Третото издание на Бала на артиста 2014 се състоя, както впрочем и миналогодишното, на 21 декември. Съвпадението беше колкото случайно, толкова и многозначително. Във всеки случай с положителен знак.

И така, артисти, музиканти, архитекти, дизайнери, художници, журналисти, фотографи, арт мениджъри, почитатели на изкуството и прочие съмишленици от артистична бохема на Варна се събраха в уречения час във фоайетата и ротондата на Основна сцена на Театрално-музикален продуцентски център Варна, за да вдигнат наздравици за старата и за новата година.
Куверти се търсеха до последния момент и нито един, пожелал да стане част от нароченото за аристократично занимание, не остана отвън театъра.

Още с пристигането си, мнозина веднага се възползваха от възможностите, които предлагаше Балното ателие и преобразени в сценичните костюми на герои от постановки на ДТ „Стоян Бъчваров” и Държавна опера Варна влязоха в образ със съответното чувство за отговорност.

Блестящ пример в това отношение даде водещият Кирил Аспарухов, който до такава степен се срасна с костюма на Краля от Шекспировата „Мяра за мяра”, че се обяви за Крал и на бала. Не отстъпи от тази си роля, въпреки забележката на „назначената” от него Кралица на бала, директорката на ТМПЦ Даниела Димова, че кралската титла по право се пада на председателя на Дружеството на архитектите, арх. Димитър Стефанов, основен съорганизатор на артистичното събитие.

Този внезапен кадрови спор обаче много лесно се разреши, тъй като арх. Стефанов охотно прие да изпълни и ролята на Кардинала, подразбира се, Ришельо – също достатъчно значима фигура :)

Естественият акцент на бала безспорно беше модното ревю на известния варненски бутик „La SPOSA” с главен дизайнер Соня Ангътян. Неотдавна манекенките на „La SPOSA” направиха специална фотосесия на новата си колекция в сецесионовия интериор на Варненския театър. Някои от тези официални тоалети бяха представени и на Бала на артиста, но за всеобща изненада в ролята на манекенки се появиха съвсем други дами – не по-малко очарователни и красиви, но с различна биография.

На модния подиум, представени от пиарката на ТМПЦ и асистентка на Краля на бала Виолета Тончева, дефилираха с апломб - сякаш непрекъснато са го правили! - оперните артистки Даниела Димова, Вяра Железова и Лиляна Кондова – все сопрани, забележете , оперната режисьорка Сребрина Соколова, икономистката Антония Евтимова – координатор на Центъра за иновация и развитие при Икономически университет Варна и Йоана Атанасова, завършила т.г. архитектура във ВСУ „Черноризец Храбър”. Всички те привнесоха в модното събитие една особена интелектуална елегантност, оценена по достойнство както от зрителите, така и от професионалните модисти.

По-нататък, в конкурса за влизане в образ, компетентно жури от тримата актьори на Варненския драматичен театър Нено Койнарски, Стефан Додуров и Теодор Папазов, заклето в безпристрастност, отсъди справедливо първа награда на Котарака в чизми – Кристиян. Синът на известното медийно-музикално семейство Мария и Доно Цветкови впечатли с артистичност, непосредственост, комуникативност и липса на всякаква сценична треска. Поздравления за родителите!

Освен него, аплодисменти заслужиха Оловният войник, Шахиншахът, няколкото принцеси, херцогини и въобще всички костюмирани.
До среднощ имаше музика, танци, кулинарни удоволствия и настроение, както всички очакваха. На бал като на бал, ако трябва да перифразираме известната поговорка на французите, които май бяха измислили и самия бал като един изискан начин за забавление :)

Виолета Тончева

 
3 декември 1921 – 22 декември 2014

На 93-годишна възраст почина известният български маринист и сценограф на Варненската опера, в продължение на повече от 30 години,  Ангел Атанасов. Опелото ще се извърши на 23 декември от 12 часа в храма „Свети Николай”, погребението ще се извърши в парка на с. Тополи в 13 часа.
Ангел Атанасов е роден на 3 декември 1921 г. в Хасково.

До 1953 г. следва в НХА в класа на Ненко Балкански и Георги Атанасов. До 1959 г. учи театрална живопис в Московската Художествена академия. Повече от 30 години е сценограф на Варненската опера. Носител на Орден „Кирил и Методий – I степен“, два пъти носител на най-високото отличие на нашия град НАГРАДА ВАРНА, Почетен гражданин на Варна и носител на платинения ключ на града.

Художникът се установява във Варна през 50-те години на ХХ век. Любовта му към морето обаче датира още от 1942 г., когато като войник идва в Галата на стрелби и оттогава морето се превръща в основна тема на неговата живопис. Като свои учители в тази област посочва художниците Вичо Иванов, Ненко Балкански, Стефан Калудов и Георги Баев – все признати майстори на четката.

