Маестро, ако направите кратък диригентски анализ на „Летящият холандец”, какво е най–характерното за тази Вагнерова опера?

Трудността при „Летящият холандец” идва оттам, че произведението продължава да се причислява към т.н. „Ранен Вагнер”, което автоматично го подрежда до приказните опери на Вебер и белкантовите творби на Белини.

В същото време в „Летящият холандец” се появяват моменти на силен драматизъм и музикални картини на неукротими природни сили, каквито толкова често се срещат в по-късното му творчество. В този смисъл за мен като диригент е важно да намеря баланса между тези две характеристики.

Доколко Вагнер е търсил себе си и нов, собствен стил в „Летящият холандец”, не е съвсем ясно какво точно е искал, особено що се отнася до темпото и връзката с други различни темпа.

В интерпретацията си аз се опитвам да следвам интуицията си, за да изградя представление, което звучи логично, като използва в същото време мощта на величествената и много енергетична музика на Вагнер.

Това не е обикновена проблематична творба, това е творба на гений. Никой друг преди Вагнер не е успял да композира такава буреносна музика, толкова страховити призрачни припеви и опияняващи песни в една опера.

Тъмните краски в неговата музика ми напомнят живописта на знаменитите холандски художници Рембранд и Ван Ейк, както и на шведския писател и художник Стриндберг. Тази толкова завладяваща и хипнотизираща атмосфера направо те кара да забравиш, че си в театъра.

В сюжета е залегнала легендата за смелия капитан, който предизвикал природните стихии, проклел бог и затова бил осъден да се скита с кораба си – призрак до деня на Страшния съд.

Хрониките разказват, че наистина съществувал човек на име Бернард Фок, търговец в Холандската източно – индийска компания и капитан на изключителен кораб, заради който се смятало, че бил продал душата си на дявола.

Така се родила легендата за „Летящият холандец“, най–бързия кораб на света. Любопитно е, какво отношение имат съвременните холандци към „Летящият холандец”?

Не мисля, че холандците имат някакво отношение към „Летящият холандец”, освен може би рибарите, каквито все още срещаме край Северно море и Ijsselmeer.

Повечето от тях са много религиозни, така че за тях „Летящият холандец” би могъл да бъде предупреждение за това, което ги очаква, ако не съблюдават божите заповеди.

Останалата част от холандците асоциират в днешни дни „Летящият холандец” по–скоро с развлечението в стил „влакчето на ужасите” в нашия известен тематичен парк „De Efteling”.

Разбира се, за мен като холандец, е специален момент и чест да дирижирам „Летящият холандец” във Варна. Ще вложа най–доброто от себе си, за да пресъздам въздействащо тази трагична история.

Всеки път, когато летя за Варна, предвкусвам удоволствието от поредната среща с прекрасните артисти на Варненската опера. И ако след спектакъла някои от тях ме нарекат „Летящият холандец”, не бих имал нищо против. Дори бих се зарадвал на това прозвище.

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

Опера в три действия от Рихард Вагнер

Диригент – Ян ван Маанен

Постановка – Деян Миладинович, Сърбия

Режисьор – Ивана Драгутинович – Маричич, Сърбия

Диригент на хора – Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители:

ХОЛАНДЕЦЪТ – Гео Чобанов

СЕНТА – Линка Стоянова,

ДАЛАНД – Людмил Петров

ЕРИК – Мирослав Христов

МАРИ СЕНТА – Бойка Василева

КОРМЧИЯ – Арсений Арсов

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Концертмайстори – Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев

Асистент – режисьор – Сребрина Соколова

Помощник – режисьор – Мариана Григорова

Корепетитори: Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов

Суфльор: Димитър Фурнаджиев

27 април, 19.00 – предпремиера

12 юли, 21.00 – премиера в ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър