името му, заедно с имената на Мадзини, Кавур и Гарибалди, става символ на италианското Ризорджименто.

„Набуко“ 2022 е третата постановка в 75-годишната история на Държавна опера Варна след първата през 1970 г. и втората през 1996 г. Най-новата трактовка е дело на постоянния гост диригент Якопо Сипари ди Пескасероли от Италия и режисьорката Сребрина Соколова. След нейната великолепна сценична реализации на „Риголето“ в Опера в Летния театър 2021 и бравурната премиера на мюзикъла „Брилянтин“ – премиера за България в Опера в Летния театър 2022, сега Сребрина Соколова изненадва с нов прочит на „Набуко“. Талантливата режисьорка и дългогодишна асистентка на знаковия главен режисьор на Варненската опера Кузман Попов обновява предначертаните от него творчески жалони със свои оригинални идеи в духа на класическата оперна традиция.

ТАКАВА ОПЕРА ХАРЕСВАМ

СВЕТОВНОИЗВЕСТНИЯТ БАС ЮЛИАН КОНСТАНТИНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за това как изглежда светът отвисоко , волейбола и операта; за 30-годишната сценична дейност, участието в предстоящата премиера на „Набуко“ като Закария, варненският дебют в тази роля преди години и сантимента към Варненската опера; и още за истинската и псевдооперата...

Премиера „Набуко“ – 14.07.2022, 21.00, Опера в Летния театър

- Как изглежда светът отвисоко Колко висок сте всъщност?

- Това е въпрос, на който не може да се отговори еднозначно (усмихва се). С годините човек се смалява, преди време бях 1,94 м, сега вероятно съм с 1-2 см по-нисък. Освен това съм и най-ниският във волейболната ни фамилия, баща ми е 1,96, а брат ми - 2,02 м, така че няма с какво да се похваля (усмихва се).

- Разбирам и все пак, в сравнение с повечето хора, живеете на едни по-високи нива , освен в буквален и в преносен смисъл. Като че ли няма известни оперни певци, които са и спортисти, в добавка с впечатляваща телевизионна кариера, като Вашата...

- Грешите, тримата най-известни тенори са били футболисти на младини – Доминго, Карерас и дори Павароти, който не е изглеждал цял живот така, както бяхме свикнали да го виждаме е последните му години. Те са играли футбол в детско-юношески отбори, както впрочем и аз съм играл волейбол в детско-юношеския отбор на „Левски“. Но моята волейболна кариера е толкова неуспешна, че въобще не си заслужава да говорим за нея.

ВАРНЕНСКОТО „ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“ В МЕКСИКО

СВЕТЛАНА ТОНШЕВА, хореограф и репетитор на балетната трупа на Държавна опера Варна, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с равносметка за първото варненско балетно турне в Мексико с 39 спектакъла на „Лебедово езеро“ и премиерата на „Валпургиева нощ“ в XIII Опера в Летния театър - Варна 2022.

- С какви чувства се завърна Варненската балетна трупа след близо 3-месечния гастрол в Мексико?

- Изпитвах притеснение как ще издържим на този толкова дълъг гастрол с 39 спектакъла за 50 дни, още повече че за пръв път пътувахме толкова надалеч. Това е първото турне на Варненския балет в Мексико, беше трудно, но се справихме. Всички сме живи и здрави, краката, ръцете, главата – всичко си ни е на мястото, нямаме никакви травми и въобще се чувстваме като супергерои (засмива се).

- Как се издържа все пак този монотонен график - пътуване, репетиция, спектакъл, сън и на другия ден пак същото?

- На тръгване се договорих сама със себе си, че няма да мисля за това колко е трудно и как ще завърши всичко, а просто ще работя последователно. Не си разрешавах да мисля за лоши неща и ден след ден следвах предначертания план. В един момент установих, че вече са изминали първите 10 дни, после се изтърколиха и следващите 10 и т. н. В крайна сметка се оказа, че турнето е минало гладко, дори неочаквано гладко и това, естествено, ме изпълва с удовлетворение.

Връщайки се към цялото преживяване, искам да изтъкна, че то нито за секунда не беше тягостно. Напротив, пътувайки из Мексико, ние се наслаждавахме от прозореца на автобуса на сменящия се край нас пейзаж, с любопитство откривахме нови, интересни места, така че всеки наш ден беше различен и това определено ни зареждаше. Освен това имахме и няколко почивни дни, в които можахме да разгледаме и отблизо някои забележителности, вкл. пирамидите.

