Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

ПРОГРАМА НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА - ВАРНА

ПАВЕЛ БАЛЕВ: ИНТЕРПРЕТАЦИОННИ ЕФЕКТИ В МУЗИКАТА НА ЧАЙКОВСКИ СА НЕДОПУСТИМИ

Маестро Павел Балев пред Виолета Тончева за работата си в ТМПЦ - Държавна опера Варна над постановката „Дама Пика“ от Чайковски, реж. Вера Немирова, худ. Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова – първо заглавие от юбилейната програма за 75-годишнината на оперния театър във Варна; за симфоничните пластове в „Дама Пика“, ролята на лайттемите и лайтмотивите в изграждането на образите; за инфлацията от лоши изпълнения на Чайковски и недопустимите интерпретационни ефекти; за творческия процес на „Дама Пика“, за пречистването чрез музиката на Чайковски и Великден. Предпремиера 15, 16 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна;

Премиера 26 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2022.

Маестро Балев, колко голямо е разстоянието от „Хофманови разкази“ на Офенбах, които поставихте миналото лято във Варна, до сегашната „Дама Пика“ от Чайковски, с която започва юбилейната програма за 75-годишнината на Варненската опера?

Музикално и стилистично разликите са много големи, но и с някои допирни точки, имайки предвид подтика, който е накарал двамата композитори да се спрат на такива сюжети. И двамата главни герои – Хофман и Герман, са германци, представители на романтизма. За тях пишат един френски композитор с германски произход, какъвто е Жак Офенбах и един руски композитор - П. И. Чайковски. И Хофман, и Герман са раздвоени във вътрешната си борба между любовта и стремежа за доказване на себе си в обществото. В това отношение съществува близост между „Хофманови разкази“ и „Дама Пика“, но - както вече споменах, музикалните естетики на Офенбах и Чайковски са несравними.

Защо „Дама Пика“ се смята за най-симфоничната опера на Чайковски? 

В “Дама Пика” се открояват редица симфонични моменти, в партитурата е отделено и място само за оркестъра. Присъствието му е много силно, а моментите, в които оркестърът сам изгражда музикалното развитие са доста, т.е. функцията на оркестъра е важна, в голяма степен и определяща. Другото съществено тук е, че има една сгъстена симфонична структура, плътна, на моменти полифонична тъкан, гласоводенето в оркестъра е равноправно и всички инструменти имат трудни за изпълнение задачи, които изискват сериозно техническо майсторство. В този смисъл оркестърът не е акомпанятор, напротив, до голяма степен той е факторът, който изгражда. Когато кулминациите при певците завършват, тогава оркестърът поема и изгражда следващата ниво на развитие. Всичко това прави звуковата картина наситена, силна, но и технически сложна. „Дама Пика“ е най-големият връх в оперите на Чайковски, именно заради зареждането на оркестъра с нови, многогласни и сложни, бих казал, симфонични напластявания.

 

Как се изгражда музикално онзи фатален обрат от светлия порив към любовта до пагубното му опорочаване със страстта към хазарта, който придава на „Дама Пика“ ореола на дълбоко драматична и фаталистична творба?

Това изграждане се постига с типичната за Чайковски и руската музика музикална символика, както и с въвеждането на лайттеми, подчертавам  - не само лайтмотиви. Темите минават през цялата опера, макар и да не са толкова многобройни, колкото например при Вагнер, при който постоянното редуване на огромен брой лайтмотиви на места усложнява и задушава музикалното възприятие, и слушателят трябва да мисли и анализира, вместо да усеща. Темите за любовта, за злото, темите на Графинята и Герман фокусират и насищат в същото време музикалната характеристика и на останалите персонажи.

„Дама Пика“ във Варненската опера досега са поставяли Емил Главанаков и Недялко Недялков, двама знакови диригенти, обвързали за дълго време творческия си път с Варненската опера, творци с опит, като Вас. „Дама Пика“ не изглежда подходящ вариант за начало на една диригентска кариера...

За съжаление мнозина млади диригенти посягат твърде рано към Чайковски, смятайки че неговата музика им дава гаранция за успех. Дирижирал съм многократно трите балета на Чайковски, всички симфонии,  инструменталните концерти, също повечето от неговите увертюри и на базата на този опит смятам, че мога да допринеса за постановката на една опера като „Дама Пика”.

Напоследък рядко приемам ангажимент да дирижирам Чайковски. Инфлацията от лоши и повърхностни изпълнения е огромна, а интерпретационни ефекти в музиката на Чайковски са недопустими. Тези паразитни залитания са в пълна противоположност с гениалната музика на Чайковски, който никога и по никакъв начин не може да бъде причислен към композиторите, подмамващи публиката с някакви ефекти. Да не говорим, че наложените от големите руски диригенти образци вече не могат да бъдат достигнати в нашия съвременен музикален свят, в която за съжаление се налага бързото и повърхностното (не)изработване на партитурата. Малко съвременни диригенти и оркестри приемам като добри интерпретатори на Чайковски. За 15-те години с моя филхармоничен оркестър в Баден Баден само веднъж изпитах удовлетворение - при изпълнение на симфоничната поема „Бурята“.

