Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

ДА ЗВУЧИ СТРОЙНО, ИНТОНАЦИОННО ЧИСТО И ИЗЯЩНО

На 1 април 1946 г. е създаден Държавният симфоничен оркестър във Варна с диригент Руслан Райчев. По-късно прераства в Държавна филхармония Варна, след което влиза в състава на Оперно-филхармонично дружество Варна. От 2010 г. негов правоприемник е Оркестърът на Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна.

По повод 75-годишния юбилей на варненските симфоници през 2021 г. , концертмайсторите на Оркестъра на Варненската опера АННА ФУРНАДЖИЕВА И КРАСИМИР ЩЕРЕВ разказват ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за тънкостите в деликатната позиция на концертмайстора между диригента и оркестъра, дългия път от първия прочит на произведението до излизането на сцена, умението да реагираш по грешката и как трябва да звучи добрият оркестър. Също за любимите композитори, творби, диригенти и какво мислят един за друг. Има и още...

Едно дълго интервю за любителите на дълги четива!

Какви качества трябва да притежаваедин концертмайстор, освен че трябва да бъде най-добрият сред цигуларите?

Красимир Щерев: На първо място да притежава добри инструментални качества, но наред с това да бъде лидер и да има поглед върху целия оркестър, кой как се справя. Концертмайсторът трябва да е готов да направи нужните проверки, когато заглавието е в процес на изграждане, когато диригентът е пропуснал нещо. Не на последно място трябва да е психолог.

Анна Фурнаджиева: И аз мисля, че концертмайсторът трябва да притежава качества на лидер, защото неслучайно открай време оркестърът има само един концертмайстор, освен водачи на отделните групи. Той трябва да обединява в себе си разнородни качества. На първо място, за да осъществява връзката между диригента и оркестъра, трябва да бъде психолог. Трябва да намира правилните решения в точния момент, особено при оперни спектакли, когато забележи, че нещо се обърква или има някакво разминаване. Случва се при солистите, заради емоцията или по някакви други причини, да се задъхват или да се забавят. Тогава концертмайсторът е длъжен веднага да отреагира.

Как реагираш ти?

Анна Фурнаджиева: Задавам ритъма с тялото си. В това отношение съм се учила от Иван Пеев, дългогодишния концертмайстор на оркестъра на БНР в София, един великолепен професионалист. Той ми преподаваше в Консерваторията, той ме прие след това и в оркестър Симфониета. Спомням си и досега как с чувство за хумор разказваше, че не го уморявало свиренето, а телесните упражнения по време на свирене.  (усмихва се)

Инструменталистите или певците, кои допускат по-често грешки?

Красимир Щерев: Винаги в различно, не може да се каже, че отделни групи или хора в големия ансамбъл грешат повече от други. Но ако примерно диригентът е по-млад и няма нужния опит, се случва нещата да излязат извън рамките и тогава нашата задача е така да овладеем ситуацията, че публиката да не забележи нищо.

Анна Фурнаджиева: Спомням си един от първите ми спектакли на  „Кармен“. В края на трето действие Ескамилио излиза, а аз имам соло. Ескамилио започна с 2 такта по-рано и аз трябваше да реагирам, съобразявайки се с него.

Красимир Щерев: Реагираш по грешката.

Анна Фурнаджиева: Точно така. Например, когато певецът изпусне цял куплет от арията и отива направо на втория куплет.

Красимир Щерев: Това са обичайните грешки, влизане по-рано, неизчакване. Веднъж в „Шехеразада“ солистът започна малко по-рано и аз трябваше да реагирам, според мелодията, която чувам.

Как оркестърът приема концертмайстора?

Красимир Щерев: Хората са различни и приемат различно нещата и другите около тях. Познавам такива, които по принцип отричат, че някой друг е по-добър от тях и по никакъв начин не могат да бъдат убедени в обратното. Наричам ги непризнатите гении. Попадал съм на двама-трима такива, но повечете колеги приемат концертмайстора като даденост и се отнасят като професионалисти към общата работа, която имаме да вършим.

Анна Фурнаджиева: Като концертмайстори Краси и аз нямаме някакви големи проблеми с колегите. Мисля, че с работата си ние двамата сме изградили своя авторитет в оркестъра и това създава благоприятна почва за професионалните ни взаимоотношения.

