Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

Изключително съм поласкана от отношението на Борис Панкин към мен и му благодаря за това, че ми позволява да реализирам идеите си, а те понякога са доста щури (усмихва се). Истината е, че той е човекът, който ме предизвиква по прекрасен начин да давам още и още от самата себе си на първо място, а след това да изисквам същото и от колегите.

„Бодигард“ танцува с много емоция и както при всеки мюзикъл, така и тук, се стремя да направя нова, различна интерпретация. За мен е важно хореографиите ми да не си приличат. Ако трябва да откроя някоя от хореографиите в „Бодигард“, то това е хореографията на лостове за сцената в караоке бара, където Рейчъл изпява, най-напред под чуждо име, песента “I Have Nothing”. Поставих хорeoграфията на лостове, изобразяващи рамки на огледала, в тях виждаме две групи, които опитват да се достигнат, но не успяват. Трудоемко е, но пък се получава интересно.   

Борис Панкин събира в „Бодигард“ изявени професионалисти заедно с много млади хора, някои от които стъпват за пръв път на сцена. Те обаче са толкова отдадени и с такъв ентусиазъм искат да научат как се случват нещата, не само в хореографията, че работата с тях не ме затруднява. Точно обратното, вдъхновява ме.

Ролята на Ники Марон, сестрата на звездата Рейчъл Марон, е голямо предизвикателство за мен, защото като певица рядко съм се сблъсквала с актьорската професия. Сега Борис Панкин ме предизвиква в тази посока и аз съм му много благодарна за това. Образът на Ники е драматичен и труден, но в същото време и близък до всеки от нас. Кой ли не се е чувствал недооценен или не е успял да прескочи летвата, която си е поставил, или пък не е постигал големите си мечти. Като Ники аз се отказвам от любовта си, претърпявам и други сериозни лични крахове, а накрая ме убиват. За да пресъздам всичко това, разчитам на интуицията си. Следвам себе си и първото усещане, което обикновено остава най-вярно. Съобразявам се с всички указания и корекции на режисьора и съм открита за всякакви препоръки, защото искам да натрупам опит в актьорската игра. Чувствам се прекрасно в екипа на „Бодигард“ и този мюзикъл ще остане завинаги в сърцето ми.

АКТРИСАТА ОТ УЕСТ ЕНД ЛОНДОН МАНАЛ ЕЛ ФЕЙТУРИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за участието си в мюзикъла „Бодигард“; подготовката за срещата с музиката на великата Уитни Хюстън със специален фитнес и хранителен режим; решението да научи ролята си на български, един от шестте най-трудни езика за нея и защо в България е по-хубаво от Америка; още за емоцията на момента в театъра и удоволствието да се развива като артист в екипа на „Бодигард“.

Защо харесвате музиката на Уитни Хюстън?

Израснала съм с нея, всяка песен е свързана със спомен. Но сега трябваше да науча песните ѝ за ролята на Рейчъл Марон в „Бодигард“. След като Уитни Хюстън приема ролята, Кевин Костнър я чака година и половина да се освободи за участие в продукцията. Първоначално една афроамериканка отказва ролята, след което Костнър кани Уитни да се яви на прослушването, впечатлен от последния ѝ филм. Всяка песен е свързана с нещо, което се случва в живота на Уитни, макар че не тя е писала песните. Но подборът е неин и това е от съществено значение. На мен като актриса тази роля много ми допада. Старая се да развия героинята си, макар че никой не може да се сравнява с Уитни Хюстън. Тя е като Елвис Пресли, една от световните икони. Ще звучи смешно, ако кажа, че искам да съм като нея. Така че аз не играя Уитни Хюстън, аз играя ролята на  Рейчъл Марон, която изпълняваше Уитни Хюстън.

ПОЖЕЛАВАМ НА КЕВИН КОСТНЪР ДА ИГРАЕ В МЮЗИКЪЛ

ОРЛИН ГОРАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с едносрични и иронични, но важни отговори за ролята си в мюзикъла „Бодигард“

- Орлин Горанов с още една роля в „короната“, този път на самия Бодигард...

- Благодаря за този въпрос (иронично). Ей така, събудих се една сутрин и се видях щастлив като Бодигард. Но не като Кевин Костнър, защото той не е играл в мюзикъл, което му пожелавам от сърце.

- Освен в телевизионният формат „Последният печели“, за Вас няма тайни на поп сцената, в операта и в мюзикъла. Кой жанр все пак предпочитате?

- Харесвам мюзикъла, защото той е квинтесенция на всичко, което правя. Като всяка една роля и ролята на Бодигард има своята специфика и трябва да бъде добре отработена, така че гледам максимално да вляза в кожата на моя герой, за да се получи добър образ. Такъв, какъвто трябва да бъде. Ролята е доста широкопластова и аз ще се опитам да направя един такъв бодигард, който е верен.

- И се влюбвате в Уитни Хюстън...