„Море се рисува много трудно, присъствието на вълна на платното не означава, че си нарисувал море, защото морето е и самият бряг... За мен изкуството трябва да бъде концентрация на оптимизъм и жизнелюбие“,

казва в едно интервю художникът и тази негова концепция отразява цялото му огромно творчество, богато с морски сюжети, пейзажи от Копривщица, балетни сцени, голо женско тяло.

Ангел Атанасов или Бай Ачо, както с любов го наричаха всички, които го познават, рисуваше всеки ден, когато имаше възможност, в ателието си в Дома на художника, после идваше в театъра, за да се се види с приятели и неговото достолепно лично и художническо присъствие беше част от артистичния пейзаж на морския град.

Неговите картини придаваха стойност на всяка обща изява на Съюза на художниците. Сред варненските галерии, които неведнъж представяха с неговото творчество, със специалното си отношение през последните години се открои галерия Арт Маркони.

Варненската културна общественост ще запомни Ангел Атанасов с майсторството му на голям художник, с умението да разказва интересни истории от дългогодишния си живот, срещнал го с други значими имена в изкуството и с щедростта на човек, който знаеше как да прави добро.

ЗЛАТНА ЛИРА за 30-те възходящи творчески години на Вяра Железова

С култовата постановка „Carmen Dance” на главния балетмайстор на Държавна опера Варна, з. а. на Русия Сергей Бобров, ще завърши на 22 и 23 декември творческата 2014 г. на Държавна опера Варна. Нещо повече, с последния спектакъл на 23 декември ще отбележим успешната 30-годишна сценична дейност на мецосопраното Вяра Железова. Ще я аплодираме в любимата й роля на Кармен, с която тя е спечелила много приятели на българското оперно изкуство у нас и по света.

В оригиналната опера-балет, освен балетни артисти, под палката на младата диригентка Вилиана Вълчева, участват също оркестър, хор и солисти на Държавна опера Варна, под режисурата на Кузман Попов. В горещия любовен триъгълник, гениално пресъздаден в музиката на Жорж Бизе, на Вяра Железова ще партнират солистите на Държавна опера Варна Валерий Георгиев (Дон Хозе), Пламен Димитров (Ескамилио) и Линка Стоянова (Микаела).

Същите главни персонажи ще пресъздадат балетните артисти на Държавна опера Варна Евгения Минкова (Кармен), Павел Кирчев (Дон Хозе), Румен Стефанов (Ескамилио), Илияна Славова (Микаела).

В двете действия на „Carmen Dance” образът на Кармен се развива многопланово, със средствата едновременно на оперното и на балетното изкуство. Оперните солисти се превъплъщават в своите герои на необичайна територия, неочаквано появявайки се ту в една, ту в друга от четирите ложи на партера и първи балкон. В същото време на сцената танцуват балетните артисти и този художествен паралел, подсилен от ефектните костюми, оказва изключително въздействие върху публиката.

Точно както го е предвидил Сергей Бобров: „За да има успех дадена постановка, трябва да се избере най-напред подходящо популярно заглавие, което след това вълнуващо да разкаже своята история със средставата на музиката и танца. „Кармен” от Бизе е точно такава творба с драматични взаимоотношения, които аз съм подплатил с класическа хореография, пречупена през призмата на съвременния поглед.” 

Що се отнася до пеещата Кармен, изглежда невероятно, че Вяра Железова - тази нежна, крехка и красива жена, има вече 30 творчески години за гърба си! Рецептата вероятно се крие в безрезервната й любов към оперното изкуство, всеотдайността и чувството за отговорност към дарбата, която й е отредена.

Завършила Музикалното училище във Варна и НМА „Проф. Панчо Владигеров” при проф. Елка Киселова, проф. Илка Попова и проф. Павел Герджиков, Вяра Железова участва още като студентка в Учебния оперен театър.

Във втори курс изпълнява Фьокла от „Женитба” на Мусоргски и това е първата й роля. Следват Графинята от "Дъщерята на полка" от Доницети, Розина и Берта от "Севилският бръснар" на Росини и Баба Дуда от операта "Запустялата воденица" на маестро Георги Атанасов. В периода 1984-1986 г. завършва майсторски клас по камерна музика към академията.

Като студентка, в продължение на четири години пее в първото академично трио в България – трио "София", което с репертоар от над 110 песни изпълнява стотици концерти на година в страната, заедно с едни от най-известните артисти и певци от всички жанрове в България, пътува на турнета в Русия, Полша, Унгария, Кипър, Афганистан. От 1984 до 1994 г.

XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014

Стана традиция в навечерието на светлите рождественски празници Държавна опера Варна да поднася на варненската публика Симфоничен  концерт със специална програма с виенски привкус от времето на голямата музикална фамилия Щраус.

