Премиера на „Ромео и Жулиета” на 29 юли
Първи Международен балетен форум, в памет на Мая Плисецкая
Под патронажа на г-н Иван Портних, кмет на Община Варна
Опера в Летния театър – Варна 2015
В рамките на шестото издание на Опера в Летния театър 2015 Държавна опера Варна организира за първи път Международен балетен форум, в памет на великата балетна прима Мая Плисецкая. Международният балетен форум - Варна 2015 се явява естествено продължение на дългогодишните традиции в областта на балетното изкуство и провеждащия се на сцената на Летния театър във Варна Международен балетен конкурс с над 50-годишна история. Зад идеята стои главният балетмайстор на Държавна опера Варна и дългогодишен партньор на сцената на Мая Плисецкая, з.а. на Русия Сергей Бобров. В Първия международен балетен форум във Варна ще вземат участие балетните трупи на Държавния театър за опера и балет в Красноярск, Русия и балетът на Държавна опера Варна. След операта-балет „Carmen Dance” по музика на Жорж Бизе на 27 юли предстои премиерата «Ромео и Жулиета» по музика на Сергей Прокофиев на 29 юли. Премиерата е под егидата на кмета на Община Варна, г-н Иван Портних.
Трагичната история за съдбата на двамата влюбени от Верона, гениално пресъздадена преди 420 години в шедьовъра на Уилям Шекспир, се превръща в символ на първата голяма и неосъществима любов. Енигмата „Ромео и Жулиета” оживява със същата сила и в балетната музика на Сергей Прокофиев. Балетът „Ромео и Жулиета” на свой ред става еталон за качеството на всяка балетна трупа и в този смисъл балетната постановка „Ромео и Жулиета” на Сибирския държавен балет свидетелства за артистичните върхове на трупата, една от най-добрите в Русия. Автор на либретото, хореографията и постановката е з. а. на Русия Сергей Бобров, художник - Дмитрий Чербаджи, сценичен грим - Ирина Тарфеева, консултант по сценичен бой – Юрий Щуко, з.а. на Русия. Участват водещите артист-солисти на Сибирския държавен балет и Балетната трупа при Държавна опера Варна.
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА И ИЗПЪЛНИТЕЛИ:
- Жулиета Олеся Алдонина
- Ромео Кирил Литвиненко
- Тибалт Демид Зиков
- Меркуцио, Приятел на Ромео Даниил Костилев
- Синьор Капулети Александр Куимов
- Синьора Капулети Мария Литвиненко
- Сеньор Монтеки Алексей Бальва
- Приятели на Ромео, Комедианти- Денис Погорелий, Елена Погорелая, Полина Буличева, Надежда Панфилова
- Душата на Меркуцио - Маргарита Носик
Два рода равно знатни от Верона,
чиято красота е тук пред вас,
отново нарушавайки закона,
проливат ближна кръв със вражи бяс.
Двамина млади през стени от злоба
обикват се под гибелна звезда
и таз любов, отвела ги до гроба,
погребва с тях и кръвната вражда.
(превод Валери Петров)
Съвременният прочит на Сергей Бобров следва сюжета в трагедията на Шекспир с експресивна хореография, в която няма ярко разделение на полюсни състояния, каквато е обичайната трактовка. „От балета «Ромео и Жулиета» публиката очаква да съпреживее класическата музика на Сергей Прокофиев, подплатена с шекспировски страсти. Когато поставях балета, исках преди всичко да разбера, да почувствам и да разкрия историята, която композиторът е заложил в своята музика. След това се опитах адекватно да пресъздам и обобщя добре познатата история с изразителен художествен език, близък до днешния ритъм на живот. Смисълът на съвременния балет не се състои в механичното пренасяне на действието в наши дни или в използването на «съвременни движения». Балет, основан върху Шекспирова трагедия, във всеки случай предполага нееднозначна оценка на персонажите, отказ от ясното разделение на черно и бяло, добро и лошо», изтъква Сергей Бобров.
История на създаването
В края на 1934 г. театърът за опера и балет «С. М. Киров» предлага на Сергей Прокофиев да напише музика за балет по трагедията на Шекспир «Ромео и Жулиета». През лятото на следващата година музиката е готова, но не е одобрена от театъра. Считат я за недостатъчно танцувална! Нещо повече – според първия вариант на Прокофиев, Ромео и Жулиета не умират в края. Композиторът обяснява своето решение с факта, че живите хора могат да танцуват а умиращите не могат. Докато се решават проблемите около постановката, Прокофиев извлича две симфонични сюити върху музиката, а по-късно – трета. Все пак композиторът прави компромис и се примирява със смъртния изход на финала. Премиерата на балета, поставен за пръв път от Леонид Лавровски, с Галина Уланова в ролята на Жулиета, се е състояла в Санкт Петербург на 11 януари 1940 година.