 - Моята Уитни Хюстън – Манал ел Фейтури, е много емоционална, красива, изключителна актриса и добър колега. Мисля, че ще стане страхотен спектакъл. Не звезден, защото звездите са на небето и още не сме ги видели да ходят по земята. Но пак казвам, оставам с надеждата, че ще се получи едно добро шоу.

- С ирония и самоирония поддържате сякаш лека дистанция...

Защото, както обикновено, съм сам, винаги много сам... (придобова тъжен вид, после се разсмива) Не ми вярвайте, това беше реплика на моя герой.

Вашият Франк Фармър излъчва, освен всичко останало, и едно особено благородство. То, благородството Ви е „присъщо“ още от Дон Кихот и Дон Ликууд, ако се върнем към онези хубави варненски мюзикъли „Човекът от Ла Манча“ и „Да пееш под дъжда“. Как „съжителствате“ с толкова благородници?

Елате на премиерата на „Бодигард“ и ще разберете (засмива се).

 

ВТОРА СРЕЩА С "ДОН ПАСКУАЛЕ" В НЕДЕЛЯ

Както знаят почитателите на Опера в Летния театър, които присъстваха снощи, 20 юли, на премиерата на "Дон Паскуале" от Доницети, спектакълът бе прекъснат заради проливния дъжд. Добрата новина е, че "Дон Паскуале" ще се играе отново на 23 юли, неделя, на същото място и по същото време, като закупените билети важат без заверка. Очакваме ви на втора среща с премиерния спектакъл на Държавна опера Варна "Дон Паскуале" на 23 юли от 21.00 ч. в Летния театър.

7 август, 19.00, Основна сцена

На 7 август, 19.00, Основна сцена, участниците в Майсторския клас на проф. Ирма Тортора, директор на Солистичния департамент в Държавна консерватория „Джузепе Мартучи“ в Салерно, ще изнесат концерт. Майсторският клас се провежда от 2 до 7 август в рамките на партньорските взаимоотношения между ТМПЦ – Държавна опера Варна и Държавна консерватория „Джузепе Мартучи“ в Салерно, които през януари 2023 г. подписаха Меморандум за културно, академично и артистично сътрудничество.

В заниманията, с акцент върху вокалната техника и изграждането на индивидуален репертоар, участват оперни певци от различни страни, сред които Франческа Сиани, Мария Розария Витале, Дороти Манцо и Гайтано Аморе от Италия и солистите на Държавна опера Варна Мария Павлова, Рейналдо Дроз, Михаела Берова, Артьом Арутюнов и Калина Жекова. Диригентът Стефан Бояджиев ще акомпанира заключителния концерт на майсторския клас.

ИРМА ИРЕНЕ ТОРТОРА е професор по оперно пеене в Държавна консерватория „Джузепе Мартучи“ в Салерно. Завършва оперно пеене, музикална педагогика и съвременна литература с психопедагогическа насоченост, защитава магистърска степен по артистична вокология към Медицинския университет в Болоня. Нейният богат и гъвкав сопранов глас привлича вниманието на международната оперна сцена. Концертира с престижни оркестри в Канада, САЩ, Франция, Швейцария, Украйна, Русия, Унгария. От 2001 г. се посвещава на педагогическа дейност, член е на Академичния съвет Държавна консерватория „Джузепе Мартучи“ в Салерно и директор на Солистичния департамент във висшето учебно заведение.

РЕЖИСЬОРЪТ БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над мюзикъла „Бодигард“; постановъчния екип и преобладаващите млади артисти; срещата между двама професионалисти от различни сцени - Рицаря на мюзикъла в България Орлин Горанов и актрисата от West End Лондон Манал Ел Фейтури в ролите на бодигарда Франк Фармър и певицата Рейчъл Марон; предизвикателството да изпееш 14 хита на Уитни Хюстън един след друг и същевременно да говориш български; благородството да се откажеш от любовта. „Бодигард“ – 22 юли, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2023. Премиера за България

- Има няколко неща, които със сигурност правят Борис Панкин щастлив – любимите му кучета и мюзикълите, които поставя. Последната му любов е „Бодигард“ – премиера за България във Варна.

- Най-щастлив ме правят децата в Американския колеж, които обучавам, не за да станат непременно артисти, а за да се научат да разбират и обичат изкуството. Да, кучетата са моите деца. И да, „Бодигард“ е последната ми любов, вече двегодишна, като имам предвид всички етапи, през които трябваше да се премине, за да стигнем до постановката. Неочаквано за мен „Бодигард“ се оказа нов етап в творческия ми път. Избрах да работя с хора, с които досега не съм работил - костюмографката Първолета Чавдарова – Летиция и сценографа Денис Иванов. Летиция има дългогодишна практика в балетни постановки, работи в Русенската опера и е главен художник на Националния балет в Косово, в Берлинската опера постави неотдавна опера на Хендел, а „Бодигард“ е първото ѝ участие в мюзикъл. Наред със 150-те великолепни костюма за „Бодигард“, тя изработи за мен специално сако, с което ще се поклоня на премиерата.