Освен концертмайстори, вие и двамата се изявявате като блестящи солисти на симфонични концерти, което носи допълнително признание

Анна Фурнаджиева: Надяваме се да е така. При всички големи оркестри соловите изяви на концертмайсторите са задължителни.

Красимир Щерев: Авторитет винаги се печели с изяви, това е естествено.

Какви диригенти харесвате?

Анна Фурнаджиева: Взаимоотношенията между концертмайстора и диригента би трябвало да са добронамерени, да създават добра среда за работа. Дали ми харесва или не диригентът, не би трябвало да има значение, след като седна на стола си на концертмайстор. Затова се стремя да се дистанцирам от подобно мислене. Длъжна съм да изпълнявам всичко, което диригентът изисква. Ако се случи диригентът да е млад и неопитен, му помагам, но го правя дискретно и в никакъв случай със забележки пред всички. Разбира се, предпочитам да свиря с опитни диригенти, които знаят какво искат и как да го постигнат. С добрия диригент оркестърът се преобразява. Както стана преди години, когато директорката Даниела Димова покани Георги Димитров да дирижира при нас за пръв път симфонична, не оперна програма.

Както казват, оркестърът се познава по диригента...

Красимир Щерев: Така е. Аз също предпочитам опитни диригенти, още повече, ако са музиканти. При диригентите, които са и добри инструменталисти, се получава симбиоза между едното и другото. Те знаят какво искат и знаят как да го поискат. Понякога по-млади диригенти си позволяват държание, което не допада на оркестъра и тогава нещата не се получават.

Забелязвам, че избягвате да посочвате конкретни имена и все пак...

Красимир Щерев: Георги Димитров, Емил Табаков. Старата генерация диригенти бяха прекрасни. Говоря в минало време, защото някои от тях не са вече между живите или пък не дирижират толкова често, като Йордан Дафов например. Но наистина, не бих искал да изреждам, защото сигурно ще пропуснем някого, а това не би било хубаво. Като говоря за старата генерация, това не означава, че няма прекрасни диригенти и сред по-младата генерация, като Григор Паликаров и Найден Тодоров.

Напоследък симфоничният концерт изживява своеобразен ренесанс във Варна...

Анна Фурнаджиева: Съществува такава тенденция. За да бъде добре приет, един симфоничен концерт не бива да се състои само от елитарни заглавия, които са за тесен кръг слушатели. Балансът в програмирането е много важен

Как би изглеждала една балансирана симфонична програма, според вас?

Красимир Щерев: С творби от барока до късния романтизъм, най-много до началото на XX век. Музиката по-нататък се възприема по-трудно. 

Анна Фурнаджиева: Да добавим руските композитори от началото на XX век - Прокофиев, Шостакович, Стравински, които също се смятат за класически автори.

Пренебрегвате сякаш съвременните композитори?

Красимир Щерев: Зависи за кого става дума. Маестро Емил Табаков например е прекрасен композитор на съвременна музика. И не само той.

Няма нужда да уточняваме, че предпочитате симфонична пред оперна или оперетна музика, нали?

Анна Фурнаджиева: Концертмайсторът е важна фигура при симфоничните концерти, но и в оперите много често концертмайсторите имат да свирят трудни сола.

Красимир Щерев: Не бива да ги делим, за да определим кое е по-трудно и кое по-лесно. Трудността е различна. 

Анна Фурнаджиева: И зависи от конкретното произведение.

Какво е усещането да свириш с голям оперен певец или инструменталист?

Анна Фурнаджиева: Големите музиканти се доказват на сцената и техните постижения ме зареждат позитивно. Няма да забравя Гена Димитрова в „Турандот“ от 1994 г. или Галина Савова – една друга голяма варненска певица, която наскоро си отиде от този свят. Незабравими спомени от сценичните си изяви са оставили у мен Камен Чанев, Бойко Цветанов и още толкова други.

Музицирането с приятели носи допълнителна емоционална окраска, която публиката усеща. Както когато Марио Хосен и Красимир Щерев са заедно на сцената...

