„ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“ – ОТ БАЛЕТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ ДО КЛАСИКАТА
- Създадена на Четвъртък, 23 Ноември 2017 11:19
Хореографът на "Лебедово езеро" СВЕТЛАНА ТОНШЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за концепцията на лебедовите криле, довела до революция в хореографията, за психологическото и физическо изграждане на образа само чрез танц, за върховете и всекидневието в балета
XVIII КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 2017
ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО – ПРЕМИЕРА
8, 9 декември, 19.00, Основна сцена
Балет в четири действия от Пьотр Илич Чайковски
Хореография Мариус Петипа, Лев Иванов
Редакция Светлана Тоншева
Асистенти Сергей Антонов, Гергана Георгиева-Караиванова
Музикална редакция Мариела Чанкова
Костюми и сценография Ася Стоименова
Диригент Мартин Георгиев
В ролите на Одета/Одилия и Зигфрид звездите на Кремълския балет Саори Коике и Егор Мотузов (8.12.2017); примабалерината на Софийска опера и балет Веса Тонова и дебют на водещия балетен солист на Варненската опера Павел Кирчев (9.12.2017)
„Лебедово езеро“ ще има вече и своя варненски адрес с хореографския почерк на Светлана Тоншева, едно от големите балетни имена на Кремълския театър, сега балетен педагог в Държавна опера Варна. Предлагам да започнем разговора с това как „Лебедово езеро“ се превръща в балетна класика.
Историята на „Лебедово езеро“ е много интересна. Премиерата през 1877 г. в Москва минала незабелязано, въпреки красивата музика. Всъщност това не бил истински балет, преобладавали пантомимата и мимансът, танците били съвсем малко, а балерините носели закрепени върху раменете картонени криле. По-късно в Болшой театър направили друга редакция, но пак не се получило. Успехът дошъл, едва когато починал Чайковски и в Мариински театър замислили балетна вечер, посветена на композитора. Мариус Петипа поръчал на Лев Иванов да направи редакция на неуспешните досега „бели сцени“ (сцените с лебедите) и това дало възможност на Лев Иванов да извърши истинска революция в класическия балет.
Той премахнал изкуствените криле и създал хореография за ръцете, която извайва движенията на крилете. Чрез постановката на ръцете и гърба, която пресъздава не само движенията на истинските птици, но изразява и силни чувства като любов, страх, болка и тревожност, спектакълът достига нова психологическа дълбочина. Освен това Лев Иванов добавя в редакцията си дуета на Зигфрид и Одета, както и танца на малките лебеди.
На свой ред Мариус Петипа, вдъхновен от Лев Иванов, поставя валса, мазурката и останалите танци, които се играят в двореца и нямат нищо общо с „белите сцени“. Така през 1895 г. музиката и танцът в „Лебедово езеро“ за пръв път заживяват в пълен синхрон Получава се онази органична сплав между двата компонента, която продължава да омайва публиката и днес. Сега работя именно върху тази класическа хореография на Лев Иванов и Мариус Петипа в първата варненска постановка на „Лебедово езеро“ и това ме прави щастлива.
В годините „Лебедово езеро“ претърпява много редакции, които се отнасят както до хореографията, така и до сюжета. Твоята редакция с какво се отличава?
Да, познати са редакции, в които Зигфрид и Одета загиват, но в нашата постановка те остават живи. Любовта при нас побеждава. Разбира се, поставих хореография, подходяща за балетната трупа на Варненската опера. Трябваше също да се съобразя с по-малкия брой на мъжете балетисти в трупата.
Върху кой образ поставяш специален акцент?
Важни са всички образи. За солистите на Кремълския балет примата Саори Коике и премиер солиста Егор Мотузов образите на Одета/Одилия и Зигфрид не са новост. Одета/Одилия отдавна е влязла и в репертоара на примабалерината на Софийска опера и балет Веса Тонова, затова пък водещият солист на Варненската опера Павел Кирчев сега ще дебютира в ролята на Зигфрид.
И всеки от тях има своите тайни за превъплъщаване...
Да, всеки от тях има тайни, с които вдъхва живот на своя герой. Винаги валиден остава принципът балетните артисти да слушат внимателно музиката и да следват указанията на режисьора, на балетния педагог, докато намерят максималния вариант на художествения изказ. Смисълът на всички тези търсения е зрителят да усети емоционалното състояние на героя, да вникне в неговите чувства, да разбере всеки жест. През цялото време балетният артист съзнава, че всяко негово движение трябва да обрисува и да обосновава характера на персонажа. Репетиционният процес и след това всяко представление са свързани с постоянни размишления над това как нещата да се получат максимално добре.
Какво означава за една балерина да танцува Одета/Одилия? На сцената на Кремълския балет ти самата неведнъж си пресъздавала този сложен образ, всъщност два, при това коренно различни образа? Какво изпитва една балерина, когато се намира на такъв балетен пиедестал?
Винаги съм танцувала в „Лебедово езеро“ – в началото на балетното си образование започнах с малките лебеди, после продължих с по-трудните партии и постепенно една по една изиграх всички роли. Накрая стигнах до Одета/Одилия. Питаш ме какво изпитвах... Сложно е за обяснение. Докато танцуваш, мислиш за всичко, което трябва да направиш и съзнаваш отговорността, която носиш. Това натоварва. Настроението зависи и от емоционалната и психологическа нагласа, в която се намираш в дадения момент. Да съчетаеш танца с наслаждението от него се удава рядко. Но затова пък, когато се получи, изпитваш истинско щастие.
Върховен момент, който може да се случи само на сцената...
На сцената, но и не само. Аз продължавам да се интересувам от „Лебедово езеро“, следя всички нови постановки. И когато много ми хареса някой жест, си казвам: „Боже, колко е красив този жест, сякаш не съм го виждала досега!“ Всъщност артистите непрекъснато работят над себе си и своите герои, добавят нови и нови щрихи към образите, съвършенстват и себе си, и тях. С годините се променят и възприятията, започваш да харесваш нови движения, различни неща. В това постоянно обновление се състои непреходната красота на балета както за артиста, така и за зрителя.
От всички изкуства балетът като че ли изисква най-много всеотдайност...
Балетът е трудно и дори мъчително изкуство. Да пресъздадеш само с танц психологическия и физически образ на героя, не е лесно. Това е ежедневен и ежечасен процес на художествено търсене, който се захранва от мисълта, че винаги може да го направиш по-добре. Затова понякога упреквам балетните артисти, че не са достатъчно убедителни и ги мотивирам да продължат разсъжденията си над образа. Но и не пестя похвалите си, когато след време те постигнат желания резултат. Балетният педагог играе важна роля в изграждането както на спектакъла, така и на самочувствието на трупата. В балета успехът не се дължи само на постиженията на отделния артист, а е сбор от усилията на цялата трупа. Съзнанието за ансамбловост доизгражда таланта, но и човека.
Варна, 22 ноември 2017
Прочетете още:
С ПАВЕЛ КИРЧЕВ МЕЖДУ ДВЕ РЕПЕТИЦИИ НА „ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“
ВЕСА ТОНОВА: ОБИЧАМ ДА ПЪТУВАМ В ДЕЙСТВИЕТО И В ГЕРОИТЕ