МАЕСТРО СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческия процес в първата постановка на операта „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно в Държавна опера Варна; за хармонията, логиката и симбиозата между текст и музикална фраза при Гуно; опасността от прекаляване с романтичното и болезненият контраст с драматичното; съвършената вокална техника на Артур Еспириту – Ромео и предизвикателството към двете Жулиети – Илина Михайлова и Мария Павлова при изграждането на полюсните нюанси в образа на героинята; неустоимите дуети в „Ромео и Жулиета“; още за срещата с режисьорката Урсула Хорнер, диригентското ежедневие и най-честния начин, по който диригентът може да бъде приет и разбран от оркестъра. Премиера 7 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър.

- Какво е усещането да поставиш за пръв път едно произведение в оперния театър, на който си бил главен диригент?

- За мен е чест и същевременно голяма отговорност да поставя за пръв път в 75-годишната история на Варненската опера „Ромео и Жулиета“ от Гуно. Това е много красива творба, която ще обогати почитателите на оперното изкуство. Надявам се, че постановката, заедно с другите заглавия от репертоара, ще заеме достойно място в афиша на нашия театър.

- С какво е специална тази опера?

- „Ромео и Жулиета“ на Гуно не се изпълнява често както у нас, така и по света. Това е така, не защото операта не е хубава, а може би защото Гуно не е така популярен като Верди и Пучини. Аз харесвам Гуно, дебютирах с неговия „Фауст“ в оперния театър на Магдебург, където сега съм първи диригент и заместник-генерален музикален директор.

- В Магдебург също си дирижирал „Ромео и Жулиета“...

- Да. И веднага се почувствах комфортно в света на Гуно, допаднаха ми неговият музикален израз и неговата хармония. Можеш да го следваш инстинктивно, защото е логичен и изгражда органична симбиоза между текст и музикална фраза. Доставя ми голямо удоволствие. Още преди 6 години, когато дирижирах за пръв път „Фауст“, си казах – да, този френски романтизъм ме вълнува. А преди 2 години, в „Ромео и Жулиета“ ролята на Ромео изпълни блестящо Артур Еспириту, който предложих и за варненската продукция. Радвам се, че ръководството на ТМПЦ, в лицето на Даниела Димова, прие идеята, защото Артур е великолепен певец, има чудесна техника, владее гласа си до съвършенство, борави с цветовете и нюансите в гласа, освен това е добър човек и с него - макар да е звезда, се работи лесно. Всичко това не е маловажно, защото добрият певец представлява съвкупност от професионални и лични качества, така че би било чудесно, ако Държавна опера Варна продължи творческия си контакт с Артур Еспириту.

 

ИЛИНА МИХАЙЛОВА - ЖУЛИЕТА

Ролята на Жулиета за мен е удоволствие, но и предизвикателство както във вокално, така и в артистично отношение. Вокалната част е изпълнена с цялата палитра от емоции - лекота, бравура, романтика и нежност до трагика в драматичната последна ария. Щастлива съм, че мога да се върна към момичешките си години, когато на 15 за пръв път се влюбих и изживях първите любовни трепети, притесненията, наивната и романтично среща с първата любов. Всичко това трябва да се покаже не само с гласа, но и с тялото, да се откликва на всяка ситуация, както би го направило едно 15-годишно момиче. Не е лесно, но имам пълната подкрепа на моя Ромео J Артур Еспириту, с който много добре си партнираме. Той е изключителен певец и аз съм щастлива да бъдем заедно в постановката на „Ромео и Жулиета“. С него в паузите се опитваме да намалим напрежението и да олекотим цялата тази драма, което ни помага да влизаме разтоварени в следващатата репетиция. Огромна помощ ни оказват маестро Светослав Борисов, който изпипва всичко до най-малкия детайл – от интонацията до емоцията, която трябва да носи всеки тон, изпят вокално и артистично с необходимото майсторство.

За втори път работя с режисьорката Урсула Хорнер, с която сме астрални близнаци, родени в един и същ ден 20 октомври. Тя е неизчерпаем фонтан от енергия и успява да извади най-доброто от солистите и от хора, от всички нас. Не пести себе си нито за минута, обяснява, показва, пее и играе заедно с нас и това е много заразително и вдъхновяващо.

За мен е огромна отговорност, че съм първата Жулиета в 75-годишната история на Варненската опера и ще вложа всичките си сили, за да направя една хубава, влюбена и готова на саможертва Жулиета.

 

TOP