НЕВИНАГИ ТОВА, КОЕТО СЧИТАМЕ ПРАВИЛНО ЗА НАС, Е ПРАВИЛНО И ЗА ОСТАНАЛИТЕ

Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Конкурси и обяви

Създадена на Вторник, 07 Март 2023 08:38

РЕЖИСЬОРКАТА СРЕБРИНА СОКОЛОВА ПРЕДСТАВЯ СВОЯ ПРОЧИТ НА “ДОН ПАКСУАЛЕ” ОТ ДОНИЦЕТИ

Първото представление на операта „Дон Паскуале“ от Доницети е през 1843 г. на сцената на Ла Скала в Милано. Днес – 180 години по-късно, този оперен шедьовър стъпва с поредната си интерпретация на сцената на Държавна опера Варна, със същата сила на въздействието и съвременно звучене. Този успех сред публиката през поколенията, в миналото и настоящето, се крие във вечната тема на любовния триъгълник, представен в стил опера-буфа. Не може да не забележим, че тази опера се родее с принципите на изграждане на комедия дел‘арте, където образите са ясни и добре очертани. Но това не е всичко. Много бързо нашите персонажи разкриват пред публиката и други свои характеристики, привнасящи съвременност на прочита и пълнокръвност на образите. Макар че нашите представи за света се основават на дуалистичния двуполюсен принцип за добро и зло, за тъжно и смешно, тук нищо не е само черно или само бяло.

Палитрата от нюанси в характеристиките на героите придава плътност на драматургичното действие, прави интригата многопластова и става основа на недоразуменията и комичните ситуации, в които изпадат героите.

Например да разгледаме нашият главен герой Дон Паскуале. На пръв поглед той е старикът-скъперник, който иска да се ожени за младо момиче. Да, това е основната негова характеристика, която в началото ни отблъсква. Но с развитието на историята, изненадващо или не съвсем, в пластовете на този образ откриваме грижовност, чувствителност и той ни става симпатичен, дори му съчувстваме. Комичното и донякъде трагичното е, че всъщност той се жени, не защото иска млада жена, а за да наложи волята си на своя племенник. Младият Ернесто отказва женитба с богата зестра, по волята на чичо си, защото обича друга жена – красивата вдовица Норина. Ядосан от непокорството на племенника, Дон Паскуале напук решава сам той да се ожени и бъдещият му син да го наследи, така че Ернесто, лишен от рента, ще бъде наказан.

В същото време мисълта за младата жена го кара да се чувства различно, увлича го в нереалистична представа за себе си и илюзорни мечти. Това само по себе си е трогателно, но води до серия недоразумения и нелепи, комични ситуации, който са актуални във всяко време, дори и днес. Тази история звучи съвременно, защото проблематиката е заложена дълбоко в човешката психология. Желанието да наложиш волята си, да направиш за друг човек нещо, което считаш за правилно, без да се съобразяваш с неговото мнение, дори и продиктувано от добро чувство, е неприемливо и води до недоразумения. Истината няма само една страна и истината е различна за всеки. Нищо не е абсолютно правилно или абсолютно неправилно – зависи от гледната точка. Едва, когато се съберат гледните точки, едва тогава правилното е правилно за всички.

И от тук произтича и основната тема в нашия спектакъл – темата за правотата и правилния избор. Какво е това, което ни дава основание как да постъпим и какво искаме за другите? От какво се водим в своя избор на действие? Дали е това, което искаме за себе си или е това, което би било добре за другия, дори и ние да имаме своите възражения? Това е сериозен проблем в човешките взаимоотношения, но в прекраснта опера на Доницети тази проблематика е представена с огромна лекота, с хумор и самоирония, благодарение на музиката. Във всяка нота, всеки динамичен и темпови акцент е вградено сценичното действие. Всичко в изказа е сбито, синтезирано и няма нищо излишно. По тази причина и сценичното пространство не се нуждае от специални ефекти, от натрупване на вещи. Важна е актьорската игра, пластиката на движение и високото певческо майсторство.

Похватите за изграждане на сценичното действие са заимствани от комедия дел‘арте и напълно импонират на нашата тема в спектакъла. Декорът, дело на сценографа Иван Токаджиев, е изчистен от подробности, но достатъчно изразителен. В отделните картини той не се променя в същността си, само се променя гледната точка. В самото начало от декора ни се усмихват две ангелчета – амурчета, внушавайки ни, че всичко е чудесно и всичко се прави от любов. Но в следващия момент амурчетата са закрити и на тяхно място виждаме портрети, подчертаващи егото и вече сме с усещането, че тук любовта няма нищо общо.

След редица случки, в крайна сметка амурчетата отново ни приветстват от декора, като ни напомнят, че обичта трябва да е водеща в постъпките ни. Един и същи реквизит играе различна роля и има различно предназначение, така както е в уличния театър. С това се постига подсилване на идеята за различната правота. Костюмите, дело на Елена Иванова, са решени в квази съвременен стил, подчертавайки непреходността на посланието. Особена роля тук има хорът, който е едновременно и участник, и коментатор на действието и като такъв ще изпълнява специфични хореографски задачи, дело на хореографа Надя Димокова.

И така, след редица комични ситуации, с голяма лекота се стига до щастливата развръзка, където всичко си идва на мястото и остава да звучи поуката от тази история – невинаги това, което считаме правилно за нас, е правилно и за останалите. Нужна е обич, емпатия, съобразяване, разбиране и доверие. Финалът звучи така: „Този, който се жени, когато не е млад, се жени без да мисли и това му носи неприятности. Таз поука е красива и сега за нас се тя отнася. Дали си добър или мошеник, грешно си постъпил тук.“

ПРЕДПРЕМИЕРА НА "ДОН ПАСКУАЛЕ"

Опера от Гаетано Доницети

14, 29 март, 19.00, Държавна опера Варна

Диригент Светослав Борисов

Режисьор Сребрина Соколова

Сценография Иван Токаджиев

Костюми Елена Иванова

Хореография Надя Димокова

Диригент на хора Надежда Маккюн

Ролите репетират:

ДОН ПАСКУАЛЕ – Гео Чобанов, Деян Вачков, Евгений Станимиров

ДОКТОР МАЛАТЕСТА – Иво Йорданов, Пламен Димитров, Свилен Николов