Опера от Жак Офенбах. По едноименната пиеса на Жул Барбие и Мишел Каре, базирана върху приказки на Е. Т. А. Хофман. Либрето Жул Барбие
Постановъчен екип:
Диригент Павел Балев
Режисьор Урсула Хорнер - Австрия
Сценограф Мария Ветероска, Република Северна Македония
Костюмограф Мария Пупучевска, Република Северна Македония
Дизайнер осветление - Васил Лисичов, Република Северна Македония
Диригент на хора - Цветан Крумов
Плакат Славяна Иванова
Действащи лица и изпълнители
Хофман - Иван Момиров
Никлаус - Михаела Берова
Олимпия - Пламена Гиргинова
Жулиета - Димитринка Райчева
Антония - Илина Михайлова
Андреас - Даниел Христов
Кошенил - Христо Ганевски
Питикиначо - Мария Палматите
Франц - Арсений Арсов
Линдорф - Евгений Станимиров
Копелиус - Пламен Димитров
Дапертуто - Венцеслав Анастасов
Доктор Миракъл - Деян Вачков
Спаланцани - Александър Баранов
Креспел - Гео Чобанов
Гласът на майката на Антония - Силвия Ангелова
Шлемил - Свилен Николов
Лутер - Петър Петров
Оркестър и хор на Държавна опера Варна с концертмайстор: Анна Фурнаджиева. Асистент-режисьори: Люпка Якимовска, Иво Йорданов. Помощник-режисьори: Димитър Левичаров, Вероника Минкова. Корепетитори: Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев
14 юли, 21.00, Летен театър. Премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021
„Хофманови разкази“ 2021 от френския композитор Жак Офенбах e втора постановка в историята на Варненската опера след тази от 1968 г.
Офенбах се вдъхновява от вкуса към фантастичното и мистичното у германския писател, композитор, диригент, музикален критик и художник Е. Т. А. Хофман. В операта Хофман е прототип на главния герой със същото име - поетът Хофман, който в една весела нощ с приятели разказва три невероятни истории, случили се може би само в неговото въображение. Любовта към Олимпия – механичната кукла, която само в неговите очи е жив човек, срещата с куртизанката Жулиета и трагичната развръзка с оперната певица Антония, която не бива да пее, илюстрират многоликите превъплъщения на човешката фантазия. Оттам вероятно и на реално съществуващата актриса Стела, която докато тече действието на „Хофманови разкази“, играе някъде другаде в операта „Дон Жуан“.... „Хофманови разкази“ е един прекрасен оперен фантазъм за изкуството, в което реалното и нереалното се преплитат, за да предизвикат размисъл и емоционално съпричастие у зрителя. Неслучайно операта на Офенбах се смята за еталон на музикантска и актьорска дарба, с много образци в световната оперна история.
МАЕСТРО ПАВЕЛ БАЛЕВ
„Хофманови разкази“, като сюжет и драматургия, е много сложен пъзел, отличаващ се с особена фрагментарност. За кратко време се появяват образи, които бързо изчезват, което не пречи те да бъдат подплатени със силна артистична и звукова характеристика. Постоянно се преплитат герои и сюжетни линии и цялата тази разпокъсаност изисква изключителна дисциплина от оркестъра и диригент, безупречна техника на дирижиране, детайлно познаване на либретото и гъвкава реакция. Притегателната сила на операта тръгва от вселената Хофман и продължава във вселената Офенбах, за да стигне до нас с възхитата на един автор към друг автор. А ние имаме предимството да се насладим на непреходните образци на изкуството, завещани от двама велики творци. Любовта също е водещо начало в „Хофманови разкази“. Без тези любовни преживявания поетът Хофман не би могъл да твори. Той черпи вдъхновението, творческата инвенция и силата си от любовта и ако спре да обича, ще се самоунищожи като творец. Любовта го държи буден като творец, тя му позволява да създава, да измисля, да импровизира, да изгражда живота си и това да рефлектира върху живота на другите.
ИВАН МОМИРОВ
Именно заради Варна и всичко, което родният град означава за мен, реших, след моите 25 години на сцена, да пробвам опита си в нещо, по-рядко правено, дълбочинно и поради това още по-вълнуващо. „Хофманови разкази“ е френска опера, а френският език, вече 30 години, ми е особено близък и като изразност, и като вътрешно усещане. Радвам се, че принадлежа към уникалната многопоколенческа общност, възпитавана и градена от Френската гимназия във Варна във връзка с такава блестяща култура като френската. Щастливо стечение на обстоятелствата е да изработя ролята на Хофман с големия български диригент Павел Балев, на когото дълбоко се възхищавам и към когото изпитавам респект и признателност. Изключителен музикант и човек, той толкова естествено и красиво води целия екип – оркестър, солисти, хор и само с един жест прави цели фрази. В работата си досега никога не съм изпитвал подобно усещане - едновременно на отговорност и удоволствие.
Още по темата:
Павел Балев: Сам създаваш света, в който да живееш
Иван Момиров: Съдбата има пръст сега да изпея Хофман
Никлаус, Олимпия. Жулиета и Антония от „Хофманови разкази
Урсула Хорнер Фантастичните разкази трябва да се разказват с фантастично осветление