ХОДЪТ НА ВРЕМЕТО С „ОРКЕСТЪР БЕЗ ИМЕ“

Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Конкурси и обяви

Създадена на Четвъртък, 03 Февруари 2022 09:11

ХУДОЖНИКЪТ ПЕТЪР МИТЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческия пренос на „Оркестър без име“ от филмовия екран в едноименния мюзикъл и музикалната селекция на режисьора Борис Панкин със златни български хитове; за хода на времето и запазеното място на „Оркестър без име“ в него; за 70-те години на миналия век като импулс за сценографската среда и костюмите; за хармонията между цветовете и еклектиката, присъща на самата природа на лутащите се герои; за любимата песен и голямата тема „Оставаме“...

„Оркестър без име“, създал си име на един от култовите български филми, се пренася от екрана в едноименния мюзикъл с премиера във Варна на 4, 5 феврури 2022 г. Как изглежда този творчески пренос?

Филмът на Станислав Стратиев и Людмил Кирков е изходен материал за мюзикъла, още повече че филмът е натрупал своя завидна биография в годините. Но в мюзикъла звучат много повече парчета с хубава българска популярна музика, подбрана от режисьора Борис Панкин. Той е обвързал селекцията на песните с драматургичния материал, така че песните подкрепят сюжетното действие в емоционален и философски смисъл. Това са златни български хитове на „Тангра“, “Щурците“, „Сигнал“, ФСБ, LZ и Силвия Кацарова, Васил Найденов и други изпълнители. Може да се каже, че в мюзикъла Борис Панкин добавя към публичния образ на „Оркестър без име“ най-доброто от златното време на българската естрада.

Коя е твоята отправна точка в сценографията?

Съобразявам се с епохата, но за мен е също толкова важно да уловя хода на времето. В декора се опитвам да овеществя онази черно-бяла българска естрада, която роди своите хитове. Но от друга страна, тези песни, макар и вградени в соцепохата, са извечни. Техните теми не са свързани непременно със 70-те години на миналия век, те прехвърлят своето време и се превръщат в шлагери за следващите поколения. В този смисъл мюзикълът не бива да остава само в епохата, нито да я буквализира. И затова аз разглеждам епохата като отправна точка, която дава своя импулс на сценографската среда, без да я фиксира в отминали години или представи.

Как са решени в мюзикъла например онези емблематични сцени край морето?

Точно това искам да обясня - към подобни сцени е по-добре да се пристъпи максимално условно, изхождайки от емоцията и текста на песните. Именно текстът и музиката въздействат на хората и затова в мюзикъла на преден план трябва да излезе песента. Имаме обаче и конкретни препратки към соцепохата, например с една гедерейска йоника, марка „Вермона“, която Велко измолва от шефа на Културния дом.

Костюмите...

Следвайки драматургичния материал се стремя хронологически да изградя така спектакъла, че зрителите ясно да се ориентират във времето, кое е преди и кое след. В костюма по принцип може да се опреш повече на епохата. Не спазвам някакъв специален колорит, по-скоро търся хармония между цветовете. Но на моменти може да се получи и някаква еклектика, това даже е много интересно, защото еклектиката е присъща на самата природа на героите, които се лутат, търсят своя път. В сценичните костюми, с които оркестърът трябва да изнесе концерт, се опитвам да изведа характера на героите. Велко е по-семплият, Павел е по-активният, той движи цялата работа, двама от героите си падат мъжкари, единият си има приятелка, а солистката Рени по презумпция си е една особена персона.

Приятно ти е, забелязвам, да си част от този "Оркестър без име", а коя е любимата ти негова песен?

„Оставаме“, колкото и да е шаблонно, това е любимата ми песен. Песента по текст на Александър Петров и музика на Борето Карадимчев, бог да го прости, прекарвахме чудесни лета в къщата му в Царево. „Оставаме“ е хит, който остава, заради хубавия текст и прекрасната музика. „Оставаме“ е голяма тема, героите се колебаят дали да продължат напред или да се върнат към познатия си живот и не друг, а най-дребният - Гошето взима решението да останат. Стъпили върху някаква почва, героите не бива да се отказват, трябва да продължат. Това е много голяма тема, близка до всеки от нас. Спомням си тук за онзи филмов кадър, в които героите са на брега, с гръб към зрителя, вече е есен и те гледат към морето.