Миналата година билетите свършиха много бързо и се наложи в последния момент да търсим дата за още един концерт. Затова тази година от самото начало планирахме два концерта на 18 и 19 декември. Отново под вещата диригентска палка на маестро Деян Павлов, който умее като никой друг да събира сцената и публиката в една обща територия за случването на празника.

Със своите любопитни истории около написването на творбите, остроумни коментари и подкани към публиката за съучастие в лидерската роля на диригента, той създава незабравимо преживяване, подобно на прословутите виенски концерти в началото на всяка нова година. С други думи - във Варна като във Виена!

С музикални фоерверки от известните Щраусови валсове: “Виенска кръв”, “Персийски марш”, „Рози от юг”, „Ти и ти” от „Прилепът”, полките „Кукувицата”, „Бърза полка”, „Френска полка Шампанско, “Гръм и мълнии” и още, и още, без да забравяме онзи бляскав «Радецки марш».

Деян Павлов е завършил НМА “Проф. Панчо Владигеров” при професорите Георги Робев (хорово дирижиране), Васил Казанджиев (симфонично дирижиране), Борис Хинчев и Иван Вулпе (оперно дирижиране). Специализирал е в майсторските класове на професорите Карл Остерайхер (1986, 1988), Хайнц Рьогнер (1989, 1990), Иля Мусин (1991).

Деян Павлов е дирижирал почти всички опери и оркестри в България. Концертирал е в Германия, Англия, Гърция. От 1988 г. е редовен участник във всички престижни музикални фестивали в България, както и в Гърция, Румъния, Испания, Германия и Швейцария. Издал е множество компактдискове. Има много записи за български, испански и румънски национални радиостанции и телевизии.

Регулярно прави записи за филмова и друга съвременна музика за различни продуцентски къщи. Музика към филми, записана от него, е отличена с награди "Сезар" (2001, 2004), номинация за “Оскар” (2006) и номинация за “Златна Палма” (2007).

На 15 декември, в рамките на XV Kоледен музикален фестивал, за пръв път ще бъде връчена наградата ФЕНИКС на Държавна опера Варна при Тетрално-музикалния продуцентски център в морския град.

Изящната статуетка от специално синьо стъкло, изобразяваща крилете на феникс, е изработена със съдействието на НПО „Варна Дизайн Форум”, с председател проф. д-р арх. Росица Никифорова, по проект на младия варненски архитект Христо Топчиев.

Продължавайки традицията на българските награди в областта на музикалните и танцови изкуства КРИСТАЛНА ЛИРА на СБМТД, с наградата ФЕНИКС ще бъдат удостоявани институции и личности, подкрепили с дейността и високите си творчески постижения културния институт. 

Директорът на ТМПЦ Даниела Димова ще поднесе първите статуетки ФЕНИКС, придружени с грамота за съпричастие и подкрепа на Държавна опера Варна и Опера в Летния театър 2014, на тържествена церемония преди предпремиерата на балета „Лешникотрошачката” от Чайковски – авторски спектакъл на з.а. на Русия Сергей Бобров. Нейни асистенти ще бъдат балетните артисти, които изпълняват главните роли - Илияна Славова – Мари и Павел Кирчев – Принцът.

С награда ФЕНИКС 2014 се удостояват генералният спонсор на Опера в Летния театър Алфа Банк, основният партньор Община Варна, спонсорите Гранд хотел Варна, Св. Св. Константин и Елена, Грифид Хотели и музиковеда Юлияна Караатанасова.  

Младите варненски художници Зорница Дончева и Стоян Георгиев поднесоха дарение на Театрално-музикален продуцентски център Варна, в лицето на директора на културния институт Даниела Димова. Това е тяхна панорамна картина, изобразяваща емблематичната сграда на Варненския театър в контекста на площад „Независимост”. 

Двамата са магистри по инженерен дизайн от Технически университет Варна, той е завършил художествена паралелка в НУИ „Добри Христов”, тя Техникума по облекло във Варна. В продължение на 7 години специализират като асистенти на художника Атос Фачинкани в град Сирмиони на езерото Лаго ди Гарда в Северна Италия, недалеч от Верона.

Там усвояват една по-различна от обичайните техники на рисуване, при която четката се полага като ветрило. Вследствие на това се получава специален релеф, цветовете стават по-ярки и по-чисти, на пръв поглед дори шокират, а картината като цяло изглежда по-жива. Ако трябва да се търси мястото на този подход сред теченията в изкуството, той би могъл да бъде поставен някъде между наивизма и импресионизма. В Италия го определят като постимпресионистичен.

Зорница и Стоян разказват още, че напразно са се притеснявали как ще бъде възприето изкуството им в България. Доказват го успешните им 5 изложби, които в продължение на една година, откакто са се завърнали в България, са направили във Варна, София и Балчик.

