Маестро КОНСТАНТИН ИЛИЕВСКИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с анализ на Девета симфония от Лудвиг ван Бетовен, като едно от най-висшите постижения на човечеството с магическо въздействие, синтез на симфоничен опит с перфектна композиция, новаторство и инструментален подход в изграждането на вокалните партии, сакрално звучене с хуманистични послания...
Всяко велико музикално произведение отправя своето послание, но като че ли няма по-възвишено и по-всеобхватно послание към човечеството от Деветата симфония на Лудвиг ван Бетовен. Какво означава за Маестро Константин Илиевски да дирижира тази творба в Деня на Европа във Варна?
Девета симфония на Бетовен е едно от най-висшите постижения на човечеството. Това е изключителна музика, в която Бетовен е успял да събере целия си житейски и професионален опит. Животът му не е бил лесен, бил е самотен, разяждан от вътрешни борби и въпреки това оставя след себе си едно толкова позитивно произведение. Когато се занимаваш с него, многократно се усмихваш и във всеки момент усещаш силата му да променя хората – тези, които го изпълняват и тези, които го слушат. Невероятно преживяване!
Каква ирония на съдбата, че напълно глухият вече Бетовен не успява да чуе своята най-велика симфония...
Убеден съм, че с вътрешния си глас той напълно е чул Деветата си симфония, защото я е композирал перфектно във всяко отношение – вътрешните гласове, инструментацията в детайл и всичко останало. Цветово тази творба е едно от върховите постижения като инструментация и багри, надминаващи идващата ранна романтика. На места дори чувам как един друг велик композитор – Густав Малер, черпи вдъхновение точно от Бетовеновата Девета симфония.
Известно е, че в нея Бетовен не само синтезира своя, но и симфоничния опит на предшествениците, като новаторски въвежда за пръв път солисти и хор. Защо след триумфа на премиерата през 1824 година творбата му години наред не се изпълнява?
Обяснявам си го от практическа гледна точка. Като ученик на Хайдн донякъде, Бетовен възприема много от принципите, които в класическия период все още са останали от бароковата музика. Всъщност Девета симфония е построена, особено последната ѝ част, като бароково произведение, с всичките темпа, които се сменят с еднакъв импулс. Вътре има една приемственост между темпата, въпреки калейдоскопичната форма, ако можем така да я наречем.
От практическа гледна точка Девета симфония е много трудна и за тогавашните времена нейното изпълнение е било изключително постижение. Тогава произведенията рядко са били изпълнявани многократно. И ако композиторът искал повторно изпълнение на свое произведение, обикновено му отговаряли; но защо, нали вече го свирихме (усмихва се). Съвсем различно са приемали нещата и в този смисъл чисто практически е било трудно да се събере голям ансамбъл и да се намери личност, която да обедини толкова различни участници. По онова време диригентската професия едва започва да се развива и постепенно да се утвърждава, чак до Менделсон.
Девета симфония на Бетовен е немислима без „Ода на радостта“ от Фридрих Шилер – две велики произведения в един грандиозен апотеоз на словото и музиката, който векове наред вдъхновява човечеството. Апропо, защо днес никой не може да композира музика с подобно въздействие?
Не мога да се съглася. Мисля, че и в днешно време се създават невероятни произведения, като „Lux Аеterna“ на Дьорд Лигети (György Ligeti) – едно, бих казал, не по-малко въздействащо, дори по-мистично, засягащо дълбоки теми, произведение. Да посоча само още Третата симфония на Хенрик Горецки (Henryk Górecki), без въобще да споменавам вокално-инструментали цикли.
Що се отнася до Девета симфония и комбинацията с поезията на Шилер, която Бетовен изразява по невероятен начин, музиката помага не просто да чуеш текста, а дълбоко да го почувстваш и да му повярваш. Да повярваш, че един ден наистина всички хора ще бъдат братя.
Имаме нужда от надежда и визия за бъдещето. Неслучайно Девета симфония на Бетовен звучи в Деня на Европа 9 май...
Да. И интересно, и жалко е, че ние, хората, все още не можем да научим този урок и продължаваме да допускаме същата грешка отново и отново. Като изключителен човеколюбец, Бетовен е успял в края на своя нелек живот да остави един толкова силен завет за следващите поколения. Двеста години по-късно ние не спираме да му се възхищаваме, осъзнавайки актуалността и значимостта му и в нашата съвременност.
Ако се върнем към вокалните партии, как те се вписват в симфоничната структура на цялото произведение?
В техническо отношение вокалните партии са трудната част, защото Бетовен мисли предимно инструментално. Вокалните партии, които изпълняват четиримата солисти, са написани все едно за четири инструмента, оттам идва и трудността за солистите. Не по-различна е ситуацията при хора. Като цяло много високо е написано за сопраните. Подобно инструментално мислене не е привично за онзи музикален период, докато при Моцарт например нещата са съвсем различни – при него всичко, дори инструменталната музика, може да се изпее. При Бетовен е обратното – гласовете са като допълнителни инструменти с особени темброви характеристики, които могат да носят и текст. И на нас, диригентите, това ни харесва, защото цялото представлява една органична съвкупност от взаимнодопълващи се елементи.