Към хоризонта...

Да. След това те тръгват и Велко, който през цялото време ходи нагоре-надолу с дипломатическото си куфарче, го изхвърля, т.е. захвърля миналото.

Участниците във филма разказват, че при заснемането на филма импровизацията и забавлението са били водещи. Това условие не е задължително, но помага да се създаде хубава творба.

Голяма творба може да роди с импровизация, само ако преди това има натрупване, каквото несъмнено притежават великолепните актьори във филма. Импровизацията се базира на натрупване, иначе няма как да се прояви. Хубаво е, според мен, и това, че сценарият на Стратиев се базира върху действителен случай, в който, знам, е бил замесен Здравко от „Ритон“.

Финално за мюзикъла „Оркестър без име“.

Хубавата българска естрадна музика продължава да ние държи с нейната естетика, като сериозен жанр със сериозни автори. Тази прекрасна музика, въплътена в хубавия драматургичен материал на мюзикъла „Оркестър без име“, ще живее и след нас, убеден съм в това.

Мюзикълът „Оркестър без име“ просто е обречен на успех.

Да.

ПЕТЪР МИТЕВ, роден в Пловдив, завършил „Сценография“ при Е. Костов във ВИИИ „Н. Павлович“ (1987), е един от най-търсените сценографи и костюмографи у нас. Той работи за различни театри в постановките: „Емигранти“ от Сл. Мрожек, „Спирка последна“ от Хр. Бойчев, „Леонс и Лена“ от Г. Бюхнер, „Театър, любов моя“ от В. Петров, „Евкус“ от П. Шафър, „Чайка“, „Вуйчо Ваньо“ от А. П. Чехов, „Укротяване на опърничавата“ от У. Шекспир, „Ах, този джаз“ по Р. А. Артър и Б. Фоси, „Стъклената менажерия“ от Т. Уилямс, „Паметта на водата“ от Ш. Стивънсън, „Кучката“, „Змийско мляко“ от Т. Димова, „Кралицата на красотата от малкия град“от М. Макдона, „Квартет за двама“ от А. Крим, „Бащата“ от А. Стриндберг,„Когато гръм удари“ от П. К. Яворов, „Госпожа Министершата“ от Бр. Нушич, „Дисни трилър” от Ф. Ридли, „Човек от Земята“ от Дж. Биксби и др.

На варненска сцена оставя своя авторски почерк в: „Дон Жуан или любовта към геометрията“ от Макс Фриш, „Прелестите на изневярата“ от Валентин Красногоров, „Бащи, лъжи и още нещо“ от Рей Куни, „Телефонът на мъртвеца“ от Сара Рул, „Изборът на Марта“ от Жорди Галсеран, „Любовни писма“ от Албърт Гърни, мюзикълите „Човекът от Ла Манча“ от Дейл Васерман, „Коса“ от Галт Мадърмот, "Оркестър без име" по Станислав Стратиев.

Петър Митев е удостоен с награда „Аскеер“ 2021 за сценографията на „Портокалова кожа“ от Мая Пелевич в Театър „Възраждане“ – София.

„ОРКЕСТЪР БЕЗ ИМЕ“

Мюзикъл по филмовия сценарий на Станислав Стратиев

Сценичен вариант и постановка Борис Панкин

Диригент Страцимир Павлов

Сценография и костюми Петър Митев

Хореография Анастасия Неделчева

Художник осветление Лальо Христов

Мултимедия Константин Гарнизов, Ирина Радованова, Калоян Божилов

Със специалното участие на Михаил Петров в ролята на МИТАШКИ

В ролите:

ВЕЛКО - Мариан Бачев