Като персонаж Дон Базилио е много интересен, слава богу е далеч от мен, но точно в това се състои предизвикателството. Нищо свое не мога да вложа при пресъздаването му, затова се заравям в текста, в гениалната партитура на Росини и търся заложените там кодове. А и навсякъде около себе си намирам прототипи на Дон Базилио. Дори имам конкретен човек предвид, но няма да го спомена, разбира се.

Самият Росини е бил доста остроумен и много мързелив. Разказват, че закъснял и с написването на „Севилският бръснар“, поръчан му от оперния театър „Ажентина“ в Рим. Директорът се опасявал, че насрочената за февруари 1816 година премиера може да се провали, дал ултиматум на 24 – годишния тогава Росини и го затворил в една стая, сам с нотния лист. За 12 дни „Севилският бръснар“ бил завършен!

Времето все пак не стигнало за всичко, така че Росини вмъкнал в „Севилският бръснар“ музика от свои предишни произведения. Прочутата ария на Розина от второ действие взел от операта „Елисавета“, а увертюрата, написана за „Аурелиан и Палмира“, използвал вече за трети път. Но по ирония на съдбата тя се прочува именно като увертюра на „Севилският бръснар“.

„СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР“

Опера от Джоакино Росини

Режисьор – Антонио Петрис

Диригент – Маестро Кръстин Настев

Действащи лица и изпълнители:

ГРАФ АЛМАВИВА – Георги Султанов

ДОКТОР БАРТОЛО – Людмил Петров

РОЗИНА – Мария Павлова

ФИГАРО – Свилен Николов

ДОН БАЗИЛИО – Гео Чобанов

ФИОРЕЛО – Илко Захариев

БЕРТА – Елеонора Христова

ОФИЦЕР – Петър Петров

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

13 ноември 2018, 19.00, Варненска опера