Красимир Щерев:Винаги съм считал, че старите приятелства от детството са най-хубави, най-истински. Улавям се да мисля за приятелите от махалата, сякаш всички сме герои от една приказка. Без значение дали сме били врагове или приятели, някога ние сме играли в една обща приказка. И когато се видим след време, е много приятно. С Марио се познавам повече от 3 десетилетия, тръгнахме заедно в детската музикална школа на уроци по солфеж, после учехме в Музикалното училище. В Пловдив бяхме почти съседи, така че ходехме и заедно на училище. Създадохме хубаво приятелство, което се запази в годините. Взаимното уважение между нас е много голямо. Имам и други приятели, но с малцина поддържам толкова топли и чисти отношения, както с Марио. Безспорно, с него, като музикант, се разбирам най-добре.

Освен в оркестъра на Варненската опера, свирите и в други формации, Анна в „АРТЕ“, Краси във Варненския камерен оркестър.

Красимир Щерев:Обичам камерна музика. Във Варна има няколко камерни формации, в които свиря с диригентите Милко Коларов и Ганчо Ганчев, част съм и от квартета към Музикалното училище „Добри Христов“, свирил съм също в квартета на Анна.

Анна Фурнаджиева: В „АРТЕ“ сме изнасяли концерти със сериозни програми, но напоследък, заради Ковид, по-рядко се изявяваме. Камерното музициране много обогатява един музикант. Там се изисква висока прецизност, всички са солисти. Свиренето в струнен квартет се смята за едно от най-трудните неща в изпълнителското изкуство. И четирите инструмента са важни, трябва да се синхронизира интонацията,   ритъмът и т. н. Това е трудоемка работа, но тя носи страхотно удовлетворение.

Красимир Щерев:При подготовката на камерните програми сесъобразяваме най-напред с годишнините от рождението или кончината на видни композитори. Избираме произведения, които харесваме. Има и трети вариант – поръчка.

Анна Фурнаджиева: Така направихме световна премиера на едно интересно произведение от Маестро Стефано Сегедони.

Любимите ви композитори и творби...

Анна Фурнаджиева: Любимо произведение ми е това, което разучавам в момента. Иначе, с моя съпруг, който е пианист, си имаме любими произведения, които свирим заедно. При избора на клавирни творби,  обикновено той надделява. Слушаме често изпълнения на Глен Гулд, Яша Хайфец, Святослав Рихтер, въобще обичаме виртуозните изпълнения.

Красимир Щерев:Ако говорим за композитори, едва ли има музикант, който няма да причисли към любимите си композитори Бах и Моцарт. Те са фундаментални и открояващи се. А ако трябва да посоча, с пистолет в челото, само един комозитор, това ще бъде Брамс. Дори не мога да кажа точно защо толкова го харесвам, то е едно специално усещане. Обичам повече симфоничната музика - ето, издадох се (усмихва се)...

То си беше ясно, само дето не го призна веднага.

Красимир Щерев: ... но това съвсем не означава, че не обичам да свиря опера. И така, харесвам отдавна Брамс. През далечната 1993 г., когато свирех в Пловдивската филхармония, се сблъсках за пръв път с творчеството му. Първата и Третата симфония, както и Цигулковият концерт на Брамс ме грабнаха и се запечатаха завинаги в съзнанието ми.

Кога изпълнението на дадено произведение ви удовлетворява? Към какво се стремите, какво търсите във вашата интерпретация?

Красимир Щерев:Когато произведението е добре познато, е трудно да говорим за удовлетворение, това по принцип. Първата задача е да се справиш с музикалния текст, но истинското удовлетворение идва, когато детайлите и концепцията за произведението се избистрят. Когато амплитудата на едно крешчендо или едно декрешчендо е по-голяма, когато смяната на динамиката е рязка, също когато намериш своята интерпретация на по-изразителните моменти, тогава се чувстваш удовлетворен. Като концертмайстор изпитвам удовлетворение, когато успея да убедя колегите в групата или в щрайха да свирят по определен начин или с определен цвят, с определен тембър. Също когато усетя идеята на композитора и успея да я предам на останалите в оркестъра.