Как звучи „Дама Пика“ с оркестъра и екипа на Варненската опера? Режисьорката Вера Немирова изтъква, че наред със сериозните изисквания към изпълнителите, Вие имате и специална трактовка за всеки един такт.

След толкова много изпълнения на Чайковски, вече мисля, че зная как да търся неговия звук и зная какво да търся в изпълнението и на операта „Дама Пика“. В този смисъл Вера Немирова е права, че с оркестъра работим за правилното звукоизвличане на всеки тон. С хора на операта съм работил по-малко, защото там подготовката се извършва от хоровия диригент. Приемам хора такъв, какъвто е и променям, ако се налага. В масовите сцени поисках от артистите да не демонстрират типичния силов хоров оперен звук с открито пеене и ефектно въздействие, а напротив - да звучат с мекота и елегантност, с фразировка и концентрация върху определени думи, с фокусиране върху определени значения при музикалните повторения. Те харесаха идеята и се справят добре.

Работата със солистите не се различава много от работата с оркестъра, що се отнася до изграждането на определен начин за водене на гласа, свързан със стилистичните, за мен съществени, характеристики. При Чайковски е важно как се започва една фраза, как се води и как поетапно се изгражда линията , съобразена с формата на арията. Няма да е преувеличено, ако кажа, че този художествен процес може да продължи години. И това е валидно за който и да е оркестър или състав. Екипът на Варненската опера се отнася сериозно към творческите си задачи, работи със старание и всеотдайност, усеща звука на Чайковски, богатството на неговата музика. Дори една колежка ми каза преди ден: „Маестро, ние сме готови да Ви даваме и това, което за момента все още не сме в състояние да Ви дадем“. Това е хубаво признание за доверието към мен, за което благодаря.

Освен гост диригент на Виенската Щатсопера и Опера Цюрих, сте постоянен гост диригент на Варненската опера, а от тази година сте и главен диригент на Оперните театри в Лимож - Франция и Нордхаузен – Германия. Сред толкова отговорни ангажименти, как се съхранявате?

Понякога аз самият се плаша от ангажиментите, които поемам. Привлечен съм от възможността да ръководя едновременно един френски и един немски оперен театър, което е огромна рядкост, а ангажиментът към Варненската опера е българската нишка, на която особено държа. Тук е моментът да отбележа, че госпожа Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, успя да събере за „Дама Пика“ един силен творчески екип, на първо място с Вера Немирова – режисьор от висока класа, с който България може да се гордее. Тя внася култивиран вкус и ярка естетика във всяка своя постановка и може да направи това, което иска с всеки театър, навсякъде по света. Анна Пампулова е хореограф, който с лекота и елегантност постига баланса и чистотата на хореографската картина, а Юлиян Табаков поднася една много фина и изчистена визия. Солистите носят таланта на българските оперни гласове и със своите изяви у нас и в чужбина създават добър фундамент, на който Варненската опера може да разчита. В тази продукция всички се водим от един общ творчески устрем.

И за да отговоря на въпроса Ви, как се справям с многото си ангажименти – справям се, като прекарвам свободното си време със семейството и приятелите. Семейството е най-важното нещо в живота ми, заради него мога още утре да спра да работя, ако то поиска, но знам, че няма да поиска (усмихва се). Имам две дъщери – на 23 и 18 години, голямата ми дъщеря завърши право до първи държавен изпит, сега следва медицина, малката ми дъщеря завършва гимназиалното си образование, а съпругата ми е прекрасна цигуларка и педагог. Заедно сме на всички празници, така ще бъде и на Великден, който ще посрещнем и според католическата, и според православната традиция.

„Дама Пика“ преди Цветница и Великден, може ли да направите връзка?

Нашите църковни празници са повод за едно вътрешно пречистване, което получаваме също и от музиката. Музиката на Чайковски може да ни даде същото пречистване, което получаваме от вярата. Има и една друга силна връзка. Това е православната музика на Чайковски, която ние, българите чувстваме така, както може да я почувства само един православен човек. При „Дама Пика“ тази православна музика я има и в хора, и в оркестъра, тя е вградена в цялото творчество на Чайковски и дори човек да не е запознат с класическата музика, ако е православен, той се чувства приобщен, той може да се идентифицира с нея.

