Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

НОВИНИ И ИНТЕРВЮТА > ДЪРЖАВНА ОПЕРА - ВАРНА:

АКТУАЛНО ЗА НАС

ВИЖТЕ ВСИЧКИ НОВИНИ -
  • СКЪРБИМ ЗА МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ
    22 Януари 2022 by MIro, in Актуални новини
    СКЪРБИМ ЗА МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ
    (02.08.1931 – 22.01.2022) Нашият любим Маестро Борислав Иванов, диригент, директор, артистичен...
    Read More +
  • ВИЕНСКАТА ЩАТСОПЕРА ИЗЛЪЧВА НА ЖИВО
    20 Януари 2022 by MIro, in Актуални новини
    ВИЕНСКАТА ЩАТСОПЕРА ИЗЛЪЧВА НА ЖИВО "ДАМА ПИКА" НА ВЕРА НЕМИРОВА
    "Piqué Dame". Director Vera Nemirova. Live aus der Wiener Staatsoper im Streaming 27 януари 2022...
    Read More +
  • „ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА“ – ЕДНО ЩАСТЛИВО НАЧАЛО НА ЮБИЛЕЙНАТА ЗА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА 2022 ГОДИНА
    20 Януари 2022 by MIro, in Актуални новини
    „ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА“ – ЕДНО ЩАСТЛИВО НАЧАЛО НА ЮБИЛЕЙНАТА ЗА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА 2022 ГОДИНА
    2022 – Варненската опера на 75 „Веселата вдовица“ от Лехар – Премиера 21 януари 2022, 19.00,...
    Read More +

ВАРНЕНСКО ЛЯТО. „ГРАФИНЯ МАРИЦА“

18 юни 2021

Отзив на Йери Хан, гл. ред. на престижното немско списание “Das Opernglas”, за „Графиня Марица“ на Държавна опера, публикуван в последния брой 9/2021 на списанието

„Варненско лято“ със своето почти 100-годишно същестуване е най-старият български музикален фестивал. От 1926 г. градът на Черно море кани всяка година зрителите на богата и разнообразна програма, която обхваща всички музикални жанрове, сред които особено обичаните мюзикъл, балет и естествено опера.

Който е бил във Варна през тази година и случаят го е срещнал с артисти или участници, непременно е установил, че всички говорят за Вера Немирова. Нейната наскоро състояла се във Варненската опера предпремиера на новата й постановка „Графиня Марица“ от Имре Калман очарова и вдъхнови ценителите както със своята свежест и оживено сценично действие, така и с ансамбловата игра и подчертано младежкия си състав. Нищо чудно, че ръководството се постара и успя да ангажира Вера Немирова като постоянен гост-режисьор за бъдещи продукции на оперния театър. По този начин се изпълнява и едно голямо желание на солистите: „Преди всичко бих искала да работя колкото може по-често с Вера Немирова, заради модерните подходи и новите импулси, с които тя ни зарежда“, изстрелва бърз отговор на въпроса ми, на какво се надява в бъдеще, водещата сопранистка Илина Михайлова, която мнозина разпознават като постоянната сценична партньорка на Хосе Карерас.

 

За родената в София режисьорка варненската „Графиня Марица“ също е свързана със силни емоции и много история. Преди 50 години баща й е поставил в същия град тази оперета, като през 1970 г. Соня, майката на Вера – тогава все още Дойчинова, е изпълнявала главната партия. Соня Немирова работи активно като драматург, вкл. за продукцията на „Графиня Марица“, до внезапната й смърт на 13 август 2021 г. Самата Вера Немирова е започнала режисьорската си кариера със същото произведение във Виенската Volksoper.

Премиерата, предназначена всъщност за сцената на романтично и уютно скътания в Морската градина Летен театър, трябваше набързо да се пренесе в Операта, заради очаквания дъжд. Малко сухата акустика на залата не попречи на възприятието, тъй като оперните певци действаха с микрофони. Имаше обаче технически смущения, очевидно при акустическите тестове микрофоните на някои от солистите са били настроени по-силно от останалите.

Оркестрината, под диригентството на Ералдо Салмиери, оставаше елегантен фон в подкрепа на постановката. Пеенето и диалозите бяха на български език с малки актуализации на текста (имаше за щастие и английски субтитри).

Вера Немирова пренася действието в театър - Марица не е аристократка, а актриса, известна и търсена звезда. Тя се завръща на първата си сцена, в малкия театър, който отдавна е загърбил най-хубавото си време. Свежата концепция сработи неочаквано добре и предложи дори един оригинален момент на театър в театъра, когато скарването между Марица и Тасило прерастна в представление по време на самото представление.

Текстът, разиграващ се в аристократична среда, погледнато буквално, невинаги съответстваше на театралния декор, но това се оказа несъществена подробност, дори само защото на искрящата с пъстротата си сцена непрекъснато нещо се случваше. На Немирова се удаде да постигне баланс, който не прекрачваше границите на сценичното действие и въпреки това постоянно поднасяше нещо зрелищно. В това отношение тя имаше в лицето на виталния хоров състав (диригент Цветан Крумов) чудесен партньор, който като отделен герой водеше свой самостоен живот, но винаги в унисон със случващото се главно действие.

Като допълнителна екстра се включваше и цигански духов оркестър, който с музикалните си интермедии нажежаваше атмосферата и определено повишаваше градуса на настроението както на зрителите, така и на артистите.

Споменатата вече Илина Михайлова, както на външен вид, така и във вокално отношение, беше една много подходяща Марица. В превъплъщението си тя поднесе необходимия за партията вокален обем, служейки си съвършено с добре поддържания си оперен глас.

За съжаление при нейния Тасило нещата стояха малко по-различно. Пламен Райков се справи с диалозите по учудващо лесен начин, изговаряйки ги леко меланхолично, но при пеенето колебливите височини и тромавото звукоизвличане го разграничиха от колегите му. Той заобикаляше критичните места, в рамките на своите възможности доста сръчно, което обаче доведе до едно почти маниерно изпълнение.

Втората любовна двойка Лиза и Барон Жупан представиха Лилия Илиева и Велин Михайлов – двамата много млади, двойка и в реалния живот. Докато Илиева впечатляваше със сребърния блясък на своя субретен глас, Михайлов се открояваше с характерния си теноров тембър. Неслучайно родният им театър с удоволствие ги включва в популярни мюзикълни продукции, например и на двамата съвсем скоро им предстоеше участие в мюзикъла „Цар Лъв“.

Той изработи ролята си с майсторство, много страст и очевидно забавлявайки се със случващото се на сцената, като до подчертано оперно поставената Марица прозвуча съвсем различно, по-скоро като един универсален певец, който се вписва добре навсякъде.

По време на последните аплодисменти, съпровождани възторжено от духовите инструменти, преживяхме и един последен, този път напълно неочакван акцент. Жупан направи предложение за брак на Лиза и тя, разбира се, прие.

Какъв многократно щастлив Happy End за едно във всяко отношение чудесно представление, което в този формат би могло да се играе с успех и на редица други сцени.

Превод Виолета Тончева

TOP