Басът Орлин Анастасов: Винаги има по-висок връх

Създадена на Вторник, 22 Декември 2015 12:59

Интeрвю на Виолета Тончева с Орлин Анастасов преди оперната гала "Орлин Анастасов и приятели" - голямото събитие на XVI Коледен музикален фестивал на Държавна опера Варна - 22 декември 2015, зала 1, ФКЦ

Дължим вероятно на Коледа и Нова година завръщането Ви в България и удоволствието да Ви чуем с оперния гала концерт „Орлин Анастасов и приятели”...

Да се връщам в България, е едно по-различно усещане. За съжаление не мога да пея толкова често тук, поради многото си ангажименти. Всеки театър, в който съм направил добра роля, е важен за мен. Преди 22 години дебютирах в Миланската скала със „Севилският бръснар” и обичам да се връщам там. Сега всеки сезон пея по 13 заглавия в Миланската скала. Преди 5 години изпълних във Варна ролята на Гомес да Силва в "Ернани" и ето сега съм отново тук.

Какви участия имате в графика си преди и след „Орлин Анастасов и приятели” в София и във Варна?

Участвах в откриването на сезона в Билбао с френската версия на „Дон Карлос”, почти сходна с оригинала, в 5 действия и с балет. В началото на януари ми предстои „Хованщина” в Амстердам.

Италиански или руски репертоар предпочитате?

Бих пял повече руски опери, но за съжаление те не се поставят често. Те са много трудни, включат понякога по 20 солисти, така че е практически невъзможно да намериш толкова много добри солисти само за една постановка. Изисква се освен това и по-дълъг репетиционен процес. „Хованщина” например репетирахме месец и половина.

Как изглежда Вашият добър партньор на сцената?

Приятно ми е да пея с всички певци, които не мислят за пеенето, а играят своя герой на сцената. Това рядко се среща. Малцина са певците, които не мислят на първо място за вокалната техника. Те забравят, че гласът е просто изразното средство, необходимо за да стане един спектакъл добър.

Какъвто е всеки спектакъл, в който излизате заедно с Венцеслав Анастасов...

С брат ми сме били заедно в концерти, но също и в „Дон Кихот”, „Атила”, „Ернани”, „Турандот”. Обичам да пея с него, мизансценът става по-естествен.

Какво цените у Венцеслав Анастасов?

Ние си имаме доверие един на друг. Обсъждаме, анализираме и тази комуникация е полезна за нашето изкуство. Всеки певец има своята лична гледна точка, но общуването може да я промени. Много често се случва твоята представа да се разминава с възприятието на другия.

Венци има богат спинтов баритон – един рядко срещан глас, който той  води много хубаво. С лекота овладява високия регистър. С малко движения и жестове успява да предаде напълно характера на героя. Малцина певци го могат.    

Вие започнахте кариерата си с изключително висок старт. Когато си тръгнал от върха, какво по-нагоре?

Винаги има по-висок връх. Борис Христов говори за това, че непрекъснато трябва да търсиш съвършенството. Специално за ролята си на Борис Годунов той изтъква, че независимо колко пъти я изпълнява, винаги открива в нея нещо ново, нещо, с което да я обогати. 20 години след дебюта ми в тази роля, аз изцяло споделям мнението му.  

Запълнихте вече репертоара си с всички знакови басови партии...

Не съм изпял още само Иван Сусанин.

Какъв човек е Орлин Анастасов извън сцената?

Вярвам, че съм един доста затворен човек. Предпочитам уединението пред шумната компания. Обичам риболова, нали съм израсъл на Дунава.

За Коледа и Нова година пожелавате...

Всички знаем, че здравето е най-важното, но нека не забравяме, че има и други неща, които изграждат същността на живота ни.

За Коледа и Нова година пожелавам на всички българи здраве, любов и смирение. 

Баритонът Венцеслав Анастасов: Верди е моят свят

Интeрвю на Виолета Тончева с Венцеслав Анастасов преди оперната гала "Орлин Анастасов и приятели" - голямото събитие на XVI Коледен музикален фестивал на Държавна опера Варна - 22 декември 2015, зала 1, ФКЦ

Публиката е щастлива, когато двамата братя Анастасови са на сцената. Какво е Вашето чувство?

Изкуството има смисъл, само когато се стремиш към усъвършенстване. И двамата с брат ми изпитваме този стремеж и оттам идва желанието да бъдем заедно на сцената. Тогава енергията е по-различна.

Какво цените у Орлин Анастасов?

Ценя характера му, който още като млад го изведе на световните сцени. За да постигнеш подобно нещо, се изисква много сериозен характер. Орлин има едно звучене с много фини и меки окраски, което никой друг певец в света не притежава.Той вече е направил всички големи басови роли, при това със свой собствен почерк.

Той каза, че му остава само Иван Сусанин. Впрочем Вие също вече сте изпели големите баритонови партии...

И на мен ми остава още една голяма роля – тази на Симоне Боканегра.

Италиански или руски репертоар предпочитате?

Аз съм характерен Вердиев баритон, така че Верди е моят свят, моята  естествена територия за изява. Но с удоволствие се пренасям и в други епохи. Голямо удоволствие ми достави например участието в „Испански час” на Равел, една съвсем различна, съвременна опера.

В какви посоки Ви отведе операта през последните месеци?

Пях в София „Дон Карлос” с Надя Кръстева, „Атила” пак в София,
Тоска” в Палма де Майорка с Варненската опера и през лятото - „Турандот” с Андреа Бочели в родното му място Лаятико. Той притежава там собствен театър с 12 000 места. Използвахме микрофони, каквато е обичайната практика в театри на открито.

Какъв човек е Венци Анастасов извън сцената? С какво обича да се занимава, освен да кара летни кънки в Морската градина на Варна?

Обичам и планината, и морето. Харесва ми риболовът с харпун. Нямам търпение да чакам рибата с въдица, като брат ми. Предпочитам по-бързия и директен метод.

А умеете ли да приготвяте рибни ястия?

О, да, майстор съм.

Кой от двамата е по-добър?

Въобще няма база за сравнение.

Ще издадете ли рибния си специалитет?

От Испания си донесох една тава, която се нарича „паеля” и в нея се приготвя - логично - паеля. Аз предпочитам паелята с морски дарове – миди, калмари, скариди, бяла риба без кости.

За Коледа и Нова година пожелавате?

Здраве, сполука, високи хоризонти!