Анна Фурнаджиева: Краси много красноречиво го изрази. Когато уча нещо солово, никога не слушам друго изпълнение, преди аз да съм го научила, най вече технически. Много сложен е пътят от първия прочит на нотите до излизането на сцена. Трябва да се справиш с техническата част, с чисто ритмическата част също, а понякога се налага и да научиш произведението  наизуст. Едва след като преодолееш всички тези етапи, концепцията идва сякаш от само себе си. Важно е да намериш нещо ново в това, което свириш. Задължително трябва да го търсиш, иначе няма смисъл.

Докато разучавам опера или симфонично произведение, си изграждам някаква концепция, но след първата или втората репетиция правя сравнение между това, което аз мисля и това, което иска диригентът. След тази координация се оформя крайният резултат.

Леко, ансамблово, изящно - как трябва да звучи един добър оркестър?

Анна Фурнаджиева: Да звучи стройно и интонационно чисто. Оттам нататък ще дойде изяществото. И да не се допускат технически проблеми.

Красимир Щерев:Да, така е, истината всъщност е в детайлите. Бих добавил още, че добрият оркестър звучи компактно, когато диригентът, концертмайсторът и оркестърът са си изяснили докрай концепцията на дадената творба.

Необходимостта да се изпълнява жанрово различна музика не накърнява ли изискванията за един добър оркестър?

Красимир Щерев:Не. Някои колеги съм чувал да се оплакват от честата смяна на жанровете, но аз нямам проблем с това. Смятам, че когато човек е добър музикант и душевният му мир е наред, тогава всеки един жанр би трябвало да го вдъхновява.

Анна Фурнаджиева:Убедена съм, че в днешния глобален свят добрият музикант трябва да може да прави всичко. Бях млад концертмайстор, когато се сляха двата оркестъра – на филхармонията  и на операта. Сред по-възрастните колеги и от двата оркестъра имаше стрес и някакво вътрешно съпротивление срещу промяната. Но с времето тези настроения  се изживяха и сега никой не се впечатлява от това дали ще свири симфонична, оперна, оперетна или мюзикълна програма.

Красимир Щерев:Разбира се, ако свириш само в симфоничен оркестър, това ще ти позволида влезеш по-детайлно в жанра, но сега от позицията на настоящото мога да кажа, че и този вариант не е по-лош.

Ако се дистанцирате от общата си позиция на концертмайстори, ще ми кажете ли що за човек е другият?

Красимир Щерев:Поздравления за добрия въпрос, но не мога да дам удовлетворителен отговор. Каквото и да кажа, няма да е достатъчно добро.

Анна Фурнаджиева: Аз пък мога да кажа. С годините съм разбрала, че Краси е човек, на който може да се разчита. С тази забележка, че малко е разсеян и трябва да му напомням. Но никога не ме е подвеждал и като поеме ангажимент към мен или оркестъра, винаги го изпълнява.

Красимир Щерев:С Анна сме заедно в оркестъра на Варненската опера повече от 10 години.

Но всъщност никога не сте свирили заедно. Хрумвало ли ви е, че може да направите дует?

Анна Фурнаджиева: Ами тогава няма да има концертмайстор (усмихва се)

Какви са пожеланията към колегите ви за 75-годишния юбилей?

Анна Фурнаджиева: Да са здрави, поне още 175 години! Да обновим оркестъра с млади хора! Напоследък има движение в тази посока и това много ме радва.

Красимир Щерев:Пожелавам на колегите здраве и успехи! Да противостоим на посредствеността и да се стремим към върховете в изкуството, на което сме се посветили.

Цени за оперни, балетни спектакли и концерти

Предлагаме различни цени на билетите според мястото в залата, конкретния спектакъл, както и за за ученици, пенсионери, групови посещения, образователни и детски спектакли...
Научете повече +

отстъпки

отстъпки

Важат за ученици, пенсионери, фамилни и групови посещения (от над 10 човека). Обадете ни се на тел. 052 650 666 и 052 66 50 22 за договаряне на отстъпки.

абонаменти

абонаменти

С VIP Card ползвате от 20 % до 50 % отстъпка от цената на билета за спектакли на Държавна опера – Варна и Драматичен театър "Ст. Бъчваров" - Варна.

купете билети on-line

купете билети on-line

Ползвайте MULTINET CARD през сайта www.bgbileti.com. Купете билети от сайта www.grabo.bg и ползвайте специални отстъпки!

TOP