А в антракта публиката ще има редкия шанс да изпие чаша шампанско не с кого да е, а с потомък на Росини. ФЕДЕРИКО БОРЛАНДЕЛИ разказва пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за родството си с великия композитор иролята на музиката в живота на всички негови потомци, за семейната реликва, белкантото и мюзикъла, посветен на големия... кулинар Росини.

Федерико, разкажи за родствената си връзка с Росини, като негов прапраплеменник, нали правилно те разбрах?

Да, аз съм прапраплеменник на Росини по майчина линия. Останахме само трима живи негови наследници – майка ми, аз и моята братовчедка. За мен, за нас, както и за всички от родословното дърво на Росини, той е идол, не само защото сме негови потомци, а заради прекрасната музика, която той е сътворил. Всички в рода сме музиканти. Пра – , прадядо ми, бащата на майката на моята майка Марко Кастолди, е бил режисьор в Миланската скала, работил е много с Джакомо Пучини и Пиетро Маскани, с когото го е свързвало близко приятелство. Преди години нашите две фамилии, роднините на Росини по майчина и бащина линия, се обединили и заедно основали Музея на Миланската скала. На паметния знак за дарението е изписано и името на инж. Сиджизмундо Гилярди – моя дядо, бащата на майка ми.

Как съхранявате музикалното наследство на Росини?

След като внимателно издирихме и събрахме огромния музикален архив на Росини, предадохме всичко на Музея в Пезаро, родния град на композитора. Редно е цялото музикално наследство на композитор от такава величина да се съхранява на едно място. В Пезаро се намира и седалището на Международната Росиниева фондация,там всяко лято се провежда известният летен Росиниев оперен фестивал, а Държавната консерватория в града носи името на Росини.

И от огромното наследство на Росини нямаш нищо лично, което да напомня произхода ти?

Останала ми е само една оригинална страница с музика, нотите за една песен, написана с почерка на Росини. Поставена в рамка, тази семейна реликва е нашето най – голямо богатство и най – скъп спомен за великия ни предшественик.

Имаш ли своя класация за творбите на Росини?

„Севилският бръснар“ на първо място, следват„Крадливата сврака“, „Пепеляшка“ и всички останали произведения на Росини, всяко със своето специфично очарование. Допадат ми също неговите не толкова известни опери като „Семирамида“ и „Граф Ори“.

С такова потекло музиката несъмнено играе роля в твоя живот?

В моето семейство музиката винаги е била на пиедестал. Оперни спектакли, концерти и всякакви музикални събития са част от ежедневието ни. Редовно слушаме музика и вкъщи, разполагаме с голяма нототека с оперна, симфонична и музика в различни жанрове. От малък живея в света на музиката. Започнах да свиря на пиано от 4 – 5 годишен, а първия си концерт изнесох на 6 години. Завърших Conservatoriа dimusicasacraс пиано, композиция, орган и клавесин. След това, в продължение на 8 години, учих оперно пеене при Йоланда Ториани, която е пяла с Тито Скипа. Имах щастливата възможност да работя и с други големи имена на световната оперна сцена като Магда Оливеро и Карло Бергонци. От 41 години съм се посветил на музиката и не бих могъл да си представя живота без нея.

Музиката ли те доведе във Варна?

Не, във Варна ме доведе модният бранш, с който се занимавам от известно време. Но това е само начин за печелене на пари, иначе голямата ми страст продължава да бъде музиката.

За пръв път посетих Варна през 1992 година, за втори път дойдох тук през 2004 – а, а от 2016 – а живея постоянно във Варна. Градът ми харесва, харесват ми архитектурата и морето, допадат ми хората. Разбира се, Италия остава в сърцето ми, а Варна чувствам като втори роден дом. И всеки път, когато се прибирам във Варна от честите си бизнес пътувания, изпитвам радост, сякаш се връщам у дома. Много важна за мен е също работата ми като координатор на културните събития в Почетното консулство на Италия във Варна.

Говориш български език, трудно ли се учи?

Вече уча български при Гергана Калчева, която е известен преводач от италиански. От няколко месеца тя се опитва да внесе ред в моите досегашни хаотични знания по езика. Много се старая и непропускам възможността да говоря български, без да се притеснявам от грешките си. Опитът ми показва, че ако мислиш много за граматиката, никога няма да проговориш езика, така че важното е да говориш, да се упражняваш, а после всичко ще си дойде на мястото.

Наред с това, преподаваш уроци по белкантово пеене.

И го правя с голямо удоволствие. Обичам да се раздавам и изпитвам удовлетворение, когато мога да предам на другите това, което знам. Иначе аз самият продължавам да се уча всеки ден и това е най – важният урок, който съм научил. Уча и другите на него. Моите уроци се отнасят до белканто – красивото пеене, стила на Росини. Има и други композитори, които пишат белканто, но Росини е ненадминат майстор на белкантото. Белканто означава да се слееш с музиката, да пееш със сърце, душа и ум. Ние, италианците, имаме природна нагласа за този стил.

Още повече, когато става дума за италианец с гените на Росини.

В България за пръв път в това интервю говоря за себе си като потомък на Росини. Не искам да преувеличавам значението на този факт, защото същественото е другаде – в самата музика. За мен музиката е целият свят и съм щастлив, ако мога да я споделя с тези, които мислят също като мен. В този дух, се надявам да разработя своя белкантова школа в България.

Какво още ти предстои?

Очаквам в издателство „Колибри“ да излезе един мой трилър, в превод на Гергана Калчева. Освен това, братовчедка ми и аз работим вече втора година над един мюзикъл, който представя Росини, освен като велик композитор и като изключителен кулинар. Росини, както се знае, се славел с приемите си, на които поднасяли изискани блюда, съставени от самия него и отбрани вина, гарнирани с остроумието на домакина. Надявам се да завършим този проект през следващата година.

Трилър от Федерико Борландели, прапраплеменник на Росини и мюзикъл за Росини с гурме привкус, създаден от негови потомци – това са две страхотни новини в аванс. Вдъхновение и успех и в двете начинания!

Благодаря!

13 ноември 2018 година, 19.00, Държавна опера Варна