РАЗЛИЧНОТО ДА НЕ СТАВА САМОЦЕЛ

Солистът на Държавна опера Варна СВИЛЕН НИКОЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за дебюта си в ролята на Набуко, характеристиките на персонажа, как да бъдеш верен на автора и същевременно различен, също за респекта към Кузман Попов и неговата постановка 

18 март, 19.00, Основна сцена

Към богатия си репертоар добавяш поредната значима роля – Набуко...

Харесвам ролята на Набуко. Тя е от централните, знакови роли в баритоновия репертоар. Още с първите си стъпки на сцената, всеки баритон мечтае за тази роля. Всички най-големи баритони са оставили своята интерпретация на Набуко. Виждайки дори само името на Верди в афиша, публиката вече знае, че я очаква истинско преживяване. Тя познава и „Набуко“ с прекрасните арии на солистите и на хора, който също е основно действащо лице в творбата.

 

Верди, казват, пише удобно за солистите, но дали има предпочитани гласове?

Верди отдава дължимото на всички гласове – и на мецосопрана, и на сопрана, и на тенора, и на баритона, и на баса. Не дискриминира никого, така да се каже. За разлика например от Пучини. Той също пише прекрасна музика, но предпочита тенора и сопрана. В тях влага всичко най-важно, докато на останалите гласове отрежда обслужваща роля.

Драматичен образ е този Набуко...

Образът на Набуко не е еднопланов и еднотипен, търпи развитие. Понеже харесвам заглавието, често присъствах на репетициите с Кузман Попов на „Набуко“, макар да не съм бил част от състава. Интересно ми беше да наблюдавам как режисьорът поставя творбата, на какви детайли набляга. Всичко това сега ми е от полза, но безкрайно съжалявам, че не можах да изработя ролята със самия него. 

На какво държеше Кузман Попов в образа на „Набуко“?

Държеше да се покаже трансформацията на Набуко от военноначалник и завоевател в един съвсем различен човек. Непримиримият войн, който претърпява катарзис и става смирен слуга на бог. У него съзряват нови качества като съчувствие, толерантност, обич към ближния, към различния. „Набуко“ отправя хубави послания и към днешния ден.

С какво твоя Набуко ще бъде по-различен?

Надявам се да не бъда прекалено различен, а по-скоро достоверен. За мен е важно достоверно да пресъздам образа, прекарвайки го през ума и сърцето, дори физически през тялото си.

Прекарвайки през себе си ролята, ти я осмисляш и тя неминуемо става различна. Няма как различни артисти да интерпретират по един и същ начин дадена роля. Да, търсенето на различното е цел, но не бива да става самоцел. Това води до излишна оригиналност. Трябва да останем верни на автора.

Познаваш екипа, неведнъж си пял с всеки от тях в други заглавия...

Димитринка Райчева изпълнява Абигайл, Даниела Дякова е Фенена, Евгений Станимиров – Закария. Ще се постарая и аз да съм на нужното ниво в този великолепен състав. Много работих над ролята на Набуко и се надявам да го покажа достойно на сцената. Благодарен съм на колегите, които ми помогнаха в музикално и актьорско отношение. Имайки предвид липсата на Кузман Попов, се налага да работим изключително отговорно. Искаме да запазим неговата постановка такава, каквато той я създаде. Аз също чувствам това като голяма отговорност.

Кузман Попов обичаше тази своя постановка...

Затова и подхождаме с респект към нея. Но не само ние, публиката също я харесва. „Набуко“ на Кузман Попов е една от емблематичните постановки на Варненската опера, която продължава да жъне успехи на различни сцени у нас и в чужбина.

 

„НАБУКО"

18 март 2021, 19.00, Основна сцена, Държавна опера Варна

Опера от Джузепе Верди

Диригент Григор Паликаров

Постановка Кузман Попов

В ролите:

НАБУКО - Свилен Николов

ИЗМАЕЛ - Пламен Райков

ЗАКАРИЯ - Евгений Станимиров

АБИГАИЛ - Димитринка Райчева

ФЕНЕНА - Даниела Дякова

ВЕЛИКИЯТ ЖРЕЦ - Петър Петров

АБДАЛО - Христо Ганевски

АННА - Галина Великова

Хор и оркестър на Държавна опера Варна

TOP