 

„ДАМА ПИКА“

Опера в три действия (седем картини) от П. И. Чайковски

Либрето Модест Чайковски

 

Постановъчен екип:

Диригент Павел Балев

Режисьор Вера Немирова

Сценограф и костюмограф Юлиян Табаков

Хореограф Анна Пампулова

Диригент на хора Цветан Крумов

 

Действащи лица и изпълнители ( по азбучен ред)

Герман – Валерий Георгиев, Иван Момиров

Лиза – Димитринка Райчева, Йоана Железчева, Ирина Жекова

Графинята – Бойка Василева, Силвия Ангелова

Княз Елецки – Иво Йорданов, Свилен Николов

Граф Томски/ Златогор – Венцеслав Анастасов, Пламен Димитров

Чекалински – Пламен Райков, Христо Ганевски

Сурин – Гео Чобанов, Евгений Станимиров

Чаплицки – Велин Михайлов, Димитър Илиев

Нарумов – Людмил Петров, Петър Петров

Управител – Владислав Владимиров

Полина/ Миловзор – Даниела Дякова, Михаела Берова

Гувернантка – Вяра Железова, Миглена Страдалска

Маша – Галина Великова, Мария Палматите, Розалия Желязкова

Прилепа – Жана Костова, Лилия Илиева, Мария Павлова

Концертмайстор Анна Фурнаджиева, асистент реж. Димитър Левичаров, пом. реж. Вероника Минкова, корепетитори Руслан Павлов, Соси Чифчиян, Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, суфльор Димитър Фурнаджиев.

С "Дама Пика" се поставя началото на юбилейната програма за 75-годишнината на Държавна опера Варна през 2022 г. Предпремиера 15, 16 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна; Премиера 26 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2022.

 

ПАВЕЛ БАЛЕВ

Гост диригент на Виенската Щатсопера и Опера Цюрих, отсезон 2021/2022  постоянен гост диригент на ТМПЦ - Държавна опера Варна, от 2022 г.  главен диригент на Оперните театри в Лимож – Франция и Нордхаузен – Германия.

 

Павел Балев сe дипломирa в НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класовете по дирижиране на проф. Васил Казанджиев и проф. Георги Робев през 1955 г. От 1995 до 1998 г. специализира във Ваймар, Германия. От 1995 г. e участник в програмата „Диригентски форум” на Немския музикален съвет, където в момента ръководи майсторски класове по дирижиране, а от 2014 г. също и диригентски клас във Висшето училище за музика в Манхайм. Носител е на Първа награда на Международния конкурс за диригенти „Карл Мария фон Вебер” (1996), Първа награда на националния конкурс на висшите музикални училища в Германия (1999), наградата „Херберт фон Караян”, представителната награда за диригенти на град Бад Хомбург (2003).

Павел Балев e ръководил Камерната опера в Дрезден, бил е Първи диригент и музикален ръководител на Оперните театри в Рощок (1999 –2002) и Хале (2002 – 2008), Oт 2007г. е Главен диригент на Филхармония Баден-Баден и Главен художествен ръководител на Международната лятна академия „Карл Флеш“ в сътрудничество с концертмайсторите на Берлинската филхармония. Гост диригент е на Хамбургската Щатсопер, Комише Опер Берлин, Земперопер Дрезден, Oпера Щутгарт, Опера Лайпциг, Опера Хановер, Oпера Бремен и на повече от 40 оркестри в Германия. През 2012 г. дебютира в Цюрихската опера, oткъдето получава ежегодно покани за различни оперни и балетни продукции. През сезон 2016/2017 дебютира във Виенската Щатсопера, където е поканен отново за спектакли през 2018 и 2020 г. Работи от години в постоянно сътрудничество с Оркестъра на Датското Национално Радио Копенхаген, Национален академичен симфоничен оркестър Санкт Петербург, Национална опера и Оркестър Монтпелие, Национален оркестър на Сингапур, Опера Лимож, Мюнхенски радиооркестър, Словашка национална филхармония Братислава, Щатскапеле Ваймар, Софийска филхармония, Оркестъра на град Кан, Севернохоландска филхармония Гронинген, Музикколегиум Винтертур. Също гостува многократно на оркестри в САЩ.

Изнася концерти със световни изпълнители като Анн Софи Мутер, Едита Груберова, Tомас Хемпсън, Kрасимира Стоянова, Веселина Кацарова, Лука Пизарони, Рамон Варгас, Диана Дамрау, Никола Тестé, Пьотр Бечала, Анна Нетребко. Рециталите на Красимира Стоянова „Славянски оперни арии”, “Верди Арии“ и „Веризмо“ под музикалното ръководство на Павел Балев получават „Международната класическа музикална награда 2012“, годишната награда на германската музикална критика за 2012 г., както и наградите на германската музикална критика за 2014 и 2017 г.

През 2021 г. дирижира във Варна и в МФ „Софийски музикални седмици“ юбилейните концерти за 75-годишнината от създаването на Държавния симфоничен оркестър във Варна, както и първата премиера в историята на Варненската опера на „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах в ММФ „Варненско лято“. През 2022 г. е диригент постановчик на „Дама Пика“ от П. И. Чайковски, първото заглавие от юбилейната програма за 75-годишнината на Оперния театър във Варна. 

Гост диригент на Виенската Щатсопера и Опера Цюрих, от сезон 2021/2022 Павел Балев е постоянен гост диригент на ТМПЦ - Държавна опера Варна, а от 2022 г. заема позицията главен диригент на Оперните театри в Лимож – Франция и Нордхаузен – Германия.

TOP