В търсене на истинския Чайковски

Не може да не харесваш „Лешникотрошачката”, както не може да не харесваш и приказката на Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”, върху която Чайковски създава своя шедьовър. Всъщност това е не само последният балет на великия композитор, но и единственият Рождественски балет в световната музикална съкровищница. Неизменна част от духа на големия християнски празник, „Лешникотрошачката” е символ на възможността да се променим за добро.

Докато традиционните постановки на балета не се придържат особено към Хофман, моят прочит – напротив, се стреми да се доближи до него. В този смисъл варненската ми постановка е напълно оригинална.

Връщането към първоизвора, в търсене на истинския Чайковски, е красиво и вдъхновяващо предизвикателство, идеята, която следвам. Да следват своите мечти и никога да не се отказват от тях – това пожелавам на децата и на всички, които не са забравили, че са били деца.

Сергей Бобров – хореограф-постановчик, з. а. на Русия

Мари е любимата ми роля

„Лешникотрошачката” е любимият ми балет, а Мари е любимата ми роля. Щастлива съм, че имам възможността да танцувам в спектакъла на Сергей Бобров и да пресъздам образа на главната героиня.

Музиката на Чайковски ме грабва, вълнува ме, усещам я близо до себе си. Моята Мари сънува прекрасен сън, в който изживява мечтите си, подобно на всички деца, които вярват, че по Коледа стават чудеса. Възрастните може и да не си признават, но тайно се надяват на същото.

Ето защо „Лешникотрошачката” е нашата вечна вълшебна приказка – приказка за доброто, което заслужаваме и очакваме.

Илияна Славова – Мари

Отвъд всекидневието

И аз обичам Мари, танцувала съм я неведнъж. Тя попада в един приказен свят, в който всичко е различно и вълшебствата нямат край. Кое момиче не си мечтае за подобно преживяване?

А когато една балерина успее да се потопи с всичките си сетива в невероятния свят на „Лешникотрошачката”, то нейното вълнение няма как да не се предаде и на зрителите. Балетната трупа работи с огромно желание и проповдигнат дух, за да се получи един пълноценен спектакъл.

Очакваме зрителите да ни се доверят, за да ги пренесем отвъд всекидневието в един по-щастлив свят.

Олеся Алдонина – асистент-хореограф

П О К А Н А

Теaтрално-музикален продуцентски център Варна

Съюз на архитектите в България – Дружество Варна

организират

БАЛ  НА АРТИСТА – ВАРНА 2014

Трето издание

 
Кога - 21 декември 2014, 19.00

Къде - Основна сцена на ТМПЦ Варна, фоайета партер, първи и втори балкон, ротонда

С кого – артисти, музиканти, архитекти, дизайнери, художници, журналисти, фотографи, арт мениджъри, почитатели на изкуството 

Мюзикълът на Държавна опера Варна „Алиса в страната на чудесата” от Александър Йосифов, успешна първа постановка на Сребрина Соколова, диригент Стефан Бояджиев, сценограф Ралица Русенова, костюмограф Елена Иванова, се завърна с Почетна грамота от Стара Загора.

Спектакълът бе представен на 3 декември 2014 на сцената на Държавна опера Стара Загора в рамките на 45-то издание на Фестивала на оперното и балетно изкуство, в който участваха всички оперни театри в България.

"Спазихме традицията на нашия спектакъл, зрителите да бъдат посрещани в страната на чудесата от облечени в красиви сценични костюми разпоредители. Вдъхновено играха варненските артисти - Лиляна Кондова в главната роля, Надежда Радкова, Александър Панайотов, Николай Димитров, Ростислав Байрактаров, Христо Ганевски и всички останали.

 

 Те успяха да спечелят младата публика с интерактивна игра, замислена и изчислена по времетраене според особеностите на детската психология.

Държа да съобразявам всеки спектакъл с конкретната възрастова група в залата, така че  предварителното запознаване с аудиторията, обсъждането и мотивацията на артистите, са съществена част от моята работа преди всеки спектакъл",

разказва младата режисьорка.

„Поощрявам артистите да внасят свои идеи или скечове в интерпретацията на образите, за да бъдат постоянно нащрек, да не свикват с някакви заучени поведенчески модели, да са винаги свежи и интересни на себе си, а оттам и на зрителите. Този подход се оказва работещ  от мартенската премиера до днес и ние всички много се забавляваме непрекъснато да обогатяваме вълшебното пътешествие на нашата „Алиса в страната на чудесата”, обобщава Сребрина Соколова.

Тя очаква с нетърпение да прочете есетата върху варненската Алиса, които са се заели да напишат група ученици от Стара Загора, посетили спектакъла.