Габриела Георгиева след Метрополитън опера във Варна

"Преди спектакъл моля Гена Димитрова да бъде с мен"

Интервю на Виолета Тончева с Габриела Георгиева – Турандот в  „Турандот” на 14 август в Опера в Летния театър

Какво място заема Турандот във Вашия репертоар?

Пея Турандот от 2009 година и тя е една от любимите ми партии. Усещам се добре в тази роля, може би защото харесвам силни жени, а Турандот е изключително силен и в началото дори отрицателен образ. Самата аз никога не съм била такава и за мен е предизвикателство да пресъздам на сцената нещо, което в живота не бих направила. С тази нагласа се впускам и изцяло се отдавам на този образ.

Вие сте ученичка на Гена Димитрова, а тя беше една невероятна Турандот. Влияе ли Ви това?

Гена Димитрова, макар и да е изпяла най-много Тоски в творческата си кариера, си остава най-голямата Турандот. Имам записите й и редовно ги слушам, но никога непосредствено преди спектакъл на „Турандот”. Причината е, че когато чуя нейната интерпретация на Турандот, винаги си казвам, изпълнението й е нечовешко, гениално, никой от нас не може да го повтори и всички тези размишления, заедно с обожанието ми към нея, ме разконцентрират и донякъде обезсърчават. Няма да забравя как самата Гена ми повтаряше: „Не ме слушай, избягвай да ме имитираш, ти си различен глас”. За съжаление тя почина през 2005 година, когато аз все още не бях влязла в тежкия сопранов репертоар с Джоконда, Абигайл, Лейди Макбет, Турандот.

Липсва Ви...

О, да. Понякога имам чувството, че е някъде наоколо, всъщност преди спектакъл винаги я моля да бъде с мен, да пее с мен. Така беше и на 7 юни т.г. в София, когато по повод 10 години от кончината й, пях в нейна памет. Бях изключително развълнувана, дори се разплаках в онзи кулминационен момент, когато трябва да отсекат с един замах главата на принца. Добре, че точно тогава нямам да пея и - слава богу, успях да се събера.

Арията на Турандот е кратка, но много тежка, интензивна, напрегната. Турандот влиза, всички погледи са вперени в нея, абсолютна тишина, в която арията изведнъж прогърмява и въздейства като удар в слънчевия сплит. „Написах най-трудната ария за сопрано”, признава по този повод самият Пучини.

Сложна музика за сложна героиня, която колкото и да е силна, накрая също става подвластна на любовта...

Всички мислят, че Турандот е само силната и властна жена, но се оказва, че освен ледената принцеса, тя е и истинска жена, жена, която може да се влюби. „Много хора съм унищожила, не ме е страх от никого, но от теб се изплаших, ти ме притесни, затова те намразих и затова те обикнах”, казва Турандот на Калаф. Точно в този момент става пречупването, тогава Турандот капитулира пред силния, пред достойния за нея мъж. Всяка жена търси по-силния от нея мъж.

С какви впечатления идвате от Метрополитън опера, където работихте като дубльор на Анна Нетребко?

Да, бях cover на Нетребко за Лейди Макбет и съм щастлива, че успях да се впиша в атмосферата на този грандиозен оперен театър. Там се работи на друго ниво, с огромен екип от хора, които правят всичко възможно за да се почувства артистът сигурен и да покрие най-високите критерии за певческо и артистично майсторство. Най-малко трима специалисти се фокусират върху изпълнението на всеки солист - един асистент-диригент, един суфльор, който също е диригент, както и един езиков специалист, който следи за произношението. Тримата непрекъснато си водят записки и ти ги връчват веднага след репетицията. Длъжен си да се съобразиш и да се коригираш, дори ако си изпял едно по-отворено „а” например. На следващата репетиция трябва да си отстранил всички посочени грешки. Това е едно много дълбоко навлизане в детайлите на произведението и постановката, което натоварва, но и помага неимоверно за израстването на артиста.

Веднъж в Цюрих ме поканиха да пея в „Набуко” в последния момент, без задължителните репетиции. Асистент-диригентът успя само да изрази съжалението си, че няма да репетираме, попита ме дали си поемам дъх на едно важно място и ми пожела на добър час. За моя радост се получи блестящ спектакъл, след който получих покана за участие и в „Бал с маски” и за други спектакли.

Защо някой твърдят, че в България вече нямало оперни гласове като предишните?

България продължава да ражда прекрасни гласове, знам го и от опита си като асистент в НМА „Панчо Владигеров”. А съмнението в качеството на българските оперни гласове, за което говорите, идва може би от факта, че за съжаление сега у нас не се работи достатъчно дълго над едно заглавие. Всички много бързаме. Младите искат бързо да стъпят на сцената, бързо светват, но и бързо изгасват. Често от всекиго се иска да пее всичко, но това не е здравословно. Във всички случаи не бива да се избързва с драматичния репертоар, преди физиката да е узряла за него. От друга страна - ако откажеш няколко пъти, могат и да не те поканят повече. Има го и това. Изборът на артиста никога не е лесен, но от друга страна - единствено и само от артиста зависи да вземе правилното решение за собствения си творчески път.

Прочетете още:

Бойко Цветанов – Калаф: „Пял съм Калаф повече от 200 пъти на 3 континента”

Бойко Цветанов отбелязва с „Турандот” своята 60-годишнина

Диригентът Григор Паликаров”: „Турандот” е перла в короната на Опера в Летния театър 2015”