"Набуко" - бляскав финал на "Опера в Летния театър" във Варна

Създадена на Вторник, 16 Септември 2014 13:18

Отзив на Юлияна Караатанасова във в. „Дума”, 5 септ. 2014

Заключителният акорд на тазгодишното, пето издание на фестивала "Опера в Летния театър - Варна 2014" бе поставен от любимо на публиката заглавие - операта "Набуко" от Джузепе Верди. На 23 август, въпреки нестабилната прогноза за времето, заредени с чадъри и връхни дрехи, меломаните изпълниха до краен предел местата в Летния театър, нетърпеливи да чуят любимите си арии и хорове. Тази енергия на очакване и празничност зареди като с токов удар участниците в спектакъла, които още в първо действие започнаха със силен апломб и отдаване на артисти, изпитващи радост от музицирането.

Карло Коломбара е признат на международната сцена за един от най-добрите съвременни Вердиеви баси. Рядко виждаме у нас такъв перфектен артист, който представя един по-различен Верди от обичайните интерпретации на българските баси, повечето от които наблягат на силова гласова изява, без постигане на необходимата значимост и задълбоченост на този образ, който често остава блед на фона на останалите.

Коломбара вдъхна благороден респект на сцената, а неговият Закария е еталон за младите певци. Той показа дълбоко стилово познание, актьорска сдържаност и достолепие в изграждане на образа, изящно оформени вокални фрази, безупречно изравнени регистри и балансирано нюансиране особено в спектъра на по-тихите динамики, където проличава майсторството на всеки певец.

Не по-малко впечатляваща като Абигайл бе румънката Сорина Мунтеану - прима на Националната опера в Букурещ.
Румънската певческа школа е с крачки напред (сравнена с българската в последно време) и дава изключителна стабилност на певците по отношение на развитие на техника, вокалообразуване и стилова яснота. С безапелационно присъствие на сцената, Сорина Мунтеану представи излъскан до блясък образ, с максималното богатство на тембри в рамките на драматичния сопранов диапазон и зашеметяваща вокална техника. С лекота и презицност тя изпя най-виртуозните моменти от партията на Абигайл, а драматичните нотки в гласа й смразяваха със своята изразителност и внушение.

Достойно и равноправно бе участието на българските певци в главните роли. Те не отстъпиха на своите звездни чуждестранни колеги нито във вокален, нито в артистичен план.

Тук е мястото да се отбележи, че мениджърският подход  да се канят певци от най-висока класа вдъхновява всички участници в спектакъла, които се стараят максимално да отговорят на високите стандарти на най-добрите на сцената.

Освен в представянето на хора и оркестъра, собено силно това пролича в изявата на младия тенор Борис Луков като Измаел. Той даде всичко от себе си спрямо етапа, на който се намира в момента на изграждането си като певец. Надарен с изключителен глас - бляскав, мощен, с метални нотки, той сполучи с височините в арията от трето действие и равноправно се изяви във всички ансамбли. Които, между другото, бяха един от най-силните и вдъхновяващи моменти в спектакъла. Взаимното инспириране, перфектен баланс и спяване между солистите въздейства магнетизиращо върху публиката.

Убедителен образ на Фенена изгради Елена Чавдарова-Иса, с нейния топъл мецосопранов тембър, задълбочено владеене на партията и безупречна актьорска игра. С все по-успешна международна кариера, Кирил Манолов като Набуко показа многоцветната палитра на баритоновия си диапазон, осмислена фраза, прецизност и майсторско владеене на мощния си глас и в тихите динамики, завладяваща артистичност. Тази роля - близка до сърцето му, разкрива най-силните му страни на Вердиев певец и неслучайно събра овациите на публиката.

Хорът и оркестърът намериха вярното си място в изгражаднето на драматургията на спектакъла под палка на маестро Борислав Иванов, чиято опитност обедини всички детайли на музикалното действие. Синтезиран, опростен, но въздействащ декор в графитеносиви тонове на Борис Стойнов, изключителните костюми на Цветанка Петкова-Стойнова с прекрасни цветови находки, схематичната режисура на Кузман Попов създадоха обща атмосфера, в която властваше музиката над всички други елементи в спектакъла.

Публиката имаше удоволствието да се концентрира именно върху нея, въпреки непредвидимостта на атмосферните условия, които са рискът на представлението на открито, както и неконтролируемият звуков фон от заведенията в близост до Летния театър.

При наличието на заинтересована международна публика през летния сезон, при толкова труд и всеотдайност от страна на екипа на Държавна опера Варна, все по-високите артистични и финансови резултати на фестивала "Опера в Летния театър - Варна 2014" (продажбите на билети за петото издание достигнаха 17 456 броя), крайно наложително е община Варна да предприеме конкретни действия за решаване на проблема за съблюдаване на децибелите от съседните заведения според международните стандарти.

Недостойно е да се говорят празни думи, свързани с амбициите на Варна за Европейска столица на културата 2019, а в същото време да се води "борба" от страна на творците с някои служители от институциите - да се постави културата на пиедестала, на който заслужава да бъде.
За да въстановим самочувствието си на европейци и да насочим вниманието на останалите нации към едно от малкото постижения, с които в настоящия момент можем да се гордеем - постепенно възраждащата се оперна слава на България.

Снимки Росен Донев
 
5 септември 2014 , брой: 205   54   0

http://duma.bg/node/84903