Като диригент на симфоничните оркестри на БНР, Словашкото радио и редица симфонични оркестри у нас и други страни, като пианист, композитор и преподавател в Университета по музика и сценични изкуства във Виена, Вие боравите със световната музикална съкровищница. В този богат контекст лично Вас с какво Ви вълнува Девета симфония на Бетовен?
Всеки път, когато се занимавам с това произведение, наново откривам магическото въздействие, всеобхватното проникване на музиката чак до мозъка на костите. И всеки път това се случва, без да можем да му се противопоставим. Духът, душата, тялото – цялото ни същество вибрира и живее с това, което музиката иска да ни каже. Заветът на Бетовен. Всички сме му подвластни. Не можем да му устоим дори ние, професионалните музиканти, които в старанието си да постигнем максимално добро изпълнение, се опитваме да се абстрахираме от въздействието на музиката. Тук е невъзможно да се случи. Всички музиканти знаят, че Девета симфония на Бетовен изисква пълно себеотдаване.
Прозрението, че Девета симфония извисява и хармонизира човек, подобно на сакралната музика, придава на Бетовен ореола на най-велик симфоник...
Да, но все пак да не забравяме Густав Малер. За мен Бетовен и Малер са най-великите симфоници на всички времена. Аз не бих оспорил теорията, че Девета симфония на Бетовен не е сакрална музика. Да, в нея има светски текст, който не е на латински език, както при каноническите текстове, но по същество словото на Шилер се доближава до заложените в канона християнски послания.
Какви качества трябва да притежава един оркестър, за да се доближи до музикалната висота на Бетовеновата Девета симфония?
Девета симфония на Бетовен не е за всеки оркестър. По принцип оркестърът трябва да има афинитет към Бетовен и мотивация да се потопи безрезервно в неговата вселена, както и добра концентрация – това е особено важно. Симфоничният оркестър на Варненската опера определено притежава всички тези качества.
Очаквате хубав концерт...
Да, очаквам хубав концерт.
КОНСТАНТИН ИЛИЕВСКИ е диригент, пианист и композитор с международна кариера. Произхожда от фамилия на известни музиканти. Започва да учи пиано на пет години при проф. Милена Куртева в София, като ученик продължава обучението си в Братислава (Словакия) при проф. Петер Черман. Завършва оркестрово и хорово дирижиране при проф. Зденек Билек и проф. Душан Бил с пълно отличие. В Университета за музика и сценични изкуства във Виена получава магистърска степен по композиция при проф. Детлев Мюлер-Сименс и по оркестрово дирижиране при проф. Урош Лайовиц. Едва на 17 години Константин Илиевски основава „Sinfonietta dell’Arte“ в Братислава, която се утвърждава като професионален оркестър с успешни гастроли в Европа. Финалист е на 53-тия Международен конкурс за млади диригенти в Безансон (Франция) с оркестъра „Виктор Юго“ на Франш Конте.
От 2014 до 2020 е главен художествен ръководител на Камерния оркестър „Дианополис“ (Ямбол), също така е директор на музикалните празници „Златната Диана“ в Ямбол (2015 – 2019) и преподавател в Братиславската консерватория. В началото на 2019 дирижира исторически първото концертно турне на Софийската филхармония в Китай. През лятото на същата година записва компактдиск с камерния оркестър „Дианополис“, диригентът и оркестърът са отличени с „Кристална лира 2019“. Работата му със Симфоничния оркестър на Българското национално радио започва през 2016/2017, изнася концерти и реализира записи. За заключителния концерт на сезон 2017/2018 на Радиосимфониците е отличен за втори път на наградата „Кристална лира“ – в категория „Диригент“. От 2023 той е главен диригент на състава.
От 2020 е диригент на Симфоничния оркестър на Словашкото радио. През 2021 е резидентен композитор на „Проксима ансамбъл“ (Братислава). От 2022 преподава композиция и дирижиране във Виенския университет за музика и сценични изкуства. Като гост-диригент или солист е работил с редица известни европейски оркестри, включително с много български състави, с Китайския национален симфоничен оркестър (Нингбо). Като пианист той често е солист на различни оркестри в Европа, редовно изнася солови и камерни концерти. Като композитор е автор на солови, камерни, концертни и симфонични творби, които са изпълнявани в различни страни в Европа и САЩ от престижни ансамбли за съвременна музика или оркестри.
Специално място в дейността на Константин Илиевски заема неговата работа с камерни ансамбли, като струнни оркестри и ансамбли за съвременна или старинна музика. Разработването на концертен репертоар за такива състави присъства редовно в концертния му график, например с камерния оркестър „Xиларис” (Братислава), професионалния Камерен хор „Bratislava Vocal Consort“, Камерния оркестър на „Sinfonietta dell’Arte“ и неговия ансамбъл за съвременна музика, съвместно с Университета по музика и сценични изкуства във Виена.
Участвал е в множество международни фестивали и е работил с реномирани солисти от световна класа. Има записи за най-големите радио и телевизионни компании в България, Австрия и Словакия, редовно реализира записи със Симфоничния оркестър на Словашкото радио (Братислава) и Симфоничния оркестър на БНР.