Илина Михайлова: Обожавам всички качества на Норина

Това е роля, която Ви пасва като ръкавица, подхожда силно на сценичната Ви енергия. Има ли все пак предизвикателства в партията на Норина, къде е спецификата на образа?

Това е една много обичана от мен роля, с нея спечелих конкурс в Комо, където наградата беше да пееш в „Дон Паскуале“ в четири големи италиански театъра. С Норина съм се срещнала още преди 20 години и от пръв поглед се влюбих в този персонаж – толкова женствена, толкова хитра, енергична и романтична. Доницети го е написал прекрасно – една жена ще мине през всички препятствия, ако е решила да се бори за своята любов.

Драматични или комични сюжети посреща с по-голям ентусиазъм съвременната оперна публика?

Съвременната публика има различни нужди, но съм забелязала, че след комедия всички излизат от салона усмихнати, въодушевени, заредени с весели емоции. Разбира се, не можем да отречем шедьоврите с драматичен край, но комедия може би се прави по-трудно. Трудно е да останеш сериозен, докато разиграваш смешни шеги, така че в актьорски план бих казала, че е по-лесно да пресъздадеш трагедия, отколкото комедия.

Комедията на пръв поглед е „по-лека“ за пеене. Така ли е в действителност или напротив?

Комедията на пръв поглед наистина звучи и изглежда по-леко, тъй като и самата техника на пеене трябва да бъде по-бравурна, има повече пасажи, гами, височини, стакати, което публиката отразява като феерично пеене. Това изобщо не значи, че за артиста е по-лесно. Напротив, трябва да има много концентрация, всички вокални трудности да са толкова добре овладяни, че наистина у хората да остава усещане за лекота. Комедията всъщност е труден артистичен и вокален опит, който ние артистите трябва да покажем по най-добрия начин.

Ще пеете Дон Паскуале на премиерата в Опера в Летния театър - 2023. Усещате ли се достатъчно творчески зрял, за да се превъплътите в този образ?

Преди години дебютирах в прекрасната постановка на Кузман Попов и ролята ми допада изключително много. За мен това е една от най-комичните роли, в които съм играл, другата е на Дон Базилио.

Какви са вокалните и хореографските предизвикателства на ролята?

В арията трудността ми е във въздуха. Тъй като имам много малки паузи да дишам, а в същото време сценично се движа много, се задъхвам и е много смешно накрая, когато казвам „Son rinato!“ (Преродих се!), а всъщност съм в кислороден дефицит. Ролята е пълна с много комични ситуации и е наистина една от любимите ми, макар все още да не съм я играл достатъчно много.

Чисто комичен ли е образът на стареца, който бленува за млада жена, или има и по-дълбоки нюанси?

Истината е, че ако Ернесто беше приел молбата на чичо си да се ожени за жената, която му е намерил, сюжетът щеше да е различен и със сигурност не така забавен! Дон Паскуале започва да си търси жена с помощта на доктор Малатеста, за да натрие носа на племенника си, но играта му харесва до момента, в който Норина за броени секунди се превръща от жената мечта в жената чудовище. Разбира се, образът на Дон Паскуале е комичен, а след шамара – и тъжно задълбочен.

Съпружеската ви двойка се пренася и на сцената в този сюжет. Лесно ли се сработвате с Илина, или се случва да имате разногласия около изпълненията? Репетирате ли дуетите си вкъщи?

Когато съм на сцената с Илина, винаги е много забавно (най-вече в комичните опери)! Много е приятно да си около нея, защото е добре подготвена и дава сто процента от себе си. Разбира се, пеем си дуетите заедно, а понякога имаме разногласия, които много рядко се превръщат в спор, но със сигурност не чак толкова ожесточен както в тази творба.

Кое в „Дон Паскуале“ прави творбата актуална и днес?

Сюжетът винаги е бил и ще остане актуален в днешно и бъдеще време, като изключим това, че в реалния живот жената след развода взема половината покъщнина, докато тук играта с нотариуса е фиктивна и всичко е само шега и добре скроен план.

Маестро Светослав Борисов с покана за премиерния спектакъл на 20 юли в Опера в Летния театър – Варна 2023

„Дон Паскуале“ е оптимистичен и весел остров, на който стъпвам след постановката ми в Германия на „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус, която също е комедийна, но изградена по съсем различен начин творба. Винаги се връщам с удоволствие към шедовъра на Доницети, с който излязохме за пръв път на варненска сцена през 2015 г., а след това го поставих и в Германия. С други думи, сегашната ми среща с „Дон Паскуале“ е среща с много добър приятел.

По принцип правя различни диригентски прочити, ориентирани спрямо режисурата. Режисьор на новата варненска постановка е Сребрина Соколова и с нея, както и с целия екип, се стремим да изградим с модерни изразни средства много жива и съвременна интерпретация, за която несъмнено ще допринесе и неповторимата атмосфера на Летният театър. 

TOP